Р
Е Ш Е
Н И Е
№............
гр. ***, 08.07.2020 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
***ският районен съд, Х граждански състав,
в публично заседание на осми юни през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ТОДОРОВА
при секретаря Марина Цветанова, като
разгледа докладваното от съдията ТОДОРОВА гр. д. № 534 по описа за 2020 год. и
на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.178, ал.1, т.3
вр.с чл.179, ал.1, вр.чл.187 З***с цена на иска 1940,96 лв., и чл.86, ал.1 ЗЗД
с цена на иска 297,45 лв.
Производството по делото е образувано по подадена
искова молба от С.П.С., ЕГН**********, *** Г.д. „Н.п.“***, представлявана от Х.Т.,
в която се твърди, че ищецът изпълнява длъжността „***в 01 „***на сектор „***”
- гр- ***на ***- гр. ***към ***„***” при ***" - ***с местослужене - гр.***.
Твърди, че служебните си задължения изпълнява при работа на смени с
продължителност 12 часа по утвърдени протоколи и месечни графици от ***на ***-
гр. ***, при режим на труд на нощна смяна от 22:00часа до 06:00 часа и при
сумирано изчисляване на работното време, съгласно разпоредбата на чл.187, ал.З.
Излага съборажения, че според нормата на чл.187, ал.9 от ЗМВР, редът за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време,
режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се
определят с наредба на вътрешните работи. Съгласно Наредба № 81213-407/11.08.2014 г., Наредба №
8121з-592 от 25.05.2015 г. и Наредба № 81213-776/29.07.2016 г., издавани от ***на
вътрешните работи, уреждащи реда за организацията и разпределянето на работното
време за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното
работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в Министерството на вътрешните работи. Посочва, че текстовете на
чл.3, ал.3 и в трите наредби са идентични, а именно че при работа на смени е
възможно полагането на труд и през нощта между 22:00 и 06:00 ч., като работните
часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. В чл.31,
ал.2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. изрично е предвидено, че при сумирано
отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22:00 и
6:00 ч. за отчетния период се умножава по 0.143 . Същата е отменена с приемане
на Наредба №8121з-592/25.05.2015 г. на ***на вътрешните работи, но тя от своя
страна е отменена с Решение №8585 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм.д.№5450/2016
г. Едва на 02.08.2016г. е обнародвана Наредба №8121з-776/29.07.2016 г., поради
което, смята че следва да се приеме, че
за периода 11.07.2016г. - 02.08.2016г действаща е била предходната Наредба
№8121з- 407/11.08.2014г. В Наредба №8121з-592/25.05.2015г. и Наредба №8121з-
776/29.07.2016г. липсва изрична разпоредба, съответстваща на разпоредбата на
чл.31, ал.2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014г. за преобразуване на часовете
положен нощен труд с коефициент 0.143.
счита, че липсата на такава норма, обаче не следва да се възприема като
законово въведена забрана за преизчисляване на положените от служителите в ***часове
нощен труд в дневен, а представлява празнота в уредбата на реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на
вътрешните работи. Излага аргументи, че при наличие на такава непълнота в
специалната уредба, касаеща служителите в МВР, следва субсидиарно да се приложи
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (обн. ДВ от
26.01.2007 г.), в която в чл.9, ал.2 е предвидено, при сумирано изчисляване на
работното време, нощните часове да се превръщат в дневни с коефициент, равен на
отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно
време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното
работно място. Посочва, че в съответствие с чл.9, ал.2 от Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата при сумирано изчисляване на
работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент 1.143, равен
на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно
време, установено за подневно отчитане на работното време за съответното
работно място. Заплащането на допълнителното възнаграждение за нощен труд е
регламентирано в ЗМВР, но за преобразуването на нощния в дневен труд няма
нарочна правна норма, съответно и заплащане на получените часове над тези
установени за работно време. Твърди, че в процесния случай, за периода
01.02.2017г. — 31.12.2019г. е положил общо 1892 часа нощен труд, който следва
да се преизчисли с коефициент 1.143 и възлиза на 2162.556 часа, което от своя
страна води до извънреден труд от 270.556 часа, който счита, че следва да му
бъде платен допълнително. Съобразно с трудовото възнаграждение, което получава,
респ. часова ставка в размер на 6,06лв., за 161.876 часа труд му се дължи
сумата от 1639.57 лв. Моли, на основание чл.178, ал.1, т.З вр.с чл179,
ал1 от З***Г.Д. "Н.П."***, представлявана от ******Х.Т., да бъде
осъдена след изменение в размера на предявения иск да заплати на ищеца сумата
от 1940.96 лева, представляваща възнаграждение за положен 270.556 часа
извънреден труд вследствие преобразуване на нощен към дневен такъв за периода
01.02.2017г. – 31.12.2019г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано
от датата на подаване на исковата молба до окончателното ѝ изплащане. Моли,
на основание чл.86 от ЗЗД Г.Д. "Н.П."***, представлявана от ******Х.Т.,
да бъде осъдена след допускане на изменение в размера на предявения иск да
заплати на ищеца сумата от 297,45 лева, представляваща лихва за забава върху
неизплатеното възнаграждение за извънреден труд от 1940.96 лева за периода
01.02.2017г. - 31.12.2019г. Претендира направените деловодни разноски, както и
адвокатско възнаграждение на основание чл.38 ал.2. вр с ал.1. т.З предл.2 от
Закона за адвокатурата.
В срока по
чл.131 от ГПК ответникът, ангажира становище, че исковете са допускими, но неоснователни. Твърди, че С.П.С.
е *** в група 01 „***‘ в сектор „***“ - ***на ***- ***. Дейността, на
структурното звено, в което е назначен е организирана на 12-часови смени, като
отчитането на положения труд е сумирано, на тримесечен период, съгласно чл.
187, ал. 3 от ЗМВР. Счита, че положения нощен труд не слбедва да се
преизчислява като дневен. Твърди, че нормативните актове, регламентиращи
разпределянето на работното време, отчитането и компенсирането му са действали
в следната поредност: 1. Наредба №
8121з-407/11 август 2014 г. за реда за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън
редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители в Министерството на вътрешните работи-отм. с Наредба №
81213-592/25 май 2015 г., в сила от ДВ, бр. 40/2015 г., в сила от 01.04.2015
г., 2. Наредба № 8121з-592/25 май
2015 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време,
режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в
Министерството на вътрешните работи, обн. ДВ, бр. 40 от 2015 г., в сила от 01.04.2015
г., отменена е Решение № 8585 от 11 юли 2016 г. по административно дело № 5450
от 2016 г. на ВАС - ДВ, бр. 59/2016 г., в сила от 29.07.2016 г., 3. Наредба № 8121з-407/11 август 2014 г., след
отмяната на Наредба № 8121з-592/25 май 2015 г.- от 29.07.2016 г. (отмяната е
решение на ВАС) до 02.08.2016 г. (влизането в сила на сега действащата Наредба
№ 81213-776/29 юли 2016 г.), 4.
Наредба № 8121з-776/29 юли 2016 г. за реда за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън
редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители в Министерството на вътрешните работи (ДВ, бр. 60 от 2
август 2016 г., в сила от 02.08.2016 г.). Посочва, че от трите наредби, единствено в чл. 31, ал. 2
на Наредба № 8121з-407/11 август 2014 г. е предвидено умножаване на общия брой
часове нощен труд за отчетния период по коефициент 0.143, като полученото число
се сумира е общия брой отработени часове за същия отчетен период. В другите
наредби, действали през процесния период (чл. 31, ал.З) е предвидено при
отчитане на часове нощен труд, техния брой да се посочва само в цяло число.
Счита, че в тази връзка ищецът навежда неоснователен довод, че е налице
празнота в уредбата и следва да се приложи по аналогия Наредба за структурата и
организацията на работната заплата (обн. ДВ, бр. 9/2007 г., в сила от
01.07.2007 г.). Счита, че за да е приложим този тълкувателен способ е
необходимо даден въпрос в относимия нормативен акт да не е уреден. Твърди, че в
конкретния случай това определено не е така, предвид че по отношение на нощния
труд има богата уредба в З***(чл. 179, чл. 181, ал. 3, чл. 187, ал. 3 и др.) и
редица подзаконови нормативни актове, а конкретно в Наредба № 8121з-776/29 юли
2016 г. на нощния труд е отделен цял раздел. Това, че нормите не са идентични
при сравнение е други нормативни актове, уреждащи същия въпрос не означава, че
е налице празнота. Излага съображения, че З***е специален закон по отношение на
другите закони, регламентиращи трудовите/служебните правоотношения на
служителите и предвижда издаването на наредба от ***на вътрешните работи за
определяне на ред за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън
редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители. Счита, че в този смисъл Наредба за структурата и
организацията на работната заплата е неприложима, тъй като за служителите на ***е
издаден акт, по силата на законовата делегация и не е налице липса на уредба.
Посочената наредба е издадена на основание чл. 244, т. 2, чл. 261 от Кодекса на
труда и § 121 от Закона за изменение и допълнение на Кодекса на труда (ДВ, бр.
25 от 2001 г.). Счита, че дори и да се допусне, че е налице празнота в закона,
следва да се съобрази, че за служителите на Министерство на вътрешните работи,
като орган на изпълнителната власт, биха се прилагали по аналогия норми от
актове, действащи по отношение на администрацията. Безспорно е, че служебните
правоотношения по З***са специфични и ако трябва да бъде търсена аналогия с
други такива, то по-логично да е в Закона за държавния служител като по-близки
по своята същност правоотношения, но не и в Кодекса на труда, освен ако З***изрично
не препраща към него. Посочва, че Наредба за заплатите на служителите в
държавната администрация (обн. ДВ, бр. 49/2012 г., в сила 01.07.2012 г.) също
не предвижда механизъм за превръщане на часовете нощен труд в дневен. Твърди,
че основание за умножение по коефициент 0.143 е имало само за времето от
29.07.2016 г. до 02.08.2016 г„ т.е от отмяната на Наредба № 8121з-592/25 май
2015 г., с решение на ВАС до приемането на сега действащата Наредба №
8121з-776/29 юли 2016 г., когато е била приложима Наредба № 8121з-407/11 август
2014 г. Предвид, че претенцията на ищеца не попада в посочения период, счита,
че исковете са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени изцяло.Претенцията за
заплащане на мораторни лихви като акцесорна, счита, че също е неоснователна и следва да бъде
отхвърлена. Претендира направените деловодни разноски.
Съдът, като прецени събраните по
делото писмени и гласни доказателства и съобрази доводите на страните, намира
за установено следното:
Прието е за безспорно по делото, че за процесния период страните са били в
служебни правоотношения и че ищецът осъществява трудовата си дейност по
утвърдени графици, при режим на труд - дневни и нощни смени с продължителност
12 часа при сумарно изчисляване на работното време съгласно разпоредбата на
чл.187 ал.3 от ЗМВР.
Признава се от ответника по делото, че ищеца е
служител на Г.д.Н.П. и през процесния
период е заемал длъжността *** в група 01 „***‘ в сектор „***“ - ***на ***- ***.
Този факт се установява и от Заповед № з1774/05.09.1997г. и Заповед № 11937з-473/27.03.2015г.
Установява се от приетата по делото съдебно- икономическа експертиза, която
съдът кредитира като обоснована, безпристрастна и компетентна, че с оглед
характера на заеманата длъжност през процесният период, ищеца е полагал труд на
12-часови смени, включително и през нощта от 22.00 ч. до 06.00 ч., а
отработеното работно време се е изчислявало сумарно. Съобразно задачата,
поставена от ищеца, експертизата извършва преизчисляване на нощните часове към
дневни с коефициент 1.143 съобразно чл.9 ал.2 от НСОРЗ. Начин на формиране на
коефициента 1.143 - съгласно КТ нощните смени при 5 дневна работна седмица не
могат да надвишават 7 часа, а нормалната продължителност на работното време е 8
часа дневно при 5 дневна работна седмица. Поради различната нормална
продължителност на дневното и нощното работно време, установени в КТ, за 7 часа
през нощта следва да се заплати трудово възнаграждение, колкото за 8 часа през
деня. Ето защо, когато нормалната продължителност на дневното работно време е 8
часа и нормалната продължителност на нощното работно време е 7 часа, отношението
е 8 ч :7 ч, т.е. коефициентът за превръщане на нощните часове в дневни е равен
на 1,143. За периода от 01.02.2017 г. до 31.12.2019 г. ищеца е положил общо 1901
часа нощен труд. Положеният нощен труд в размер на 1901 часа не е бил
преизчислен от ответника с коефициент 1.143 за превръщането му в дневен труд. Нощният
труд, приравнен в дневен с коефициент 1.143 се равнява на 2172,843 часа, като
за разликата 271.843 часа се изчислява брутно възнаграждение в общ размер на 1940.96
лв., изчислено със средна ставка 7.14 лв., формирана от основната заплата на
ищеца по периоди и нормативно определените работни дни за всеки отработен
месец. Изчислението е съобразно поставената от ищеца задача - с увеличение 50%
за извънреден труд. Лихва за забава върху изчислените суми за всяко тримесечие
за периода от изискуемостта до ИМ - 297.45 лв.
При така установеното от фактическа страна, съдът приема следното от правна
страна:
По искът с правно чл.178, ал.1, т.3
вр.с чл.179, ал.1, вр.чл.187 З***с цена на иска 1940,96 лв.:
Съгласно
разпоредбата на чл. 176 от З***- брутното месечно възнаграждение на държавните
служители на ***се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни
такива. Сред предвидените в същия закон допълнителни възнаграждения е и
допълнително месечно възнаграждение за извънреден труд – чл. 178, ал.1, т.3 ЗМВР. Според нормата на чл. 187, ал.9 от З***"Редът за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на
дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с
наредба на ***на вътрешните работи". В процесния период са действали
последователно Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г., Наредба № 8121з-592 от
25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., издавани от ***на вътрешните
работи, уреждащи реда за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време,
режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството
на вътрешните работи. Текстовете на чл. 3, ал.3 и в трите наредби са идентични,
че "При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между
22: 00 и 6: 00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа
за всеки 24-часов период". В Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. изрично е
предвидено, че при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове
положен труд между 22: 00 и 6: 00 ч. за отчетния период се умножава по 0.143
(чл. 31, ал.2 от Наредбата). Същата е отменена с приемане на Наредба №
8121з-592/25.05.2015 г. на ***на вътрешните работи, но тя от своя страна е
отменена с Решение № 8585 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5450/2016 г.
Едва на 02.08.2016 г. е обнародвана Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., поради
което следва да се приеме, че до този момент действаща е Наредба №
8121з-407/11.08.2014 г. В Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба №
8121з-776/29.07.2016 г. липсва изрична разпоредба, съответстваща на
разпоредбата на чл. 31, ал.2 от Наредба № 8121з-407 за преобразуване на
часовете положен нощен труд с коефициент 0.143. Липсата на такава норма, обаче не
да следва да се възприема като законово въведена забрана за преизчисляване на
положените от служителите в ***часове нощен труд в дневен, а представлява
празнота в уредбата на реда за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното
работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в Министерството на вътрешните работи. При наличие на такава непълнота в специалната
уредба, касаеща служителите в МВР, следва субсидиарно да се приложи Наредбата
за структурата и организацията на работната заплата (обн. ДВ от 26.01.2007 г.),
в която в чл. 9, ал.2 е предвидено при сумирано изчисляване на работното време
нощните часове да се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението
между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време,
установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно
място. По тези съображения исковата
претенция за заплащане на неизплатено възнаграждение за положения от ищеца
нощен труд, при сумирано изчисляване на работното време, при превръщане на
нощните часове в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, установено за подневно
отчитане на работното време в процесния период, получен след преобразуване на
положените часове нощен труд в дневен, се явява доказана по своето основание. Коефициентът
1,143 се получава като нормалната продължителност на работното време през деня
-8 часа (установена в чл. 136, ал. 3 КТ ) се раздели на нормалната
продължителност на работното време през нощта -7 часа (установена в чл. 140 КТ). В Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. също се възприема този коефициент -1,143,
но формулиран по друг математически начин, който води до същия резултат - при
сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между
22: 00 и 6: 00 ч. за отчетния период се умножава по 0. 143 и полученото число
да се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период. Видно е, че в
посочената наредба законодателят е възприел подхода, установен в Кодекса на
труда и в Наредбата за структурата и организацията на работната заплата.
Разпоредбите на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата
са приложими по аналогия и по отношение на лица със служебно правоотношение в
МВР, тъй като Конституцията на РБългария утвърждава като основно достижение на
социалната държава правото на труд и изрично прогласява гаранции за
пълноценната му реализация. Основният закон гарантира равенство на правата на
лицата, предоставящи наемен труд без оглед на спецификите на правоотношението,
в рамките на което реализират правото си на труд, поради което следва да бъдат
поставени при еднакви условия всички служители, полагащи труд. Поради това
включеният в рамките на дежурството нощен труд на ищеца следва да бъде
приравнен на дневно работно време, на която основа и следва да бъде определен
реално положеният от него труд за исковия период. Определения максимален брой
часове нощен труд -8 часа съгласно Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015 г. и
Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. не установява нормална продължителност на
нощния труд, а само определя максималния брой часове нощен труд, допустим за
полагане от служителите по ЗМВР.
Както се посочи по-горе основание за
преобразуването на часовете нощен труд в дневен с коефициент 0.143 е нормата на
чл. 31, ал.2 от Наредба № 8121з-407, а след отпадане действието ѝ, при
липсата на специална уредба за служителите в МВР, основанието за преизчисляване
на часовете положен нощен труд е субсидиарно приложимата за тях Наредба за
структурата и организацията на работната заплата - чл. 9, ал.2 . постановеното
решение по адм. д. № 5450/ 2016 г. ВАС до приемането на новата наредба. Но този
ред на преизчисляване е неприложим за времето след отмяна на Наредба №
8121з-407/11.08.2014 г. за периода от 02.08.2016 г. до 31.12.2017 г., поради
празнота в уредбата на реда за организацията, отчитането и компенсацията на
полагания труд, извън редовното работно време, за държавните служители в
Министерството на вътрешните работи.
Липсата на изрична норма обаче не следва да се
тълкува като законово установена забрана за преизчисляване на положените от
служителите в ***часове нощен труд в дневен и отчитането и заплащането му като
извънреден, тъй като такава забрана би била и противоконституционна, а
представлява празнота в уредбата относно реда за организацията и разпределянето
на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън
редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители в Министерството на вътрешните работи. Доколкото в
последните две наредби е посочено, че отново се касае за сумарно отчитане на
работното време, но не е посочен алгоритъм за преизчисляване, е налице
нормативна празнота по този въпрос. При наличие на такава непълнота в
специалната уредба, касаеща служителите в МВР, следва субсидиарно да се приложи
общата Наредба за структурата и организацията на работната заплата (обн. ДВ бр.
( от 26.01.2007 г.), чиято разпоредба на чл. 9, ал. 2 гласи, че при сумирано
изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент,
равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното
работно време, установени за подневно отчитане на работното време за
съответното работно място.
Независимо, че чл.9г от Наредбата за работното
време, почивките и отпуските, в една от редакциите си през процесния период -
за периода от 01.01.2018г. до 17.07.2018г. - е предвиждал, че отработените
часове от служителя, които в края на периода, за който е установено сумирано
изчисляване на работното време, са повече от часовете, определени съгласно чл.
9б, се отчитат за извънреден труд по реда на чл. 149 КТ пред Инспекцията
по труда, без превръщане на нощните
часове в дневни, съдът намира, че тази разпоредба не следва да се отчита при
преценка на задължението за заплащането на тези часове. Тя касае отчитането на
извънреден труд пред друг държавен орган – Инспекция по труда, но не променя
характеристиката на труда, положен и изчислен чрез превръщане на нощния в
дневен такъв, като извънреден, ако надвишава нормативно определения брой часове
за периода. В случай, че при сумираното изчисляване на работното време за
съответния период се установи, че чрез превръщане на нощния труд в дневен,
работникът е положил повече от нормативно определените часове труд, тази
разпоредба не забранява неговото заплащане. На още по-силно основание следва да
се отчете, че тази разпоредба е обща за всички работници, които работят при
сумирано изчисляване на работното време по чл. 142, ал. 2 КТ, и не касае
специално работещите в системата на ЗМВР, а същевременно липсва всякакъв спор в
практиката, че положения нощен труд за всички работещи се превръща в дневен
такъв по описаното правило на чл. 9 ал. 2 от НСОРЗ. От посочената разпоредба може да бъде изведен
и извода, че нощният труд се превръща в дневен и ако чрез това превръщане се
установи, че е положен труд, повече от нормативно определения за съответния
период, то този труд е извънреден. След като изрично в нормата е посочено,
получения по този начин труд да не се отчита извънреден пред Инспекция по труда,
то логично е да бъде прието, че получения чрез преобразуване на нощния труд в
дневен води при осъществяване на другите предпоставки до полагане на извънреден
труд, който само не следва да бъде отчитан като такъв пред Инспекция по труда,
но следва да бъде заплатен, след като е положен. След като се установи положен
извънреден труд, независимо от начина на отчитането му в ИТ, той следва да бъде
заплатен от работодателя.
По делото е извършена съдебно-икономическа
експертиза, неоспорена от страните и приета от съда, се установи, че за 01.02.2017
г. до 31.12.2019 г. ищеца е положил общо 1901 часа нощен труд. Положеният нощен
труд в размер на 1901 часа не е бил преизчислен от ответника с коефициент 1.143
за превръщането му в дневен труд. Нощният труд, приравнен в дневен с коефициент
1.143 се равнява на 2172,843 часа, като за разликата 271.843 часа се изчислява
брутно възнаграждение в общ размер на 1940.96 лв., изчислено със средна ставка
7.14 лв., формирана от основната заплата на ищеца по периоди и нормативно определените
работни дни за всеки отработен месец. Изчислението е съобразно поставената от
ищеца задача - с увеличение 50% за извънреден труд.
Ответникът не твърди, нито е представил
доказателства за заплащане на ищеца на дължимото допълнително възнаграждение за
положения за исковия период нощен труд в установения от експертизата размер.
Предвид това и с оглед гореизложените съображения исковата претенция за
заплащане на нощен труд за периода 01.02.2017 г. – 31.12.2019 г., получен след
преобразуване на положените часове нощен труд в дневен и отчитането му като
извънреден е основателна, и следва да се уважи в предявения след допуснатото
изменение размер от 1940,94 лева.
По искът с правно основание чл.86,
ал.1 ЗЗД с цена на иска 297,45 лв.:
Възнаграждението за извънреден труд е част от задължението за заплащане на
трудово възнаграждение, за което е установен срок /месечно или тримесечно
сумарно отчитане на работното време/. В този смисъл ответникът е изпаднал в
забава след изтичането на срока, в който е следвало да заплати дължимото се
възнаграждение. При съобразяване на заключението на вещото лице съдът приема,
че дължимата се лихва за забава върху неизплатеното възнаграждение за
извънреден труд от 1940,96 лв. за периода от 01.02.2017 год. до 31.12.2019 год.
възлиза общо на сумата от 297,45 лв. Предвид изложеното искът се явява
основателен и доказан, поради което следва да бъде уважен в предявения си
размер след изменението.
При този изход на делото и на
основание чл. 78 ал. 1 ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца деловодни разноски за депозит за вещо лице съразмерно уважената
част от исковите претенции в размер на 140 лв.
Съобразно изхода на делото и
на основание чл.38, ал.2, вр. ал.1, т.3, предложение второ ЗА ищеца следва да
бъде осъден да заплати на адв.П.П. адвокатско възнаграждение. Съгласно чл.38, ал.2 ЗА съдът определя
възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал.
2, който предвижда, че размерът на възнаграждението се определя в договор между
адвоката и клиента. Този размер трябва да бъде справедлив и обоснован и не може
да бъде по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за
съответния вид работа. Процесуалния представител на ищеца претендира
възнаграждението в минималния по посочената наредба размер, но в редакцията
ѝ към датата на сключване на договора за правна помощ. В подкрепа на
искането си се позовава на Определение № 270/24.07.2014г. по гр.д.№ 7159/2013г.
на 4-то гражданско отделение на ВКС, където е прието, че договорения между
страните по договора за правна помощ размер на възнаграждението за правна помощ
следва да бъде съобразен с минималните размери на същото, определени към датата
на сключване на договора за правна помощ в Наредба за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Посочено е, че нормата е материалноправна, поради
което урежда последиците от осъществилите се към датата на нейното действие
факти съобразно тези норми. Настоящия съдебен състав намира цитираната съдебна
практика /която не е задължителна/ за неотносима към настоящия случай. Касае се за договорен между страните по
договора за правната помощ размер на възнаграждението и заплатен такъв. В
настоящия случай, обаче е сключен договор за правна защита и съдействие без да
е уговаряно и заплащано възнаграждение, като процесуалния представител на ищеца
е поел правната защита и съдействие на ищеца при условията на чл.38, ал.2, вр.
ал.1, т.3, предложение второ ЗА- осъществяване на безплатна правна помощ при
твърдение за наличе на основанието на посочената правна норма./такива
доказателства за този факт не са ангажирани, но липсва оспорване в този смисъл
от ответника по делото/. Както беше посочено по-горе възнаграждението в този
случай не се определя чрез постигане на съгласие между страните по договора за
правна помощ, а от съда. Съдът намира, че релевавантния момент на определяне на
възнаграждението по този ред е постановяването на крайния съдебен акт и
произнасяне по въпроса за отговорността за разноските по делото, поради което
следва като материалноправна разпоредба да бъде съобразен действащия към този
момент размер на минималните адвокатски възнаграждение. По делото са предявени
уважени в предявения си размер два иска, всеки от които оценям- с цена на иска 1940,96
лв. и 297,45 лв. При съобразяване на действащата към момента норма на чл.7,
ал.2, т.1 и т.2, както и чл.5, т.2 и чл.2, ал.5 от Наледба № 1 от 9 юлио 2004
Г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения минималния размер
съобразно предявените искове е 356,46 лв. / 256,46 лв+100 лв./. Съдът намира,
че правната и фактическа сложност на предявените искове не е висока и не
обуславя значително по-висок от минималния размер на възнаграждението, поради
което следва адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ищеца
да бъде определено в размер от 370 лв., за която сума следва ответника да бъде
осъден да му я заплати.
На основание чл. 78 ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на ***ския районен
съд държавна такса върху цената на уважените искове в размер на 127,64 лв./77,64
лв.+50 лв./
По тези съображения ***ският
районен съд
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА, на основание чл.178, ал.1, т.3 вр.с чл.179,
ал.1, вр.чл.187 ЗМВР, Г.д. „Н.п.“***,
представлявана от Х.Т. да заплати на
С.П.С.,
ЕГН**********, *** сумата 1940,96 лв.,
представляваща неизплатено възнаграждение за положен извънреден труд/след превръщането
на нощните часове към дневни/ през периода от 01.02.2017 г. до 31.12.2019 г., ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на делото/31.01.2020
г./ до окончателното ѝ плащане.
ОСЪЖДА, на основание чл.86 ЗЗД, Г.д. „Н.п.“***, представлявана от Х.Т. да заплати на С.П.С., ЕГН**********, *** сумата от 297,45
лв., представляваща лихва за забава върху неизплатеното възнаграждение за
извънреден труд от 1940,96 лв. за периода от 01.02.2016 год. до 31.12.2019 г.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК Г.д. „Н.п.“***,
представлявана от Х.Т. да заплати
на С.П.С., ЕГН**********, *** сумата 140,00 лв.,
представляваща деловодни разноски за депозит
за вещо лице.
ОСЪЖДА на основание чл.38, ал.2,
вр. ал.1, т.3, предложение второ ЗА, Г.д. „Н.п.“***, представлявана от Х.Т.,
ДА ЗАПЛАТИ на адв.П.Л.П. сумата от 370,00
лв. за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 ГПК Г.д. „Н.п.“***, представлявана от Х.Т. да заплати по сметка на ***ския
районен съд държавна такса в размер на 127,64
лв.
Решението
подлежи на обжалване пред ***ския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: