МОТИВИ
към НЧХД 1218/2010г. по описа на РС Плевен.
Производството е образувано по тъжба на И.Т.Н. ***
срещу Х.П.П. ***, ЕГН ********** за това, че на 16 март 2010г. в гр.Плевен публично
казал нещо унизително за честта и достойнството на И.Т.Н. с ЕГН ********** в
негово присъствие, а именно – “грозник”, “женчо”, “измамник” и “бандит”, както и приписал престъпления и
разгласил позорни обстоятелства по отношение на тъжителя - престъпление по чл.
148, ал.1, т.1 и ал.2, вр.чл.146,
ал.1 и чл.147, ал.1 от НК.
Пострадалият Н. е предявил срещу подсъдимия граждански иск за претърпени
морални вреди, съставляващи уронените чест и престиж и наранено достойнство в
размер на 1000лв.
СЪДЪТ, като прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност и взе предвид становището на страните, приема
за установено следното :
Тъжбата е подадена в законния 6
месечен срок. Същата е допустима.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства,
намира за установено следното от фактическа страна:
С ОА от 26.01.10г. РП-Плевен
внася в ПлРС обвинение срещу И.Т.Н. *** за извършено
престъпление на 30.08.1995г. в гр. Плевен
по чл. 210 ал.1 т.5 вр. чл. 209 ал.1 от НК с
пострадал Х.П.П. ***, образувано е НОХД 371/10г. по описа на ПлРС. С определение от 15.09.10г. състав на ПлРс прекратява наказателното производство. На 16 март 2010г. в
гр.Плевен в съдебно заседание по НОХД № 371/2010г. по описа на Районен съд-гр.Плевен
И.Т.Н. бил призован като подсъдим по делото, а Х.П.П. като пострадал. При
разпита на Х.П. като свидетел, същият пред председателя на състава съдия
Даниела Дилова, прокурор Н.Николова, съдебни заседатели М.С. и К.А., секретар Л.Б.,
адв. Ценкулов и адв. Цонев, адв. Денчев и в.л. Петрова и Велева публично казал
на И.Н. “грозник”, “женчо”, “измамник” и “бандит”, казал също така «Аз го бих по
улиците и го ритах по гъза по улицата», «Пращаше хора стреляха по мене ...»,
«не знаех, че се занимава с измами, мислех, че се занимава с бизнес» и «изпрати
хора да ме пребият и не еднократно».
Горната фактическа обстановка се
установява от представените заверено копие от протоколи от 16.03.2010г. и 15.09.10г.
по НОХД 371/2010г. на ІІ гр. с и
заверено копие от ОА по досъдебно производство № 2748/1996г. по описа на РП-гр.Плевен.
По отношение на обвинението по чл.148, ал.1 т.1,
вр.чл.146 ал.1 от НК подсъдимият Х.П.П.
е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по
цитирания текст от закона. За да е съставомерно престъплението "обида"
в случая е необходимо да е казано или извършено нещо унизително за честта и
достойнството на другиго в негово присъствие и то публично. Приемайки горното,
съдът намира, че подсъдимият, казвайки по време на съдебно заседание на И.Т.Н. “грозник”, “женчо”, “измамник” и “бандит” безспорно е осъществил от обективна и субективна страна състава
на престъпление по чл. по чл.148, ал.1, вр.чл.146 ал.1 от НК. От обективна
страна е налице и квалифициращото обстоятелство, визирано в тъжбата По същество
подсъдимият П. безспорно е накърнил честта и достойнството на тъжителя с
изричането на гореспоменатите думи по негов адрес и в негово присъствие. Налице
е и квалифициращият признак по чл.148, ал.1, т.1 от НК – обидата е нанесена на
публично място - в открито съдебно заседание и в присъствието на председателя
на състава, съдебните заседатели, прокурора и секретаря, адвокати и вещи лица,
които също са възприели обидата към Н., каквато е и била целта на подсъдимият П..
Без съмнение налага извода, че е налице публична обида. В този смисъл е и
трайната съдебна практика на ВС - Решение №28 от 15.01.1972г на ІІ н.о., според
което налице е публична клевета, когато същата е нанесена на общодостъпно
място, където да е имало повече лица, които биха могли да възприемат значението
на извършеното.
Съдът не споделя становището на адв. Б., че качеството подсъдим по НОХД 371/2010г. на И.Т.Н. дава право и основание
на подсъдимият по настоящото прозиводство Х.П.П. да
го нарича “измамник”
и “бандит”. За престъпник в РБ се счита лице, осъдено с влязъл в сила съдебен
акт, а не с повдигнато обвинение. Все още. Неоснователни са и доводите на адв. Б.
относно обстоятелството, че Х.П.П. има
право да нарича И.Т.Н. “женчо”, предвид историята на техните отношения. Явно е, че
тази дума е безспорно обидна и тъжителят също е бил засегнат от нея. Деянието е
извършено в присъствие на пострадалия, т.е. последният е разполагал с
възможност да възприема думите и същите са възприети от пострадалото лице.
Същите са насочени към частния тъжител. От субективна страна деянието е
извършено от подсъдимия умишлено, при форма на вината пряк умисъл. Той е
съзнавал, че казва унизителни за честта и достойнството на частния тъжител думи,
че последният разполага с възможността да ги чуе и целял да бъдат чути от частния
тъжител. Подсъдимият е съзнавал, че обидата му е казана публично, в
присъствието на пострадалия и още няколко лица. Деецът е съзнавал и общественоопасните последици от деянието, а именно, че
накърнява честта и доброто име на Н., обществената оценка за него като
гражданин.
Деецът подлежи
на съответно наказание. За извършеното от подсъдимият П. престъпление се
предвиждат кумулативно наказания глоба и обществено порицание. При
определяне на наказанието съдът съобрази невисоката степенен на обществена
опасност на престъплението и сравнително невисоката степен на обществена
опасност на деееца. При индивидуализиране на
наказанието на подсъдимия съдът съобрази и следните обстоятелства:
Обстоятелството, че подсъдимият П. е осъждан /вкл. за престъпления от гл.2
раздел 7 от НК и то по отношение на същия пострадал/, съдът приема като
отегчаващо отговорността за дееца. Следва да се отбележи и обстоятелството, че
подсъдимият и тъжителят от години са във влошени отношения, видно и от водените
от тях дела помежду им, но именно тези дългогодишни близки отношения са и
смекчаващо отговорността обстоятелство по отношение на подсъдимия, тъй като именно
в историята на тези близки се крие и желанието им в последните години да се съдят
помежду си. Според съда следва да се наложи наказание глоба към минимума в
размер на 4000 лв., както и "Обществено порицание".
Съдът призна за невинен подсъдимия Х.П.П. в това, че на 16.03.2010г. в
гр.Плевен е приписал престъпления и разгласил позорни обстоятелства по
отношение на И.Т.Н., поради което и на основание чл.304 от НПК го оправда по
така повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.148, ал.2,
вр.чл.147 ал.1 от НК, поради следните съображения. Съгласно правната теория и
съдебната практика клеветата се определя като умишлено разгласяване на
неистинско позорно обстоятелство за другиго или приписването му на неизвършено
от него престъпление. Непосредствен обект на престъплението «клевета» са обществените
отношения, осигуряващи неприкосновеността на доброто име на човека в
обществото, на положителната обществена
оценка за личността. От обективна страна пострадал от клеветата може да
бъде само конкретно физическо лице. Изпълнителното деяние
на клеветата е в две основни форми – разгласяване на неистинско позорно
обстоятелство за пострадалия или приписването му на неизвършено от него
престъпление. Приписването сформира в себе си твърдение на дееца пред трети
лица, че пострадалия е извършил някакво конкретно престъпление, което в
действителност не е извършил. Престъплението винаги и без изключение е деяние,
укоримо от гледна точка на господстващия морал, което винаги характеризира
отрицателна личността на извършителя. За да е осъществен състава на клеветата е
необходимо от обективна страна приписваното престъпление да не е извършено,
деецът с употребата му да цели да злепостави наклеветения и съответно да орони
доброто му име в обществото, както и да наруши положителната оценка за
личността на наклеветения. Не е ли налице тази цел, то не може да се приеме, че
е налице престъплението «клевета». Само по себе си клеветата е резултатно
престъпление. Тя се приема за довършена, когато поне едно трето лице е узнало
твърдението на дееца. От субективна страна клеветата е престъпление, което може
да се осъществи както с пряк, така и с евентуален умисъл. Във всички случаи е
налице умисъл, когато субектът съзнава престъпния характер на приписваното
деяние, но въпреки това, чрез разгласяването му цели да накърни доброто име на
пострадалия. В разглеждания случай подсъдимият е предаден на съд за това, че в
съдебно заседание е приписал действия на частния тъжител, а именно «Пращаше
хора стреляха по мене ...», «не знаех, че се занимава с измами, мислех, че се
занимава с бизнес» и «изпрати хора да ме пребият и не еднократно». Съдът счита
за основателни доводите на адв. Б. по всяко едно от трите, изброени по-горе
обвинения срещу неговия позащитен. По
първото посочено обвинение, не става ясно с какво е стреляно по подсъдимия – с
воден пистолет, с фунийки, с огнестрелно оръжие, арбалет, снежни топки и т.н.
По второто обвинение,
видно от л.5 от заверено копие от
протокол от 16.03.2010г. по НОХД 371/2010г. на ІІ гр./ л. 59 от настоящето
производство/ е, че в изречението, което предхожда цитираното, се споменава
лице с име “Валери”, което извършва действия заедно с И.Т.Н.. Безспорно не става ясно кой от двамата се е
занимавал с измами - И.Т.Н. или “Валери”, има явно двусмислие.
По необосноваността на
третото обвинение съдът ще изложи мотиви, отнасящи се и за горните две. Според
съда по никакъв начин не може да се възприеме, че посочените по-горе думи,
формирани на база обвинението, налагат извода за описание на каквито и да било
престъпления, извършени от частния тъжител. За да бъде осъществено
изпълнителното деяние на престъплението клевета – чрез приписване на друго
лице, е необходимо твърденията на подсъдимия да насочват ясно и недвусмислено
към конкретен състав на престъпление от НК, а също така и конкретизирането му – кога, къде, как, /а по
третото обвинение и дали е осъществено посегателство върху телесния интегритет
на П./, което не е сторено.
ПО ПРЕДЯВЕНИЯ
ГРАЖДАНСКИ ИСК
В резултат на
това, че по време на съдебно заседание подсъдимият публично обидил И.Т.Н.
***, като публично
казал нещо унизително за честта и достойнството му в негово присъствие, а
именно – “грозник”, “женчо”, “измамник” и “бандит”, Х.П. безспорно е уронил честта
и престижа и е наранил достойнство на И.Т.Н., с което безспорно му е нанесъл неимуществени
вреди.
Съдът оценява
вредите по справедливост, взе предвид обстоятелството, че двете страни са имали
дългогодишно познанство, имали са отношения от различно естество и в този
смисъл следва да се уважи предявения граждански иск в размер на 500 лв., а за
разликата до 1000 лв. следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Подсъдимият следва да бъде осъден да заплати държавна такса върху уважения
размер на гражданския иск от 500 лв. в размер на 50 лв., както и да заплати на И.Т.Н.
сумата от 12.00 лева, представляваща направените от тъжителя деловодни разноски
по делото.
По изложените съображения
съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: