Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 201 07.02.2020 година гр. Бургас
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Бургаският административен съд, четиринадесети състав, на двадесет и
трети януари две хиляди и двадесета година в публично заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА
РАДИКОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ЗЛАТИНА БЪЧВАРОВА
2.
АТАНАСКА АТАНАСОВА
при секретаря С. А., в присъствието на прокурора Дарин
Христов, като разгледа докладваното от съдията Атанасова касационно административно
наказателно дело № 2934 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по
реда на чл. 208 и сл. от АПК, вр. чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН и е образувано по
повод постъпила касационна жалба от Р.Т.П., началник на група „АНД, ОПТП,
профилактика и ПОВ“ в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР- Бургас, против решение
№ 1317 от 30.10.2019 г., постановено по АНД № 2943/2019 г. по описа на Районен
съд- Бургас.
В жалбата са развити
доводи за незаконосъобразност на обжалваното решение, поради нарушение на
материалния закон, съставляващо отменително основание по чл. 348, ал.1, т.1 от НПК. По същество се иска отмяна на решението и постановяване на друго за
потвърждаване на наказателното постановление.
В съдебното заседание
касаторът не изпраща представител, редовно уведомен. Не сочи нови
доказателства.
Ответникът по касационната
жалба се явява лично и с упълномощен представител, който оспорва жалбата. Не
сочи доказателства. Моли да бъде оставено в сила обжалваното решение.
Прокурорът от Окръжна
прокуратура- Бургас дава заключение за основателност на касационната жалба.
Жалбата е подадена от
надлежна страна в законоустановения срок и е процесуално допустима.
Бургаският
административен съд, след като се запозна с обжалваното решение и взе предвид
доводите на жалбоподателя, намира следното:
С решението, предмет на касационната проверка, Бургаският
районен съд е отменил наказателно постановление № 19-0769-002256 от 06.06.2019
г., издадено от началник на група в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР- Бургас, с
което на основание 179, ал. 2, предл. 1 и чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП са
наложени на П.Р.Д. с ЕГН ********** административни наказания- глоба в размер
на 200 лева за нарушение по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, съответно глоба в размер на
100 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от два месеца за
нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. За да постанови този резултат, БРС е
приел, че не са установени по несъмнен начин извършителят на деянието и
механизмът на същото.
Според настоящия касационен състав решението е
неправилно.
От фактическа страна
по делото е установено, че на 14.04.2019 г. около 20.00 часа в гр. Бургас, на
ул. „Ястребино“ до № 25 е настъпило пътнотранспортно произшествие, вследствие
на което са били причинени вреди на паркиран лек автомобил марка „Тойота“ с
рег. № А 6228 НА. Произшествието настъпило при движение с несъобразена скорост
на лек автомобил марка „Пежо“, светъл на цвят („по-скоро бежов“ според
показанията на свидетеля Михнев). Водачът на л.а. „Пежо“ не е спрял, за да
установи последиците от ПТП. Свидетелите М. и Г.М., собственици на увредения
автомобил, възприели непосредствено описаните събития и депозирали сигнал в
полицията. По сигнала била извършена проверка, при която бил установен
извършителят на деянието- живущият на същата улица П.Р.Д., с л.а. марка „Пежо“
с рег. № А 91 49 МР. Съставен бил протокол за ПТП, подписан от съставителя и от
двамата участници. Срещу Д. бил съставен и акт за установяване на
административно нарушение, въз основа на който било издадено обжалваното
наказателно постановление.
В нормата на чл. 179,
ал. 2, предл. 1 от ЗДвП е предвидено административно наказание за водач, който
поради движение с несъобразена скорост причини пътнотранспортно произшествие,
ако деянието не съставлява престъпление. В случая са налице обективните и
субективните признаци от състава на посоченото нарушение. От данните по делото
е видно, че произшествието е настъпило в тъмната част на денонощието, в
дъждовно време. Според твърденията на наказаното лице в жалбата, с която е
сезиран районният съд, цялата улица е „осеяна с дупки и изронен асфалт“.
Съобразно разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, водачът П.Р.Д. е следвало при
избиране скоростта на движение да съобрази всички характеристики на пътната
обстановка, в т.ч. атмосферните условия, състоянието на пътя и условията на
видимост, за да реагира адекватно при възникване на предвидимо препятствие и в
случай на необходимост да спре. Това задължение не е било изпълнено от
последния, в резултат на което е настъпило ПТП с материални щети- увредени преден
капак, предна броня, ляв фар, халоген, ляв калник, мигач и предна маска на
паркирания лек автомобил „Тойота“ с рег. № А 6228 НА.
При настъпило ПТП
участниците са длъжни на основание чл. 123, ал. 1 от ЗДвП, без да създават
опасност за движението по пътя, да спрат, за да установят какви са последиците.
Неизпълнението на това задължение съставлява нарушение по чл. 175, ал. 1, т. 5
от ЗДвП. От събраните гласни доказателства се установява, че водачът на л.а.
„Пежо“ не е спрял, за да установи последиците от ПТП, а е продължил движението
си след неговото настъпване. Ето защо съдът приема, че са налице съставомерните
признаци на това нарушение.
Според настоящия
съдебен състав авторството на деянието е установено по изискуемия от
процесуалния закон несъмнен начин. За настъпилото произшествие е съставен
протокол за ПТП бл. № 1650024, в който се съдържат констатации за участниците,
настъпилите щети по автомобилите и механизма на ПТП. Като официален свидетелстващ
документ този протокол има обвързваща доказателствена сила само за фактите,
осъществени от или в присъствието на съответното длъжностно лице. Действително,
както е посочил и районният съд, същият не се ползва с обвързваща
доказателствена сила относно възприетия от съставителя му механизъм на
пътнотранспортното произшествие, тъй като произшествието не е реализирано в
негово присъствие. Доколкото обаче протоколът е подписан от участниците, той се
ползва с материална доказателствена сила за неизгодните факти, чието настъпване
е удостоверено с техните подписи. В тази част протоколът е частен свидетелстващ
документ, който важи срещу своя издател- в случая П.Р.Д. като участник в ПТП. В
допълнение следва да се отбележи, че при връчване на акта Д. е вписал в него
възражение „не разбрах, че съм ударил автомобил, защото валеше“. С това
изявление по същество същият е признал присъствието си на мястото на
произшествието към момента на неговото настъпване, в какъвто смисъл са и
показанията на актосъставителя, според които Д. изрично е заявил, че не оспорва
констатираните с акта обстоятелства. Направеното от последния възражение е
относимо при твърдение за субективна несъставомерност на деянието, но и то би
било неоснователно- не би могло да се приеме, че не е знаел за настъпване на
произшествието, предвид силния шум от сблъсъка, възприет дори от собствениците
на л.а. „Тойота“, намиращи се в дома си.
С оглед изложените
съображения съдът приема, че обжалваното решение е незаконосъобразно, поради
нарушение на материалния закон, и следва да се отмени, като вместо него се
постанови друго за потвърждаване на наказателното постановление.
Мотивиран от горното
и на основание чл.221, ал.1 и ал.2 от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, Бургаският административен съд,
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 1317
от 30.10.2019 г., постановено по АНД № 2943/2019 г. по описа на Районен съд-
Бургас, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно
постановление № 19-0769-002256 от 06.06.2019 г., издадено от началник на група
в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР- Бургас, с което на основание 179, ал. 2,
предл. 1 и чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП са наложени на П.Р.Д. с ЕГН **********
административни наказания- глоба в размер на 200 лева за нарушение по чл. 20,
ал. 2 от ЗДвП, съответно глоба в размер на 100 лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от два месеца за нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.