№ 366
гр. гр. Добрич, 28.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на втори ноември
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Галатея Ханджиева Милева
Членове:Диана Г. Дякова
Жечка Н. Маргенова Томова
при участието на секретаря Павлина Ж. Пенева
в присъствието на прокурора Р. Д. Ж.
като разгледа докладваното от Галатея Ханджиева Милева Въззивно
гражданско дело № 20223200500547 по описа за 2022 година
и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХХ от ГПК и е образувано по въззивна
жалба на М. А. С. от с.Б., общ.Т., чрез упълномощения адвокат, срещу
решение №35/27.05.2022г. по гр.д.№324/2021г. на Т.ския районен съд в
частта, в която е отхвърлен предявеният от въззивника срещу Прокуратурата
на Република България иск по чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ за осъждане на
ответника да заплати на ищеца разликата над 5 000 лева до пълния предявен
размер от 20 000 лева – съставляващи обезщетение за претърпени от ищеца
неимуществени вреди, следствие незаконно обвинение в извършване на
престъпление по досъдебно производство №247/2014г. на РУ – Т. на МВР,
прокурорска преписка №1323/2014г. по описа на ОП – Добрич, за което
ищецът е оправдан с влязла в сила присъда №26/18.07.2016г. по нохд
№200/2015г. ОС – Добрич.
В жалбата са изложени подробни доводи за нарушаване на принципа по
чл.52 от ЗЗД за справедливо обезщетяване на претърпените от ищеца –
въззивник неимуществени вреди. Първоинстанционният съд не съобразил
правилно критериите за определяне размера на обезщетението, а именно –
1
характера, степента, продължителността и интензитета на увреждането,
начина и обстоятелствата на неговото причиняване. Не било отчетено
значението на неразумната продължителност на воденото наказателно
преследване за душевното неравновесие и неблагосъстояние на ищеца. В
сходни случаи съдебната практика определяла други размери на обезщетяване
на пострадалите, несъобразяването на което също било несправедливо,
предвид, че справедливостта означавала аналогичните казуси да получават
сходно разрешаване. По тези съображения се иска неправилното
първоинстанционно решение в отхвърлителната част да бъде отменено и
претенцията за обезщетение за неимуществени вреди да бъде удовлетворена в
пълния й предявен размер.
Жалбата е редовна, подадена е в срок и е допустима.
Въззиваемата страна не е представила писмен отговор по жалбата, а в
съдебно заседание представителят й изразява становище за нейната
неоснователност и иска решението на районния съд да бъде потвърдено в
обжалваната част.
Съдът обсъди съображенията на страните и въз основа на събраните по
делото доказателства намира за установено следното:
Първоинстанционното решение е постановено по предявени от М. А. С.
срещу Прокуратурата на Република България искове по чл.2 ал.1 т.3 от
ЗОДОВ за осъждането на ответника да заплати на ищеца 20 000 лева,
обезщетение за неимуществени вреди и сумата 2 500 лева, обезщетение за
имуществени вреди, които имуществени и неимуществени вреди са
причинени на ищеца в резултат на повдигнатото му на 03.04.2015г.
обвинение за извършено престъпление по чл.343 ал.1 б.“в“ пр.първо във вр. с
чл.342 ал.1 от НК, за което е постановена оправдателна присъда по нохд
№200/2015г. на ДОС, влязла в сила на 31.03.2017г. Претендирано е
присъждането и на законната лихва върху главните парични задължения,
считано от 27.09.2018г.
Решението на районния съд не е предмет на въззивно обжалване в
частта на изцяло удовлетворения иск за обезщетение за имуществени вреди,
както и в частта на удовлетворения в размер на 5 000 лева иск за обезщетение
за неимуществени вреди.
Между страните няма спор по фактите относно привличането на
2
ответника като обвиняем по досъдебно производство №247/2014г. на РУ – Т.
на МВР /преписка №1323/2014г. на Окръжна прокуратура – Добрич/, вземане
по отношение на него на мярка за неотклонение, повдигане на обвинение и
оправдаването му, които се установяват и от събраните по делото
доказателства.
Установено е, че ищецът е имал качеството на обвиняем в периода от
03.04.2015г., когато с постановление е привлечен като обвиняем по
посоченото досъдебно производство, до 10.06.2015г., когато обвинителният
акт е внЕ. в съда. Привлечен е като обвиняем за престъпление по чл.343 ал.1
б.“в“ пр.първо във вр. с чл.342 ал.1 от НК във вр. с чл.42 ал.2 т.1 от ЗДвП и с
постановлението за привличането му като обвиняем спрямо него е взета
мярка за неотклонение „подписка“.
Ищецът е имал качеството на подсъдим от 10.06.2015г., когато
обвинителният акт е внЕ. в Окръжен съд – Добрич и е образувано нохд
№200/2015г. по описа на същия, до влизане в сила на 31.03.2017г. на
оправдателната присъда. Предаден е на съд по повдигнатото и поддържано
обвинение за престъплението по чл.343 ал.1 б.“в“ пр.първо във вр. с чл.342
ал.1 от НК.
За разглеждане на нохд №200/2015г. на ДОС са проведени шест съдебни
заседания /две са отстрочени/, в които ищецът е участвал. С присъда
№26/18.07.2016г. ищецът е признат за НЕВИНОВЕН в това: на ***г. по пътя
гр.Т. – гр.Добрич в посока към гр. Добрич при управление на моторно
превозно средство – лек автомобил „Фолксваген Голф” с рег.№***, да е
нарушил правилата за движение по пътищата, а именно – чл.20 ал.2 изр.2 от
ЗДвП, чл.21 ал.1 от ЗДвП и чл.42 ал.2 т.1 и т.3 от ЗДвП и по
непредпазливост да е причинил смъртта на А.Ю. С.а и е ОПРАВДАН по
повдигнатото му обвинение по чл. 343 ал.1 б.„в" пр.1 във връзка с чл.342 ал.1
от НК .
С вх.№4718/01.08.2016г. присъдата е протестирана от прокурора с
искане за отмяна и постановяване на осъдителна такава. На 10.09.2016г. е
образувано внохд №377/2016г. на Апелативен съд – Варна; за разглеждане на
въззивното дело са проведени две съдебни заседания /едно е отсрочено/, в
които ищецът е участвал. С решение №31/06.03.2017г. по внохд №377/2016г.
на АпС-Варна присъдата №26/18.07.2016г. по нохд №200/2015г. на ДОС е
3
потвърдена. Въззивното решение не е протестирано и оправдателната
присъда е влязла в сила на 31.03.2017г.
А.Ю. С., за причиняването на чиято смърт по непредпазливост при
нарушаване правилата за движение по пътищата срещу ищеца е било
повдигнато обвинение, е била негова съпруга.
За въздействието на проведеното незаконно наказателно производство
върху ищеца по делото са събрани гласни доказателства.
Свидетелят А.С.М. е приятел на ищеца, живеят в едно село, а
свидетелката Г. М.ова А. е дъщеря на ищеца. От показанията им се
установява, че ищецът бил много разстроен от случилото се на ***г. и от
смъртта на съпругата си. Привличането му като обвиняем допълнително
влошило неговото състояние. Ищецът бил много тревожен и отчаян,
страхувал се да не бъде осъден и да влезе в затвора, отслабнал, спрял да ходи
на работа, почти не излизал из селото, спрял да контактува с хората, „направо
се губел“. Ищецът мълчал и с децата си, мислел си, че и те го обвиняват за
смъртта на майка си. Свидетелката придружавала баща си за явяването му по
всички съдебни заседания и от изнЕ.ото от нея се установява, че в тези дни
ищецът изпадал в особено силен стрес, започвал да трепери, да се задушава.
И двамата свидетели са дали показания, че след привличането му като
обвиняем ищецът започнал да вдига кръвно, проявил се диабет, посещавал
лекари и започнал да приема много лекарства. С оглед естеството на тези
обстоятелства и при липсата на други подкрепящи ги доказателства /напр.
медицинска документация/, свидетелските показания не са достатъчно
сигурна основа за обоснован извод за влошаване на физическото здраве на
ищеца след привличането му като обвиняем.
Събраните по делото гласни доказателства установяват настъпването на
неимуществени вреди в правната сфера на ищеца – стрес, напрежение,
потиснатост, тревожност, страх, отчаяние, и наличието на пряка причинно-
следствена връзка между повдигането и подържането на незаконното
обвинение и вредите.
В съответствие с чл. 2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ ответникът дължи да
обезщети ищеца за вредите, които са му причинени от обвинението в
извършване на престъпление, за което ищецът е оправдан. В случая се касае
за неимуществени вреди и в съответствие с чл.52 от ЗЗД размерът на
4
обезщетението за неимуществени вреди се определя по справедливост, като
се вземат предвид конкретните обстоятелства, свързани с характера на
увреждането, последиците му, възрастта на увредения, личния характер на
претенцията, свързана пряко с изживяванията и личността на този, който
понася вредите. Продължителността на наказателното производство, както и
характера и тежестта на деянието, за което е повдигнато обвинение, са
фактори, обуславящи интензитета на неблагоприятно въздействие върху
психиката на ищеца. В случая наказателното производство срещу ищеца е
продължило две години – привлечен е като обвиняем на 03.04.2015г., а
оправдателната присъда е влязла в сила на 31.03.2017г. Съдебната фаза се е
развила в две инстанции с проведени общо осем съдебни заседания, в които
ищецът е участвал. Срещу него е било повдигнато и поддържано обвинение
за тежко престъпление, за което наказателният закон предвижда наказание
лишаване от свобода от две до шест години. Ищецът все още е преживявал
загубата на съпругата си, когато е бил поставен в положение да отговаря за
нейната смърт и под угрозата да търпи тежко наказание, без да е виновен.
Това неизбежно се е отразило негативно на психическото и емоционалното
му състояние. Самият факт на обвиняването му за смъртта на близкия човек,
чиято загуба и без това му е причинявала болка, е бил сериозен удар върху
психиката на ищеца. Събраните доказателства установяват тежестта на
конкретните му негативни преживявания до степен, че той се е притеснявал
дори от децата си, че и те го обвиняват за смъртта на майка си. Ищецът е бил
в това състояние в продължение на две години. Две години на стрес,
притеснения, самоизолация, срам, напрежение, страх не са кратък период за
онзи, който търпи тези преживявания, без да е виновен. До повдигане на
обвинението срещу него ищецът е имал нормално социално и емоционално
функциониране /друго не е твърдяно и доказвано/, но наказателното
производство го е променило в отрицателна посока, като той затворил се в
себе си, не общувал, изолирал се. Постоянните му вътрешните негативни
преживявания ескалирали с особена острота при всяко съдебно заседание,
при всяко от които /осем пъти/ той е отново е преживявал случилото се,
довело до смъртта на съпругата му.
От друга страна наказателното производство е приключило в един
сравнително разумен срок. Ищецът е бил с мярка за неотклонение
„подписка”, т.е. не са били ограничени негови основни човешки права, не е
5
бил изолиран от близките си. Няма данни нито за влошаване на физическото
му здраве, нито за дискредитиране в обществото. Напуснал е работа по своя
преценка, продиктувана от психическото и емоционалното му състояние, а не
е останал без работа поради повдигнатото и поддържано обвинение.
При съобразяване на горните обстоятелства в съвкупност, въззивният
съд счита, че за обезщетяване на претърпените от ищеца неимуществени
вреди от незаконното обвинение справедливото по чл.52 от ЗЗД обезщетение
възлиза на 10 000 лева. Претендираното от него обезщетение над този размер
до 20 000 лева е несъразмерно високо, а присъденото от първоинстанционния
съд обезщетение от 5 000 лева е несправедливо ниско.
Следователно първоинстанционният съд неправилно е отхвърлил иска
за обезщетение за неимуществени вреди за горницата над 5 000 лева до
размера от 10 000 лева. В тази част обжалваното решение следва да се отмени
и да се постанови друго, с което на ищеца да се присъди обезщетение за
неимуществени вреди в размер на разликата над 5 000 лева до 10 000 лева. За
забавеното изпълнение ищецът има право да получи от ответника и законната
лихва върху главното парично задължение, считано от датата на влизане в
сила на оправдателната присъда. В случая законна лихва се претендира от по-
късната дата 27.09.2018г., от когато и същата следва да се присъди.
В останалата обжалвана част, в която искът за обезщетение за
неимуществени вреди е отхвърлен за горницата над 10 000 лева до пълния му
предявен размер от 20 000 лева, решението на районния съд е правилно и
следва да се потвърди.
С оглед този резултат и в съответствие с чл.10 ал.3 от ЗОДОВ
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца внЕ.ата от него за
въззивната жалба държавна такса в размер на 5 лева. Ищецът не е плащал
адвокатско възнаграждение и няма други разноски в настоящата инстанция.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №35/27.05.2022г. по гр.д.№324/2021г. на Т.ския
районен съд в обжалваната част, в която предявеният от М. А. С. срещу
Прокуратурата на Република България иск по чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ за
6
осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение за неимуществените
вреди, които са му причинени от незаконно обвинение по досъдебно
производство №247/2014г. на РУ – Т. на МВР и прокурорска преписка
№1323/2014г. по описа на ОП – Добрич в извършване на престъпление по
чл.343 ал.1 б.“в“ пр.първо във вр. с чл.342 ал1 от НК, за което ищецът е
оправдан с влязла в сила присъда №26/18.07.2016г. по нохд №200/2015г. ОС –
Добрич, е отхвърлен за горницата над 5 000 лева до 10 000 лева, като
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на М. А. С.
с ЕГН ********** от с.Б., общ.Т., ул.“Пета“№5, разликата над 5 000 лева до
10 000 лева, съставляваща обезщетение за неимуществените вреди,
изразяващи се в стрес, напрежение, потиснатост, тревожност, страх,
отчаяние, които са причинени на ищеца от незаконно обвинение в
извършване на престъпление по чл.343 ал.1 б.“в“ пр.първо във вр. с чл.342
ал1 от НК, за което ищецът е оправдан с влязла в сила присъда
№26/18.07.2016г. по нохд №200/2015г. ОС – Добрич, ведно със законната
лихва върху главното парично задължение, считано от 27.09.2018г. до
окончателното му погасяване.
ПОТВЪРЖДАВА решение №35/27.05.2022г. по гр.д.№324/2021г. на
Т.ския районен съд в останалата обжалвана част, в която искът по чл.2 ал.1
т.3 от ЗОДОВ за обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлен за
разликата над 10 000 лева до пълния предявен размер от 20 000 лева.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на М. А. С.
с ЕГН ********** от с.Б., общ.Т., ул.“Пета“№5, сумата 5 лева – държавна
такса за въззивната жалба.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в месечен срок от
връчването му на страните при условията на чл.280 ал.1 и ал.2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7