№ 1377
гр. Варна , 05.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в публично заседание на
тринадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Даниела Св. Христова
Светлана К. Цанкова
при участието на секретаря Елка Н. Иванова
като разгледа докладваното от Светлана К. Цанкова Въззивно гражданско
дело № 20213100501431 по описа за 2021 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.258 от ГПК.
Производството е образувано по депозирана въззивна жалба от от Община- Варна
срещу решение № 192/21 г постановено по гр.д. 9870/20 год,по описа на ВРС
Твърди се, че обжалваното решение е изцяло неправилно и незаконосъобразно.
Излагат се подробни съображения във въззивната жалба. Претендира се отмяна на
решението на ВРС и постановяване на друго,с което да се отхвърли предявения иск по
чл.124 от ГПК .
Въззиваемата страна е депозирала писмен отговор,в който изразява становище за
неоснователност на депозирана въззивна жалба.
Съдът, след преценка на събраните доказателства, касаещи предмета на спора,
по вътрешно убеждение и въз основа на закона, предметните предели на въззивното
производство, очертани с жалбата, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от легитимирано лице,
съдържа необходимите реквизити, не страда от пороци, поради което съдът я намира за
допустима.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
становищата и доводите на страните, изцяло възприема установената от ВРС
фактическа обстановка, както и правните изводи на съда изложени в мотивите на
обжалваното решение,които изцяло възприема и препраща към тях на основание
1
чл.272 от ГПК .
В отговор на въззивната жалба и за пълнота на изложението, следва да се вземе
предвид следното:
Производството е образувано по предявен от Н. ЯН. С. срещу Община Варна
частичен иск с правно основание чл. 49 ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищцата
сумата от 5.00 лева, предявена като частичен иск от общо 1350.00 лева, представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на четири броя
джанти и предна броня на лек автомобил „Т.Я.“, с рег. № В **** НР, вследствие на
репатриране на автомобила, ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаването
на исковата молба - 18.08.2020г., до окончателното изплащане на сумата.
Ищцата Н.Я. твърди, че е собственик на л.а „Т.Я.“, с рег. № В **** НР. На
14.10.2019г., около 14.40ч., автомобилът е паркиран в гр. Варна, на кръстовището на ул.
„Александър Константинов“ с ул. „Баба Тонка“. Автомобилът бил репатриран от служители
на ответника, като след получаване на известие за това, съпругът на ищцата отишъл да
получи моторното превозно средство. При пристигане при автомобила, С.С. установил, че
по същия са налични щети, а именно: увреждания на лаковото покритие на четирите джанти
и по предна броня. Веднага сигнализирал служителите на ответника, които го насочили да
подаде жалба, каквото било сторено. На 17.10.2019г. ищцата получила отговор на жалбата, с
който директорът на Общински паркинги и синя зона я уведомил, че не е налице основание
за репариране на щети от рапатрирането на автомобила.
Претендира за осъждане на ответника да и заплати обезщетение в посочения по-горе
размер и сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК, ответната страна Община Варна депозира отговор на
исковата молба, с който изразява становище за неоснователност на иска. Оспорва
претенцията и по размер, като счита същата за завишена. Моли за отхвърляне на иска, ведно
с присъждане на сторените по делото разноски, включително и юрисконсултско
възнаграждение.
След преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено от
фактическа страна следното:
На 14.10.2019г. л.а. „Т.Я.“, с рег. № В **** НР ,собственост на ищцата по делото е
паркиран в гр. Варна, на кръстовището на ул. „Александър Константинов“ с ул. „Баба
Тонка“.
Автомобилът е бил репатриран от Общинско предприятие „Общински паркинги и
синя зона / КП № ****** от 14.10.2019г. (л. 41) и глоба с фиш Серия ОВ, № ********** от
14.10.2019г. (л. 5)/. В цитирания констативен протокол като забележка е отразено само
„брони, калници“. Представена от ответника е изходяща от С.Д.С. декларация, в която
същият е декларирал, че репатрираният автомобил е собственост на ищцата (л. 42). Видно е
от представените доказателства, че е депозирана от С.Д.С. до ответника жалба,че са
нанесени вреди на автомобила и отговор по същата.
Пред ВРС е приета съдебноавтотехническа експертиза, която съдът кредитира като
обективна и компетентно изготвена и неоспорена от страните.
В заключението е посочено, че твърдяните увреждания реално могат да бъдат
причинени от скобите и/или вертикалните сапани на репатриращото превозно средство тип
паяк. Скобите за вдигане при репатриране имат гумени тампони, които не позволяват пряк
2
контакт между металите и предотвратяват триенето между тях,но когато джантата е мръсна
с натрупани песъчинки и по тампоните има набити песъчинки от предходно репатриране, в
процеса на вдигане, вследствие деформация на гумата, се получава възвратно постъпателно
движение на джантата спрямо скобата с голяма сила на притискане, при което
въздействието на абразива помежду им реално нарушава лаковото покритие.
За отстраняване на щетите по предната броня е нужна 180мл боя на стойност 81 лева,
камера на стойност 40 лева и 6.7ч. труд (за демонтаж и монтаж на детайла, за боядисване и
тониране), като стойността на труда е дадена в два варианта по цени на сервизи
притежаващи сертификат за качество – 239.60 лева на час, или сумата от 265.32 лева и по
цени на сервизи, които не са сертифицирани – 16.80 лева на час, или сумата от 112.56 лева.
Необходимото количество боя за джантите е 600мл на стойност 270 лева, а часовете труд –
14.4, при което цената възлиза на 570.24 лева при ремонт в сертифициран сервиз и 241.92
лева – при ремонт в сервиз без сертификат за качество. В съдебно заседание вещото лице
изяснява, че уврежданията по предната броня не са налични на представената от ответника
снимка, направена в 14.23ч., преди репатрирането, но такива са видими по снимката
представена от ищеца и тази от ответника, направена в 14.23ч. на наказателния паркинг.
Естеството на щетите по джантите не е такова, че да се заключи, че увреждането може да е
настъпило в резултат със съприкосновение с бордюр или стърчащ предмет. В последните
случаи уврежданията биха били по периферията на джантите, а процесните увреждания съм
към главината на джантата.
По делото са разпитани свидетели.
Свидетелят С.С./ съпруг на ищцата/ , излага, че в деня на събитието е взел
автомобила от наказателен паркинг, като първо му е бил съставен фиш за извършеното
нарушение, попълнил декларация и констативен протокол, платил таксата за репатриране и
едва тогава е отишъл при автомобила. При оглед на последния установил, че е налична
драскотина по предната броня. След напускане на паркинга установил и увреждания по
джантите на автомобила, изразяващи се в нарушено лаково покритие. 6-7 месеца след датата
на инцидента ремонтирал предната броня, като сочи заплатената стойност за това в размер
на 150 лева, но не разполага с документ.
Свидетелката Г.З.Т. излага, че на процесната дата е пътувала със свидетеля С., като
при слизане от автомобила не е видяла щети по предната броня. За репатрирането на
автомобила разбрала от свидетеля С. на следващия ден, когато същият й е показал и
уврежданията по джантите и в дясната страна на предната броня.
Свидетелят С.П.С. работи като шофьор в „Общински паркинги и синя зона“. Излага,
че има бегъл спомен относно репатрирането на процесния автомобил, като сочи, че си
спомня, че същият е бил син. Няма спомен да се е случвало нещо с автомобила. Сочи, че не
биха могли да настъпят увреждания при репатрирането, тъй като гумени тампони на
скобите, които не позволяват джантите да се увредят.
Въз основа на установеното от фактическа страна ,настоящият въззивен състав
приема следните правни изводи:
В настоящия случай,правната квалификация на иска е 49 ЗЗД- отговорност на
Община Варна, като възложител . Съгласно чл.49 ЗЗД, този който е възложил, отговаря за
вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. Отговорността
по чл. 49 ЗЗД е за чужди виновни противоправни действия и има обезпечително-
гаранционна функция.
Настоящият въззивен състав приема, че в случай ищецът е доказал изцяло
3
предпоставките за уважаване на иска- настъпването на твърдяните в исковата молба вреди,
причиняването на тези вреди от лицето, на което отговорният по чл. 49 ЗЗД (ответникът) е
възложил работа / служители на Общинско предприятие „Общински паркинги и синя
зона“/,като вредите да са причинени при или по повод изпълнението на работата, възложена
от ответника и има причинна връзка между действията на изпълнителя и причинените
вреди.
Наличието на уврежданията по автомобила – по вид, се установява от разпитаните по
делото свидетели,чиито показания съдът кредитира.
От показанията на свидетелят С., чиито показания се подкрепят и от разпитаната по
делото свидетелка Табакова,се установява,че тези щети са в резултат от принудителното
преместване на автомобила.
Вещото лице, в своето заключение също посочва,че тези вреди могат да настъпят
вследствие репатрирането на автомобила, тъй като не биха могли да настъпят при други
обстоятелства, още повече,че тези вреди не са били налични преди репатрирането на
автомобила.
С оглед събраните по делото доказателства, настоящият въззивен състав възприема
извода на ВРс,че щетите са пряка и непосредствена последица от репатрирането на
автомобила ,като поради обстоятелството, че репатрирането на автомобила е извършено от
работници или служители, на които ответната страна е възложила принудителното
преместване на автомобили, и след като щетите са причинени именно от лицата,
натоварени с тази дейност, без значение е дали ответникът е взел мерки за предотвратяване
причиняването на щети по репатрираните автомобили, поради което и Община Варна
следва да понесе съответната отговорност
Настоящият въззивен състав възприема извода на ВРС, че размерът на щетата следва
да се определи съобразно средната пазарна стойност за материали и труд (последната като
средна стойност между цена на труд в сертифицирани сервизи за качество и такива без
сертификат, доколкото последните не са извадени от търговския оборот) относно
уврежданията по джантите, или сумата от 270 лева за боя и 90.24 лева за труд, или общо
360.24 лева. Що се отнася до необходимите средства за възстановяване щетите по предната
броня, съдът намира, че същите следва да бъдат определени в рамките на действително
заплатената сума за ремонта, която според свидетеля С. възлиза в размер на 150 лева. Или
имуществената вреда за ищцата в резултат на процесното събитие съдът приема, че възлиза
в размер на 510.24 лева.
В обобщение, съдът намира, че предявеният иск е основателен и като такъв следва да
бъде уважен,включително и за лихвата за забава считано от датата на депозиране на
исковата молба в съда – 18.08.2020г., до окончателното изплащане на обезщетението,като
решението на ВРС като правилно и законосъобразно следва да се потвърди.
С оглед изхода на правния спор пред настоящата инстанцияа, Община Варна следва
да заплати на въззиваемата страна направените по делото разноски в размер на 300 лева
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 192/21 г постановено по гр.д. 9870/20 год,по описа на
ВРС
4
ОСЪЖДА Община Варна, бул. ”Осми приморски полк” № 43, да заплати на Н. ЯН.
С., ЕГН **********, от гр. Варна, сумата от 300 лева, представляваща сторените пред
въззивната инстанция разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване пред ВКС на осн.чл.280 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5