РЕШЕНИЕ
№ …51
Самоков, 23.06.2023 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
САМОКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, пети състав, в открито съдебно
заседание, проведено на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и
първата година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ ЯНКО ЧАВЕЕВ
при участието на секретаря Дарина
Николова сложи за разглеждане докладваното от съдията АНД № 508 по описа на
съда за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 59 и сл.
от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН – в редакция до
измененията и допълненията със ЗИДЗАНН, обн. ДВ, бр. 109/2020 г., в сила от
23.12.2021 г.).
Образувано е по жалба на „Р. Б.” ЕООД, к. к. „Б.“, Община
Самоков, местност „Ш. п.“, срещу Наказателно постановление № .. г., издадено от
Е. М. Г. – Директор на Регионална дирекция за областите София, Софийска,
Кюстендил, Перник и Благоевград, със седалище гр. София към Главна дирекция „Контрол
на пазара” при Комисията за защита на потребителите, с искане за неговата отмяна
поради незаконосъобразност.
Съдебното производство пред
настоящата инстанция е приключило с обявяване на края на съдебните прения в
открито съдебно заседание на 22.2.2021 г. при действието на чл. 61, ал. 1 от ЗАНН (в редакцията на тази разпоредба обн. ДВ, бр. 92/1969 г., доп. ДВ, бр.
10/2011 г., т. е. преди влизане в сила на 23.12.2021 г. на измененията и
допълненията в нея, обн. ДВ, бр. 109/2020 г.). Съгласно цитираната разпоредба в
тази й редакция несъмнено въззиваема страна в съдебното производство е
учреждението или организацията, чийто орган е издал наказателното
постановление. Ето защо в случая въззиваема страна е Регионалната дирекция за
областите София, Софийска, Кюстендил, Перник и Благоевград, със седалище гр.
София към Главна дирекция ”Контрол на пазара” при Комисията за защита на
потребителите, като няма основание да се
приложи Тълкувателно постановление № 3/28.4.2023 г. на ВАС и
ВКС по т. д. № 5/2022 г. и да се приеме, че
производството се е развило с участие на ненадлежна страна и при лишаване от
право на участие на надлежна такава.
За насроченото открито съдебно
заседание жалбоподателят се счита редовно призован предвид разпоредбата на чл.
61, ал. 2 от ЗАНН, но не се представлява и не заявява допълнително становище по
жалбата.
В съпроводителното писмо, с което
по реда на чл. 60, ал. 2 от ЗАНН въззиваемата страна е изпратила на съда
жалбата заедно с административно-наказателната преписка, е изразено становище
за неоснователност на жалбата и се претендират
разноски за юрисконсултско възнаграждение. Въззиваемата страна не се
представлява в открито съдебно заседание.
Съдът, след като подложи на
преценка събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Производството е по чл. 59 и сл.
от ЗАНН. Жалбата е допустима, като подадена от легитимирано лице в
законоустановения срок (на 3.4.2020 г. видно от пощенското клеймо на копието от
плика, с който е изпратена пратката по пощата до въззиваемата страна) против
подлежащо на обжалване пред РС – Самоков наказателно постановление (НП).
Разгледана по същество, жалбата е
неоснователна.
В административно-наказателното
производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
които да са довели до накърняване на правото на защита на санкционираното лице
- жалбоподател. Актът за установяване на административно нарушение (АУАН)
съдържа всички реквизити, установени в чл. 42 от ЗАНН и е съставен в
съответствие с чл. 40, ал. 1 и чл. 43, ал. 1 от ЗАНН. За така установеното
нарушение, обосновало наложената имуществена санкция по чл. 208, ал. 1 от Закона
за туризма (ЗТ) срещу жалбоподателя е издадено НП в законоустановения срок от
компетентен орган, оправомощен за това съгласно чл. 232, ал. 2 от ЗТ с
представената Заповед № 673/21.08.2019 г., издадена от Председателя на
Комисията за защита на потребителите. Наказателното постановление не съдържа
нови фактически обстоятелства, против които в административно-наказателното
производство наказаното лице да не е могло да се защитава.
Оплакванията в жалбата ще бъдат подробно
обсъдени по-долу на съответните места в изложението относно материалната
законосъобразност на обжалваното НП.
От събраните по делото гласни и
писмени доказателства се установява по несъмнен начин, че жалбоподателят е
извършил нарушение на разпоредбата на чл. 114, т. 2 от ЗТ, установено при
извършена проверка на 9.1.2020 г. в стопанисван от него туристически обект – ресторант на хотел „Р.“, находящ
се в к. к. „Б.”, Община Самоков, местност „Ш. п.“. Нарушението се изразява в
това, че в посочения ресторант, категоризиран съгласно удостоверение № .. г.,
валидно до 26.3.2020 г., с категория „четири звезди”, жалбоподателят предоставя
туристически услуги, които не отговарят на следното изискване за туристически
обект от тази категория, установено в раздел І „Изисквания към изграждане,
обзавеждане и оборудване на заведенията за хранене и развлечения“, т. ІV „Категория
„четири звезди““, т. 5 от приложение № 3 към чл. 17, ал. 1, т. 3 от действащата
към датата на проверката Наредба за изискванията към местата за настаняване и заведенията за хранене и
развлечения и за реда за определяне на категория, отказ, понижаване, спиране на
действието и прекратяване на категорията (обн. ДВ, бр. 65/2015 г., понастоящем
отменена, ДВ, бр. 59/2020 г.), а именно:
- в обекта да има достъпна
тоалетна за хора с намалена подвижност.
Вярно е, че в АУАН и НП затормозяващо
дългото и тромаво наименование на тази наредба, както и подразделението на
разпоредбата от нея и съответното приложение, към което тази разпоредба
отпраща, са посочени неточно. Това обаче не представлява допуснато в
административно-наказателното производство съществено нарушение на процесуални
правила, довело до ограничаване на правото на защита на жалбоподателя по
смисъла на чл. 249, ал. 4, т. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН, нито опорочава
материалната законосъобразност на НП.
Съображенията на съда за
това са следните:
Първо, съставомерно за
административното нарушение по чл. 208, ал. 1 от ЗТ, за което е ангажирана
имуществената санкционна отговорност на жалбоподателя като лице, извършващо
ресторантьорство, е деяние, изразяващо се в неизпълнение на установеното в чл.
114, т. 2 от ЗТ негово задължение да предоставя туристически услуги в
туристически обект, който отговаря на изискванията за определената му категория
съгласно наредбата по чл. 121, ал. 5 от ЗТ, която към датата на извършване на
проверката е горецитираната Наредба за изискванията към местата за настаняване и заведенията за хранене и
развлечения и за реда за определяне на категория, отказ, понижаване, спиране на
действието и прекратяване на категорията (обн. ДВ, бр. 65/2015 г., понастоящем
отменена, ДВ, бр. 59/2020 г.).
Следователно, в тази
наредба са установени изискванията, на които туристическият обект следва да
отговаря още при извършване на
презюмирано правомерната административна дейност по определяне на неговата
категория, т. е. това не са изисквания, които лицето, извършващо
ресторантьорство, следва инцидентно, т. е. по конкретни поводи, да спазва едва
само впоследствие – в хода на дейността си. Поради това изобщо не може да се
поддържа в случая, че подзаконовият нормативен акт, в който тези изисквания се
съдържат, изпълва бланкетен състав на нарушена с деянието законова разпоредба и
че неточното посочване на наименованието на подзаконовия нормативен акт и на
конкретната разпоредба от него, съдържаща тези изисквания, ограничава правото
на жалбоподателя да научи за какво административно нарушение е привлечен, или
че води до несъставомерност на вмененото му деяние. Казано по друг начин,
лицето, извършващо ресторантьорство, е длъжно не само да знае всяко от тези
изисквания поотделно и в тяхната съвкупност към момента, когато е заявило
обекта за категоризация, но и към същия този момент обектът следва напълно да
отговаря на тях, и лицето не може да успешно да възразява, че наименованието на
наредбата, относимата разпоредба и приложението към нея, били погрешно посочени
в АУАН и в НП.
Второ, от съществено
значение в случая е, че както в АУАН, така и в НП ясно, еднозначно и
недвусмислено е посочен установеният при проверката в обекта факт, че към
обекта няма оборудвана тоалетна клетка за хора с намалена подвижност. Именно
този факт представлява достатъчно ясно и конкретно вменено на жалбоподателя
несъответствие на стопанисвания от него туристически обект – ресторант, с
изискванията за категорията „четири звезди“, която му е определена съгласно
удостоверение № .. г., валидно до 26.3.2020 г. Щом за обекта на жалбоподателя е
издадено такова удостоверение и обектът функционира, стопанисван от него, той е
длъжен да знае и да съблюдава в дейността си всяко от изискванията за
определената му категория. Така вменяването с АУАН и НП по напълно конкретен от
фактическа страна начин, на неизпълнение на едно от тях, а именно – на
изискването в обекта да има достъпна тоалетна за хора с намалена подвижност, по
никакъв начин не е ограничило правото му на защита в
административно-наказателното производство, нито представлява липса на
вменяване на конкретни елементи от обективна или субективна страна на
нарушението, за което е ангажирана имуществената му санкционна отговорност.
И трето, при извършване
на проверката е присъствала К. Х. М., упълномощена с приобщено по делото
генерално пълномощно, дадено й от управителя на търговското
дружество-жалбоподател, с което й е учредена изключително широка по обем
представителна власт, включваща и правото й да представлява управителя пред
всички длъжностни лица от държавната администрация във връзка с дейността на
дружеството, правото й да извършва в тази връзка всякакви фактически и правни
действия и да се подписва навсякъде, където е необходимо във връзка с
предоставените й права по това пълномощно. За резултатите от проверката, при
която е установено процесното нарушение, свидетелят А.К. – актосъставител, на
длъжност „главен инспектор“ в администрацията на въззиваемата страна, е
съставил констативен протокол № .. г. в присъствието на св. М.П. - посочен в
АУАН свидетел при установяване на нарушението, също на длъжност „главен
инспектор“ в администрацията на въззиваемата страна и К. П. – инспектор „ИП“ в
РУ – Самоков, като протоколът е подписан и от К. Х. М. – пълномощник на
жалбоподателя.
Неразделна част от този
протокол е чек-лист за спазване на изискванията по раздел І „Изисквания към
изграждане, обзавеждане и оборудване на заведенията за хранене и развлечение“, т.
ІV „Категория „четири звезди““ на приложение № 3 към действащата тогава Наредба
за изискванията към местата за настаняване
и заведенията за хранене и развлечения и за реда за определяне на категория,
отказ, понижаване, спиране на действието и прекратяване на категорията (обн.
ДВ, бр. 65/2015 г., понастоящем отменена, ДВ, бр. 59/2020 г.). В този чек-лист
са отразени напълно правилно както наименованието на подзаконовия нормативен
акт, съдържащ изискванията към обекта за определената му категория, така и
съответното приложение, в което те се съдържат именно за този вид обекти от
съответната категория. В чек-листа е отразено, че в обекта няма достъпна
тоалетна за хора с намалена подвижност. Този чек-лист е приподписан и от К.М. и
освен това за описанието на нарушението към него и към констативният протокол
препращат както АУАН, така и НП. Такова препращане не нарушава изискванията на
чл. 42 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН към съдържанието на АУАН, респ. НП, щом като
констативният протокол и чек-листът – неразделна част от него, са съставени в
присъствието на надлежен представител на жалбоподателя, какъвто в случая е К. М.а.
В обобщение, неточното
посочване в АУАН и в НП на наименованието на подзаконовия нормативен акт, на
подразделението от неговата разпоредба и на приложението към нея, съдържащи
изискванията към определената категория на стопанисвания от жалбоподателя
обект, на които при проверката е установено, че той не отговаря, не представлява
допуснато в хода на административно-наказателното производство съществено
нарушение на процесуални правила, довело до ограничаване на правото на защита на
жалбоподателя, нито е довело до материална незаконосъобразност на атакуваното
НП.
Еднозначно се установява
от показанията на свидетелите А.К. – актосъставител и М.П. – свидетел при установяване
на нарушението, че при извършената проверка на място обектът – ресторант е
работел и че както в него, така и в хотелската част на комплекса не е имало
оборудвана тоалетна клетка за хора с намалена подвижност. Съдът кредитира
показанията на тези свидетели, тъй като те кореспондират напълно с
гореобсъдения констативен протокол № .. г. с приложен към него чек-лист,
представляващ неразделна част от протокола, а и не се опровергават от никакви
други доказателства.
Не може да се цени като
такова доказателство приложеният от жалбоподателя към възражението му по чл.
44, ал. 1 от ЗАНН срещу съставения срещу него АУАН договор от 19.12.2019 г.,
сключен между него и „С.“ ООД, гр. С с предмет – изпълнение на строително-монтажни
работи (СМР) на обект: Адаптиране на санитарни помещения за хора с увреждания в
хотел Р. в к. к. Б..
Първо, този договор е
обосновал хронологично непоследователни възражения на жалбоподателя. Той е
служил на жалбоподателя във възражението срещу съставения му АУАН да твърди, че
към момента на проверката на 9.1.2020 г. към заведението е съществувала
изградена оборудвана тоалетна клетка за хора с намалена подвижност и че
констатациите в констативния протокол и в АУАН не отговарят на истината. В последващата
жалба срещу НП с този договор е обосновано твърдението, че в момента на
проверката в обекта са били извършвани ремонтни дейности, но тъй като проверката
била извършена след откриване на зимния туристически сезон, то ремонтните
дейности били забавени, а впоследствие поради обявеното извънредно положение в
страната жалбоподателят бил поставен в невъзможност да осъществява каквато и да
е дейност, т. е. на последващ етап от производството се твърди, че изграждането
на такава клетка не е завършено.
И второ, този договор има
за предмет адаптиране на санитарни помещения за хора с увреждания в хотел „Р.“,
а не в ресторанта към хотела, но свидетелката П. изрично сочи в показанията си,
че към момента на проверката нито в хотелската част на комплекса, нито в
ресторанта към него е имало оборудвана тоалетна клетка за хора с намалена
подвижност. Този установен факт, съпоставен с обстоятелството, че съгласно
раздел І „Изисквания към изграждане, обзавеждане и оборудване на заведенията за
хранене и развлечения“, т. ІV „Категория „четири звезди““, т. 5 от приложение №
3 към чл. 17, ал. 1, т. 3 от действащата към датата на проверката Наредба за
изискванията към местата за настаняване и
заведенията за хранене и развлечения и за реда за определяне на категория, отказ,
понижаване, спиране на действието и прекратяване на категорията (обн. ДВ, бр.
65/2015 г., понастоящем отменена, ДВ, бр. 59/2020 г.) на това изискване обектът
е следвало да отговаря още при категоризацията му, без несъответствието с него
да е било преодолимо чрез даване на задължителни предписания (такива изисквания
са отбелязвани в приложението към наредбата със символ „*“), обосновава извод,
че договорът, на който жалбоподателят се позовава, е неотносим към предмета на
делото, тъй като не установява изпълнението на процесното изискване към датата
на проверката. Отделен, но със значимост в същата насока, е въпросът, че дори и
за изискванията, отбелязани със символ „*“ да се
допуска даване на предписания, това не означава, че неизпълнението им е несъставомерно като административно нарушение по чл.
208, ал. 1 от ЗТ, а означава съвсем друго – че неизпълнението им може да не
бъде основание по чл. 135 от ЗТ за налагане на принудителната административна
мярка „понижаване на категорията на обекта“.
Установеното при
проверката на 9.1.2020 г. несъответствие на стопанисвания от жалбоподателя
туристически обект – ресторант с категория „четири звезди“ с изискването за
наличие на достъпна тоалетна за
хора с намалена подвижност, е достатъчно за извод, че от обективна
страна жалбоподателят не е изпълнил установеното в чл. 114, т. 2 от ЗТ свое
задължение да предоставя туристически услуги в туристически обект, който
отговаря на изискванията за определената му категория съгласно наредбата по чл.
121, ал. 5 от ЗТ и от обективна страна деянието му е съставомерно като
административно нарушение по чл. 208, ал. 1 от ЗТ.
Наредбата за изискванията към
местата за настаняване и заведенията за
хранене и развлечения и за реда за определяне на категория, отказ, понижаване,
спиране на действието и прекратяване на категорията (обн. ДВ, бр. 65/2015 г.) е
приета на основание чл. 121, ал. 5 от ЗТ и е отменена със заключителната
разпоредба на параграф единствен от ПМС № 139/26.06.2020 г., с което е приета
Наредба за изискванията към категоризираните места за настаняване и заведения
за хранене и развлечения, за реда за определяне на категория, както и за
условията и реда за регистриране на стаи за гости и апартаменти за гости (обн.
ДВ, бр. 59/03.07.2020 г.), която действа и понастоящем. В новата наредба, също
приета на основание чл. 121, ал. 5 от ЗТ и действаща понастоящем,
горепосочените изисквания са идентични за ресторант с категория „четири
звезди“, какъвто е стопанисвания от жалбоподателя обект и са установени в раздел
І „Изисквания към изграждане, обзавеждане и оборудване на заведенията за
хранене и развлечения“, т. ІV. „Категория „четири
звезди““, т. 5 от приложение № 3 към чл. 14, ал. 1, т. 3 от нея. Следователно
не може да се приеме на основание чл. 3, ал. 2 от ЗАНН, че след извършване на нарушението,
но преди влизане в сила на НП, е влязъл в сила по-благоприятен за жалбоподателя
нормативен акт, относим към основанието и размера на имуществената му
санкционна отговорност.
Нарушението е
извършено от юридическо лице – търговско дружество при осъществяване на
неговата дейност и имуществената му отговорност за това нарушение е обективна,
като въпросът относно вината като субективен елемент от състава на нарушението
не се обсъжда от съда.
За административно нарушение по
чл. 208, ал. 1 от ЗТ административно-наказващият орган законосъобразно е
ангажирал имуществената санкционна отговорност на жалбоподателя като му е
наложил имуществена санкция в минималния предвиден в закона размер от 1000 лв.,
който не подлежи на намаляване от съда.
Извършеното от жалбоподателя
административно нарушение не разкрива белезите на „маловажен случай” по смисъла
на чл. 93, т. 9 от НК, вр. чл. 11 от ЗАНН. То е формално, т. е. за
съставомерността му не е необходимо да се установи настъпването на вредни
последици, поради което липсата на такива не следва да се обсъжда. Обществената
му опасност не е незначителна, тъй като то се изразява в предоставяне на
туристически услуги в туристически обект от висока категория, които не
съответстват на изисквания към тази категория, конкретно установени в защита на
физически и социално уязвими лица – такива с намалена подвижност. Освен това нарушението
е типично за този вид административни нарушения, установено е преди обявяването
на извънредно положение в страната с Решение на Народното събрание от 13.3.2020
г. и от доказателствата не се установяват значими смекчаващи обстоятелства,
обуславящи негова по-ниска степен на обществена опасност от тази на
обикновените случаи на такива административни нарушения. Нарушението е
извършено от търговско дружество в стопанисван от него търговски обект, който
се намира в курорт с национално и международно значение и то в активния за
курорта зимен туристически сезон. Ето защо основания за прилагане на чл. 28 от ЗАНН не са налице.
По всички изложени съображения обжалваното
НП е законосъобразно и при липса на основания за неговото изменение или отмяна,
същото следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото и
отправеното от въззиваемата страна искане за присъждане на разноски, на
основание чл. 63, ал. 5, вр. ал. 3 от ЗАНН (в ред. ДВ, бр. 94/2019 г.), вр. чл.
143, ал. 3 от АПК жалбоподателят следва да бъде осъден да й заплати разноски в
размер 80 лв. за юрисконсултско възнаграждение – в минималния му размер
съгласно чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, приета на
основание чл. 37, ал. 1 от ЗПП. Процесуалното представителство на въззиваемата
страна се е изчерпало със становище с почти бланкетен характер, изложено в
съпроводителното писмо по чл. 60, ал. 2 от ЗАНН.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № .. г., издадено от Е.
М. Г. – Директор на Регионална дирекция за областите София, Софийска,
Кюстендил, Перник и Благоевград, със седалище гр. София към Главна дирекция
”Контрол на пазара” при Комисията за защита на потребителите.
ОСЪЖДА „Р.Б.“ ЕООД, ЕИК.. със седалище и адрес на управление к.
к. „Б.“, Община Самоков, местност „Ш. п.“, хотел „Р.“, да заплати на Регионална
дирекция за областите София, Софийска, Кюстендил, Перник и Благоевград, със
седалище гр. София към Главна дирекция ”Контрол на пазара” при Комисията за
защита на потребителите, с адрес гр. София, пл. „С.“ № .., сумата 80,00 лв. за
разноски за юрисконсултско възнаграждение в настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с
касационна жалба пред Административен съд – София-област в 14-дневен срок от
съобщенията до страните за обявяването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: