Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София, 12.09.2022г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 9-ти състав, в
публичното заседание на двадесет и шести май две хиляди двадесет и втора година,
в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ : БИЛЯНА МАГДЕЛИНОВА
при секретаря Юлия Асенова, като разгледа докладваното от съдия Магделинова
гр.дело №16161/2015год. и за да се произнесе, взе предвид следното.
Предявени са субективно пасивно съединени искове с правно основание чл.124,
ал.1 от ГПК във връзка с чл.26, ал.2, предложение пето от ЗЗД и чл.17, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът М.С.Т. излага в исковата
молба, че с договор за покупко-продажба, обективиран в нот.акт №105, том I, рег.№ 4955, дело №91/24.09.2015г. на нотариус В., рег.№ 460 по РНК, майка
му М.П.М., действаща чрез пълномощника си К.С.Т., се е разпоредила с негова
полза с недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.102.255.1.19 по КККР, одобрени със заповед № РД-18-33/15.06.2010г. на Изп.директор на АГКК, с адрес гр.София,
бул.“******, заедно с таванско помещение с площ от 7,68кв.м., заедно с 4,86%
идеални части от общите части на сградата и дворното място. Данъчната оценка на
имота към датата на договора е в размер на 122 840лева. На 02.11.2015г. майката
на ищеца починала след продължително боледуване, започнало през 2009г., като
оставила за свои наследници синовете си ищеца М.Т. и ответника К.Т.. През
2009г. е открит карцином на лява млечна жлеза на М.М., след което е
хоспитализирана и е направена оперативна интервенция, при която я придружавали
ищецът и съпругата му, които я посещавали почти всяка седмица през всичките
години на заболяването й, въпреки че живеели в с.Ягодово. През този период тя
живеела в процесния недвижим имот.
Ищецът оказвал финансова помощ на майка си по време на заболяването,
изпращал й пари с пощенски записи, както и давал на ръка. Същевременно брат му,
който живеел в гр. София, не се грижел за майка им, която се оплаквала
многократно, че е изнудвана от К. да му прехвърли всичките си недвижими имоти и
за пари. В негово присъствие брат му обиждал майка им. Лоши били
взаимоотношенията на М.със съпругата и сина на К.. След като майка му се
разболяла, те не променили лошото си отношение към нея. Не го е виждал да я
посещават или да й оказват помощ. За
времето от операцията на майка му през 2009г. до септември 2014г., когато баща
му си счупил крака, ищецът и съпругата
не са виждали ответника и сина му да посещават майка им. След м. 09.2014г. при
едно от редовните му посещения в дома й, тя му споделила, че К. и сина му са
идвали да я изнудват за пари. Посещенията им през годините при нея били
единствено с цел да искат пари и имоти от нея. Тя споделяла, че е давала пари
на заем на К., който никога не ги връщал. На 01.07.201,5г. майка му постъпила в
болница и при едно от посещенията при нея, баща му заявил, че е необходимо пълномощно, за да бъдат получавани
наемите от имотите на майка му и пенсията й, както и че е най-лесно пълномощник
да бъде К., за което ищеца се съгласил.
На 07.07.2015г. майка му била изписана от болницата във влошено
здравословно състояние и едва след последното й постъпване в болница брат му започнал да идва в дома й.
На 13.07.2015г. чрез дарение М.М. се разпоредила чрез дарение с един от
собствените си недвижими имоти в гр.
София в полза на сина на брат му С..
Договорът е сключен като К.Т. е действал с пълномощно от името на майка си. За
втората разпоредителна сделка с процесния имот, извършена от брат му с
пълномощно, разбрал при справка в Агенцията по вписванията, като в договора е
посочено, че продажната цена на имота в размер на 122 821лева ще бъде
изплатена в срок до един месец от датата
на подписване на договора по банкова сметка ***. След проверка в над двадесет банки,
легитимирайки се с удостоверение за наследници, установил че по притежаваните
от М.М. банкови сметки не е постъпило плащане на продажната цена по договора.
Твърди, че майка му не е изпитвала финансови затруднения, тъй като получавала
пенсия и отдавала под наем недвижими
имоти, за да се наложи да продаде имота, в който живяла до смъртта си, на К.Т..
Поради изложеното ищецът счита, че процесният договор за покупко-продажба
прикрива дарение, тъй като не е налице плащане на продажната цена и
действителната воля на страните е за дарение, а не за покупко-продажба. Твърди,
че брат му не разполага със средства за плащане на продажната цена и до датата на исковата молба не е платил
каквато и да е част от нея.
В тази връзка ищецът предявява иск за постановяване на решение, с което да
се приеме за установено по отношение на ответниците, че договор за покупко-продажба на недвижим имот,
обективиран в нот.акт №105, том I, рег.№ 4955, дело
№91/24.09..2015г. на нотариус В., рег.№ 460 по РНК, с който М.П.М., действаща
чрез пълномощника си К.С.Т., се е
разпоредила с негова полза с недвижим имот,
представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.102.255.1.19 по КККР , одобрени със заповед № РД-18-33/15.06.2010г. на Изп. директор на АГКК, с адрес гр. София,
бул.“******, заедно с таванско помещение с площ от 7,68кв.м., заедно с 4,86%
идеални части от общите части на сградата и дворното място, за сумата от 122 840лева,
е нищожен като привиден и прикрива дарение. Претендира направените по делото
разноски.
Ответниците К.С.Т. и З.Т.Т. в писмения отговор излагат съображения за
неоснователност на иска. Не оспорват сключването на договора за покупко-продажба,
посочен в исковата молба, но твърдят, че договорената продажна цена на
недвижимия имот е платена от К.Т., че договорът е сключен при спазване на
всички законови изисквания и страните по сделката са желали правния
резултат. Оспорват К.Т. и майка му да са
били в лоши отношения. Същата получавала пенсия в размер на 300лева и отдавала
под наем собственото си мазе, но получаваните средства били недостатъчни за
издръжката й, тъй като имала разходи за лечение, узаконяване на имоти и водене
на дела с наемателите, които не винаги плащали наема си. За да намали разходите
поканила баща му, с който от дълги години били разделение, да живеят заедно и
да си поделят разходите. През 2015г. М.им
предложила да закупят апартамента, в който живеят със С., като си запазят право на ползване върху него до
края на живота си, а ответниците заплатят договорената цена в рамките на един
месец. Предложението било прието от ответниците, поради което К.Т. подготвил
сделката и подписал договор за
покупко-продажба пред нотариус, след което в уговорения срок била платена
продажната цена. Излагат твърдения, че К. се грижел за майка си доста години,
но в последно време преди сключване на договора бил постоянно около тях. Към
настоящия момент в жилището живее баща му, за когото продължава да се грижи,
изплатил един от потребителските заеми на майка си в размер на 1500лева, а към
датата на писмения отговор изплаща втори заем. Майка му имала задължения към
„Топлофикация“, поради което подписала споразумение за разсрочване, което след
смъртта й ответниците платили изцяло. Оспорва твърдението, че не е разполагал с
достатъчно средства за заплащане на продажната цена по договора,
тъй като през 2010г. ищецът му заплатил
сумата от 70 124 лева след делба на съсобствен недвижим имот. На 17.09.2015г.
получил кредит от „Уникредит Булбанк“ в размер на 20 000лева. Посочените
суми използвал за покупка на имота. Имал и текущи приходи.
Съдът
като взе предвид събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за
установено от фактическа страна
следното:
От доказателствата се установява и между страните не е спорно, че с договор
за покупко-продажба от 14.09.2015г., обективиран в нот. акт №105, том I, рег.№ 4955, дело №91/24.09..2015г. на нотариус В., рег.№ 460 по РНК, М.П.М.,
действаща чрез пълномощника си К.С.Т., продала на същия недвижим имот,
представляващ самостоятелен обект в
сграда с идентификатор
68134.102.255.1.19 по КККР , одобрени
със заповед № РД-18-33/15.06.2010г. на Изп.директор на АГКК, с адрес гр.София,
бул.“******, заедно с таванско помещение с площ от 7,68кв.м., заедно с 4,86%
идеални части от общите части на сградата и дворното място, за сумата от 122
840лева.
От акт за граждански брак от м.01.2009г. се установява, че към датата на
сключване на посочения договор
ответниците са имали сключен граждански брак.
Установява се, че М.М. е починала на 02.11.2015г. и оставила за свои
наследници по закон синовете си К. и М.Т., които са страни по делото.
Представени са писмени доказателства, от които се установява, че преди
смъртта си М.Т. е била с онкологично заболяване като в периода от 01.-07.07.2015г. е била на лечение в „Специализирана болница за
активно лечение на онкологични заболявания-София област“ ЕООД за извършване на оперативна интервенция.
Представени са доказателства за налични банкови сметки на името на М.Т., в
които липсва авоар.
Приета е съдебно-счетоводна експертиза, по която е направено следното
заключение:
-В периода 18.09.2015г. до 02.11.2015г.
по банковите сметки с титуляр М.М. са постъпили суми в общ размер от
123 042,53лева, които са платени на различни дати с основание покупка на
апартамент №7.
От посочените три сметки на М.П.М. са изтеглени суми
от К.Т. за периода 18.09.2015г. до 02.11.2015г. са посочени в таблица.
-След анализ на извлеченията от сметки вещото лице прави заключение, че внесените
по сметките на М.М. суми основано са теглени последователно от К.Т. в рамките
на 1-4 дни. За периода внесените суми са
в общ размер от 123 072,52 лева и са изтеглени от К. Т.122 323,92лева.
-Наредител за внесените и изтеглените по сметките суми е К.Т..
-При извършена проверка вещото лице констатира, че с основание покупка на апартамент №7 са внесени 123 042,53лева и не се установява по сметките да са внасяни
други суми, освен наредените от К.Т..
Събрани са гласни доказателства чрез разпит на двама свидетели. Свидетелката А.В.Т., съпруга на ищеца М.Т. и снаха
на първия ответник, дава показания, че М.М. е нейна свекърва, която не е
изпитвала недостиг на средства. Имала около 1200 лв. месечно – около 300 лв.
пенсия и наем от два недвижими имота, извън този в който живеела, което знае от
нея. Знае за разпоредителна сделка с апартамент на
М., в който не живеела и го давала под наем, който дарила на по-големия син на
ответника К.Т..***, един много висок блок, на ет. 15. Апартаментът бил малък,
неугледен, но тя после направила ремонт. Свидетелката разбрала това в края на
м. юли 2015 г., когато М.била в болница и имали голямо напрежение покрай нея. Била
в болница 7 дена, не била добре и те ходели да я виждат. Тогава К. се обадил по
телефона, за да се похвали, че майка му е дарила имота на неговия син. Те не
повярвали в началото, че това се е случило и разговаряли със свекърва й, защото тя винаги казвала,
че ще остави нещата наполовина, но в крайна сметка след като К. казал така
тръгнали веднага за гр. София, за да попитат дали това е истина. Когато дошли в гр. София при свекърва й, тя
била на легло вкъщи, в апартамента на бул. „Патриарх Евтимий“ и я попитали защо
това се случва. Тя казала, че го е съжалила защото нямал жилище. Идвали често в
София откакто тя се разболяла. По-рано идвали само да я виждат, а тя идвала у тях
на гости на село, харесвало й там и идвала често. Имала онкологично заболяване,
което в един момент се влошило.
Знае, че настоящото дело е за
другия имот на свекърва й. Тя казала че това
жилище евентуално ще го подари на К., защото К. няма жилище, няма работа, няма
пари, ходел да иска пари от нея. Тя имала проблеми с него в това отношение. Той
ходел при нея да иска пари назаем. Тя
казала, че ще подари жилището и го е направила, което разбрали, след проверка в
АВп в края на м. септември 2015 г. След това я попитали какво става, а тя им казала,
че подарява апартамента на К., защото той няма къде да живее, а те имат празен
апартамент в гр. София, който дори не ползват и живеят на село. Когато отишли да разговарят, освен М.и
бившият й съпруг също бил там. Седял на дивана отстрани. Казал, че е наясно с
обстоятелствата по сделките. Когато го попитала защо са го направили с продажба
казал, че след като за първата сделка са
ядосани и не са съгласни и са казали, че
ще водят съдебно дело, сделката е направена с продажба, за да не може да се
оспорва от М.. Това го казал свекър й след смъртта на М.. От м. юли 2015 г. до
м. септември 2015 г. идвали в София много пъти, защото тя била болна, лежала в
онкологичната болница на втория етаж. Познавали лекаря и сестрите, молели ги за
разни неща. След болницата, свекърва й ги извикала у тях през м. юли 2015 г. Събрали
се М., К. и нейния съпруг, за да обсъдят как ще продължи нейното лечение.
Тогава тя казала, че има средства за лечението, около 1200 лв., и ги попитала
дали са съгласни да напише пълномощно на К., за да ходи и да тегли нейната пенсия
и с тези пари да полагат грижи за нея. С тези пари след това е наета санитарка,
медицинска сестра, за да я обслужват. Правели й вливания, не е взимала скъпи
лекарства. Вливали й банки физиологичен разтвор, дори не й давали обезболяващи
лекарства. Когато изписали свекърва й от онко-болницата, лекуващият лекар им
казал, че нищо не може да се направи за нея и я изписват да си умре в къщи. Така
казали една седмица след изписването й от болницата – през м. юли 2015 г.
Тогава не е имало никакви ремонти в жилището, не са закупувани скъпи вещи в
този период, нито пък е харчила големи суми пари. Тези пари от наемите ги получавала по банкова
карта, така й казала свекърва й.
Понякога наемателите не й плащали редовно парите и тогава тя ги викала да се
карат с тях и да упражняват някакъв контрол, но това било много отдавна.
В периода 2014 г. - 2015 г. имало
случай, когато свидетелката била в апартамента, когато й донесли парите от
наема от магазина в брой, а не по банков път, но това било в последните дни
преди смъртта й, в края на м. октомври 2015 г. През 2015 г. тя влизала само
веднъж в болница, което знае тъй като тя ходела и в болницата по диабет
периодично всяка година, в някакъв център, защото имала нужда от вливания за
диабета. През 2015 г. те идвали в София през ден, през два, при тях отсядали,
но не са спали там. Отивали в София сутрин и се прибирали вечер, тъй като
живеят в с. Ягодово, което се намира на около 5 км от гр. Пловдив. И двамата
работят в гр. Пловдив, където имат частен магазин, но тогава идвали в София
през ден.
Свидетелката М.А.И.познава М.М. от около 10 години, защото
често лежала в отделението, тъй като била диабетичка, а тя е санитарка в Първа градска болница. Знае
че накрая тя се разболяла от рак и имала разсейки. Свидетелката започнала да
ходи, за да помага в началото на 2015 г., тъй като се сближили докато лежала
при тях в болницата, разменили си телефоните и тя казала, че ако има нужда
някога да й помага, да чисти нещо или друго, ще й се обади. Дори искала да чисти
входа, но това не се случило. След това дала телефона на сина си К., който я
потърсил и казал, че майка му има нужда от помощ, че е на легло и има нужда
някой да се грижи за нея. Това се случило в началото на 2015г., когато я
посещавала по 1-2 пъти дневно - сутрин и вечер например, в различни часове, не
по едно и също време. По-късно се наложило да ходи и по-често, дори е имало
случаи и посред нощ К. да я взима от
къщи и да ходи при нея, за да я оправя. Когато се влошило състоянието й стигала
до 6 пъти на ден да ходи при нея. Познава основно сина й К., съпругата му и
децата на К.. Знае, че тя има и друг син, но го е виждала само веднъж, докато
била при нея, и той дошъл за около 20 минути. Това станало 3-4 месеца след като
започнала да ходи при нея. Било някъде по средата на годината преди да почине.
Тя не й е казвала дали този син я е посещавал и друг път, когато не била там.
Тя си споделяла с нея доста неща, но не е казвала да я е посещавал или да се е
обаждал. Тя живеела в апартамента с бившия си съпруг, с който били разведени, но впоследствие се събрали
отново да живеят и К.. Докато лежала при тях в болницата и след това й споделяла,
че й е много трудно, казвала че има много разходи за лекарства. Споделяла, че й
е омръзнало с толкова много пари К. да се харчи, непрекъснато да купува
лекарства и то все скъпи лекарства, защото заболяването й било такова. Свидетелката
не знае точно какви лекарства е приемала, но знае, че били скъпи, а К.
непрекъснато ходел и ги купувал. Каквото казвали докторите, той всичко
изпълнявал. В къщата освен че тя помагала,
идвали и различни доктори и сестра от Първа градска болница, която й слагала
системи. Имало периоди, в които по 10-15 дни се слагали системи и след това се давала малко почивка и
пак се започвало отново. Изписвали й антибиотици, които също се слагали със
системи, което се правело вкъщи. Това продължило от началото на 2015 г., когато
започнала да ходи при нея, до смъртта й.
Знае за сделката с апартамента, в
който живеела М.. По-скоро нейния съпруг С. й споделил, а и впоследствие тя
също казала, че имат огромна нужда от финанси, всичко е скъпо и не могат да се
издържат, защото са с малки пенсии, поради което са решили да продадат
апартамента на К., тъй като той и без това ги гледал и давал много пари за
грижите. С. й казал това, а впоследствие тя казала, че са направили сделка със
сина им и са му продали апартамента за
пари. Тя дори казала, че е вече спокойна и може да си поеме разходите за
лечението. През 2015 г. не помни М.да е
постъпвала в болница, докато е била там.
Всичко се правело вкъщи.
В апартамента сега живеят С. и К.
със семейството му. С. не бил добре, на кислороден апарат е, има сърдечно
-белодробно заболяване, не знае точно какво, но ползва кислороден апарат, защото
след 1-2 крачки се изморява. М.докато била жива в апартамента живеели К. и С.. С. не можел
да се грижи за нея, той не можел за себе си да се грижи както трябва. Той можел
да направи само някакви крачки и евентуално само да й занесе вода или лекарство
да й даде, но други грижи абсолютно не можел да поеме. След смъртта й свидетелката
продължила да ходи в апартамента и да помага на С., не толкова често като при
нея, но и в момента ходи. С. не й плаща за това че ходи там, защото сега не
върши много неща, но понякога й дава някакви минимални пари, но не са се
договаряли за това.
След продажбата на апартамента не
може да каже да се е променил стандарта им на живот, че са започнали охолен
живот, защото тя била болна на легло – колко охолен живот може да има. Купували
се памперси и много скъпи лекарства. Като е идвал К. и донасял лекарствата е виждала касови бележки за суми в порядъка на 150-160
лв. На нея й плащали по 10 лв. на ден. Виждала как са давали по 70-80 лв. на
посещение на лекар. Знае че сестрата която идвала и за давали 50 лв. на
посещение. Тя идвала, вкарвала й системата и престоявала докато свърши
системата. Имало случаи когато сестрата идвала всеки ден за период от 10-12
дни, след това малко почивка и пак се започвало. Лично всеки ден ходела при нея
в периода от м. 01.15 г. до смъртта й.
При така установените факти, съдът приема следното от правна страна:
Съгласно чл. 26, ал.
2, пр. 5 ЗЗД привидните договори са нищожни. Такива са
договорите, при които страните са се съгласили, че няма да бъдат обвързани от
правните им последици, а целят създаването на привидност пред трети лица за
това какви са действителните им отношения. Привидността е относителна и
абсолютна. Когато страните сключат договора, но не желаят да се обвържат с
него, а с последиците на друго прикрито съглашение е налице относителна
симулация. В този случай привидното /външно обективирано/ съглашение е нищожно
на основание чл. 26, ал. 2, пр. 5 ЗЗД, като в отношенията между страните се
прилагат правилата на прикритото, ако са налице условията за неговата
действителност- чл. 17, ал. 1 ЗЗД.
В случая се твърди нищожност на
процесния договор за покупко-продажба на недвижим имот поради относителна
симулация, при която страните по договора желаят настъпване на последиците на
договор за дарение, с което да се прехвърли собствеността върху недвижимия имот
на купувача безвъзмездно, но за пред
трети лица/втория наследник по закон на продавача/ е сключен договор за
покупко-продажба на недвижим имот, при който същия няма право да претендира
възстановяване запазена част от наследството на продавача.
При решаване
на спора следва да се вземе предвид решение № 1405 от 10.01.2009 г. на ВКС по
гр. д. № 4689/2007 г., IV г. о., ГК, според което “Тежестта да докаже твърдяната
симулация е изцяло на ищеца, тъй като той би извлякъл при евентуално успешно
провеждане на иска, благоприятни последици за себе си. Ето защо той следва да
представи такива доказателства, които по несъмнен начин да установяват, че
целената сделка всъщност е различна от тази, която е официално удостоверена.
Неплащането на продажната цена не води до нищожност на сделката, но е индиция
за това, че не е имало обща воля за възникване на задължението. Тази индиция
обаче сама по себе си не може да опровергае доказателствената сила на нотариалния
акт за покупко-продажба“.
В случая не
намират приложение общите правила за доказване на симулация, които предвиждат
наличие на "обратно писмо", което представлява нарочен писмен
документ, съдържащ изявленията на страните за привидността на явната сделка и
каква е действителната им воля. Този извод следва поради липсата на твърдение
за съществуването на такъв документ, както и обстоятелството, че страните по
сделката са майка и син, а ищецът е
трето лице, срещу което сделката е насочена, доколкото е лишен от възможността
да претендира възстановяване запазена част от наследството на майка си, която е
продавач по процесния договор, а купувач е другия наследник по закон.
На следващо място такъв документ обичайно съставят страните по привидния
договор, а в него засвидетелстват признанията си за привидно изразената своя
воля, а и за прикритото съглашение (когато такова има). Ищецът е трето лице за
договора лице, а той очаквано не представя т. нар. "обратно писмо".
Ако такъв документ е съставен, той се намира в ответниците (в страните по
привидния договор). Съдът по иска по чл. 26, ал. 2, изр. 1, пр. 5 ЗЗД не
може и да го изиска поради обичайно неосъществимите предпоставки по чл. 190, ал. 1 ГПК –
ищецът не е твърдял и не е доказвал, че такъв документ действително e съставен
и се намира в ответниците.
При липса на съставено обратно писмо
доказването може да се осъществи с други документи, съставляващи начало на
писмено доказателство, и свидетелски показания. Предвиденото в чл. 165, ал.
2 ГПК ограничение в способите на доказване не важи за третите
лица, какъвто е ищецът, когато сделката е насочена срещу него. На следващо
място в случая е налице и разпоредбата
на чл. 164, ал.1, т.3 от ГПК която дава възможност за установяване на обстоятелства, за доказването на които закон изисква писмен
акт, както и за установяване на договори на стойност, по-голяма от 5000 лв.,
когато са сключени между роднини. Следователно за доказване твърдението на
ищеца за наличие на симулация при сключване на процесния договор подлежи на установяване
с всички допустими по ГПК доказателствени средства, включително
свидетели и без начало на писмено доказателство.
В настоящото производство твърденията за привидност на договора като прикриващ
действителното съглашение между страните по договора за покупко-продажба се
установява от съвкупна преценка на следните доказателства:
На първо място се установява, че е договорена продажна цена, равна на
данъчната оценка на недвижимия имот, което не дава основание за извод да е налице симулация, тъй като законодателят допуска, че цената на един недвижим имот
по волята на страните може да бъде по-ниска от данъчната оценка. В този смисъл е решение № 452 от 25.06.2010 г. на ВКС по гр. д. №
4277/2008 г., IV г. о., ГК.
На следващо място в чл. 3
от договора е предвидено задължение за купувача да заплати продажната цена в
размер на 122 821,00лева в срок до един месец, считано от датата на
подписване на договора. От приетата съдебно-счетоводна експертиза се
установява, че в периода 18.09.2015г. до 02.11.2015г. по три банкови сметки с титуляр М.М. са
постъпили суми в общ размер от 123 042,53лева, които са платени на
различни дати с основание покупка на апартамент №7. След анализ на извлеченията
от сметки вещото лице прави заключение, че внесените по сметките на М.М.
суми основно са теглени последователно
от К.Т. в рамките на 1-4 дни, като за
посочения период са внесени суми в общ размер от 123 072,52 лева и са
изтеглени от К.Т. 122 323,92лева.
Както е посочено по-горе неплащането на продажната цена е
индиция за това, че не е имало обща воля за възникване на задължението, а
установеното в случая плащане с оглед формално изпълнение на задължението по
договора и изтеглянето на същите суми от купувача, дава още по голямо основание
да се приеме, че не е налице обща воля на страните за сключване на договор за покупко-продажба
на недвижимия имот, при която продавачът да получи продажната цена. Този извод
се подкрепя и от останалите събрани по делото доказателства, от които се
установява, че в периода в който е сключен договора за покупко- продажба М.М. е
била в тежко здравословно състояние и два месеца след това е починала. В тази връзка показанията на разпитаните
свидетели са непротиворечиви и следва да се кредитират.
Установява се от същите показания, а и ищецът не оспорва, че не е живял
близо до майка си, като брат му е живял в гр.София и в периода, когато майка им е била тежко
болна ответникът К.Т. е живял при родителите си и без съмнение е полагал грижи
за тях. Според показанията на свидетелката
И, която е полагала грижи за М. от средата на 2015г. до смъртта й, тя
била повикана от К. по молба на М., с която се познавали от преди. Той плащал
за полаганите грижи за майка му, както и плащал на лекарите и сестрите, които я
посещавали за извършване на различни медицински процедури, закупувал лекарства
и всичко, което е било необходимо.
От показанията на свидетелката А.Т. се установява и
не се оспорва от ищеца обстоятелството, че се е съгласил да бъде издадено
пълномощно на името на брат му, за да получава пенсията на М. и да има достъп
до парите, получавани от наем на недвижими имоти и пенсия, за да купува всичко,
което е необходимо за нея. Не е спорно и ответниците признават, че М. е имала
свои доходи, представляващи пенсия и доходи от наем. Следователно парите, които
е заплащал К.Т. за полаганите за майка му медицински грижи и закупуване на
нужните материали и лекарства, са били и от нейните доходи, до които е имал
достъп чрез предоставено му пълномощно. Поради това обстоятелството, че К. е давал пари за
медицински грижи и консумативи във връзка с тежкото здравословно състояние на
майка му не дава основание за извод, че изтеглените от нейните сметки пари,
които са внесени в тях от него на основание договора за покупко-продажба, а след
това в рамките на 1-4 дни са изтеглени отново от него, да са отишли за нуждите
на М., тъй като от една страна тя е имала и свои доходи, а от друга страна К.Т.
е имал задължение за издръжка, поради което не може да се приеме, че е следвало да полага грижи и да заплаща
издръжка за майка си само от парите, които са били по сметките й.
Освен това не се установява да са били необходими
големи суми за полагане грижи за една умираща, неизлечимо болна жена. В тази
връзка разпитаните свидетелки са единодушни, че са правени вливания със системи
на М. в продължение на седмици, но според Т. са и правени вливания с
физиологичен разтвор и не е ползвала скъпи лекарства, включително и
болкоуспокояващи. От друга страна свидетелката
И дава показания, че купуваните от К. лекарства били много скъпи. Съдът не
кредитира показанията на И в тази част, тъй като не са ангажирани други доказателства в тази връзка, а и казаното от
нея се основава на получената от К. информация за това, че лекарствата са били
много скъпи. Дори и да се приеме, че са закупувани лекарства, различни от
вливания на физиологичен разтвор според А.Т., или са стрували по 100-150лева, каквито касови
бележки твърди И да е виждала, то не се установява тези лекарства да са били
толкова скъпи, че да не могат да се поемат от получаваната от М. пенсия и
доходи от наем, което да наложи К. да дава свои средства или да тегли от
сметките, по които е внесъл продажната жена по процесния договор. С оглед на това съдът не приема за доказано
парите от покупко-продажбата на процесния апартамент, които е изтеглил К.Т., да
са използвани от него за грижи и издръжка на майка му, тъй като тези пари са
внесени по сметката й в периода от 18.09.2015г. до
02.11.2015г. на вноски и в рамките на
1-4 дни са изтеглени от ищеца, като не може да се приеме, че сумите са ползвани
от М.М. и че договорената продажна цена е платена и е постигната целта на
договора за покупко-продажба.
Напротив обстоятелството, че купувачът по сделката е внесъл сумите, след
което в рамките на 1-4 дни същите са изтеглени от него дава още по-голямо
основание за извод, че договорът за покупко-продажба е сключен само привидно,
за да прикрие договор за дарение, при който ищецът като наследник по закон на М.
би могъл да претендира възстановяване
запазена част от наследството й.
В потвърждение на този извод са показанията на свидетелката
А.Т., съпруга на ищеца, която свидетелства, че самата М. им казала, че
причината за сключване на договора за покупко-продажба е желанието й да помогне
на сина си К., който нямал друго жилище, работа и пари, нямал къде да живее, а
те имали празен апартамент в гр. София, който дори не ползват и живеят на
село. Когато разговаряли с бившия й
съпруг след смъртта на М., той им
обяснил, че е сключен договор за покупко-продажба, за да бъде защитен К. от
техните претенции, тъй като направили изявление, че ще водят дело след като разбрали, че М.е
дарила друг свой недвижим имот на сина на К.Т.. Показанията на свидетелката следва да се преценяват по
реда на чл.172 от ГПК и да се кредитират по отношение на горепосочените факти,
отразяващи действителната воля на страните по процесната сделка, тъй като
изцяло са подкрепени от останалите доказателства по делото. От същите е
установено, че К.Т. е превел продажната цена по договора по три сметки, по
които не са постъпвали други суми. Правел е частични плащания в общ размер на 123 072,52 лева, като внесените суми са изтегляни от него в рамките на
1-4 дни и общо изтеглената сума е в размер на 122 323,92лева, от което
следва, че към датата на смъртта на М. по сметките не е имало никакви суми. Следователно
с действията си Михов е искал да създаде една привидност за това, че е платил
продажната цена, която в рамките на 1-4 дни от внасянето е върнала в неговия
патримониум. По делото няма данни за периода от първата вноска на 09.10.2015г.
на сумата от 10 000евро да е
възникнала необходимост за М., която да обуслови тегленото на 09.10.2015г. на
сума в общ размер от 19 900евро или 38 912.02 лева, като внасянето и
тегленето са извършени от сина й К., въз основа на предоставеното му пълномощно.
Няма данни до датата на смъртта на М. да е възникнала необходимост за теглене
от сметката й на останалите внесени суми, поради което следва да се направи
извод, че същите К.Т. е изтеглил за свои нужди, като е направил това преди
смъртта на майка му и откриване на наследството й, което би дало право на брат
му да претендира получаване на наследствения си дял от продажната цена на
имота, ако същата се е намирала по сметките на майка им.
Обстоятелството, че М.М. не е разполагала с платената по сметките й
продажна цена се потвърждава от признанието на ответника в писмения му отговор,
че след смъртта й са останали два неизплатени потребителски кредита и
задължения към „Топлофикация София“, поради което подписала споразумение за
разсрочване, които след смъртта й били платени от ответника К. Топлаов.
От събраните по делото доказателства съдът приема, че договорът за покупко–продажба е привиден, поради
което и на осн. чл. 26, ал. 2, изр. 1, предл. 5 ЗЗД е нищожен и не е породил
правно действие още от момента на сключването. Действителна е прикритата сделка
–договор за дарение и всички последици по нея са
възникнали още от датата на сключването й.
По изложените съображения, претенциите
на ищеца да се обяви нищожността на продажбата, както и да се признае, че
прикритият договор е дарение, следва да бъдат изцяло уважени.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал.1
от ГПК ответниците дължат на ищеца направените по делото разноски. Представени
са доказателства за направени разноски за държавна такса в размер на 1228,20лева,
депозит за призоваване на свидетел в размер на 80, 00лева, депозит за вещо лице
в размер на 400,00лева и адвокатско възнаграждение в размер на 2400,00лева. С
оглед фактическата и правна сложност, материален интерес и продължителност на
делото възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение е
неоснователно.
Воден
от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по
предявените от М.С.Т. с ЕГН********** срещу К.С.Т. с ЕГН ********** и З.Т.Т. с
ЕГН **********, че е нищожен договор за покупко-продажба на
недвижим имот от 24.09.2015г., обективиран в нот.акт №105, том I, рег.№ 4955, дело №91/24.09.2015г. на нотариус В., рег.№ 460 по РНК, с
който М.П.М., действаща чрез пълномощника си К.С.Т., продава на К.С.Т. недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в
сграда с идентификатор
68134.102.255.1.19 по КККР , одобрени
със заповед № РД-18-33/15.06.2010г. на Изп. директор на АГКК, с адрес гр. София,
бул.“******, заедно с таванско помещение с площ от 7,68кв.м., заедно с 4,86%
идеални части от общите части на сградата и дворното място, за сумата от 122
840лева, като привиден, на осн. чл. 26, ал. 2,
изр. 1, предл. 5 ЗЗД.
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че е
действителен прикрития договор за дарение, с който М.П.М., действаща чрез
пълномощника си К.С.Т., дарява на К.С.Т.
недвижим имот, описан в нот.акт №105,
том I, рег.№ 4955, дело №91/24.09.2015г. на нотариус В., рег.№ 460 по РНК, на осн. чл. 17, ал. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА К.С.Т. с ЕГН ********** и З.Т.Т. с ЕГН **********
да заплатят на М.С.Т. с ЕГН********** на основание чл.78, ал.3 от ГПК
направените по делото разноски в размер на 4108,20лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок
от съобщението до страните.
СЪДИЯ
: