Р Е Ш Е Н И
Е № 177
гр. Пловдив, 15.01.2018 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
ІІ гр. състав, в публично съдебно заседание на 14.12.2017г, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДИЛЯНА СЛАВОВА
при секретаря Радка Стефанова,
като разгледа докладваното от съдията гр.
д. № 1086 по описа на съда за 2016г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с обективно съединени искове с
правна квалификация чл. 124, ал. 1, във вр. с чл.
439, ал. 1 от ГПК предявени от И.Т.К., ЕГН: ********** с адрес: *** против Д.И.К. с ЕГН: **********, чрез неговата майка
и законен представител Е.Д.К. и против Т.И.К., ЕГН: **********, като
непълнолетен, действащ лично и със съгласието на майка си Е.Д.К., за признаване за установено спрямо ответниците, че ищецът не дължи сумата от общо 4507,89
лева, сформирана както следва: сумата от 2600 лева, представляваща издръжка за
периода от 01.07.2014г. до 31.07.2015г. по отношение на детето Т.И.К., сумата
от 1379,87 лева – главници за издръжка на детето Д.И.К. за периода м. декември
2014г. – м. юли 2015г., както и мораторна лихва върху
нея в размер на 41,20 лева за периода 01.12.2014г. – 20.08.2015г., по
изпълнително дело № ***по описа на ЧСИ ***с район на действие ОС – П..
Ищецът в
исковата си молба твърди, че е баща
на родените от брака му с Е.Д.К., с ЕГН: ********** деца - Т.И.К. и Д.И.К.,
като с Решение № 1201/25.03.2013г. постановено по гр.д. № 19901/2012г. описа на
ІV бр. с. при Районен съд – Пловдив е утвърдено постигнато между страните
споразумение за прекратяване на брака по чл. 49, ал. 4 от СК, с което упражняването на родителските права
по отношение на децата било предоставено на майката. Сочи се, че със същото
решение ищецът бил осъден да заплаща месечна издръжка на двете деца, съответно
в размер на 200 лева за Т. и 160 лева за Д.. Твърди се, че от месец юли 2014 г.
детето Т. *** по настоящия му адрес в дома на родителите на бащата Р.и Т. К., като детето е ученик в 8-ми клас
на СОУ „***“ – В.. Сочи, че в началото на 2015г. майката на децата образувала изп. д. № ***на ЧСИ ***за да върне детето Т. ***, като в
тази връзка ищецът предявил иск по чл. 59, ал. 2 от СК пред Районен съд –
Пловдив, във връзка с което било образувано гр. д. № 1603/2015г. по описа на
ІІІ бр. състав. Твърди се, че след като съдът допуснал по гр. д. № 1603/2015г.
обезпечение на предявения иск, чрез спиране на изпълнителното производство,
майката на децата, въз основа на издаден на 09.07.2015г. изпълнителен лист по
гр. д. № 19901/2012г. по описа на ПРС, ІV бр. състав, образувала ново
изпълнително дело с № ***по описа на ЧСИ ***, като започнала принудителни
действия срещу бащата за недължащи й се, вече платени суми за просрочени според
нея издръжки. Така на 16.07.2015г. ищецът получил покана за доброволно
изпълнение, в която било посочено, че следва да заплати сумата от 2600 лева –
неплатени издръжки за периода 01.07.2014г. – 31.07.2015г. за детето Т.И.К..
Ищецът твърди, че не дължи посочената сума, тъй като след приключване на
съдебното дирене по делото, по което родителските права са предоставени на
майката, в процесния период 01.07.2014г. –
31.07.2015г. детето е живяло, както и към настоящия момент живее при него, като
той е полагал за сина си дължимите грижи, включително като му е предоставял
необходимите средства за задоволяване на потребностите му. Ето защо счита, че е
изпълнил задължението си за издръжка на детето и не дължи неговия паричен
еквивалент, в който смисъл имало и съдебна практика по реда на чл. 290 от ГПК,
като цитира Решение № 134/25.06.2012г. на
ІV Г.О., постановено по гр. д. № 90/2011г. по описа на ВКС.
По отношение на
малолетното дете Д.И.К. в поканата да доброволно изпълнение се претендирало
заплащане на сумата от 1379,87 лева – главница, представляваща издръжки за
периода м.12.2014г. – м.07.2015, както и сумата от 41,20 лева – мораторна лихва върху главницата за периода 01.12.2014г. –
20.08.2015г.
По отношение на
тези суми, ищецът твърди, че е заплатил част от тях още преди момента на
образуване на изпълнителното дело, за което направил възражение пред съдебния
изпълнител и представил писмени доказателства, а остатъка в размер на 640 лева
заплатил в предоставения му срок- на 22.07.2015г. Независимо от това, съдебният
изпълнител образувал изпълнително дело за сумата от 2600 лева, като наложил и
запор на банковите му сметки. С оглед изложеното моли съда да постанови
решение, с което да уважи предявения иск. Претендира съдебни и деловодни
разноски, за които представя списък. Подробни съображения се излагат от
процесуалния представител на ищеца – адв. А. Б. в
писмена защита.
В срока по чл. 131,
ал. 1 от ГПК от Д.И.К., чрез неговата майка и законен
представител Е.Д.К. е постъпил писмен отговор, с
който оспорва предявения иск като неоснователен. Не оспорва факта, че с решение
№ 1201 от 25.03.2013г. по гр. д. № 19901/2012г. по описа на Районен съд –
Пловдив, ІV бр. с., влязло в сила на 01.05.2013г., родителските права по
отношение на децата Т. и Д. са предоставени на майката, като местоживеенето им
е определено при нея. Със същото решение на бащата бил определен режим на
контакти с децата, като същия бил осъден да заплаща издръжка на детето Т. в
размер на 200 лева, считано от 01.12.2012г. до настъпване на законни причини за
изменени или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва при просрочие, а за детето Д. в размер на 160 лева, считано от 01.12.2012г. до настъпване
на законни причини за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със
законната лихва при просрочие. Издръжката бащата
следвало да заплаща до 20-то число на текущия месец, за който се
отнася. Не оспорва също, че е заведено изп. д. №
***по описа на ЧСИ ***, с рег. № ***и район на действие Окръжен съд – П., на
основание издаден дубликат на изпълнителен лист по гр. д. № 19901/2012г. по
описа на Районен съд – Пловдив, ІV бр. състав. Твърди, че искът по отношение на
детето Т. е неоснователен, доколкото било образувано изп.
д. № *** по описа на ЧСИ ***, представляващо производство по реда на чл. 528 от ГПК и образувана прокурорска преписка № ***по описа на Районна прокуратура –
В., поради невръщане на детето Т. на родителя, който упражнява родителските
права. Твърди също така, че майката е предоставяла необходимите средства за
издръжка на детето в периода 01.07.2014г. – 31.07.2015г. По отношение на
предявения иск срещу детето Д., счита същия за неоснователен. Твърди се, че по
изпълнителното дело е признато, че издръжката за месеци 12.2014г., 01.2015г.,
02.2015г. и 03.2015г. са изплатени, като единствено се претендирала законната
лихва за просрочие по тях. За периода от м.04.2015г.
до м.07.2015г. се твърди, че ищецът дължи ежемесечна издръжка в размер на 160
лева с падеж до 20-то число на текущия месец или общо дължимата главница
възлиза според ответнатата страна на 640 лева, като
изискуема била и законната лихва върху нея за срока на забава. Твърди, че след
извършените разпределения, с нарочни протоколи по изп.
д. № ***по описа на ЧСИ ***, изплатената обща сума за издръжка на детето Д.
възлизала на 674,75 лева. Твърди, че с поведението си ищецът е станал повод за
образуване на изпълнителното дело, като сам твърдял в исковата си молба, че е
извършил плащания след падежа на издръжката за м.12.2014 г. на 06.03.2015 г.,
за м.01.2015 г. на 06.03.2015 г., за м.02.2015 г. на 06.03.2015 г., за
м.03.2015 г. на 10.06.2015 г. и след образуване на изпълнителното дело за месеците
април, май, юни и юли 2015 г. на 22.07.2015 г. по сметка на ЧСИ. Предвид
изложеното моли предявените искове да бъдат отхвърлени, като неоснователни.
Претендира присъждане на направените разноски. Подробни съображения се излагат
от процесуалния представител на ответника – адв. Е.
И. в писмена защита.
С постъпила на 07.03.2016 г. молба от ответника Т.И.К., подписана от
непълнолетния и приподписана от баща му – ищец по
настоящото дело, ответникът заявява, че не поддържа депозирания от майка му
отговор на исковата молба. Заявява също така, че от 01.07.2014г. живее
непрекъснато в гр. В., ул. „***в дома на баба си и дядо си по бащина линия,
като е изцяло издържан от баща си, без майката му да е предоставяла каквито и
да било средства за издръжката му. Във връзка с така постъпилата молба, съдът с
определение от 09.03.2016г. е допуснал назначаването на особен представител на
непълнолетния Т.К.. От назначения на ответната страна особен представител
- адв. К.К., е постъпило на 18.04.2016г. становище, с което е взето
отношение по представените доказателства и направените от ищеца доказателствени искания, като със същото обаче, не е
изразено становище по съществото на спора. В хода на съдебната прения, адв. К. счита, че предявените искова са основателни и
следва да се уважат.
Съдът, като взе предвид
съображенията на страните, събраните по делото доказателства и фактите, които
се установяват с тях, намира следното:
По делото няма спор, а и от
събраните писмени доказателства се установява, че страните са бивши съпрузи и
родители на две деца, родени по време на брака – Т. и Д.. Не се оспорва и
факта, че с Решението за развод ищецът се е задължил да заплаща за детето Т.
издръжка в размер на 200 лева, считано от 10.02.2015г. до настъпване на законни
причини за изменение или прекратяване на издръжката, както и от същия начален
момент издръжка за детето Д. в размер на 160 лева месечно. Изпълнително
дело № ***по описа на ЧСИ ***, с рег. №
***и район на действие Окръжен съд – П., е образувано на основание издаден
дубликат на изпълнителен лист по гр. д. № 19901/2012г. по описа на Районен съд
– Пловдив, ІV бр. състав.
Безспорно е между страните също, че
с Решение, влязло в сила на 13.06.2016г. са изменени определените мерки относно
упражняването на родителските права спрямо детето Т., като упражняването им е
предоставено на ищеца И.К., определено е местоживеене на детето в дома на
родителите на бащата в гр. В. и майката е осъдена да заплаща издръжка за Т. в
размер на 200 лева месечно, считано от 10.02.2015г. до настъпване на законни
причини за нейното изменение или прекратяване.
В хода на настоящото производство,
като безспорен и ненуждаещ се от доказване е обявен факта, че дължимата за
детето Д.К. издръжка за месеците декември 2014г., януари 2015г., февруари
2015г. и март 2015г. е заплатена от ищеца, както и че от 01.07.2014г. и
понастоящем детето Т.К. ***, а не при майката, както и че същата не полага
непосредствените грижи за него. Горните факти
се признават от страните.
За установяване на фактическите си
твърдения страните са ангажирали и гласни доказателства посредством разпита на
по един свидетел.
От показанията на ангажирания от
ищеца свидетел – Р.К. – баба на децата по бащина линия /обективирани
в протокол от съдебно заседание, проведено на 06.07.2017г./ се установява, че
Т. *** заедно с баща си, свидетелката и дядото на детето от 01.07.2014г. и учи
в училище „***” в същия град. Бащата работел като международен шофьор, като
почивал месечно 10 дни. Изцяло осигурявал издръжката на Т. и заплащал
определената такава за Д., а те купували всичко необходимо с оставяните им
средства. След постановяване на съдебното решение, с което били изменени
родителските права спрямо Т., майката започнала да дава издръжка.
От показанията на свидетеля И.
Г./разпитан в същото съдебно заседание/ се установява, че от началото на месец
юли 2014г. след като бащата взел децата за ваканцията, Т. поискал да остане при
него, а бащата го записал на училище във В. без съгласието на майката. В
периода от юли до края на ноември майката пращала пари за Т., но не й
разрешавали да се вижда с детето, за което тя сигнализирала Прокуратурата и
полицията. Свидетелят твърди в показанията си, че лично е присъствал на срещи,
при които майката давала средства за по – големия си син, които били предавани
на дядото на детето.
Като цяло, съдът кредитира
показанията на разпитаните свидетели, като цени същите при условията на чл. 172
от ГПК, доколкото св. К. е възходяща родственица на ответните страни, а св.
Г.фактически съжителства с ответницата. Не се констатираха съществени противоречия
между показанията на разпитаните свидетели и същите кореспондират със събраните
по делото многобройни писмени доказателства. В частта им относно твърденията на
св. Г., че майката е предоставяла парични средства за издръжката на Т., съдът
не гради изводи, доколкото този въпрос е ирелевантен
за настоящия спор, който има за предмет установяване недължимост
на издръжка от страна на ищеца спрямо двете деца, а това дали ответницата, в
качеството й на майка е престирала издръжка не е
въпрос от предмета на доказване.
От заключението на приетата по
делото съдебно – счетоводна експертиза, извършена от вещото лице В.Ш. се
установява, че същата е извършила анализ на представените по делото документи
за плащане на месечната издръжка за детето Д.К. за месеците април 2015 г. –
октомври 2015г. /доколкото страните не спорят, че за декември 2014 и за периода
от януари до март 2015г. издръжката е заплатена от ищеца/ и въз основа на
същите е направен извод, че издръжката за детето за периода месец декември
2014г. – м. август 2015г. и до месец октомври 2015г. включително, както и
законната лихва върху закъснелите плащания за изследвания период са заплатени
изцяло от ищеца И.К..
От анализа на приложените по делото
доказателства вещото лице прави извод, че издръжката за детето Т.К. за периода
от 01.07.2014г. до 31.07.2015г. включително са изплатени изцяло от ищеца И.К..
С платежно нареждане от 24.06.2016г.
/приложено на л. 573 от делото/ Е.К. е превела на ищеца сумата от 760,21 лева,
като основание за същия е посочила „връщане на пари издръжка за Т.К. и лихви,
събрани от ЧСИ” без да е конкретизиран период и стойността на възстановената
лихва. На 23.06.2016г. с платежно нареждане от Е.К. към И.К. е преведена сума
от общо 3565 лева, с основание за превода „издръжка и законна лихва от
10.02.2015г. до 30.06.2016г. за Т.К.”. Въз основа на извършените изчисления
вещото лице прави извод, че с превода на сумата от 3565 лева Е.К. е заплатила
дължимата от по 200 лева издръжка за детето Т.К. за периода от 10.02.2015г. до
30.06.2016г., ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска изцяло.
Надвнесена е според заключението сума в размер на 14,69 лева.
Съдът кредитира заключението на
съдебно – счетоводната експертиза, като компетентно изготвено, отговарящо пълно
и ясно на поставените въпроси и неоспорено от страните.
В хода на настоящото производство са
приети многобройни писмени доказателства, касаещи основани извършените
изпълнителни действия и разпределението на постъпилите суми, които не следва да
се подлагат на самостоятелен анализ, тъй като са предмет на експертно
заключение, обсъдено по – горе и възприето от съда, а останалите в по –
голямата си част съставляват съдебни решения относно развода на страните,
режима на лични отношения и издръжката, включително и тяхното изменение, по
които въпроси между страните не е налице спор.
При така установените, релевантни за
спора факти и обстоятелства, съдът намира, че предявените обективно съединени
искове са доказани по основание и размер, по следните съображения:
Действително съгласно задължителната за съда
практика на ВКС, постановена по реда на чл. 290 от ГПК в случаите, когато
решението относно родителските права не е приведено в изпълнение, след
приключване на съдебното дирене в производството относно издръжката и детето е живяло
с родителя, на когото не е предоставено упражняването на родителските права и
се установи, че този родител е полагал за него дължимите грижи, включително
като му е предоставял необходимите средства за задоволяване на неговите
потребности, задължението за издръжка следва да се счита изпълнено, респективно
– правото на такава следва да се счита погасено чрез предоставянето й.
Установените в хода на настоящото производство факти сочат наличие именно на
тази хипотеза по отношение на детето Т.К.. Установи се категорично, а и по
делото няма спор, че от 01.07.2014г. и до настоящия момент момчето живее в гр.
В. заедно с бащата и неговите родители. Установи се от показанията на св. К.,
че ищецът осигурява от този момент всички средства необходими за издръжката на
Т. и посрещане на неговите нужди, като посредством родителите си е осигурил и
непосредствени грижи в дните, в които фактически е на работа и след като е престирал издръжка, то не дължи отново нейния паричен
еквивалент. Още повече, че с Решение на ПОС, постановено по гр.д. № 545/2016г.,
влязло в сила на 13.06.2016г. са изменени мерките относно упражняването на
родителските права спрямо непълнолетния Т., като упражняването им е
предоставено на бащата, определен е режим на лични отношения с майката и в нейна
тежест е възложено заплащането на издръжка в размер на 200 лева месечно,
считано от 10.02.2015г. до настъпване на законни причини за нейното изменение
или прекратяване. Горното е съставлява още по – голям аргумент в подкрепа на
извода на съда, че за периода от 10.02.2015г.
до 31.07.2015г. ищецът не дължи издръжка за детето Т.К.. Що се касае за
обективно съединения отрицателен установителен иск за
недължимост на сумата от 1379,87 лева – главници за
издръжка на детето Д.И.К. за периода м. декември 2014г. – м. юли 2015г., както
и мораторна лихва върху нея в размер на 41,20 лева за
периода 01.12.2014г. – 20.08.2015г., по изпълнително дело № ***по описа на ЧСИ
***с район на действие ОС – П., то и този иск е доказан по основание и размер и
следва да бъде уважен, по следните съображения:
Страните
не спорят, че за месец декември 2014г. и месеците януари, февруари и март
2015г. ищецът е заплатил дължимата за Д. издръжка. От заключението на приетата
по делото съдебно – счетоводна експертиза се установява, че за детето Д.К. за месеците април 2015г. – октомври 2015г.
издръжката за детето е заплатена изцяло, както и законната лихва върху
просрочените главници от ищеца И.К.. По тези съображения предявените искове
следва да се уважат изцяло, като доказани по основание и размер.
При
този изход на делото и по аргумент от чл. 78, ал. 1 от ГПК право на разноски
има ищецът. Същите се установиха в размер на общо 1449,87 лева, от които –
заплатена ДТ в размер на 180,32 лева, депозит за особен представител в размер
на 547,55 лева, депозит за съдебно – счетоводна експертиза в размер на 122 лева
и адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева и заплащането им следва да се
възложи в тежест на ответната страна- Е.К..
По изложените съображения съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че ищецът И.Т.К., с ЕГН:
********** с адрес: ***, не дължи на Д.И.К. с ЕГН: **********, чрез неговата майка
и законен представител Е.Д.К. и Т.И.К., ЕГН: **********, като непълнолетен,
действащ лично и със съгласието на майка си Е.Д.К. сумата от общо 4507,89
лева /четири хиляди петстотин и седем лева и осемдесет и девет стотинки/,
сформирана както следва: сумата от 2600 лева /две хиляди и шестотин
лева/, представляваща издръжка за периода от 01.07.2014г. до 31.07.2015г. по
отношение на детето Т.И.К., сумата от 1379,87 лева /хиляда триста седемдесет и девет лева и
осемдесет и седем стотинки/– главници за издръжка на детето Д.И.К. за периода
м. декември 2014г. – м. юли 2015г., както и мораторна
лихва върху нея в размер на 41,20 лева за периода 01.12.2014г. – 20.08.2015г.,
по изпълнително дело № ***по описа на ЧСИ ***с район на действие ОС – П..
ОСЪЖДА Е.Д.К. с
ЕГН: **********, с адрес ***, лично и в качеството й на майка и законен
представител на малолетния Д.И.К. с ЕГН: ********** да заплати на И.Т.К., с ЕГН: ********** с адрес: *** сумата от общо 1449,87 лева /хиляда четиристотин четиридесет и
девет лева и осемдесет и седем стотинки/, от които – заплатена ДТ в размер на
180,32 лева, депозит за особен представител в размер на 547,55 лева, депозит за
съдебно – счетоводна експертиза в размер на 122 лева и адвокатско
възнаграждение в размер на 600 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от
страните пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му.
Препис от Решението да се връчи
на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/
/Диляна Славова/
Вярно с оригинала
РС