Р Е Ш Е Н И Е
№ 364
гр. С., 28.10.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
С. районен
съд, гражданска колегия, в публично заседание на тридесети октомври
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ПЕТРОВА
При секретаря И.
И. като разгледа докладваното от
районния съдия гр.д. № 514 по описа на
съда за
Ищецът “ОТП Ф. Б.” ЕАД твърди, че на 04.12.2008 г. „БДСК” ЕАД в качеството си на кредитор и ответникът в качеството на кредитополучател сключили договор за кредит за текущо потребление, по силата на който банката предоставила на клиента си кредит в размер на 10000 лева, който той се задължил да възстанови в уговорения срок заедно с уговорена между страните възнаградителна лихва. На 25.11.2009 г. страните сключили допълнително споразумение, чрез което установили размера на задълженията на кредитополучателя по договора към този момент и удължили срока на погасяване на кредита до 25.11.2019 г. Кредитополучателят не изпълнил задълженията си по договора, тъй като преустановил обслужването на кредита, считано от 25.07.2012 г., което послужило като основание за настъпване на предсрочна изискуемост на задълженията на основание чл. 19.2 и чл. 20.1, т. 1 от общите условия към договора. Ищецът счита, че обявяването на предсрочната изискуемост на кредита следва да се осъществи чрез връчване на исковата молба и останалите книжа по настоящото производство. Банката прехвърлила вземанията си по процесния договор на ищеца чрез договор за цесия от 01.07.2013 г., за което ответникът бил уведомен от цесионера, действащ като пълномощник на първоначалния кредитор чрез изпращане на писмо на адреса от договора за кредит. Ищецът също така счита, че ответникът е уведомен за цесията видно от сключени с него извънсъдебни споразумения от 15.11.2013 г. и от 02.02.2015 г. или в краен случай - чрез връчване на препис от исковата молба и приложенията към нея.
Тъй като извънсъдебните споразумения от 15.11.2013 г. и от 02.02.2015 г. били прекратени поради неизпълнение на задълженията на ответника, ищецът моли съда да осъди длъжника да му заплати главница по договора за кредит от 04.02.2008 г. и допълнителното споразумение по него в размер на 7559,25 лв., възнаградителна лихва за периода от 25.03.2016 г. до 25.03.2019 г. в размер на 1685,73 лв., както и законна лихва върху главницата от 15.04.2019 г. до окончателното й плащане. Претендира направените по делото разноски.
Ответникът С.Б.К. не депозира писмен отговор на предявения срещу него иск и под никаква форма не взема отношение по делото.
След като прецени представените по делото доказателства, съдът прие за установено следното:
Предявените искове са с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. чл. 4 ЗПК /отм./, чл. 430, ал. 1 и 2 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По делото е представено допълнително споразумение от 25.11.2009 г. към договор за кредит от 04.12.2008 г., сключено между ответника, кредитополучател по първоначалния договор (от 04.12.2008 г.), и „БДСК“ ЕАД, чрез което страните са се съгласили, че обшият дълг по договора възлиза на сумата от 9884 лв., която следва да бъде погасена на 120 месечни вноски в срок до 25.11.2019 г. заедно с уговорена в чл. 2 от споразумението възнаградителна лихва. Според чл. 10 от същото споразумение неразделна част от него се явяват ОУ за предоставяне на кредити за текущо потребление, които кредитополучателят е получил и приел. В чл. 19.2 от тези условия са предвидени предпоставки за настъпване на предсрочна изискуемост на задълженията по кредита – допусната забава в плащанията на главница и/или лихва над 90 дни, а в чл. 19.1 и 19.2 от същите е въведена санкция за забавата, изразяваща се заплащане на неустойка в уговорен в тези клаузи размер.
От твърденията на ищеца става ясно, че поради допусната забава в плащанията и позовавайки се на настъпила предсрочна изискуемост на задълженията по кредита, кредиторът се снабдил със заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за вземанията си по договора и допълнителното споразумение, който впоследствие бил обезсилен поради непредявяването на установителен иск за сумите по заповедта след депозирано от длъжника възражение. От представен по делото договор за цесия от 01.07.2013 г. е видно, че банката прехвърлила вземанията си спрямо ответника в полза на „ОТП Ф. Б.” ЕАД, а на 02.02.2015 г. между длъжника и цесионера било подписано споразумение, чрез което страните се съгласили, че вземанията по договора за кредит са придобити от ищеца, както и че техният общ размер възлиза на сумата от 11824,40 лв., от които главница в размер на 8754,35 лв., лихва в размер на 1081,19 лв. , законна лихва в размер на 1551,99 лв. и разноски в размер на 436,87 лв., като се уговорили, че погасяването на дълга ще се осъществи чрез заплащането на 37 месечни погасителни вноски в срок до 20.02.2018 г. Дори да се приеме, че предсрочната изискуемост на задълженията по кредита не е обявена на по – ранен етап, цитираното споразумение разкрива както волята на новия кредитор за обявяването на такава изискуемост, така и достигането на неговото изявление до длъжника, който е договарял с ищеца за последващо разсрочване на задълженията си, което индицира осведомеността му за отпадане на първоначалните срокове за изпълнението им съобразно погасителния план по основния договор за кредит, а впоследствие – допълнителното споразумение към него. Очевидно поради неизпълнение задълженията на ответника по споразумението с „ОТП Ф.. Б.” ЕАД от 02.02.2015 г. последното прекратило действието си на основание чл. 3, ал. 2 от него, като впоследствие между страните било подписано второ споразумение от 15.11.2013 г., съдържащо отново изявления за разсрочване на целия изискуем към този момент дълг. И при двете споразумения страните изхождат от идеята за разсрочване на конкретно определен по размер и изискуем към този момент дълг, спрямо който не се е предвиждало начисляване на договорна лихва (т.е. не са се прилагали първоначалните правила за обслужване на редовен дълг) поради което съдът приема, че още към датата на първото споразумение (02.02.2015 г.) предсрочната изискуемост на задълженията на кредитополучателя по допълнителното споразумение от 25.11.2009 г. е била безспорен факт за договарящите, послужил като основа за последващото уреждане на отношенията помежду им.
Съгласно разрешението, дадено в т. 2 от ТР № 3/2017 от 27.03.2019 г. по т.д. № 3/2017 г. на ВКС, ОСГТК договорна лихва не се дължи след настъпване на предсрочна изискуемост на задълженията по кредита, поради което съдът счита, че искът за присъждане на възнаградителна лихва по допълнителното споразумение от 25.11.2009 г. за периода от 25.03.2016 г. до 25.03.2019 г. в размер на 1685,73 лв. се явява неоснователен и като такъв следва да се остави без уважение. Същевременно претендираната главница следва да се присъди в пълен размер с оглед извършената цесия, която оправомощава ищеца – цесионер да получи изпълнение по прехвърлените му вземания. Същата на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва да се присъди заедно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 15.04.2019 г., до окончателното ѝ плащане. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на 302,37 лв. за държавна такса и 106,30 лв. За юрисконсултско възнаграждение (изчислено на база възнаграждение, определено от съда по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК в размер на 130 лв.). Поради изложените аргументи и на основание чл. 235 ГПК, С. районен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА С.Б.К. с ЕГН ********** *** да заплати на “ОТП Ф.Б.” ЕАД с ЕИК .... и адрес на управление: гр. С., район О., бул. “К.А. Д. № ., ет. .., представлявано от И. Г. Д. – М. и Е.Д. К., сумата от 7559,25 лв. (седем хиляди петстотин петдесет и девет лв. и 25 ст.), представляваща неизплатена главница по договор за кредит от 04.12.2008 г. и допълнително споразумение към него от 25.11.2009 г., сключени с „БДСК“ ЕАД, вземанията по който са цедирани на ищеца чрез договор за цесия от 01.07.2013 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 15.04.2019 г., до окончателното изплащане на задължението, както и направените по делото разноски в размер на 302,37 лв. (триста и два лв. и 37 ст.) за държавна такса и 106,30 лв. (сто и шест лв. и 30 ст.) за юрисконсултско възнаграждение, като ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска за присъждане на възнаградителна лихва по горепосочения договор за кредит за периода от 25.03.2016 г. до 25.03.2019 г. в размер на 1685,73 лв., както и искането за присъждане на разноски над така посочените суми.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред С. окръжен съд в двуседмичен срок от връчването.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ……………...
/М. Петрова/