Определение по дело №221/2024 на Административен съд - Велико Търново

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК вр. чл. 144 от АПК.

 

Образувано е по молба на адв. И. М. от ВТАК, като пълномощник на П. Г. П., с постоянен адрес [населено място], [улица], ***, с която се прави искане ответника да заплати сторените разноски, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв.

Ответната страна – началникът на Областен отдел „Автомобилна администрация“ – Велико Търново, не взема становище по молбата.

 

От фактическа страна се установява, че производството е образувано по жалба на адв. И. М. от ВТАК, като пълномощник на П. Г. П., с постоянен адрес [населено място], [улица], *** против отказ за допускане до изпит – теоретичен и практически за възстановяване на правоспособност за управление на МПС, обективиран в писмо рег. № 64-00-11-21/4/22.02.2024 г. на началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“ – Велико Търново. В първоначално постъпилата жалба липсва искане за присъждане на разноски. Впоследствие по делото е постъпило писмо рег. № 64-00-11-21/14/12.04.2024 г., с което на основание чл.156 от АПК началникът на Областен отдел „Автомобилна администрация“ – Велико Търново е оттеглил отказа, обективиран в писмо рег. № 64-00-11-21/4/22.02.2024 г. за допускане до изпит за възстановяване на правоспособност за управление на МПС, по повод на който е образувано адм. дело № 221/2024г. на АСВТ. Предвид това с Определение № 1355/17.04.2024 г. в закрито заседание съдът на основание чл. 159, т. 3 от АПК е оставил без разглеждане жалбата и е прекратил производството по делото. Определението е връчено на жалбоподателя на 24.04.2024 г. Преди това, на 22.04.2024 г. е постъпила процесната молба, предмет на разглеждане в настоящото определение.

 

Във връзка с тази фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Подаденото искане има характер на молба за изменение на постановеното определение в частта за разноските. Съобразно Тълкувателно решение № 6/2013 г. на ОСГТК на ВКС, разпоредбата на чл. 80, изр. 2 от ГПК установява положителна процесуална предпоставка от кръга на абсолютните, а именно - представяне на списък за разноските, респ. е прието, че липсата на такъв списък води до ненадлежно упражняване на правото да се иска изменение на решението, поради което това искане следва да се приеме за недопустимо. В разглеждания случай обаче, преди прекратяването на производството по адм. дело № 221/2024 г. с постановеното в закрито заседание определение, не е проведено нито едно открито съдебно заседание по делото, в рамките на което процесуалния представител на П. Г. П. да депозира списък на разноските.

Когато съдебното производство е прекратено в закрито заседание, без на страните да е предоставена възможност да вземат становище по основанията за прекратяването му, както е в случая, преклузивният срок за заявяване на претенция за разноски следва да тече най-късно от уведомяване на страните за прекратяване на съдебното производство. В случая този срок тече от връчването на съобщение за прекратителното Определение № 1355/17.04.2024г., поради което следва да се приеме, че искането от страна на П. Г. П. е подадено в срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК.

В първоначалната жалба не е заявено искане за присъждане на разноски, но жалбоподателят не е имало и как да предвиди и посочи изчерпателно всички разноски, вкл. тези, които евентуално биха възникнали в рамките на съдебното производство. В разглеждания случай, в срока за обжалване на прекратителното определение, от името на П. П. е подадена молба с вх. № 1795/22.04.2022 г. за изменение на определението в частта за разноските. С оглед посочването на вида и размера на разноските, тази молба има характер на списък по чл. 80 ГПК. При своевременно заявена претенция за разноски, чийто размер е посочен в списък по чл. 80 ГПК следва да се приеме, че искането е допустимо.

Разгледано по същество е основателно:

На основание чл. 143, ал. 2 от АПК подателят на жалбата има право на разноски при прекратяване на производството по делото поради оттегляне на оспорения от него административен акт. В случая производството по делото е прекратено именно поради оттегляне на оспорения акт. Доказателства за направените разноски са представени още с подадената жалба. Предвид това на жалбоподателя следва да бъдат присъдени поисканите разноски по делото в размер на 400 лева - платено в брой адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 01.03.2024 г. Следва да бъде осъдена Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ гр. София - юридическото лице, в чиято структура се намира органът – ответник.

 

Водим от горното и на основание чл. 248, ал. 3 от ГПК, съдът

 

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция Автомобилна администрация“ гр. София да заплати на П. Г. П., с [ЕГН] с постоянен адрес [населено място], [улица], *** разноски по делото в размер на 400 /четиристотин/ лева.

 

Определението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

Определението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.