Р Е Ш
Е Н И Е № . . . .
гр. Велинград, 10.07.2019 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВЕЛИНГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД, V-ти граждански състав, в публично заседание на четвърти
юли през две хиляди и деветнадесета година в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЕНТИНА ИВАНОВА
Секретар: Цветана Коцева
като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 495 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе
предвид следното:
Иск с правно осн. чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.415, ал.1 ГПК и чл. 124, ал.1 ГПК, вр. чл.240, чл.92 и чл.86 ЗЗД.
Производството е
образувано по искова молба на ищеца АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр. София бул. „Д-р Петър
Дертлиев“ №25, офис сграда Лабиринт, ет.2, оф.4, представлявано от
изпълнителния директор М.Д. и Н.С., чрез
пълномощник К.Г.В.-М.,
юрисконсулт, против М.А.К., ЕГН ********** ***.
Предявен е установителен
иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.415, ал.1 ГПК и чл. 124, ал.1 ГПК, за признаване за установено в отношенията между страните, че ответника
дължи на ищеца следните суми: 851,96 лв., представляваща неизплатена главница
по Договор за паричен заем № 2231009/21.01.2015 г.; 70,00 лв., представляваща
договорна лихва за периода от 21.05.2015 г. до 18.09.2015 г. (падеж на последна
погасителна вноска); 590,48 лв., представляваща неустойка за неизпълнение на
договорно задължение за периода от 20.06.2015 г. до 18.09.2015 г. (падеж на
последна погасителна вноска); 189,69 лв. -обезщетение за забава за периода от
22.05.2015 г. до датата на подаване на
заявлението в съда. Иска се и
съдът да присъди и законна лихва за забава върху
главницата от датата на входиране на заявлението до окончателното изплащане на
задължението, за което
задължение е издадена ЗИ по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 1339/2017г. на ВлРС.
Ищецът
твърди, че на На 1.04.2016 г. е подписано Приложение 1 към Рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010г., сключен между „Изи
Асет Мениджмънт" АД и „Агенция за събиране на вземания" ООД, по
силата на което вземането на „Изи Асет Мениджмънт" АД, произтичащо от
договор за паричен заем № 2231009/21.01.2015 г. , е прехвърлено в собственост
на „Агенция за събиране на вземания" ООД, ведно с всички привилегии и
обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви. Договорът за заем
съдържа изрична клауза, която урежда правото на кредитора да прехвърли
вземането си в полза на трети лица. „Агенция за събиране на вземания" АД
/понастоящем „Агенция за събиране на вземания" ЕАД/, ЕИК ********* е
правоприемник на „Агенция за събиране на вземания" ООД, ЕИК *********. Изи
Асет Мениджмънт" АД упълномощило
„Агенция за събиране на вземания" АД /понастоящем ЕАД/ в качеството си на
цесионер по Договора за прехвърляне на вземания от 16.11.2010г. от свое име и
за своя сметка да уведоми длъжниците за извършената цесия. По реда на чл. 99,
ал. 3 от ЗЗД на 05.07.2016 г. до ответника било изпратено от страна на Изи Асет
Мениджмънт" АД чрез „Агенция за събиране на вземания" ЕАД
уведомително писмо с Изх.№ УПЦ-П- ИАМ/2231009 от 07.04.2016 г. за станалата
продажба, чрез Български пощи с известие за доставяне на посочения в договора
за кредит адрес. Писмото се върнало в цялост, тъй като получателят не бил
открит на адреса. На 20.03.2018 г. до длъжника било изпратено повторно
уведомително писмо с Изх.№ УПЦ-С-ИАМ/ 2231009 за извършената цесия чрез куриер,
което отново се върнало в цялост. Към настоящата искова молба ищеца представял
копие от уведомлението за извършената цесия от страна на „Изи Асет
Мениджмънт" АД чрез „Агенция за събиране на вземания" ЕАД с изх.№
Изх.№ УПЦ-С-ИАМ/2231009 от 20.03.2018 г., което да се връчи на ответника, ведно
с исковата молба и приложенията към нея. Позовава се, в тази връзка на
постановените от ВКС на основание чл. 290 и 291 от ГПК Решение № 3/16.04.14 г.
по т. д. № 1711/2013 г. на I т. о. и Решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. №
12/09 год. на II т.о.,съгласно които ако към исковата молба по иск на
цесионера, е приложено уведомление на цедента до длъжника за извършената цесия,
същото уведомление, достигнало до длъжника с връчване на препис отисковата
молба, съставлява надлежно съобщаване за цесията, съгласно чл. 99 ал. 3 пр. 1 ЗЗД, прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника, на основание чл.
99 ал. 4 ЗЗД и същото следва да бъде съобразено от съда, като факт от значение
за спорното право.
В
случай, че ответникът не бъде намерен на установения по делото адрес,
съобщението бъде надлежно връчено по реда на чл.47, ал.1 от ГПК и в настоящето
производство безспорно се установи, че задължението на ответника, произтичащо
от посочения договор за паричен заем, не е погасено, моли да се приеме, че
получаването на уведомлението за извършена цесия лично от длъжника е
ирелевантно за основателността на предявените искове. Уведомлението по реда на
чл. 99, ал. 4 ЗЗД било предвидено в полза на длъжника с цел да го предпази от
двойното плащане на едно и също задължение. Длъжникът можел да възрази за
липсата на уведомяване за извършена цесия само ако едновременно с това твърди,
че вече е изпълнил на стария кредитор или на овластено от този кредитор лице до
момента на уведомлението. С оглед на което фактът кога и на кого е връчено
уведомлението за прехвърленото вземане не било от значение за основателността
на иска, след като по делото безспорно се установяло, че претендираното с
исковата молба задължение не е погасено. В тази насока били Определение №
987/18.07.2011 г. на ВКС по гр.дело 867/2011г., IV г.о. и Решение
№173/15.04.2004г. на ВКС по гр.дело 788/2013г., ТК.
Ищецът
твърди още, че на 21.01.2015г. между „Изи Асет Мениджмънт" АД /Заемодател/
и М.А.К. /Заемател/ е сключен Договор за паричен заем с № 2231009, в
съответствие с разпоредбите на Закона за потребителския кредит и на основание
Стандартен европейски формуляр, предоставен предварително на Заемателя и
съдържащ индивидуалните условия на бъдещия заем и предложение за сключване на
договор за паричен заем, направено от Заемателя. С подписването на договора
Заемодателят се задължил да предостави на Заемателя парична сума в размер на
1300,00 лева, представляваща главница и чиста стойност на кредита. Редът и
условията, при които Кредиторът отпуснал кредит на Кредитополучателя, се
уреждали от Договора и Общите условия към него. Така предоставянето в
собственост на посочената в договора сума от Заемодателя на Заемателя,
съставлявало изпълнение на задължението на Заемодателя да предостави заема и
създавало задължение на Заемателя да заплати на Заемодателя погасителни вноски,
указани по размер и брой в Договора. Погасителните вноски, които Заемателят се
задължавал да изплаща на Заемодателя, съставлявали изплащане на главницата по
кредита, ведно с надбавка, покриваща разноските на заемодателя по подготовка и
обслужване на заема и определена добавка, съставляваща печалбата на
заемодателя, като лихвеният процент бил фиксиран за срока на Договора и посочен в него. При което общата стойност на
плащанията по кредита била договорена в размер на 1502,48 лв. Така, договорната
лихва по кредита била уговорена от страните в размер на 202,48 лв. Съгласно разпоредбите на Договора за паричен
заем, Заемателят се е задължил да върне кредита в срок до 18.09.2015 г. на 8
равни месечни погасителни вноски, в размер на 187,81 лева всяка, като падежът
на първата погасителна вноска бил на 20.02.2015г., а падежът на последната
погасителна вноска бил на 18.09.2015 г. С подписването на Договора за заем
Заемателят удостоверявал, че Заемодателят го е уведомил подробно за всички
клаузи от този договор, съгласявал се с тях, и че желаел договорът да бъде
сключен. На основание чл.8 от сключения Договор за паричен заем, в случай че
Заемателят забавел заплащането на падеж на погасителна вноска, включваща
главница и договорна лихва по заема, с повече от 30 календарни дни, дължал на
Заемодателя заплащането на такса за разходи (изпращане на напомнителни писма,
електронни съобщения, провеждане на телефонни обаждания, лични посещения и др.)
за събирането на просрочените вземания в размер на 9,00 лв. Таксата за
направени разходи се начислявала за всеки следващ 30 дневен период, през който
има погасителна вноска, чието плащане е забавено с повече от 30 календарни дни,
като всички начислени разходи за събирането на просрочените погасителни вноски,
които трябвало да заплати заемателят, не можел да надхвърлят 45,00 лв. На
основание цитираните по-горе разпоредби на длъжника била начислена такса
разходи за събиране на вземането в размер на 45,00 лв.
Съгласно
чл. 4, ал. 1 от договора за заем, Заемателят се е задължил в 3-дневен срок от
подписване на договора за заем да предостави на Заемодателя обезпечение на
задълженията му по договора, а именно: две физически лица - поръчители, всяко
от които да отговаря на следните изисквания: да представи на Заемателя служебна
бележка за размер на трудовото възнаграждение, нетният размер на осигурителния
му доход да е в размер над 1000,00 лв.; да работи по безсрочен трудов договор;
да не е заемател или поръчител по друг договор за паричен заем, сключен с „Изи
Асет Мениджмънт" АД; да няма неплатени осигуровки за последните две
години; да няма задължения към други банкови и финансови институции или ако има
- кредитната му история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не
по-лош от 401 „Редовен", като поръчителите подпипсвали договор за
поръчителство; ИЛИ банкова гаранция с бенефициер - Заемодателя, която е
издадена след усвояване на паричния заем, в размер на цялото задължение на
Заемателя по договора, която да е валидна 30 дни след крайния срок за плащане
на задълженията по договора за заем. Предвид обстоятелството, че Заемателят не
представил на Заемодателя нито едно от договорените обезпечения, съгласно
уговореното от страните в чл. 4, ал. 2 от договора за заем, на същия била
начислена неустойка за неизпълнение в размер на 1180,96 лева, която страните
постигнали споразумение да бъде разсрочена на 8 равни вноски, всяка в размер на
147,62 лева, платими на съответните падежни дати на погасителните вноски по
договора за заем.
Така,
погасителната вноска, която следва да заплаща Заемателят била в размер на
335,43 лева.
На
основание Закона за потребителския кредит и в съответствие с разпоредбите на
сключения договор на длъжника била начислена лихва за забава в размер на
действащата законна лихва за периода от 22.05.2015 г. до датата на подаване на
заявлението в съда. Общият размер на начислената лихва бил 189,69 лева, който е
съвкупност от лихвите за забава, изчислени за всяка отделна падежирала, неплатена
погасителна вноска, включваща главница и договорна лихва.
Длъжникът
не е заплатил изцяло дължимия паричен заем към Дружеството. Сумата погасена до
момента била в размер на 1216,00 лв., с която били погасени както следва:
неустойка за неизпълнение: 590,48 лв., такса разходи: 45,00 лв., договорна
лихва: 132,48 лв., главница: 448,04 лв. Срокът на договора изтекъл с падежа на
последната погасителна вноска, а именно 18.09.2015 г. и не бил обявяван за
предсрочно изискуем.
Предвид
изложеното, „Агенция за събиране на вземания" ЕАД входирала заявление за
издаване на заповед за изпълнение срещу длъжника М.А.К., като Кредитополучател
по Договор за кредит № 2231009, сключен на 21.01.2015 г. за сума в размер на
1702,13 лв., от които: 851,96 лв. -главница, 70,00лв.-договорна лихва, ведно
със законната лихва за забава от датата на входиране на заявлението в районен
съд до окончателното изплащане на задължението; 590,48 лв. -неустойка за
неизпълнение и 189,69 лв. -обезщетение за забава. Съдът уважил претенцията на
ищеца и по образуваното ч. гр. д. № 1339/2017 г., по описа на РС Велинград,
била издадена заповед за изпълнение. Длъжникът не бил намерен на установените в
заповедното производство адреси, а заповедта за изпълнение била връчена по реда
на чл. 47, ал. 5 от ГПК, като същият не се е явил в съда да получи книжата по
делото, което от своя страна обуславяло правния интерес от подаването на
настоящата искова молба.
Въз
основа на така очертаната обстановка се иска от съда е да постанови решение, с което да приемете за установено по
отношение на ответника, че същият дължи на ищцовото дружество следните суми:
851,96 лв., представляваща неизплатена главница по Договор за паричен заем №
2231009/21.01.2015 г.; 70,00 лв., представляваща договорна лихва за периода от
21.05.2015 г. до 18.09.2015 г. (падеж на последна погасителна вноска); 590,48
лв., представляваща неустойка за неизпълнение на договорно задължение за
периода от 20.06.2015 г. до 18.09.2015 г. (падеж на последна погасителна
вноска); 189,69 лв. -обезщетение за забава за периода от 22.05.2015 г. до датата на подаване на заявлението в съда.
Иска се и съдът да
присъди и законна лихва за забава върху главницата от датата на
входиране на заявлението до окончателното изплащане на задължението.
Претендира и присъждане на разноските
направени в хода на заповедното производство на основание чл. 78 ал. 8 ГПК,
както и разноските направени в хода на настоящото производство за
юрисконсулстско възнаграждение в размер на 350 лева на основание чл. 78 ал. 8 ГПК.
В срока по чл.121 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, чрез
назначения му от съда по реда на чл.47,ал.6 ГПК особен представител авд. Р.А..
В него на първо място намира, че исковата молба е нередовна и се иска същата да бъде оставена
без движение, тъй като в нея не били изложени точно, ясно и изчерпателно
релевантните факти за възникване на претендираните вземания. Конкретно какво не
е точно, ясно и изчерпателно не се сочи, а само се преповтаря искова молба.
Единствено се сочи, че ищеца е подал исковата молба срещу ответника,
позовавайки се на Приложение № 1, неразделна част от Рамковия договор и
Уведомителни писма по чл 99, ал. 3 от ЗЗД до ответника М.А.К., без дата и
подпис на цесионера, приложени към Исковата молба.
Относно допустимостта на предявените искове излага следното: Претенциите
срещу ответната страна били облигационни, с твърдение на ищеца, че са дължими
поради неизпълнение на сключен със Заемодателя „ Изи Асет Мениджмънт “ АД -
Договор за паричен заем, вземанията по който били прехвърлени на ищеца и с
твърдение, че на основание чл. 99, ал. 3 от ЗЗД длъжникът е уведомен за това.
Следователно в настоящото производство страните по него били надлежни, т. е.
исковете допустими.
Относно основателността на предявените претенции. Предявените искове намира
за неоснователни по следните причини: Заявява, че в качеството си на особен
представител на ответника, нямам установен контакт с ответника.
Не оспорва Рамковия договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия),
сключен на дата 16.11.2010г. между „ Изи Асет Мениджмънт “АД и „ Агенция за
събиране на вземания “ ООД, както и Договора за паричен заем от 21.01.2015г.,
сключен между „Изи Асет Мениджмънт “ АД и ответника.
Твърди, че до настоящия момент обаче, ответника не бил получил лично или
чрез адвоката, в качеството му на особен представител, назначен от съда,
Уведомление за извършената цесия, съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, защото с преписа от Исковата молба и съответните приложения, не било
получено уведомление по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, съгласно изискванията на този
текст от закона – което да има дата и подпис от цесионера, упълномощен от
цедента да направи такова уведомление. Съгласно чл. 99, ал. 4 от ЗЗД
прехвърлянето имало действие спрямо третите лица и длъжника, от деня, когато то
бъде съобщено на последния от предишния кредитор. Следователно към датата на
представяне пред съда на отговор по Исковата молба от името на ответника, към
делото нямало доказателства за връчено по съответния ред уведомление по чл.99,
ал. 3 и 4 от ЗЗД.
Оспорва Приложение № 1, което било без каквото и да е съдържание, относно
точните факти и обстоятелства на претендираната обща дължима сума по кредита по
следните съображения: Съгласно параграф 2 на Рамковия договор за цесия, страните
се споразумявали продавачът да прехвърли станали изискуеми и ликвидни в пълен
размер вземания, произхождащи от Договори за потребителски кредит, като вземанията
ще се индивидуализират в Приложение 1. Към Исковата молба били приложени
формуляри на Приложение № 1, без каквито и да са данни, посочени в тях, т. е.
те не били попълнени съобразно изискванията на посочения параграф, не били и изрични,
както го изисквал договора, подписан от ответника, поради което не следвало да
се приеме, че към Рамковия договор има Приложение № 1, на основание на което
ищецът - купувач по Рамков договор за цесия, има основание да търси плащане от
длъжника по Договора за кредит от 21.01.2015г. с кредитодател „ Изи Асет
Мениджмънт “ АД. Следователно, празните бланки не установяват факта относно
прехвърлено вземане в полза на ищеца по делото. Освен това нямало надлежно
уведомяване на длъжника за осъществената цесия. По тези причина, приложените
към ИМ писмени доказателства не давали основание на цесионера с тази Искова
молба да претендира вземане от длъжника по сключен Договор за заем със
Заемодателя. Липсвало попълнено, съгласно клаузите на Договора за цесия
Приложение № 1, както и уведомителните писма, изпратени до ответника, съгласно
разпоредбата на чл. 99, ал. 4 от ЗЗД. Или, представените от ищеца писмени
доказателства - Рамковият договор за цесия от 16.11.201№г., без Приложение № 1,
изготвено съгласно клаузите на договора, и без надлежно уведомление на
длъжника, съгласно разпоредбите на чл. 99 от ЗЗД, не установявали прехвърляне
на вземане в полза на ищеца. Поради което и претенциите му срещу ответника, за
плащане били неоснователни.
С оглед представените по делото доказателства, ако ответника имал
задължения по Договора за кредит, то те били към кредитодателя, но не и към купувача
по Рамковия договор за продажба и прехвърляне на вземания. Поради това и намира
предявените от цесионера искания са неоснователни.
Ако съда приемел, че приложените към Исковата молба писмени доказателства
установяват надлежно прехвърляне върху ищеца на вземане от ответника, то счита,
че с приложените към Исковата молба писмени доказателства, не се установявали
претендираните задължения, без заключение на СИЕ, каквато било поискана от
ищеца в условията на алтернативност. По делото липсвали категорични
доказателства за размера на главница, след признато от ищеца почти изцяло
погасяване на дълга, а останалите претенции за неустойка, обезщетение за забава
и пр.. били спорни.
Оспорва изцяло претенцията на цесионера в размер на 590,48 лв., за така
наречената неустойка по чл. 4, ал. 2 от договора, като прекомерна. Оспорва това
вземане за неустойка, като я счита и за нищожна, защото тя не изпълнява
обезщетителната си функция, каквато функция е дадена на неустойката и това, че
ответника /ако хипотетично предположим, че се е бил съгласил с нея/, това не
означавало, че не е налице заобикаляне на закона, защото да получиш заем за
1300,00лв., за който да се дължи неустойка 1180,96 лв., означавало прекомерност
на тази неустойка, претендирана като обезщетение за вреди. А освен това била и абсолютно
неравноправна клауза, сключена с потребителя, изцяло в негова вреда, която не
отговаря на Европейските регламенти за добросъвестност и водела до значително
неравноправие между страните. Тези клаузи счита да са в противоречие на добрите
нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3-то от ЗЗД, тъй като нарушавали
принципа на справедливост и излизали извън обезпечителните и обезщетителните
функции, които законодателят определя за неустойката. Според чл. 3 от Директива
93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 год. относно неравноправните клаузи в
потребителските договори, такива клаузи са договорни клаузи, които не са
индивидуално договорени и които въпреки изискванията за добросъвестност
създават в ущърб на потребителя значителна неравнопоставеност между правата и
задълженията, произтичащи от договора. Приемаме, че в случая не е налице
индивидуално договаряне на разпоредбите от договора, касаещи отговорността на
страните и дължимата неустойка.При преценка съдържанието на сключения между страните
договор, настоящият ще Ви Моля да приемете, че същият разкрива признаците на
Договор за потребителски кредит, по смисъла на чл. 9, ал. 1 от Закона за
потребителския кредит. По силата на този Договор кредиторът под формата на
заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с
изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от
един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят
заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на
периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Една от формите за
предоставяне на потребителски кредит е предоставяне на заем и такъв е предмета
на сключения между страните по делото договор. По силата на този договор ищецът
е поел задължение да предостави на ответника определена парична сума срещу
задължението на последния да я върне, като размера, начина и сроковете за
връщане на сумата са уговорени с подписването на погасителен план. Съгласно чл.
9, ал. 4 от Закона за потребителския кредит кредитор може да бъде всяко
физическо или юридическо лице или обединение от такива лица, което предоставя
потребителски кредит в рамките на своята професионална или търговска дейност.
Твърди се по делото, че е подписан Договор за паричен заем № 2231009 от
21.01.2015г. между, „ Изи Асет Мениджъмнт" АД като Заемодател и М.А.К.
като Заемател, сключен при спазване на разпоредбите на Закона за потребителския
кредит.Не се спори и относно обстоятелството, че М.А.К. е изпълнил точно и в
срок задълженията си по договора, като е превел почти цялата парична сума в
размер на 1216,00 лв. като не е конкретизирано в Исковата молба точно и ясно,
за какъв срок от време е погасена тази сума и защо и по какъв законов ред
погасената сума е разпределена по начин, както твърди ищеца за неустойки,
лихви, такси и т.н, а не че е погасена главницата, при договорена месечна
погасителна вноска от 187,81 лева. При предявен иск за установяване и
признаване по исков ред ще бъде заявеното и обективирано в Заповедта за
изпълнение право и ако това право съществува, то щяло бъде удостоверено от
съдебното решение. Целта на предявяването на иск в цитираната хипотеза било да
се установи наличието на вземането, към момента на подаване на Заявлението, за
което е издадена Заповед за изпълнение, но вече със сила на присъдено нещо, тъй
като Заповедта за изпълнение била връчена на длъжника при условията на чл. 47,
ал. 5 от ГПК представлявало пречка за влизането и в сила. При уважаването на
иска за съществуване на вземането, съгласно чл. 416 от ГПК Заповедта за
изпълнение придобивала изпълнителна сила и въз основа на нея съдът издавал
Изпълнителен лист. В заповедното производство, при хипотезата на чл. 410 от ГПК
тази цел се постигнала чрез издаването на Заповед за изпълнение и когато
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК - чрез уважаването на предявения установителен иск.
В случая, се установяло по безспорен и категоричен начин, че длъжника е
изплатил почти изцяло паричният заем към Дружеството. Не се установявало по
безспорен и категоричен начин обявяването на предсрочната изискуемост на
кредита. Нито в заповедното производство, нито в исковото, което е продължение
на заповедното, не се установявало, че кредитът е обявен за предсрочно изискуем
и за това обстоятелство е уведомен надлежно длъжника. В чл. 9, ал. 1 от
Договора за паричен заем № 2231009 от 21.01.2015 година е договорено, че в
случай, че Заемателят не изпълни задължението си за плащане на дължимите
погасителните вноски, Заемодателят има право да предприеме всички позволени от
закона действия, за да събере своето вземане, което от своя страна може да
доведе до значително повишаване размера на дължимите суми от страна на
Заемателя. В алинея 2 от чл. 9 на договора са отразени права на Заемодателя
относно провеждане телефонни разговори със Заемателя, да му изпраща електронни
съобщения, в случай, че последният не изпълни което и да е от задълженията си
по Договора за паричен заем, като по този начин го уведоми за некоректното му
поведение. Липсват каквито и да било доказателства, в тежест на ищеца да са
изпълнени клаузите на чл. 9, ал. 1 и ал. 2 от договора. Това дава основание да
се приеме, че няма изрично решение на кредитора в насока предсрочно прекратяване
на договора и за това решение да е уведомен кредитополучателя. Не били
представени доказателства да е уведомен длъжника за обявяването на предсрочната
изискуемост или пък да са договорени и различен начин за уреждане на
взаимоотношенията си по Договора за паричен заем. В Решение № 176 от
16.07.2015г. на ВКС по г. д. № 5092/2014 г., IV г. о., ГК, докладчик
председателят Светла Цачева, постановено по реда на чл. 290 от ГПК, по
приложението на чл. 422 от ГПК, връзка с чл. 417, т. 2 от ГПК, връзка с чл. 62,
ал. 2 от Закона за кредитните институции /ЗКИ/, разрешен с постановяването на
Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълкувателно дело № 4/2013
г., съгласно т. 18 от което, в хипотезата на предявен по реда на чл. 422, ал. 1
от ГПК иск за установяване на вземане, произтичащо от Договор за банков кредит
с уговорка, че целият кредит става предсрочно изискуем при неплащането на
определен брой вноски, вземането става изискуемо с неплащането им, след като
банката е упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е
обявила на длъжника предсрочната изискуемост. Ако фактите, относими към
настъпване и обявяване на предсрочната изискуемост, не са се осъществили преди
подаване на заявлението за издаване на Заповед за изпълнение, вземането не е
изискуемо в заявения размер и не е възникнало на предявеното основание. В
хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал. 1 от ГПК вземането, произтичащо от
Договор за паричен заем става изискуемо, ако кредиторът, в случая " Изи
Асет Мениджъмнт “ АД е упражнил правото си да направи кредита предсрочно
изискуем. Когато тя е уговорена в договора при настъпване на определени
обстоятелства или се обявява по реда на чл. 60, ал. 2 от ЗКИ, правото на
кредитора следва да е упражнено преди подаване на заявлението за издаване на
Заповед за изпълнение, като кредиторът трябва да е уведомил длъжника за
обявяване на предсрочната изискуемост на кредита. В конкретния случай липсват доказателства
в тази насока.
Относно цесията излага следните съображения: Цесията е правен способ за
прехвърляне на субективни права (вземания), по силата на която настъпва промяна
в субектите на облигационното правоотношение - кредитор става цесионерът, на когото
цедентът е прехвърлил вземането си по силата на сключен между тях Договор като
всеки Договор, цесията трябва да отговаря на всички условия за действителност
на договорите. Няма спор в доктрината и в съдебната практика по въпроса, че
могат да бъдат цедирани както вземания, така и права, чиято прехвърлимост е
допустима от закона и следва от тяхното естество - чл. 99, ал. 1 от ЗЗД. От
правилото, установено в ал. 2 на посочената норма, според което вземането
преминава върху цесионера в обема, в който цедентът го е притежавал следва, че
предмет н цесионната сделка не могат да бъдат бъдещи, а само съществуващи
вземания, т. е. тяхното съществуване е условие за нейната действителност. Този
извод следва и от каузалния характер на цесионния договор, чиято валидност се
преценява с оглед валидността на нейното конкретно правно основание. Независимо
от разнообразието на основанията, на които цесията се извършва (продажба,
дарение, даване вместо изпълнение и др.),.. определеността, респ.
определяемостта на съдържанието на престацията е изискване за действителност на
всяко едно от тях.Договорът за цесия винаги предполага съществуващо вземане,
произтичащо от друго правно основание. Съгласно чл. 99, ал. 3 от ЗЗД за да
породи действие, цесията трябва да бъде съобщена на длъжника. Според цитираната
разпоредба предишният кредитор е задължен да съобщи на длъжника прехвърлянето и
да предаде на новия кредитор документите, които установяват вземането. Изрично
в ал. 3 на чл. 99 от ЗЗД е посочено, че прехвърлянето има действие спрямо
третите лица и спрямо длъжника от деня, когато съобщението бъде получено от
длъжника. До този момент титуляр на вземането остава цедентът. Дори да се
приеме, че с Исковата молба е връчено и уведомлението за цесия, то не може да
се отчете фактът, че преди подаване на заявлението за издаване Заповед за изпълнение
по чл. 410 от ГПК не била установено безспорно обявената и достигнала до
длъжника предсрочна изискуемост на вземането.
Относно оспорване претенцията за неустойка. Основателността на претенцията
по чл. 92, ал. 1 от ЗЗД е обусловена от установяването на три правнорелевантни
факта: наличие на валидно договорно задължение, неизпълнение на задължението,
уговорена неустойка.
За да възникне задължение за плащане на неустойка по договорно
неизпълнение, следва да се установят кумулативно следните елементи на сложен
фактически състав: наличие на облигационна връзка - двустранна правна сделка,
валидно договорно задължение, от което да възникне задължение за изпълнение.
Освен облигационната връзка, е необходимо и виновно неизпълнение - пълно или
частично, на договорно задължение и не на последно място, да е уговорена по
размер неустойката за неизпълнение. В конкретния случай са налице всички
елементи за възникване задължение за плащане на неустойка, а именно: уговорена
такава, начин и краен срок за плащане.Автономията на волята и свободата на
договарянето са прокламирани като основни конституционни свободи, чието
зачитане е задължително, както за частноправните субекти, така и за държавните
органи.Приложното им поле е ограничено от законодателя с чл. 9 от ЗЗД, според
който съдържанието на договорите страните могат да определят свободно
дотолкова, доколкото то не противоречи на закона и на добрите
нрави.Противоречие със закона е налице, когато има противоречие с правен
принцип, който макар и да не е изрично формулиран, е въплътен в много отделни
норми и е част от действащата правна система.С не по - малко като значение
ограничение на свободата на договаряне, е накърняването на добрите нрави. Като
морални норми добрите нрави нямат правно действие. По силата на чл. 26, ал. 1
от ЗЗД обаче на тях се придава и правно значение, като нарушението им се
поставя по последици наравно с нарушението на закона. Особеност на добрите
нрави е, че те не са писани и конкретизирани, а съществуват като принципи или
произтичат от тях, съставляват морални норми на поведение, етични възгледи и
правила за поведение. Един от тях е принципът на справедливостта, който в
гражданските правоотношения изисква да се закриля и защитава всеки признат от
нормите на гражданското право интерес, като се търси максимално съчетаване на
интересите на отделните правни субекти.- При това задължение за зачитане на
взаимните интереси на страните по сделките, за нарушаване на принципа на
справедливостта при сключването им, правоприлагащият орган изхожда от
законодателството, от своето правосъзнание и обстоятелствата в конкретния
случай. Действително, неустойката освен обезщетителна /стимулираща/ има и
наказателна функция, чрез съчетанието на които се обезпечава надлежното
изпълнение от длъжника. В настоящия случай, клаузата за неустойка, съдържаща се
в приложения Договор - чл. 4, ал. 2, сочи на несправедливо по съдържание
съглашение поради обективната неравностойност на насрещните задължения, т. е.
така определената неустойка освен че е прекомерно завишена, е в нарушение на
чл. 9 от ЗЗД; договорена в противоречие с добрите нрави, накърняването на които
е основание за нищожност на тази клауза от договора, съгласно чл. 26, ал. 1 от ЗЗД.
Предвид на всичко гореизложено се иска
съдът да счетете, че предявеният
иск е недоказан и неоснователен по основание и размер като такъв да бъде отхвърлен.
Възражения с правна квалификация – чл.143 от ЗПК . за нищожност на клауза
неустойка.
В о.с.з. ищеца, с писмена
молба подържа иска и иска уважаване на същия, с подробни съображения изложени в
тази молба и в последващия още две молби.
В о.с.з. ответника, чрез
особения си представител адв.А., оспорва иска и поддържа възраженията си и иска отхвърлянето
му по съображенията изложени в отговора.
Съдът, като разгледа
събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, и с оглед на наведените
от ищеца доводи и възраженията на ответника, намира за установено следното:
От
приложеното ч.гр.д. № 1399/2017г. на ВлРС, с постановената по същото Заповед № 909/02.10.2078г.,
се установява да е разпоредено М.А.К., ЕГН ********** ***, да заплати на „АГЕНЦИЯ
ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД с ЕИК *********, гр. София,
сумите от : 851,96 лв. –главница представляваща неизплатена главница по Договор
за паричен заем № 2231009/21.01.2015г. сключен между „Изи Асет Мениджмънт" АД и длъжника; 70,00 лв. -договорна лихва за периода от 21.05.2015г. до 18.09.205
г.; 590,48 лв. -неустойка за неизпълнение
на договорно задължение за периода от 20.06.2015г. до 18.09.2015г.; 189,69 лв. - обезщетение за забава за
периода от 22.05.2015г. до 29.09.2017г., ведно със законна лихва за забава
върху главницата, считано от 29.09.2017г. /датата на входиране на заявлението/ до
окончателното изплащане на вземането, както и разноски от 34,04лв. за ДТ и 50лв. за юриск.възнаграждение.
Издадената ЗИ по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 1399/2017г. на ВлРС е връчена на длъжника М.К. по реда на
чл.47, ал.5 от ГПК, поради което на заявителя е
указана на осн. чл.415, ал.1 от ГПК, със съобщение връчено на заявителя
на 16.03.2018г. възможността да предяви
иск, като такъв е предявен от него на
12.04.2018г. Изложеното сочи, че установителният иск е допустим.
От
представените в тази насока писмени доказателства – копие от Договор за паричен
заем № 2231009/21.01.2015г. сключен между „Изи Асет Мениджмънт" АД и ответника като Заемател, подписан от него, съгласно който договор
за М.К. е възникнало задължение да погасява
кредита- получената сума от 1300лв., ведно с договорна лихва върху тази сума общо в
размер на 1502,48 лв. /т.е. договорната лихва е 202,48лв./, чието погасяване
става на 8 равни месечни погасителни вноски в размер на 187,81 лева всяка,
считано от датата на първата погасителна вноска – 20.02.2015г. и до 18.09.2015г.
– датата на последната вноска, посочени в Погасителен план – инкорпориран в
самия договор.
След
като посоченото в договора за заемател лице се подписало за получил сумата и е
декларирало в договора, че я е получил, а и ответникът не е ангажирал каквито и да било доказателства
за направеното във възражението изявление, да не теглил този заем, то и следва
да се приеме, че налице валидно възникнало правоотношение по договор за заем,
по който е налице и реално предоставяне на договорената в заем сума.
Представени са още Предложение за сключване на договор за
паричен заем от 21.01.2015г., подписано от заемател М.К.. В предложението за сключване на договор заем
са изложени параметрите на заема, а именно: 1300лв. – заем, срок 8 месеца,
погасителна вноска ден на първо плащане 20.02.2015г.
По делото е представен Рамков Договор за покупко- продажба на вземания от 16.11.2010г., сключен между „Изи
Асет Мениджмънт" АД и ищеца „АСВ“ ООД, ведно с извлечение от приложение №1 от
01.04.2016г. към рамковия договор, по силата на които ищеца
е придобил вземането на кредитора към ответника произтичащо от Договора за паричен заем № 2231009 в размер на общо
2683,44лв. Според него общото непогасено задължение към 01.04.2016г. е
1571,29лв.– главница и 58,85лв. –лихва за просрочие, изрично посочени в
приложението.
По силата на Пълномощно от 09.09.2015г. „Изи Асет
Мениджмънт" АД е упълномощил ищеца
„АСВ“ АД, в качеството му на цесионер да уведомява от негово име всички
длъжници по договорите за кредит, които са му цедирани. Тези права са
предоставени във връзка със задължението на упълномощителя по чл.99, ал.3 от ЗЗД.
Представено е и уведомително писмо от 07.04.2016г., адресирано до длъжника М.К., изпратено от упълномощения за тази цел ищец, с което
същият е информиран за извършеното прехвърляне на вземанията, предмет на
договора му с „Изи Асет Мениджмънт" АД. В уведомлението е посочено, че се
дължи сума от 1571,29лв., включително начислена
лихва за просрочие. Уведомлението е изпратено на адреса на длъжника чрез
„Български пощи“, като в известието за доставяне е направено отбелязване с дата
03.05.2016г., че получателят не е получил пратката, тъй като е непотърсена.
Представено е и уведомително писмо от 20.03.2018г. /т.е.
след завеждане на заповедното производство/,
адресирано до длъжника М.К., изпратено от упълномощения за тази цел ищец, с което
същият е информиран за извършеното прехвърляне на вземанията, предмет на договора
му с „Изи Асет Мениджмънт" АД. В уведомлението е посочено, че се дължи
сума от 1857,98лв., включително
начислена лихва за просрочие. Уведомлението е изпратено на адреса на длъжника
чрез куриер „Лео Експрес“, като обратната разписка към известието за доставяне не
оформена с отбелязване, че получателят не е получил пратката.
По делото е приета и неоспорена от страните ССЕ изготвена
от в.л.Т., която и съдът кредитира като компетентна и безпристрастна. Видно от
заключението основано на документите по делото и проверена информация при
ищеца, непогасеното задължение на ответника по процесния договор за паричен
заем, сключен с „Изи Асет Мениджмънт" АД
е следното: 851,96лв. –главница, представляваща неизплатена част от
дадена в заем сума от 1300лв. след приспадане на заплатени 448,04лв.; 70,0лв.–
представляваща незаплатен част от договорна лихва в размер на 202,48лв. след
приспадане на заплатени 132,48лв.; 590,48лв. –неустойка, представляваща
незаплатена част от дължима такава в размер на 1180,96лв. след приспадане на
заплатени 590,48лв., както и 189,69лв. - лихва за забава / сбор от лихви върху
незаплатени вноски/ за периода от 21.04.2015г. до 29.09.2017г. От констативно
съобразителна част на ССЕ е видно, че ответника К. внасял суми за погасителни
вноски в различен размер на 9 пъти в периода 27.02.2015г. -19.01.2016г., като
общо е заплатил 1171,0лв.
При така установената по делото фактическа обстановка,
като основателно съдът намира направеното от особения представител на ответника
възражение, основаващо се на нормата на чл. 99, ал. 4 от ЗЗД, според която
прехвърлянето на вземането има действие спрямо длъжника от деня, когато то бъде
съобщено на последния от предишния кредитор. Безспорно в тази насока по делото
се установи, че вземането на заемодателя Банка ДСК по договора за заем, сключен
с ответника, въз основа на който е основавано вземането, заявено в заповедното
производство, е било прехвърлено на ищеца, по силата на договор за цесия. С
факта на подписване на договора за цесия, съответно от постигане на съгласие за
сключването му, вземането към ответника по договора за заем е преминало от
предишния кредитор върху новия кредитор – ищеца, който става носител на
вземането – обстоятелство, обуславящо и наличието на материално правната му
легитимация.
Възражението на ответника, направено чрез особения му
представител, че прехвърлянето на вземането няма действие по отношение на него,
поради това, че не му е съобщено от стария кредитор, съдът намира за
необосновано. В закона липсва забрана съобщението на цесията да бъде извършено
от новия кредитор по силата на нарочно упълномощаване от цедента. Действително,
уведомяването за цесията трябва да бъде извършено от стария, а не от новия
кредитор. Това обаче не означава, че предишния кредитор няма правото да
упълномощи новия кредитор да извърши съобщението до длъжника като негов
пълномощник. Това упълномощаване не противоречи на целта на разпоредбите
на чл. 99, ал.3 и ал.4 от ЗЗД. Според
чл.36 от ЗЗД представителната власт възниква по волята на представлявания,
нейният обем се определя според това, което упълномощителят е изявил – чл.39 от ЗЗД и не са предвидени изрични ограничения посредством повелителни правни норми
на тази власт, свързани с уведомяването за цесията. Следователно, по силата на
принципа за свободата на договарянето – чл.9 от ЗЗД, няма пречка старият
кредитор да упълномощи новия кредитор за извършване на уведомлението за цесията.
Разпоредбата на чл. 99, ал.4 от ЗЗД не съдържа и изискване за срок за
съобщаване, и форма за съобщаване. Няма значение и начинът, по който цесията ще
се съобщи на длъжника – това може да стане по телефон, по телекс, по факс или
писмено, включително и по пощата.
За да има действие спрямо длъжника, цесията обаче следва
да му бъде съобщена. Уведомяването има за цел да обвърже длъжника с договора за
прехвърляне на вземането и да го защити срещу ненадлежно изпълнение на
задължението му.
От представените по делото доказателства се установява,
че цесионерът по силата на изрично пълномощно, дадено му от цедента е изпратил
съобщение за извършената цесия, но същото не е получено от длъжника.
Обстоятелството, че пратката не е потърсена от получателя не е автоматично
свързано с настъпването на неблагоприятни за него последици, а именно, че е
налице редовно връчване на съобщението. Оставянето на известие в пощенската
кутия от пощенския оператор или връщането на такова от куриера по който е
изпратено, не е равнозначно на връчване, предвид липсата на законодателно
предвидена фикция, че непотърсената пратка е връчена. За да е в съответствие с
принципа на добросъвестно упражняване на правата на кредитора, от страна на
последния следва да се установи наличието на определени предпоставки и / или
фактически констатации, при наличието на които ще се счита, че е положил
дължимата грижа. Единствената конкретна предпоставка, при която би могло да се
приеме, че съобщението е връчено редовно, е когато адресът на потребителя е
променен и последният не е уведомил кредитора за новия си адрес. В разглеждания
случая тази хипотеза не е налице, доколкото по делото липсват доказателства за
това, а не се и твърди ответникът да е променил адреса си. При липса на ясно
разписани други предпоставки, при които кредиторът може да счита, че опитът му
за връчване представлява полагане на дължимата грижа, съдът приема, че не е
налице фингирано връчване на съобщението, чрез предприемане на ново връчване на
уведомлението по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД,
доказателства за извършването на което не са представени.
На следващо място не е налице и връчване на Уведомление
за извършената цесия на ответника от съда. В конкретния случай, както вече бе
посочено по-горе издадената в заповедното производство ЗИ реално не достигала
до ответника-дълъжник, тъй като връчването е станало в хипотезата на чл.47,
ал.5 ГПК. Приложеното съм искова молба уведомление за извършена цесия, заедно с
искова молба не са връчени на самия длъжника, а назначения му от съда особен
представител по реда на чл.47, ал.6 ГПК –адв.Р.А.. Така до фактическо връчване
на ответника на книжата по делото, между които и уведомление за извършена цесия
– тоест за прехвърляне на вземането на Банка ДСК на ищцовото дружество, с
материално правния ефект предвиден в чл.99, ал.3 от ЗЗД не се е стигнало.
Връчването на уведомление на особения представител, няма за последица уведомяване
на длъжника, тъй като особените
представители осъществяват единствено и само процесуално представителство пред
съда, но нямат представителна власт да получават материалноправни изявления,
каквото е изявлението за прехвърляне на вземането по чл.99, ал.3 от ЗЗД.
Липсата на данни за надлежно съобщаване на цесията на
ответника-длъжник по процесния договор за паричен заем, лишава ищеца от
качеството на кредитор и от материално правната легитимация да търси изпълнение
на задължения възникнали от Договор за паричен заем Договор за паричен заем №
2231009/21.01.2015г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт" АД за ответника М.К..
Основателно съдът намира и възражението на ответника,
направено от особения му представител, за нищожност на клауза за неустойка.
Видно от Договор за паричен заем № 2231009/21.01.2015г. в чл.4 от него е
уговорено, че заемателят се задължава да представи в срок от 3 дни от сключване
на договора на заемодателя едно от следните обезпечения: две физически лица
поръчители или банкова гаранция с бенифициент заемодателя. А в чл.4, ал.2 от
договора е уговорено, че при неизпълнение на това задължение за представяне на
обезпечение, заемателят дължи неустойка в размер на 1180,96лв., която се
заплаща разсрочено, заедно с всяка погасителна вноска, като към всяка от
погасителните вноски се добавя сума в размер на 147,62лв.
В исковата молба се претендират суми за неустойка за
неизпълнение на договорно задължение за периода от 20.06.2015г. до 18.09.2015г.
в размер на 590,48лева. С разпоредбата на чл. 92, ал. 1 от ЗЗД е предвидена
възможност, страните да обезпечат изпълнението на поетите с договор задължения,
като предвидят неустойка, която да послужи за обезщетяване на претърпените от
евентуално неизпълнение вреди.
Съдът намира за основателно направеното възражение от
ответника за нищожност на клаузата от договора, касаещо заплащането на
неустойка. Ответникът притежава качеството потребител по смисъла на § 13, т. 1
от ДП на ЗЗП, даващ легална дефиниция на понятието "потребител", според
който текст потребител е всяко физическо лице, което ползва услуги, които не са
предназначени за извършване на търговска или професионална дейност. На
ответника в качеството на физическо лице е предоставен заем. Разпоредбата на
чл. 143 от ЗЗП дава легално определение на понятието "неравноправна
клауза" в договор, сключен с потребителя и това е всяка уговорка в негова
вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравноправие между правата и задълженията на доставчика и потребителя.
Неустойката е предназначена да санкционира заемателя за виновното неспазване на
договорното задължение за предоставяне на обезпечение. Задължението за
обезпечаване на главното задължение има вторичен характер и неизпълнението му
не рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване на договора за
паричен заем, съобразно договореното. В договора за потребителски кредит е било
предвидено предварително, че неустойката ще се начислява и заплаша разсрочено.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че тази клаузата по
чл.4, ал.2 от Договор за паричен заем № 2231009/21.01.2015г.
противоречи на добрите прави по смисъла на чл. 26. ал. 1, преди. 3-то от ЗЗД,
тъй като нарушава принципа на справедливост и излиза извън обезпечителните и
обезщетителните функции, които законодателят определя за неустойката. Според
чл. 3 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. относно неравноправните
клаузи в потребителските договори, такива клаузи са договорни клаузи, които не
са индивидуално договорени и които въпреки изискванията за добросъвестност
създават в ущърб на потребителя значителна неравнопоставеност между правата и
задълженията, произтичащи от договора. С оглед на всички събрани доказателства,
съдът приема, че в случая не е налице индивидуално договаряне на разпоредбите
от договора, касаещи отговорността на страните и дължимата неустойка. Ето защо
и клаузата по чл.4, ал.2 от Договор за
паричен заем № 2231009/21.01.2015г. е нищожна и като такава не поражда
задължение на ответника за заплащане на неустойка в размер на 1180,96лв.
До колкото ищеца претендира неустойка в размер на 590,48лв.,
а според ССЕ от направените плащания от ищеца от общо 1171,00лв. за заплащане
на неустойка са отнесени 590,48лв., а клаузата за неустойка е нищожна, то и в
този смисъл предявеният иск с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. чл. 92 от ЗЗД се явява недоказан както по основание, така и по размер, поради което
следва да бъде отхвърлен като неоснователен на това основание.
Само за пълнота на изложението следва да се отбележи, че
задължението на ответника по процесния договор, според записаното в чл.2 от
него е общо 1502,48лв., от което е погасена сума в размер на 1180,96лв. Тоест
останала е неизплатена сума от само 321,52лв. Неясно е обаче каква част от тези
незаплатени 321,52лв. представляват главница и каква договорна лихва, тъй като
ищецът не ангажирал кавито и да било доказателства в тази насока, а негова е
доказателстваната тежест да направи това при пълно и главно доказване. Но дори
да се установява наличие на не изплатена част от задължение по процесния
договор за кредит, след като цесията не съобщена на ответника-дължник, то за
него не възникнало задължение да заплати на ищеца-цесионер.
В обобщение на горното
съдът намира, че предявения установителен иск се явява неоснователен и като
такава ще се отхвърли. А щом неоснователни са главните претенции, то и
неоснователни са и аксесорните на тях за заплащане на лихви за забавено плащане
претендирани в размер на 189,69 лв. - лихва за забава за периода от 22.05.2015г.
до 29.09.2017г., както и за законната лихва, поради което и в тази част
установителния иск е неоснователен и като такъв ще се отхвърли.
По разноските.
С оглед изхода от спора ищеца няма право на разноски, а направените от него
такива остават за негова сметка.
Ответникът, който е представляван от особен представител няма право на
разноски, а и като не направил такива, то и съдът не му присъжда разноски.
Мотивиран от горното съдът,
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ предявеният от "АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ" ЕАД с ЕИК *********
със седалище и адрес на управление гр. София, бул. Д-р Петър Дертлиев № 25,
офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4 против
М.А.К., ЕГН ********** ***, установителен
иск по чл. 422 от ГПК, за установяване дължимостта на сумите по Договор за паричен
заем № 2231009/21.01.2015г., сключен с „Изи Асет Мениджмънт" АД, както следва: 851,96 лв. –главница
представляваща неизплатена главница по Договор за паричен заем №
2231009/21.01.2015г. сключен между „Изи Асет Мениджмънт" АД и длъжника; 70,00 лв. -договорна лихва за
периода от 21.05.2015г. до 18.09.205 г.; 590,48 лв. -неустойка за неизпълнение
на договорно задължение за периода от 20.06.2015г. до 18.09.2015г.; 189,69 лв.
- обезщетение за забава за периода от 22.05.2015г. до 29.09.2017г., ведно със
законна лихва за забава върху главницата, считано от 29.09.2017г. /датата на
входиране на заявлението/ до окончателното изплащане на вземането, за което задължение
е издадена ЗИ по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 1339/2017г. по описа на РС Велинград,
като неоснователен и недоказан.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред ОС Пазарджик в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните, а копие от него да се изпрати
на страните заедно със съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:.......................................