РЕШЕНИЕ
гр. Русе, 3.10.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД, III гр. състав, в публично заседание на двадесет и седми
септември през две хиляди и шестнадесета година в състав:
Съдия: МАЙЯ ЙОНЧЕВА
при секретаря
Е.Д.
и в присъствието на прокурора
като разгледа докладваното от
съдията гр. дело №6482 по описа за 2015 година, за да се
произнесе, съобрази:
Искът
е за развод с правно основание по чл.49, ал.1 СК.
Ищецът Д.Н.Л. чрез процесуалния се представител
твърди, че с
ответницата са съпрузи от 5.01.1985г. и че от брака си имат пълнолетен син Г Д Н..
В акта за раждане на сина им ответницата е вписана с българските си имена С А А.
През 1990г. ответницата заедно със сина им заминала за Турция, започнала работа
там, а той останал в България. През първите две години поддържали отношения.
Тъй като не желаел да живее в Турция, а ответницата трайно се установила да
живее в Турция, съвместният им живот станал невъзможен. От 1993г. са във
фактическа раздяла и понастоящем всеки от тях е устроил живота си. Счита, че
бракът им е опразнен от съдържание и съществува формално. Моли съдът да
прекрати с развод брака им поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство,
без произнасяне по въпроса за вината. Не претендира за ползване на семейното
жилище и за издръжка от съпругата. Не претендира за разноски по делото.
Ответницата Н.А.Л. не е подала писмен отговор на
исковата молба, но се явява лично при разглеждане на делото и взема становище за
неоснователност на иска за развод. Заявява, че желае бракът им с ищеца да се
запази, поради което не е съгласна да се разведат. Възразява срещу твърденията
на ищеца, изложени в исковата молба. Заявява, че на 10.08.1989г. цялото
семейство заминали за Турция, но след година-две ответникът се завърнал в
България с друга жена. Тя останала в Турция и от тогава - вече 27 години са
напълно разделени. Заявява, че всяка година се връща в България, но не е
правила опити да се събере със съпруга си, тъй като той живее с друга жена.
По делото са представени
писмени доказателства, разпитан е свидетел.
За да се произнесе съдът
съобрази следното:
Страните са съпрузи от 5.01.1985г.,
видно от представеното удостоверение за сключен граждански брак, издадено от
Община Русе.
От брака си съпрузите имат
пълнолетен син - Г Д Н., ЕГН **********, видно от представеното удостоверение
за раждане, издадено от Община Русе.
От приложеното на л.33
удостоверение за идентичност на лице с различни имена, издадено от Община Русе
с изх. №2-279/29.05.2015г., се вижда, че Н.А.Л., Н.А. Ш и Н.А. Х, са имена на
едно и също лице.
От показанията на свидетеля П
В С, колега на ищеца, се установява, че съпрузите са разделени от 1990г., като ответницата
живее в Турция, а ищецът останал да живее в гр. Русе. Съпрузите имали семейни
проблеми, поради което се разделили и оттогава не поддържат отношения. Показанията на свидетеля не са оспорени,
нито опровергани с противни доказателства, напротив, в съответствие са с обясненията на
страните по делото, че са разделени от 27 години и че не са правили опити да се
съберат като семейство. Поради това съдът ги кредитира.
При тези данни съдът намира,
че след като съпрузите са се разделили и от 1990г. не живеят съвместно, не
поддържат съпружески отношения, между тях няма взаимност, липсват общи грижи за
семейството и разбирателство, всеки е устроил живота си по своему, то бракът им
е изпразнен от съдържание и е дълбоко и непоправимо разстроен. Установилата се
продължителна фактическа раздяла е довела до пълното им отчуждаване, поради
което запазването на брака е ненужно, след като не изпълнява социалните си
функции. Същият следва да бъде прекратен с развод.
Няма искане за произнасяне
относно вината за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака,
поради което съдът не се произнася по този въпрос. Съдът не е сезиран и с
искане за ползване на семейно жилище след развода, поради което съдът не се
произнася и по този въпрос.
След развода жената ще
продължи да носи брачното си фамилно име Л..
Разноските по производството
остават за страните, както са направени, съгласно чл.329, ал.1, изр.2 ГПК.
Съдът определя окончателна
държавна такса по делото на 40 лв, 25 лв от които са внесени от ищеца при
завеждане на делото.
По изложените съображения
съдът
Р Е Ш И :
ПРЕКРАТЯВА с развод брака между Д.Н.Л. ***, ЕГН ********** и Н.А.Л. понастоящем в Република Турция, ЕГН **********, сключен на 5.01.1985г. в гр. Русе, с акт за сключен граждански брак №3/5.01.1985г. на Община Русе, поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство.
ПОСТАНОВЯВА след развода жената да продължи да носи брачното си фамилно име Л..
ОСЪЖДА Д.Н.Л. и Н.А.Л. да заплатят по сметка на Русенски районен съд всеки по 7.50 лв допълнителна държавна такса за развода.
Решението подлежи на обжалване пред Русенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия: