Р Е Ш Е Н И Е
№....................
гр. София, 09.08.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІІ А въззивен състав, в публично съдебно заседание на тринадесети май през
две хиляди двадесет и П. година, в състав:
Председател: МАРИАНА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ДИМИТЪР КОВАЧЕВ
МИРОСЛАВ СТОЯНОВ
при участието на секретаря Емилия Вукадинова, разгледа
докладваното от съдия Мариана Георгиева въззивно гражданско дело № 12118 по
описа за 2020г. по описа на СГС и взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и следв. от ГПК.
С решение от 27.07.2020г.,
постановено по гр.д. № 56315/2019г. на СРС, ГО, 85 състав, са уважени предявените по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК от „М.Б.” ЕАД срещу Р.А.Ш. обективно кумулативно съединени иск с правно
основание чл. 430, ал. 1 и ал. 2 от ТЗ, вр. чл. 99 от ЗЗД за установяване
съществуването на следните вземания: за сумата от 15 000 лева,
представляваща главница по договор за издаване на кредитна карта от
19.05.2009г., вземането по който е прехвърлено на ищеца с договор за цесия от
02.04.2018г., ведно със законната лихва от 17.05.2019г. до окончателното
изплащане; за сумата от 12 213 лева – наказателна лихва за периода от
17.05.2016г. до 17.05.2019г., както и такса 24 лева, за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. №
27796/2019г. по описа на СРС, ГО, 85 състав.
Срещу решението е
подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 от ГПК въззивна жалба от ответника Р.А.Ш..
В същата са изложени оплаквания за допуснати от съда нарушения на материалния
закон при формиране на извода за неоснователност на релевираното възражение за
погасяване на вземането по давност. Конкретно се сочи, че при договорите за
издаване на кредитна карта е предвидено предсрочната изискуемост да настъпва автоматично
– при неплащане на една или повече вноски, като настъпването на предсрочната
изискуемост не е обусловено от предприемането на конкретни действия от страна
на банката за обявяване на кредита за предсрочно изискуем и уведомяване на
длъжника по него. В тази връзка твърди, че процесният кредит е станал
предсрочно изискуем без да е необходимо изпращане на уведомление за това.
Изложени са и доводи, че в случая приложение намира кратката тригодишна
погасителна давност, тъй като са налице отделни месечни вземания в полза на
банката, чиито размер е поставен в зависимост от усвоената от картодържателя
сума през предходния месец. Твърди се, че в случая, за разлика от другите
видове банкови кредити, е налице периодично отпускане и погасяване на определен
кредитен лимит, което по същество представлява „периодично плащане“. Поддържа и
наведеното в първоинстанционното производство твърдение, че кредитната карта е
била блокирана от банката още през 2011г., а ответникът не е извършвал никакви
погасявания по договора от повече от 10 години. Аргументира, че в случая
кредитът е станал незабавно предсрочно изискуем съобразно чл. 28 от Общите
условия на банката още през 2010г. По тези съображения е направено искане за
отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което предявените
искове да се отхвърлят изцяло.
Насрещната страна – “М.Б.“ ЕАД оспорва въззивната
жалба като неоснователна. Счита първоинстанционното решение за правилно и
обосновано, като постановено въз основа на събраните по делото доказателства и
при правилно приложение на относимите материално-правни норми. Конкретно
поддържа, че приложимата в процесния случай давност за погасяване на вземанията
е петгодишна, а не кратката тригодишна давност, тъй като задълженията за
връщане на отпусната сума не са периодични. Навежда твърдения, че изискуемостта
на всички вземания била настъпила на 21.02.2019г. – датата на която е обявена
предсрочната изискуемост на вземанията. Аргументира неоснователността на
развитите от жалбоподателя възражения за погасяване на вземането с факта, че
цедентът не е упражнил правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем и
договорът е бил подновяван по реда и при условията на т. 36.1. от Общите
условия на банката – автоматично всеки път за нов едногодишен период. По тези
съображения е направено искане за потвърждаване на обжалваното решение.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за
установено следното:
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл. 430, ал. 1 от ТЗ и чл. 430,
ал. 2 от ТЗ.
На етапа на въззивното производство между страните по
делото не е спорно обстоятелството, че 19.05.2019г. между "П. И.Б.“ АД и Р.А.Ш. е сключен договор за издаване на
револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на кредитен лимит
/овърдрафт/ по разплащателна сметка № ********по силата на който банката е
предоставила на кредитополучател кредитен лимит в размер до 15 000 лева,
който може да бъде усвояван до определения от банката лимит под формата на
овърдрафт с използване на всяка от картите, издадени към сметката на титуляра.
Кредитополучателят се е задължил да ползва сумата и да я върне заедно с
дължимите лихви. В чл. 3 от договора е посочено, че срокът за ползване на
кредитния лимит е до 19.05.2011г., като същият може да бъде подновен
автоматично при условията и по реда на Общите условия на банката. Титулярът се
задължил да погасява усвоената част от кредитния лимит в сроковете и по реда,
договорени в Общите условия на банката. Съгласно чл. 18 от Общите условия на „П.
И.Б.“ АД за издаване и ползване на револвиращи международни кредитни карти с
чип Mastercard
и Visa, приети с Решение на
Управителния съвет на „П. И.Б.“ АД от 17.04.2007 г., изменени и допълнени с
Решение от 24.07.2007 г. (ведно с приетите изменения и допълнения), титулярът
се задължава всеки месец до падежа или на следващия работен ден, ако падежът е
неработен ден, да внася по сметката минималната погасителна вноска, посочена в
отчета по сметка. А в раздел I, чл. 1, б. „м“
от Общите условия е дадено определение на „минимална погасителна вноска“, която
е сумата, която титулярът е длъжен да погасява ежемесечно от датата, следваща
края на отчетния период, до датата на падежа, и представляваща 3 % от дебитното
салдо по сметката към последния ден от отчетния период, но не по-малко от 10
лева. В раздел I, чл. 1, б. „з“ от Общите условия
е дадено определение на термина „падеж“, според което падеж е датата, до която
титулярът е длъжен да погаси изцяло задълженията си по сметката или не по-малко
от минималната погасителна вноска; за дата на падежа се счита всяко 5-то число
от месеца, а ако то е неработен ден, дата на падежа е първият следващ работен
ден. Съгласно чл. 20 от същите Общи условия /ОУ/ при прекратяване на
договорните отношения между титуляра и банката, независимо от основанието за
това, титулярът се задължава незабавно да погаси всички задължения до размера
на дебитното салдо по сметката, включително разноски, такси и комисиони, лихви
и главница. В
т. 24 от ОУ е предвидено, че ако титулярът не извърши което и да е плащане по
овърдрафта повече от 5 работни дни след датата, на която такова плащане е
станало изискуемо, банката има право да блокира картата. Съгласно т. 25 от ОУ
ако в срока по т. 28, б. „а“ титулярят не погаси което и да е свое изискуемо
задължение, банката има право да
деактивира издадените към сметката карти. Според т. 28, б. „а“ от ОУ банката
има право да обяви овърдрафта за изцяло и предсрочно изискуем, когато е налице
забава в плащането на което и да е изискуемо задължение на титуляра за срок
по-дълъг от 150 календарни дни, считано от датата на която това задължение е
станало изискуемо.
С договор за прехвърляне на вземания от 02.04.2018г.,
сключен между „П. И.Б.“ АД, като цедент и "М.Б." ЕАД, като цесионер,
банката е прехвърлила на цесионера всички свои вземания и права срещу длъжници,
посочени в приложение № 1 и № 2. Видно от представеното приложение са
прехвърлени и вземанията на Банката по договор за кредит № 000CC-R-007686/19.05.2019г.,
сключен с кредитополучателя Р.А.Ш., заедно с привилегиите, обезпеченията, личните
гаранции и другите принадлежности.
Според пълномощно рег. № 2370 от 12.04.2018г. с
нотариална заверка на подписите, във връзка със сключения между банката и
"М.Б." ЕАД договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от 02.04.2018г.,
упълномощителят „П. И.Б.“ АД е упълномощил цесионера "М.Б." ЕАД да
представлява банката като извърши следните действия: в изпълнение на
изискванията на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, да уведоми длъжниците, в това число
кредитополучатели, солидарни длъжници, съдлъжници, поръчители и правоприемници по
договорите за издаване на кредитна карта и ползване на овърдрафт по
разплащателна сметка, както и по договорите за ипотечен и потребителски кредит,
за извършеното прехвърляне към "М.Б." ЕАД на вземанията на „П. И.Б.“
АД, произтичащи от гореописаните договори, предмет на договора за прехвърляне
на вземания от 02.04.2018г.
Представено по делото е уведомление от "М.Б."
АД, адресирано до Р.А.Ш., според което, на основание чл. 99, ал. 3 от ЗЗД
кредитополучателят е уведомен, че считано от 05.04.2018г. „П. И.Б.“ АД,
действаща като цедент, е прехвърлила на „М.Б. ЕАД всички свои вземания и права
по договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и
предоставяне на кредитен лимит /овърдрафт/ по разплащателна сметка № 000CC-R-007686/19.05.2019г.,
заедно с привилегиите, обезпеченията, личните гаранции и другите
принадлежности, съгласно договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от 02.04.2018г.
В уведомлението е посочен и размерът на просроченото задължение на ответника –
общо сумата 41 987, 16 лева, от които главница в размер на 15 000
лева и просрочени договорни и наказателни лихви в размер на 26 987, 16
лева. С това уведомление ползваният банков кредит е бил обявен за изцяло и
предсрочно изискуем. Кредитополучателят е поканен в 5-дневен срок от
получаването му доброволно да плати задълженията си към "М.Б." ЕАД в
пълен размер. Уведомлението е било надлежно връчено на ответника на
27.01.2019г., което се установява от придружително писмо с изх. № 28764 от
11.12.2018 г. на ЧСИ С.П., с рег. № 921 на КЧСИ с район на действие СГС.
От заключението на приетата в първоинстанционното
производство съдебно-счетоводна експертиза, което следва да се кредитира по
реда на чл. 202 от ГПК като обективно, пълно и неоспорено от страните, се
установява, че на 19.05.2019г. е усвоената еднократно цялата главница по
процесния договор. Непогасеното задължение на ответника е както следва:
просрочена главница - 15 000 лева, просрочена договорна лихва от 17.05.2016г.
до 17.05.2019г. /датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение/ – 6 813 лева., просрочена наказателна
лихва от 17.05.2016г. до 17.05.2019г. /датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение/ - 5 400 лева. В
съдебно заседание вещото лице е посочило, че сумата по кредитната карта е
усвоена еднократно на 19.05.2009г. и след тази дата ответникът не е правил
погашения по договора. Липсват данни за извършени други тегления на парични
средства по процесната разплащателна сметка.
Въз основа на така установеното от фактическа страна
съдът достигна до следните правни изводи:
Предявени са за разглеждане обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 430, ал. 1 и ал. 2 от ТЗ.
Основателността на предявената претенция е обусловена
от доказването от страна на ищеца при условията на пълно и главно доказване на
следните кумулативни предпоставки: наличието на твърдяната облигационна връзка
между кредитора (заемодателя) и ответника; предоставянето на сумата по договора
за кредит от заемодателя в полза на кредитополучателя; изпадането в забава на
длъжника; сключването на валиден договор за цесия между банката кредитор и
ищеца, с предмет вземанията по договора за кредит; факта на уведомяване на
длъжника за промяната на кредитора; забавата на длъжника.
Между страните
не са спорни съществуването на валидна облигационна връзка между „П. И.Б.“ АД и
Р. А.Ш. с предмет - издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и
предоставяне на кредитен лимит /овърдрафт/ по разплащателна сметка № ********както
и че банката е изпълнила задължението си за предоставяне на парични средства на
кредитополучателя в размер на 15 000 лева. Ответникът не оспорва
твърдението, че е неизправна страна по договора, тъй като не е извършвал
никакви погашения по процесния договор за кредит след датата на усвояване на
сумата – 19.05.2009г. Установи, че с договор за цесия от 02.04.2018г. банката е
прехвърлила на ищцовото дружество вземането по процесния договор за кредит.
Така на основание чл. 99, ал. 2 ЗЗД първоначалният кредитор е
"заменен" с нов такъв – ищеца "М.Б."ЕАД, на когото ответникът
дължи да плаща, след като бъде уведомен - съгласно чл. 99, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД
цесията има действие спрямо длъжника от момента, в който е уведомен за нея от
цедента. Следва да се посочи, че правата по цесията преминават върху цесионера
със сключване на договора за цесия, като съобщаването по чл. 99, ал. 3 и, ал. 4
от ЗЗД не е елемент от фактическия състав, нито е условие за прехвърлителното
действие на цесията. Единствените правни последици от неспазване на
задължението за уведомяване се свеждат до това, че без съобщаване на цесията,
длъжникът може да плати на цедента и плащането да го освободи валидно от дълга.
Липсата на уведомление, обаче не прави цесията недействителна, нито освобождава
длъжника от задължението да плати на новия кредитор. Договорното съдържание на
цесията обвързва страните по него и главна негова последица е преминаване на
вземането от един кредитор към друг, за което не е необходимо съгласие на
длъжника.
В случая е безспорно установено, че кредитополучателят е уведомен за прехвърляне на вземането от
ищеца - в качеството на цесионер по договора за прехвърляне на вземане, но
действащ по пълномощие от името на стария кредитор, като уведомлението е връчено
на 27.01.2019г. Поради това са спазени изискванията на чл. 99, ал. 4 ЗЗД, а
именно старият кредитор да уведоми длъжника, че е прехвърлил на трето лице
вземането си срещу него. С извършеното надлежно съобщаване на цесията съгласно
чл. 99, ал. 3 ЗЗД, осъщественото прехвърляне на вземането е породило действие и
за длъжника на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Ищецът е материалноправно
легитимиран да претендира цедираното му вземане срещу ответника, тъй като
последният дължи да престира на него, а не на стария кредитор. С оглед
изложеното и като взе предвид, че ответникът не твърди да е извършвал плащания
в полза на стария кредитор /цедента/ на съществуващите задължения, се налага
извод, че процесният договор за цесия е произвел действие спрямо длъжника на
основание чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД.
По отношение на основното спорно по делото
обстоятелство свързано с основателността на релевираното от ответника
възражение за погасяване на вземаното по давност, настоящият съдебен състав
приема следното:
На първо място следва да се посочи, че са
неоснователни възраженията на жалбоподателя за погасяване на процесното вземане
с изтичането на кратката 3 годишна давност по чл. 111 ЗЗД. В случая се касае за
договор за банков кредит, при който престациите представляват задължение за
неделимо плащане. Обстоятелството, че се дължат месечни погасителни вноски, не
превръща този договор в такъв за периодични платежи. Касае се за разсрочено
погасяване на едно общо задължение на отделни части и приложимата в случая
давност е общата 5-годишна по чл. 110 ЗЗД. Процесното вземане произтича от договор за кредит,
разновидност на договора за заем, а за вземания, произтичащи от договор за
заем, се прилага общата петгодишна давност предвид разпоредбите на чл. 110 и
чл. 111 от ЗЗД. В този смисъл е налице константна съдебна практика, обективирана
в решение № 540 от 20.12.2011г. на ВКС по гр.д. № 110/2011г., IV ГО, решение № 261 от 12.07.2011г. на ВКС по гр.д. №
795/2010г., IV ГО, решение № 28 от
05.04.2012г. на ВКС по гр.д. № 523/2011г., III ГО и др. По отношение началния момент на давността следва
да се съобрази разпоредбата на чл. 430, ал. 1 от ТЗ, съгласно която с изтичане
на срока по кредита кредитополучателят е длъжен да върне цялата сума, ведно с
уговорената договорна лихва, като ако не е настъпила предсрочна изискуемост на
кредита, вземането на кредитора става изискуемо след изтичане на уговорения
срок. От този момент започва да тече давността по чл. 114 от ЗЗД, като е
приложим общият петгодишен давностен срок по чл. 110 от ЗЗД. Поради изложените
съображения съдът намира, че задължението за плащане на усвоената заемна сума
няма характер на периодично, поради което не попада в хипотезата на чл. 111, б.
„в“ от ЗЗД, а се погасява с изтичането на общата петгодишна давност по чл. 110
от ЗЗД.
Сключеният между страните договор по своята правна
същност представлява по дефиниция договор за револвиращ кредит, тъй като с
договора страните са се съгласили в рамките на целия срок на действие на същия
кредитополучателят да разполага с определена сума /кредитен лимит/ в случая - в
размер до 15 000 лева, която може да ползва многократно и
неограничено във времето в рамките на целия срок на действие на договора в
пълен размер или частично. При тази разновидност на договора за кредит, за
разлика от стандартния договор за потребителски кредит, сумата в рамките на
договорения кредитен лимит се ползва многократно, като липсват отнапред
установени
в конкретен размер и падеж дължими вноски, на които да е разсрочено на части
връщането на еднократно дадената в заем сума както е при стандартния договор за
потребителски кредит. Овърдрафтът е краткосрочен
кредит, който се ползва по разплащателна
сметка на кредитополучателя и
представлява допустимо от банката надвишаване над салдото по сметката. Кредитът овърдрафт се усвоява по
разплащателната сметка до разрешения лимит и може да се ползва изцяло или
отчасти, като обикновено се погасява при всяко постъпление по разплащателната
сметка. Кредитополучателят е длъжен да
осигурява средства за погасяване на кредита.
Действително при овърдрафта не се изготвя предварително погасителен план, както
при потребителския или ипотечен кредит,
т.к. няма как отнапред да бъде известно, каква част от разрешените средства ще
бъдат усвоени, но и при този банков кредит
се определя месечна падежна дата, размер на минималното погасяване от формирания
дълг и дължима лихва за ползване на средствата.
При договора за револвиращ
кредит връщането на заетата сума е обусловено по размер от волята на държателя
на картата и ползваната от него сума в рамките на кредитния лимит. За разлика
от стандартния договор за потребителски кредит, при който падежът за плащане на
изначално определените по размер вноски, на които е разсрочено плащането на
части на еднократно отпуснатата в заем сума, при договора за кредитна карта /револвиращ
кредит/ падежът за връщане на цялата усвоена главница по кредита настъпва към
установения краен падеж, респ. - при предсрочно прекратяване на договора,
каквото обаче в случая не се установява. Обстоятелството, че страните са
уговорили задължение на кредитополучателя да плаща минимална месечна
погасителна вноска, не води до извод, че посочените периоди за плащане
на главницата представляват уговорени месечни погасителни вноски по кредита.
Сроковете за плащане са обвързани с начисляването или неначисляването на възнаградителна
лихва и/или неустойки /редът и условията за тяхното начисляване са подробно
описани в чл. 7 и чл. 8 от договора/ и в този смисъл същите нямат отношение към
падежа на задължението за връщане на главницата.
Както бе посочено, характерно за револвиращия кредит
/какъвто е процесният договор/ е, че в него не е уговорен брой на погасителните
вноски на предоставената сума. Възникването, падежът и размерът на задължението
за погасяване нито са определени в договора, нито са определяеми, а зависят
изцяло от поведението на длъжника. Погасяването на задълженията по договора за
револвиращ кредит не се изпълнява на предварително договорени анюитетни вноски.
При ползването на такъв вид кредит, кредитополучателят има възможност да тегли
суми в брой или да нарежда плащания за суми до определен лимит. Кредитният
лимит може да се използва при необходимост и се погасява с всяко постъпване на
средства по сметката, като няма определена месечна вноска и лихвата, която се
заплаща, се начислява само върху ползваната част и за дните, през които тя е
ползвана. Това обаче не означава, че изискуемостта на вземането е започнала да
тече от възникването му, т.е. от всяко отделно усвояване на кредитната сума.
Срокът на ползване на кредитният лимит по процесния
договор е до 19.05.2011г. /чл. 3 от договора/. Според т. 36.1 от ОУ срокът за
ползване на овърдрафта се удължава автоматично всеки път за нов едногодишен
срок при условие, че никоя от страните не уведомила другата за прекратяване на
договора най - малко 60 дни преди изтичане на текущия срок. Съгласно т. 36.4 от
ОУ във всички случаи на прекратяване на договора, титулярят е длъжен да върне
издадените му карти и да погаси изцяло дебитното салдо по сметката си и да
изпълни всички останали задължения към банката.
В конкретния случай ищецът твърди, че договорното
правоотношение между банката и ответникът е било подновявано по реда на т.
36.1. от Общите условия, като на 27.01.2019г. задължението по договора били
обявено за предсрочно изискуемо с получаването от кредитополучателя на уведомление
за сключената цесия и за предсрочна изискуемост. Ответникът оспорва тези
твърдения като противопоставя възражение, че издадената му по разплащателната
сметка карта е била блокирана от банката още през 2011г. с изтичане на уговорения
двугодишен срок. В доказателствена тежест на ищцовото дружество е да установи
по реда на пълното и главно доказване, че срокът на ползване на овърдрафта е
бил удължаван по реда на т. 36.1. от ОУ, като с оглед наведените от ответника
възражения е било необходимо да ангажира доказателства, че кредитната карта,
посредством която е бил усвояван процесният кредит, е била преиздавана след
изтичане на срока на валидност на същата, респективно – че след изтичане на
двугодишния срок по договора, кредитополучателят е извършвал платежни операции
с тази кредитна карта. Този извод следва пряко от същността на кредитната карта, която представлява
eлектронен платежен инструмент /ЕПИ/ по смисъла на Закона за паричните преводи,
електронните платежни инструменти и платежните системи /ЗППЕПИПС – отм./ /обн.
ДВ, бр. 31 от 08.04.2005г., в
сила от 09.10.2005г., отм. ДВ, бр. 23 от 27.03.2009г., в сила от 01.11.2009г./. Кредитната карта е едновременно ЕПИ, но тя
представлява и средство за предоставяне на револвиращ кредит, при който
картодържателят може да използва предоставените му средства до определен лимит,
като междувременно следва да погасява частично или изцяло получените парични
средства в определени срокове съгласно условията на договора. Установяване
на това обстоятелство е необходимо, тъй като съгласно чл. 37.1. от ОУ банката подновява срока
на валидност на картата служебно, доколкото е продължен срокът на овърдрафта,
като издава нова карта. Следователно, ако срокът на договора е продължен,
банката е длъжна да издаде нова карта и обратно – ако срокът на договора не е
подновен, такава карта не се издава.
По делото е представено искане от 15.06.2009г. за подновяване
на кредитна карта по разплащателната сметка по процесния договор, с което
ответникът е уведомил банката за изгубване на същата, банката е издала нова
кредитна карта, която е била получена от кредитополучателя на 05.07.2009г.
Представено е още едно искане за подновяване на кредитна карта по същата
разплащателна сметка поради счупване на пластиката, но на същото не е посочена
дата на искане, съответно – липсва дата на получаване на кредитната карта. Останалите
искания за издаване на кредитни карти от ответника не касаят процесната
разплащателна сметка, предмет на договора от 19.05.2009г., поради което не
следва да се обсъждат. След 05.07.2012г., на която дата най-късно е изтекла
валидността на получената на 05.07.2009г. от ответника кредитна карта, и при
липсата на доказателства, че след тази дата е издадена нова кредитна карта по
процесния договор, се налага извод, че срокът на договора е изтекъл най-късно
през м.07.2012г. По тези съображения съдът приема, че падежът на задължението за връщане на заемната сума е настъпил през м.07.2012г. /чл. 430, ал. 1 от ТЗ/, от която дата започва
да тече давностният срок за главницата, като същият изтича през м.07.2017г. по отношение на главницата и таксите. Към
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 417 от ГПК – 17.05.2019г., задължението за връщане
на заемната сума за главница е погасено по давност. Вземането е било погасено по давност и към датата на обявяване на
предсрочна изискуемост – 27.01.2019г., поради което волеизявлението за
едностранно прекратяване на договора с връчване на уведомлението за предсрочна
изискуемост на задължението не може да поради правни последици. Изискуемостта
на всички задължения по договора е била настъпила още през м.07.2012г.
Съобразно нормата на чл. 119 ЗЗД, с погасяването
на главното вземане се погасяват и произтичащите
от него допълнителни вземания, макар давността
за тях да не е изтекла. Предвид гореизложеното и доколкото се установява, че кредиторовото вземане за главница е погасено по давност,
то същото се отнася и за акцесорните вземания, касаещи договорна и наказателна
лихви. Доводите на
въззивника за дължимост на лихви за периода от 17.05.2016г.
до 17.05.2019г. са неоснователни, тъй като задължението за заплащане на лихви
(договорни и наказателни) предполага наличие на главен дълг, а в случая както
вече се посочи вземането за главница е погасено по давност.
По изложените съображения се
налага извод, че предявените искове са неоснователни. Като е достигнал до други
изводи първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което следва да
се отмени и вместо него да се постанови друго, с което исковете да се
отхвърлят.
По отношение на разноските:
С оглед изхода на спора и предвид
изричното искане в полза на въззивника следва да се присъдят сторените по
делото разноски за държавна такса в размер на 569, 26 лева.
Ответникът не доказва да е
направил разноски в първоинстанционното производство.
Така мотивиран, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 161206 от 27.07.2020г. постановено по
гр.д. № 56315/2019г. по описа на СРС, ГО, 85 състав, И ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „М.Б.“ ЕАД, с ЕИК ********, седалище
и адрес на управление *** срещу Р.А.Ш., ЕГН **********,*** по реда на чл. 422,
ал. 1 от ГПК обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 430,
ал. 1 и ал. 2 от ТЗ, вр. чл. 99 от ЗЗД за установяване съществуването на
следните парични вземания: за сумата от 15 000 /петнадесет хиляди/ лева, представляващо непогасена главница по договор за
издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на
кредитен лимит /овърдрафт/ по разплащателна сметка № 000CC-R-007686/19.05.2009г.,
сключен между ответника и “П. И.Б.” АД, вземанията по който са били прехвърлени
на ищеца с договор за прехвърляне на вземания от 02.04.2018г., ведно със
законната лихва от 17.05.2019г.; за сумата от общо 12 213 /дванадесет
хиляди двеста и тринадесет/ лева, представляваща сбор от следните суми: 6 813
/шест хиляди осемстотин и тринадесет/ лева - договорна лихва по т. 7, б. „а“ от
договора за кредит, начислена за периода от 17.05.2016г. до 17.05.2019г. и 5 400
/пет хиляди и четиристотин/ лева - наказателна лихва по т. 8 от договора за
кредит, начислена за периода от 17.05.2016г. до 17.05.2019г. и 24 /двадесет и
четири/ лева – разноски за уведомяване на длъжника, за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по гр.д. № 27796/2019г.
по описа на СРС, ГО, 85 състав.
ОСЪЖДА „М.Б.“ ЕАД, с
ЕИК ********, седалище и адрес на управление *** да заплати на Р.А.Ш., ЕГН **********,***,
на основание чл. 273, вр. чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 569, 26
/петстотин шестдесет и девет лева и 26 ст./ лева – съдебни разноски във
въззивното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд
при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК в 1-месечен срок от връчването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.