№81
гр. Силистра, 26.07.2018
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Силистренският окръжен съд гражданско отделение в откритото заседание,
проведено
на
седемнадесети
юли
през
две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА ВАСИЛЕВА
1. КРЕМЕНА КРАЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
2. ВЛАДИМИР ДОБРЕВ
при
участието на съдебния
секретар Данаила Георгиева и в
присъствието
на прокурора
като
разгледа
докладваното от ВАСИЛЕВА
в. гр. д. №162/2018 г. по
описа
на
СОС и за
да се произнесе, взе в
предвид следното:
Предявена е въззивна жалба от „БТБ България” АД - гр. Русе, Източна промишлена зона, бул. ’’България” №125, ЕИК *********, представлявано от Изпълнителния директор К. П.К., ЕГН ********** против решение № 90 / 09.05.2018 г. по гр.д. № 14/2018 г. на Районен съд - Дулово, с което е ОТМЕНЕНА заповед №166/2017 на изпълнителния директор на „БТБ- България”АД гр.Русе К. К., с която е прекратено трудовото правоотношение със С.А.Х. *** с ЕГН**********, като незаконосъобразна И Е ВЪЗСТАНОВЕНА като шивач заработка . Присъдени са съответни ДТ. Жалбоподателят счита, че решението е недопустимо и нищожно, изложил е съображения за това. Алтернативно излага доводи за неправилност на същото, моли съда да го обяви за нищожно и прекрати производството по делото или в случай че приеме обжалваното решение за валидно и допустимо, да постанови решение, с което да реши спора по същество, като отмени изцяло първоинстанционното решение като неправилно поради съществено нарушение на материалния закон. Същото становище поддържа и в с.з. пред тази инстанция, чрез процесуален представител.
В срока по чл. 263 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответницата по жалбата С.А.Х., ЕГН **********, с адрес: ***, въпреки предоставената и от първоинстанционния съд възможност. В съдебно заседание пред тази инстанция изразява становище за неоснователност на въззивната жалба, моли да бъде потвърдено обжалваното решение.
ОС, като съобрази доводите на страните и данните по делото, прие за установено следното: Жалбата е подадена в срок от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и при спазени изисквания на чл. 258 и сл. ГПК , поради което е допустима.
Съгласно изложените в исковата молба обстоятелства, между страните по настоящото дело, на 07.02.2017 година е бил сключен договор за ученичество №14/07.02.2017 за срок от три месеца считано от 13.02.2017 до 12.05.2017 година, който с допълнително споразумение №1115/2017 от 03.05.2017 година е изменен като срочен трудов договор със срок за изпитване в полза на работодателя считано от 12.05.2017 до 11.11.2017 година.
В представеното пред районния съд трудово досие на въззиваемата са приложени доказателства, от които е видно, че в края на договора за ученичество е издържала изпита със средна оценка от 85 точки. Продължила е работа въз основа на допълнителното споразумение към трудов договор в съответствие с договора за ученичество и след изтичане на срока по първия договор, е преназначена ог шивач- ученик на шивач заработка при условията на чл. 70, във вр. с чл. 67 КТ, считано от 12.05 до 11.11.2017 , със шестмесечен срок на изпитване в полза на работодателя. С болничен лист №Е20170982842 Специализирана ЛКК- УНГ на въззиваемата е определена временна неработоспособност считано от 22.08.2017 до 20.09.2017 година с диагноза отосклероза засягаща овалното прозорче, неблитирираща. С болничен Е201711055722 от 21.09.2017 година е продължен отпуска по болест от 21.09.2017 до 30.09.2017 година. С болничен о№Е20171069262 от 02.10.2017 година е продължен срока на лечение считано от 01.10.2017 до 30.10.2017 година, а с болничен от 09.11.2017 година №Е20171481907 е удължен за срок от 31.10.2017 година до 14.11.2017 година. Със заповед №166/2017 без посочена дата на издаване на основание чл.71,ал.1 от КТ е прекратил трудовото правоотношение със С.Х. по трудов договор №14/2017г считано от 31.10.2017 година. Посочено е че ще и се изплатят като обезщетение по чл.224 от КТ надниците за 14 дни неползван отпуск. По делото има доказателства, че заповедта е връчена на 09.11.2017 година на работничката, т.е. преди изтичане на срока на договора, който и без това е спрял да тече по време на ползване на отпускът по болест. Първоинстанционният съд е приел, че разпоредбата на чл.71 от КТ не изключва хипотезите на чл.333 от КТ, тъй като в чл.70,ал.3 от КТ изрично е посочено, че по време на договора за изпитване страните имат всички права и задължения както при окончателен трудов договор, поради което и счита, че за да бъде уволнена, макар и при условията на срок за изпитване, следва да е налице предварително разрешение на инспекцията по труд, поради което е постановил и обжалваното решение.
Въззивникът счита, че тези изводи на ДРС са незаконосъобразни, тъй като цитира проф. Мръчков, според който „До изтичане на срока за изпитване страната, в чиято полза е уговорен, може да прекрати договора без предизвестие ... Уговорката със срок за изпитване дава възможност на страната, в чиято полза е уговорен срокът, за бързо прекратяване на трудовия договор, без да е необходимо да мотивира волеизявлението си. Когато срокът за изпитване е в полза на работодателя, той има право да прекрати договора без предизвестие поради това, че работникът или служителят е негоден за съответната работа, но не е длъжен да мотивира волеизявлението си.... Основанието за прекратяване по чл. 71, ал. (1) от КТ е специално основание, предвидено от законодателя с оглед характера на този вид трудов договор….Преценката за прекратяването на трудовия договор на основание чл. 71, ал. (1) от КТ не подлежи на съдебен контрол. Съдът не може да оценява мотивите на страната, която упражнява правото си на прекратяване на договора в рамките на изпитателния срок. Това се дължи на характера на клаузата „срок за изпитване“, която се уговаря при сключването на трудовия договор“. Счита, че по тези съображения обжалваното решение е нищожно и недопустимо , поради което моли да бъде прекратено производството по делото и прогласена нищожността на същото. По същите съображения, в случай, че въззивната инстанция не споделя наличието на нищожност, моли да бъде решен спора по същество, като съдът отмени изцяло първоинстанционното решение като неправилно поради съществено нарушение на материалния закон.
Неправилно първоинстанционният съд е приел, че при уволнение по чл. 71 КТ са валидни изискванията по чл. 333 КТ. Действително, касае се за особен вид трудово правоотношение, чието прекратяване е единствено по преценка на страната, в чиято полза е уговорен срока за изпитване и в рамките на същия. Вярно е, че ползването на отпуск спира течението на срока и същият не е изтекъл нито към 09.11., нито към 11.11.2017 г.а доста по - късно, но чл. 71 КТ регламентира, че договорът може да бъде прекратен до изтичане на срока, независимо в кой предходен момент стане това, стига другата страна да е узнала за това пак в рамките на този времеви отрязък. В случая са налице доказателства, че въззиваемата е уведомена на 09.11.2017 г. за прекратяване на договора, поради което и няма основание да бъде отменена заповедта за уволнението и и възстановяването и на работа, защото не е налице нарушение на КТ при осъществяване на тази процедура. В този см. вж. Решение от 11.01.2008 г. на ОС - София по гр. д. № 1097/2007 г., ГО, II-ри с-в, Решение № 109 от 27.06.2017 г. на ВКС по гр. д. № 3302/2016 г., IV г. о., ГК и Решение № 407 от 25.04.2014 г. на ОС - Бургас по в. гр. д. № 480/2014 г.
Не са основателни и другите доводи на ищцата в първоинстанционното производство, че след договор за ученичество е недопустимо да се сключва договор със срок за изпитване, тъй като няма никъде законова забрана за това и практиката изобилства от такива примери. Въведените от нея твърдения за дискриминация по признак увреждане са бегло маркирани без ясна формулировка и искания, които могат да се съотнесат към чл.71 от Закона за защита от дискриминация.
По тези съображения обжалваното решение е неправилно и като такова следва да бъде отменено като бъдат отхвърлени предявените от въззиваемата искови претенции против въззивника в настоящото производство. Няма основание да се обявява обжалваното решение за нищожно, същото не е и недопустимо, тъй като тези пороци са свързани с друг тип незаконосъобразност, най – често касаеща процесуални нарушения, а не поради неспазване на материалния закон при прилагането му от съда.
Въззивникът не претендира разноски, поради което и предвид изхода от делото , такива не следва да се присъждат.
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 90 / 09.05.2018 г. по гр.д. № 14/2018 г. на Районен съд - Дулово ,като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от С.А.Х. *** с ЕГН**********, чрез процесуален представител, против „БТБ България” АД - гр. Русе, Източна промишлена зона, бул. ’’България” №125, ЕИК *********, представлявано от Изпълнителния директор К. П. К., ЕГН **********, с които претендира да се отмени като незаконосъобразна заповед № 166 / 2017 г. за прекратяването на трудовото правоотношение между тях и да бъде възстановена на заеманата от нея длъжност преди уволнението – шивачка заработка, като НЕОСНОВАТЕЛНИ И НЕДОКАЗАНИ.
Решението може да се обжалва пред Върховния касационен съд на РБългария в едномесечен срок, считано от 31.07.2018 г. от страните по делото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.