РЕШЕНИЕ
№…………
град П., 27.09.2019година
П.СКИ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, І
граждански състав, в публично заседание на двадесети септември , през две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : СТЕФАН ДАНЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА БЕТОВА
СВЕТЛА
ДИМИТРОВА
при секретаря ДЕСИСЛАВА ГЮЗЕЛЕВА ………………………и в присъствието на
прокурора…………………………………….като разгледа докладваното от съдията Данчев в.гр.д. №521 по описа на съда за 2019
година, и за да се произнесе съобрази следното:
Въззивно
обжалване.
С решение
№881/ 15.05.2019г. постановено по гр.д.№ 8586/2018г. П.ски районен съд
ОСЪЖДА на основание чл.143 вр. чл.150 от КТ „***” гр.П., БУЛСТАТ ***, гр. П., ул.”***” №6, представляван от Д.Г.К.-С.,
ДА ЗАПЛАТИ на И.М.Д., ЕГН ********** ***.”***”,
бл.***, вх.”В”, ап.42, пълномощник адв.Ю.С., съдебен адрес:***, оф.19 сумата 121,19лв., представляваща
неизплатено трудово възнаграждение за положен извънреден труд за периода м.ноември 2016год., ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда –
23.11.2018год. - до окончателното изплащане на сумата, като за разликата до
претендираните 1500лв. и за периода от 01.12.2016год. до 18.10.2018год.
ОТХВЪРЛЯ иска, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА на основание чл.245 ал.2
от КТ вр. 143 вр. чл.150 от КТ „***” гр.П., БУЛСТАТ ***, гр.П., ул.”***” №6,
представляван от Д.Г.К.-С., ДА ЗАПЛАТИ на И.М.Д., ЕГН ********** ***.”***”, бл.***,
вх.”В”, ап.42, пълномощник адв.Ю.С., съдебен адрес:***, оф.19 сумата 22,99лв.,
представляваща лихва за забава върху главницата 121,19лв. за периода от
01.01.2017год. до 23.11.2018год., като за разликата до претендираните 1500лв. и
за периода от 01.02.2017год. до 23.11.2018год. ОТХВЪРЛЯ иска, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА на основание
чл.78 ал.3 от ГПК И.М.Д., ЕГН ********** ***.”***”, бл.***, вх.”В”, ап.42,
пълномощник адв.Ю.С., съдебен адрес:***, оф.19 ДА ЗАПЛАТИ на „***” гр.П.,
БУЛСТАТ ***, гр.П., ул.”***” №6, представляван от Д.Г.К.-С. разноски за един
адвокат съразмерно с отхвърлената част на исковете – 341,92лв.
ОСЪЖДА на основание чл.71 ал.1 от ГПК „***” гр.П., БУЛСТАТ ***,
гр. П., ул.”***” №6, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на П.ски районен съд държавна такса в
размер 100лв. и разноски за вещо лице в размер 9,11лв.
Това решение е
съобщено на „***” гр.П., чрез
пълномощника му адв.А.Г. на
21.05.2019г., откогато тече двуседмичният срок за неговото обжалване.
На 29.05.2019 г. срещу това решение на РС-П. е постъпила въззивна жалба от ***” гр.П., чрез пълномощника му адв.А.Г..
При проверка, на
основание чл.267, ал.1 ГПК съдът установи следното: Жалбата е подадена от
надлежна страна, имаща правен интерес от въззивно обжалване, в
законоустановения срок по чл.259 ал.1 ГПК, срещу подлежащ на обжалван съдебен
акт, поради което е допустима. Същата
е и редовна.Внесена е и дължимата
държавна такса. Жалбата съдържа твърдения
в какво според жалбоподателя се състои порочността на обжалваното
решение и какво е искането, подписана е от пълномощника на жалбоподателя. Представен е бил препис за
връчване на другата страна по делото и той е бил връчен.
Срещу
въззивната жалба е подаден отговор от
насрещната въззиваема страна, по реда на чл.263 ал.1 ГПК,според който
въззивната жалба е неоснователна.
Както във
въззивната жалба ,така и в писмения отговор от противната страна не са
направени искания за събиране на други доказателства пред въззивната инстанция.Поради
това ,при постановяване на решението си , въззивната инстанция следва да
съобрази същите доказателства ,които са били съобразени и обсъждани от
първоинстанционния съд.
П.ски окръжен съд ,като разгледа въззивната жалба
при условията на чл. 268 от ГПК и като извърши проверка на обжалваното
първоинстанционно решение в рамките на правомощията си по чл. 269 от ГПК и
според наведените в жалбите оплаквания ,намира ,че РС-П. е постановил едно
валидно и допустимо ,но по съществото на спора неправилно решение в обжалваната
му част , което страда от посочените във
въззивната жалба пороци,поради което същото следва да бъде отменено и вместо
него да се постанови друго по съществото на спора.
За да уважи главната
претенция на осн. чл. 143 вр. с чл. 150 от КТ за неизплатено трудово
възнаграждение за положен извънреден труд ,ПлРС е изложил следните мотиви по
спорния въпрос за това дали е установено полагането на извънреден труд от ищеца
през процесния период : „Страните не спорят, че за процесния период от време
между тях е съществувало трудово правоотношение, основано на трудов договор от
01.11.2016год.; че ищецът е работил на длъжност „огняр“. Не се спори, а това се установява и от доказателствата по
делото, че щатните /заети/бройки за тази длъжност били четири. Установява се от
приетите доказателства по делото, че поради неравномерната натовареност на
четиримата огняри през различните сезони за това звено е въведено сумирано
изчисляване на работното време, за което
работодателят е издал нарочни
заповеди /приети като доказателства по делото/, а именно заповеди №03-108/14.06.2016 г., РД-07-11/19.01.2017
г., РД-07-76/10.07.2017г., РД-07-159/29.12.2017г. и РД-07- 2/18.06.2018г.,
всяка със срок от 6 месеца. Установява се, че са налице изготвени графици за
всеки от периодите. От приетото и неоспорено заключение на ВЛ Т.И. се
установява, че работодателят на ищеца не е водил нарочна книга за полаган от
служителите извънреден труд. С оглед
разпределената тежест на доказване обаче, ищецът не е представил доказателства
за това да е полагал извънреден труд, с изключение м.ноември 2016год. –
възлизащ на сумата 121,19лв. До този размер искът следва да се уважи, а
в останалата част и за останалия период - да се отхвърли като неоснователен и
недоказан“.
От тези мотиви не става въз основа на кои точно
доказателства ,първоинстанционният съд е
приел, че ищецът е доказал положен от
него извънреден труд за м. ноември 2016г. П.ски окръжен съд не намира такива
доказателства по делото.Самите изготвени графици за всеки от периодите не са
били представени по делото за да бъдат пряко преценявани от съда , а са били
предмет на изследване от вещото лице Т.И. по допуснатата съдебно-икономическа
експертиза. В писменото си заключение по делото ,което не е
било оспорвано от страните и е прието от
съда като компетентно и безпристрастно изготвено, вещото лице изрично е
посочило ,че е извършило проверка на графиците ,които са изготвени за огнярите
за процесния период и че от извършените изчисления е установила ,че отработените часове са били
по-малко от нормативно установените за всеки месец и сумарно за шест месеца
,съгласно заповедите за сумирано изчисляване на работното време и че по тази
причина в платежните ведомости не е начисляван извънреден труд за ищеца. Конкретно
за м. ноември 2016 г. в табличен вид /на стр. 2 от заклъчението си / вещото
лице е отразило ,че времетраенето на І и ІІ смяна е било по 8 часа за смяна
/съответно от 5 до 13 ч. за първа смяна и от 13ч. до 21 ч. за втора смяна, а не
по 12 часа за смяна . В заключение от обсъждането на конкретните данни посочени
в табличен вид относно положените часове труд от ищеца ,вещото лице заявява ,че
„ „ищеца не е имал положен извънреден труд .Във всяко от тримесечията отработените часове са по-малко
от нормативно определените.“ Това
писмено заключение е потвърдено изрично
от в.л. в о.с.з. ,в което вещото лице отново изрично заявява “съобразно
графиците за м.ноември 2016г. лицето Г.Г. е изготвил графика ,подписан е , утвърдено е от
директора на ДМСГД .Лицето е полагало 8-часови смени .Не установявам извънреден
труд .“ Едновременно с това вещото лице
сочи ,че е направило и вариант на
изчисленията съобразно молбата
на адвоката –пълномощник на ищеца ,приемайки условно ,че ищецът е полагал 12 –часови смени
за м. ноември 2016г., вместо 8-часови смени ,като изрично заявява при това
„един вид съм игнорирала видените документи и графици и съм изчислила, че за
тази разлика се получава 121 лв. извънреден труд. „,т.е самото вещо лице сочи
,че този вариант на изчисленията му е само условен ,а не е съобразен с проверените от него
графици .Това обстоятелство изобщо не е било обсъдено от ПлРС в мотивите на
решението му,който иначе очевидно е възприел заключението на в.л. за това ,че
не е полаган извънреден труд за останалия процесен период , а е игнорирал заключението само за м. ноември
2016г. без да сочи какви доказателства е обсъдил за да се приеме ,че за този
месец конкретно заключението на вещото лице е опровергано. В т.см. П.ски окръжен съд възприема за
основателни изложените във въззивната
жалба оплаквания ,че РС-П. е възприел неправилно експертното заключение в тази
негова част в която само хипотетично е
изчислено каква сума би се дължала ако действително беше положен извънреден
труд през м. ноември 2016г. ,но не се твърди ,че такъв извънреден труд
фактически е бил положен. Това налага предявеният иск по чл.143
вр. чл.150 от КТ срещу „***” гр.П., БУЛСТАТ
***, гр. П., ул.”***” №6, представляван от Д.Г.К.-С. да бъде отхвърлен и за сумата 121,19лв.,претендирана като неизплатено
трудово възнаграждение за положен извънреден труд за периода м.ноември 2016год.Това обуславя и изхода на
делото по акцесорния иск по чл.245 ал.2 от КТ вр. 143 вр. чл.150 от КТ за сумата 22,99лв., представляваща лихва за
забава върху главницата 121,19лв. за периода от 01.01.2017год. до
23.11.2018год.,който също така следва да бъде отхвърлен като неоснователен,след
като главницата не се дължи. С оглед този изход на делото следва въззиваемата
страна да заплати на въззивника направените от него деловодни разноски за тази
инстанция ,които са 25 лв.- д.т. и 300
лв. адвокатско възнаграждение .Не е направено искане за редукция на разноските
за адвокатското възнаграждение за адв. Г.
от насрещната страна по делото.
Поради тези
съображения , П.ски окръжен съд
Р Е Ш И
:
ОТМЕНЯ решение №881/ 15.05.2019г., постановено по
гр.д.№ 8586/2018г. на П.ски районен съд в следните
ОБЖАЛВАНИ ЧАСТИ :
1. В частта с която П.ски районен съд Е ОСЪДИЛ
на основание чл.143 вр. чл.150
от КТ „***” гр.П., БУЛСТАТ ***, гр. П., ул.”***” №6, представляван от Д.Г.К.-С.,
ДА ЗАПЛАТИ на И.М.Д., ЕГН ********** ***.”***”,
бл.***, вх.”В”, ап.42, пълномощник адв.Ю.С., съдебен адрес:***, оф.19 сумата
121,19лв., представляваща неизплатено трудово възнаграждение за положен
извънреден труд за периода м.ноември
2016год., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда – 23.11.2018год. до
окончателното изплащане на сумата
2. В частта с
която ПлРС ОСЪДИЛ
на основание чл.245 ал.2 от КТ вр. 143
вр. чл.150 от КТ „***” гр.П., БУЛСТАТ ***, гр.П., ул.”***” №6, представляван от
Д.Г.К.-С., ДА ЗАПЛАТИ на И.М.Д., ЕГН ********** ***.”***”, бл.***, вх.”В”,
ап.42, пълномощник адв.Ю.С., съдебен адрес:***, оф.19 сумата 22,99лв.,
представляваща лихва за забава върху главницата 121,19лв. за периода от
01.01.2017год. до 23.11.2018год., като
вместо това ПОСТАНОВЯВА :
ОТХВЪРЛЯ предявеният от И.М.Д., ЕГН **********
***.”***”, бл.***, вх.”В”, ап.42 против „***” гр.П., БУЛСТАТ ***, гр. П., ул.”***”
№6, представляван от Д.Г.К.-С. иск на основание чл.143 вр. чл.150 от КТ за заплащане на
сумата 121,19лв., представляваща неизплатено трудово възнаграждение за
положен извънреден труд за периода
м.ноември 2016год., ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на исковата молба в съда – 23.11.2018год. до окончателното изплащане на сумата,като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОТХВЪРЛЯ
предявеният от И.М.Д., ЕГН ********** ***.”***”, бл.***, вх.”В”, ап.42 против „***”
гр.П., БУЛСТАТ ***, гр. П., ул.”***” №6, представляван от Д.Г.К.-С. иск на основание чл.245 ал.2 от КТ вр.
143 вр. чл.150 за заплащане на сумата
22,99лв., представляваща лихва за забава върху главницата 121,19лв. за периода
от 01.01.2017год. до 23.11.2018год.,като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА И.М.Д., ЕГН
********** ***.”***”, бл.***, вх.”В”, ап.42 да заплати на „***” гр.П., БУЛСТАТ ***,
гр. П., ул.”***” №6, представляван от Д.Г.К.-С. направените от въззивника
деловодни разноски пред ПлОС в размер на 325 лв.
Решението не
подлежи на касационно обжалване на осн. Чл. 280, ал. 3 т. 3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :