Решение по дело №1197/2014 на Районен съд - Габрово

Р      Е      Ш     Е     Н     И     Е

 

                                                № 360

 

                                  гр. Габрово 04.11.2015 година

 

                            В      ИМЕТО      НА      НАРОДА

 

ГАБРОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД в публично заседание на осми октомври през две хиляди и петнадесета година в състав :

 

                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ : ВЕЛЕМИРА  Д.

                                                                                                                                          при секретаря С.М. като разгледа докладваното от съдията Д. гр. дело № 1197 по описа за 2014 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Предявеният иск е с основание чл. 108 от ЗС.

Ищцата Д.Б. Паунова - Зафирова твърди, че  е собственик на поземлен имот - ливада с площ от 2799 кв. м., с идентификатор 14218.121.558 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Габрово, м. Андреево, одобрени със Заповед РД-18-64/26.10.2007 г.

Твърди, че имотът е идентичен с поземлен имот - ливада, дв. пл. № 3022^а по плана на гр. Габрово - 41 част, одобрен със заповед № 3740 от 22.10.1990 г. и с поземлен имот нива (орница), находяща се в землището на гр. Габрово, м. Цигански баир (Петкова нива), отразен на Скица №2490/09.10.1990г.

Поземленият имот, е образуван от имотите, описани в Нотариален акт за покупко-продажба, том II, № 161, регистър 1137, дело № 425/1936 г. на Зам. Габровски Околийски Съдия и Нотариален акт за собственост на недвижим имот, издаден въз основа на обстоятелствен проверка № 146, том III, дело № 59/1955 г. на Габровски Народен Съдия.

В резултат на реализирани през годините регулации Поземленият имот е придобил съществуващите си граници и площ, отразени в Скица №2490/09.10.1990г.

Първоначално процесният имот  е бил собственост на И.Д.П.. След смъртта му през 1971 г. е придобит по наследство от бащата на ищцата - Б.И.П., който го владее до смъртта си през 2002 г. След това Поземленият имот преминава в собственост на наследниците на Б.И.П., а именно: Р.И.П., И.Б.П. и Д.З.. Понастоящем единственият наследник на починалите Б.И.П., Р.И.П. и И.Б.П. е именно Д.З., респективно тя е единствен собственик на Поземления имот към датата на предявяване на иска.

Поземленият имот е деклариран пред Община Габрово и е включен в партидата на праводателя на ищцата Б.И.П., като и до днес именно по тази партида се отразяват задълженията за местни данъци и такси за Поземления имот. Представена е справка от 29.07.2013г. издадена от отдел МДТ при Община Габрово, видно от която, че дължимите данъци за данъчните периоди до 2008 г. вкл. са заплащани редовно от семейството на Д.З..

През лятото на 2013 г. ищцата научила, че ответникът Ж.М.Ж. упражнява фактическата власт върху описания по- горе имот, държейки го като свой, претендирайки че е негов собственик въз основа договор за покупко-продажба. Ж.Ж. дори е извършил необходимите действия за вписване на Поземления имот като негова собственост в Имотния регистър и в Служба по геодезия, картография и кадастър - Габрово (СГКК - Габрово). Заявеното от Ж.Ж. право на собственост върху Поземления имот е несъвместимо с твърдението на ищцата, че същата е единствен собственик на Поземления имот. Същевременно действията на Ж.Ж. й пречат да упражнява спокойно и необезпокоявано правото си на собственост върху Поземления имот, вкл. пречат на упражняването от нейна страна на фактическата власт върху Поземления имот. Така например ищцата е възпрепятствана да получи от СГКК - Габрово документи, свързани с Поземления имот, вкл. удостоверение за идентичност.

В исковата молба се посочва, че ответникът Ж.Ж. основава правото си на собственост върху поземления имот със сключения между него и Я.В.М. договор за покупко- продажба, обективиран в Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 17, том I, рег. № 638, нот. д. № 05/27.01.2011 г. на И.Х. - помощник нотариус по заместване при нотариус Светослав Василев, рег. № 093 на Нотариалната камара, с район на действие РС Габрово. Продавачът Я.В.М. претендира да притежава собствеността върху имота въз основа на договор за покупко-продажба, обективиран в Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 213, том III, рег. № 3109, нот.д.     № 189/05.08.2010 г. на нотариус Пламен Коев, рег. № 299 на Нотариалната камара, с район на действие РС Габрово.

Видно от последния нотариален акт, Поземленият имот е предмет на договор за продажба със страни Я.В.М. - купувач и И.В.П. и Д.И.Д. - продавачи. От текста на последния нотариален акт е видно, че продавачите са се легитимирали като собственици пред нотариус Пламен Коев с Решение № 14218069А/17.06.2010 г. на Общинска служба по земеделие (ОСЗ), гр. Габрово.

Ищцата счита, че описаните по- горе договори за покупко-продажба, които привидно представляват деривативни основания за придобиване на правото на собственост върху Поземления имот, не са произвели вещнопрехвърлителното си действие поради незаконосъобразността на цитираното по-горе Решение № 14218069А/17.06.2010 г. на ОСЗ, гр. Габрово.

Според ищцата Решението на ОСЗ е постановено от незаконен състав и поради това е нищожно .

 Извън това решението е незаконосъобразно в частта, с която е възстановено право на собственост на наследниците на И.В.Н. в съществуващи (възстановими) стари реални граници върху Поземления имот, описан в т. 5 от Решението, поради липса на законовите предпоставки за възстановяване на право на собственост по реда на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи по отношение на Поземления имот изобщо, а още по-малко - за възстановяване на право на собственост върху същия на наследниците на И.В.Н..

Ищцата твърди, че процесният имот никога не е бил включван в ТКЗС или отнеман при хипотезите на чл. 10 от ЗСПЗЗ. Това обстоятелство се установява от Удостоверение изх. № 940 от 14.08.1990 г., издадено от Колективно земеделско стопанство „Столетов”, съгласно което Поземленият имот не е внасян в ТКЗС и не е стопанисван от стопанството. В допълнение, в Служебна бележка от 28.07.1980 г., издадена от Общински народен съвет - Габрово е посочено, че не се установява И.Д.П., бивш жител ***, да е подарил имот на държавата. Видно от тези доказателства, Поземленият имот не попада в нито една от хипотезите на чл. 10 от ЗСПЗЗ, поради което същият не би могъл да бъде обект на процедура по земеделска реституция. Представените доказателства за наличието на право на собственост на праводателите на ищцата върху Поземления имот още от 1936 г. от своя страна свидетелстват за липсата и на първия елемент от фактическия състав, от който възниква правото на собственост върху възстановени по реда на ЗСПЗЗ земеделски земи, а именно правото на собственост върху процесния имот не е принадлежало на И.В.Н. преди включването му в ТКЗС, не само защото Поземленият имот изобщо не е бил включван в ТКЗС, но и поради доказаното наличие на право на собственост на праводателите на ищцата още от 1936 г.

Описаните обстоятелства обосновават извода за незаконосъобразност на Решение № 14218069А/17.06.2010 г. на ОСЗ, гр. Габрово, в частта, с която на наследниците на И.В.Н. е възстановено право на собственост върху процесния по делото имот в съществуващи (възстановими) стари реални граници. Решението е издадено при липса на два от елементите на фактическия състав, от който възниква правото на собственост върху възстановени по реда на ЗСПЗЗ земеделски земи, а именно: наличие на право на собственост върху земята преди включването й в ТКЗС, и включването й в ТКЗС или отнемането й при хипотезите на чл. 10 от ЗСПЗЗ.

Тъй като нито ищцата, нито нейните праводатели са били страни в производство на пряко административно правораздаване, в рамките на което върху Решението на ОСЗ да е упражнен съдебен контрол ищцата счита, че спрямо Решение № 14218069А/17.06.2010 г. на ОСЗ, гр. Габрово е допустим инцидентен контрол за законосъобразност в рамките на гражданското съдопроизводство  и моли съда да се произнесе по неговата валидност и законосъобразност.

Ищцата Д.З., твърди че с праводателите си, не са изгубвали правото си на собственост върху Поземления имот от придобиването му до предявяването на иска. Имотът не е отчуждаван по силата на правна сделка или административен акт, не е и придобиван по давност от трети лица, вкл. от Ж.Ж.. Видно от Справката на Отдел МДТ при Община Габрово, Поземленият имот е деклариран пред Община Габрово, включен е в партидата на праводателя на Б.И.П. и дължимите за Поземления имот данъци за данъчните периоди до 2008 г. вкл. са заплащани редовно от членовете на семейството ищцата, т.е. имотът се е намирал в тяхното необезпокоявано владение най-малко до 2008 г. От тази дата до днес не са изтекли десетте години, през които е необходимо да бъде осъществявано непрекъснато владение върху недвижимата вещ, за да може същата да бъде придобита по давност от трето лице. Ж.Ж. не би могъл да се позове и на кратката петгодишна придобивна давност, защото добросъвестно владение на Поземления имот по смисъла на чл. 70, ал. 1 от Закона за собствеността би могло да се претендира едва от датата на Решението на ОСЗ (т.е. от 17.06.2010 г.).

                 Предвид изложеното по- горе се прави искане съдът да признае за установено по отношение на ответника Ж.М.Ж., че Д.Б. П.-З., е собственик на поземлен имот - ливада с площ от 2799 кв. м, с идентификатор 14218.121.558 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Габрово, м. Андреево и да осъди ответника да й предаде владението върху поземлен имот - ливада с площ от 2799 кв. м, с идентификатор 14218.121.558 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Габрово, м. Андреево.

В законния срок   е постъпил отговор от ответника Ж.Ж., който заявява, че оспорва иска изцяло и моли съда да го отхвърли. 

Заявява, че липсва идентичност, както по отношение на квадратура, така и по отношение на местонахождение - наименование на местности и съседи, между имотите, описани в нотариалните актове, на които ищцата основава правото си на собственост, а именно НА за покупко-продажба, том II, №161, регистър 1137, дело №425/1936г. на Зам. Габровски Околийски съдия и НА за собственост на недвижим имот, издаден въз основа на обстоятелствена проверка №146, том III, дело №59/1955 на Габровски Народен Съдия, и имотът негова собственост , който е придобил чрез покупко-продажба, обективирана в НА №17, том I, рег. № 638, дело №15/27.01.2011г. на И.Х. - Помощник нотариус по заместване при Светослав Василев, №093 на НК и район на действие РС - Габрово. Сборът от квадратурите на имотите, по двата нотариална акта, на името на дядото на ищцата Хаджи И.Д.П. възлиза общо на 2 300 кв.м. /0.8 ара + 1,5 декар и пет ара/. Имотът, собственост на ответника е с площ от 2 799 кв.м. т.е. налице е необяснима разликата от 500 кв.м. В молбата само се загатва за "реализирани през годините регулации", което твърдение към настоящият етап от производството не е скрепено с каквито и да било доказателства. Имотите, собственост на дядото на ищцата се намират съответно в местност "Петкова низа" и местност "Цигански баир", а имотът на ответника- в местност "Андреево".

По отношение на твърдението за незаконосъобразност на Решение № 14218069А/17.06.2010 г. на ОСЗ, гр. Габрово ищецът заявява, че същите са недоказани. Ответникът също се явявал трето лице, неучаствало в административното производство, приключило с постановяване на процесното решение и не са му известни фактическите предпоставки за задвижване на това производство.

По искане на ответника като трето лице помагач е конституиран А.В.М., от когото Ж.Ж. е закупил процесния имот.

В законния срок от страна на третото лице не е постъпило становище по исковата молба.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намира за установена следната фактическа обстановка :

Видно от Нотариален акт за покупко-продажба, том II, № 161, регистър 1137, дело № 425/1936 г. на Зам. Габровски Околийски Съдия и Записка за вписването му от 17.06.1936 г. под № 99, том II и от Нотариален акт за собственост на недвижим имот, издаден въз основа на обстоятелствен проверка № 146, том III, дело № 59/1955 г. на Габровски Народен Съдия, И.Д.П. – дядо на ищцата е придобил правото на собственост върху „орница в землището на гр. Габрово на местност. „ Петкова Нива ", от 8- осем ара, с предели: от две страни Х.Д.П. и Г.Д.  и  „орница, сега Нива на м. „Циганския баир" от 1.5 един декар и пет ара при съседи: Д.Г.Д., Ц.П. - зъболекар, П.В. и наследниците на П.К." .

 Съгласно представените Удостоверение за наследници № 1382 от 06.04.1998 г., издадено от Община Габрово, Удостоверение за наследници от 12.03.2002 г., издадено от Столична община, район Младост, Удостоверение за наследници № 000301 от 07.03.2011 г., издадено от Столична община, район Младост и Удостоверение за наследници № 00400 от 17.04.2012 г., издадено от Столична община, район Младост, ищцата Д.Б. П.-З. е наследник на И.Д.П..

Съгласно приложеното по делото  Удостоверение изх. № 940/14.08.1990г. издадено от ТКЗС ”Столетов” – Габрово притежаваният от наследниците на И.Д.П.  имот от 1,5 дка в м. „Цигански баир” не е внасян в ТКЗС и не е стопанисван от стопанството.

По делото бе разпитан като свидетел М.Д. - агроном на ДЗС с. Донино в периода 1981-1984г. Според показанията му районът на стопанството включвал и местността, където се намира бившият Пионерски дом на гр. Габрово. Границата на района била долът, който слиза към града. Земите от другата страна на границата, където попада и процесният имот, били естествени ливади, които се стопанисвали ТКЗС Жълтеш.

От писмо  изх. № 90-32-174/22.07.2015г.на Държавен архив – Габрово обаче, е видно, че в периода 1958 – 1965г. И.Д.П. не е подавал заявления за членство в ТКЗС ”Ягода” – с. Жълтеш. Също в периода 1959- 1960г. Паунов на е подавал заявление за членство в ТКЗС ”Узана „- Габрово.

От приложената служебна бележка  от 28.07.1980г.  на ОбНС – Габрово се установява, че от преписките на ТПС комисия не се установява И.Д.П. да е подарил имот на държавата.

От заключението на допуснатата по делото съдебно техническа експертиза, прието от съда като обосновано и законосъобразно и неоспорено от страните се установява, че процесния по делото поземлен имот с идентификатор 14218.121.558 е незастроен и представлява земеделска земя - ливада, граничеща от юг и запад с асфалтов път – ул. „Петкова нива” и местен път, на север няма материализирана граница, а на изток има материализирана граница – жив плет и единични дървета.

Посочено е, че за територията, в която попадат имотите по Нотариален акт за покупко-продажба, том II, № 161, регистър 1137, дело № 425/1936 г. и по Нотариален акт за собственост на недвижим имот, издаден въз основа на обстоятелствен проверка № 146, том III, дело № 59/1955 г. на Габровски Народен Съдия, във времето на издаване на нотариалните актове няма наличие на кадастрални планове и имотите са без кадастрални номера. Първият кадастрален и регулационен план за тази територия е одобрен със Заповед № 2116/05.04.1958г. Съгласно този план и разписният лист към него поземлен имот с пл. № 4758 е записан на И.П.. Площта на имота по графични данни е 6 380 кв. м. По данните за имотите, с които граничи имот с пл. № 4758 съгласно разписния лист и по границите описани в цитираните по- горе нотариални актове от 1936г. и от 1955г. е налице съвпадение на източната граница – имот пл. № 4747 със собственик Д.Г.Д., на северозападната граница – имот 4757 със собственик Петко Станчев Коюнджиев и на западната граница – имот 4759 със собственик Ц.П.- зъболекар. При извършената съпоставка на данните по плана от 1958г. и по описанието на имотите по нотариалните актове следва, че имотите описани в нотариалните актове нямат обща граница помежду си, но имат обща граница с имот пл. №4747, собственост на Д.Г.Д.. Общата площ на имотите по нотариалните актове е 2 300 кв.м. и заключението на експертизата е, че те представляват част от имот пл. № 4758 по плана от 1958г, който по разписен лист е собственост на И.П..

Поради липсата на кадастрален план в периода от 1936г. до 1958г.  не може да се определи историята на промените в границите на имотите и площите и каква конкретна част от имот пл. № 4758 заемат имотите по нотариалните актове.

Имот пл. № 4758 по плана от 1958г. е извън границите на застроителния и регулационен план.

Следващият кадастрален и регурационен план на тази територия е одобрен със Заповед – РД -02-14-238/24.06.1987г. В този план е извършено попълване на дворище пл. № 3022а – Габрово – 41 част, което е видно от приложените по делото скица № 2490/09.10.1990г. и Заповед № РД -02-14-238/24.06.1987г. на ОбНС- Габрово. Съгласно скицата собствеността на имота е на името на Б.И.П., съгласно нотариален акт № 146, том III, дело № 59/1955 г. Границите на  имот пл. №3022а – Габрово – 41 част, съгласно плана от 1987г. са : север земеделска земя, изток пл. № 3022- собственост на наследници на  Д.Г.Д., запад – ул. „Петкова нива”, юг – местен път.

Вещото лице е установило, че имот пл. № 3022а по плана от 1987г. заема югоизточната част на имот пл. № 4758 по предходния план от 1958г. Имот пл. № 3022а също се намира извън регулационните граници на гр. Габрово, като част от площта на бившия имот пл. № 4758 по плана от 1958г./ около 310 кв. м./ е отнета от асфалтовия път – ул. „Петкова нива”.

По сега действащия кадастрален и регулационен план на гр. Габрово одобрен с решение № 237/19.10.2006г.  на ОС –Габрово, поземлен имот с пл. №3022а не е попълнен, тъй като представлява земеделска земя, съгласно Удостоверение № АУ-02-25-71/23.06.2014г. на Община Габрово, което е приложено по делото. Този имот липсва като кадастър по действащия план.

Планът на съществуващите, стари / възстановими: реални граници за гр. Габрово е приет през 1997г., а окончателно през 1999г. съгласно удостоверение № ВС-07-1736/1/ от 25.09.2014г. на ОСЗ Габрово.

Видно от удостоверението, наследниците на И.Д.П. не са заявили за възстановяване имота по Нотариален, № 161, том II, регистър 1137, дело № 425/1936 г. и по Нотариален акт № 146, том III, дело № 59/1955 г., за които е налице основание за възстановяване по чл. 15 ал.6 от ППЗСПЗЗ – съществуваща собственост.

Със Заповед  № РД-18-64/26.10.2007г. на Изпълнителния директор на АГКК е одобрена кадастралната карта и кадастрални регистри на гр. Габрово. Кадастралната карта представлява интегриран модел на Картата на възстановената собственост по ЗСПЗЗ и ЗВСГЗГФ и урбанизираната територия.

При направената справка в СГКК- Габрово относно историята на поземлен имот с идентификатор 14218.121.558, вещото лице е установило, че границите на имота нямат промяна от момента на приемане на кадастралната карта. Съгласно издадената от СГКК скица № 3576/01.07.2010г. ПИ с идентификатор14218.121.558 представлява земеделска земя – ливада с площ 2799 кв.м. в местност „Андреево” землище Габрово, възстановен като земя по чл. 19 от ЗСПЗЗ в съществуващи стари реални граници. Към периода на  изготвянето на плана на съществуващите стари / възстановими/ реални граници за гр. Габрово същият имот не е бил идентифициран от бившите собственици и затова е причислен към земите по  чл. 19 от ЗСПЗЗ.

По писмено искане с вх. № РД-07-1033/08.07.2010г. на ОСЗ – Габрово и на осн. чл. 19 ал.5 от ЗСПЗЗ, със заповед №1415/15.07.2010г. на Кмета на Община Габрово са предоставени поземлени имоти по приложен списък, описани по землища за възстановяване на  собствеността върху имоти, за които е издадено решение за признаване правото на възстановяване на собствеността в съществуващи стари реални граници. Поземлен имот с идентификатор 14218.121.558 принадлежи към имотите по представения списък от ОСЗ- Габрово за землище Габрово.

По делото е представена преписка  на ОСЗ - Габрово със заявител И.В.П. /преписка с вх. № 1634/15.01.1992г. на ОСЗ/, по която с решение № 6194/24.06.2010г.  е признато правото на възстановяване на собственост на наследниците на И.В.Н. в съществуващи стари / възстановими/ реални граници по чл. 14 ал.1 т.3 от ЗСПЗЗ, на 11 бр. имоти описани по местност, начин на трайно ползване, площ, категория и пореден номер от заявлението. Към преписката се приложени документи за доказване на собствеността и нотариално заверени декларация. Съгласно раздел IIт.5 от цитираното по- горе решение на ОСЗ Габрово на наследниците на И.Н. е признато правото на възстановяване на собствеността в съществуващи /възстановими/ стари реални граници на овощна градина  от 2.700 дка осма категория в м. „Усойната” в землището на с. Негенци, което понастоящем е квартал на Габрово, където са се намирали преобладаващата част от имотите на И.Н..

С протоколно решение № С 028/24.06.2010г. ОСЗ – Габрово е определила за настаняване в земи по чл. 19 от ЗСПЗЗ имотите по преписка № 6134А със собственик – наследници на И.В.Н.. Възстановяването на собствеността е станало с решение  № 14218069А/17.06.2010г. / възстановяването на правото на собственост предхожда решението за признаването на това право/, на осн. чл. 18ж ал.1 и чл. 18з ал.1 от ППЗСПЗЗ.

Процесният имот /с идентификатор 14218.121.558/ е възстановен по т.5 от същото решение – ливада с площ 2 99 кв.м., шеста категория, м. Андреево, землище Габрово при граници 14218.8.1 – местен път на Община Габрово,14218.121.556- Наследници на И.П.К., 14218.121.557- наследници на  Г.Г.Д..

Вещото лице изрично е посочило, че при възстановяване на собствеността не е спазена бившата собственост  по местоположение в съществуващи /възстановими/ стари реални граници. Местност Андреево няма нищо общо с бившия имот на И.В.Н. в местност „Усойната”, намираща се в с. Негенци / сега квартал на Габрово/ и отстояща на 3.7 км. по въздушна линия от възстановения имот.

Имотите са възстановени върху неидентифицирани имоти по чл. 19 от ЗСПЗЗ, стопанисвани от Община Габрово и предоставени на ОСЗ, като към преписката на служба земеделие липсва информация за начина на идентификация на имотите, както и за основанията за възстановяването им в стари реални граници. В решението с № С 028/24.06.2010г. ОСЗ – Габрово е посочено само, че наследниците на И.В.Н. се настаняват върху незаявени земи по чл. 19 от ЗСПЗЗ.

Видно от представеният към исковата молба Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 213, том III, рег. № 3109, нот. д. № 189/05.08.2010 г. на нотариус Пламен Коев, легитимирайки се като собственици на процесния имот по силата на Решение № 14218069А/17.06.2010 г. на Общинска служба по земеделие, гр. Габрово, наследниците на  И.В.Н. са продали процесния имот на Я.В. М., който на свой ред с Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 17, том I, рег. № 638, нот. д. № 05/27.01.2011 г. на И.Х. – помощник нотариус по заместване, е препродал имота на ответника Ж.М.Ж..

При така установените фактически обстоятелства съдът намира от правна страна, че предявеният иск по чл. 108 от ЗС е основателен и доказан.

От събраните по делото доказателства по безспорен начин се установява  идентичност между придобитите имоти от наследодателя на ищцата И.Д.П. по Нотариален, № 161, том II, регистър 1137, дело № 425/1936 г. и по Нотариален акт № 146, том III, дело № 59/1955 г. и процесния имот с идентификатор 14218.121.558 по КК и КР на гр. Габрово. Това обстоятелство е признато и от ОСЗГ – Габрово в издаденото удостоверение № ВС-07-1736/1/ от 25.09.2014г., където е посочено, че за имотите по цитираните нотариални актове от 1936 и 1955г. е налице основание за възстановяване по чл. 15 ал.6 от ППЗСПЗЗ – съществуваща собственост.

От страна на Община Габрово също е издадено Удостоверение № АУ-02-25 - 71/23.06.2014г., съгласно което ПИ с идентификатор 14218.121.558 по КК на гр. Габрово е  ПИ 3022а по предходния план на гр. Габрово ЦГЧ, 41 част от 1987г.

Идентичността на имота се установява и от границите на имот с идентификатор 14218.121.558 по сега действащата кадастрална карта на гр. Габрово, а именно – имот с идентификатор 14218.121.556 -  Наследници на И.П.К. и имот с идентификатор 14218.121.557 - наследници на  Г.Г.Д..

Не се установи след придобиването на имота собствеността върху него да е била изгубвана от И.П. и неговите наследници. Напротив видно е, че всички те през годините са демонстрирали намерението си да владеят имота като собствен, като през 1990г. синът на И.П. – Божидар Паунов е поискал попълване на регулационния план на гр. Габрово от 1987г. чрез нанасянето на пропуснатите кадастрални граници на имота му. Със заповед на ОбНС имотът е нанесен  на плана от 1987г. с планоснимачен № 3022а, което също е доказателство за твърдението, че собствеността не е изгубвана  чрез внасяне на имота в ТКЗС или придобиването му от държавата на друго основание.

От извлечението от данъчната партида на  Б.И.П. е видно, че той добросъвестно е декларирал собствеността си върху дв. Пл. № 3022а и през годините е заплащал дължимите местни данъци за него.

Поради това, че процесният имот е извън строителните граници на гр. Габрово и представлява земеделска земя, същият не е нанесен на действащия понастоящем ЗРП на гр. Габрово одобрен през 2006г. Тъй като наследниците на И.П. не са идентифицирали имота си пред ОСЗ – Габрово, неговите граници не са нанесени и на картата на възстановената собственост и е причислен към земите по чл. 19 от ЗСПЗЗ като е предоставен за стопанисване от Община Габрово.

Съгласно Решение № 380/04.08.2010г.  на  I г.о. на ВКС  постановено по реда на чл. 290 от ГПК  по гр. д. 110/2009г. на ВКС „ Имотите, които не са били отнемани от собственика, въпреки забраната на Закона за собствеността на гражданите /отм./, не следва задължително да бъдат възстановявани по реда на ЗСПЗЗ, тъй като с отмяната на ЗСГ забраната за притежаването им отпада. Да се приеме противното  означава да се придаде отчуждително действие на ЗСПЗЗ в случаите, когато имотите не са реално отнети, собствениците им са продължили да ги владеят и считат за свои и затова не са подали заявление за възстановяването им. Включването на тези земи във фонда по чл. 19 ал.1 от ЗСПЗЗ и придобиването им в собственост на общината, би било недопустим резултат от един реституционен закон”.

От приложената преписка на ОСЗ – Габрово по заявление с вх. № 1634/15.01.1992г. със заявител И.В.П. - наследник на И.В.Н. и от заключението на съдебно – техническата експертиза, се установи, че И.В.Н. не е притежавал имот в м. Андреево в землището на гр. Габрово, а имотите които е притежавал се намират на отстояние от 3.7 км. по въздух от  местоположението на процесния имот.

Независимо от това, след като имотът на ищцата е бил приобщен към земите по чл. 19 от ЗСПЗЗ, в нарушение на чл. 19 ал.5 във вр. с ал.4 т.1 от ЗСПЗЗ, ОСЗ е поискала, а Кметът на Община Габрово със Заповед – 1415/15.07.2010г. й е предоставил имота за възстановяване в стари реални граници на наследниците на И.В.Н.. С решение № 14218069А/17.06.2010г. на ОСЗ /т. 5 от решението/ имот с идентификатор 14218.121.558 е възстановен в  съществуващи / възстановими / стари реални на наследниците на И.Н. без реално техния наследодател да е бил негов собственик преди внасянето му в ТКЗС.

Посоченото решение на ОСЗ – Габрово е незаконосъобразно, като постановено в противоречие с материалния закон и косвения съдебен контрол по отношение на него е допустим, тъй като ищцата Д.З. не е участвала в производството по ЗСПЗЗ, в което  имот с идентификатор 14218.121.558 е възстановен в  съществуващи / възстановими / стари реални на наследниците на И.Н.. В този смисъл Решение №407/13.07.2010г. по гр. д. 289/2009г. на I г.о. постановено по чл. 290 от ГПК : „Решението на поземлената комисия, сега Общинска служба "Земеделие", за възстановяване на собствеността, което се постановява в административно производство, по същността си представлява административен акт. Когато се обжалва пред съда, последният действа по реда на обжалването на административните актове и като орган на административното, а не на гражданското правораздаване. Ето защо трайната съдебна практика на Върховния касационен съд и на съдилищата приема, че по влезлия в сила административен акт, респективно по заместващото го съдебно решение, издадено по реда на чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ, в исковото производство за собственост решаващият спора съд следва да упражни косвен контрол за законосъобразност, ако страната по ревандикационния спор, която не е взела участие в административното производство, възразява за липса на предпоставки за възстановяване на собствеността. Провеждането му в исковия процес е единствената защита на тази страна да релевира възраженията си за материална незаконосъобразност на акта за възстановяване.”

С оглед на материалната незаконосъобразност на решение № 14218069А/17.06.2010г. на ОСЗ в частта му досежно възстановяването на собствеността върху имот с идентификатор 14218.121.558 в съществуващи /възстановими/ стари реални граници съдът счита, че не следва да бъде зачетено конститутивното му действие в спора между страните досежно собствеността на процесния имот. Като последица от това  извършените в последствие прехвърлителни сделки с Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 213, том III, рег. № 3109, нот. д. № 189/05.08.2010 г. на нотариус Пламен Коев и с Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 17, том I, рег. № 638, нот. д. № 05/27.01.2011 г. на И.Х., не са произвели вещно – прехвърлително действие и ответникът Ж.М.Ж. не е станал собственик на  имота.

Възраженията на ищцата за невалидност на постановеното решение № 14218069А/17.06.2010г. на ОСЗ – Габрово не се доказаха, доколкото видно от представените от ОСЗ – Габрово същото е издадено от комисия, чиито състав е определен по предвидения в закона ред.

Предвид изложените по- горе съображения съдът намира, че ищцата установи при условията на пълно и главно доказване собствеността си върху  имот с идентификатор 14218.121.558 по КК и КР на гр. Габрово.

Между страните няма спор, че понастоящем имотът се владее от ответника Ж.М.Ж., чието владение обаче е лишено от правно основание, поради това, че праводателите му не могат да му прехвърлят правото на собственост, което самите те не притежават. В отговора си на исковата молба и в първото по делото заседание ответникът не се е позовал на изтекла в негова полза придобивна давност, поради което този въпрос не е бил предмет на доказване по делото. Независимо от това с оглед датата на  постановяване на решение № 14218069А на ОСЗ – Габрово – 17.06.2010г. и датата на предявяване на настоящия иск – 27.05.2014г.  е видно, че за ответника не е изтекъл дори краткия 5-годишен срок на придобивната давност.

С оглед на горното иска по чл. 108 от ЗС следва да бъде уважен като основателен и доказан.

Ответникът Ж.М.Ж. следва да заплати на ищцата Д.З.  следва да заплати на ищцата направените по делото разноски в размер на 3 070.40 лева.

Водим от гореизложеното съдът

 

                                    Р     Е     Ш     И     :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Ж.М.Ж., ЕГН **********, с адрес *** със съдебен адрес *** – чрез Адвокатско дружество „Г. – Дянкова- Стефанов и съдружници” – адвокат Н.Г., че  Д.Б.П.-З. , ЕГН ********** със съдебен адрес ***- чрез адвокат Е.С. и адвокат С.Б.  Е СОБСТВЕНИК на поземлен имот - ливада с площ от 2799 / две хиляди седемстотин деветдесет и девет/ кв. м, местност Андреево, с трайно предназначение  на територията : земеделска, с идентификатор 14218.121.558 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Габрово, одобрени със Заповед РД-18-64/26.10.2007г. на Изпълнителния директор на АГКК, и го  ОСЪЖДА да предаде собствеността и отстъпи владението върху имота, на осн. чл. 108 от ЗС.

ОСЪЖДА Ж.М.Ж., ЕГН **********, с адрес *** със съдебен адрес *** – чрез Адвокатско дружество „Г. – Дянкова- Стефанов и съдружници” – адвокат Н.Г., ДА ЗАПЛАТИ на  Д.Б.П.-З. , ЕГН ********** със съдебен адрес ***- чрез адвокат Е.С. и адвокат С.Б., направените по делото разноски в размер на 3 070.40 лева / три хиляди и седемдесет лева и четиридесет стотинки/, на осн. чл. 78 ал.1 от ГПК..

 Решението е постановено при участието на третото лице Я.В. М., ЕГН ********** с адрес ***.

Препис от решението да се връчи на ищцата, ответника и третото лице.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Габровски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ  :