Решение по дело №47441/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 5070
Дата: 22 декември 2021 г.
Съдия: Никола Динков Кънчев
Дело: 20211110147441
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 16 август 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 5070
гр. София, 22.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 177 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ
при участието на секретаря БИЛЯНА ЛЮБ. КИРИЛОВА
като разгледа докладваното от НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ Гражданско дело №
20211110147441 по описа за 2021 година
намери следното:
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Подадена е искова молба от ИВ. П. К. против РДГ с искане уволнението
му да бъде признато за незаконно и да бъде възстановен на длъжността си.
Ищецът твърди, че по силата на трудов договор № 236 от 2012 г. бил
назначен към ответника на длъжност „старши специалист-горски инспектор“.
За периода от 08.09.2020 г. до 04.03.2020 г. ползвал отпуск поради временна
нетрудоспособност. Със Заповед № РД-05/21.06.2021 г., трудовото му
правоотношение с ответника било прекратено на основание чл. 330, ал. 2, т. 6
от КТ поради наложено дисциплинарно наказание „уволнение“. Ищецът
твърди, че заповедта била незаконосъобразна и не отговаряла на формалните
нормативни изисквания на Кодекса на труда като излага пространни
юридически съображения за това. Счита, че заповедта била издадена след
изтичането на установения с чл. 194, ал. 1 КТ преклузивен срок за това.
Твърди, че неявяването му на работа не съставлявало нарушение на трудовата
дисциплина. Твърди още, че липсата на полагане на работа от него и от негов
колега за периода от 02.08.2020 г. до 04.08.2020 г., се дължала на повреда на
предоставения им автомобил. Оспорва нарушенията на трудовата
дисциплина, посочени от ответника в заповедта, свързани с носенето от него
на документи, свързани с настанен пчелин, както и тези, свързани със
злоупотреба със служебното си правоотношение и пребиваване в незаконна
постройка в землището на с. Душанци и заплашване на трети лица. Моли съда
да признае уволнението за незаконно, да отмени същото и да го възстанови на
длъжността „старши специалист-горски инспектор“. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът подава отговор на исковата
молба. Взима становище за неоснователност на иска. Не оспорва наличието
на трудово правоотношение с ищеца, прекратяването на същото, ползването
1
от ищеца на отпуск поради временна нетрудоспособност. Счита, че заповедта
била законосъобразна и достатъчно ясно мотивирана, като излага юридически
съображения. Установените в заповедта нарушения били конкретизирани и
безспорно установени. Срокът по чл. 194, ал. 1 КТ бил спазен. Оспорва
твърдението на ищеца за наличие на злоупотреба с право от негова страна,
както и твърденията му за реално извършване на нарушенията. Моли съда да
отхвърли исковете претендира разноски. В съдебно заседание страните,
редовно призовани, се явяват и поддържат съответните си искания.
На база представените доказателства, съдът намира за установено
следното:
Безспорни между страните са фактите че ищецът е бил служител към
ответника на основание трудов договор № 236 от 2012 г. на длъжност
„старши специалист-горски инспектор“, че за периода от 08.09.2020 г. до
04.03.2020 г. ползвал отпуск поради временна нетрудоспособност, както и че
със Заповед № РД-05/21.06.2021 г., трудовото му правоотношение с
ответника било прекратено на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ поради
наложено дисциплинарно наказание „уволнение“. От представените от ищеца
пет броя писма-искания (л. 21, л. 25, л. 38, л. 44 и л. 49 от делото) се
установява, че по отношение на него е проведена процедура по чл. 193, ал. 1
КТ и са му поискани обяснения. Писмата-искания са свързани с установените
от ответника и цитирани в заповедта конкретни нарушения на трудовата
дисциплина и са издадени съответно на 16.03.2021 г., 07.06.2021 г., 11.09.2020
г. и 11.09.2020 г. Фактът на издаването им не се оспорва между страните.
Като свидетел по делото беше разпитан П. Д. П.. Заявява, че работи в
автосервиз в гр. Златица. Познавам ищеца като клиент на сервиза. Идвал два
или три пъти, като докарвал служебни коли за ремонт. Има спомен за случай,
в който ищецът му закарал служебен автомобил – марка Лада, модел Нива.
Знае, че автомобилът е служебен, тъй като бил с отличителни знаци на
горското стопанство. Ищецът му се обадил, най-вероятно на 01.08.2020 г, че
има проблем със запалването на автомобила. Тъй като 01.08.2020 г. е бил
почивен ден, свидетелят му се обадил да дойде на следващия ден, т.е. на
02.08.2020г. Служители на сервиза установили, че датчик на коляновия вал не
работи, поръчали нов и го монтирали на следващия ден – 03.08.2020г. По
време на смяната се установило, че проблемът не е в датчика. Тогова ищецът
звъннал на свои колеги, които дошли с еднакъв като марка и модел
автомобил, за да се пробва дали проблемът не е в компютъра на автомобила.
Оказало се, че проблемът бил в компютъра. От сервиза върнали компютъра
пак на автомобила на неговите колеги. Като на следващия ден – 04.08.2020г. –
от сервиза получили компютър втора ръка, който монтирали на оставения от
ищеца за ремонт автомобил. Опитвали няколко пъти да запалят автомобила,
но без успех. Автомобилът включвал на контакт, но не включвал двигателя.
Когато ищецът се обадил на свидетеля, му казал, че колата не пали.
Свидетелят не помни дали в негово присъствие К. водил разговор със своя
работодател. Фактура била издадена за смяната на датчика на коляновия вал и
за труда. Автомобилът престоял в сервиза може би около 4-5 дни. Ищецът го
взел след обяд или сутринта, след като бил поправен. Не бил стоял повече
при сервиза. Свидетелят лично преглеждал автомобила. Първият ден, в който
пристигнал автомобилът бил понеделник, а обаждане свидетелят получил в
неделя.
Останалите приети по делото доказателства съдът счита за ирелевантни
2
към предмета му.
На база така установените факти, съдът достига до следните правни
изводи:
Съгласно чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ работодателят може да прекрати едностранно
трудовото правоотношение с работника при налагането на наказание
„дисциплинарно уволнение“ налагането на това наказание става с мотивирана
писмена заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението и кога е
извършено, наказанието и законният текст, въз основа на който се налага.
Прекратяването на трудовото правоотношение на това основание е директна
последица от налагането на дисциплинарното наказание, което налага
проверка за това дали същото е наложено при спазване на законовите
изисквания в рамките на уредените в закона преклузивни срокове. Съгласно
чл. 194, ал. 1 КТ дисциплинарните наказания се налагат не по-късно от 2
месеца от откриване на нарушението и не по-късно от 1 година от
извършването му. Сроковете за налагане на наказанията са два. Краткият
двумесечен срок се поглъща от едногодишния. Ако е изтекъл едногодишният
срок от извършването на нарушението, дисциплинарното наказание не може
да бъде наложено, дори и да не е изтекъл краткият двумесечен срок от
узнаването му, което се случва при хипотеза на по-късно откриване /узнаване/
на извършеното дисциплинарно нарушение. Обратното, ако е изтекъл
двумесечният срок от узнаването, дори и да не е изтекъл едногодишният срок
от извършване на наказанието, дисциплинарното наказание отново не може
да бъде наложено – така Решение № 209 от 21.01.2019 г. на ВКС по гр. д. №
87/2018 г., III г. о., ГК. В случая по делото не е установено кога точно са
открити четирите установени в заповедта дисциплинарни нарушения.
Доколкото обаче за всички тях на ищеца са били поискани писмени
обяснения, съдът намира, че към датите на съставяне на процесните писма-
искания работодателят е бил установил нарушенията. За първите две
нарушения – неявяване на работа за определени периоди са предявени писмо-
искане от 16.03.2021 г. и писмо-искане от 07.06.2021 г., т.е. поне към
16.03.2021 г. нарушенията са били установени. За третото нарушение –
представяне в деловодството на стопанството на документи за пчелин,
незаконно изградена сграда и поставени четири броя метални фургони е
предявено писмо-искане от 11.09.2020 г., т.е. поне към тази дата нарушението
е било установено. За четвъртото нарушение – постоянно пребиваване в
постройка край язовир е предявено писмо-искане от 22.10.2020 г., т.е. поне
към тази дата нарушението е било установено. Съгласно чл. 194, ал. 3 КТ
сроковете по ал. 1 не текат през времето, когато работникът или служителят е
в законоустановен отпуск. В случая по делото не се спори, че за периода от
08.09.2020 г. до 04.03.2021 г. ищецът е ползвал отпуск поради временна
нетрудоспособност. Тъй като през този период са били установени поне две
от четирите нарушения, срокът по чл. 194, ал. 1 КТ по отношение на тях е
започнал да тече на 04.03.2021 г. и е изтекъл на 05.05.2021г. По отношение на
първите две нарушения срокът е започнал да тече на 16.03.2021 г. и е изтекъл
на 17.05.2021 г. Процесната заповед е издадена на 21.06.2021 г., т.е. след
изтичането на преклузивния срок по чл. 194, ал. 1 КТ на 17.05.2021 г. С оглед
на това съдът намира, че дисциплинарното наказание е наложено
незаконосъобразно.
В заключение, съдът намира, че издадената заповед за уволнение е
незаконосъобразна и следва да бъде отменена. На това основание настоящата
инстанция намира искът с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за доказан
3
и основателен. Трудовият договор е бил безсрочен, т.е. основателен е и
вторият иск на ищеца на основание чл. 344, ал.1, т. 2 КТ, като същият следва
да бъде възстановен на длъжността „старши специалист-горски инспектор”.
Съобразно с изхода на делото, разноски се дължат единствено на ищеца.
От него бяха доказани такива на стойност 1500 лева – адвокатско
възнаграждение. По направеното възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение съдът намира следното: съгласно
задължителните тълкувателни указания, дадени с Тълкувателно решение № 6
от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, т. 16 минималният
размер на адвокатското възнаграждение по трудови дела с определен
материален интерес се определя по чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. на
Висшия адвокатски съвет за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, т.е. на сумата от 650 лева, тъй като това е бил размерът на
минималната работна заплата за страната към момента на сключване на
договора за правна защита и съдействие – 10.08.2021 г. На общо основание
съдът счита, че страните по договора за правна защита и съдействие не са
длъжни да се съобразяват с този размер и могат да уговорят и по-висок такъв.
Преценката по чл. 78, ал. 5 ГПК е конкретна и зависи от фактическата и
правна сложност на делото. Като съобрази фактите, че делото приключи в
рамките на две заседания, през които беше разпитан един свидетел, като бяха
представени и различни писмени доказателства, както и че беше необходим
юридически анализ на различни нормативни актове, съдът намира, че сумата
от 1500 лева, действително е прекомерна и присъденото адвокатско
възнаграждение следва да бъде намалено до сумата от 1200 лева.
Съгласно чл. 78, ал. 6 ГПК, ответникът следва да заплати в полза на
съда сумата от 50 лева – държавна такса по иска с правно основание чл. 344,
ал. 1, т. 1 КТ и сумата от 50 лева – държавна такса по иска с правно основание
чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО на основание чл. 344, ал.
1, т. 1 КТ прекратяването на трудовото правоотношение на ИВ. П. К., ЕГН
********** с адрес гр. София, ...................... със Заповед № № РД-
05/21.06.2021 г., издадена от РДГ – София към ИАГ с адрес гр. София, ул.
..................... на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ.
ВЪЗСТАНОВЯВА на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ ИВ. П. К., ЕГН
********** на заеманата преди прекратяването на трудовото правоотношение
длъжност „Старши специалист-горски инспектор ” към РДГ – София към
ИАГ.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК РДГ – София към ИАГ да
заплати на ИВ. П. К., ЕГН ********** сумата от 1200 лева, разноски в
производството за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК РДГ – София към ИАГ да
заплати по сметка на Софийски районен съд сумата от 50 лева – държавна
такса по иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ и сумата от 50 лева –
държавна такса по иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд с
4
въззивна жалба в двуседмичен срок от 23.12.2021 г., на основание чл. 315, ал.
2 ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5