Р Е Ш Е Н И Е
№ 260468
гр.Пловдив, 03.12.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГО, XIV състав, в открито съдебно
заседание на 19.11.2020г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСЛАВ РАДЕВ
ИВАН
АНАСТАСОВ
при
участието на секретаря: Валентина Василева
като
разгледа докладваното от съдия Иван Анастасов въззивно гражданско дело №
2172/2020г. по описа на Пловдивски окръжен съд, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
по делото е образувано по въззивна жалба от ГД“Гранична полиция“ при МВР против
решение № 2174/29.06.2020г. по гр.д.№ 17572/2019г. на ПдРС, VІІІ гр.с., с
което жалбоподателят е осъден да заплати
на С.Т.Т. следните суми: сумата от 914,48 лева, представляваща допълнително
възнаграждение за 1063 часа нощен труд, приравнени на дневен труд с коефициент
1,143, положен през периода 28.10.2016г.- 28.10.2019г., ведно с мораторна лихва
върху тази сума за периода от датата на падежа на всяко едно вземане- първо
число на месеца, следващ последния месец от тримесечието, в който е бил полаган
нощният труд, до 28.10.2019г. в размер от общо 122,42 лева, ведно със законната
лихва върху главницата, начиная от 28.10.2019г., до окончателното й изплащане,
както и направените разноски за производството по делото. Във въззивната жалба
се сочи неправилност и незаконосъобразност на съдебното решение, иска се
неговата отмяна и постановяване на друго, с което исковата претенция да се
отхвърли.
Постъпил е
отговор на въззивната жалба, с който въззиваемата С.Т.Т. оспорва същата като
неоснователна.
ПОС, ХІV гр.с., като се запозна с
материалите по делото, намира следното:
Производството
по първоинстанционното дело е образувано по искова молба от С.Т.Т. против
ГД“Гранична полиция“, с която са предявени обективно съединени искове с правна
квалификация чл.178 и чл.181 ЗМВР, вр. с чл.150 от КТ и по чл.86 от ЗЗД. В исковата молба се твърди, че ищцата- въззиваема в настоящето
производство, работила през процесния период на длъжност ****в Гранично
полицейско управление- «Летище Пловдив» към Регионална дирекция «Гранична
полиция»- Аерогари, която била структурно подчинена на ГД «Гранична полиция»
при МВР. Съгласно ЗМВР и съобразно със заеманата от нея длъжност С.Т. била със
статут на държавен служител. През периода 28.10.2016г.- 28.10.2019г. тя работила на смени, всяка с продължителност по
12 часа при режим: дневна, нощна и два дни почивка, като на месец полагала 5
или 6 нощни смени. През същия период тя положила общо 896 часа нощен труд,
който преизчислен с коефициент 1,143 възлизал на 1024 часа, като разликата от 124
часа не й били заплатени. В о.з. на 19.02.2020г. по гр.д.№ 17572/2019г. на ПдРС,
VІІІ гр.с., е допуснато увеличение на исковете от 768 лева за главницата на
914,48 лева и от 101,78 лева- мораторни лихви, на 122,42 лева, съобразно с
констатациите на вещото лице по ССЕ относно положените от С.Т. часове нощен
труд.
В отговора на исковата молба се излагат доводи за
това, че приложими са единствено и само ЗМВР и приетите в изпълнение на същия
подзаконови нормативни актове. В Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016г., в сила от
02.08.2016г. и Наредба № 8121з-908 от 02.08.2018г. липсвали правила за
превръщането на нощните часове положен труд
в дневен с коефициент 1,143, като за служителите на МВР е неприложим
реда предвиден в НСОРЗ.
Безспорно е, а и от събраните по пръвоинстанционното
дело доказателства се установява, че през процесния период въззиваемата е работила на длъжност ****в Група
«Летищна сигурност» при Гранично полицейско управление- «Летище Пловдив», т.е.
че е била служител на МВР, и че е
полагала труд на 12 часови дежурства- дневни и нощни. От приетото по делото на
ПдРС заключение по ССЕ, изготвено от вещо лице С. К., се установява, че през
процесния период въззиваемата е положила 930 часа нощен труд. При приложение на
коефициента 1,143 неплатени остават 133 часа, за които дължимата сума е в
размер от 914,48 лева. Мораторна лихва за периодите до завеждане на делото е в
размер от 122,42 лева.
Спорът
по делото се свежда до това, която е приложимата нормативна уредба относно
заплащането на положения нощен труд. В ЗМВР и в действалите през процесния период
Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015 г. за реда за организацията и разпределянето
на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън
редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители /отм./ и Наредба №
8121з-776 от 29.07.2016 г. за реда за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън
редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители /отм./ липсва
правна уредба относно заплащането на положения нощен труд. Разпоредбата на
чл.187, ал.1 определя нощния труд като такъв, който се полага между 22,00 и
6,00 ч., а относно правата на държавните служители в структурите на МВР, полагащи
нощен труд, разпоредбата на чл.188, ал.2 от ЗМВР препраща към КТ. Текстът на
чл.188, ал.2 от ЗМВР гласи следното: „Държавните служители, които полагат труд
за времето между 22,00 и 6,00 ч., се ползват със специалната закрила по Кодекса на труда“.
Специалната закрила по КТ, освен правила относно условията за полагане на нощен
труд, предвижда и завишено възнаграждение. По- конкретно в разпоредбата на
чл.261 от КТ е предвидено, че „Положеният нощен
труд се заплаща с увеличение, уговорено от страните по трудовото
правоотношение, но не по-малко от размерите, определени от Министерския съвет“.
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата е приета
включително и на основание чл.261 от КТ. Същата се явява приложима в конкретния
случай по силата на препратката от чл.188, ал.2 от ЗМВР. Съответно приложим се
явява и коефициентът за преизчисление от 1,143 пункта. Както беше посочено по-
горе, при приложението на този коефициент се явява неиздължено трудово
възнаграждение в присъдения от първоинстанционния съд размер от 914,48 лева,
ведно със съответните лихви за забавено плащане. Ето защо, обжалваното решение
ще следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, като в полза на
въззиваемата С.Т. бъдат присъдени направените от нея съдебни разноски за
адв.възнаграждение в размер от 300 лева.
Предвид гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение
№ 2174/29.06.2020г. по гр.д.№ 17572/2019г. на ПдРС, VІІІ гр.с., с което жалбоподателят
Главна дирекция „Гранична полиция“ е осъден да заплати на С.Т.Т. следните суми:
сумата от 914,48 лева, представляваща допълнително възнаграждение за 1063 часа
нощен труд, приравнени на дневен труд с коефициент 1,143, положен през периода
28.10.2016г.- 28.10.2019г., ведно с мораторна лихва върху тази сума за периода
от датата на падежа на всяко едно вземане- първо число на месеца, следващ
последния месец от тримесечието, в който е бил полаган нощният труд, до
28.10.2019г. в размер от общо 122,42 лева, ведно със законната лихва върху
главницата, начиная от 28.10.2019г., до окончателното й изплащане, както и
направените разноски за производството по делото.
ОСЪЖДА Главна
дирекция „Гранична полиция“ при МВР- гр.**** да заплати на С.Т. ***, ЕГН: **********
сумата от 300 лева- съдебни разноски във въззивното производство.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: