Решение по дело №81/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Производството пред Благоевградски окръжен съд е образувано по подадена въззивна жалба от адвокат К. Б., като защитник на подсъдимия Р. Б. М. с ЕГН *, живущ в С. Д., улица „И.” № 1, област Б., срещу постановената по н.о.х.д. № 629/2011 г. по описа на РС Г. Д. присъда № 3729 от 30.10.2012 г., с която подсъдимият е признат за виновен в това, че на 12.01.2011 г. в местността „Р.”, землището на с. Д., област Б., Ч. използване на техническо средство – лопата, кирка и лист от ножовка, се е опитал да отнеме чужда движима вещ – 32.5 метра телефонен кабел модел „ТПЖП 50х2х0,7” на стойност 308.75 лв. /триста и осем лева и седемдесет и пет стотинки/, собственост на Б. – гр. С., като същият е бил без постоянен надзор, от владението на Р. К. Т. от гр. Г. Д., област Б. – ръководител група „Кабелна мрежа” – район гр. Г. Д. към фирма „А.” ЕООД – гр. С., без негово съгласие, с намерение противозаконно да го присвои, като опита останал недовършен по независещи от него причини, поради което и на основание чл. 195, ал. 1, т. 2 и т. 4, пр. 2 от НК, вр. чл. 194, ал. 1 от НК, вр. чл. 18 от НК, вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК вр. чл. 54 от НК и чл. 36 от НК е осъден да изтърпи наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца, като изтърпяването на същото на основание чл. 66 от НК е отложено за срок от три години от влизането на присъдата в сила. Подсъдимият е признат за невиновен за това, че на 12.01.2011 г. в местността „Р.”, землището на с. Д., област Б., Ч. използване на техническо средство – лопата, кирка и лист от ножовка, се е опитал да отнеме чужда движима вещ – 7.5 /седем метра и петдесет сантиметра/ телефонен кабел модел „ТПЖП 50х2х0,7” на стойност 71.25 лева, собственост на Б. – гр. С., като същият е бил без постоянен надзор, от владението на Р. К. Т. от гр. Г. Д., област Б. – ръководител група „К.” – район гр. Г. Д. към фирма „А.” ООД – гр. С., без негово съгласие, с намерение противозаконно да го присвои, като опитът е останал недовършен по независещи от него причини и е оправдан за извършено престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 2, и т. 4, пр. 2 от НК, вр. чл. 194, ал. 1 от НК вр. чл. 18, ал. 1 от НК. С присъдата подсъдимият е признат за виновен за това, че на 12.01.2011 г. в местността „Р.”, землището на с. Д., област Б., противозаконно е повредил чужда движима вещ – телефонна линия, представляваща елемент от далекосъобщителна мрежа, изградена от телефонен кабел тип „ТПЖП 50х2х0.7”, собственост на Б. гр. С., като е срязал 32.5 метра от същия и с това е нанесъл вреда на дружеството на обща стойност 596,82 /петстотин деветдесет и шест лева и осемдесет и две стотинки/, от който 308, 75 /триста и осем лева и седемдесет и пет стотинки/ е стойността на кабела, поради което и на основание чл. 216, ал. 5, пр. 4 от НК вр. чл. 216, ал. 1 от НК вр. чл. 54 от НК и чл. 36 от НК е осъден да изтърпи наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца, като на основание чл. 66 от НК изтърпяването на същото е отложено за срок от три години от влизане на присъдата в сила. Подсъдимият е признат за невиновен за това, че на 12.01.2011 г. в местността „Р.”, землището на с. Д., област Б. противозаконно е повредил чужда движима вещ – телефонна линия, представляваща елемент от далекосъобщителна мрежа, изградена от телефонен кабел тип „ТПЖП 50х2х0.7”, собственост на Б. гр.С., като е срязал 7.5 метра от същия и с това е нанесъл вреда на дружеството на обща стойност 1.,57 лева, от който 71,25 лева е стойността на кабела – престъпление по чл. 216, ал. 5, пр. 4 от НК вр. чл. 216, ал. 1 от НК. С присъдата е наложено на подс. М. най-тежкото наказание за отделно извършените от него престъпления – 6 м. лишаване от свобода, като изтърпяването на същото е отложено за изпитателен срок от 3 г. Подсъдимият е осъден да заплати на държавата сторените разноски на досъдебното производство в размер на 100 /сто/ лева, 5/пет/ лева за издаване на изпълнителен лист, 165 лева за РС - гр. Г. Д. и 5 лева за изпълнителен лист, районният съд се е произнесъл по веществените доказателства по делото.

Във въззивната жалба се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на присъдата. Твърди се, че не са представени никакви доказателства, които да подкрепят възприетата за установена от първата инстанция фактическа обстановка. Защитата сочи, че самопризнанията на подсъдимия М. пред свидетеля К. са дадени, за да бъде той оставен на мира и не кореспондира с установените по делото факти. Оспорена е преценката на съда относно показанията на поемните лица, във връзка с разминаването в дължината на изкопания ров. Изразено е съмнение как е възможно бягайки, подсъдимият да си вземе инструментите и да ги скрие така, че да не се намерят. Твърди се, че обемът на извършената изкопна работа не може да бъде от едно лице за период от няколко часа и то да остане незабелязано, копаейки продължителен период от време на открито. Излагат се доводи за оказан натиск върху подсъдимия М. от свидетеля К.. Сочи се, че е нелогично да се направи внимателно изкоп с дължина 40 метра и впоследствие да се реже кабела на различни по големина парчета, вместо обратното. Твърди се, че не са представени надлежни доказателства за собствеността върху процесния кабел. Иска се от въззивния съд да отмени атакуваната присъда и да постанови нова, с която да оправдае изцяло подсъдимия М. по обвинението за извършени престъпления.

Пред Благоевградския окръжен съд е проведено съдебно следствие, в хода на което са разпитани повторно свидетелите К., М. и П., а подсъдимият е дал обяснения. Като доказателства са приети характеристична справка за последния, справки от Държавно горско стопанство – с. Г. и документи от Търговския регистър.

В хода на съдебните прения пред въззивната инстанция представителят на държавното обвинение поддържа становището, че първоинстанционният съд е извел правилно фактическата обстановка и е анализирал адекватно доказателствения материал. Счита, че наличието на многобройни косвени доказателства води до извода, че обвинението срещу подсъдимия е доказано по несъмнен начин, като това се е потвърдило и от съдебното следствие пред въззивния съд. За твърдяната от подсъдимия физическа принуда не са установени никакви доказателства. Обвинението застъпва тезата, че е логически необяснимо защо подс. М. е избягал след предложението на св. П. да се изчака пристигането на органите на полицията, освен ако не е виновен за престъпното деяние. Тезата за виновността на подсъдимия се потвърждава и от двете справки от ДГС – Г., които сочат, че в местността „Р.”, където е осъществено престъплението не е предвиждана, разрешавана или провеждана сеч, нито има данни за констатирана незаконна сеч през 2010 г. По тези съображения държавното обвинение счита, че липсват основания за изменение или отмяна на присъдата на първоинстанционния съд и същата следва да бъде потвърдена.

В пледоарията на защитата се посочва, че възприетата от РС Г. Д. фактическа обстановка е измислена от съда и нито е доказана, нито обективно е била възможна да се осъществи. Твърди се, че от шосето към изкопа е имало добра видимост. Поставя се въпросът дали е възможно за период от няколко часа да се изкопае ров с дължина четиридесет метра и дълбочина четиридесет сантиметра през зимата, без да се нарани кабела, а след това да се нареже кабела на парчета. Твърди се, че в показанията си св. К. е излъгал, че ръцете на подсъдимия са били черни, защото си изцапани от кабела, защото в съдебно заседание се било установило, че кабелът не зацапва ръцете. Също така се изразява недоверие към справка от ДГС – Г., защото би било в тяхна вреда да признаят за незаконна сеч. Застъпва се становище, че притиснат физически и от страх подсъдимият е признал за престъплението, което обаче не се потвърждавало, защото впоследствие инструментите не били открити. Иска се отмяна на първоинстанционната присъда и постановяване на нова, с която подсъдимият да бъде оправдан.

В последната си дума подсъдимият сочи, че РС – Г. Д. го е осъдил, защото е имал конфликт със св. П. и моли втората инстанция за оправдателна присъда.

Въззивният съд, след като обсъди материалите по изпратеното дело, изложените доводи във въззивната жалба, събраните доказателства в хода на съдебното следствие, становищата на страните в хода на съдебните прения и след като провери изцяло правилността на присъдата съобразно правомощията си по чл. 314 НПК, намира следното от фактическа и правна страна:

Фактическата обстановка е изяснена правилно от първоинстанционния съд и след събиране на всички необходими доказателства за относимите и релевантни към обвинението факти Ч. способите, предвидени в НПК и е следната:

Подсъдимият Р. Б. М. с ЕГН *, семеен, неосъждан, живущ в С. Д., улица „И.” № 1, област Б., през 2010 г. ходил за гъби в местността „Р.”, в землището на с. Д. и знаел, че оттам минава трасето на телефонен кабел. През месец януари 2011 г. подсъдимият бил безработен и имал нужда от пари. На 12.01.2011 г. същият с неустановени лица бил в местността, за да копаят и извадят кабел. За да не се забелязва от пътя, подс. М. оставил личния си автомобил марка „Фолксваген” на около 500-1000 метра разстояние от местопрестъплението /с този автомобил се придвижвал този ден/, в района на складове за камъни. Оттам пеша отишъл до мястото, където минава трасето на телефонния кабел, и заедно с неустановени в хода на разследването лица изкопали ров /по показанията на св. П. и отразеното в протокола за оглед/ с дължина около четиридесет метра, дълбочина около четиридесет сантиметра и ширина около тридесет сантиметра. След приключване на изкопната дейност подс. М. и другите неустановени лица отрязали преминаващия кабел от двете страни с лист от ножовка /виж заключението на в.л. М. в хода на съдебното следствие, показания на св. К./, която подсъдимият и другите лица носели. Част от отрязания кабел била тип „ТПЖП 50х2х0.7”, а друга - тип ”ТПЖП 10х2х0.5”, като те били съединени с муфа. Тъй като кабелът бил тежък и нямало как наведнъж да се пренесе бил нарязан допълнително /кабела тип „ТПЖП 50х2х0.7”/ с ножовката на четири парчета с дължина съответно единадесет метра, шест метра, пет метра и петдесет сантиметра и десет метра или общата дължина на отрязания кабел от този тип била тридесет и два метра и петдесет сантиметра /вж. заключението на в.л. К./. По същото време в близост до мястото бил със служебен автомобил св. П., служител на фирма „А.” ЕООД, който проверявал получения сигнал за прекъснат телефонен кабел в същата местност. Свидетелят видял подсъдимия да ходи по трасето на кабела, в следващ момент двамата се срещнали и П. питал подсъдимия какво прави в този район и получил отговор, че бере дърва. Последният обаче не носел брадва или други инструменти за бране на дърва, поради което св. П. му казал да изчака пристигането на полицията. В този момент подс. М. побягнал към гората, по посока на изкопа, установен впоследствие, а свидетелят успял да го снима с мобилния си телефон. Свидетелят чул шум от други хора в гората по посока на изкопа, които бягали, но не видял никого. След като на мястото на изкопа пристигнали полицейски служители, св. П. им показал телефонната снимка и св. М. разпознал подсъдимия, свързал се с него по телефона. Подсъдимият казал, че се намира в района на складове за камъни /където бил оставил и автомобила си/ и полицейският служител св. М. отишъл да го пресрещне, за до го отведе при колегите си. След това се осъществил оглед на местопроизшествието в присъствието на поемните лица – св. И. и св. М., двамата от с. Д., които подписали протокола, при извършения оглед на мястото не били установени инструменти – кирка, лопата или ножовка. Подс. М. първоначално отричал да има нещо общо с кабелите и изкопа, но след като бил отведен в Р. – Г. Д. пред св. К. направил признание и подробно разказал, че той е извършил деянието, заявявайки че е бил сам.

Пред първоинстанционния съд са разпитани свидетелите К., Т., П., М., И. и М.. В хода на съдебното следствие пред въззивния съд отново са разпитани св. П., М. и К.. Показанията на св. Р. следва на основание чл. 118, ал. 2 от НПК да бъдат изключени от доказателствената съвкупност, тъй като същият е извършил действия по разследването – съставил е протокола за оглед на местопроизшествието, извършил е разпит на очевидец и затова е бил недопустим неговия разпит.

След анализ на показанията на свидетелите и останалите доказателства по делото, въззивната инстанция намира, че следва да се направят различни изводи за някои от фактическите обстоятелства, приети от районния съд съгласно посоченото по-горе при запазване на направените правни изводи. Показанията в съвкупност не страдат от съществени противоречия и са логически взаимно свързани, поради което и въззивният съд ги кредитира с доверие. Съдът не кредитира обясненията на подсъдимия в хода на съдебното следствие за това, че неговите обяснения и признания пред св. К. били дадени въз основа на упражнено насилие от полицейския служител и че подсъдимият е бил на местопрестъплението, защото търсел дърва, останали след извършена сеч в местността. Разбираема е тази реакция на подсъдимия, доколкото евентуалното компрометиране показанията на свидетеля К. биха поставили под съмнение целия събран по делото доказателствен материал. Самият подсъдим не сочи и не представя никакви медицински документи, удостоверяващи упражнено към него насилие от страна на свидетеля К.. Показанията на св. К. относно участието на подсъдимия в престъплението намират опора в останалия събран по делото доказателствен материал. На първо място, пред свидетеля К. подсъдимият е разказал, че на инкриминираната дата – 12.01.2011 г., е отишъл да копае кабел в същата местност – „Р.”, като за този кабел е знаел още от лятото на предходната година, когато е брал гъби там /вж. показанията на св. К. – “...Каза, че когато е ходил за гъби и видял нещо репер и по този начин е разбрал, че там минава трасето на кабела ...”/. Подсъдимият се е подготвил предварително за престъплението – имало е други лица, които са участвали с него в извършване на изкопа, бил е на мястото с инструменти, подходящи за копаене и рязане на кабел, превозно средство, с което се е придвижил до местопрестъплението и е могъл да използва за бързо отдалечаване на вещите оттам. Според въззивната инстанция подс. М. е бил на мястото заедно с неустановени лица, с които е копаел и извадил, съответно отрязал кабела, който е минавал на около 30-40 метра над пътя, като от пътя нямало видимост към мястото, където се извършвали изкопните дейности, а направеният изкоп е бил с дължина около 40 метра. Св. П. дава последователни и непроменени показания на досъдебното производство и пред двете съдебни инстанции, в които показания заявява за чутия от него шум от бягащи в гората хора, предупредени от подсъдимия, като последният и другите хора се намирали в гората в една и съща посока и били чути от този свидетел в посоката, където после е установен изкопа. Действително съществува противоречие в доказателствата относно дължината на парчетата кабел, намерени на местопрестъплението и приобщени като веществени доказателства по делото, което може да се обясни доколкото те не са били измервани точно със съответно средство за измерване, като следва да се отбележи, че описаната в протокола за оглед обща дължина на кабела не се различава съществено от действителната му дължина, измерена от в.л. К. при изготвената от него експертиза. Поведението на подс. М. във водения разговор със св. П. е опит да заблуди последния какво прави на място, като му е казал, че бере дърва /вж. показанията на св. П. - „...той каза, че бере дърва ...Той не носеше нищо със себе си. Не носеше брадва ...”/. Именно това е и усъмнило св. П., който казал на подс. М. да изчака полицията. Чувайки за това обаче, последният побягнал към гората, за да сигнализира възможно най-бързо на неустановените лица, с които е копал и срязал кабелите, и предотврати установяването на извършителите на престъплението /вж. показанията на св. П. – „…и той тръгна нагоре да бяга”, „Към мястото където тръгна да бяга, чух шумове от повече хора и всички избягаха”, „…седеше като отцепка…”, „...според мен беше уплашен...”/. Св. П. обаче успял да снима подс. М. с мобилния си телефон, като установяването на самоличността на подсъдимия е станало благодарение находчивостта на П.. В подкрепа на приетото за установено, че подсъдимият е участвал в изкопаването на кабела, са и показанията на св. К., който при довеждането на подсъдимия от св. М. е възприел, че „ ...ръцете му бяха черни, изцапан беше, ...”, „...долния край на обувките му бяха черни...”. Действително инструментите, сочени от подсъдимия – кирка, лопата и лист от ножовка, не били намерени, както на инкриминираната дата, въпреки положените от полицейските служители усилия, така и на следващия ден, когато подсъдимият им показал мястото, където според неговата версия пред св. К. ги е скрил. Следва да се има предвид, че е изминало доста време до следващия ден и е било възможно инструментите да са били намерени и взети от преминаващи през тази местност лица, както и някое от неустановените лица, участвали заедно с подсъдимия в копането на рова и рязането на кабелите, да е взело инструментите, дори е възможно и самият подсъдим да е показал друго място на полицейските служители. В тази връзка следва да се има предвид, че подсъдимият пред К. е казал, че е скрил инструментите в храст в гората, а е водил К. и Р. при някакъв канал близо до мястото на извършване на престъплението, където не е било намерено нищо. Наведени са и твърдения от защитата на подсъдимия, че поемните лица не са участвали в меренето на изкопа и на кабела, които съдът намира за неоснователни. Поемните лица не участват в такива процесуални действия, а са длъжни да удостоверят дали същите са извършени в тяхно присъствие. Безспорно се установява, че свидетелите И. и М. са присъствали, като поемни лица при огледа на местопроизшествието, както и са били свидетели на измерването на дължината на изкопа и кабела. Действително в показанията на свидетеля И. има известни противоречия, но същият твърди: „...Мисля, че мерихме на крачки. Не си спомням кой мереше. Не съм участвал в меренето, но имаше мерене.Мисля, че двамата брояхме крачките, май бяха 40 крачки. Кабела не знам кой е измерил и колко е бил, но мери на място ...”. Малко преди това твърди, че „...бях когато се изготви протокола... Мисля, че правилно бе отразил това което видяхме...”. Според другото поемно лице – свидетеля М. „...Не си спомням колко бе копано, може би имаше 40 метра. Мериха, но не помня точните мерки. Не си спомням кой мереше, но беше полицейски служител... След като Р. написа протокола, запознахме се с него, вярно е записано и го подписахме ...”. Ако се констатират така, както твърди и защитата на подсъдимия известни противоречия в показанията на разпитаните свидетели, то същите не са съществени и могат да се обяснят с изминалия сравнително продължителен период от време от случилото се /а именно противоречия досежно това дали кабела е бил едно или няколко парчета, дали е бил навит или не, какъв е бил размера на отделните парчета/.

По делото са изготвени и приети от първоинстанционния съд две търговско-оценъчни и две съдебно-технически експертизи, с които са установени стойността на процесните кабели, дължината, типа на кабелите и начина, по който са отрязани. Според заключенията търговско-оценъчните експертизи, изготвени от в.л. П., цената на линеен метър телефонен кабел модел „ТПЖП 50х2х0.7”, като нов към датата на извършване на деянието – 12.01.2011 година е 9.50 лева. За кабелите като дълготраен актив, амортизационната норма на изхабяване е 2% годишно, т.е. се изхабяват морално за 50 години. Тъй като същите кабели са нови положени през 2010 година, то първоинстанционният съд правилно е преценил, че не следва да се начисли изхабяване. От изготвената съдебно-техническа експертиза от в.л. А. К. е видно, че кабелите, веществени доказателства по делото са два типа: тип „ТПЖП 10х2х0.5” и тип „ТПЖП 50х2х0.7”. Дължината на кабелите е както следва: тип „ТПЖП 10х2х0.5” с дължина 6 м.; тип „ТПЖП 50х2х0.7”, четири парчета с обща дължина 32.5 м., като общата стойност според това в.л. е 550.87 лв. Според изготвената от същото вещо лице допълнителна експертиза, въз основа на представени справки от повече търговски дружества стойността на кабелите е - кабел тип „ТПЖП 10х2х0.5” – 1.87 лв./м., а кабел тип ”ТПЖП 50х2х0.7” – 14.09 лв./м. Като обща стойност на щетата, включваща стойността на кабелите и стойността на работите за възстановяване на телефонната линия в.л. сочи сумата от 833.15 лв. Досежно стойността на кабела, действително са дадени от вещите лица различни цени към момента на инкриминираното деяние. Доколкото обаче прокурорът не е направил изменение на обвинението, след изготвената експертиза от вещото лице К., според която цената на кабела, както и причинената повреда на телефонната линия, представляваща елемент от далекосъобщителната мрежа са на по-голяма стойност, съдът правилно се е съобразил с изготвената на досъдебното производство експертиза от вещото лице П..

При така установеното от фактическа страна и предвид наличните доказателства, първоинстанционният съд е приел, че с действията си подсъдимият Р. М. е осъществил от обективна страна опит за кражба, Ч. използване на техническо средство – лопата, кирка и лист от ножовка, като е разрязал тридесет и два метра и петдесет сантиметра кабел от типа”ТПЖП 50х2х0.7” на стойност триста и осем лева и седемдесет и пет стотинки, собственост на Б. – гр. С., като същият кабел е бил без постоянен надзор, от владението на Р. Т. от гр. Г. Д., област Б. – ръководител група „К.” – район гр. Г. Д. към фирма „А.” ЕООД – гр. С. – престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 2 и т. 4, пр. 2 от НК вр. чл. 194, ал. 1 от НК вр. чл. 18 от НК. Първоинстанционният съд правилно е преценил, че деянието съставлява опит, а не довършено престъпление поради факта, че подсъдимият не е успял да установи трайна фактическа власт върху процесните кабели, тъй като те са намерени на местопрестъплението. Той не е могъл да ги изнесе оттам, за да може впоследствие самостоятелно да се разпорежда с тях. Опитът е останал недовършен поради независещи от последния причини, а именно поради пристигането на св. П..

РС – гр. Г. Д. правилно е постановил, че подсъдимият е невиновен по обвинението за опита за кражба над размера от тридесет и два метра и петдесет сантиметра кабел от типа „ТПЖП 50х2.0.7”. Тъй като обвинението след изменението в съдебна фаза е за опит за кражба на четиридесет метра кабел от горепосочения тип, а по делото не са установени доказателства, които да подкрепят тази теза за размера над тридесет и два метра и петдесет сантиметра, въззивният съд приема извода на първата инстанция. Разминаването идва оттам, че на местопрестъплението е намерен и кабел от друг тип - „ТПЖП 10х2х0.5” в размер на шест метра. В обвинителния акт, а също и след изменението на обвинението срещу подсъдимия пред първоинстанционния съд няма обвинение за опит за кражба на кабел от типа „ТПЖП 10х2х0.5” в посочения размер.

ОС – Б. намира за правилен извода на първоинстанционния съд, че наред с опита за кражба, при условията на идеална съвкупност е осъществено и противозаконно повреждане на чужда движима вещ – телефонна линия, представляваща елемент от далекосъобщителна мрежа, изградена от телефонен кабел тип „ТПЖП 50х2х0.7”, собственост на Б. – гр. С., като са срязани тридесет и два метра и петдесет сантиметра кабел, част от телефонната линия – престъпление по чл. 216, ал. 5, пр. 4, от НК вр. чл. 216, ал. 1 от НК. Ч. отнемането на част от телефонната линия с отрязването на кабела, подсъдимият фактически е нарушил целостта на телефонната мрежа, като я е направил негодна за експлоатация до отстраняване на повредата в цялост. По този начин той е повредил съобщителната мрежа, Ч. увреждане на част от елементитей – процесния кабел и е осъществил и състава на горепосоченото престъпление.

Първоинстанционният съд отново правилно е постановил, че по отношение на кабел от типа „ТПЖП 50х2х0.7” над размера от тридесет и два метра и петдесет сантиметра, подсъдимият не е осъществил престъпление по чл. 216, ал. 5, пр. 4, от НК вр. чл. 216, ал. 1 от НК тъй като такъв кабел не е налице над горепосочения размер. Тук, както по-горе, отново се касае за разминаване в обвинителния акт, тъй като дори след изменението на обвинението пред първоинстанционния съд, в него не е отразено наличието на различен тип кабел, а именно - „ТПЖП 10х2х0.5” в размер на 6 метра.

От субективна страна първоинстанционният съд, изхождайки от установената по делото фактическа обстановка, обективните особености на конкретната ситуация и най-вече от поведението на подсъдимия, от които могат да се извлекат данни за субективното отношение на дееца към извършеното правилно е преценил, че от субективна страна и двете престъпления са извършени от подсъдимия виновно, с пряк умисъл. Подс. М. е съзнавал общественоопасния характер и последиците от деянието си и е искал настъпването на вредните последици както за престъплението кражба, така и за повреждане на далекосъобщителната мрежа.

На база установеното от фактическа страна и предвид изложения анализ на доказателства, въззивната инстанция приема, че с действията си подсъдимият М. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпленията по чл. 195, ал. 1, т. 2 и т. 4, пр. 2 от НК вр. чл. 194, ал. 1 от НК вр. чл.18 от НК и чл.216, ал. 5, пр. 4, от НК вр. чл. 216, ал. 1 от НК по отношение на посочения по-горе размер и тип на кабел.

Във въззивната жалба се твърди, че не са представени никакви доказателства, които да подкрепят възприетата за установена от първата инстанция фактическа обстановка. Защитата сочи, че самопризнанията на подсъдимия М. пред свидетеля К. са дадени, за да бъде той оставена на мира и не кореспондират с установените по делото факти. Въззивната инстанция не може да се съгласи с това твърдение. В хода на наказателното производството са разпитани свидетели, като трима от тях са разпитани и пред въззивната инстанция. Проведени са очни ставки. Приети са четири експертизи, справки от ДГС с. Г. и други писмени доказателства. Въз основа на тази значителна доказателствена съвкупност въззивният съд възприема извода на РС – гр. Г. Д., че са налице множество, макар и косвени доказателства, които по безспорен и категоричен начин доказват както факта на извършване на престъпленията, така и техния автор – подсъдимия М. /налице са доказателства за участието и на други лица, но същите не могат да бъдат установени като самоличност/. Защитата във въззивната жалба оспорва преценката на първоинстанционния съд, относно показанията на поемните лица, във връзка с разминаването в дължината на изкопания ров. Въззивната инстанция счита, че в тази връзка следва да се държи сметка, че в показанията си поемните лица заявяват, че размерът на изкопа е измерен с крачки, а не с рулетка, поради което е разбираемо разминаването както за размера на кабела, така и на изкопа, а и същото следва да се приеме за несъществено. Защитата изразява съмнение как е възможно бягайки, подсъдимият да си вземе инструментите и да ги скрие така, че да не се намерят, както и че обемът на изкопната работа не може да бъде извършен от едно лице за период от няколко часа и то да остане незабелязано, копаейки продължителен период от време на открито. По този довод въззивният съдпосочва, че се установява извършване на изкопната дейност и разрязването на кабелите от подсъдимия и от неустановени други лица, което сочи и св. П. в показанията си, които бяха анализирани в приетата за установена от въззивния съд фактическа обстановка. С оглед на това изкопните работи е било напълно възможно да бъдат осъществени за този период от време, съответно инструментите да скрие /или вземе/ подсъдимият или другите лица, които са били тогава с него, като от свидетелските показания на св. П. се установява, че откъм пътя не е имало пряка видимост към изкопа и съответно преминаващите по пътя е нямало как да забележат, че се копае, кой извършва тази дейност и с какво, укриването на участниците с инструментите за копаене. По отношение на изказаното от защитата твърдение за оказан физически натиск над подсъдимия, въззивната инстанция намира, че в цялата доказателствена съвкупност няма никакви доказателства за оказван натиск върху последния при водения разговор със св. К., поради което съдът счита тези твърдения за неоснователни и недоказани. Защитата във въззивната жалба сочи, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че процесният кабел е вещ без постоянен надзор. Съдът не споделя такава становище, доколкото телефонната линия не е охранявана и не е била под постоянния физически или технически контрол /Ч. камери и др. средства за наблюдение/ от страна на служители на Б. или на „А.” ЕООД – гр. С., показателно за което е и това, че извършването на такава по обем изкопна дейност и последващо рязане на кабели изисква време от поне няколко часа и само бързата реакция на свидетеля П. и това, че автомобила на подс. М. е бил все пак на значително разстояние са попречили на подсъдимия и неустановените лица с него да натоварят кабела и да довършат кражбата. В тази връзка следва да се имат предвид и показанията на св. П., според които използваното техническо средство не е локализирало с голяма прецизност мястото на прекъсване на телефонната линия, техническото средство не определя с абсолютна точност къде точно е прекъснато трасето, като то може да е на значително разстояние от мястото, където се подава сигнала, поради което в случая следва да се приеме, че тази вещ е оставена на обществено доверие, тъй като няма постоянен надзор над нея. Във въззивната жалба защитата излага, че е нелогично да се направи внимателно изкоп с дължина четиридесет метра и впоследствие да се реже кабела на различни по големина парчета, вместо обратното. Въззивният съд намира, че твърдението на защитата е неоснователно, тъй като и св. П. в показанията си пред настоящия съд посочи, че дори при нарушаване на обвивката на кабела има възможност да се получи сигнал за повреда в централата на фирмата, като колкото по-късно се нарани или отреже кабела, толкова по-късно ще се получи сигнал за повреда и респективно ще пристигнат служители на фирма „А.” ЕООД гр. С., за да огледат мястото, поради което логично е в този смисъл подсъдимият и неустановените други участници с него да са се старали да не нараняват кабела по време на изкопните работи, а едва след като е открито цялото количество кабел да се извърши нарязването. Твърди се, че не са представени надлежни доказателства за собствеността върху процесния кабел. По делото е предоставено удостоверение от „В.”, според което дълготрайният материален актив ВРК – гр. Г. Д., Сатовча инвентарен номер ...е собственост на Б. от 31.12.1979 г. и към 27.01.2012 г. същият фигурира в счетоводна сметка № 204230. От полученото писмо от „В.” е видно, че между Б. и „А.” ЕООД гр. С. е сключен договор с рег. № 26842/12.02.2010 г. за предоставяне на услуги по поддръжка на мобилната и фиксираната електронна съобщителна инфраструктура, собственост на БКТ – аутсорсинг на експлоатацията на мрежата. Б. запазва изцяло правото си на собственост върху изградената електронна съобщителна инфраструктура, които документи съдът приема, че са надлежни доказателства за собствеността върху процесния кабел.

В пледоарията на защитата са изтъкнати твърдения идентични с тези от въззивната жалба, по които решаващият орган вече взе отношение, като съдът следва да се спре на необсъдените по-горе твърдения.Твърди се, че в показанията си св. К. е излъгал, че ръцете на подсъдимия са били черни, защото си изцапани от кабела, защото в съдебно заседание се било установило, че кабелът не зацапва ръцете. Въззивната инстанция не може да приеме подобен аргумент, защото когато процесният кабел е представен в съдебното заседание пред първата инстанция е било минало много време от неговото изкопаване и съответно той е бил сух и не е могъл за замърси или остави следи по ръцете. Също така не е установено дали изолацията на кабела е такава, че при обикновен допир да оставя следи. Освен това от възприетата от въззивния съд фактическа обстановка става ясно, че освен подсъдимия в дейностите по изкопаване на рова и разрязването на кабела са участвали и други неустановени лица. Няма обаче данни подсъдимият лично да е участвал в издърпването на кабелите от земята, при което да са останали съответните следи, като замърсяването по ръцете на подсъдимия /който факт безспорно се установява от показанията на свидетелите, видели подсъдимия непосредствено след престъплението/ може да се получи освен от досег с кабела и от самите дейности по неговото изкопаване. В пледоарията на защитата се изразява недоверие към справка от ДГС – с. Г., защото би било във вреда на държавната институция да признаят за незаконна сеч. Справките са приети в хода на съдебното следствие пред въззивната инстанция и съдът счита, че няма основание да се съмнява в предоставените от ДГС – с. Г. документи, доколкото няма доказателства с данни за обратното /обясненията на подсъдимия са противоречиви за това имало ли е сеч, от кой е разбрал за такава и т.н./.Справките имат важно значение за доказателствената съвкупност по делото, тъй като те удостоверяват, че през 2010 г. в местността „Разставица” не е предвиждана, разрешавана или провеждана никаква сеч, както и не е констатирана незаконна сеч, като тези доказателства оборват твърдението на подсъдимия, че е бил в местността да събира дърва, защото знаел, че е имало сеч. В тази връзка обясненията на подсъдимия не следва да бъдат кредитирани с доверие от съда, защото не са подкрепени от нито едно дори косвено доказателство в тази насока. Не е носел със себе си инструменти /по показанията на св. П., който първи го е видял/, побягнал е след като св. П. му е казал, че ще повика полиция, подсъдимия твърди, че е получавал добри доходи, което не кореспондира с неговите твърдения, че е отишъл да събира дърва за огрев от гората.

При преценка на справедливостта на наказанията, наложени на подсъдимия с обжалваната присъда, въззивната инстанция намира следното: Като смекчаващи вината обстоятелства районният съд е посочил в конкретния случай семейното положение на подсъдимия, добрите характеристични данни и чистото му съдебно минало, следва да се приеме като такова и факта, че престъплението кражба е спряло във фазата на опита, а като отегчаващи – поведението на подсъдимия - избягал е от местопрестъплението след срещата със св. П., както и наличието на два квалифициращи признака на кражбата в осъщественото от подсъдимия такова престъпление.

Въззивния съд намира, че РС – гр. Г. Д. правилно е индивидуализирал наказанието за извършените от подсъдимия две престъпления, като е определил, че в случая следва да се приложи чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК за престъплението кражба и е определил наказанието за престъпното повреждане на чужда вещ при условията на чл. 54 НК в размер на по 6 м. за всяко едно от престъпленията при съвкупност - приложението на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК за кражбата следва да е при наличие на хипотезата на чл. 58, б. а НК - поради недовършеността на престъплението, а не поради наличие на множество смекчаващи вината обстоятелства, както е приел първоинстанционния съд, тъй като констатираните смекчаващи обстоятелства не могат да се определят като многобройни, нито някое от тях е изключително по своя характер. По отношение престъплението по чл. 216, ал. 5, пр. 4 вр. ал. 1 НК наказанието е справедливо отмерено в същия размер от 6 м., тъй като престъплението е довършено, налице е размер на вреда, която надвишава около 3 пъти размера на минималната работна заплата, поради което няма основание за по-голямо снизхождение. Настоящият състав споделя доводите за наличието на всички предпоставки за прилагане на чл. 66 НК, след като на осн. чл. 23 НК е наложено най-тежкото наказание на подсъдимия за извършените от него престъпления, като с оглед смекчаващите обстоятелства правилно е определен минималния изпитателен срок.

Въззивната инстанция счита, че РС – гр. Г. Д. правилно е присъдил сторените разноски както на досъдебното, така и на съдебното производство с оглед разпоредбата на чл. 189, ал. 3 НПК, които да бъдат заплатени от подсъдимия М.. Последният следва да бъде осъден да заплати по сметка на въззивната инстанция разноските, направени пред тази инстанция в размер на 103, 99 лева /сто и три лева и деветдесет и девет стотинки/.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 338 от НПК съдът:

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА присъда № 3729 от 30.10.2012 г., постановена по н.о.х.д. № 629/2011 г. по описа на РС - гр. Г. Д..

ОСЪЖДА подсъдимият Р. Б. М. с посочена в присъдата самоличност да заплати по сметка на ОС – Б. за разноските, направени пред въззивната инстанция, сумата в размер на 103, 99 лева /сто и три лева и деветдесет и девет стотинки/.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: