ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 609
гр. Габрово, 25.11.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II, в закрито заседание на
двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Валентина Генжова
Членове:Галина Косева
Кремена Големанова
като разгледа докладваното от Валентина Генжова Въззивно частно
гражданско дело № 20214200500415 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.413 ал.2 ГПК във връзка с чл. 274 от
ГПК.
Образувано е по частна жалба на "Агенция за събиране на вземания"
ЕАД гр. ********* срещу разпореждане № 1251/30.08.2021г. по ч.гр.д. №
1314 /2021 г. по описа на Районен съд Габрово, с което е отхвърлено
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК против
длъжника С.В.К., ЕГН ********** от гр. *********, ул. ******* бл. *****,
ет. **, ап.**. В жалбата се твърди, че разпореждането било
незаконосъобразно и необосновано. За да отхвърли заявлението заповедният
съд приел, че договорът за поръчителство, от който черпи права заявителя, не
е договор за финансова услуга, тъй като не попадал в §1от ДР на ЗПФУР и не
можело да бъде сключен по реда на чл. 6 от ЗПФУР, поради което и
направил извод ,че същият не е валидно сключен. Твърди се, че тези
аргументи и правни изводи са незаконосъобразни и необосновани.
Излага се, че както договорът за кредит така и договорът за
поръчителство са сключени съобразно правилата на ЗЕДЕУУ и при
наличието на предпоставките на чл. 13, ал.4 от същия, следвало да се приеме,
че възпроизведеният на хартиен носител електронен документ – договор за
поръчителство, е саморъчно подписан документ и се ползва с формална
1
доказателствена сила по смисъла на чл. 180 ГПК. Неправилен бил извода на
съда, че договорът за поръчителство не попадал в дефиницията на
„финансова услуга“, дадена в §1 от ДР на ЗПФУР. Договорът за кредит е
финансова услуга, а съгласно чл. 146, ал.1 ЗЗД поръчителят, който е изпълнил
задължението, встъпва в правата на удовлетворения кредитор срещу
длъжника.Договорите за поръчителство и за предоставяне на поръчителство
имали акцесорен характер по отношение на договора за потребителски
кредит и нямало пречка да бъдат сключени чрез размяна на електронно
волеизявление между страните. Тъй като договорът за кредит попадал в
обхвата на финансова услуга , то и договора за поръчителство във връзка с
този договор е валиден, доколкото са спазени изискванията по чл. 13,ал.4 от
ЗЕДЕУУ. Претендира се отмяна на обжалваното разпореждане и
постановяване на ново с уважаване изцяло на искането в подаденото
заявление по чл. 410 ГПК.
Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна и против
подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
С обжалваното разпореждане е отхвърлено изцяло заявлението на
"Агенция за събиране на вземания" ЕАД гр. **** срещу С.В.К. за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК.
Първоинстанционният съд е приел, че представения договор за
предоставяне на поръчителство, от който черпи права заявителя, не е
подписан от потребителя К., поради което не е налице сключен такъв договор
за предоставяне на поръчителство. От друга страна е посочил, съобразно
уточнението от заявителя, че този договор е сключен при условията на
ЗПФУР, но не е за предоставяне на финансова услуга, съгласно дефиницията
дадена в §1 от ДР на ЗПФУР, поради което сключването му по реда на този
закон е невъзможно.Освен по изложените доводи, въззивния съд намира
заявлението за издаване на заповед по чл. 410 ГПК за неоснователно и по
следните съображения:
Със заявлението за издаване на заповед по чл. 410 ГПК е за суми
произтичащи от гаранционна сделка/поръчителство/. Размера на вноските по
договора за поръчителство са равни по размер на вноските по договора за
кредит и се дължат едновременно с тях независимо дали отговорността на
2
поръчителя е ангажирана или не. Поради това следва да се приеме, че дългът
по договора за потребителски кредит следва да се разглежда като едно
неделимо задължение с договора за поръчителство. С този разход ГПР ще
надхвърли границата по чл. 19, ал.1 ЗПК, тъй като уговореното с договора за
поръчителство възнаграждение не е включено в размера на „общ разход по
кредита“. При тези установявания следва да се приеме, че уговореното с
договора за поръчителство възнаграждение не отговаря на изискванията за
добросъвестност и води до значително неравновесие в правата между
потребител и търговец, т.е. същата е неравноправна, поради което и на осн.
чл. 26, ал.1 ЗЗД е нищожна и не поражда валидно задължение за плащане на
претендираната сума от длъжника.За наличието на неравноправни клаузи в
договорите, съдът е длъжен да следи служебно и в заповедното производство.
По изложените съображения правилно заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е било отхвърлено и обжалваното
разпореждане следва да бъде потвърдено.
С оглед на изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 1251 от 30.08.2021 г. постановено
по ч.гр. д. № 1314/2021 г. по описа на Районен съд Габрово.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3