№ 523
гр. София , 15.06.2021 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-В в закрито заседание на петнадесети
юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Анелия Маркова
Членове:Пепа Маринова-Тонева
Мария Малоселска
като разгледа докладваното от Анелия Маркова Въззивно частно гражданско
дело № 20211100506240 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.274 ГПК вр. с чл. 32 а, ал.4 от
Правилника за вписванията /ПВ/.
Образувано е по частна жалба, подадена от И..Д.Ц.. срещу
определение № 573 от 15. 04.2021 г., постановено от съдия по вписванията
при Служба по вписванията, гр.София- К.В..
В частната жалба се излагат доводи за неправилност на така
постановеното определение, с което се отказва частично вписване на съдебна
спогодба по гр.д.№ 69257 по описа за 2019 г. на СРС по заявление № 23769 от
15.04.2021 г. Счита, че е допустимо частично вписване досежно единствено
поставен в дял недвижим имот, защото за заявителката бил налице правен
интерес да иска вписване само на поставеният й в дял недвижим имот, за
който да заплати държавна такса за вписване. В случая се касаело до съдебно-
разделителни протоколи относно недвижими имоти по смисъла на чл.4, б.“г“
ПВ. Сочи, че съгласно приетото в т.6 от ТР № 7/25.04.2013 г. по т.д.№ 7/2012
г. на ОСГТК на ВКС, съдията по вписванията извършвал само формална
проверка. Счита, че определение № 127 от 26.03.2010 г. по ч.гр.д.№ 77/2010 г.
на ВКС, Второ ГО, ГК на което се бил позовал съдията по вписванията било
неотносимо към конкретния случай.
Иска се от настоящата инстанция да отмени обжалваното определение и
да разпореди на съдията по вписванията да извърши вписване на съдебна
спогодба по гр.д.№ 69257 по описа за 2019 г. на СРС по отношение на
1
недвижимия имот с идентификатор 04234.6988.51 с площ от 1005 кв.м.,
съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри на с.Бистрица,
одобрен със заповед № РД-18-51 /03.11.2011 г. на ИД на АГКК. Разноски не
се претендират.
По допустимостта на частната жалба:
Обжалваното определение е постановено на 15.04.2021 г.
Частната жалба е подадена на 22.04.2021 г./по пощата/, т.е. в срока по
чл.32 а, ал.4 ПВ.Същата е подадена срещу подлежащ на инстанционен
контрол съдебен акт и от надлежна страна.
Следователно частната жалба е допустима.
По основателността на частната жалба:
За да постанови определение в обжалвания смисъл, съдията по
вписванията е констатирал, че не може да се определи държавната такса
поради непредставяне на данъчна оценка за имоти с № 04234.6971.1129, за
сграда № 04234.6971.1129.1, за сграда 04234.6971.1129.2, за сграда
04234.6971.1129.3, което по арг. от чл.2 ТДТСАВ било основание за отказ. С
молбата била представена данъчна оценка за имот с идентификатор
04234.6988.51. Представена била съдебна спогодба в цялост и вписване
можело да се извърши след определяне на материалния интерес в цялост.
Искало се вписване по отношение на имот, поставен в дял на И..Д.Ц.., но не
било представено препис-извлечение от съдебния акт за този имот. Искане за
частично вписване на цитираният съдебен акт без представяне на препис-
извлечение от съдебния акт не следвало да бъде извършено. Съгласно
определение № 127 от 26.03.2010 г. по ч.гр.д.№ 77/2010 г. на ВКС, Второ ГО,
ГК, частично вписване било недопустимо.Приложение намирала и
разпоредбата на чл.6, ал.2 ГПК. Съдията по вписванията не можел да променя
искането на молителя да дава указания, да спира производството. След като
съдебният акт бил представен в цялост, съдията по вписванията не можел да
разпореди частично вписване, защото между въведеното в
регистъра/партидната книга и подреденото в книгите по чл.33 ПВ следвало да
има идентичност, в противен случай била предвидена отговорност по чл.49
ПВ.
Видно от подаденото заявление № 23769 от 15.04.2021 г. представена е
2
съдебна спогодба по гр.д.№ 69257 по описа за 2019 г. и е поискано вписване
по отношение на имот с идентификатор 04234.6988.51.
Със съдебната спогодба И..Д.Ц.. получава в дял имот с идентификатор
04234.6988.51. Със същата спогодба Я.Д.Я. получава в дял имот с
идентификатор 04234.6971.1 129, ведно с построените в него еднофамилна
жилищна сграда с идентификатор 04234.6971.1129.1, селскостопанска сграда
с идентификатор 04234.6971.1129.2 и селскостопанска сграда с
идентификатор 04234.6971.1129.3. Представено е удостоверение за данъчна
оценка само за имота, който заявителката е получила в дял по силата на
съдебната спогодба и скица за същия.
Действително, правомощията на съдията по вписванията са предмет на
обсъждане в приетото Тълкувателно РЕШЕНИЕ № 7 от 25.04.2013 г. на ВКС
по тълк. д. № 7/2012 г., ОСГТК, задължително за приложение. Според точка 6
на това ТР, проверката, която съдията по вписванията извършва съгласно чл.
32а, ал. 1 от ПВ е относно това, дали представеният за вписване акт отговаря
на изискванията на закона и се ограничава до това, дали актът подлежи на
вписване, съставен ли е съобразно изискванията за форма и има ли
предвиденото в Правилника за вписванията съдържание.
В конкретния случай съдът намира, че отказът е правилен, защото:
Съгласно чл. 569 ГПК вписванията, отбелязванията и тяхното
заличаване в случаите предвидени от закона, съставляват нотариално
производство, осъществяването на което, когато касае недвижими имоти,
изрично е предоставено на съдията по вписванията от службата по
вписванията, в чийто район се намира имотът - чл. 570, ал. 1, изр. второ ГПК.
Самото вписване обхваща комплекс от действия, регламентирани в
Правилника за вписванията, приложим съгласно чл. 74, ал. 1 от Закона за
кадастъра и имотния регистър в съдебните райони, в които липсва
обнародвана заповед по чл. 73, ал. 1 от ЗКИР на министъра на правосъдието
за въвеждане на имотния регистър и в Закона за кадастъра и имотния
регистър, приложим за съдебните райони, в които е въведен имотен регистър.
В случая са приложими правилата на Правилата за вписванията, съгласно
който вписването се извършва чрез три взаимно съгласувани и обвързани
действия - записване във входящия регистър, подреждане на акта в нарочната
официална книга и отбелязването в партидата на собственика в партидната
3
книга. Именно сложния фактически състав на вписването, включващ
подреждане в нарочна книга на физическия носител на вписания акт
обосновава извода, че е недопустимо частично вписване.
В процесния случай заявителката е представила съдебна спогодба в
цялост, а иска вписване да бъде извършено само по отношение на имота,
който тя получава в дял, не и по отношение на имотите, получени в дял от
другата съделителка и описани в същата спогодба поради което в
съответствие с правомощията си по чл. 32а ПВп съдията по вписванията
законосъобразно е постановил отказ.
Налага се извод, че обжалвания отказ на съдията по вписванията е
правилен, поради което ще следва да бъде потвърден.
По разноските:
С оглед изхода на спора разноски не се следват, а и такива не са
претендирани.
Водим от горното, Софийски градски съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 573 от 15. 04.2021 г., постановено от
съдия по вписванията при Служба по вписванията, гр.София- К.В., с което се
отказва частично вписване на съдебна спогодба по гр.д.№ 69257 по описа за
2019 г. на СРС по заявление № 23769 от 15.04.2021 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва пред ВКС в 1-седмичен срок
от съобщаването на същото.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4