РЕШЕНИЕ
№ 1912
гр. Бургас, 07.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, V СЪСТАВ, в публично заседание на пети
септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МАГДАЛЕНА СТ. МАРИНОВА
при участието на секретаря АНЕЛИЯ ИВ. ТАКОВА
като разгледа докладваното от МАГДАЛЕНА СТ. МАРИНОВА Гражданско
дело № 20222120104014 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по повод искова молба на СТ. М. Т., ЕГН
**********, с адрес: гр. Б.. чрез пълномощника и съдебен адресат адв. З.Б., със съдебен
адрес: гр. Бу.. СРЕЩУ ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ПОЖАРНА БЕЗОПАСНОСТ И ЗАЩИТА
НА НАСЕЛЕНИЕТО“ към Министерство на вътрешните работи, с адрес: гр. София, ул.
„Пиротска“ № 171А, представлявана от гл. комисар Николай Николов - директор, с адрес за
призоваване: гр. Бургас, ул. „Александър Велики“ № 37Б за осъждане на ответника да
заплати сумата от 504 лева, представляваща допълнително възнаграждение за положен
извънреден труд в размер на 72 часа за периода от 30.07.2019г. до 10.07.2020г., получен в
резултат на преизчисляване на положен нощен труд с коефициент 1.143 , сумата от 30 лева
лихва за забава за периода от първо число на всеки месец, следващ съответното тримесечие
на отчитане на труда до датата на подаване на исковата молба - 22.06.2022г., ведно със
законната лихва от подаване на исковата молба. Ищецът твърди, че в периода 30.07.2019 г.-
10.07.2020 г. е полагал труд на длъжност ... до 04.03.2020г., а от 05.03.2020г. е на длъжност
„...в Служба „Пожарна безопасност и защита на населението“ – Летище Бургас към
Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“- Бургас при ГД
“Пожарна безопасност и защита на населението“ към МВР, като поради естеството си на
работа полагал 24 - часови дежурства, които се отчитали на тримесечие. Съгласно чл. 142,
ал.1, т.1 от Закона за Министерство на вътрешните работи /ЗМВР/ ищецът бил със статут на
държавен служител. Сочи се, че през процесния период били действали различни наредби,
приети на основание чл.187 от ЗМВР, които впоследствие били отменени. Поради тази
причина се счита, че била налице празнота, която следвало да се запълни със субсидиарното
приложение на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата и в частност
1
разпоредбата на чл.9, ал.2 от НСОРЗ. С тези доводи сочи, че за периода 30.07.2019г.- 1
10.07.2020г. положеният от него нощен труд от 504 часа нощен труд следва да бъде
преизчислен с коефициент 1.143 на 576 часа. Намира, че е положил извънреден труд от 72
часа, който работодателят не му бил заплатил. Не представя писмени доказателства. Моли
да бъде задължен ответникът да представи находящи се у него протоколи за положен нощен
и извънреден труд, ежедневни ведомости и разпореждания, касаещи процесния период,
както и трудовото досие на ищеца. Прави искане за допускане на съдебно - счетоводна
експертиза, вещото лице по която да отговори на постановените в исковата молба въпроси.
Моли на основание чл.242, ал.1 от ГПК, съдът да постанови предварително изпълнение на
решението в частта му за присъдените суми за възнаграждение В срока по чл.131 от ГПК е
постъпил писмен отговор от ответника, с който исковата молба се счита за допустима, но
неоснователна. Ответникът не оспорва наличието на служебно правоотношение между него
и ищеца, който заемал длъжността .. в Служба „Пожарна безопасност и защита на
населението“ – Летище Бургас към Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на
населението“- Бургас при ГД “Пожарна безопасност и защита на населението“ към МВР.
Оспорва се твърдението на ищеца, че следва да се приложи НСОРЗ и по- специално
твърдяната трансформация на нощен в дневен труд, съобразно претендирания коефициент.
Ответникът сочи, че нормативният акт, от който ищецът извлича основанието на иска си, се
прилага само за работници по КТ. Заявява се, че ищецът е служител на МВР и за
изчисляване на трудовото му възнаграждение се прилага ЗМВР. Навежда се за
приложимостта и на две наредбиНаредба № 8121з- 776/29.07.2016г. за реда за
организацията, разпределението на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето
за отдих и почивките на държавните служители в МВР и Наредба № 8121з-36/07.01.2020г. за
реда за организацията, разпределението на работното време, за неговото отчитане,
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето
за отдих и почивките на държавните служители в МВР. Сочи се, че цитираната в исковата
молба Наредба № 8121з- 908/02.08.2018 г. била отменена с Наредба № 8121з-
1059/26.09.2019 г., и препращала отново към Наредба № 8121з776/29.07.2016 г. Извежда се
виждането, че според приложимата правна уредба съотношението между дневен и нощен
труд на служителите на МВР е 8:8 часа или равно на коефициент 1, а не на твърдения 1.143.
Цитира се също и заповед на министъра на вътрешните работи, в която е указано нощният
труд да се заплаща по 0,25 лева. Излага се, че за определен период, когато е действала
Наредба № 8121з-407/11.08.2014г. се е извършвало такова компенсиране с прилагането на
коефициент 0.143, но според ответника това е било в разрез със ЗМВР и е било поправено с
последвалите издадени наредби. Позовава се на решение на Съда на Европейския съюз от
24.02.2022 г., като се сочи и че с изменение на ЗМВР е визирано понастоящем, че
нормалната продължителност на работното време през нощта е 8 часа за всеки 24- часов
период. Излагат се подробни съображение за разликата между нощен и извънреден труд,
както и за приложимата в тази насока правна уредба. Отрича се и основателността на
претенцията за лихва. Представят се писмени доказателства.
2
В съдебно заседание ищецът се представлява от адвокат Б., която поддържа
предявения иск.
В съдебно заседание е прието на основание чл.214 от ГПК изменение на иск за
осъждане на ответника да заплати главница, представляваща извънреден труд чрез
увеличаването му с посочения в исковата молба коефициент в размер на 739,45 лева и
изменение на иска за лихва, който се счита предявен за сумата 166, 50 лева.
В съдебно заседание ответникът не се представлява. В писмена поддържа предявения
иск чрез процесуалния си представител. Представя писмена защита, в която излага подробни
фактически и правни доводи за неоснователност на предявените искове.
Предявените искове са с правно основание чл. 150 във връзка чл. 262 от КТ във
връзка с чл. 187 от МВР и чл. 86 от ЗЗД.
От събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност,
се установява следното от фактическа и правна страна:
По фактите между страните не е спорно, че ищецът е бил в служебно
правоотношение с Главна дирекция Гранична Дирекция „Пожарна безопасност и защита на
населението“ МВР за периода от 30.07.2019 година до 10.07.2020 година, като е заемал
длъжността, посочена в исковата молба.
От заключението на вещото лице, изготвило допуснатата по делото съдебно –
икономическа експертиза, което съдът приема за обосновано, а и не е оспорено от страните,
се установява, че за периода от 30.07.2019 година до 10.07.2020 година за ищецът са
отчетени 464 часа отработени нощен труд. Разликата между преизчисления с коефициент
1,143 и отчетен по протоколи нощен труд възлиза на 66,35 часа и трудовото
възнаграждение, определено по методиката, която се прилага при работодателя е в размер
от 567, 91 лева.
По делото не е спорно, че тази сума не е платена.
Страните спорят по приложението на закона относно заплащане на възнаграждение за
този труд.
При тази фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
Съгласно чл.176 от Закона за МВР брутното месечно възнаграждение на държавните
служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни
възнаграждения.
Съгласно чл. 178, ал.1, т.3 от ЗМВР към основното месечно възнаграждение на
държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за извънреден труд.
В чл.187 от ЗМВР нормалната продължителност на работното време на държавните
служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица.
В чл.140, ал.2 от КТ е посочено, че нощен е трудът, който се полага от 22,00 часа до
06,00 часа. Съгласно ал.1, изречение второ, нормалната продължителност на работното
време през нощта при 5 – дневна работна седмица е 7 часа. В чл. 187, ал.3 от ЗМВР е
3
посочено, че при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00
и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов
период. По мнения на настоящия състав приложението на чл. 187, ал.3 от ЗМВР не изключва
приложението на чл. 140, ал.2 от КТ, тъй като двете норми регулират различен период от
време, за който дават ограниченията на броя часове нощен труд, които може да бъдат
полагани.
Съгласно чл.187, ал.9 от ЗМВР редът за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните
служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и
почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните
работи.
На посоченото основание са приети следните наредби:
В чл.31, ал.2 от Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014г. е предвидено, че при сумирано
отчитане на отработеното време общият брой часове, положен нощен труд за отчетния
период, се умножава по 0.143. Тази наредба е отменена с §4 от ЗР на Наредба № 8121з-592
от 25.05.2015г., обнародвана в ДВ бр.40 от 02.06.2015 година. Наредбата от 25.05.2015
година е отменена с Решение № 8585/11.07.2016г. по адм. дело № 5450/2016г. на ВАС,
петчленен състав. Решението не подлежи на обжалване и е обнародвано.
Третата наредба, приета хронологично във времето, е Наредба № 8121з-776 от
29.07.2016г., обнародвана в ДВ бр.60 от 02.08.2016г.
В периода от отмяната на 02.06.2015 година до издаването и обнародването на
третата Наредба – на 02.08.2016г., отново приложима е била първата, предвиждаща
преизчисляване на нощния труд в дневен с коефициент.
В Наредба № 8121з-592 /обн. в ДВ бр.40 от 02.06.2015г./ и в Наредба № 8121з-776
/обн. в ДВ бр.60 от 02.08.2016г./ липсва норма за преобразуване на часовете положен нощен
труд с коефициент 0.143.
Наредба № 8121з-908 от 02.08.2018 год. / обн. в ДВ бр. 67 от 14.08.2018 год./ и
Наредба № 8121з – 36 от 07.01.2020 година /обн. Дв бр. № 3 от 10.01.2020 година/.
С оглед приложимите закони настоящият състав приема, че за целия период от
01.07.2019 година до 10.07.2020 година, посочен в исковата молба, не е съществувала
изрична нормативна регламентация за възможността положения извънреден труд да бъде
възмезден с възнаграждение, определено с посочения коефициент.
Въпреки че не се съдържа изрична законова регламентация, приложение субсидиарно
следва да намери Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, предвид
наличието на законова празнота, на основание чл.46, ал.2 от ЗНА. Съгласно чл.9, ал.2 от
Наредбата, издадена по приложението на КТ, при сумирано изчисляване на работното време
нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на съотношението между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за
4
подневно отчитане на работното време за съответното работно място. Следователно и
предвид цитираните по – горе норми на ЗМВР и КТ коефициентът за преизчисляване на
нощния труд в дневен е 1.143, получен от съотношението 8:7, както е посочено в исковата
молба.
Неприлагане субсидиарно на правилата на КТ и Наредбата за структурата на
работната заплата би поставила служителите в МВР в по-неблагоприятно положение от
другите държавни служители и от лицата, работещи по трудови правоотношение, по
отношение заплащането на допълнителните възнаграждения, а това противоречи на целта и
духа на закона.
При това положение настоящият състав приема, че предявеният иск е доказан по
основание и размер.
Главницата следва да бъде присъдена ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на исковата молба на 22.06.2022 година до окончателното й плащане.
По отношение на иска за заплащане на лихва за забава настоящият състав приема
следното:
По отношение на иска с правно основание чл. 86 от ЗЗД настоящият състав приема
следното:
За заплашане на трудовото възнаграждение е установен срок, поради което ответникът
е изпаднал в забава след изтичането на срока, в който е следвало да заплати дължимото се
възнаграждение. Съгласно чл.187, ал.3 от ЗМВР /в редакцията към датата на периода,
посочен в исковата молба/ работното време на държавните служители се изчислява в
работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за
тримесечен период. При това положение следва да се приеме, че датата на падежа на всяко
плащане е първо число на месеца, следващ изтичане на тримесечния период. Предвид
изложеното искът за заплащане на лихви за забава за периода до датата на подаване на
исковата молба е доказан по основание. Съгласно заключението на вещото лице
претенциите за лихва, изчислени върху главница в общ размер 567, 91 лева поотделно от
първо число на месеца, следващ по – следващия месец на тримесечието, за който се отнася
възнаграждението до датата на завеждане на делото 21.06.2022 година, е в размер от 127, 40
лева
При този изход от спора и съгласно чл. 78 от ГПК в тежест на ответника следва да
бъдат възложени разноските, направени от ищеца по водене на делото, които видно от
приложените по делото доказателства са в размер от 400 лева и представляват платнено
адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие. Настоящият състав
приема, че възражението за прекомерност на платеното адвокатско възнаграждение,
направено на основание чл.78, ал.6 от ГПК е неоснователно с оглед фактическата и правната
сложност на делото.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да плати по сметка
на Бургаски районен съд държавна такса в размер на 50 лева за иска за присъждане на
5
главница и сумата 50 лева за иска за присъждане на лихва за забава, по правилото на чл.1 от
Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. На основание чл.
78, ал.6 от ГПК и чл.83, ал.1, т.1 от ГПК в тежест на ответника следва да бъдат възложени и
разноските за извършване на експертизата, които са в размер от 150 лева. Общо
задължението на посоченото основание е в размер от 250 лева.
Мотивиран от горното и на основание чл.235 от ГПК, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ МВР,
представлявана от Директора, с адрес: град София, 1309, ул. „Пиротска“ №171А, да плати на
СТ. М. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. Б.. ... сумата 567, 91 лева /петстотин шестдесет и
седем лева, деветдесет и една стотинки/, представляваща дължимо и неизплатено
допълнително възнаграждение за извънреден труд от 66, 35 часа, получени след
преизчисляване с коефициент 1.143 на положения от него за периода от 30.07.2019 година
до 10.07.2020 година нощен труд, сумата 127, 40 лева /сто двадесет и седем лева и
четиридесет стотинки/, представляваща общ размер на лихви за забава, изчислени върху
главница в общ размер от 567, 91 лева /петстотин шестдесет и седем лева, деветдесет и една
стотинки/ поотделно от първо число на месеца, следващ по – следващия месец на
тримесечието, за който се отнася възнаграждението до датата на завеждане на делото
21.06.2022 година, ведно със законната лихва върху главницата от 567, 91 лева /петстотин
шестдесет и седем лева, деветдесет и една стотинки/, считано от датата на подаване на
исковата молба на 22.06.2022 година до окончателното й плащане.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ МВР,
представлявана от Директора, с адрес: град София, 1309, ул. „Пиротска“ №171А, да плати на
СТ. М. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. Б.., сумата 400 лева /четиристотин лева/,
представляваща разноски, направени по водене на делото.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ МВР,
представлявана от Директора, с адрес: град София, 1309, ул. „Пиротска“ №171А да плати по
сметка на Бургаски районен съд разноски в размер от 250 лева /двеста и петдесет лева/, от
която сумата 150 лева /сто и петдесет лева/, представляваща възнаграждение за вещо лице и
сумата 100 лева /сто лева/, представляваща дължима държавна такса.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок
от получаване на съобщение за изготвянето му от страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
6