08.06.2020г.
гр.Хасково
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд Хасково в
публичното заседание
на осми май две хиляди и двадесета година в следния
състав:
Съдия: ПАВЛИНА
ГОСПОДИНОВА
Секретар Мария Койнова
Прокурор
като разгледа докладваното от съдията
адм.д.№300 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.156 и сл. от
Данъчно-осигурителен процесуален кодекс и е образувано по жалба от Х.Ю.И., ЕГН **********,***, срещу Ревизионен акт №Р-16002618002810-091-001 от 03.12.2018г., издаден от длъжностни лица при ТД на НАП - Пловдив, и поправен с Акт за поправка на РА №16002618216427-003-001/12.12.2018г.,
потвърдени с Решение №104/21.02.2019г. на Директор
на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика Пловдив при ЦУ
на НАП. В жалбата се твърди, че РА е необоснован, неправилен
и незаконосъобразен – установени били допълнителни задължения при съществени
нарушения на працесуалните правила и в нарушение на материалния закон.
Безспорно жалбоподателят бил член на Контролния съвет и на Общото събрание на
ПК Елмаз текс, но не били налице предпоставките по чл.19 от ДОПК. Функцията на
ревизираното лице по никакъв начин не можело да се приравни на управленска
дейност на юридическото лице, тъй като съгласно Закона за кооперациите и Устава
на ПК Елмаз текс контролният съвет проверява дейността на кооперацията и отчита
своята работа пред ОС, а членовете на контролния съвет могат да участват в
заседанията на управителния съвет със съвещателен глас. Некоректно било
позоваването на чл.141, ал.1-2 и чл.142, ал.1 от ТЗ в съставения РД, тъй като
такъв текст /“Управителният и контролният съвет на кооперацията организира и
ръководи дейността ѝ“/ не съществувал, а и прилагането на ТЗ по аналогия
по отношение на кооперация било недопустимо. Съгласно ЗК, Устава на ПК Елмаз
текс и Търговския регистър, търговската дейност на кооперацията се ръководела и
управлявала от УС, а в отношенията си с трети лица се представлявала от
Председателя на УС. Така нито закона, нито уставът вменявали управленски и
представителни функции на контрольора. Ревизиращият екип не бил направил и
разграничение кое е задълженото лице, което трябва да декларира от името на ПК
определените от закона факти и обстоятелства. Като представляващ кооперацията в
отношенията с трети лица и на основание чл.10, ал.3 от ДОПК Председателят на УС
на ПК има задължението за съставянето и подписването на счетоводни документи,
както и декларирането на финансовите резултати пред НАП. Няма и твърдения
ревизираното лице да е имало представителни функции по пълномощие. Така
жалбоподателят неправилно бил възприет като субект на укрити обстоятелства.
Управителните функции не следвало да бъдат изведени и от факта, че
жалбоподателят бил член на Общото събрание на Кооперацията. Общото събрание
било орган на кооперацията, но не било пряко заето с управлението на
осъществяваната от кооперацията търговска дейност. Така не следвало да се
счита, че проверяваното физическо лице укрило факти и обстоятелства, които по
закон е било длъжно да обяви пред органа по приходите или публичния изпълнител.
Не било налице причинно следствена връзка между поведението на ревизираното
лице и невъзможността да бъдат събрани задълженията за данъци или задължителни
осигурителни вноски. При констатирани съществени нарушения на закона и устава,
допуснати от УС, то съгласно чл.28, ал.3 от ЗК КС може да свика ОС. В
ревизионната преписка липсвали доказателства жалбоподателят да е извършвал
сделки на разпореждане с имуществето на кооперацията, поради което неправилен
бил извода, че бил лишил умишлено предприятието от имущество, като се е
разпоредил с него, и довел до резултат невъзможност на предприятието да плати
задължението си. Наред с това причина за несвоевременното събиране на вземанията
на държавата до голяма степен били неизвършените принудителни действия от
публичния изпълнител. Към датата на образуване на изпълнителното дело
кооперацията разполагала с касови наличности и други активи, върху които можело
да бъде насочено изпълнението и вземанията да бъдат събрани. В ревизирания
период 2013-2018г. членовете на УС и самият председател съдействали на органите
по приходите. Вземанията на държавата били обезпечени с възбрана на 6 имота на
обща стойност 11 700 000 лева, поради което причина да не бъдат
събрани не били действията или бездействията на членовете на УС. По
изпълнителното дело се установявало, че възбраненото и запорирано имущество по
стойност надвишавало в пъти размера на дълга. Относно начисляването на лихви не
ставало ясно началната дата на вменената отговорност, а задълженията за лихви
били различни задълженията за данъци. В нормата на чл.19, ал.1 от ДОПК не било
предвидено изрично, че се прилага и за лихви върху дължимите данъци. Освен това
следвало да се има предвид, че измененията в чл.19 от ДОПК имали действие
занапред, а задълженията, които се предлагало да бъдат установени, били в
период предхождащ 04.08.2017г. Иска съдът да постанови решение, с което да бъде
отменен Ревизионен акт №Р-16002618002810-091-001
от 03.12.2018г., издаден от длъжностни лица при ТД на НАП - Пловдив, и
поправен с Акт за поправка на РА №16002618216427-003-001/12.12.2018г.,
потвърдени с Решение №104/21.02.2019г. на Директор
на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика Пловдив при ЦУ
на НАП, като се заплатят от ответната страна и направените в настоящото
производство разноски.
Ответната страна
счита жалбата за неоснователна, като иска да се постанови решение, с което да
бъде отхвърлена и претендира направените от тях разноски, представляващи
юрк.възнаграждение. Прави възражение за прекомерност по отношение на разноските
от жалбоподателя, ако ревизионният акт бъде отменен.
Като разгледа
жалбата, доказателствата по делото, становищата на страните и в рамките на
задължителната проверка по чл.160 от ДОПК, съдът направи следните изводи:
Жалбата е
допустима, като подадена в законния срок, от ревизираното лице до компетентния
съд, след изчерпване на процедурата по административното оспорване на
Ревизионния Акт. Ревизионен акт №Р-16002618002810-091-001 от 03.12.2018г. е издаден от Началник на сектор при ТД на НАП
Пловдив и Главен инспектор по приходите, като е поправен с Акт за поправка на
РА №П-16002618216427. Установена е отговорност по чл.19 от ДОПК за Х.Ю.И. – в качеството му на член на Контролния съвет /контрольор/ на ПК
Елмаз-текс, по ЗДДС – главници в общ размер на 593 463,80 лева и лихви в общ размер
на 185 811,95 лева; Данък върху дивидентите и ликвидационните дялове на
местни и чуждестранни физически лица – главници - 121 845,56 лева и лихви - 24
942,84 лева; ЗКПО – главници в общ размер на 35 957,73 лева и лихви в
размер на 5 268,43 лева; ЗДДФЛ - данък върху доходите от трудови и
приравнените на тях правоотношения – главници в общ размер на 99 212,48 лева и лихви – 31 244,69
лева; ЗДДФЛ – данък върху доходите на ФЛ – свободни професии, граждански
договори и др. – главници 1 809,59 лева и лихви – 799,14 лева; Данък върху
разходите за превозните средства – главници 578,38 лева и лихви – 221,08 лева;
Осигурителни вноски за ДОО – главници в общ размер на 238 216,87 лева и лихви –
77 334,10 лева; Осигурителни вноски за ЗО – главници в общ размер на
107 257,30 лева и лихви – в общ размер на 33 477,62 лева;
Осигурителни вноски за УПФ – главници 52 873,09 лева и лихви – 17 088,06
лева или общ размер на задълженията – 1 627 402,71 лева, в това число
главници – 1 251 214,80 лева и лихви – 376 187,91 лева. РА е съобщен на
жалбоподателя и обжалван по административен ред с жалба вх.№94-00-9961/17.12.2018г.
С Решение №104/21.02.2019г. Директор на Дирекция ОДОП Пловдив при ЦУ на НАП е
потвърдил РА, с който е определена отговорността. Решението на Директор на
Дирекция ОДОП Пловдив при ЦУ на НАП е връчено на жалбоподателя на 21.02.2019г.
– л.17, т.І, поради което с подаване на жалбата на 01.03.2019г., е спазен
предвидения в чл.156, ал.1 от ДОПК 14-дневен срок и жалбата е допустима.
Ревизията е
образувана със Заповед за възлагане на ревизия №Р-16002618002810-020-001 от 16.05.2018г. /приложен
ел.носител/, издадена от Началник Сектор в ТД НАП Пловдив, последващо изменена
след искания за продължаване на срока със заповеди от 23.08.2018г. и от 18.09.2018г.,
като в нея изрично е посочено, че е за установяване на отговорност по чл.19 от ДОПК за задължения на данъци и/или ЗОВ на ПК Елмаз-текс и обхваща установяване
на отговорност за Корпоративен данък от 01.01.2014г. до 31.12.2017г.; за Данък
върху доходите от трудови и приравнените на тях правоотношения – от
01.11.2013г. до 31.03.2018г.; за Данък върху доходите на ФЛ – свободни
професии, граждански договори и др. – от 01.01.2014г. до 31.12.2015г.; за Данък
върху дивидентите и ликвидационните дялове на местни и чуждестранни физически
лица – от 01.01.2015г. до 31.12.2017г.; за данък върху добавената стойност – от
01.10.2013г. до 30.09.2017г.; за ДОО – за осигурители – от 01.05.2014г. до
31.03.2018г.; за вноски за здравно осигуряване – за осигурители – от
01.05.2014г. до 31.03.2018г.; за Универсален пенсионен фонд – за осигурители –
от 01.06.2014г. до 31.03.2018г. За ревизионното производство е определен срок
за приключване до 01.11.2018г., като ревизионният доклад следва да бъде
съставен не по-късно от 14 дни след завършването.
Ревизионният
доклад и ревизионният акт са издадени в сроковете по чл.117, ал.1 и чл.119,
ал.2 от ДОПК и от компетентните органи в кръга на определените им правомощия -
от органа, възложил ревизията и определен за това с акт на директора на
компетентната териториална дирекция /Заповед №РД-09-1/03.01.2017г./, и от
ръководителя на ревизията, определен със заповедта за възлагане на ревизия.
Поради това съдът намира, че в хода на ревизионното производство не са
допуснати съществени нарушения
на административнопроизводствените правила, които да обосновават
незаконосъобразност на оспорения ревизионен акт.
Въз основа на събраните доказателства е
съставен Ревизионен доклад №Р-16002618002810-092-001/07.11.2018г., като срещу
него е подадено възражение вх.№94-00-931/18.11.2018г., което е в срок. След
съставянето на РД и обсъждане на възражението е издаден Ревизионен акт
№Р-16002618002810-091-001/03.12.2018г. Съгласно чл.120, ал.2 от ДОПК
ревизионният доклад се прилага към ревизионния акт и е неразделна част от него,
а органът по приходите е длъжен да обсъди направените срещу РД възражения и
представените доказателства. Това задължение органът по приходите е изпълнил,
като е мотивирал своя извод за необоснованост на възражението с безспорния
факт, че жалбоподателят е контрольор; приложимостта на разпоредбите на ЗК –
чл.28, възпроизведени в Устава на кооперацията – чл.24, както и е счел, че
обявяването пред органите по приходите и публичните изпълнители на всички факти
и обстоятелства относно задълженията за данъци и осигурителни вноски следвало
да се разглежда като част от дейността на кооперацията, която е обект на
контрол от страна на контролния съвет. Относно РД е посочено изрично, че е част
от ревизионния акт, заедно с данъчноосигурителна сметка на кооперацията към 03.12.2018г.
С жалба вх.№94-00-50/01.03.2019г.
РА е оспорен, като с Решение №104 от 21.02.2019г. е потвърден РА за
установената отговорност по чл.19 от ДОПК.
При извършените
процесуални действия в хода на ревизията между страните е безспорно установено,
че жалбоподателят е единствен член на Контролния съвет на ПК Елмаз-текс
/удостоверение от Хасковски Окръжен съд от 04.01.2008г., справки в Търговски
регистър към 04.06.2018г. – л.711-712, т.ІІ/, както и че председател на
кооперацията и член на Управителния съвет на ПК Елмаз-текс, ЕИК *********,
както и представляващ кооперацията е Ф. Р. Е.. На посочената кооперация е
извършена ревизия, приключила с РА №Р-16002617004468-091-001/31.01.2018г., поправен с Акт №
П-16002618023487-003-001/08.02.2018г. /л.673-709, т.ІІ/, издадени на ПК Елмаз –
текс по ЗДДС и по ЗКПО за данъчни периоди от 01.01.2014г. до 31.12.2016г.
Установените задължения по ЗДДС са за главници общо в размер на 460 927,68
лева и лихви 126 243,95 лева и по ЗКПО - главници общо в размер на
7 883,69 лева и лихви 2 687,52 лева. Органите по приходи установили по
реда на чл.122 от ДОПК, че производствената кооперация е извършвала продажби
он-лайн и е доставяла чрез куриери разнородни стоки /облекла, обувки и др./ на
крайни клиенти без да е отчитала всички приходи и съответно е укривала част от
дължимите косвени и преки данъци. Посоченият РА, ведно с приложенията към него,
е присъединени в настоящото ревизионно производство по чл.19 от ДОПК с протокол
№1351023/14.06.2018г. – л.671, като РА не е обжалван и е влязъл в законна сила
към датата на възлагане на ревизионното производство на Х.Ю., което също не е
спорно между страните. Освен установените в ревизионното производство главници
и прилежащите им лихви е установено още, че ПК Елмаз - текс има формиран дълг
още от дължими задължения по подадена декларация по чл.92 от ЗКПО за периода от
01.01.2017г. – 31.12.2017г., дължими задължения за данък върху разходите за
превозните средства по подадени декларации по ЗКПО за 2014г., дължими
задължения по подадени справки декларации по ЗДДС за периода от 01.10.2013г. до
31.12.2013г. и за периода от 01.01.2017г. до 30.09.2017г., по подадени
декларации обр.6 за ревизирания период – дължими задължения по данък по ЗДДФЛ,
за ДОО, за ДЗПО УПФ и за ЗО, като са начислени и подробно посочени в таблици
лихви. Тези задължения не са внесени до издаване на процесния РА №
Р-16002618002812-091-001/04.01.2019г., което обстоятелство също не е спорно.
В хода на ревизията на ревизираното лице са връчени искания за
представяне на документи и писмени обяснения, както и са изискани такива от
трети лица – банки, Агенция по вписвания, ПК Елмаз-текс, като получените писма
са в приложения по съставения ревизионен доклад, представените документи са
присъединени, както и са съставени съответни протоколи.
Анализирайки
всички факти и обстоятелства, органите по приходите
направили извод, че са налице предпоставките за отговорност по чл.19 от ДОПК. Жалбоподателят – като субект на тази отговорност, имал качество на член
на орган на управление, тъй като бил член на Общото събрание и контрольор
/единствен член на КС/. В този смисъл той ръководел дейността на кооперацията
през периодите, за които били установени данъчни и публични задължения на ПК,
както и били извършени действията, увреждащи фиска. В ревизионното производство
на ПК е допълнително установен данък за внасяне по ЗДДС и ЗКПО, като тези
задължения се разглеждат като укрити, тъй като приходната администрация не е
могла да узнае за тях преди издаване на ревизионния акт. Неподаването на
декларации от Х.Ю., в качеството му на член на КС на ПК, представлявало поведение
– бездействие, осъществено от орган на управление на дружеството по чл.14, т.1
и 2 от ДОПК и по своята същност се определяло като укриване на факти и
обстоятелства. Жалбоподателят в качеството му на контрольор знаел за
неподаването на коректни данни в справките декларации по ЗДДС и декларацията по
ЗКПО, както и съзнавал или е следвало да съзнава смисъла на значението на
действията по деклариране на коректни данни, както и че осъщественото ще доведе
до ощетяване на бюджета. От очевидните управленски, формални и неформални
функции на задълженото лице, се налагал извод, че той безспорно знаел за
действията/бездействията на ПК, както и че това ще лиши от възможност
кооперацията да заплати действителните задължения. Така вследствие на
поведението на лицето по укриване на фактите и обстоятелствата било налице
състояние на невъзможност да бъдат събрани задълженията за данъци и
задължителни осигурителни вноски.
Проверяващите
са извели причинноследствена връзка между поведението на жалбоподателя и
невъзможността да бъдат събрани задълженията, като са посочили, че били налични
действия, които не били съобразени с икономическото състояние на управляваната
кооперация. Наред с невярното деклариране, органите по приходи са установили,
че в подадените баланси за 2013г. – 2017г. кооперацията е декларирала касова
наличност в значителни размери, както и че е било възможно плащането на
публичните задължения на предприятието. Но въпреки това са били разпределени дивиденти
в общ размер на 2 436 909,43 лева /подробно описани като съотношение
задължения и съответни разпределени дивиденти за всяка отделна година/, с която
сума е било достатъчно да се покрият задълженията на ПК Елмаз – текс. При
съзнателното неплащане на задълженията на кооперацията и наличието на парични
средства в каса се препятствало събирането на задълженията. Извършването на
действия, несъобразени с икономическото състояние на управляваната кооперация
били довели в причинноследствена връзка до намаляване на имуществото ѝ,
като това препятствало изплащането от кооперацията на публичните задължения, за
неутрализирането на което следвало имуществена отговорност от физическото лице
– извършител, чрез прилагането на чл.19 от ДОПК. Поради това и на основание чл.19, ал.1 и 2 от ДОПК на Х.Ю.И. – като
физическо лице, отговарял до размера на непогасеното от юридическото лице
задължение – установените задължения с №Р-16002617004468-091-001/31.01.2018г., поправен с Акт №
П-16002618023487-003-001/08.02.2018г.; задълженията по подадена декларация по
чл.92 от ЗКПО от 01.01.2017г. до 31.12.2017г.; дължимите задължения за данък
върху разходите за превозни средства, дължимите задължения по ЗДДС в периоди
м.10.-м.12.2013г. и м.01-м.09.17г., както и по подадени декларации по
обр.6 в ревизирания период – ЗДДФЛ, ДОО,
ДЗПО УПФ и ЗО. Начислена била и лихва върху дължимите невнесени и внесени със
закъснение осигурителни вноски.
В срока по чл.117, ал.5 от ДОПК е постъпило възражение, че Х.Ю. не притежава качеството управител, член на управителен орган,
прокурист, търговски представител, търговски пълномощник на задълженото
юридическо лице – ПК Елмаз-текс, тъй като е контрольор, а тези функции не се
извеждали и от качеството му член на ОС на ПК.
В РА обсъдени тези
възражения, като е счетено, че обявяването пред органите по приходите следвало
да се разглежда като част от дейността на кооперацията, а това било обект на
контрол от Х.Ю.И. и възражението било прието за необосновано. В РА дължимите
лихви са преизчислени към датата на издаването му.
При оспорването на РА по административен
ред в Решение №104/21.02.2019г. е направен извод, че органите на приходите
правилно са анализирали всички данни за установяването на фактическия състав на
отговорността по чл.19, ал.1 и ал.2 от ДОПК. Отговорността на РЛ е ангажирана затова, че Х.Ю.
ръководи и контролира дейността на кооперацията през ревизираните периоди , за
които е установено данъчни и публични задължения на кооперацията и през които
са извършени действия, увреждащи фиска. Като член на кооперацията, то той
участвал в Общото събрание, както и бил избран в Контролния съвет. Като член на
ОС участвал в одобряването на отчета на УС за годишна дейност, годишния
счетоводен отчет и разпределянето на печалбата след изслушване заключение на
КС; одобрява основни насоки за развитието на дейностите на кооперацията и
определя средствата за дейността на КС; взема решение за разпореждане с
недвижими имоти на кооперацията и определя фондовете, формирани към кооперацията;
като член на ОС изпълнява решенията на ОС и като контрольор направлява
дейността ѝ, а като член ако не е съгласен с решенията, то може да впише
особеното си мнение в протокол. Изрично е посочено, че в хода на ревизията не
са установени данни за несъгласие с взетите решения в ПК, нито било вписано
особено мнение от страна на Х.Ю.. Ревизираното лице в качеството си на
контрольор знаел за неподаването на коректни данни. Изпълнен бил и фактическият
състав на чл.19, ал.2 от ДОПК, тъй като имало наличие на недобросъвестно
препятстване събирането на данъци или задължителни осигурителни вноски, като
препятстването се състояло в извършване на разпореждане /плащане, отчуждителни
сделки/ с имуществото на задълженото юридическо лице, водещи до намаляване на
това имущество до степен, непозволяваща изпълнение на възникнали задължения. В
хода на ревизията не било спорно установеното разпределяне на дивиденти в полза
на членовете на кооперацията, както и подадени декларации за дължим, но
невнесен данък върху дивидентите. Х.Ю. били подписал всички протоколи на ОС, с
които били документирани взетите решения за разпределяне на дивиденти, т.е.
ревизираното лице съзнателно участвал в разпореждането на касовите наличности.
Този факт доказвал знание от страна на РЛ за действията му като субект с
разпоредителна власт в ПК. Била налична връзка между знанието и
възпрепятстването на погасяване на задълженията на кооперацията.
В настоящото производство, за да докаже своите
твърдения, жалбоподателят ангажира писмени доказателства – заявление от
10.05.2017г. за прекратяване на членството му в ПК Елмаз- текс като
член-кооператор и като контрольор/член на КС/, както и оспорва положения от
него подпис в Протокол от проведено ОС на член-кооператорите в ПК Елмаз-текс на
29.05.2017г. По делото са назначени и изслушани съдебнопочеркова,
съдебнооценителна и съдебносчетоводна експертиза, по които заключенията на
вещите лица се възприемат напълно от съда като компетентни и безпристрастно
изготвени. От заключението на съдебнопочеркова се установява, че положеният
подпис в оспорения протокол не е на жалбоподателя Х.Ю.. Със заключението на
вещото лице – оценител, е определена стойността на активите /недвижими имоти/
на кооперацията към 31.12.2014г. Вещото лице счетоводната експертиза дава
заключение относно съотношението като стойности между активи и пасиви към
31.12. през съответните години - 2014г., 2015 и 2016г., определено като се
ползва пазарна стойност /само на земи и сгради/, както и във вариант според счетоводните
данни. Изводът на вещото лице е че за трите години всички задължения са в
по-малък размер, като се има предвид пазарната стойност, както и за първите две
години при обсъждане на счетоводните данни, но при определяне на съотношението
през 2016г. активите са по-малко от задълженията по счетоводни данни с
1 038 хил.лева или 0,71%.
По делото не е налице спор по
фактите, но се спори дали са налице елементите на фактическия състав на чл.19,
ал.1 и ал.2 от ДОПК, а основният спор е дали по отношение на член на ОС и
контрольор в кооперацията може да бъде приложена особения вид отговорност по
чл.19 от ДОПК, която е предвидена за членове на органи на управление или
управители на задължени юридически лица.
С разпоредбата на чл.19, ал.1 и ал.2
от ДОПК е създадена особена хипотеза на лична имуществена отговорност на
лицата, управляващи задължени за данъци или осигурителни вноски субекти по
чл.14, т.1 и 2 от ДОПК. Основният длъжник е субектът, който дължи данъци или
осигурителни вноски, т.е. лицето по чл.14, т.1 и 2 от ДОПК, а субект на
особената имуществена отговорност е неговия управител или член на управителен
орган. Предпоставките по двете разпоредби за ангажиране на тази отговорност е
съответно - укриването от орган по приходите или от публичен изпълнител на
факти и обстоятелства, които лицето по чл.14, т.1 и 2 от ДОПК е длъжно да обяви
пред тях и в резултат на това да не могат да се съберат дължимите данъчни или
осигурителни вноски, или по ал.2 - недобросъвестно извършване на плащания в
натура или в пари от имуществото на задълженото лице, представляващи скрито
разпределение на печалбата или дивидент, или отчужди имущество на задълженото
лице безвъзмездно или по цени, значително по-ниски от пазарните, вследствие на
което имуществото на задълженото лице е намаляло и по тази причина не са
изплатени данъци или осигурителни вноски. Отговорността по чл.19, ал.1 от ДОПК
е до размера на несъбраното задължение, а отговорността по ал.2 – до размера на
извършените плащания, съответно намаленото имущество. При анализ на редакциите
на двете разпоредби, изменени и допълнени, се установява, че е разширен обхвата
на всяка от тях с оглед лицата, чиято отговорност за задълженията на
съответното юридическо лице може да бъде ангажирана, както и кръгът
действия/бездействия, предпоставящи реализирането на отговорност.
В процесния случай е доказано, че главният длъжник ПК Елмаз-текс е
задължено лице по чл.14 от ДОПК, тъй като неговите задължения са установени с
влязъл в сила ревизионен акт. Но ответната страна не доказва жалбоподателят да
отговаря за публичните задължения на юридическото лице, тъй като не доказа
същият да е извършил действията по чл.19, ал.1 и 2.
Жалбоподателят нито като член на Общото събрание, нито като контрольор,
е имал качеството на управител или член на орган на управление на ПК Елмаз-текс
– задължено лице по чл.14, т.1 и 2 от ДОПК, в периода на възникване на
задълженията, както и при издаване на ревизионния акт на дружеството, който да
е длъжен по закон да обяви пред органа по приходите или публичния изпълнител
факти и обстоятелства – чл.19, ал.1 от ДОПК, нито е извършвал плащания в натура
или пари от имуществото на задълженото лице, представляващи скрито
разпределение на печалба или дивидент или пък отчуждил имущество на задълженото
лице безвъзмездно или по цени по-ниски от пазарните – чл.19, ал.2 от ДОПК.
В първата хипотеза субект на укриването би
бил председателят и член на управителния съвет, който
съгласно чл.21
и 26 от ЗК представлява
кооперацията, организира изпълнението на решенията на общото събрание, на управителния
съвет и на органите на кооперативния съюз, в който членува, както и ръководи текущата
дейност на кооперацията и разполага с представителна власт пред органа по
приходите.
В случая няма твърдения и доказателства декларирането на задълженията пред НАП
да е извършено от Х.Ю., за да се твърди, че неизпълнение на задължението /невярно
деклариране/ да се обяви пред органа по приходите е укриване на факти и
обстоятелства. Още повече и да бъде установена причинноследствена връзка между
това укриване и несъбрани задължения за данъци и/или задължителни осигурителни
вноски. Действително в качеството си на контрольор Х.Ю. е бил длъжен да
проверява дейността, осъществявана от кооперацията, като това включва проверки
за законосъобразност, целесъобразност, ефективност на дейностите и на взетите
решения и тяхното изпълнение, но при липсата на представителна власт, то той не
може да бъде субект на особения вид солидарна отговорност по чл.19, ал.1 от ДОПК. Неговата отговорност би могла да бъде търсена по реда на Закона за
кооперациите при одобряване на доклада на КС от Общото събрание и при търсене
на отговорност от виновните лица, респ. при освобождаването му от отговорност –
чл.15, т.15 и 17 от ЗК, но не може да бъде ангажирана солидарната му
отговорност относно установените с оспорения акт публични вземания.
Относно
ангажирането на отговорността на жалбоподателя на основание втората хипотеза –
чл.19, ал.2 от ДОПК, следва да се има предвид, че отново няма доказателства
относно осъществено от него изпълнително деяние. Нито като контрольор, нито
като член-кооператор и член на Общото събрание на кооперацията, жалбоподателят
е извършил плащания на дивидент. Участието му в събранията и вземането на
решения за изплащане на дивидент е в изпълнение на ЗК и устава на кооперацията,
но самото участие, макар и да може да бъде определено като такова, което
намалява имуществото на задълженото лице, не осъществява извършване на плащане
по смисъла на чл.19, ал.2, т.2 от ДОПК, за да бъде ангажирана като солидарна
отговорността на физическото лице за публичните вземания на кооперацията.
При така установените по делото
факти и обстоятелства, настоящият състав намира,
че не са налице всички кумулативно необходими предпоставки за ангажиране отговорността
на ревизираното лице по реда на
чл.19, ал.1 и ал.2 от ДОПК. По отношение на установите като дължими лихви следва да се
има предвид не само че вземането за лихви е акцесорно, но и че отговорността
по чл.19, ал.1 и 2 от ДОПК е отговорност за чужди задължения и се предвижда отговорност за несъбрани задължения за данъци или
задължителни осигурителни вноски до размера на непогасеното
задължение – ал.1, съответно
– до размера на извършените плащания в хипотезата на чл.19, ал.2 от ДОПК, но не и за
лихвите върху тях.
В
този смисъл жалбата се явява изцяло основателна и оспореният акт следва да бъде
отменен като незаконосъобразен.
С оглед крайния
извод за основателност на жалбата и на основание чл.161 от ДОПК на
жалбоподателя следва да се присъдят разноските – 10,00 лева за д.т., 1180,00
лева за експертизи.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Ревизионен акт №Р-16002618002810-091-001
от 03.12.2018г., издаден от длъжностни лица при ТД на НАП - Пловдив, и поправен с Акт за поправка на РА
№16002618216427-003-001/12.12.2018г., потвърдени с Решение №104/21.02.2019г. на Директор на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика Пловдив при ЦУ
на НАП.
ОСЪЖДА Националната агенция за приходите
гр.София, Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика – Пловдив, да заплати
на Х.Ю.И., ЕГН **********, направените по делото разноски в общ размер на
1190,00 лева.
Решението може
да се обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен
срок от получаване на съобщението до страните.
Съдия: