РЕШЕНИЕ
№ 1812
гр. София, 01.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА
при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело №
20231110128772 по описа за 2023 година
Предявени са за разглеждане обективно и субективно съединени искове с
правно основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. с чл.153, ал.1 ЗЕ и с правно основание
чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от
*************** срещу С. К. Р. за установяване съществуването на вземане, за което е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№
28772/2023 г. по описа на СРС.
В исковата молба са изложени твърдения, че през исковия период ответникът е
бил клиент на ТЕ по смисъла на чл.153, ал.1 ЗЕ, съгласно който всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост /СЕС/,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
клиенти на ТЕ и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл.140,
ал.1, т.2 ЗЕ на отоплителните тели в имотите си и да заплащат цена за ТЕ. Излага се
още, че съгласно чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата на ТЕ за битови нужди от
топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия
/ОУ/ за продажбата на топлинна енергия от *************** на клиенти за битови
нужди в гр.София. Поддържа, че през процесния период в отношенията между тях са в
сила Общите условия за продажба на топлинна енергия от *************** на
клиенти за битови нужди в гр.София, одобрени с решение на ДКЕВР от 2016 г. Твърди
се още, че съгласно ОУ на дружеството купувачите са длъжни да заплащат дължими
1
суми по ежемесечно издавани фактури за ТЕ в 45-дневен срок от датата на
публикуването им на интернет страницата на дружеството. Поддържа, че след влизане
в сила на ОУ от 2016 г. ищцовото дружество ежемесечно удостоверява публикуването
в интернет на данни за дължимите суми за ТЕ в присъствието на нотариус, за което се
съставят констативни протоколи. Твърди още, че в изпълнение на разпоредбата на
чл.139б ЗЕ, собствениците на СЕС, в която се намира и имота на ответниците, са
сключили договор за извършване на услуга дялово разпределение на топлинна енергия
с ***************, а в последствие с *************** Сочи, че съгласно чл.155, ал.1,
т.2 ЗЕ сумите за топлинна енергия се начисляват от ищцовото дружество по прогнозни
месечни вноски, като след края на отчетния период се изготвят изравнителни сметки от
фирмата, извършваща дялово разпределение, на база отчетено реално потребление.
Твърди се, че за имота са издадени изравнителни сметки за начислена топлинна
енергия през процесния период, които не са заплатени. С оглед предходното, ищецът
поддържа, че подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение срещу длъжника – настоящ ответник, но тъй като издадената заповед била
връчена при условията на чл.47, ал.5 ГПК, обуславя правния си интерес от предявяване
на настоящите искови претенции. По изложените в исковата молба доводи и
съображения, ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае за
установено, че ответника дължи на ищцовото дружество сумите, както следва: сумата
от 3 397,06 лева, представляваща главница за цена на доставена от дружеството
топлинна енергия до недвижим имот, находящ се в ***************, за периода от
01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва, считано от 23.12.2022 г. до
изплащане на вземането, сумата 608,34 лева, представляваща обезщетение за забава
върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 02.12.2022 г.,
сумата от 31,73 лева, представляваща главница за извършена услуга за дялово
разпределение за периода от 01.11.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва,
считано от 23.12.2022 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 6,92 лева,
представляваща обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение за
периода от 31.12.2019 г. до 02.12.2022 г. Претендират се и сторените в хода на
заповедното и исковото производство разноски.
В подадения писмен отговор от особения представител на ответника
предявените искове се оспорват като недопустими, тъй като последния е собственик
единствено на ½ ид.ч. от недвижимия имот, до който се твърди да е доставяна
топлинна енергия. На следващо място се излагат доводи за недопустимост поради
липса на доказателства, че ответника е живял в имота. С оглед предходното се
поддържа становище за липса на предпоставките ответникът да е собственик на имота
и реално да е ползвал доставена топлинна енергия. В условията на евентуалност се
поддържа становище за неоснователност на предявените искове по изложените
съображения за недопустимост. Поддържа се липса на валидно облигационно
2
правоотношение между страните, както и недоказаност на вземането по основание и
размер. Прави се възражение за погасяване на вземането по давност. Възразява се по
доказателствените искания на ищеца за допускане на експертизи, както и относно
искането за привличане на трето лице-помагач. Оспорват се представените към
исковата молба документи. По изложените в отговора доводи и съображения се иска
отхвърляне на исковете като неоснователни и недоказани.
Третото лице-помагач на страната на ищеца – *************** не изразява
становище по същество на спора. Представя документи за главен отчет на уредите за
дялово разпределение и изготвяните индивидуални справки за процесния период,
документи, удостоверяващи връчването на последните, както и относно
сертификацията на уредите за дялово разпределение.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност, и като взе предвид становищата на страните, приема за установено
следното от фактическа страна:
Видно от приложено към настоящото производство ч.гр.д.№ 70730/2022 г. по
описа на СРС е, че по заявление на *************** е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.410 ГПК, с която е разпоредено длъжникът-настоящ
ответник да заплати на заявителя – настоящ ищец сумата от 3 397,06 лева,
представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
период от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва, считано от
23.12.2022 г. до изплащане на вземането, сумата от 608,34 лева, представляваща
мораторна лихва за периода от 15.09.2020 г. до 02.12.2022 г., сумата от 31,73 лева,
представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за
период от 01.11.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва, считано от
23.12.2022 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 6,92 лева, представляваща
мораторна лихва за период от 31.12.2019 г. до 02.12.2022 г. Тъй като издадената
заповед е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.6 ГПК, с разпореждане от
15.05.2023 г. по ч.гр.д.№ 70730/2022 г. по описа на СРС, съдът е указал на заявителя -
настоящ ищец, че може да предяви иск за установяване на вземането си. В
предоставения му едномесечен срок ищецът е подал исковата молба.
По делото е приложено влязло в сила решение от 22.02.2012 г. по гр.д.№
56924/2010 г. по описа на СРС, постановено по първа фаза на съдебна делба, от което
се установява, че процесния недвижим имот е бил съсобствен между ищеца и трето за
делото лице, при равни права – по ½ ид.ч.
На съда е служебно известно, че с решение № ІІ-78-229/15.10.2012г. по гр.д. №
56924/2010г. на СРС, ІІ ГО, 78 състав, влязло в сила на 11.12.2012г., постановено във
втора фаза на съдебната делба процесният недвижим имот - апартамент в град София,
ж.к. "Люлин", бл. 881, вх. В, ет. 6, ап. 71, след извършената делба е поставен в дял и
изключителна собственост на лицето С. К. Р.. На съда е служебно известно, с оглед
3
други разглеждани дела с ищец топлофикационното дружество, че препис от
решението по втора фаза на делбата е приложено в производството по гр.д.№
12950/2022 г. по описа на СРС, 173-ти състав, образувано и водено срещу
наследниците на другия съделител в производството по делба. С оглед предходното и
съгласно чл.155 ГПК обстоятелството, че ответникът се легитимира като единствен
собственик на процесния топлоснабден имот, не подлежи на доказване. В подкрепа на
предходното е и приложеното по делото искане за вписване на възбрана върху имота, в
което е посоченото решението по допускане на делба.
По делото е приложен протокол от проведено на 09.09.2002 г. Общо събрание на
етажните собственици на жилищна сграда, в която се намира и процесния недвижим
имот, в който е обективирано решение за сключване на договор за услугата „топлинно
счетоводство“ с Техем Сървисис ЕООД. По делото е приложен договор от 16.09.2022 г.
сключен в изпълнение на взетото решение.
По делото е представен договор от 03.06.2020 г., сключен между ищцовото
дружество и третото лице-помагач за извършване на услугата дялово разпределение на
топлинна енергия по чл.139в ЗЕ, който е относим само за част от исковия период.
По делото са представени справки от счетоводната система на ищцовото
дружество за издадени фактури през процесния исковия период, както и издадените
през исковия период общи фактури.
По делото са приложени Общите условия на ищцовото дружество, действали
през процесния исков период.
По делото са представени документи за главен отчет на уредите за дялово
разпределение и изготвяните индивидуални справки за процесния период, в които
фигурира подпис за клиент, както и документи, удостоверяващи връчването на
последните, както и относно сертификацията на уредите за дялово разпределение.
По делото е изслушано и прието заключение на съдебно-техническа експертиза,
в което вещото лице, въз основа на материалите по делото и представените от третото
лице-помагач индивидуални справки и документи за отчет е констатирало, че през
исковия период, съвпадащ с два отчетни периода – 2019/2020 г. и 2020/2021 г., ФДР е
разпределяла ТЕ за отопление на ап.71 от два радиатора без топлинни разпределители
по МСРС, а ТЕ за БГВ – според наличието и липсата на изправни водомери. Съгласно
заключението, технологичните разходи в АС са изчислявани по Наредбата и са
отчислявани ежемесечно от отчетената по общия топломер. Вещото лице е
констатирало още, че от потребителя не са представени възражения против
разпределената ТЕ и изготвените изравнителни сметки. В заключението вещото лице е
посочило, че сумите за потребена ТЕ в процесния имот са начислени в съответствие с
действащата нормативна уредба, а топломерът, монтиран в АС е преминал последващи
метрологични проверки, касаещи процесния период.
По делото е изслушано и прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза,
4
от което се установява, че общият размер на неплатените от ответника суми за
процесния период възлизат на сумата от общо 3428,79 лева, в т.ч. сумата от 31,73 лева
за дялово разпределение, а обезщетението за забава в общ размер на 615,26 лева, в т.ч.
6,92 лева върху главницата за дялово разпределение.
Други относими и допустими доказателства не са представени по делото.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест ищецът следва
да установи при условията на пълно и главно доказване по иска за главницата - че
спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със
съществуването на договорни отношения между ищеца и ответника за доставката на
топлинна енергия, обема на реално доставената топлинна енергия за процесния период,
както и че нейната стойност възлиза на спорната сума, а по иска за лихва за забава – че
главното парично задължение е възникнало, че е настъпила неговата изискуемост,
както и че размера й възлиза на спорната сума.
Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 от действащия Закон за
енергетиката, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на
клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни
Общи условия. Съгласно чл.150, ал.2 ЗЕ Общите условия се публикуват в централната
и местна преса и влизат в сила 30 дни след публикуването им, без да е нужно
изричното им писмено приемане от клиентите. На настоящия съд е служебно известно
във връзка с предходно разглеждани дела, че ОУ на ищцовото дружество са
публикувани съгласно горепосочената норма в един централен и един местен
всекидневник. Следователно в нормативната уредба не съществува задължение за
сключване на изрични писмени договори между топлопреносното предприятие и
отделните потребители на топлинна енергия за битови нужди като условие за
възникване на облигационно отношение във връзка с продажбата на топлинна енергия.
Такова правоотношение възниква по силата на самия нормативен акт и Общите
условия и обвързва потребителя с въведените в тях права и задължения. Съгласно ал.3,
потребителите имат право да предложат и специални условия, които, приети от
предприятието, се отразяват в писмени допълнителни споразумения. Липсват доводи и
доказателства, че потребителят се е възползвал от тази възможност, поради което
приложими са утвърдените ОУ на дружеството.
Посочената нормативна уредба и анализът на същата водят до извода, че
правото на собственост върху самостоятелен обект в сграда - апартамент, находящ се в
топлоснабдена сграда - етажна собственост, е достатъчен факт, за да се приеме, че през
процесния период между ответника и ищеца е съществувало облигационно
правоотношение във връзка с продажба на топлинна енергия за битови нужди, без да е
било необхоД. сключването на писмен договор или изрично приемане на общите
5
условия /в този смисъл е решение № 35/21.02.2014 г. по гр.д.№ 3 184/2013 г., ІІІ ГО на
ВКС/.
Както бе посочено и по-горе, ответникът се легитимира като единствен
собственик на процесния недвижим имот, въз основа на влязло в сила решение по
втора фаза на съдебна делба, по силата на което имотът е поставен в негов дял и
изключителна собственост.
Предвид гореизложеното, настоящият съд приема, че през процесния период
между ответникът и ищеца е съществувало облигационно правоотношение във връзка
с продажба на топлинна енергия, без да е било необхоД. сключването на писмен
договор или изрично приемане на общите условия. По силата на това правоотношение
през исковия период ответниците, са била потребители/клиенти на топлинна енергия за
битови нужди и дължат заплащане на същата. Обстоятелството дали в процесния обект
се потребява топлинна енергия има значение единствено относно компонентите и
размера на задължението - дали ще се начислява за отопление, за битово горещо
водоснабдяване или само за сградна инсталация, но не и относно съществуването на
облигационното правоотношение.
Съгласно чл.153, ал.1 ЗЕ всички носители на вещно право на ползване в сграда -
етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия и са длъжни да
монтират средства за дялово разпределение по чл.140, ал.1, т.3 ЗЕ на отоплителните
тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда,
определени в съответната Наредба по чл.36, ал.3 ЗЕ. Според ал. 2 на същия текст,
когато всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, не желаят да бъдат потребители на топлинна енергия за отопление и/или
за горещо водоснабдяване, те са длъжни да декларират писмено това пред
топлопреносното предприятие и да поискат прекратяване на топлоснабдяването за
отопление и/или горещо водоснабдяване от тази абонатна станция или от нейното
самостоятелно отклонение, като съгласно ал. 3 лицата по ал. 2 се смятат за
потребители на топлинна енергия до датата на прекратяване на топлоснабдяването.
За процесния период страните в настоящото производство са били обвързани от
влезлите в сила Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от
„Топлофикация София“ ЕАД, одобрени с Решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР, в
сила от 12.08.2016 г.
Установено е въз основа на писмените доказателства по делото и на
заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана съдебно-техническа
експертиза, което при преценката му по реда на чл.202 ГПК следва да бъде
кредитирано, че сумите за потребена ТЕ в процесния имот са начислени в съответствие
с действащата нормативна уредба. Съдът дава вяра на заключението, тъй като вещото
6
лице изготвя същото на база на своите знания и опит, както и въз основа на събрания
по делото доказателствен материал и на предоставените му от страните писмени
доказателства /в този смисъл решение № 356/30.03.1955г. по гр.д. №4267/56г., II г.о. на
ВКС/. В случая експертът е спази това изискване, като е работил върху обективни
данни, а не върху предположения.
Следва да се има предвид, че съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 ЗЕ
разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по
система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е
регламентиран в ЗЕ /чл.139 – чл.148/ и в действалата към процесния период Наредба №
16-ЗЗ4 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 г./.
Съгласно разпоредбата на чл.142 ал.2 ЗЕ топлинната енергия за отопление на сграда -
етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за
отопление на имотите.
Съгласно чл.33, ал.3 от представените по делото и приложими в отношенията
между страните общи условия за процесния период, клиентите имат право да предявят
възражения до продавача за начислената сума за топлинна енергия в 45-дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят. По делото няма данни ответниците да са
се възползвали от това право. При липсата на доказателства за направени възражения
за начислените от ищеца суми и при отразеното от вещото лице изготвило съдебно-
техническата експертиза, че разпределяната от ФДР топлинна енергия е съобразно
действащите към исковия период нормативна уредба, съдът приема, че ответниците
дължат начислените суми.
С оглед изводите за основателност на предявените искове за главница за ТЕ,
следва да бъде разгледано възражението на ответниците за настъпила погасителна
давност по отношение на част от претендираните суми.
Съгласно ТР № 3/2012 г. на ОСГК на ВКС по отношение на вземанията за ТЕ е
приложима тригодишната давност по чл.111, б.“в“ ЗЗД. В случая същата е прекъсната
на 23.12.2022 г., когато заявлението по чл.410 ГПК е постъпило в съда. При липсата на
представени по делото доказателства за спиране или прекъсване на давността,
погасени по давност са всички задължения, чиято изискуемост е настъпила преди
23.12.2019 г. Ето защо и съобразявайки заключението на ССчЕ, в което вещото лице е
описало издаваните през процесния период фактури за прогнозно начислена топлинна
енергия, съдът приема, че погасени по давност са вземанията по издадените през
периода от 31.05.2019 г. до 30.11.2019 г. фактури на обща стойност 637,35 лева. Това е
така, тъй като независимо от обстоятелството, че ответникът е издал обща фактура, в
която са включени издадените прогнозни фактури през горепосочения период, то от
нейното издаване на започва да тече нова давност.
С оглед предходното, претенцията на ищеца за главница за доставена топлинна
7
енергия следва да бъде уважена за сумата от 2759,71 лева, като за разликата до пълния
предявен размер от 3397,06 лева този иск следва да бъде отхвърлен като
неоснователен. Върху главницата се дължи законна лихва, считано от датата на
подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда – 23.12.2022 г. до окончателното
изплащане.
По отношение на претенциите на ищеца за заплащане на лихва за забава върху
главницата за доставена топлинна енергия, следва да се отбележи, че за процесния
период са приложими Общите условия на ищеца, одобрени с Решение № ОУ-1 от
27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл.32, ал.1 и ал.2 от ОУ от 2016 г. месечната дължима
сума за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в която дяловото
разпределение се извършва по смисъла на чл. 71 от НТ /по прогнозно количество/, се
формира въз основа на определеното за него прогнозно количество топлинна енергия и
обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача, а
месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в която
дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 73 от НТ /на база реален отчет/,
се формира въз основа на определеното за него реално количество топлинна енергия и
обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача.
В ал.3 на чл.32 от ОУ от 2016 г. е предвидено, че след отчитане на средствата за дялово
разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца, продавачът издава
за отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за
потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база
изравнителните сметки. Съгласно чл.33, ал.2 клиентите са длъжни да заплащат
стойността на фактурата по чл.32, ал.2 и ал.3 за потребеното количество топлинна
енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят, а съгласно ал.4 на чл.33 продавачът начислява обезщетение за забава в размер
на законната лихва само за задълженията по чл.32, ал.2 и ал.3, ако не са заплатени в
срока по ал.2.
В конкретния случай, ищецът в исковата молба твърди, а и от представените по
делото доказателства се установява, че на потребителите е начислявана ТЕ по
прогнозен дял, приложим е чл.32, ал.3 от ОУ. Спрямо общата фактура по чл.32, ал.3 от
ОУ от 2016 г. обаче разпоредбата на чл. 33, ал. 4 от ОУ от 2016 г. няма как да се
приложи, тъй като отчитането на ИРРО/водомера, изготвянето на изравнителната
сметка и издаването на общата фактура е настъпило след предвидения в ОУ от 2016 г.
45-дневен срок за плащане.
С оглед предходното, при липса на възможност да се приложи уговореното и
предвид разпоредбата на чл.84, ал.2 ЗЗД, потребителят изпада в забава след покана,
каквато ищецът не твърди и не доказва да е отправил до ответника /в този смисъл е и
решение от 15.10.2020 г. по в.гр.дело № 15700/2019 г. по описа на СГС/.
При горните съображения искът за вземане за обезщетение за забава върху
8
главницата за ТЕ следва да бъде отхвърлен изцяло.
Настоящият съд намира за неоснователна претенцията на ищеца за главница за
услуга дялово разпределение на топлинна енергия. Действително, съгласно чл.36 от
ОУ на ищцовото дружество, клиентите заплащат цена на „услугата разпределение“,
извършвана от избран от клиентите търговец, като от приетата и неоспорена от ищеца
съдебно-техническа експертиза се установява, че през исковия период изравнителните
сметки за изготвени от третото лице-помагач на страната на ищеца – ***************
По делото няма данни как е формирана сумата от общо 31,73 лева, ищцовото
дружество да е заплатило тази сума на горепосоченото трето лице за извършената
услуга, съответно за него да е възникнало право да я претендира в настоящото
производство.
С оглед изводите за неоснователност на главната искова претенция за дялово
разпределение на топлинна енергия, неоснователна се явява и обусловената от нейното
уважаване акцесорна искова претенция за обезщетение за забава. Отделно от
предходното по отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва
предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради
което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл.84, ал.2 ЗЗД. По делото не са
представени доказателства за отправена покана от кредитора до ответника за плащане
на това задължение от дата, предхождаща подаването на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК, ищецът има право на
разноски съразмерно на уважената част от исковете. Видно от приложения по делото
списък на разноските и данните по делото е, че ищецът претендира и е направил
разноски по производството в общ размер на 1345,00 лева /доплатена държавна такса,
депозит за особен представител на ответника и депозити за СТЕ и ССчЕ/. На основание
чл.78, ал.8 ГПК съдът определя юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00
лева, тъй като делото не е от фактическа и правна сложност. Съразмерно на уважената
част от предявените искове ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
разноски в исковото производство в общ размер на 917,84 лева.
На основание чл.78, ал.3 ГПК ответникът също имат право на разноски
съразмерно на отхвърлената част от исковете, но по делото няма данни за сторени
разноски, поради което съдът не дължи произнасяне в тази насока.
С оглед задължителните указания дадени в ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк.
дело № 4/2013 г., ОСГТК, съдът по исковото производство по чл.422 ал.1 ГПК дължи
произнасяне и по разноските по заповедното производство, като съгласно указанията,
дадени в т.12 от ТР, това следва да стане с осъдителен диспозитив. Издадената заповед
включва разноски в общ размер на 130,88 лева Съразмерно на уважената част от
исковете ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца разноски в
9
заповедното производство в общ размер на 89,31 лева.
В заповедното производство няма данни за направените от длъжника разноски,
поради което такива не се присъждат.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове с правно основание чл.422, ал. 1
ГПК вр.чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.153 ЗЕ предявени от ***************, със
седалище и адрес на управление: *************** срещу С. К. Р., ЕГН **********, че
ответникът дължи на ищеца сумата от 2759,71 лева, представляваща главница за
доставена от дружеството, но незаплатена топлинна енергия за периода от 23.12.2019 г.
до 30.04.2021 г. до топлоснабден имот, находящ се в ***************, ведно със
законната лихва, считано от 23.12.2022 г. до изплащане на вземането, като
ОТХВЪРЛЯ предявения иск за главница за топлинна енергия за сумата над 2759,71
лева до пълния предявен размер от 3397,06 лева и за периода от 01.05.2019 г. до
22.12.2019 г. вкл., за сумата от 608,34 лева, представляваща обезщетение за забава
върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 02.12.2022 г., за
сумата от 31,73 лева, представляваща главница за извършена услуга за дялово
разпределение за периода от 01.11.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва,
считано от 23.12.2022 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 6,92 лева,
представляваща обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение за
периода от 31.12.2019 г. до 02.12.2022 г.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК С. К. Р., ЕГН ********** да заплати на
***************, със седалище и адрес на управление: *************** сумата от
917,84 лева, представляваща направените разноски по производството, съразмерно на
уважената част от исковете, както и сумата от 89,31 лева, представляваща направените
разноски в производството по ч.гр.д.№ 70730/2022 г. по описа на СРС, съразмерно на
уважената част от исковете.
Решението е постановено при участието на трето лице ***************, със
седалище и адрес на управление:***************, помагач на страната на ищеца
***************.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10