№ 3444
гр. София, 28.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-17 СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Стилияна Григорова
при участието на секретаря Мария Т. Методиева
като разгледа докладваното от Стилияна Григорова Гражданско дело №
20211100106977 по описа за 2021 година
Производството е образувано по подадена от В. И. К. – П.а искова
молба, с която моли ответникът ЗАД „А.Б.“ АД да бъде осъден да й заплати
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 20 001 лева за търпени
болки и страдания от ПТП на 29.08.2017 г., ведно със законната лихва от
датата на увреждането до окончателното изплащане.
Ищцата твърди, че на 29.08.2017 г. претърпяла ПТП, вина за което имал
водачът на л.а. „Ситроен“, модел „ДС3“ с ДК № ******* Л. П., който
нарушил разпоредби на ЗДвП.
Ищцата била пътник в МПС, с което л.а. „Ситроен“ реализирало удар –
л.а. „Фолксваген Голф“, управляван от Г. А..
Образуваното наказателно производство приключило с влязла в сила
присъда, с която Л. П. бил признат за виновен за настъпване на
произшествието.
Пострадалата В. И. получила травматичен шок, счупване на VIII ребро
вдясно, фрактура на таза с дислокация на фрагментите и травма на пикочния
мехур. Наложила се спешна лекарска намеса, като травмите наложили
продължително болнично лечение, включващо оперативни процедури.
Последиците от получените травми наложили допълнително болнично
1
лечение, където се извършило интервенционално лечение и диагностични
катетеризации при съдечно-съдови заболявания.
В постоперативния период получила силна болка в десен долен крайник
и се извършила нова оперативна интервенция.
Последвал прием в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ за оперативни
процедури на таза и на долния крайник.
В периода 01.11.2017 г. – 28.09.2018 г. провела кинезитерапия.
С решение на ТЕЛК от 07.12.2018 г. й била определена 20% трайно
намалена работоспособност.
За продължителен период от време ищцата се оказала в невъзможност
да изпълнява личните и служебните си ангажименти и това довело до
постоянно психическо напрежение. Не се чувствала пълноценен и полезен за
себе си и околните човек.
При процесното ПТП пострадала и дъщерята на В. И., за която ищцата
не можела да полага грижи поради собствените проблеми с получените при
инцидента увреди.
За управлявания от Л. П. л.а. „Ситроен“ имало валидно сключена
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите със ЗАД „А.Б.“
АД. В. И. предявила претенция за заплащане на обезщетение за имуществени
и неимуществени вреди. ЗАД „А.Б.“ АД изплатил сумата от 50 000 лева,
която била недостатъчна. Изцяло обезщетени били имуществените вреди –
разходи за лечение на стойност 13 044.48 лева, но сумата от 36 955.52 лева
била крайно занижена и несправедлива с оглед тежестта на понесените от И.
болки и страдания.
Моли съдът да постанови решение, с което да осъди ЗАД „А.Б.“ АД да
й заплати допълнително сумата от 25 001 лева обезщетение за неимуществени
вреди, ведно със законната лихва от 29.08.2017 г. до окончателното
изплащане.
Ответникът ЗАД „А.Б.“ АД е подал отговор на исковата молба, в който
оспорва предявения от ищцата иск. Заявява, че на ищцата били определени и
изплатени обезщетения за неимуществени вреди и за имуществени вреди,
свързани с провежданото лечение в размер на 50 000 лева.
Възразява в подадения отговор, че вина за настъпване на
2
произшествието имал и другият водач, управлявал л.а. „Фолксваген Голф“.
Ищцата допринесла за собствените си увреди, тъй като пътувала без правилно
поставен обезопасителен колан, а това представлявало основание за
намаляване на размера на дължимото й обезщетение.
Оспорва и твърденията за характера, интензитета и продължителността
на търпените от ищцата болки и страдания, както и размера на претенцията,
която счита за завишена.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните
по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа и
правна страна:
Предявен е иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ.
Предпоставка за допустимостта на иска е предявяване на претенцията
пред застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, по аргумент от чл. 432, ал. 1, in fine.
Безспорно се установява, че ищцата е предявила на 24.09.2019 г. (видно
от датата на пощенското клеймо) претенция пред ЗАД „А.Б.“ АД за
определяне и изплащане на застрахователно обезщетение от получени при
ПТП на 29.08.2017 г. увреждания. По образуваната щета №
1000/19/217/500130 на 22.06.2020 г. по сметка на В. И. К. – П.а е изплатена
сумата от 50 000 лева обезщетение за имуществени и неимуществени вреди.
Предявеният иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ се основава на
сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите между собственика на л.а. „Ситроен“, модел „ДС 3“ с ДК №
******* РТ и ЗАД „А.Б.“ АД.
Застрахователният договор ангажира отговорността на застрахователя
да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума
отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица
имуществени и неимуществени вреди.
Съгласно разпоредбата на чл. 432, ал. 1 от КЗ, увреденото лице, спрямо
което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“. Отговорността на
застрахователя се изразява в заплащане на обезщетение за претърпените от
увреденото лице имуществени и неимуществени вреди, пряк и непосредствен
3
резултат от увреждането и е функционално обусловена и тъждествена по
обем с отговорността на делинквента.
При пълно и главно доказване в тежест на ищеца е да докаже наличието
на всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД.
С влязла в сила на 04.10.2019 г. присъда по НОХД № 2873/2019 г. по
описа на РС – гр. Варна, 28 наказателен състав Л. Г. П. е признат за виновен в
това, че на 29.08.2017 г., на кръстовището на пътя 2902 с. Кичево - гр.
Аксаково, с пътя гр. Варна - с. Долище в област Варна, при управление на
моторно превозно средство - лек автомобил марка „Ситроен DS 3“ с peг. №
*******, като не съобразил поведението си пътен знак Б2 - „Спри! Пропусни
движещите се по пътя с предимство!“, нарушил правилата за движение по
пътищата - чл. 6, т. 1 от ЗДвП, както и чл. 50, ал. 1 от ЗДвП и по
непредпазливост причинил средни телесни повреди на повече от едно лица,
сред които В. И. К. – П.а, на която причинил средна телесна повреда,
изразяваща се в трайно затруднение на движенията на снагата, десния долен
крайник за период около 12 месеца, обусловено от счупване на таза в
областта на дясната тазобедрена ямка, с разместване на фрагментите,
усложнило се с тромбоза на външната хълбочна артерия и венозни съдове в
басейна на дясната хълбочна вена – престъпление по чл. 343, ал. 3, б. „а“, пр.
2 вр. чл. 342, ал. 1 от НК.
Съгласно нормата на чл. 300 от ГПК влязлата в сила присъда е
задължителна за граждански съд относно извършването на деянието, неговата
противоправност и виновността на дееца. В този смисъл съдът приема за
осъществени всички елементи от фактическия състав на чл. 45, ал. 1 от ЗЗД.
Механизмът на произшествието се установява по безспорен начин от
даденото от вещото лице инж. А. А. заключение. Възможност за
предотвратяване на произшествието е имал само водачът на л.а. „Ситроен“ Л.
П., тъй като л.а. „Фолксваген“ се е движил по път с предимство, а когато е
възникнала опасността водачът Г.А. не е имал възможност да спре и да
предотврати удара.
Функционално обусловена и тъждествена по обем с отговорността на
делинквента е отговорността на застрахователя по застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, който дължи да заплати обезщетение за
претърпените от увреденото лице имуществени и неимуществени вреди, пряк
4
и непосредствен резултат от увреждането.
Обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост (чл. 52 от ЗЗД).
При определяне на неговия размер следва да се съобразят характера и
тежестта на вредите, интензитетът и продължителността на понесените
болки, проявлението им във времето, възрастта на пострадалия, прогнозите за
възстановяването и др.
Установява се от медицинската документация и от заключението на
съдебно-медицинската експертиза, че получените от ищцата травми, чието
обезщетяване се претендира в настоящото производство, са причинени
именно от процесното ПТП.
Въз основа на представената по делото медицинска документация и
след извършен на 01.06.2022 г. личен преглед на ищцата вещите лица д-р П.
П. и д-р К. С. са дали заключение, че в причинна връзка с ПТП на 29.08.2017
г. В. И. К. – П.а е получила черепно-мозъчна травма: мозъчно сътресение и
контузия на лява теменна област на главата; травма на гръдния кош: счупване
на VIII ребро вдясно; травма на опорно-двигателния апарат: счупване на
дясната гаванковидна ямка (ацетабулум) с дислокация на фрагменти и
луксация на дясна тазобедрена става; травма на отделителната система:
травма на пикочния мехур.
В процеса на лечение В. И. претърпяла оперативна интервенция за
поставяне на метална остеосинтеза. След операцията получила силни болки в
десния долен крайник от запушване на артерия. За премахването му и за
поставяне на стенд се провела втора операция. Пазила постелен режим четири
месеца, тъй като не могли да поставят втора плака на задната страна на таза.
След това шест месеца ходила с патерици. В продължение на една година
била в болничен поради временна нетрудоспособност. При извършения на
01.06.2022 г. преглед се оплакала от болки в дясната половина на таза и в
дясна тазобедрена става, засилващи се при смяна на времето и натоварване,
както и в дясна коленна става, където била поставена екстензионна игла.
Обективно е установено наличие на напречен оперативен белег в предната
част на дясната половина на таза, оток по цялата дължина на десния долен
крайник и ограничен обем движение в дясна тазобедрена става.
Според д-р С. отокът в десният долен крайник има съдов произход –
5
вследствие тромбозата на дясната феморална вена. В съдебното заседание на
28.10.2022 г. е пояснил, че причините за запушването на артерията могат да
са от травмите по време на самата операция, от притискане на артерията от
счупените кости и промяна в състава на кръвта или от самата травма по време
на инцидента.
Що се отнася до мозъчното сътресение, при пострадалата то е минало
без изява на отпадна неврологична симптоматика. При прегледа е установено,
че И. е в добро общо състояние, в ясно съзнание, адекватна, всестранно
ориентирана, с нормален неврологичен статус Оплаквала се е от главоболие
през първия месец, което постепенно отзвучало. При извършения за целите на
експертизата преглед ищцата не съобщава за оплаквания, свързани с
централната нервна система.
Пострадалата е търпяла интензивни болки непосредствено след
произшествието, в дните след оперативните интервенции и по време на
рехабилитацията. С по-висок интензитет болките са били през първите три
месеца и със затихващ характер – през следващите три. Най-тежки са се
оказали травматичните увреждания в опорно-двигателния апарат, а
продължителността на възстановителния период е бил около една година.
Събрани са и гласни доказателства за начина, по който получените
увреждания са се отразили на начина на живот на ищцата. Свидетелят К.С.,
втори братовчед на В. И. разказва, че знае за сериозни усложнения при
пострадалата от катастрофата в края на лятото на 2017 г. Споделила, че е
много притеснена, тъй като докторите не знаели дали няма да се наложат
допълнителни операции. Притеснявала се и за детето си, което било на около
три години и основно тя сполагала грижи за него. В. И. почти не се движела и
постоянно лежала. Същата година празнували заедно Нова година, но ищцата
през цялото време била в легнало положение. Оплаквала се от болки в таза и
за облекчаването им приемала обезболяващи.
След няколко месеца започнала рехабилитации, от които изпитвала
болки. Чак след една година след произшествието започнала да се движи, но с
помощни средства. У дома се придвижвала, подпирайки се на столове и с
помощни средства. Въпреки това болките й продължили. Все още изпитвала
трудности при придвижване и изкачване на стъпала, а походката й била
накуцваща.
6
Служебните й задължения преди инцидента били свързани с много
движение и срещи с клиенти, но получените травми не позволявали да
продължи да върши предишната си работа. Затова се опитвала да си намери
работа, която не изисква много движение.
Преди инцидента И. била по-активна и често излизала, а след това се
ограничавала до телефонни разговори и опосредствани контакти.
Дадените от свидетеля С. показания са съответни на даденото от вещите
лица – медици заключение, поради което съдът ги кредитира като обективни
и безпристрастни. Предвид родствената връзка на И. и С., съдът отчита
регулярните им срещи, при които свидетелят е придобил непосредствени
впечатления не само за физическото състояние на ищцата, но и за
въздействието на влошеното й здравословно състояние върху семейните
задължения и качеството на личния ѝ живот.
При съвкупна преценка на събраните по делото доказателства съдът
намира за доказани твърденията за получените от ищцата тежки травматични
увреди, последвани от усложнения. Те са се отразили трайно и
неблагоприятно върху начина на живот на пострадалата; на възможността
да полага труд и да се грижи пълноценно за себе си и невръстното си дете.
Продължителният възстановителен период е бил съпътстван от непрекъснати
притеснения за бъдещата й професионална реализация и за възможността
отново да бъде пълноценен човек.
Дори и след последователното и упорито лечение в продължение на
една година, включващо две оперативни интервенции – открито наместване
на счупванията на таза и фиксиране на фрагментите с плаки и винтове и на
получената тромбоза на дясна хълбочна артерия, към момента са налице
трайни негативни последици за В. И., изразяващи се в ограничен обем
движение в дясна тазобедрена става и оток на десния долен крайник.
За продължителен период от време пострадалата е търпяла страдания,
които съдът намира, че следва да се оценят на 60 000 лева. При определяне на
размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът съобрази и
лимитите на застрахователните суми, конкретните икономически условия и
съответните нива на застрахователно покритие към релевантния за
определяне на обезщетението момент – 29.08.2017 г., когато е настъпилото
произшествието, от което са произтекли вредите.
7
Ответникът е направил възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на ищеца, което подлежи на разглеждане в настоящото
производство.
Съгласно чл. 51, ал. 2 от ЗЗД обезщетението за вреди от непозволено
увреждане може да се намали, ако и самият пострадал е допринесъл за
тяхното настъпване. Съпричиняването на вредата изисква наличие на пряка
причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен
резултат, но не и вина. Приносът на увредения – обективен елемент от
съпричиняването, може да се изрази в действие или бездействие, но всякога
поведението му трябва да е противоправно и да води до настъпване на
вредоносния резултат, като го обуславя в някаква степен. (т. 7 от ТР №
1/23.12.2015 г. по тълк.д. № 1/2014 г. на ОСТК на ВКС).
За факта на противоправното деяние на пострадалата и на
обстоятелството, че без приносът не би се стигнало до уврежданията,
доколкото възражението е направено от ответника и го ползва при
положителното му установяване доказателствена тежест носи навелият го
(застрахователят по „Гражданска отговорност” на делинквента).
В настоящото производство не се установи ищцата да е била с поставен
предпазен колан. Възможно е обаче, дори и при правилно поставен предпазен
колан, пострадалата да получи същите травматични увреди, които безспорно
са установени в настоящото производство. В тази смисъл е даденото от
вещите лица заключение в т. 4 от поставените от ответника въпроси. Поради
това съдът намира възражението за неспазване на нормата на чл. 137а, ал. 1 от
ЗДвП за недоказано.
Установи се, че ответникът е заплатил на ищцата сумата от 50 000 лева
на 22.06.2020 г., включваща имуществени вреди под формата на разходи за
лечение по представените с молбата за образуване на претенцията разходно-
оправдателни документи, на обща стойност 13 044.48 лева и 36 955.52 лева
неимуществени вреди. Сумата от 36 955.52 лева следва да се приспадне от
определения размер на обезщетението – 60 000 лева, или искът е основателен
за 23 044.48 лева.
Ищцата претендира заплащане на законна лихва върху главницата от
датата на увреждането – 29.08.2017 г. до окончателното изплащане. Според
дадения с решение № 128/04.02.2020 г. по т.д. № 2466/2018 г. на ВКС, I т.о.
8
отговор относно началния момент на дължимите от застрахователя на
гражданската отговорност на делинквента мораторни лихви, в хипотезата на
пряк иск от увреденото лице срещу застрахователя по застраховка
„Гражданска отговорност“, в застрахователната сума по чл. 429 от КЗ се
включва дължимото от застрахования спрямо увреденото лице обезщетение
за забава за периода от момента на уведомяване на застрахователя, съответно
предявяване на претенцията от увреденото лице пред застрахователя, а не и от
момента на увреждането.
Установява се, че подадената по пощата молба от 19.09.2019 г. до ЗАД
„А.Б.“ АД е получена на 24.09.2019 г. С нея ответникът е уведомен за
настъпване на произшествието. Следователно, от тази дата на пострадалата се
дължи лихва за забава.
Тъй като ищцата е освободена от държавна такса и разноски на
основание чл. 83, ал. 1, т. 4 от ГПК, ответникът дължи да заплати по сметка
на СГС сумата от 921.78 лева държавна такса и 230.44 лева депозит за
експертизи по делото, съразмерно на уважената част от иска.
Претенции за присъждане на разноски са направили и двете страни.
Ищцата е заплатила адвокатско възнаграждение в размер на 1 500 лева, като
представителят на ответника е възразил за прекомерност на този размер на
хонорара. Минималният размер по Наредба № 1/2004 г. (ред. ДВ, бр.
45/15.05.2020 г.) е в размер на 1 280.03 лева. Предвид характера на съдебно
предявената претенция, броя на проведените съдебни заседания и
извършените процесуално-следствени действия, адвокатският хонорар от
1 500 лева не е прекомерен. Съразмерно на уважената част от иска, на В. И. се
дължат разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1 382.61 лева.
Ответникът е направил разноски за депозит на експертиза в размер на
500 лева и е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 1 537.20 лева.
Съразмерно на отхвърлената част от иска, ищцата дължи да заплати на
ответника сумата от 159.43 лева разноски за производството, от общия размер
от 2 037.20 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
9
ОСЪЖДА, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, ЗАД „А.Б.“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул.
************** да заплати на В. И. К. – П.а, ЕГН *******, с адрес гр. София,
ж.к. „******* сумата от 23 044.48 лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания от
увреждания, получени при ПТП, настъпило на 29.08.2017 г., ведно със
законната лихва от 24.09.2019 г. до окончателното изплащане, като отхвърля
иска за главницата за горницата до пълния предявен размер от 25 001 лева и
за присъждане на мораторни лихви за периода 29.08.2017 г. – 23.09.2019 г.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, ЗАД „А.Б.“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул.
************** да заплати по сметка на СГС сумата от 921.78 лева държавна
такса и 230.44 лева депозит за експертизи по делото.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ЗАД „А.Б.“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул.
************** да заплати на В. И. К. – П.а, ЕГН *******, с адрес гр. София,
ж.к. „******* сумата от 1 382.61 лева разноски за адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, В. И. К. – П.а, ЕГН
*******, с адрес гр. София, ж.к. „******* да заплати на ЗАД „А.Б.“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул.
************** сумата от 159.43 лева разноски за производството.
Решението може да се обжалва пред САС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
10