РЕШЕНИЕ
№ 498, 12.04.2018г., Пловдив
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски
Окръжен съд
VІІ граждански състав,
На
дванадесети април две хиляди и осемнадесета година
в
закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стефка Михова
ЧЛЕНОВЕ : Надежда Дзивкова
Катя Боева
Като
разгледа докладваното от съдия Дзивкова
гражданско
дело № 822 по описа за 2018 година
и
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството
е по реда на чл. 435 от ГПК.
Постъпили с жалба с вх.№2378/14.07.2018 по описа на
ЧСИ З. Добринова и с вх.№2664/22.02.2018 по описа на ЧСИ З. Добринова, двете от
„Сузи РМ“ ЕООД, чрез управителя Р.Й.М.,
качеството му на длъжник по изп.д.№ 38/2018 на ЧСИ З. Добринова, с рег.№
829 с район на действие ПОС.
Жалба с вх.№2378/14.07.2018 е насочена против постановление за разноски,
инкорпорирано в покана за доброволно изпълнение изд. на 01.02.2018г., връчена на 08.02.2018г. В нея се
поддържа, че неправилно са определени разноските по изпълнителното дело в
размер на 141лв., като се твърди че разноските следва да се формират по следния
начин : 20лв. по т.1, 20лв. по т.5, 15лв. по т.15 по ТТРЗЧСИ или общо дължима е
сумата от 55лв. без ДДС. Платените от взискателя сума за налагане на запори
жалбоподателят счита за недължими, т.к. по изпълнителното дело е приложено и изпълнително
дело за обезпечаване на иска и има информация , че по банковите сметки на длъжника
има достатъчна наличност за покриване на
задълженията. Прави оплакване и за прекомерност на претендирания адвокатски
хонорар, като счита, че минимума на дължимия е 692,92лв. Моли за намаляване
размера на дължимите разноски за такси до 55лв. без ДДС и намаляване на
дължимия адвокатски хонорар до минимума.
Жалба с вх.№2664/22.02.2018 е наименована „допълнение
към жалба“ и е насочена против налагането на запор върху движими вещи –
ремарке, колесен трактор и челен товарач, както и против налагане на възбрана
върху недвижим имот – ПИ № 018006 в землището на с. Златосел. Поддържа се, че
тези действия се явяват прекомерни и безпредметни, т.к. в сметката на
дружеството има достатъчно средства за покриване на цялото задължение. Поддържа
и че цялата сума е преведена по сметка на съдебния изпълнител.Моли за отмяна на
сочените изпълнителни действия.
Взискателят „Милтекс“ ЕООД оспорва
жалбите. Счита, че заплатеното възнаграждение за адвокат не е прекомерно, т.к.
от една страна минимума е 1102,30лв., както и по 200лв. за всяка обезпечителна мярка
или още 600лв. Освен това поддържа делото да е с фактическа и правна сложност,
поради което и липсват основания за намаляване на претендираните разноски за
заплатено възнаграждение за адвокат. Поддържа и че е невярно твърдението за
достатъчна наличност по банковите сметки.
Съдебният изпълнител е изложил мотиви, че жалбата е неоснователна.
След като прегледа материалите по делото и прецени доказателствата поотделно и в съвкупност,
съдът намира, че жалбите са подадени от легитимирано лице, против подлежащ на обжалване акт. Жалба с
вх.№ 2664/22.02.2018 , обаче, е подадена
извън законоустановения срок за това. Поканата за доброволно изпълнение, в
която се съдържа и постановлението за разноски и съобщението за налагане на
сочените запори на движими вещи и възбрана
е връчена на страната на 08.02.2018г. /л.21от изпълнителното дело/, а
жалбата е подадена на 22.02.2018г., видно от печата за получаването й и за
вписване във входящия регистър на съдебния изпълнител. Няма отбелязване или
други данни жалбата да е изпращана по пощата , при което да е предадена за
изпращане на по-ранна дата. Съгл. чл.436, ал.1 от ГПК жалбите против действията
на съдебния изпълнител по чл.435 от ГПК се подават в едноседмичен срок от
извършване на действието, ако страната
присъствала или от съобщението в останалите случаи. Същото изрично е
отбелязано в изпратената ПДИ. Така в настоящия случай срокът за обжалване на тези
изпълнителни действия / налагане на запори върху три броя движими вещи и
възбрана върху един недвижим имот/ е изтекъл на 15.02.2018г./ присъствен ден/..
При липса на данни по делото жалбата да е подадена до тази дата, то следва да
се приеме, че същата като просрочена следва да бъде оставена без разглеждане
осн. чл.436, ал.4 във вр. с чл.262, ал.2, т.1 от ГПК. В допълнение може само да
се маркира, че тази жалба , въпреки наименованието й „допълнение към жалба“,
съставлява самостоятелна такава, т.к. с нея се обжалват отделни и самостоятелни
изпълнителни действия, първата жалба не е оставяна без движение за уточняване
на обжалваните изпълнителни действия и ГПК не предвижда възможност чрез
подаване на допълнения към жалбите да се достига до продължаване срока за
обжалване.
По отношение на жалба с вх.№ 2378/14.07.2018 срокът за обжалване е спазен, т.к. същата е
подадена преди 15.02.2018г. Същата
допустима, като насочена против подлежащ на обжалване акт на съдебния
изпълнител, съгл. чл.435, ал.2, т.7 от ГПК. Съгл. ТР№ 3/15г., ОСГТК, ВКС на обжалване по чл.435 , ал.2 от ГПК подлежи всеки акт на съдебния изпълнител, в който се определя размера на
задължението на длъжника за разноските по изпълнението, поради което и
посочването на дължимите разноски в изпратената покана за доброволно изпълнение
също попада в кръга актове на съдебния изпълнител, подлежащи на съдебен
контрол.
В случая се претендира, че определените от съдебния
изпълнител в ПДИ разноски за такси са недължими в цялата им част, а посоченото
като дължими разноски за адвокатско
възнаграждение са прекомерни с оглед фактическата и правна сложност на делото.
По отношение на първото възражение в жалбата, съдът констатира, че в ПДИ е посочено , че
освен сумите по изпълнителния лист са дължими още и сумите 25лв. допълнителни
разноски, 264лв. разноски по изп.д., както и таксата по т.26 от ТТЗЧСИ с включен
ДДС в размер на 1539,83лв.. В жалбата се твърди, че като разноски е посочена
сумата от 141лв. Очевидно е, че такава
сума не е посочвана в процесната покана за доброволно изпълнение. В същото
време от записванията в поканата не може да бъде установено основанието, на
което се претендират сумите за разноски в изпълнението. Не става ясно какво
съставляват тези 25лв. допълнителни разноски
както и 264лв. разноски по изп.д. Като липсва основание, на което се
претендира плащане на тези суми, за съда остава невъзможно да прецени
дължимостта им, както и да пресметне размера на дължимите такси и разноски по
изпълнението. Поради това съдът намира, че следва да отмени постановлението за
разноски в тази му част, като укаже на съдебния изпълнител да състави подробно
постановление, в което опише подробно и конкретно – по основание и размер,
дължимите от длъжника такси и разноски в изпълнителното производство. В тази си
част жалбата се явява основателна и следва да бъде уважена.
Съдът намира, че по отношение на второто възражение –
за намаляване размера на дължимото адвокатско възнаграждение, компетентен да се
произнесе е съдебният изпълнител с оглед нормата на чл.78, ал.5 от ГПК. Правото
на страната да иска намаляване на разноските на другата страна поради
прекомерност е регламентирано в общата част на ГПК – чл.78, ал.5, като
компетентен да разгледа това искане е органът, пред който са извършени
разноските. Съотнесено към изпълнителното производство , компетентен да
разгледа искането на длъжниците за намаляване на дължимите разноски,
съставляващи адвокатски хонорар на взискателя, респ. да редуцира с оглед новия
размер и дължимите такси по изпълнителното производство, е съдебният изпълнител. Едва неговият
евентуален отказ подлежи на обжалване. В този смисъл е и преобладаващата
съдебна практика / вкл. и О № 170/25. 03.2011г., ч.гр.д.№ 297/10 г., ІV гр.о.,ВКС,
с мотивите, че до произнасянето на съдебния изпълнител по искането за
намаляване на адвокатското възнаграждение не е налице действие, чиято
законосъобразност да се преценява./. В този смисъл подадената жалба в частта й
касаеща намаляване на дължимите разноски за адвокатско възнаграждение се явява
преждевременна, поради което и производството по отношение на това
възражение следва да се прекрати и
жалбата, в тази й част - да се върне на съдебния изпълнител за произнасяне по
молбата за намаляване разноските на взискателя за адвокатско възнаграждение.
По изложеното съдът
Р Е Ш И :
Отменя постановление за разноски, в частта относно
определяне на дължимите такси по изпълнителното дело, материализирано в покана за доброволно
изпълнение от 01.02.2018г. по изп.д.№ 38/2018, по описа на ЧСИ З. Добринова, с рег.№829, с район на действие ПОС.
Оставя без разглеждане жалба с вх.№2664/22.02.2018 по
описа на ЧСИ З. Добринова, подадена от „Сузи РМ“ ЕООД, ЕИК *********, чрез управителя
Р.Й.М., качеството му на длъжник, против
налагане на запор върху движими вещи и възбрана върху недвижим имот, с разпореждане
от 01.02.2018г. по изп.д.№ 38/2018 на
ЧСИ З. Добринова, с рег.№ 829 с район на действие ПОС, като просрочена.
Връща за произнасяне от ЧСИ З. Добринова жалба с вх.№2378/14.07.2018 в частта относно
възражението за прекомерност на дължими разноски за адвокатски хонорар за взискателя.
Прекратява производството по гр.д.№ 822/2018, ПОС в
частта касаеща вх.№2664/22.02.2018 и вх.№2378/14.07.2018
в частта относно възражението за прекомерност на дължими разноски за адвокатски хонорар за взискателя.
В тази част решението има характер на определение и подлежи
на обжалване с частна жалба пред ПАС в седмичен срок от съобщението.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :