РЕШЕНИЕ
№ 107
гр. Троян, 05.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТРОЯН, II-РИ СЪСТАВ - ГРАЖДАНСКИ, в
публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Светла Ив. Иванова
при участието на секретаря Емилия П. Петрова
като разгледа докладваното от Светла Ив. Иванова Гражданско дело №
20234340100645 по описа за 2023 година
Производство с правно основание чл.422, ал.1 във вр. чл.415, ал.1, т.2 от
ГПК
Съдът е сезиран с иск с правно основание чл.422, ал.1 във вр. чл.415,
ал.1, т.2 от ГПК, предявен от „АПС Бета България" ЕООД, ЕИК: *** със
седалище и адрес: ***, представлявано от юрк. Е. Л. /Пълномощник на
управителите/, срещу Х. Й. Х., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес:
***, с правно основание чл.422 ГПК. Претендира се установяване на вземане,
за което е издадена заповед за изпълнение №265 от 25.08.2023г. по ч.гр.д.
№563/2023г. по описа на РС-Троян за изпълнение на парично задължение.
В исковата молба се твърди, че между Кредисимо ЕАД, ЕИК ***, в
качеството си на кредитодател, и Х. Й. Х., ЕГН ********** , в качеството и
на кредитополучател е сключен Договор за потребителски кредит № 951169
на 09.10.2017 г. по електронен път по силата на Закона за предоставяне на
финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/. Сочи се, че Договорът е сключен
като част от системата за предоставяне на финансови услуги от разстояние,
организирана от кредитодателя, при което от отправяне на предложението до
сключване на договора страните са използвали средства за комуникация от
разстояние, като на ответника е предоставена цялата информация, изискуема
по закон. Излага се, че съгласно чл. 6 от ЗПФУР, договор за предоставяне на
финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и
потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от
разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на
предложението до сключването на договора страните използват
изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече. В
1
случай, че съдът приеме, че договорите не са сключени по електронен път по
силата на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние
/ЗПФУР/, ищецът моли да бъде прието, че Договора за паричен заем по
своето естество е реален договор и същият се счита за сключен, считано от
датата на получаване на паричната сума.
Твърди се, че договорът за потребителски кредит е сключен при
спазване на изискванията на Закона за потребителския кредит, Закона за
електронния документ и електронните удостоверителни услуги /предишно
наименование: Закон за електронния документ и електронния подпис/, Закона
за предоставяне на финансови услуги от разстояние и приложимото
законодателство.
Сочи, че видно от приложените Общи условия и Договор за
потребителски кредит № 951169 на 09.10.2017г., по безспорен начин
установяват сключения между страните договор, договор с трето за процеса
лице - Кредисимо и да отговаря пред Кредисимо солидарно с Х. Й. Х., ЕГН
**********: за всички задължения по Договора за кредит с Кредисимо така,
както те са установени в Договора за кредит и приложенията към него.
Съгласно чл. 3 от Договора за предоставяне поръчителство дружеството се е
задължило да плати всички изискуеми задължения при поискване от
Кредисимо.
Излага се, че на 09.10.2017 година „Ай Тръст“ и „Кредисимо“ са
сключили договор за поръчителство, по силата на който „Ай Тръст“ се е
задължило спрямо „Кредисимо“ за всички задължения на Х. Й. Х., ЕГН
********** по Договора за кредит.
Твърди се, че с Договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/
от 02.03.2021 г. „Кредисимо" АД като цедент е прехвърлило своите вземания
към Длъжника по описания договор за потребителски кредит на цесионера
„АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: ***.
Сочи се, че от представения с исковата молба Договор за продажба и
прехвърляне на вземания, сключен на 02.03.2021г. година е видно, че
страните са постигнали договореност, цедентът да прехвърля станали
ликвидни и изискуеми в пълен размер вземания, произхождащи от договори
за потребителски кредит, сключени от Продавача с физически лица, които не
изпълняват задълженията си по тях, които вземания е договорено, че се
индивидуализират в Приложение № 1 към дата 18.02.2021 г., неразделна част
от договора.
Твърди се, че от представената извадка от Приложение № 1 е видно, че
вземането на „Кредисимо" ЕАД и „Ай Тръст" ЕООД към ответника по
гореописания Договор за кредит е прехвърлено на „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ"
ЕООД, ЕИК ***, като длъжникът е уведомен за цесията на посочената от него
в договора електронна поща и тъй като законът не е предвидил уведомяването
на длъжника да става по конкретен и специален начин, същото следва да се
счита надлежно извършено. Ако съдът приеме, че уведомяването на
длъжника - ответник на посочения от него имейл адрес не е извършено
надлежно, молят да бъде прието за надлежно връчването на уведомлението,
извършено с настоящата искова молба.
Твърди се, че ответникът Х. Й. Х., ЕГН ********** не е изпълнил в
срок задълженията си по Договор за кредит до изтичането на крайния срок за
2
погасяване на кредита, което не е сторено и към момента на подаване на
исковата молба.
Молят да бъде прието за установено, че ответникът Х. Й. Х., ЕГН
**********, дължи на „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК *** парично
вземане, конкретизирано в т. 9 на предявеното Заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по образуваното ч.гр.д. № 563/2023 г.,
а именно сумата в общ размер от 2 693.46 лв., формирана както следва:
- главница по Договор за потребителски кредит в размер на 1400 лв.,
- договорна възнаградителна лихва върху главницата по Договора за
потребителски кредит в размер на 443.36 лв. за период от 09.10.2017 г. до
31.01.2019 г.,
- законна лихва за забава върху главницата Договора за потребителски
кредит в размер на 850,10 лв. за период от 09.10.2017 г. до 21.08.2023 г.,
- както и лихва за забава върху главницата считано от датата на подаване
на заявлението в съда до окончателно изплащане на вземанията. Сочи се, че
претендираната сума за лихва за забава представлява обезщетение за забавено
плащане в размер на законната лихва, определена с Постановление № 426 на
МС от 18.12.2014 г. за просрочени парични задължения. Същата се дължи от
Х. Й. Х., ЕГН **********: по силата на чл. 2, раздел X. „Забава. Предсрочна
изискуемост" от ОУ, неразделна част от Договора за кредит, съгласно който
член при забавяне на плащането на погасителна вноска Х. Й. Х., ЕГН
**********: ще дължи обезщетение за забава в размер на действащата
законна лихва върху всяка забавена погасителна вноска. За периода от 13
март 2020 г. до 13 юли 2020 г. законна лихва за забава по Договора за кредит
не е била начислявана, т. е. претендираната лихва е изцяло съобразена с
изискванията на чл. 6 от Закон за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на народното събрание от 13
март 2020 г. и за преодоляване на последиците (загл. доп. - ДВ, бр. 44 от 2020
г., в сила от 14.05.2020 г.).
Претендират за заплащане на разноски в настоящото и в заповедното
производство.
В едномесечният срок по реда на чл.131 ГПК, назначеният особен
представител адв.К. Д. от ЛАК депозира отговор, в който излага аргументи за
допустимост, но неоснователност и недоказаност на претенцията.
Счита, че съобразно твърденията на ищеца, договорът за потребителски
кредит между „Кредисимо" АД и ответника Х. Х. е сключен по реда и
условията на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние
(ЗПФУР). Сочи, че съгласно чл. 6 от ЗПФУР договор за предоставяне на
финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и
потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от
разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на
предложението до сключването на договора страните използват
изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече, като
липсват доказателства в тази насока. Отделно от това твърди, че не са
представени доказателства, че ответникът лично е заявил намерението си за
сключване на договор за финансови услуги от разстояние, чрез използване на
поддържаната от кредитора платформа, нито, че е бил одобрен, респективно е
усвоил кредита в размер понастоящем равен на претендираната главница.
3
В тази връзка оспорва наличието на валидна облигационна връзка между
твърдените страни по договора, независимо дали ще се приеме, че договорът
за потребителски кредит е сключен по реда на ЗПФУР или ЗПК.
Излага, че от представения като доказателство Договор за
потребителски кредит № 951169, като място за сключване е посочено
гр.София, а договорът е подписан с два подписа ръкописно, което
противоречи на дефиницията, дадено в чл. 6 от ЗПФУР.
Твърди, че съгласно чл. 8, ал. 1 от ЗПФУР, за да бъде потребителят
обвързан с договор с доставчика, той трябва да е информиран за редица
обстоятелства във връзка със съглашението - съгласно чл. 8, ал. 1, т. 2 б„б" от
ЗПФУР потребителят трябва да е запознат предварително с общата цена на
финансовата услуга, дължима от потребителя, включително всички
комисиони, такси и разходи, свързани с услугата, както и всички данъци,
които се заплащат чрез доставчика. Когато не е възможно да се посочи
точната цена на услугата, се посочва начинът на изчисляване на цената, който
дава възможност на потребителя да я провери, а видно от представения като
доказателство Стандартен европейски формуляр за предоставяне на
информация за потребителските кредити, срещу графата „обща сума, която
следва да заплатите" е посочено: размер на вноска - нула лева и нула
стотинки; Периодичност: месечни анюитетни вноски; брой вноски: един;
падежна дата: считано от 01.01.1970 г. , което намира за недопустимо и в
противоречие с чл. 8, ал. 3 от ЗПФУР, където е поставено условие
информацията по договора да се предоставя по ясен и разбираем начин в
зависимост от вида на използваното средство за комуникация от разстояние
при спазване на изискването за добросъвестност на страните по търговските
сделки и за защита на интересите на недееспособните лица.
Счита, че от така представената преддоговорна информация е
изключително лесно потребителят да бъде заблуден, че реално не дължи
нищо по кредита, за който кандидатства, дори да е дееспособен.
По отношение на заявеното от ищеца искане, в случай, че съдът не
приеме процесния договор за сключен при условията на ЗПФУР, да се
приеме, че същият е реален договор за паричен заем намира, че процесиите
отношения се регулират от Закона за потребителския кредит, т.е. към
процесния договор са налице редица законови изисквания, за да бъде той
действителен и не е достатъчно само същият да отговаря на изискванията на
чл. 9 от ЗПК, а не трябва да съдържа неравноправни клаузи и/или да
противоречи на императивните изисквания на закона.
Твърди, че съгласно чл. 4, ал. 1 от процесния Договор за потребителски
кредит, усвояването на сумата по кредита е обусловено от предоставяне на
поръчителство от одобрено от „Кредисимо" АД юридическо лице, вследствие
на което между ответника Х. Х. и „Ай Тръст" ЕООД е сключен договор за
предоставяне на поръчителство срещу уговорено възнаграждение.
Посоченият от „Кредисимо" АД поръчител „Ай Тръст" ЕООД е финансова
институция, вписана в Регистъра на финансовите институции по чл.З, ал.1 от
ЗКИ при БНБ- с право да извършва гаранционни сделки като основна
дейност, като се позовава на установени от ТРРЮЛНЦ данни, че едноличен
собственик на поръчителя „Ай Тръст" ЕООД е кредиторът по договора за
потребителски кредит - „Кредисимо" АД. В Общите условия за предоставяне
на кредити на Кредисимо АД - Раздел VI „Усвояване и погасяване на
кредита", в чл. 6 от Договора за кредити вчл. 4, т. 2 от сключения от
4
ответника Договор за предоставяне на поръчителство с „Ай тръст" ЕООД е
посочена една и съща банкова сметка.
Сочи, че в случая е видно от Приложение 1 към договора за
предоставяне на поръчителство, че обезпеченото с поръчителство задължение
е в размер на 1400 / хиляда и четиристотин / лева, съгласно погасителен план,
при който за периода 31.10.2017 г. - 31.01.2019 г. ответникът трябва да
заплаща по 115, 21 лв./ месец, което намира в противоречие с твърденията на
ищеца, че същото следва да се погаси с еднократна вноска с падеж 31.01.2019
г. Счита, че възнаграждението е определено в размер на 102, 52 лв. / сто и два
лева и петдесет и две стотинки / на месец за срока на договора за кредит,
което възлиза в размер на 1640, 32 / хиляда шестстотин и четиридесет лева и
тридесет и две стотинки/ лева, т.е. сумата надвишава главницата по кредита.
Твърди, че възнаграждението в размер на 102, 52 лв. / сто и два лева и
петдесет и две стотинки / на месец е компонент на ГПР по кредита, тъй като
се обхваща от легално дадената дефиниция в пар. 1, т. 1ДР ЗПК за общ
разход, т.е. всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони,
такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове
разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително
разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-
специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на
търговски клаузи и условия.
Излага, че заплащането от ответника на възнаграждение за поемане на
поръчителство от свързаното с кредитора дружество представлява
допълнителна услуга, която произтича от договора за кредит и която е
задължително условие за усвояване на кредит, като в тази връзка счита, че е
формиран бизнес модел за разделяне на приходите от кредита между две
свързани юридически лица с цел да се заобиколи изискването на чл. 19, ал. 1
ЗПК.
Намира, че изложеното по-горе е в противоречие и с чл. 11, ал. 1, т. 10
от ЗПК - договорът е недействителен, не съдържа общия размер на кредита,
дори главницата, а само условията за усвояването му, както и не съдържа и
информацията по чл. 11, ал. 1, т. 9, 9а, 11 и 12.
Отделно от това счита, че преддоговорната информация във формата на
Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за
потребителските кредити е заблуждаваща, а обстоятелството, че
кредитополучателят е обвързан със задължението да приеме указното му от
кредитора обезпечение и то със свързано с последния юридическо лице, за да
получи кредита е пример за недобросъвестност и в пряка колизия с чл. 143,
ал. 1 вр. ал. 2, т. 2 от Закона за защита на потребителите.
Поради изложените съображения намира исковата претенция за изцяло
неоснователна, позовавайки се на недействителност на процесния договор, на
основание чл. 22 от ЗПК.
В съдебно заседание за ищцовото дружество, редовно призовани, не се
явява представител и същото не се представлява от процесуален
представител. По делото са постъпвали молби – становища от различни
пълномощници - юриск. Б. Т., юриск.Д. Б. и юриск. Е. Ц., в които е направено
5
искане делото да бъде гледано в отсъствие на ищеца, взето е становище по
същество на спора и е поискано предявения иск да бъде уважен и на ищеца да
бъдат присъдени направените разноски в заповедното и в исковото
производство.
За ответник Х. Й. Х., в съдебно заседание се явява назначеният особен
представител адв. К. Д. от АК-Л., който прави искане да бъде отхвърлен
предявения иск като неоснователен и недоказан, а при условията на
евентуалност-да бъде уважен само до размера на 1400.00 лева,
представляваща главница по процесния договор.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства по реда на чл.235, ал.2 ГПК във връзка с чл. 12 ГПК, намира за
установено следното:
От приложеното ч.гр.д. № 563/2023 г. по описа на Районен съд
гр.Троян се установява, че на 24.08.2023 г. ищецът е подал заявление до
Районен съд гр.Троян за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410
от ГПК. Заявлението е уважено и е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение № 265 от 25.08.2023 г., с която е разпоредено на
длъжникът Х. Й. Х., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, да
заплати на кредитора „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: ***, законни представители: Х. М. М. и П.
В., пълномощник юрисконсулт Е. Д. Ц., сумата 1440.00 – хиляда
четиристотин лева, представляваща дължима главница по Договор за кредит
№ 951169 от 09.10.2017 г., сключен между „Кредисимо“ ЕАД и Х. Й. Х.,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от 24.08.2023 г. до
окончателното й изплащане; сумата 443.36 – четиристотин четиридесет и три
лева и тридесет и шест стотинки, представляваща договорна възнаградителна
лихва върху главницата по договора за кредит за периода от 09.10.2017 г. до
31.01.2019 г., сумата 850.10 – осемстотин и петдесет лева и десет стотинки,
представляваща лихва за забава за периода от 09.10.2017 г. до 21.08.2023 г. по
договора за кредит, сумата 53.87 – петдесет и три лева и осемдесет и седем
стотинки, представляваща разноски по делото за платена държавна такса и
сумата 50.00 – петдесет лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение
От представения договор за потребителски кредит № 951169 от
09.10.2017 г. е видно, че между Кредисимо ЕАД, ЕИК ***, в качеството си на
кредитодател, и Х. Й. Х., ЕГН ********** , в качеството и на
кредитополучател е сключен процесния договор по електронен път, по силата
на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/, с
който страните са уговорили ответникът да получи сумата от 1 400.00 лева.
Изискана е по реда на чл.192 ГПК разписката, от която се установява, че
ответникът е получил сумата, предмет на договора за кредит, от EasyPay, на
09.10.2017г. в 17.02ч.
При така установеното от фактическа страна, съдът от правна страна
намира следното:
Искът по чл. 422 ГПК е положителен установителен иск на кредитора за
установяване на вземането му срещу длъжника, за което вземане е издадена
съответната заповед за изпълнение. Правният интерес в посочената хипотеза
е абсолютна процесуална предпоставка, за която съдът следи служебно и ако
6
същата не е налице, предявеният установителен иск е недопустим. По
принцип, за да съществува интерес от установителен иск, е достатъчно да се
оспорва претендирано от ищеца право или да се претендира отричано от него
право. В хипотезата на иск за съществуване на вземането на основание чл. 422
ГПК, специалните положителни предпоставки за допустимост на този
установителен иск са: 1/ издадена заповед за изпълнение; 2/ подадено в срок
възражение от длъжника или връчване на заповедта при условията на чл.47,
ал.5 ГПК; 3/ спазване на срока за предявяване на установителния иск за
съществуване на вземането по чл. 415, ал. 1 ГПК. Искът по чл.422 от ГПК е
специален и той има ограничен предмет - само до съществуването на
изискуем дълг към момента на приключване на съдебното дирене в исковия
процес.
Искът е предявен в едномесечния срок по чл.415, ал.1 от ГПК и е
допустим.
Съществуването на процесното притезателно материално право и
респективно основателността на предявения иск са обусловени от наличието
на следните, подлежащи на установяване, при условията на пълно доказване
факти, относно съществуване на облигационно правоотношение по договор за
паричен кредит и дадена въз основа на него парична сума, както и поето
насрещно задължение на ответника да върне предоставената сума.
/Възникването на задължението на ответника, размера на същото,
основанието за пораждането му, настъпилата изискуемост на вземането и
изпълнението на насрещните задължения по процесния договор от страна на
ищеца/.
Особеният представител на ответника в хода на устните състезания
заявява, че поддържа становището си, обективирано в депозирания по делото
отговор на исковата молба за отхвърляне на установителната претенция като
неоснователна, тъй като страните не са били обвързани с договор за кредит
от разстояние, а при условия на евентуалност - че сключения договор е
недействителен, поради което ответникът дължи само главницата по кредита.
В производството беше доказано твърдението на ищеца, че сумата по
договора за кредит 1400.00 лв. е усвоена от ответника на 09.10.2017г. в
17.02ч., поради което настоящият състав приема, че между страните е налице
облигационна връзка, по силата на която в полза на ответника е предоставен
кредит в размер на 1400.00 лева. С оглед на изложеното съдът счита, че
претенцията за главница е основателна и доказана.
Адв.Д.-особен представител на ответника е релевирал възражение за
недействителност на сключения договор за кредит.
Предмет на разглежданото дело е потребителски кредит, поради което
съдът е длъжен за провери дали договорът отговаря на изискванията за форма
и съдържание.
Съгласно чл. 11, ал. 1 от Закона за потребителския кредит (ЗПК), който
е приложим в отношенията между страните, договорът за потребителски
кредит се изготвя на разбираем език и съдържа изрично изброени реквизити,
сред които – общият размер на кредита и условията за усвояването му (т. 7);
лихвения процент по кредита; годишния процент на разходите по кредита и
общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване
на договора за кредит (т.10) и условията за издължаване на кредита от
потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за
7
размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски
(т.11) .
В настоящия случай съдът счита, че договорът е изготвен на разбираем
език и в тази връзка са спазени изискванията на закона. Съгласно чл. 22 ЗПК,
когато не са спазени изискванията на чл. 11, ал.1, т.7 - 12 и т.20, договорът за
потребителски кредит е недействителен. Липсата на всяко едно от тези
императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл.22 ЗПК -
изначална недействителност на договора за потребителски заем, тъй като
същите са изискуеми при самото му сключване. Тази недействителност също
е по- особена по вид с оглед на последиците й, визирани в чл. 23 ЗПК, а
именно, че когато договорът за потребителски кредит е недействителен,
отговорността на заемателя не отпада изцяло, тъй като съгласно цитираната
разпоредба той дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не
дължи връщане на лихвата и другите разходи по кредита.
Съдът намира, че е налице съществено нарушение в съдържанието на
договора за потребителски кредит, а именно:
За да бъде потребителят обвързан с договор, той трябва да е
информиран за редица обстоятелства във връзка със съглашението - съгласно
чл. 8, ал. 1, т. 2 б„б" от ЗПФУР потребителят трябва да е запознат
предварително с общата цена на финансовата услуга, дължима от
потребителя, включително всички комисиони, такси и разходи, свързани с
услугата, както и всички данъци, които се заплащат чрез доставчика. Когато
не е възможно да се посочи точната цена на услугата, се посочва начинът на
изчисляване на цената, който дава възможност на потребителя да я провери, а
видно от представения като доказателство Стандартен европейски формуляр
за предоставяне на информация за потребителските кредити, срещу графата
„обща сума, която следва да заплатите" е посочено: размер на вноска - нула
лева и нула стотинки; Периодичност: месечни анюитетни вноски; брой
вноски: един; падежна дата: считано от 01.01.1970 г. , което се явява в
противоречие с чл. 8, ал. 3 от ЗПФУР, където е поставено условие
информацията по договора да се предоставя по ясен и разбираем начин в
зависимост от вида на използваното средство за комуникация от разстояние
при спазване на изискването за добросъвестност на страните по търговските
сделки и за защита на интересите на недееспособните лица.
Настоящият състав счита, че договора за потребителски кредит е в
противоречие и с чл. 11, ал. 1, т. 9, т.9а,т.10, т.11 и т.12 от ЗПК, тъй като не
съдържа общия размер на кредита, а само условията за усвояването му, а
посоченият ГПР по кредита в размер 50.00 % е неточен и заблуждава
потребителя.
Съгласно чл. 4, ал. 1 от процесния Договор за потребителски кредит,
усвояването на сумата по кредита е обусловено от предоставяне на
поръчителство от одобрено от „Кредисимо" АД юридическо лице, вследствие
на което между ответника Х. Х. и „Ай Тръст" ЕООД е сключен договор за
предоставяне на поръчителство срещу уговорено възнаграждение.
Посоченият от „Кредисимо" АД поръчител „Ай Тръст" ЕООД е финансова
институция, вписана в Регистъра на финансовите институции по чл.З, ал.1 от
ЗКИ при БНБ- с право да извършва гаранционни сделки като основна
дейност, като се позовава на установени от ТРРЮЛНЦ данни, че едноличен
собственик на поръчителя „Ай Тръст" ЕООД е кредиторът по договора за
потребителски кредит - „Кредисимо" АД. В Общите условия за предоставяне
8
на кредити на Кредисимо АД - Раздел VI „Усвояване и погасяване на
кредита", в чл. 6 от Договора за кредити вкл. 4, т. 2 от сключения от
ответника Договор за предоставяне на поръчителство с „Ай тръст" ЕООД е
посочена една и съща банкова сметка.
От приетото като доказателство Приложение 1 към договора за
предоставяне на поръчителство е видно, че обезпеченото с поръчителство
задължение е в размер на 1400 / хиляда и четиристотин / лева, а съгласно
погасителния план, за периода 31.10.2017 г. - 31.01.2019 г. ответникът следва
да заплаща 16- шестнадесет вноски по 115, 21 лв./ месечно.
Размера на определеното възнаграждение на поръчителя е определено
на 102.52 лв. / сто и два лева и петдесет и две стотинки / на месец за срока на
договора за кредит, което възлиза в общ размер на 1640.32 / хиляда
шестстотин и четиридесет лева и тридесет и две стотинки/ лева или сума
надвишаваща главницата по кредита. Същото е компонент на ГПР по
кредита, тъй като се обхваща от легално дадената дефиниция в пар. 1, т. 1ДР
ЗПК за общ разход, т.е. всички разходи по кредита, включително лихви,
комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други
видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително
разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-
специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на
търговски клаузи и условия.
Настоящият състав приема за основателни направените от особения
представител възражения в смисъл, че заплащането от ответника на
възнаграждение за поемане на поръчителство от свързаното с кредитора
дружество представлява допълнителна услуга, която произтича от договора за
кредит и която е задължително условие за усвояване на кредит, като в тази
връзка на практика е формиран бизнес модел за разделяне на приходите от
кредита между две свързани юридически лица с цел да се заобиколи
изискването на чл. 19, ал. 1 ЗПК.
Отделно от това намира, че преддоговорната информация във формата
на Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за
потребителските кредити е абсолютно заблуждаваща и пример за
недобросъвестност, а обстоятелството, че кредитополучателят е обвързан със
задължението да приеме указното му от кредитора обезпечение и то със
свързано с последния юридическо лице, за да получи кредита е в пряка
колизия с чл. 143, ал. 1 вр. ал. 2, т. 2 от Закона за защита на потребителите.
Съгласно чл.22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал.1,
чл. 11, ал.1, т.7 - 12 и 20 и ал.2 и чл. 12, ал.1, т.7 – 9 от ЗПК, договорът е
недействителен, като липсата на всяко едно от тези императивни изисквания
води до настъпване на последиците по чл.22 ЗПК- изначална
недействителност на договора за потребителски заем, тъй като същите са
изискуеми при самото му сключване.
С оглед изложеното съдът счита, че Договор за потребителски кредит
№ 951169 на 09.10.2017г., е недействителен, поради което и съгласно чл.23
от ЗПК, кредитополучателят дължи връщане единствено и само на
предоставената с договора за кредит сума в размер на 1400.00 лева, в едно със
9
законната лихва върху сумата, считано от 24.08.2023 г. до окончателното й
изплащане, като не дължи други лихви или разходи по кредита. Предвид
изложеното, предявеният иск следва да се отхвъри за горницата над 1400.00
лв. до пълния претендиран размер от 2693.46 лв., в частта на претендираната
законна лихва за забава и договорна лихва.
По разноските:
Съгласно т.12 на ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС, ОСГТК, съдът, който
разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, вр. с чл. 415, ал.1 ГПК, следва да
се произнесе и за дължимостта на разноските, направени и в заповедното
производство, като съобразно изхода на спора, разпредели отговорността за
разноските, както в исковото, така и в заповедното производство. Ищецът е
сторил разноски в общ размер на 992.57 лева, от които: 515.87 лева
възнаграждение за назначения особен представител, 53.87 лева ДТ и 100.00
лева юрисконсултско възнаграждение.
С оглед изхода на делото, на основание чл.78, ал.1 ГПК в тежест на
ответника следва да се възложат направените в настоящото производството
разноски, които съразмерно с уважената част от иска възлизат на 348.04 лева.
Ответникът следва да заплати и разноските в заповедното производство,
които съразмерно с уважената част от иска, са в размер на 105.83 лева.
Мотивиран от горното и на основание чл.235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Х. Й. Х., ЕГН
**********, с постоянен и настоящ адрес: ***, наличието на вземане на „АПС
БЕТА БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
***, законни представители: Х. М. М. и П. В., пълномощник юрисконсулт Е.
Д. Ц., сумата 1440.00 – хиляда четиристотин лева, представляваща дължима
главница по Договор за кредит № 951169 от 09.10.2017 г., сключен между
„Кредисимо“ ЕАД и Х. Й. Х., ведно със законната лихва върху сумата,
считано от 24.08.2023 г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
иска за сумата от 443.36 – четиристотин четиридесет и три лева и тридесет и
шест стотинки, представляваща договорна възнаградителна лихва за периода
от 09.10.2017 г. до 31.01.2019 година и сумата 850.10 – осемстотин и петдесет
лева и десет стотинки, представляваща лихва за забава за периода от
09.10.2017г. до 21.08.2023 година, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК Х. Й. Х., ЕГН **********, с
постоянен и настоящ адрес: *** да заплати на „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ”
ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, законни
представители: Х. М. М. и П. В., сумата 453.87 /четиристотин петдесет и три
лева и осемдесет и седем стотинки/ лева, представляваща разноски в
настоящето и в производството по ч.гр.д.№563/2023г. на ТРС, съразмерно с
уважената част от иска.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд гр.Ловеч в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Троян: _______________________
10
11