№ 554
гр. София, 19.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО II ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Иван Коев
Членове:Стефан Милев
Теодора Анг. Карабашева
при участието на секретаря Мариана Ал. Косачева
в присъствието на прокурора Хр. Люцк. Ап.
като разгледа докладваното от Иван Коев Въззивно наказателно дело от общ
характер № 20221100600934 по описа за 2022 година
Производството е по реда на глава ХХI от НПК.
Образувано е по протест на прокурор от Софийска районна прокуратура, както и
допълнение към протеста срещу присъда от 25.04.2019 г., постановена по НОХД № 8486 по
описа на Софийски районен съд за 2018 г., Наказателно отделение, 14-ти състав.
С присъда от 25.04.2019 г., постановена по НОХД № 8486 по описа на Софийски
районен съд за 2018 г., Наказателно отделение, 14-ти състав, подс. П.Н.С., с ЕГН:
**********, е признат за невиновен, за това, че на 10.02.2017 г., около 16:20 ч. в гр. София,
да е отнел чужди движими вещи – портфейл, сив на цвят, със среден размер, от еко кожа, на
стойност 40 лв., съдържащ 80 лв. и сумата от 175 евро, с левова равностойност – 342.27 лв. –
всички вещи на обща стойност 462.27 лв., от владението на О.А. В., без нейно съгласие, с
намерение противозаконно да ги присвои поради което и на основание чл. 304 НПК го е
оправдал па повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 194, ал. 1 НК.
Със същата присъда е признал за виновен П.Н.С. в това, че на 10.02.2017 г., за времето
от около 16:19 ч. до около 16:31 ч., в гр. София, ж.к. "Младост – 1" с посока на движение
"Аерогара – София", упражнявал професия – шофьор, водач на таксиметров автомобил за
превоз на пътници (номер по Националната класификация на професиите и длъжностите
83222005), по смисъла на ПР 1, т. 26 от ДР на Закона за автомобилните превози, с лек
таксиметров автомобил, марка "Хюндай", модел "Елантра", с ДК № ******* ВС с
отличителни белези на таксиметрова компания "О’Кей Супертранс" АД, с включен касов
апарат, превозващ клиент срещу заплащане по поръчка № 42369766, без да има съответната
правоспособност за това, а именно – не притежавал Свидетелство за управление на МПС,
което се изисква на основание чл. 18, т. 1 от Наредба № 34 от 06.12.1999 г. за таксиметров
превоз на пътници, не притежавал "Удостоверение за водач на лек таксиметров автомобил"
– съгласно чл. 18, т. 5 от Наредба № 34 за таксиметров превоз на пътници от 06.12.1999 г. и
не притежавал "Удостоверение за психологическа годност", съгласно чл. 18, т. 3 от Наредба
1
№ 34 за таксиметров превоз на пътници от 06.12.1999 г. – престъпление по чл. 324, ал. 1 НК,
поради което и на основание чл. 54, вр. чл. 324, ал. 1 НК го осъдил на наказание "лишаване
от свобода" за срок от 3 месеца, което да изтърпи ефективно при първоначален "Строг"
режим.
На основание чл. 59, ал. 1 НК е приспаднато времето на наказанието през което П.Н.С.
е бил задържан по производството, считано от 11.02.2019 г.
На основание чл. 189, ал. 3 НПК, подс. П.С. е осъден да заплати в полза на държавата
по сметка на СДВР сумата от 58.65 лв., както и 60 лв. по сметка на Софийски районен съд –
разноски по делото.
В определения от закона срок, Софийска районна прокуратура е внесла претост срещу
така постановената присъда, както в оправдателната, така и в осъдителната й част.
Държавното обвинение счита, че е установено по безспорен начин, че подс. С. е осъществил
подробно описаните в обстоятелствената част на ОА действия, касаещи извършено
престъпление по чл. 194, ал. 1 НК, поради което се счита, че не са налице предпоставките за
постановяване на оправдателна присъда.
На следващо място, се правят оплаквания, че неправилно са отчетени смекчаващи и
отегчаващи вината обстоятелства при определяне на наказанието за престъплението по чл.
324, ал. 1 НК.
В допълнение към протеста се развиват аргументи, че неправилно са ценени
доказателствата по делото, респ. показанията на пострадалата от престъплението В.. В
заключение се иска от въззивната инстанция да отмени постановената присъда и вместо нея
да бъде постановена нова присъда, с която да бъзе признат подс. С. за виновен по
повдигнатото му обвинение за извършено от него престъпление по чл. 194, ал. 1 НК, като му
бъде наложено наказание съобразно чл. 54 НК, а по отношение на осъдителната част на
присъдата на основание чл. 337, ал. 2, т. 1, вр. чл. 334, т. 3, вр. чл. 318, ал. 2 и чл. 313 НПК
да бъде изменена постановената присъда, като бъде увеличено наложеното наказание
"лишаване от свобода" за извършено престъпление по чл. 324, ал. 1 НК, както и да бъде
определено едно общо най-тежко наказание, на основание чл. 23, ал. 1 НК.
В проведеното разпоредително заседание на 17.03.2022 г., въззивният съд, по реда на
чл. 327 НПК, прецени, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на
подсъдимия и/или свидетели, изслушването на експертизи, както и ангажирането на нови
писмени и/или веществени доказателства и в този смисъл не се налага провеждане на
въззивно съдебно следствие, за обезпечаване на правомощието на въззивната инстанция по
чл. 313 и чл. 314 НПК и правилното решаване на делото.
В хода на съдебните прения, прокурорът изцяло поддържа протеста. Развиват се
съображения за основателността на протеста и за уважаването му от въззивната инстанция.
Защитата на подс. С. изразява становище, че протеста е неоснователен, като се прави
искане по чл. 81, ал. 3, вр. чл. 80, ал. 1, т. 5 НК за прекратяване на делото по отношение на
деянието по чл. 324, ал. 1 НК.
В предоставената му последна дума подс. С. заявява, че желае да бъде оправдан.
Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, обжалваната
присъда, изложеното в протеста и допълнението към него, вкл. и доводите на страните в
проведеното съдебно заседание и след като въз основа на императивно вмененото му
задължение извърши цялостна служебна проверка на първоинстанционния съдебен акт, по
отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост, съобразно
изискванията на чл. 314 НПК, намира за установено следното:
Протестът е подаден в срока по чл. 319 НПК и от легитимирано лице, отговаря на
изискванията на чл. 320 НПК, поради което е процесуално допустима и следва да бъде
разгледан.
Настоящият съд намира, преценявайки обосноваността и законосъобразността на
обжалвания първоинстанционен съдебен акт, че разгледан по същество – протестът е
2
неоснователен.
Въззивният съд намира, че първоинстанционният съд e извършил цялостен и
задълбочен анализ на доказателствата по делото, като обективно, всестранно и пълно е
изяснил фактическата обстановка по същото. Фактическата обстановка по делото, като цяло
е правилно изяснена от първоинстанционния съд, който е направил анализ на събраните
доказателства, спазил е изискванията на формалната и на правната логика и е охранил в
пълнота правото на защита на подсъдимото лице, като в съответствие с изискванията на чл.
6, §3 от Европейската конвенция за правата на човека. Извършен е задълбочен анализ на
събраните по делото доказателства – показанията на разпитаните свидетели, писмените и
веществени доказателства събрани в хода на досъдебното производство и хода на съдебното
следствие пред районния съд. Фактическата обстановка по делото е обстойно и прецизно
изяснена от районния съд, като са изложени мотиви, които се споделят и от настоящата
инстанция. Районният съд е обосновал акта правилно и законосъобразно, както и в мотивите
е посочил установените обстоятелства и въз основа на кои доказателствени материали са
установени. Изложени са необходимите правни съображения за взетото решение на съда.
Тази обстановка се възприема изцяло и от настоящата въззивна инстанция. В заключение
може да се заключи, че в протеста липсват съществени оплаквания или възражения, които
да не са получили своя отговор в мотивите на районния съд. Въззивната инстанция, като
извърши и собствена преценка на събрания доказателствен материал в хода на съдебното
следствие пред първоинстанционния съд намира, че не се налагат съществено различни
изводи по фактите и обосновано са приети следните фактически обстоятелства:
Обосновано е прието, че подс. П.Н.С. е роден на ******* г. в гр. Монтана, българин,
български гражданин, със средно образование, неженен, осъждан, живущ в гр. Бойчиновци,
ул. "******** № 17, с ЕГН: **********.
С обвинителен акт, внесен в Софийски районен съд, Софийска районна прокуратура е
обвинила П.Н.С., в това, че:
че на 10.02.2017 г., около 16:20 ч. в гр. София, е отнел чужди движими вещи –
портфейл, сив на цвят, със среден размер, от еко кожа, на стойност 40 лв., съдържащ 80 лв. и
сумата от 175 евро, с левова равностойност – 342.27 лв. – всички вещи на обща стойност
462.27 лв., от владението на О.А. В., без нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги
присвои – престъпление по чл. 194, ал. 1 НК, и
че на 10.02.2017 г., за времето от около 16:19 ч. до около 16:31 ч., в гр. София, ж.к.
"Младост – 1" с посока на движение "Аерогара – София", упражнявал професия – шофьор,
водач на таксиметров автомобил за превоз на пътници (номер по Националната
класификация на професиите и длъжностите 83222005), по смисъла на ПР 1, т. 26 от ДР на
Закона за автомобилните превози, с лек таксиметров автомобил, марка "Хюндай", модел
"Елантра", с ДК № ******* ВС с отличителни белези на таксиметрова компания "О’Кей
Супертранс" АД, с включен касов апарат, превозващ клиент срещу заплащане по поръчка №
42369766, без да има съответната правоспособност за това, а именно – не притежавал
Свидетелство за управление на МПС, което се изисква на основание чл. 18, т. 1 от Наредба
№ 34 от 06.12.1999 г. за таксиметров превоз на пътници, не притежавал "Удостоверение за
водач на лек таксиметров автомобил" – съгласно чл. 18, т. 5 от Наредба № 34 за таксиметров
превоз на пътници от 06.12.1999 г. и не притежавал "Удостоверение за психологическа
годност", съгласно чл. 18, т. 3 от Наредба № 34 за таксиметров превоз на пътници от
06.12.1999 г. – престъпление по чл. 324, ал. 1 НК.
Въззивната инстанция намира, че авторството на деянието извършено от дееца, както е
опасано в ОА е установено по изискуемия в чл. 303, ал. 2 НПК начин за престъплението по
чл. 324, ал. 1 НК, що се касае за деянието по чл. 194, ал. 1 НК настоящата инстанция намира,
че авторството на деянието не е установено по изискуемия в чл. 303, ал. 2 НПК начин.
Липсват основания, които да мотивират въззивният съд да промени съществено
направените в първоинстанционния съдебен акт фактически констатации, тъй като в
мотивите му са обсъдени събраните по делото доказателствени материали и не е допуснато
3
превратното им тълкуване. В тази връзка е необходимо да се отчете, че когато изразява
съгласие с доказателствения анализ, направен от предходната инстанция, въззивният съд не
е длъжен да обсъжда отново подробно доказателствата по делото, а може да анализира само
тези, които се оспорват, за да отговори на наведените доводи във въззивната жалба /Решение
№ 372 от 01.10.2012 година по Н.Д. № 1158 по описа за 2012 година на Върховния
касационен съд, Наказателна колегия, ІІІ Наказателно отделение; Решение № 181 от 2012
г. на ВКС, І Н. О.; Решение № 513 от 2013 г. на ВКС, І Н.О.; Решение № 371 от 2016 г. на
ВКС, ІІІ н. о./. Липсват обаче аргументи, които да опровергават постановената присъда,
както и аргументи, които вече да не са получили отговор от първоинстанционния съд в
неговите мотиви.
По отношение на деянието по чл. 194, ал. 1 НК:
Въззивната инстанция счита, че е налице липса на доказаност по отношение главния
факт по делото, поради което следва да бъдат приложени последиците, визирани в чл. 304
НПК. Недопустимо е постановяването на осъдителна присъда при недоказаност на
обвинението по несъмнен и категоричен начин, когато не са изяснени напълно
обстоятелствата, касаещи същото обвинение. Само когато всички факти, включени в
причинно-следствения процес на престъпното деяние и неговото авторство бъдат
установени безспорно и категорично, съдът може да постанови съответна осъдителна
присъда. Последната не може да почива на предположения, на съмнителни, несигурни и
колебливи изводи досежно осъществяването на обективните и субективните признаци за
деянието. Съдът признава подсъдимия за виновен само и единствено, когато обвинението е
доказано по несъмнен начин /чл. 303, ал. 2 НПК/, което е гаранция за реализиране правата на
обвиняемите, респективно на подсъдимите в наказателния процес, произтичащи от
презумпцията за невиновност, установена и прокламирана в чл. 16 НПК.
Предвид липсата на обективната страна на престъплението съдът намира, че не следва
да се обсъжда субективната му страна.
Въз основа на изложените съображения въззивната инстанция прие, че подсъдимото
лице е било правилно и законосъобразно оправдано изцяло по повдигнатото му обвинение
на основание чл. 304 НПК. Такова произнасяне по същество държи сметка за правото на
защита, неразривно свързано с необходимостта съдът да признае подсъдимия за виновен
само, когато обвинението е доказано по несъмнен начин. В тази връзка е и разпоредбата на
чл. 6 КЗПЧОС и чл. 14, т. 2 от Международния пакт за граждански и политически права
(ратифициран с Указ на Народното събарние от 23.07.1970 г.). От това следва, че когато
има съмнение дали подсъдимият е извършил престъплението и след изчерпване на всички
процесуални средства за доказване на обвинението, съдът следва да признае подсъдимия за
невиновен. Този съдебен състав прие, че правилно е преценена настоящата хипотеза, поради
което и правилно Софийски районен съд е постановил оправдателна присъда за това
повдигнато обвинение. Съдът не намира за необходимо да обсъжда останалите възражения
относно деянието за което подс. С. е признат за невиновен, като на същите е даден ясен
отговор в мотивите на районния съд и доколкото настоящата инстанция се солидаризира с
тях, не е налице необходимост същите да се преповтарят от въззивната инстанция.
По отношение на деянието по чл. 324, ал. 1 НК:
Въззивната инстанция счита, че престъплението е доказано категорично и искането на
държавното обвинение за увеличаване размера на наложеното наказание е принципно
основателно и присъдата в тази й част следва да се измени. Налице е обаче неоснователно
дълго забавяне във времето от постановяване на присъдата (25.04.2019 г.) до изготвянето и
обявяването на мотивите (15.02.2022 г.), а това е довело и до изтичане на абсолютната
давност предвидена в НК за това деяние, като възражението направено пред въззивната
инстанция от защитата се явява основателно.
Въззивният съд намира, че към момента на постановяване на решението на Софийски
районен съд не е била изтекла предвидената в закона абсолютна давност, но към момента на
4
постановяване на настоящото съдебно решение, предвидената в закона абсолютна
погасителна давност е изтекла. Поради горното, настоящият съдебен състав намира, че не
следва да разглежда първоинстанционното решение по съществото му, а следва да бъдат
изложени аргументи само относно изтичането й пред настоящата инстанция давност.
В глава IX от Наказателния кодекс "Погасяване на наказателното преследване и на
наложеното наказание", чл. 79, ал. 1, т. 2 НК предвижда, че наказателното преследване се
изключва, когато е изтекла предвидената в закона давност. Съобразно разпоредбата на чл.
80, ал. 1, т. 5 НК /в редакция към датата на извършване на деянието, изм. в ДВ бр. 26/2010г.
в сила от 10.04.2010 г./ наказателното преследване се изключва по давност, когато то не е
възбудено в продължение на три години за всички други наказания с изключение на тези
дадени в предходните точки на същата алинея. В конкретния случай наказателното
производство е образувано. Разпоредбата на чл. 81, ал. 3 НК предвижда обаче абсолютна
давност, с изтичането на която, макар да е било образувано производство, отговорността се
погасява. В тази разпоредба е посочено, че независимо от спирането или прекъсването на
давността наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с
една втора срока, предвиден в предходния член (чл. 80, ал. 1, а в настоящия случай т. 5 от
този член от НК). В конкретния случай давността е била три години, а абсолютната давност
(съобразно нормата на чл. 81, ал. 3 НК) е четири години и половина от момента на
извършване на деянието по аналогия на чл. 80, ал. 3 НК.
Въззивният съд приема, че в конкретния случай деянието е извършено и погасено с
абсолютна погасителна давност, както следва:
за извършено деяние на 10.02.2017 г., е погасено по давност на 10.08.2021 г.
Предвид изложеното, както и с оглед направеното изявление от защитата пред
настоящия въззивен съдебен състав, че желае производството спрямо подс. С. да бъде
прекратено, следва да се приеме, че към настоящия момент е погасена по давност
възможността за осъществяване на наказателно преследване спрямо подс. С., за осъществен
състав на престъпление по чл. 324, ал. 1 НК.
Ето защо и присъдата, постановено от Софийски районен съд, Наказателно отделение,
14-ти състав по НАХД № 8486 по описа за 2018 г., следва да бъде отменена на основание чл.
334, т. 4 НПК и наказателното производство, образувано и водено срещу П.Н.С. за
престъпление по чл. 324, ал. 1 НК, следва да бъде прекратено, на основание чл. 24, ал. 1, т. 3
НПК, поради изтичане на предвидената в закона – в разпоредбата на чл. 81, ал. 3, вр. чл. 80,
ал. 1, т. 5 НК, давност.
Воден от горните мотиви и на основание чл. 334, т. 4, вр. чл. 24, ал. 1, т. 3, вр. чл. 346, т. 4
НПК, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
РЕШИ:
ОТМЕНЯ присъда от 25.04.2019 г., постановена по НОХД № 8486 по описа на
Софийски районен съд за 2018 г., Наказателно отделение, 14-ти състав, В ЧАСТТА, с която
подсъдимия П.Н.С., с ЕГН: ********** е признат за виновен и осъден за престъпление по
чл. 324, ал. 1 НК.
ПРЕКРАТЯВА наказателното производство, водено срещу П.Н.С. за престъпление по
чл. 324, ал. 1 НК.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалите й части.
ОТМЕНЯ мярката за неотклонение на подсъдимия П.Н.С. – „задържане под стража“.
Лицето да бъде освободено незабавно ако не се задържа по друго дело или на друго
5
основание.
РЕШЕНИЕТО в частта, с която се прекратява наказателното производство подлежи на
обжалване на основание чл. 346, т. 4 НПК с касационна жалба пред Върховния касационен
съд на Република България в 15-дневен срок от съобщаването му на страните, че е
изготвено.
На основание чл. 340, ал. 2 НПК да се изпрати писмено съобщение на страните за
изготвяне на въззивното решение.
Да се изпрати препис от решението на началник СЦЗ за сведение и изпълнение.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6