№ 604
гр. София, 13.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 142 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:СИЛВИЯ Г. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ Г. НИКОЛОВА Гражданско дело №
20201110144771 по описа за 2020 година
при участието на секретаря Радка Христова, и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.
Образувано е по предявен от „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК:
*********, представлявано от Леон Връшка, със седалище и адрес на управление: гр.
София, п.к. 1784, район Младост, бул. „Цариградско шосе“ № 159, бл. Бенч Марк,
Бизнес център, чрез адв. Р. Д. срещу В. Л. К., с ЕГН ********** с адрес: гр. София, ул.
„К....“/“Б...“ № 23, представлявана от адв. П. И. Г., установителен иск с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във връзка с чл. 79, ал. 1, пр. 1, във връзка с чл. 107 ЗЕ,
във връзка с чл. 86 ЗЗД, с който ищцовото дружество желае да бъде прието за
установено, че ответника му дължи следната сума в общ размер на 8403.52 лв., от
която: сумата от 8140.65 лв. главница, представляваща стойност на незаплатена
топлинна енергия за периода от 10.09.2017 г. до 09.11.2018 г., ведно с 262.87 лв.
законна лихва за забава, считано от датата на падежа на всяко периодично вземане до
датата на издаване на справката за възникнали задължения – 09.11.2018г., 226.07 лв.
разноски за образуване на заповедно производство по чл. 410 ГПК, за които суми е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от 29.05.2019г. по ч. гр. дело №
257/2019 г. по описа на Софийски районен съд, 142 с-в., както и 112.00 лв. разноски за
образуване на настоящото производство.
Ищецът – „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ” АД, твърди, че е бил в облигационно
отношение с ответника, които се регулират от Общи условия на договорите за
продажба на електрическа енерия на „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ“ АД, които са
общоизвестни и публикувани в редица издания на периоичния печат и съгласно чл.
98а от Закона за енергетиката обвързват всички абонати на енергийния снабдител без
да е необходимо изричното им приемане от страна на потребителите. Ответникът в
1
качеството си на клиент на електрическа енергия дължи цената на доставената услуга.
Твърди се, че ищецът е изпълнил задължението си за доставка на електрическа
енергия за периода от 10.09.2017 г. до 09.09.2018 г. съгласно Общите условия. Посочва
се, че на ответника е доставяна електро енергия за процесния период в електроснабден
имот, находящ се в с. Руарци, ул. „Капенешка“ № 23. Сочи, че ответника не е заплатил
в определения в общите условия срок стойността на задълженията. Твърди се, че
посочените задължения са станали изискуеми, тъй като съгласно Общите условия на
договорите за продажба на електрическа енергия на „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ“ АД
потребителят разполага с десетдневен срок за заплащане на вземанията във връзка с
консумираната електрическа енергия, като след изтичането на този срок вземането се
превръща в годно за принудително изпълнение по съдебен ред. Ето защо, на основание
чл. 107 от ЗЕ ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 от ГПК срещу ответника за сумите, както следва: сумата от 8140.65 лв. главница,
представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от 10.09.2017 г.
до 09.11.2018 г., ведно с 262.87 лв. законна лихва за забава, считано от датата на
падежа на всяко периодично вземане до датата на издаване на справката за възникнали
задължения – 09.11.2018, 226.07 лв. разноски за образуване на заповедното
производство по чл. 410 ГПК.
Срещу издадената заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК е подадено
възражение по чл. 414 от ГПК в срок, поради което ищецът е предявил установителен
иск за сумите, предмет на издадената заповед за изпълнение. Претендира разноските
по настоящото производство.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът оспорва предявения иск по основание и
размер.
Посочено е , че за периода посочен в исковата молба е получавал фактури от
ищеца и разписки за плащанията, както следва : 1. Ф-а № **********/ 13.10.2017 г. за
период 10.09.2017 г.- 10.10.2017 г. със сума за плащане 499.15 лв. платена с Разписка
№ 04000662727062/ 24.11.17г. 2. Ф-а № **********/ 15.11.2017 г. за периода 11.10.2017
г- 09.11.2017 г. със сума за плащане 250.54 лв. платена с Разписка № 04000676594538/
28.12.2017 г. 3. Ф-а № **********/ 14.12.2017 г. за периода 10.11.2017 г,- 10.12.2017 г.
със сума за плащане 188.34 лв. платена с Разписка № 04000690403018/28.01.2018г. 4.
Ф-а № **********/ 16.01.2018 г. за периода 11.12.2017 г- 10.01.2018 г. със сума за
плащане 145.21 лв. платена с Разписка N2 04000702701913/24.02.2018г. 5 Ф-а №
**********/ 16.03.2018 г. за периода 10.02.2018 г.- 12.03.2018 г. със сума за плащане
135.06 лв. платена с Разписка № 04000716405832/27.03.2018г. 7. Ф-а №
**********/17.04.2018 г. за периода 13.03.2018 г.-11.04 2018 г. със сума за плащане
83.64 лв. платена с Разписка N2 04000742195844/26.05.2018г. 8. Ф-а №
**********/16.05.2018 г. за периода 12.04.2018 г.-10.05.2018 г. със сума за плащане
38.53 лв. платена с Разписка, както и че до този момент не е намерена фактура за
периода 11.01.2018 г. - 09.02.2018г.
Твърди се , че за този период са направени плащания по фактури и разписки
към ищеца в размер на 1340.47 лв.
Оспорва и възразява , че не са представени една фактура и две разписки, които
продължават да се търсят и до първото съдебно заседание ще бъде направено всичко
възможно да се намерят.
Оспорва представените 7 бр. фактури., за които се твърди , че са издадени на
19.06.2018 г., като твърди , че за този период е получила фактури подробно описани,
2
които са издавани от ищеца след всяко отчитане на електромера й - търговски уред за
отчитане на потребената електроенергия, която е заплащана своевременно.
Посочва се, че от изложението в ИМ, не става ясно на какво основание е
направено преизчисление на консумираната електроенергия.Във всяка от издадените
от ищеца фактури фигурират данните отчетени от електромера със средство за
търговско измерване при реалното отчитане. В колона 7 на справка за консумация са
отчетени показанията на електромера за потребена електроенергия - дневна тарифа, а в
колона 9 показанията на електромера за потребена електроенергия - нощна тарифа. В
колона 8 е потребената енергия - разлика между ново и старо отчитане на Д-тарифа,
която следва да бъде платена. В колона 10 е разликата между ново и старо отчитане за
Н-тарифа. Разликата между две отчитания показва потребената електроенергия и която
следва да се заплати. Но когато от отчетеното показание на 10.10.17 г. Д-тарифа -
14897 се извади предишното показание отчетено на 09.09.17 г. Д-тарифа - 13107 се
установява, че потребената енергия за периода е 1790 KWh, а в колона кол. 8 е
записана разлика 3544 kWh. Което дава основание още един път да се оспорят
представените фактури, както и да се оспори записаното в изготвената справка в кол.8
и кол.9 като потребена енергия. Твърди се , че същото важи и за следващите отчетни
периоди.
От представената справка за консумация на клиенти се установява, че са
правени реални отчети/РО/. Отчитане данните на електромера е правено със средство
за търговско измерване /СТИ/ с индивидуален номер ********** видно от справката/ 1
стр./. При анализ на реално отчетените показания на електромера - № **********, в
колона 7 се установява, че на 09.06.2018 г. изведнъж се установява показание за
Дтарифа - 45589 kWh и показание Н-тарифа 22099 kWh. Данните са отчетени със
същото средство за търговско измерване с който са правени отчитанията преди това.
Ответникът твърди, че е депозирал жалби за проверка техническото състояние
на електромера - № 100000110045/ 28.06.2018 г.., като на 03.07.2018 г. е извършена
проверка на електромера в таблото от служител на ищеца, който установил, че схемата
на свързване на електромера е правилна и отчел показанията за Ц-тарифа - 47253 kWh
и 22991 kWh за Н-тарифа. За извършената проверка в присъствието на съпруга й е
изготвен констативен протокол N9 3740144/03.07.2018 г. Проверка за техническата
изправност на електромера, въпреки подадена жалба не е правена, защото и до този
момент не е уведомен това да е направено.
Твърди се, че никога от закупуването на имота до 09.06.2018 г. не се е налагало
и не й е правено изравняване на потребената електроенергия за период назад, като
винаги са правени реални отчети, което се потвърждава от записаното в кол.2 на
справката за консумацияна клиента „Отчет" - „РО" - реален отчет. На втора страница
на последния ред е записано „ПП"- прогнозни показания, но няма вписани такива.
Никога не й е предлагано да бъдат начислявани „ПП" или „ПК"-прогнозна консумация.
Винаги е правено „РО"- реално отчитане, защото в тази къща семейството на
ответника е живяло регулярно, което се потвърждава от отчитаната консумация. След
спиране захранването на къщата , ответника се е принудил със семейството си да се
изнесе от къщата.
В тази връзка ответникът оспорва съдържанието за потребена енергия Д- и
Нтарифа изготвени на 18.06.2018 г., 19.06.2018 г. и 17.08.2018 г. на приложените
фактури описани в исковата молба, както и описани в кредитното и дебитните
известия, твърдейки , че освен това тези известия показват извършени счетоводни
операции, но не са фактури по които се дължат плащания.
3
Претендират се сторени съдебни разноски .
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид доводите на страните и
прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за
установено следното:
Предявените искове са с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във връзка с чл.
79, ал. 1, пр. 1, във връзка с чл. 107 ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД и имат за предмет
установяване дължимостта на посочените суми в издадената по реда на чл.410 ГПК
заповед за изпълнение на парични задължения.
От приложеното към настоящето, ч.гр.дело № 257/2019 г. по описа на СРС е
видно, че въз основа на заявление по реда на чл.410 ГПК в полза на дружеството ищец
е била издадена заповед за изпълнение за сумите от 8 140,65 лв., представляваща
задължение за доставена и потребена електрическа енергия за периода от 11.09.2017 г.
до 09.09.2018 г., ведно със законна лихва от 04.01.2019 г. до изплащане на вземането,
както и мораторна лихва в размер на 262,87 лв. за периода от 03.07.2018 г. до
09.11.2018 г.
С възражение от 22.07.2019 г., ответникът е оспорил вземането поради
извършено плащане.
От така посоченото се установява, че ищецът е провел заповедно производство
по отношение на процесните вземания и исковете са предявени в срока по чл.415, ал.1
ГПК, поради което и същите се явяват процесуално допустими.
По основателността на исковете, съдът намира следното:
За да бъде уважен предявеният главен иск, в тежест на ищеца е да докаже
съществуване на облигационно отношение между страните за процесния период по
силата на договор за предоставяне на електрическа енергия, в това число – че
ответникът притежава право на собственост по отношение на процесния имот или
притежава вещно право на ползване по отношение на имота, че за периода от
10.09.2017 г. до 09.09.2018 г. е доставил реално на ответника услуги с цена, възлизаща
на претендираната в исковата молба стойност.
В тежест на ответника и при доказване на посочените обстоятелства е да докаже
погасяването на дълга.
Съгласно разпоредбата на чл.98а от Закона за енергетиката (ЗЕ) крайният
снабдител продава електрическа енергия при публично известни общи условия, които
след публикуването им в един централен и един местен вестник, влизат в сила за
потребителите на електроенергия, без изричното им писмено приемане.
Облигационното правоотношение възниква от факта на притежавано право на
собственост или вещно право на ползване по отношение на електроснабдения имот,
като при наличие на конкуренция между двете основания, потребител на електрическа
енергия се явява субектът, в чиято полза е било учредено вещно право на ползване,
задължен да заплаща консумативните разноски, свързани с ползване на вещта – чл.57,
ал.1 от Закона за собствеността. Правопораждащият отношенията с ищеца факт е
отразен и в чл.4, ал.2 от Общите условия (ОУ) на договорите за продажба на
електрическа енергия на „ЧЕЗ Електро България“ АД (чл.98а от Закона за
енергетиката), одобрени с Решение № ОУ-0592/ 07.11.2007 г. на ДКЕВР и изменени и
допълнени с решение на регулаторния орган № ОУ-03/26.04.2010г. Съгласно ОУ на
доставчика на ел.енергия потребителят – собственик или вещен ползвател, е длъжен да
заплати количеството потребена енергия за съответния имот в десетдневен срок от
издаване на фактурата, като неполучаването на съобщение за издадена фактура не го
4
освобождава от задължението да плати в срок, предвид общо въведеното правило, че
плащането на потребената енергия се осъществява веднъж месечно. Просрочието дава
право на доставчика да преустанови електрозахранването на обекта, за който не е била
заплатена стойността на доставена ел.енергия, както и да начисли лихва за забава
върху неплатената главница след изтичане на договорения десетдневен срок на
отложено плащане (чл.19, ал.2 и ал.8 ОУ; чл.37, ал.2 ОУ и чл.42, ал.2 ОУ).
Не се спори по делото, че ответникът е собственик на процесния имот, находящ
се в .........., къща с ИТН 300102675088, следователно съдът намира, че същият
притежава качеството потребител по смисъла на закона и е задължен за
консумативните разноски по имота, вкл. за доставената електроенергия, тъй като е
страна във възникналото между страните облигационно правоотношение по продажба
и доставка на електроенергия, уредено при одобрени от КЕВР Общи условия.
Във връзка с доставеното от ищеца количество електрическа енергия е приета по
делото съдебно-техническа експертиза, която съдът кредитира на основание чл. 202
ГПК като компетентно и обективно изготвена. Съгласно приетата по делото съдебно-
техническа експертиза има открита партида на името на ответника в “ЧЕЗ ЕЛЕКТРО
БЪЛГАРИЯ” АД и “ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ”, клиентски № 300102675088
и абонатен № **********, ИТН 32Z103001026750Х, обект **********. Измерването и
отчитането на консумираната електрическа енергия е ставало със СТИ /Средство за
търговско измерване/ Фабр.№ **********, електромер за активна електроенергия,
двойнотарифен – дневна и нощна тарифа, трифазен електромер, произведено през
2013г. - Дейзи ADX 11A AD- V-2 H, със заводска проверка, преминало проверка през
2017г. Вещото лице заключава, че годно е монтираното в имота на ответника СТИ за
процесния период и същото отговаря на метрологичните и технически
характеристики. Установява се още, че измерената и отчетена консумирана
електрическа енергия със СТИ /Средство за търговско измерване/ Фабр.№
********** за периода е: І тарифа /НОЩНА/ - 17797 KWh и ІІ тарифа
/ДНЕВНА/ - 34290 KWh. Експертът посочва, че СТИ е било демонтирано на
26.10.2018г. Посочва се още, че съгласно Констативен протокол № 3740144/23.07.18г.
на “ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ” схема на свързване е правилна, като няма
описани свързани други абонати. Границата на собственост са изходящите
клеми на СТИ. Установява се, че на 23.07.2018 г. СТИ е преминало проверка на място,
отразена в Констативен протокол № 3740144/23.07.18г.
Относно размера на изразходената електрическа енергия са приложени
издадените на ответника фактури, кредитни и дебитни известия, както и е приета
съдебно – счетоводна експертиза. Съгласно заключението на вещото лице относно
процесния период за електроснабден имот с адрес: с. Рударци, ул. „Капенешка” № 23,
ИТН 300102675088 от дружеството на ищеца са издадени 14 броя фактури, 4 бр.
кредитни известия и 4 бр. дебитни известия на обща сумарна стойност с ДДС: 9 481.12
лева. Общо начисленото задължение за плащане по процесните фактури, (подробно
описани в Табл. 1, т.5 от КСЧ), възлиза в размер на 8 403.52 лева, от които 8 140.65
лева - главница за използвана и незаплатена електрическа енергия за периода от
10.09.2017 г. до 09.09.2018 г. и 262.87 лева - законна лихва за забава, считано от датата
на падежа на всяко периодично вземане до 09.11.2018 г. След проверка и анализ на
предоставените от ищеца счетоводни справка, експертизата констатира, че има данни
за извършени плащания, които касаят фактурирани суми в процесния период, но не са
включени в цената на настоящия иск (виж Табл. 2, т.8 от КСЧ). Установява се, че в
счетоводството на „ЧЕЗ Електро България“ АД със сегашно наименование
5
„Електрохолд Продажби“ ЕАД за ИТН 300102675088 има открита партида на името на
ответника - В. Л. К., за електроснабден имот с адрес: с. Рударци, ул. „Капенешка’' №
23, по която има данни за извършени плащания. Посочва се още, че общо начислената
главница за електрическа енергия за период от 10.09.2017 г. до месец 06.2018 г., преди
да бъде извършено изравняване, възлиза на сумата в размер на 1 340.47 лева, която
сума е погасена, като същата не е част от цената на настоящия иск. Погасяването на
посочената сума се установява и от представените от ответника 10 броя разписки за
извършено плащане на фактурираните суми.
В открито съдебно заседание от 12.09.2024 г. вещото лице по допуснатата и
прието съдебно-счетоводна експертиза допълва, че преди процесните задължения, от
ищеца ежемесечно са били издавани фактури за текущо задължение. Вещото лице
пояснява, че фактурата е месечна и никъде не пише тя дали е за прогнозно начисление
или за реално потребление, като имало направени изравнителни сметки. Излага, че
издаваните ежемесечни фактури са платени, след което имало издадени редица
счетоводни документи - дебитни, кредитни известия и нови фактури, които са от
корекции и тези фактури оформят цената на иска, която сума не е платена.
С оглед на гореизложеното, съдът намира предявеният главен иск за
неоснователен. Това е така доколкото, се установи от заключението на вещото лице по
приетата съдебно-счетоводна експертиза, което съдът кредитира на основание чл. 202
ГПК, като компетентно и пълно изготвено, че издаваните от ищеца ежемесечни
фактури за текущо потребление за процесния период са платени от ответника, като
вследствие на извършени впоследствие корекции са издадени нови фактури,
формиращи процесната претенция.
Следва да се посочи, че нито в исковата молба, нито до изслушване
заключението на вещото лице в последното открито съдебно заседание, ищецът не е
въвел твърдения, че процесната сума е формирана вследствие на извършени корекции,
като за основание на иска се сочи доставена и незаплатена електроенергия.
Едва в последното открито съдебно заседание процесуалният представител на
ищеца посочва, че фактурите за текущо потребление са платени, но те не били от
извършен реален отчет, а от прогнозни показания, поради липса до СТИ, находящо се
в имота на ответника. Посочва, че реалният отчет е установен от точните показания на
електромера и са били издадени процесните дебитни известния, като консумацията
била разпределена в тези процесни фактури за целия период, за който не е бил отчитан
електромера назад и тези фактури били от реалното потребление, защото са от
реалното отчетено СТИ при осигурен достъп до него и затова се е наложило да се
доиздадат тези фактури, защото се е установило, че потреблението е повече, отколкото
е фактурирано. Изложените твърдения на ищеца съдът намира за преклудирани,
поради което не следва да ги взема предвид при преценка за основателността на иска.
Поради неоснователността на главния иск, съдът намира за неоснователен и
предявеният акцесорен за лихва за забава.
По разноските:
Предвид изхода на спора право на разноски има единствено ответника. На
основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника
сумата в размер на 425 лв. за депозит за вещо лице, както и сумата от 800 лв. за
адвокатско възнаграждение, като съдът намира за неоснователно възражението за
прекомерност на същото предвид разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 3 НМРАВ.
По изложените мотиви, съдът
6
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ“ АД, понастоящем
„Електрохолд Продажби“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, п.к. 1784, район Младост, бул. „Цариградско шосе“ № 159, бл. Бенч Марк,
Бизнес център, чрез адв. Р. Д. срещу В. Л. К., с ЕГН ********** с адрес: гр. София, ул.
„К....“/“Б...“ № 23, представлявана от адв. П. И. Г., установителни искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във връзка с чл. 79, ал. 1, пр. 1, във връзка с чл. 107 ЗЕ,
във връзка с чл. 86 ЗЗД, с които ищцовото дружество желае да бъде прието за
установено, че ответникът му дължи следните суми: сумата от 8140.65 лв. главница,
представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от 10.09.2017 г.
до 09.11.2018 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното плащане, както и сумата от 262.87 лв. -
законна лихва за забава, считано от датата на падежа на всяко периодично вземане до
датата на издаване на справката за възникнали задължения – 09.11.2018г., за които
суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от 29.05.2019г. по ч. гр. дело
№ 257/2019 г. по описа на Софийски районен съд, 142 с-в..
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК„ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ“ АД,
понастоящем „Електрохолд Продажби“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, п.к. 1784, район Младост, бул. „Цариградско шосе“ № 159,
бл. Бенч Марк, Бизнес център, чрез адв. Р. Д. да заплати на В. Л. К., с ЕГН **********
с адрес: гр. София, ул. „К....“/“Б...“ № 23, сумата в размер на 1 225 лв., представляваща
разноски по исковото производство.
След влизане в сила на решението заверен препис от същото да се приложи по
ч.гр.д. № 257/2019г. на СРС, 142 състав.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7
8