Р Е Ш Е Н
И Е
гр. София, 27.07.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-1 състав, в публичното заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: Екатерина Стоева
при секретаря Весела Станчева разгледа
гр.д. № 10830 по описа за 2018г. на
съда и за да се произнесе взе предвид следното:
Предмет на производството са предявени
от „Ю.Б.“ АД срещу Б.С.Н., С.Б.Н. и С.Н.Н. искове по чл.422 ГПК за установяване съществуване вземанията в условията на солидарност
на сумата 51 000 евро-главница по договор за кредит
от 23.06.2008г. и на сумата 84лв.-разходи за нотариални такси, предмет на издадена
заповед за изпълнение по чл.417 ГПК по ч.гр.д.№ 57697/2017г. по описа на
СРС, 75 състав.
Твърденията на ищеца са за
сключен с първия ответник Б.С.Н. договор
за кредит №
206-231/23.06.2008г., по силата
на който му предоставил сумата 79 000 евро за покупка на недвижим имот срещу задължението
за връщане в срок до 13.11.2038г. на месечни анюитетни
вноски по 488.45 евро с падеж определен в погасителен план, включващ възнаградителна лихва от 6.2%. Другите двама ответници били поръчители и като такива поели
солидарно да отговарят за задълженията
на кредитополучателя. С Анекс № 1/27.10.2010г. и Анекс № 2/13.12.2011г. условията
по договора били изменени, като неплатените към съответните
дати главница и натрупани лихви били преоформени в нов редовен дълг,
продължен срокът за издължаване на кредита /първо
до 25.10.2040г. и после до 13.03.2041г./ със съставяне на нов
погасителен
план, увеличена е възнаградителната
лихва на 7%. Поради неизпълнение на задълженията, считано от 13.06.2012г., в
полза на банката била издадена на 13.11.2013г. заповед за изпълнение по чл.417 ГПК по гр.д.№ 46342/2013г. по описа на
СРС, 57 състав, за
вноските с настъпил падеж за периода до 13.10.2013г. След издаването на
изпълнителния лист ответниците продължили да не
погасяват кредита, поради което го обявил за предсрочно изискуем с връчване
изявлението за това на 23.06.2017г. и подал заявление за част от главницата в размер на 51 000 евро /общо дължима 79 313.57 евро/, както и за сумата 84лв.-платени нотариални
такси за обявяване на изискуемостта, за които вземания на
23.03.2018г. е издадена заповед по чл.417 ГПК по гр.д.№ 57697/2017г. на СРС, 75
състав.
Ответниците оспорват кредита да
е бил обявен за предсрочно изискуем
по причина, че изявлението на банката не
е била надлежно
връчено. Твърдят задълженията по него да са погасени като последица от проведеното принудително
изпълнение по изп.д. № 269/2014г. по описа на ЧСИ М.П.,
въз основа заповедта за изпълнение по чл.417 ГПК по гр.д.№ 46342/2013г. на СРС, 57 състав. Навеждат неравноправност
на клаузите по чл.9, чл.13,
чл.13.1, чл.14.2, чл.16, чл.20, чл.25.1, чл.28 и чл.32 от
общите условия по договора с доводи за противоречието им с чл.143, чл.145 и чл.147 ЗЗП. Твърдят банката едностранно да е увеличавала размера на възнаградителната лихва и да е искала
плащане на такси за управление
в недължим размер, което също противоречи
на ЗЗП. Навеждат на нищожност и на клаузи от
сключените впоследствие анекси по съображения,
че предвиждат анатоцизъм в противоречие с чл.10 ЗЗД. На самостоятелно основание навеждат погасяване отговорността на ответниците-С.Б.Н. и С.Н.Н., които са поръчители
и спрямо които е изтекъл срока по
срока по чл.147 ЗЗД. Противопоставят и възражение за погасяване по
давност на вземанията.
Съдът, като взе предвид
становищата на страните и прецени доказателствата по делото, намира следното:
Не е спорно сключването на
договор за кредит № 206-231/23.06.2008г. между „Алфа Банка А.Е“-клон България
/с правоприемник ищеца „Ю.Б.“ АД/ и Б.С.Н.-кредитополучател, С.Б.Н. и С.Н.Н.-поръчители. С договора банката предоставила на
кредитополучателя кредит в размер на 79 000 евро за покупка на недвижим
имот в гр.София, ж.к.Манастирски ливади-запад, бл.16, ет.6, ап.37, с поето
задължение за неговото връщане на 360 месечни анюитетни
вноски по 488.45 евро съгласно погасителен план /стр.14-17/ в срок до 13.11.2038г.
С т.4 е уговорена възнаградителна лихва, която за
първите 15 години е във фиксиран размер 6.2% годишно, а след това до крайния
срок платима в размер определен от банката. Неразделна част от договора са общи условия,
които регламентират правата и задълженията на страните, както и основанията за
предсрочна изискуемост. Съгласно т.28.1 от общите условия, в случай на просрочие в пълно или частично плащане на която и да е
погасителна вноска по кредита-главница и/или лихви, такси и комисионни в
сроковете за плащане, определени в договора, банката има право да обяви
неизплатения остатък за предсрочно изискуем, в това число и всички дължими
такси, комисионни и други разноски-т.29.
На 27.10.2010г. е сключен анекс №
1, с който считано от същата дата към редовната и просрочена главница в общ
размер на 77 631.89 евро се прибавя вземането на банката по договора,
включващо лихва върху редовна главница, просрочена лихва и наказателна лихва
върху просрочена главница, която формирана по този начин става 79 170.58
евро. Променен е срокът за погасяване до 25.10.2040г. на 348 равни месечни
вноски и предвиден 12 месечен гратисен период на
плащане само на лихвите, както и променена възнаградителната
лихва на 7% със съставен нов погасителен план /стр.20-23/.
На 13.12.2011г. сключили анекс №
2, с който считано от същата дата към редовната и просрочена главница се
прибавят лихви върху редовна главница, просрочена лихва и наказателна лихва
върху просрочена главница, която става 80 080.71 евро /приложения към
гр.д.№ 57697/2017г. на СРС, 75 състав, нов погасителен план-стр.43/. Променен е
срока за погасяване на кредита-13.03.2041г. на 339 равни месечни вноски и
отново предвиден 12 месечен гратисен период за
плащане само на лихви. Съгласно т.1.2 от този анекс договореният лихвен процент
върху ползвания кредит се променя, като за усвоените суми кредитополучателят
заплаща годишна лихва съгласно договора от 23.06.2008г. Клаузата би трябвало да
означава, че от 13.12.2011г. начисляваната възнаградителна
лихва е в първоначално уговорения размер 6.2%, доколкото към тази дата не са
изтекли 15 години /т.4/, но в съставения последен погасителен план тя е
посочена в размер на 7%.
Поради неплащане на анюитетни вноски
с настъпил падеж за периода
13.06.2012г.-13.10.2013г. в общ размер
на 8 536.85 евро по заявление на
банката е образувано гр.д.№ 46342/2013г. на СРС, 57 състав, с издадена заповед за незабавно
изпълнение на 13.11.2013г. по чл.417 ГПК срещу кредитополучателя и поръчителите за сумата 767.41 евро, представляваща част от просрочената
главница по договора, ведно със законната лихва
от 07.11.2013г. до изплащането; за сумата 7769.71 евро-възнаградителна
лихва за периода 13.05.2012г.-12.10.2013г.; за
сумата 58.25 евро-лихви за забава върху
просрочена главница за периода
13.01.2013г.-05.11.2013г.; за сумата
906.25 евро-лихви за забава върху просрочена
възнаградителна лихва и
1201.20 евро-неплатени такси
за управление на кредита за
календарните 2011г.-2013г. Видно от данните по приложеното
гр.д.№ 46342/2013г. на СРС, 57 състав, ответниците не
са подали писмени възражения против заповедта, а и липсват твърдения това да е
направено, поради което следва да се приеме, че е влязла в сила. По издадения въз основа тази
заповед изпълнителен лист от 13.11.2013г. е образувано изп.д.№ 20148510400269
по описа на ЧСИ М.П., с район на действие СГС, в рамките на което
осъществено принудително изпълнение чрез публична продан на ипотекиран в обезпечение на кредита недвижим имот и с получената продажна цена 119 500лв. извършено от съдебния
изпълнител разпределение, с
което изцяло са погасени вземанията
на банката по този изпълнителен
лист в размер на 22 363.89лв. Останала е сума от 92 972.24лв., запазена по сметка
на ЧСИ съобразно чл.459 ГПК.
С нотариална покана от
09.06.2017г. банката обявила кредита за предсрочно изискуем поради неплащане на
57 вноски /общо от 21 904.57 евро/. В поканата е посочено, че задълженията
по договора към 22.02.2017г. възлизат на сумата 101 683.79 евро, от които
79 313.57 евро-главница, 18 389.02 евро възнаградителна
лихва и 3 981.20 евро-начислени лихви за забава. Видно от представените
разписки /стр.31-33/ поканата е получена на 23.06.2017г. от ответника С.Б.Н.-лично
и със задължение за предаване на другите две задължени лица Б.Н. и С.Н..
Със заявлението от 22.08.2017г.,
по което е образувано гр.д.№ 57697/2017г. на СРС, 75 състав, банката посочила,
че към деня на подаването длъжниците са в неизпълнение на 62 погасителни вноски,
считано от 13.06.2012г., обявила е предсрочна изискуемост на кредита,
главницата по който възлиза на 79 313.57 евро /според представеното извлечение
от сметка/ и поискала издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК за
главница от 51 000 евро, частично от общия размер и разноски за платени
нотариални такси от 84лв. във връзка с обявяване предсрочната изискуемост. По
издадения въз основа на нея изпълнителен лист от 23.03.2018г. е образувано изп.д.№ 1366/2018г. по описа на ЧСИ М.П., което на
30.05.2018г. е било присъединено към изп.д.№
269/2014г. на същия съдебен изпълнител /стр.105/. Видно от представеното
удостоверение от 26.06.2018г. на ЧСИ /стр.109/ след извършено частично
погасяване на дълга по изп.д.№ 1366/2018г. със сумата
от 92 972.24лв., представляваща остатък от получена сума от публична
продан на недвижим имот по изп.д.№ 269/2014г.,
оставена за пазене по сметка на съдебния изпълнител, на взискателя
„Ю.Б.“ АД са преведени 88 018.54лв., а според представеното удостоверение
от 27.06.2018г. /стр.110/ задължението на ответниците
към тази дата по изпълнителния лист от 23.03.2018г. е в размер на 26 992.98лв.
със законна лихва от 52.49лв. да периода 20.06.2018г.-27.06.2018г.
По делото са изслушани заключения на вещо лице по основна
и допълнителна ССч.Е, видно от които кредитът от
79 000 евро е усвоен изцяло от кредитополучателя Б.Н. на 13.11.2008г.
Последното плащане по него е извършено на 27.09.2012г., с което погасена
частично вноската само за лихва с падеж 13.06.2012г. съгласно анекс № 2. За периода от сключване на договора до
22.08.2017г. /датата на подаване заявлението по гр.д.№ 57697/2017г. на СРС, 75
състав/ от главницата са погасени 2135.25 евро, която сума включва и частта от
нея за вноските в размер на 767.41 евро за периода 13.06.2012г.-13.10.2013г.,
предмет на първата по време заповед за изпълнение по чл.417 ГПК и събрана от ответниците по принудителен ред по изп.д.№
269/2014г. Първоначално уговорената възнаградителна
лихва от 6.20% е увеличена на 7%, едностранно от 13.04.2009г. и впоследствие
въз основа сключените анекси. С последните към главницата са капитализирани
лихви в общ размер на 2448.82 евро, в резултат на което главницата е станала 81
448.82 евро, с остатъчен непогасен размер 79 313.57 евро. Според
заключението, при прилагане размера на възнаградителната
лихва от 6.20% предвиден в договора, след приспадане капитализираните лихви и
при отчитане извършените погашения, дължимата главница възлиза на
74 911.26 евро.
При така установеното от фактическа страна съдът намира
от правна следното:
Между страните е налице облигационно правоотношение по
договор за кредит по чл.430 ТЗ, по който с оглед изпълнение задължението на
ищеца да предостави уговорената сума 79 000 евро, за първия
ответник-кредитополучател е възникнало задължението за връщането му при
уговорените условия, съответно солидарна отговорност на другите двама ответници в качеството им на поръчители.
Съгласно т.18 от ТР № /18.06.2014г. по тълк.д.№ 4/2013г., ОСГТК на ВКС, в хипотезата на установителен иск по чл.422 ГПК вземанията по банков кредит
стават изискуеми, ако кредиторът е упражнил правото си да направи кредита
предсрочно изискуем преди подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение. Волеизявлението на
банката-кредитор следва да е обективирано
писмено и да съдържа позоваване на обстоятелствата по чл.60, ал.2 ЗКИ или на
предвидените в договора условия, предпоставящи
упражняването на това право. Предсрочната изискуемост настъпва от датата на
получаване от длъжника изявлението на кредитора и произвежда действие, ако към
този момент са се осъществили обективните предпоставки, обуславящи
изискуемостта.
По делото е установено, че ответниците
са в неизпълнение на задължението за плащане вноските по кредита, считано от 13.06.2012г.,
което е предвидено в т.28.1 от общите условия към договора като основание за
предсрочна изискуемост. Към деня на подаване първото по време заявление за
заповед за изпълнение по чл.417 ГПК / 07.11.2013г./ ищецът не е обявил кредита
за предсрочно изискуем, а е претендирал изискуемите вземания по вноските с
настъпил падеж за периода 13.06.2012г.-13.10.2013г. Това право е упражнил
впоследствие с оглед неплащането и на следващите вноски. При подаване на
заявлението за заповед за изпълнение по чл.417, т.2 ГПК на 22.08.2017г. ищецът
е представил доказателства за обявяване предсрочната изискуемост. Нотариалната
покана е адресирана до тримата ответници и получена
на 23.06.2017г. от С.Н.. Връчването е осъществено надлежно съгласно чл.45 ГПК и
чл.46, ал.1 вр. ал.4 ГПК, поради което произтичащите
от договора вземания на банката са станали изискуеми в пълния дължим размер.
Доводите за нарушение в процедурата по връчването с оглед данните за действия
по реда на чл.47 ГПК са без правно значение при установеното, че на посочената
дата изявлението е достигнало до
знанието на ответниците /арг.
чл.54 ГПК/.
Поръчителите С.Н. и С.Н. са противопоставили правоизключващо отговорността им възражение с позоваване на
чл.147 ЗЗД.
Поръчителството
по чл.138 и сл ЗЗД е форма на лично обезпечение, по силата на което поръчителят
приема да отговаря пред кредитора за задълженията по договора солидарно с
главния длъжник. На основание чл.140 ЗЗД поръчителството се простира върху
всички последици от неизпълнението на главното задължение, включително и
разноските по събиране на вземането. Солидарността между главния длъжник и
поръчителя означава, че кредиторът може да претендира изпълнение и да събере
всички вземания в пълния им размер от който и да е от тях. Поръчителството има акцесорен характер, защото е обусловено от съществуването
на главно задължение. Прекратяването на главното задължение прекратява и
отговорността на поръчителя.
Съгласно
чл. 147, ал.1 ЗЗД поръчителят остава задължен и след падежа на главното
задължение, ако кредиторът е предявил иск против длъжника в течение на шест
месеца. Това разпореждане се прилага и в случая, когато поръчителят изрично е
ограничил своето поръчителство до срока на главното задължение. Нормата визира
основание за прекратяване на поръчителството, което е самостоятелно и не е
поставено в зависимост от съществуването на главното задължение. Срокът по
чл.147, ал.1 ЗЗД е краен и преклузивен. За разлика от
погасителната давност с изтичането му не се погасява възможността за
принудително изпълнение, а се прекратява самото поръчителство /т.4б от ТР №
4/2013г./.
Въпросът от кой момент тече шестмесечния
срок по чл.147, ал.1 ЗЗД при уговорено
погасяване на главното задължение на отделни погасителни вноски с различни
падежи е разрешен с ТР № 5/21.01.2022г. по тълк.д. №
5/2019г., ОСГTК на ВКС, според което този срок започва да тече от настъпване на
изискуемостта на целия дълг, включително в хипотеза на предсрочна изискуемост.
Прието е, че при постигнато съгласие плащането на дължимата сума е разделено на
погасителни вноски с падежи на определени дати, отделните вноски не стават
автоматично сбор от отделни, периодично дължими плащания. Задължението
продължава да бъде само едно и крайният срок за погасяването му е падежът на
последната разсрочена вноска или моментът, в който е обявена предсрочната
изискуемост. В настоящия случай ищецът е обявил кредита за предсрочно изискуем
на 23.06.2017г. с връчване изявлението на ответниците
и от този момент е започнал да тече срока по чл.147, ал.1 ЗЗД. Заявлението за
издаване заповед за изпълнение по чл.417 ГПК е подадено 22.08.2017г., от когато на основание чл.422 ГПК се счита предявен иска за съществуване на вземанията. Следователно
шестмесечният срок по чл.147, ал.1 ЗЗД не е изтекъл и в този смисъл поръчителството
не е прекратено, поради което поръчителите носят отговорност за задълженията
солидарно с главния длъжник.
Предмет на претенцията е главница
в размер на 51 000 евро, като част от общо дължима 79 313.57 евро.
Оспорените от ответниците
клаузи от общите условия към договора за кредит-чл.9, чл.13, чл.13.1, чл.14.2,
чл.16, чл.20, чл.25.1 и чл.32, като неравноправни и противоречащи на норми от
ЗЗП, касаят възможността и условията за изменение размера на възнаградителната лихва, последиците при несъгласие на
кредитополучателя с предложената от банката промяна, размера и предпоставките
за начисляване на лихви за забава и заплащането на банкови такси. Те са пряко
свързани с основанието и размера на произтичащи от договора вземания с акцесорен характер, каквито ищецът не е предявил. Съдът не
дължи произнасяне по тези възражения, тъй като заявената недействителност на
посочените клаузи е неотносима към възникването и
съществуването на вземането за главница.
Клаузата на чл.28 от общите
условия визира предпоставките за предсрочна изискуемост, едно от които е пълно
или частично неплащане на погасителна вноска или други вземания по договора за
кредит-т.1.Така уговореното не попада в обхвата на неравноправните клаузи изброени
в чл.143, ал.2 ЗЗП, нито съставлява уговорка във вреда на потребителя, несъответна
на изискването за добросъвестност и водеща до значително неравновесие между
правата и задълженията на банката и потребителя по дефиницията на чл.143, а1
ЗЗП, поради което възражението в тази част е неоснователно.
Основателно е възражението за
противоречие на сключените анекси с чл.10, ал.3 ЗЗД. С тях към остатъка от главницата
са капитализирани /прибавени/ възнаградителни лихви и
лихви за забава, като по този начин е увеличен нейния размер спрямо
първоначално отпуснатата кредитна сума и върху този размер са били начислявани
лихви.
Капитализирането на лихвите води до анатоцизъм,
изразяващ се в олихвяването на изтекли лихви. Съгласно 10, ал. 3 ЗЗД
олихвяването на изтекли лихви става съобразно наредбите на БНБ. Институтът на капитализация на лихвите е
уреден последователно в няколко наредби на БНБ, действали в периода 31.05.1993г.-
11.04.2008г., а именно Наредба № 9/31.05.1993 г. за класифициране на кредитите
и образуване на задължителните специални резерви /законови провизии/ от
банките, отменена с Наредба № 9/15.07.1997г. за оценка на рисковите експозиции
на банките и за формиране на провизии за покриване на риска от загуби, отменена
с Наредба № 9/19.12.2002г. за оценка и класификация на рисковите експозиции на
банките и за формиране на провизии за загуби от обезценка.
С разпоредбите съответно на чл. 15, чл. 17 и чл. 16 от тях в периода
31.05.1993г.-11.04.2008г. капитализиране на лихвите е било разрешено при
спазване на нормативно установените изисквания, като на банките изрично е
забранено да капитализират просрочени лихви. В периода след това и до настоящия
момент капитализацията на лихвата не е уредена нормативно в подзаконови актове
на БНБ, поради което по аргумент от чл.10, ал.3 ЗЗД е забранена. Съгласно установената
съдебна практика с Решение № 66/29.07.2019г. по т.д.№ 1504/2018г. на ВКС, ІІ
т.о., Решение № 30/20.05.2020г. по т.д.№ 739/2019г. на ВКС, I т.о. и др., уговорката в допълнителни споразумения към
договор за кредит за прибавяне към размера на редовната главница на просрочени
задължения задължения за лихви, върху които се
начислява възнаградителна лихва, представлява анатоцизъм по смисъла на чл.10, ал.3 ЗЗД, който е допустим
само при уговорка между търговци на основание чл.294, ал.1 ТЗ.
Преструктурирането по чл.13 от Наредба № 9/03.04.2008г. за оценка и
класификация на рисковите експозиции на банките и установяване на специфични
провизии за кредитен риск /отм./ не представлява предвидена в наредба на БНБ
възможност за олихвяване на изеткли лихви по чл.10,
ал.3 ЗЗД.
Процесният договор за ипотечен кредит е
търговска сделка, но кредитополучателят не е търговец, респ. кредитът е ползван
за закупуване на недвижим имот за лични нужди, поради което разпоредбата на
чл.294 ТЗ е неприложима и клаузите по т.1 от Анекс № 1/27.10.2010г. и т.1 от
Анекс № 2/13.12.2011г. за капитализиране на лихва върху редовна главница,
просрочена лихва и наказателна лихва върху просрочена главница са нищожни на
основание чл.26, ал.1 ЗЗД като противоречащи на чл.10, ал.3 ЗЗД.
При горното, след отчитане извършените
плащания към 27.09.2012г., в тази част принудително събраната сума по предходно
издадената и влязла в сила заповед за изпълнение по чл.417 ГПК от 13.11.2013г.
в общ размер на 2135.25 евро, и съобразно заключението на вещото лице по ССч.Е остатъчната дължима главница по договора за кредит
без капитализацията на лихвите към датата на предявяване на иска по чл.422 ГПК възлиза
на 74 911.26 евро. От тази сума не следва да се приспадат преведените от ЧСИ на
ищеца допълнително 88 018.54лв. по изп.д.№ 1366/2018г.,
представляващи част от останала след разпределението сума от 92 972.24лв.
по първото изп.д.№ 269/2014г. и запазена по сметка на
съдебния изпълнител по чл.459 ГПК, тъй като това плащане се отнася до вземането,
предмет на заповедта за изпълнение по чл.417 ГПК по гр.д.№ 57697/2017г. на СРС
75 състав, и предмет на настоящия установителен иск
по чл.422 ГПК. Съгласно т.9 от ТР № 4/18.06.2014г. по тълк.д.№
4/2013г., ОСГТК на ВКС, в хипотезата на иск по чл.422 ГПК по общото правило на
чл.235, ал.3 ГПК съдът взема предвид всички факти, които са от значение за
спорното право, и това са фактите, настъпили след неговото предявяване-от
момента на подаване заявлението за издаване на заповед за изпълнение до
приключване на съдебното дирене, с изключение на тези касаещи удовлетворяване
на вземането чрез осъществено принудително събиране на сумите по издадения
изпълнителен лист въз основа на разпореждането за незабавно изпълнение в
образувания изпълнителен процес.
С оглед изложеното и доколкото
претенцията на ищеца за главница е за сума по-малка от действителната, искът е
основателен в пълния предявен размер от 51 000 евро.
Съгласно чл.110 ЗЗД с изтичането
на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не
предвижда друг срок. Друг такъв срок е предвиден за вземанията за лихви, за
наем и други периодични плащания, а именно три години. Заявеното от ищеца
вземане е за главница по договора за кредит, погасяването на която е било
разсрочено на вноски. С решение № 261/12.07.2011г. по гр.д.№ 795/2010г. на ВКС,
ІV г.о. и Решение № 28/05.04.2012г. по гр.д.№ 523/2011г. на ВКС, ІІІ г.о., е
прието, че отделните погасителни вноски по предоставен заем /кредит/ не
превръщат договора в такъв за периодични платежи, а представляват частични
плащания по него, по отношение на които е приложима общата погасителна давност
по чл.110 ЗЗД от пет години.
На основание чл.114, ал.1 ЗЗД
давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. При
разсрочено плащане на предоставен кредит всяка погасителна вноска става
изискуема с настъпването на падежа за нея. За вноските в периода
13.06.2012г.-13.10.2013г. ищецът е удовлетворен чрез принудително изпълнение
въз основа издадената предходна заповед за изпълнение по чл.417 ГПК по гр.д.№
46342/2013г. на СРС, 57 състав, поради което погасителната давност следва да се
преценява за тези след 13.11.2013г. Искът за съществуване на вземането по
чл.422 ГПК е предявен на 22.08.2017г., т.е. преди изтичане на срока по чл.110 ГПК, обуславящо неоснователност на възражението.
Ищецът претендира сумата 84лв.,
представляваща направени разноски за нотариална покана до ответниците
за обявяване на предсрочна изискуемост. Нотариалната покана е представена по
делото, както и доказателства за плащането на тези разноски /стр.54 от
приложеното гр.д.№ 57697/2017г. на СРС, 75 състав/. Тази сума съставлява вреда
за ищеца и подлежи на обезщетяване на основание чл.82 ЗЗД.
При
извода за основателност на исковете на основание чл.78, ал.1 ГПК ответниците следва да заплатят на ищеца разноски по делото
от 2246.63лв. за доплатена държавна такса и депозит за вещо лице съгласно
представения от страната списък по чл.80 ГПК.
В съответствие с т.12 от ТР №
4/18.06.2014г. по тълк.д.№ 4/2013г., ОСГТК на ВКС
съдът разглеждащ установителния иск по чл.422 ГПК
следва да се произнесе и по дължимостта на разноските
направени в заповедното производство с осъдителен диспозитив.
Направените от ищеца в заповедното производство разноски, присъдени с
издадената заповед за изпълнение по чл.417 ГПК, са в размер на 4429.59лв.,
които с оглед изхода от делото следва да се присъдят в пълния размер.
Водим от горното съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение Б.С.Н., ЕГН **********, С.Б.Н., ЕГН **********, и С.Н.Н., ЕГН **********, всички с адрес ***, по исковете на „Ю.Б.“
АД, ЕИК*******, със седалище и адрес на управление ***, предявени по чл.422 ГПК, че дължат солидарно сумата 51 000 евро на основание чл.430, ал.1 ТЗ вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, представляваща част от главница по договор
за кредит № 206-231/23.06.2008г., ведно със законната лихва от 22.08.2017г. до
изплащането, и сумата от 84лв. на основание чл.82 ЗЗД, представляваща разходи
за платени нотариални такси, предмет на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК по
гр.д.№ 57697/2017г. по описа на СРС, 75 състав.
ОСЪЖДА Б.С.Н.,
ЕГН **********, С.Б.Н., ЕГН **********, и С.Н.Н., ЕГН
**********,***, да заплатят на „Ю.Б.“ АД, ***, на основание чл.78, ал.1 ГПК
разноски по делото от 2246.63лв, както и разноски в заповедното производство от
4429.59лв.
Решението може да се обжалва в
двуседмичен срок пред Софийски апелативен съд от връчване препис на страните.
СЪДИЯ: