Р Е Ш Е Н И Е
гр.София,
06.08.2020г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, І ГО 7-ми състав
на
седми юли година 2020
В
открито съдебно заседание в следния състав:
СЪДИЯ: Гергана
Христова - Коюмджиева
секретар:
Емилия Кривачкова
като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 2783
по описа за 2019 год., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Предмет на
производството е предявен пряк иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ вр. с чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Производството
е образувано по искова молба на Н.П.А., ЕГН **********, чрез адв. К.К., с която е предявен
пряк иск с правна квалификация чл. 432, ал. 1 от КЗ вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, за осъждане на З. „О.”
АД, да заплати сумата от 1 000 лв., като
част от глобална сума в размер на 120 000 лева, представляваща обезщетение за
причинени неимуществени вреди по повод възникнало на 24.03.2017 г. ПТП, ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от 11.08.2017г. до окончателното
изплащане на вземането. Претендират се още сторените по делото разноски, в това
число и заплатен адвокатски хонорар.
Твърди
се в исковата молба, че на 24.03.2017 г. около 17:30 часа, в гр. София, МПС
марка „БМВ", модел „318 И" с рег. № ******* се движил по бул. Цветан
Лазаров, с посока от ул. Обиколна към бул. А.Й.. На светофарната уредба на
кръстовището между
бул. Цветан Лазаров и бул. Христофор Колумб, л.а. „БМВ“ заел най - крайната
лява пътна лента за движение направо по булеварда. Светофарната уредба указала
зелен сигнал за преминаване и л.а. БМВ потеглил. В това време на същото
кръстовище, л.а. марка „Фолксваген", модел „Бора", с рег. N9 *******,
управлявано от Т.Д.Н., движейки се по бул. Христофор Колумб (в най - дясната
пътна лента), с посока към бул. „Цариградско шосе", също предприел
преминаване през процесното кръстовище, но на червен сигнал. Така, автомобилите
преминаващи в лентите от дясно на л.а. „БМВ“, възприели неправомерното движение
на л.а. „Фолксваген“ и незабавно задействали спирачните си уредби, като го
пропуснали да премине, но позицията им на кръстовището възпрепятствала
възможността за л.а. „БМВ“ да възприеме опасността и да спре. Така траекториите
на л.а. „БМВ“ и л.а „Фолксваген“ се пресекли и между тях настъпил сблъсък.
Ударът бил реализиран между предната дясна част на л.а. „БМВ“ и предната лява
част на л.а. „Фолксваген“. При пътния инцидент пострадал ищецът - Н.А..
Посочва, че за
инцидента бил съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица №
К-169/24.03.2017 г. по описа на ОПП-СДВР. По случая е образувано досъдебно
производство № 11086/2017 г., по описа на ОПП - СДВР, съответно пр. пр. N° 12086/2017
г., по описа на СРП, като наказателното производство било прекратено по искане
на пострадалия.
Заявява, че непосредствено
след процесното ПТП, пострадалият постъпил в УМБАЛ „Света Анна" АД - гр.
София, в Клиниката по лицево челюстна хирургия и Клиниката по неврохирургия към
лечебното заведение. След извършване на необходимите прегледи, лекарите
установили, че пострадалият е получил следните телесни увреди: две големи
разкъсно-контузни рани на лицето: разкъсно-контузни рани по лигавицата на
устата: оторагия в ляво (кръвотечение в лявото ухо): разкъсване на тъпан че
вата мемебрана на дясното ухо:
фрактура на мандибулата (долна челюст) двустранно: загуба на долен десен
латерален резец: счупвания на вестибуларните поврхности на горен десен първи
премолар. втори премолар, и първи молар: спукване на основата на черепа:
мозъчно сътресение.
Сочи се, че на
ищеца Н.А. били извършени две оперативни интервенции - първата на 24.03.2017 г.,
при която са сутурирани (зашити) всички разкъсно котузни рани и втора на
28.03.2017 г. - за репониране на мандибулата
и поставяне на метална плака за фиксация.
Излага
съображения, че към настоящият момент ищецът търпи множество негативи
вследствие на получените от процесното ПТП увреди. Предвид фрактурата на
челюстта, същият не може да говори нормално и да се храни с твърда храна, тъй
като всяко движение от този характер е крайно болезнено за него. Последното
състояние ще продължи за него поне за още няколко месеца. Пострадалия избягва
да приема суха храна, предпочита течни храни, като каши, супи и т.н.. Редовно
приема седативни и обезболяващи медикаменти. Във връзка с получените увреждания
на ляво и дясно ухо, същият не чува добре - напряга се, за да разбере говор при
нормални децибели. Оплаква се от нарушена сетивност на долна дясна устна
половина. Уврежданията по зъбите му обективно загрозяват външния му вид и му
пречат при хранене и говор. Освен това, белезите, разположени върху лицето му
силно загрозяват външния му вид, а това обстоятелство водело до понижено
самочувствие, ниска самооценка и депресивни състояния. Вследствие на изживения
шок, ищецът страдал от понижено настроение, тревожност, нарушения на съня и
вниманието.
Твърди се, че виновният
за процесното ПТП водач попада в кръга на лицата, чиято отговорност за
причинени, вследствие на ПТП вреди, се покрива от застраховката „Гражданска
отговорност", сключена с ЗАД „ОЗК - З." АД - полица №
BG/23/117000692267/01.03.2017 г., валидна от 01.03.2017 г. до 28.02.2018 г.
Посочва още, че е предявена писмена претенция с молба вх. № 99-10044/11.05.2017г.
за изплащане на застрахователно обезщетение за претърпените от него
неимуществени вреди, като ответното дружество не е изплатило такова.
Ответното ЗАД
„ОЗК - З." АД в срока чл.131 ГПК е депозирало писмен отговор, в който
оспорва иска по основание и размер. Оспорва механизма на ПТП. Оспорва вината на
водача Т.Д.Н. за причиняване на вредоносния резултат. Навежда възражение за
съпричиняване, изразяващо се в непоставяне на предпазен/обезопасителен колан,
което е допринесло за настъпването на конкретните телесни увреждания.
Пострадалият Н.А. е нарушил разпоредбата на чл. 137в, ал. 1 от ЗДвП, като се е
возил без поставен обезопасителен колан, като по този начин тялото му свободно се
е движило в купето на автомобила в момента на ПТП, удряйки се в различните
твърди и тъпи предмети, следствие, на което са причинени телесни увреждания. Оспорва
пряката причинно-следствена връзка между претърпените неимуществени вреди от
ищеца и процесното ПТП. Оспорва твърдението, че в резултат на пътно -
транспортното произшествие, за ищеца са възникнали описаните в исковата молба
като вид и характер вреди, както и оспорва твърденията за тяхната
продължителност. Ответното дружество навежда възражение за прекомерност на
исковата претенция. Оспорва и
искането за присъждане на лихва по претенцията. Претендира разноски.
В о.с.з.
проведено на 11.02.2019г. по гр.д. № 59962/2017г. на СРС, I ГО, 50-ти
състав, съдът е допуснал увеличение на размера на предявения иск от 1 000 лева на 50 000 лева, предявен като
частичен от глобална сума 120 000 лева, прекратил е производството по делото и изпратил
същото на СГС, предвид родовата подсъдност
по чл.104, т.4 ГПК.
В съдебно заседание пред СГС ищецът, чрез
пълномощника си адв. К. поддържа предявените искове. Представя списък на
разноски по чл.80 ГПК.
В съдебно заседание пред ответното дружество чрез
пълномощника юрк. Колева оспорва предявените искове. Представя списък на
разноски по чл.80 ГПК. Навежда възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение претендирано от ищцовата страна.
Софийски
градски съд, ГО, I-7 състав, съгласно чл.12 ГПК и чл. 235 ГПК, като прецени доводите и възраженията на страните и
събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
От представения
и приет по делото Констативен протокол от 24.03.2017г., съставен относно
процесното ПТП се установява, че на 24.03.2020г., около 17:30 часа в гр. София,
лек автомобил БМВ, 318И, с рег. № *******, управляван от Н.А. *** с посока от
ул. „Обиколна“ към бул. „А.Й.“, като в района на кръстовището с бул. „Христофор
Колумб“ участва в ПТП с движещият се по бул. „Христофор Колумб“ от дясно лек
автомобил „Фолксваген Бора“ с рег. № *******, управляван от Т.Н.. /лист 8-9 от делото на СРС/
От приетата Епикриза на УМБАЛ „Света Анна" АД - гр. София, клиника по
неврохирургия, се установява, че ищецът А. е постъпил в лечебното заведение на 24.03.2017г. с
диагноза: мозъчно сътресение. Оторагия в ляво. Фрактури на мандибулата
двустранно. На същата дата е извършена операция на ищеца и на 28.03.2017г. е
изписан от болничното заведение в добро общо състояние, като е насочен към
клиника по лицево-челюстна хирургия. /лист 10-11 от делото на СРС/
Представена е и Епикриза на УМБАЛ „Света Анна" АД - гр. София, клиника
по лицево-челюстна хирургия, от която се установява, че ищецът е постъпил в
лечебното заведение на 24.03.2017г. и на същата дата е извършена оперативна
намеса – шев на разкъсана устна. Изписан е на 03.04.2017г. в добро общо
състояние, като е определен един контролен преглед. /лист 12-14 от делото на СРС/
По делото е представена писмена кореспонденция между страните, съгласно
която ищецът с молба вх.№99-10044 от 11.05.2017г. е предявил пред ответното ЗАД
„ОЗК-З.” претенция за изплащане на обезщетение за претърпените от него
неимуществени вреди, вследствие на ПТП от 24.03.2017г. /лист 50-57 от делото на СРС/
Пред СРС е изслушана КСМАТЕ, изготвена от вещи лица д-р Ц.Г.и инж. В.Д.,
неоспорена от страните, чието заключение съдът кредитира като обективно,
компетентно и пълно. От приетото заключението на КСМАТЕ се установява, че на
24.03.2017г., около 17:30 часа лек автомобил „БМВ 318І“ с ДК № *******,
управляван от Н.А.,*** в лявата лента с посока от улица „Обиколна“ към бул. „Ал.
Йорданов“ със скорост около 55km/h и на кръстовището с бул. „Хр. Колумб“
преминава направо. По същото време лек автомобил „Фолксваген Бора“ с ДК № *******,
управляван от Т.Н., се движи по бул. „Христофор Колумб“ с посока към бул. „Цариградско
шосе“ със скорост около 28km/h и на кръстовището с бул. „Цв. Лазаров“ преминава
направо. Когато лек автомобил БМВ 318 се е намирал на разстояние около 22 метра
от мястото на удара лек автомобил „Фолксваген“ е навлязъл на пътното платно на
бул. „Цв. Лазаров“. Траекториите на движение на автомобилите се пресичат и е
настъпил удар между тях, като инициалният контакт за лек автомобил „БМВ“ е в
предна челна част, за лек автомобил „Фолксваген“ - в странична предна лява
част. Експертизата посочва, че опасната зона за спиране на лек автомобил
Фолксваген Бора, при скорост на движение от 28km/h, е 15,28 метра. От момента
на навлизане на автомобила в лентата за движение на бул. „Цв. Лазаров“ водачът
не е имал техническата възможност да спре преди мястото на удара. Водачът е
имал техническата възможност, при наличие на светофарна уредба, да управлява
със скорост, при която да спре преди навлизане в района на кръстовището. Обосновано
е още, че от техническа гледна точка причината за настъпване на произшествието
е навлизане на л.а.“Фолксваген Бора“ на забраняващ сигнал на светофарната уредба
в района на кръстовището. Сочи се, че водачът е имал техническата възможност да
спре, да пропусне преминаването на лек автомобил „БМВ 318“, след което да
предприеме маневрата. Вещите лица посочват, че лек автомобил „БМВ 318“ с ДК № *******
е фабрично оборудван с триточкови предпазни колани от инерционен тип за водача
и пътниците на предна дясна и задни седалки. Поясняват, че предназначението на
предпазните колани е да намалят инерционното движение на тялото в началните
хилядни от секундата при сблъсъка, като фиксирайки го към седалката го
предпазва от удари във вътрешните части на автомобила и от евентуално
изхвърляне след удара. По този начин е възможно да се предотвратят или намалят
по тежест травми от удари в интериора на л.а. При
пострадалия, непосредствено след ПТП е регистрирана тежка лицево- челюстна и
открита черепно-мозъчна травма, които са причинени от удар на дясната долна
част на лицето и главата със значителна травмираща сила в твърд тъп предмет от
инетриора на л.а. Допълват, че коланите не могат да напълно да предпазят
главата и лицето от удари в интериора на л.а., тъй като главата е свободно
подвижна в шията, което и позволява и при фиксирано от предпазен колан тяло, да
достигне и да се травмира с удар в интериора на л.а. Сочат, че в конкретния
случай след сблъсъка, следвайки векторната сила на удара, главата на
пострадалия се е отклонила рязко напред и на ляво като долната челюст
най-вероятно се е травмирала при удар с много голяма сила във волана, а главата
е достигнала и до челното стъкло. С оглед установеното много тежко травмиране
на лицето с рани, подлежащо много тежко счупване на долна челюст, избиване и счупване
на зъби, счупване на кости на черепна основа и при цитирания механизъм на ПТП,
следва да се приеме, че ударът на лицето и главата в интериора на л.а. е бил с
много голяма травмираща сила. При тези данни от медицинска гледна точка с
по-голяма вероятност, следва да се приеме, че пострадалият е бил без поставен предпазен колан, който да го фиксира към
седалката и с това да намали по сила удара. Функцията на
предпазния автомобилен колан е да фиксира тялото на водача и пътниците към
облегалката и седалката на автомобила, да ограничи движението им напред при
рязко спиране и да предотврати контакт с детайли от вътрешността на купето на
автомобила - арматурното табло, волана, страничните колони, предното и
страничните стъкла и други детайли. По този начин се намаляват възможностите за
получаване на тежки телесни наранявания при автомобилната травма в салона на
автомобила. Поставен в нормалния си режим на аварийно заключване, триточковият
колан не изисква специално нагласяне по дължината и позволява свобода на
движението, когато автомобилът се движи с постоянна скорост и не се налага
рязко придвижване на тялото напред - при аварийно спиране. Коланите са
конструирани и изработени така, че да издържат човешката маса /тегло/ при
моментно ускорение на тялото напред, за да се предотврати нараняване главата,
лицето, гръдния кош, таза и долните крайници в: предното стъкло, арматурното
табло, волана, облегалките на задните седалки или други разположени пред водача
и пътниците части от автомобилния салон. Обезопасителните колани, монтирани в
автомобилите задържат тялото на шофьора и пътниците към облегалката при наличие
на отрицателно ускорение по направлението на движение - при челни сблъсъци
/удари/. Вещите лица сочат, че при поставен предпазен колан, след ПТП с висока
скорост се регистрират травми от директно травмиращо действие на самия колан,
известно, като т.н. „синдром на
предпазния колан“ (напречни широки лентовидни охлузвания и кръвонасядания,
нерядко придружени и със счупвания на ребра, гръдна кост). Тези наранявания се
приемат за специфични и характерни за травмиране от поставен колан. В
конкретния случай при проведени прегледи и изследвания на пострадалия не са
установени и описани такива наранявания. При поставен
предпазен колан е възможно главата на водача да достигне до волана и дори до
челното стъкло, но не и да се травмира с
такава сила, че да се причинят
описаните увреждания. Вещото лице се
позовава на двете епикризи
по ИЗ № 6728 на МБАЛ „Св.Анна”, София и от Клиника по неврохирургия и по лицево
челюстна хирургия, според които Н.А. е докаран от екип на БМП и постъпил по
спешност на 24.03.2017 г., непосредствено след ПТП, като водач. При
постъпването обективно са установени и описани: Тежка лицево-челюстна травма
изразяваща се в две разкъсно-контузии рани на брадичката. Едната е описана с
ход успоредно на долночелюстния ръб в ляво с дължина пет сантиметра и втората с
дължина 7 сантиметра в дясно. Втората рана е прониквала в устната кухина в
дъното на раната и се е виждала, като такава и на лигавица от алвеоларния
гребен; счупване на долната челюст; открито, разместено косо счупва през цялата
дължина на тялото й в дясно, установено клинично с описани стърчащи костни
фрагменти в устната кухина; разместено счупване на възходящото рамото на долна
челюст в дясно доказано с обзорно изследване и счупване на ставен израстък -
кондила на долната челюст в ляво, доказано и с обзорни изследвания вкл. КТ на
глава; избиване на втори и трети долни десни зъби (долен десен латерален резец
и долен десен канин (кучешки зъб) в областта на разместеното счупването на
долната челюст в дясно, както и счупване на предните части от коронките на
четвърти, пети и шести долни десни зъби (Фрактурирани вестибуларни повърхности
на горен десен първи премолар, втори премолар и първи молар). Открита
черепно-мозъчна травма изразяваща се в клинични данни за сътресение на главен
мозък и данни за счупване на черепна основа- изтичане на кръв от левия външен
слухов проход, перфорация на тъпанчеви мембрани, както и обзорни данни от КТ
изследване за малък костен откъс в ляв външен ушен канал и течност в ляв външен
ушен канал. След приложеното лечение с метална остеосинтеза и
кръвна репозиция е отчетено постигнато естетично възстановяване на челюстта. С
оглед приложеното лечение, възрастта на пострадалия, при благоприятно протичане
на оздравителния процес, функционално възстановяване след подобно счупване би
настъпило за около 1 - 2 месеца от датата на инцидента. До този период от
счупването е било налице затруднение на дъвченето и говора. Вещите лица сочат,
че без специализирано стоматологично лечение е невъзможно спонтанно
възстановяване във функционално и естетично отношение на избитите и увредени
зъби на долната челюст в дясно. Функционално възстановяването на липсващите
2-ри и 3-ти зъби и изграждането на коронките на 4-ти, 5-ти и 6-ти долни десни
зъби може да стане само след стоматологично лечение и с използване на
стоматологични материал, като естествената дъвкателна способност на избитите
2-ри и 3-ти долни десни зъби дефинитивно е загубена. Последиците от преживяното
леко (без изпадане в безсъзнание) мозъчно сътресение следва да се отшумели за
около 20 - 25 дни от датата на инцидента. Вещите лица заявяват, че липсата на
проследяваща медицинска документация със специализирани УНГ прегледи, не
позволява да се прецизира дали е настъпило възстановяване на тъпанчевите
мембрани след установените им разкъсвания и с това възстановяване на слуха. Поясняват,
че при по-малки разкъсвания на тъпанчеви мембрани, е възможно до 2— 3 седмици
спонтанно, без специализирано лечение възстановяване на целостта на тъпанчето,
а с това и на увредения слух. При по- големи и незарастващи увреждания е
необходимо специализирано хирургично възстановяване на тъпанчевата мембрана с
пластика, като въпреки такова лечение е напълно възможно и да не настъпи пълно
възстановяване на слуха.
В о.с.з. проведено на 17.09.2019г. в.л д-р Цв.Г.допълва,
че при извършения личен преглед на ищеца, установил ограничение на активните движения на долната
челюст, белег от рана 4,5 см. в областта на брадичката в дясно, изразена лицева
асиметрия от отток на дясна лицева половина. Пояснява, че за да се получи това
счупване на челюстта кинетичната енергия на удара е била много висока. Посочва,
че когато човек е с поставен предпазен колан главата му може да достигне или да
се травмира в части от интериора на автомобила, но тъй като колана ограничава
инерционното му движение, ударът не е с такава голяма сила. Д-р Г., заявява,
ограничението в подвижността на долната челюст е в следствие от възпаление на
ставата между долната челюст и слепоочната кост, което се дължи на настъпилото
вътрешно-ставно счупване. С времето движение може да се възстанови, но никога
няма да се възстанови в същата степен и функционално. Сочи, че стоматологично
лечение е прилагано, изграден е мост на счупените зъби, планката, която му е
сложена няма да се отстрани.
Вещото лице инж. Д.пояснява в о.з. , че при наведено положение на тялото,
при рязко отрицателно ускорение, коланът блокира като отпуска тялото до около
5-7 см., но главата при това положение е много по-близко до задействалата
въздушна възглавница. Ударът от въздушната възглавница е с по-голяма сила, с
голяма кинетична енергия върху лицето и при поставен колан. Ако тялото е прилепено
за облегалката, въздушната възглавница може да достигне до лицето, но с по -малка
сила. Сочи, че при наведено положението травмата е по-голяма.
По искане на ищеца пред районния съд е
разпитан свидетелката К.А.К.. В показанията дадени пред районния съд, свид.К.сочи, че ПТП станало след като се прибирали от
работа. Пътували от „Дружба“ посока
Центъра в крайно лява лента с лек автомобил „БМВ“, който бил управляван от Н.А..
К.посочва, че тя седяла на дясната седалка до шофьора. Движели се със скорост
около 50 км/ч, било светло, приблизително между 17 и 18 ч. При навлизане в
кръстовището се ударили в друг автомобил, който се движел перпендикулярно на тях.
Другите автомобили, които били в дясно и крайно дясно платно намалили, техният
автомобил бил първи, който навлязъл в кръстовището и тогава станал ударът. К.сочи,
че когато навлезли в кръстовището, светофарът светел в зелено. И двамата били с
поставени колани и в момента на удара въздушните възглавници се отворили. Ударът
настъпил в предната дясна част на техния автомобил. А. сам си разкопчал колана
и излязъл, от ухото му текло кръв, бил в съзнание, адекватен.
За установяване на претъпените
неимуществении вреди пред СРС е разпитана свидетелката Е.Д.А.– съпруга на
ищеца. Свид.А.сочи, че след катастрофата отишли в
болница „Света Анна“, където мъжът и бил приет в спешното отделение. На следващия
ден го видяла. Той не можел да става, оказало се, че при удара и двете части на
челюстта са счупени и има пробити ушни канали. Едното ухо било запушено цялото
с кръв. Не можел да говори. Свидетелката сочи, че след операцията на съпруга и бил
поставен имплант в долната челюст и по 2 болта на
горната и долната челюст, за които закрепили ластици, защото не трябвало да му
се движи челюстта. В този период ищецът пиел само сокове. След престой от
няколко дни в отделението Н. започнал по-малко да става, да излиза, изпратили го
за снимка на счупената челюст, но той бил много подут, имал огромен отток на
лицето и на шията, и не можело да го снимат. Свид.А.заявява,
че след като го изписали трябвало да ходи постоянно на контролни прегледи,
защото се сменяли ластиците, които държат челюстта, трябвало да стои доста
време с тях. Единият болт разклатил един зъб и той паднал, продължавал да ходи
на УНС за преглед на ушите, като едното продължавало да бъде по-запушено,
по-заглъхнало. Постепенно започнал да спада оттока. Лекуващия лекар им казал, че в къщи Н. трябва
да почива, да не се движи много, да пие само сокове, течна храна да приема,
като това продължило повече от месец. Свалили ластиците и трябвало да започне
да раздвижва челюстта, но той не можел да я отваря, изпитвал много силни болки
и за това продължил на течната храна и постепенно започнал на по-меки храни.
Към момента все още Н. имал болки, тъй като не може да отвори челюстта изцяло,
тя е деформирана. Едната страна му останала така деформирана, по-подута. През
времето, когато се провеждало лечението той бил по- чувствителен към светлина,
шум, дразнения външни, телевизор, но най-трудно било раздвижването на
челюстта. Променил се говорът, с не
съвсем ясна артикулацията. Променила се е конструкцията на лицето и от там и изказа.
Сега трудно си отварял устата. Имплантът оставал за
постоянно. Лицето му останало деформирано Това го притеснявало много заедно с промемения говор. Свид. А.посочва,
че понякога пострадабото ухо го наболява още. Върнал
се на работа след около 2-3 месеца, и в момента работи.
Показанията на свидетелката Е.Д.А.,
съдът цени по реда на чл.172 от ГПК, но им дава вяра доколкото почиват на преки
лични впечатления и кореспондират със неоспорено заключение на КСМАТЕ.
В проведеното на 17.09.2019г. открито съдебно заседание по гр.д. № 59962/2017
г. по описа на СРС, 50-ти състав, пълномощникът на ответното застрахователно
дружество юрк. Колева заявява, че не оспорва наличието на валидно облигационно правоотношение
по застраховка „Гражданска отговорност“ към датата на ПТП и с протоколно
определение от същата дата, съдът е приел за безспорно и
ненуждаещо се от доказване обстоятелството за наличието на облигационно
правоотношение по повод сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“,
за който е издадена полица BG/23/117000692267 от 01.03.2017 г.
Така установената фактическа обстановка, сочи
на следните правни изводи:
По допустимостта:
Предявените обективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ/ в сила от 01.01.2016 г./ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД са допустими. Съгласно нормата на чл. 498 КЗ /в сила от 01.01.2016
г./, установяваща абсолютна положителна процесуална предпоставка за допустимост
на прекия иск на пострадалия от настъпило застрахователно събитие срещу
застраховател, увреденото лице, което желае да получи застрахователно
обезщетение, следва да отправи първо към
застрахователя писмена застрахователна претенция по реда на чл. 380 КЗ. Ако застрахователят
не е платил в срока по чл. 496, откаже да плати обезщетение или ако увреденото
лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение
пострадалият може да предяви претенцията си пред съда. Установи се по делото,
че сочените предпоставки са налице – писмена претенция на л. 50-53 от дата 11.05.2017
г. /от
делото на СРС/ и липса на възражения и ангажирани доказателства от страна на
ответника, които да изключват
допустимостта на процеса. Не е оспорена и материално – правната легитимация
на ответника.
По същество:
Съгласно чл. 432, ал. 1 КЗ увреденото лице, спрямо което застрахованият е
отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по
застраховка "Гражданска отговорност”. Основателността на прекия иск предполага
установяване при условията на пълно и главно доказване в процеса на следните
факти: 1/.настъпилото ПТП и неговия механизъм, 2./ противоправното поведение на
виновния водач, 3./ претърпените
неимуществени вреди и 4./ наличието на пряка причинна връзка между вредите и
настъпилото ПТП, 5./ ответникът да е застраховател на гражданската отговорност
на причинилия произшествието водач. Вината съгласно установената с нормата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД законова
презумпция се предполага.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните
доказателства намира, че е налице кумулативното наличие на елементите от
фактическия състав на деликта.
Безспорно се установи по делото
настъпването на пътнотранспортно произшествие на 24.03.2017г. Съвкупния анализ
на приетите неоспорени писмени доказателства, сочи че е налице противоправно деяние
от страна на деликвента, изразяващо се в нарушаване на правилата на чл.6, т.1
от ЗДвП - участниците в движението: 1.
съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени
да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната
маркировка. Деянието му е виновно, при форма на вината – съзнавана
непредпазливост. Това му нарушение е в пряка причинна връзка с настъпилия удар
и причинените увреждания на ищеца.
Предвид
на горното, съдът приема за безспорно установени в производството елементите от
фактическия състав за пораждане на деликтната отговорност по смисъла на чл. 45
от ЗЗД на прекия причинител на вредата. Поради изложеното, съдът приема, че е извършено
противоправно деяние от водача на лек автомобил „Фолксваген Бора“.
По отношение на останалите предпоставки за ангажиране
отговорността на ответното дружество: не е спорно между страните, че З. „О.“ АД е застраховател по задължителната
застраховка „Гражданска отговорност” за процесния период на водача на автомобила,
с който е причинено ПТП, с оглед на което исковете с правно основание чл.432,
ал.1 от КЗ са доказани по основание. Установени са поделото (КСМАТЕ, медицински
документи и гласни доказателства) и неимуществените вредите, както и пряката им
причинна връзка с процесното ПТП.
По размера:
Съгласно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Освен това, съдът
преценявайки обстоятелствата, при които е настъпило произшествието, младата възраст
на ищеца към момента на увреждането – 30 год., вида, характера, тежестта и броя
на травмите, а именно: тежка лицево-челюстна травма изразяваща се в две разкъсно-контузии
рани на брадичката; счупване на долната челюст;
разместено счупване на възходящото рамото на долна челюст в дясно; счупване на ставен израстък - кондила на
долата челюст в ляво; избиване на втори и трети долни десни зъби (долен десен
латерален резец и долен десен канин (кучешки зъб) в областта на разместеното
счупването на долната челюст в дясно, както и счупване на предните части от
коронките на четвърти, пети и шести долни десни зъби (Фрактурирани вестибуларни
повърхности на горен десен първи премолар, втори премолар и първи молар), проведеното
оперативно лечение, установения белег от 4-5 см. в областта на брадичката в
дясно, ограничението в подвижността на долната челюст, която ще остане за цял
живот, променения говор, както и деформацията на лицето в дясната му част, изживения
шок от инцидента, претърпените неудобства от личен, битов и социален характер,
отражението на произшествието върху психо-емоционалното му състояние, при
съобразяване на обществено икономическите условия към момента на ПТП м. март
2017г., съдът намира, че сумата от 50 000 лв., представлява справедливо
обезщетение по смисъла на чл. 52 от ЗЗД за адекватно репариране на вредите.
Обезщетението в този размер съответства както на установения в чл. 52 от ЗЗД
принцип за справедливост, така и да възмезди неблагоприятните последици,
настъпили за ищеца в резултат на непозволеното увреждане. При определяне на
размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът се основава на
доказателствата по делото и на Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на ПВС на ВС
на НРБ, съгласно което понятието „справедливост“ не е абстрактно понятие и то е
свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства,
които трябва да се имат пред вид от съда при определяне размера на
обезщетението. Такива обстоятелства при телесните увреждания са характерът на
увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е
извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените
морални страдания. Освен цитираното постановление съдът е взел пред вид и
практиката по чл. 290 от ГПК на ВКС по отношение на преценката на
неимуществените вреди, като съобразно Решение № 27/ 15.04. 2015 г. по т.д. №
457/ 2014 г., ІІ т.о., ТК на ВКС следва да се съобрази в достатъчна степен
характера, силата, интензитета и продължителността на търпените от ищеца болки
и страдания, общественото възприемане на справедливостта на всеки етап от
развитието на обществото, както и икономическата конюнктура в страната.
С оглед изложеното, решаващият състав намира, че
изискването за справедливо обезщетяване на ищеца за неимуществените вреди,
причинени вследствие на ПТП от 24.03.2017 год., при установените релевантни по
делото обстоятелства ще бъде постигнато с обезщетение в размер на 50 000 лева, като
част от 120 000 лева.
По възражението за съпричиняване по см.
на чл.51, ал.2 ЗЗД:
За да
е налице съпричиняване по смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД, пострадалият трябва
обективно да е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия или
улеснявайки с поведението си неговото настъпване, независимо дали е действал
или бездействал виновно. Релевантен за съпричиняването и за прилагането на
посочения законов текст е само онзи конкретно установен принос на пострадалия,
без който не би се стигнало, наред с неправомерното поведение на деликвента, до
увреждането като неблагоприятен резултат. Съпричиняването подлежи на доказване
от ответника, който с позоваване на предпоставките по чл.51, ал.2 ЗЗД цели
намаляване на отговорността си към увреденото лице. Не всяко поведение на
пострадалия, дори и такова което не съответства на предписано в закона, може да
бъде определено като съпричиняване на вреда по смисъла на закона. Само това
поведение на пострадал, което се явява пряка и непосредствена причина за
произлезли вреди би могло да обуслови извод за прилагане на разпоредбата за
съпричиняването. Принос ще е налице винаги, когато с поведението си пострадалия
е създал предпоставки за възникване на вредите.
В
конкретния случай в отговора на исковата молба е наведено възражение за съпричиняване, на вредоносния
резултат от страна на пострадалия, тъй като е бил без поставен обезопасителен
колан.
От
приетата по делото КСМАТЕ с вещи лице д-р Г.и инж. Д.безспорно се установи, че ищецът
е бил без поставен предпазен колан. Експертизата посочва, че при пострадалия,
непосредствено след ПТП е регистрирана тежка лицево- челюстна и открита
черепно-мозъчна травма, които са причинени от удар на дясната долна част на
лицето и главата със значителна травмираща сила в твърд тъп предмет от
инетриора на л.а. Посочват, че коланите не могат напълно да предпазят главата и
лицето от удари в интериора на л.а., тъй като главата е свободно подвижна в
шията, което позволява и при фиксирано от предпазен колан тяло, да достигне и
да се травмира с удар в интериора на л.а. В конкретния случай след сблъсъка,
следвайки векторната сила на удара, главата на пострадалия се е отклонила рязко
напред и на ляво като долната челюст най-вероятно се е травмирала при удар с
много голяма сила във волана, а главата е достигнала и до челното стъкло. С
оглед установеното много тежко травмиране на лицето с рани, подлежащо много
тежко счупване на долна челюст, избиване и счупване на зъби, счупване на кости
на черепна основа и при цитирания механизъм на ПТП, следва да се приеме, че
ударът на лицето и главата в интериора на л.а. е бил с много голяма травмираща
сила. При тези данни от медицинска гледна точка с по-голяма вероятност, следва
да се приеме, че пострадалия е бил без поставен предпазен колан, който да го
фиксира към седалката и с това да намали по сила удара. Прие се още, че при
поставен предпазен колан, след ПТП с висока скорост се регистрират травми от
директно травмиращо действие на самия колан, известно, като т.н.- синдром на
предпазния колан (напречни широки лентовидни охлузвания и кръвонасядания по
кожата и подкожието на гърдите и корема, нерядко придружени и със счупвания на
ребра, гръдна кост, ключици, увреждания на вътрешни органи). Тези наранявания
се приемат за специфични и характерни за травмиране от поставен колан. В
конкретния случай при проведени прегледи и изследвания на пострадалия не са
установени и описани такива наранявания.
Предвид
изложеното, съдът намира за доказано наведеното от страна на ответното
дружество възражение за съпричиняване, като определя 20% съпричиняване на
вредоносния резултат при ПТП от страна на ищеца.
На ищеца след
приспадане от размера на определеното обезщетение от 50 000лв., на сума
съответна на степента на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
ищеца, дължимото обезщетение е в размер на сумата от 40 000 лв. за
неимуществени вреди.
По предявения иск с правно основание чл.
86 от ЗЗД
Предвид
основателността на главната претенция, основателен е акцесорния иск с правно
основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на законна лихва.
Съобразно
нормата на чл. 497, ал.1, т.2 от КЗ, застрахователят дължи законната лихва за
забава върху размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и
изплатил в срок, считано от изтичането на срока по чл. 496, ал. 1 освен в
случаите, когато увреденото лице не е представило доказателства, поискани от
застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3.
В
конкретния случай претенцията е предявена пред ответното дружество на 11.05.2017г.,
като 3-месечният срок е изтекъл на 11.08.2017 г. и от тази дата застрахователят
е изпаднал в забава и дължи законната лихва върху присъденото обезщетение,
поради което искът за лихва върху обезщетението за неимуществени вреди следва
да бъде уважен, считано от 11.08.2017 г.
до окончателното изплащане.
По разноските:
При този изход на спора, право на разноски имат и
двете страни в процеса, ищеца съразмерно уважената част, ответникът съответно
на отхвърлената.
На основание чл.78, ал.1 ГПК, ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищцата сумата от 2 376 лв. съставляваща
съдебно-деловодни разноски, от които 540 лева заплатена държавна такса, 400
лева депозит за КСМАТЕ и 2 030 лева заплатено адвокатско възнаграждение,
съгласно представения на лист 35 от делото на СГС договор за правна защита и
съдействие. Съдът намира, наведеното от страна на пълномощника на ответника
възражение за прекомерност за неоснователно. При отчитане на действителната
фактическа и правна сложност на делото и нормативно определения минимален
размер на адвокатското възнаграждение, с оглед материален интерес на делото,
определено по реда на чл.7, ал.2, т. 4 Наредба № 1/2004г. на ВАС, адвокатско
възнаграждение възлиза на 2 030 лева, колкото се претендира и в случая.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК, поради освобождаване
на ищеца от задължението за внасяне на държавна такса по делото съгласно чл.
83, ал. 2 от ГПК за сумата над 490 лв. пред СГС и внесената на районния съд държавна
такса в размер на 50 лева, след приспадане на внесената в общ размер на 540
лева, ответникът дължи заплащане на държавна такса по сметка на СГС за
уважената част от исковете в размер на 1 060
лв.
С оглед изхода на спора по главния иск и на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, ищецът следва да бъде осъден да заплати на
ответника 140 лв. разноски съразмерно отхвърлената част от исковете, като
разноските са в размер на 400 лева депозит за КСМАТЕ и 300 лева – юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното, Софийски градски съд, I- 7 състав
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК-З.“, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление:***, да заплати на Н.П.А., ЕГН **********, със
съдебен адрес: ***, офис 4, на основание
чл. 432, ал.1 КЗ, във вр. с чл.45, ал.1 ЗЗД, сумата 40 000 /четиридесет хиляди/лв., частично от глобалната сума 120 000
лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от травматични увреди в
резултат на ПТП, настъпило на 24.03.2017 г. по вина на водача на л.а. марка „Фолксваген
Бора“ с рег. № *******, чиято гражданска отговорност е била застрахована при
ответника, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 11.08.2017г.
до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата от присъдения до предявения размер от 50 000 лв., частично от глобална сума от 120 000лв.,
поради съпричиняване.
ОСЪЖДА ЗА Д „ОЗК-З.“, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление:***, да
заплати Н.П.А., ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, офис 4, на основание чл.78, ал.1 ГПК,
сумата 2 376 лева разноски по делото, съобразно уважената част от
исковете.
ОСЪЖДА
Н.П.А., ЕГН **********, на основание чл.78, ал.3 ГПК да заплати
на ЗАД „ОЗК-З.“, ЕИК *******,
разноски по делото в размер на 140 лв.,
съобразно отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК-З.“, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление:***, да
заплати по сметка на СГС, сумата 1
060 лв. държавна такса, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.
Решението подлежи на
обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия: