Присъда по дело №450/2014 на Районен съд - Нови пазар

П Р И С Ъ Д А

№ 12

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

            Районен съд Нови пазар в публичното заседание на дванадесети февруари през две хиляди и петнадесета година в състав:

 

                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТИНА НИКОЛОВА

                                               СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ :  Д.С.

                                                                                                 Т.С.

                                                                         

при секретаря Б.А. и в присъствието на прокурора КРАСИМИРА ЖЕКОВА, като разгледа докладваното от съдия  НИКОЛОВА наказателно дело от общ характер № 450 по описа за 2014 година,

 

 

П  Р  И  С  Ъ  Д  И  :

 

ПРИЗНАВА подсъдимия В.В.В., с ЕГН **********, ЗА НЕВИНОВЕН в това, че на 07.11.2013 г. в с. Н., обл. Ш., в съучастие като съизвършител с Л.Д.В., чрез използване на моторно превозно средство – лек автомобил марка „***”, с рег. № *** и чрез използване на техническо средство – стълба, е направил опит да отнеме чужди движими вещи – 60 бр. употребявани керемиди, на стойност 30,00 лв., собственост на „Областна дирекция по безопасност на храните” Ш., без тяхното съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои, като опита останал недовършен по независещи от него причини /пристигналите на място автопатрулен екип полицейски служители на РУ МВР К. – М.А.Х. и К.Х.М./, като на основание чл.304 от НПК във вр. с чл.9, ал.2 от НК  ГО ОПРАВДАВА по повдигнатото обвинение за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4, предл. 1-во и предл. 2-ро от НК, във вр. с чл. 194, ал. 1 от НК, във вр. с чл. 18, ал. 1 от НК.

            ПРИЗНАВА подсъдимата Л.Д.В., с ЕГН **********, ЗА НЕВИНОВНА в това, че на 07.11.2013 г. в с. Н., обл. Ш., в съучастие като съизвършител с В.В.В., чрез използване на моторно превозно средство – лек автомобил марка „***”, с рег. № *** и чрез използване на техническо средство – стълба, е направила опит да отнеме чужди движими вещи – 60 бр. употребявани керемиди, на стойност 30.00 лв., собственост на „Областна дирекция по безопасност на храните” Ш., без тяхното съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои, като опита останал недовършен по независещи от него причини /пристигналите на място автопатрулен екип полицейски служители на РУ МВР К. – М.А.Х. и К.Х.М./, като на основание чл.304 от НПК във вр. с чл.9, ал.2 от НК  Я ОПРАВДАВА по повдигнатото обвинение за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4, предл. 1-во и предл. 2-ро от НК, във вр. с чл. 194, ал. 1 от НК, във вр. с чл. 18, ал. 1 от НК.

 

            Присъдата подлежи на обжалване и протестиране пред ШОС в 15 дневен срок от днес.

 

 

 

                                                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

 

                                                           СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1.

 

 

                                                                                                          2.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Мотиви към Присъда № 12 по НОХД № 450/2014г. на НПРС, 4 състав

 

 

Делото е образувано по внесен от Районна прокуратура – гр. Нови пазар обвинителен акт по досъдебно производство № 295/2014г. по описа на РУ “П” гр. К., ПД № 61/2014г. на НПРП, срещу В.В.В., с ЕГН **********, роден на *** *** Козлево, обл. Ш., ул. „Д. Д. Доктора” № 3, българин, български гражданин, женен, със средно образование, осъждан  и Л.Д.В., с ЕГН **********, родена на *** *** Козлево, обл. Ш., ул. „Стефан Караджа” № 1, българка, българска гражданка, неомъжена, неосъждана, със средно образование, безработна. Затова, че на 07.11.2013 г. в с. Н., обл. Ш., в съучастие като съизвършители, чрез използване на моторно превозно средство – лек автомобил марка „***”, с рег. № *** и чрез използване на техническо средство – стълба, са направили опит да отнемат чужди движими вещи – 60 бр. употребявани керемиди, на стойност 30,00 лв., собственост на „Областна дирекция по безопасност на храните” Ш., без тяхното съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои, като опита останал недовършен по независещи от него причини /пристигналите на място автопатрулен екип полицейски служители на РУ МВР К. – М.А.Х. и К.Х.М./ - престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4, предл.-1 во и 2-ро, във вр. с чл. 18, ал. 1 от НК.

В хода на съдебните прения представителят на НПРП поддържа обвинението. Твърди, че извършеното деяние и неговото авторство се установяват безспорно от всички материали по делото. Настоява за осъдителни присъди и за двамата подсъдими, като предлага на подс. В. да се наложи наказание лишаване от свобода за срок от 5 месеца, с отложено изтърпяване на основание чл. 66, ал. 1 от НК.

Защитникът на подсъдимата Л.В. – адв. Г.К. от ШАК настоява да оправладетлен присъда относно квалифициращите деянието обстоятелства, а именно използването на МПС в опита за отнемане на вещите и доколкото щета от деянието не е настъпила за приложението на чл. 197 от НК.

Защитникът на подсъдимия В.В. – адв. Т.М. от ШАК настоява за приложението на чл. 9, ал. 2 от НК или при противно становище на съдебния състав да се приложи чл. 197, т. 3 и на подзащитния й да се наложи наказание пробация. 

Подсъдимата Л.В. се признава за виновна искрено и добросъвестно. Очевидно е, че проявява критичност към участието си в деянието и се е разкаяла за постъпката си.

Подсъдимият В.В. гради своя защитна версия, но признава виновността си и също проявява съжаление

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

Подсъдимият В.В.В. е роден на *** г. в С. Н. с ЕГН **********. Живее в с. Н.. Същият е български гражданин от български произход. Женен е. Има средно образование. Към момента е безработен. Осъждан е по наказателно дело от частен характер с присъда в.з.с. на 13.10.2014г.

Подсъдимата Л.Д.В. е родена на ***г*** с ЕГН **********. Живее в с. Н., обл. Ш.. Тя е българска гражданка от български произход. Неомъжена е. Има средно образование. Не е осъждана. Трайно безработна е.

Около 17.00ч. на 07.11.2013 г. подсъдимият В.В. посетил дома на свои съселяни – св.  Г.  И.Р.  и св. С.  С.  Д. ***. Намерението му било да помоли св. Г.Р. да му помогне да се снабди с цигли за покриване на баня в дома му от рушаща се сграда в централната част на с. Н.. Споделил намеренията си, но св. Р. му отказал, заради влошеното си здраве. Предложил му обаче съдействието на подсъдимата Л.В., която е дъщеря на съжителката му - св. С.Д. и живее в същия дом.

Подсъдимата В. се съгласила. Разговорът продължил към половин час, след което двамата подсъдими, с лекия автомобил на подс. В. се отправили към въпросната сграда.

Едва когато пристигнали на място подс. В. разбрала от къде ще вземат циглите. Разбрала, че действията им били противоправни, но не казала нищо. Самата сграда представлявала държавна собственост, неизползваема от 20 години и предоставена за управление на „Областна дирекция по безопасност на храните” Ш., разграбена. Двамата се отправили посока зад църквата в селото, където се намирали две изоставени сгради. Подсъдимият В. спрял автомобила на около 100м. от сградата на ветеринарната лечебница, смъкнал стълбата от покрива на автомобила и с подсъдимата В. стигнали пеш до самата сграда.

Подс. В. се качил на покрива на сградата на ветеринарната лечебница, а подсъдимата останала долу. Така смъкнали и подредили на земята  нужните им около 60 бр. стари цигли. По подаден сигнал до полицията обаче, на място пристигнал автопатрул и подсъдимите били заловени.

От заключението на назначената в хода на разследването оценителна експертиза е видно, че общата пазарна стойност на горепосочените 60 броя керемиди, употребявани около 30 години възлиза на 30.00лева.Те са върнати на ощетената „Областна дирекция по безопасност на храните“ - гр. Ш., видно от показанията на св. К.Р., която е Директор на Дирекцията. Св. М. Ш. - ветеринарен лекар, работещ като гл. инспектор към Община Н. и представител за района на „Областна дирекция по безопасност на храните” Ш. сочи, че от края на 2013 г. не е посещавал сградата, тя е необитаема и от нея, след поредица от кражби са останали само стени и цигли на покрива. Узнал за опита за кражба, но не е проявил интерес да я посети след това, нито да бъдат монтирани циглите отново на покрива й, макар формално да е натоварен с това, като единствен представител за района.

Така описана фактическа обстановка се разкрива от всички събрани доказателства – писмени и устни. Съдът не кредитира твърденията на подс. В., че не е бил с колата си през въпросната вечер, тъй като това твърдение не се доказа от събраните по делото доказателства, включително и от разпита на лицето, при което В. твърди, че е оставил колата за ремонт. Относно броят на отнетите цигли, съдът счита, че подсъдимите не са имали намерение да отнемат значително по голям брой цигли от посочените от обвинението 60 бр. За това говорят непротиворечивите данни по делото какво е смятал да покрива с тях подс. В., а именно баня. В подкрепа на този извод са и показанията на св. Г.Р., чиито показания съдът няма защо да третира като неверни или предубедени. Този свидетел посочва намерението на подс. В., споделено с него по-рано същата вечер, да открадне около 20 цигли, за да покрие своята баня.

На основата на така изяснената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Описаното по-горе деяние осъществя формално фактическият състав на престъплението кражба по НК и по точно на чл. 195, ал. 1, т. 4, предл. първо и второ от НК. Подсъдимите са направили опит да отнемат чужди движими вещи от владението на собственика им, без неговото съгласие с намерението противозаконно да ги присвоят. Съдът намира също, че са налице квалифициращите деянието кражба обстоятелства- за качването на покрива на сградата е ползвана стълба, както и моторно превозно средство. Безспорно е също така, че деянието е останало недовършено, във фазата на опита, след като подсъдимите не са установили самостоятелна власт върху предметите на престъпно посегателство. Опитът е останал недовършен по независещи от тях причини - именно пристигналите на место служители на органите на реда – св. К.  Х.  М. и М.  А.  Х. са осуетили отнемането на вещите. Стойността на предметите на престъпно посегателство възлиза на 30 лв., която щета е възстановена.

Въпреки това съдът счита, че макар формално да осъществява признаците на фактическия състав на престъплението, посочено по-горе, поради ниската си обществена опасност, деянието, осъществено от двамата подсъдими, не представлява престъпление на основание чл. 9, ал. 2 от НК.

Законодателят в чл. 9, ал. 1 от Наказателния кодекс е дал определение за понятието престъпление. Това е общественоопасно деяние, изразяващо се в действие или бездействие, което е извършено виновно  и е обявено от закона за наказуемо.

Безспорно в конкретния случай подсъдимите формално са осъществили  квалифицирания състав на престъплението кражба, а именно  престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4, предл. 1-во и 2-ро от НК. Всеки от тях е действал с пряк умисъл - съзнавал е обществено-опасния характер на действията си, предвиждал е последиците и е искал настъпването им. Деянието на всеки от тях е спряло във фазата на опита и то по независещи от извършителите причини. За да е престъпление едно деяние обаче, макар и извършено виновно, то трябва да е и общественоопасно. За конкретното престъпление против собствеността, деянието следва да я застрашава или уврежда.

Безспорно се установи по делото, че сградата, от чийто покрив са отнети вещите, е неизползваема от 20 години и предоставена за управление на „Областна дирекция по безопасност на храните” гр. Ш.. Свидетелят М. Ш. - ветеринарен лекар, работещ като главен инспектор към Община Н. и единствен представител за района на „Областна дирекция по безопасност на храните” гр. Ш. сочи, че от края на 2013 г. не е посещавал сградата. Когато последно я е посетил видял, че след поредица от кражби са останали само стените й и цигли на покрива. Узнал за опита за кражба, но дори тогава не е проявил интерес да я посети, не му е възлагано да я посети, нито да бъдат монтирани циглите отново на покрива й. Много вероятно е същите цигли, предмет на настоящото престъпление да са станали предмет на друго такова веднага след това, предвид пълната незаинтересованост към сградата. Тази небрежност към поверената собственост би могла да е съставомерно поведение по друг текст от НК, към което обаче деяние прокуратурата не проявява същата настойчивост и последователност в разследването, както към настоящото престъпление. Същевременно състоянието на сградата пряко рефлектира върху обществената опасност на деянието на настоящите двама подсъдими, без съда на толерира по принцип отнемането на вещи от изоставени и без надзор сгради.

Стойността на отнетите цигли възлиза на 30 лв. Към настоящия момент минималната работна заплата  за страната е 360 лв. Към датата на извършване на деянието минималната работна заплата за страната е била 310 лв. Т.е. стойността на предмета на посегателство възлиза на около 1/10 от минималната работна заплата за страната към дата на извършване на деянието и на 1/12 от МРЗ към момента. При очевидното сравнение, няма как да не следва и логичния извод за малозначителност на деянието на подсъдимите и с оглед на стойността на предметите на престъпно посегателство.

Що се отнася до конкретните им личностни характеристики, то и тук изводите са в същата насока:

Въпреки градената от него защитна теза по обвинението, различаваща се от приетата от съда, подс. В. проявява нужната критичност към деянието си, признава виновността си, даже настоява за наказание пробация. Той е неосъждан към момента на извършване на деянието. Съдът намира за необходимо да обсъди и казаното от представителя на НПРП в съдебните прения по отношение на съдебното минало на подс. В., където прокурора си позволи да обърне внимание на предходните осъждания на лицето. Действително В. има предишно осъждане в справката му за съдимост, но за това деяние той е реабилитиран по право на основание чл.86, ал.1, т.1 от НК. Реабилитацията като институт служи да заличи последиците от осъждането и да отмени за в бъдеще последиците, които законите свързват със самото осъждане. Изключение са случаите, когато със закон или указ е установено противното или извършеното деяние е против мира и човечеството. Настоящият случай не е такъв. Реабилитацията по право е настъпила и подсъдимият следва да се третира като неосъждан към момента на извършване на деянието. Да се позовава прокурора на това, че подсъдимият е бил осъждан при настъпила реабилитация по право е проява на непознаване на правната същност на самата реабилитация. Подс. В. следва да се третира като неосъждан към момента на деянието. Едва една година след деянието, за което В. е предаден на съд по настоящото дело, той е осъден по наказателно дело от частен характер.  

Подсъдимата Л.В. е на 22 години и е неосъждана дори и към момента. Нейната мотивация да участва в извършване на престъплението се корени по-скоро в готовността й окаже поискана помощ, отколкото в престъпните й намерения. Подсъдимата е изключително и искрено критична към поведението си и това е ясно демонстрирано в нейните обяснения по делото. Спрямо нея целите на личната превенция са изпълнени със самото й участие в процеса в качеството на обвиняема и подсъдима.

Следователно и с оглед на личностните качества на двамата подсъдими деянието им е с явно незначителна обществена опасност. Именно за този и подобни случаи законодателят е предвидил чл. 9, ал. 2 от НК, според който текст не е престъпно деянието, което макар формално да осъществява признаците на предвиденото в закона престъпление (в конкретния случай квалифицирана кражба), поради своята малозначителност не е обществено опасно или неговата обществена опасност е явно незначителна. Квалифициращите признаци на престъплението сами по себе си не могат да обосноват различен от горния извод. В настоящия случай съдебния състав намира,ч е е налице хипотеза на толкова ниска обществена опасност, че деянието се явява явно малозначително. Наличието на стълба, без която подсъдимия трудно би се качил на покрива на сградата и МПС, с което вероятно щяха да извозят отнетите цигли, не могат сами по себе си да повлияят на крайният извод на съда.

Поради така изложените и подробно обсъдени обстоятелства, съдът призна всеки от подсъдимите В.В.В. и Л.Д.В. за невиновни в извършване на деянието, описано в обвинителния акт и ги оправда по повдигнатите обвинения.

Мотивиран от изложените съображения, съдът постанови присъдата си.

Мотивите изготвени на 27.02.2015г.

 

 

 

                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

                                                                                               Петина Николова

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Мотиви към Присъда № 12 по НОХД № 450/2014г. на НПРС, 4 състав

 

 

Делото е образувано по внесен от Районна прокуратура – гр. Нови пазар обвинителен акт по досъдебно производство № 295/2014г. по описа на РУ “П” гр. К., ПД № 61/2014г. на НПРП, срещу В.В.В., с ЕГН **********, и Л.Д.В., с ЕГН **********,. Затова, че на 07.11.2013 г. в с. Н., обл. Ш., в съучастие като съизвършители, чрез използване на моторно превозно средство – лек автомобил марка „***”, с рег. № *** и чрез използване на техническо средство – стълба, са направили опит да отнемат чужди движими вещи – 60 бр. употребявани керемиди, на стойност 30,00 лв., собственост на „Областна дирекция по безопасност на храните” Ш., без тяхното съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои, като опита останал недовършен по независещи от него причини /пристигналите на място автопатрулен екип полицейски служители на РУ МВР К. – М.А.Х. и К.Х.М./ - престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4, предл.-1 во и 2-ро, във вр. с чл. 18, ал. 1 от НК.

В хода на съдебните прения представителят на НПРП поддържа обвинението. Твърди, че извършеното деяние и неговото авторство се установяват безспорно от всички материали по делото. Настоява за осъдителни присъди и за двамата подсъдими, като предлага на подс. В. да се наложи наказание лишаване от свобода за срок от 5 месеца, с отложено изтърпяване на основание чл. 66, ал. 1 от НК.

Защитникът на подсъдимата Л.В. – адв. Г.К. от ШАК настоява да оправладетлен присъда относно квалифициращите деянието обстоятелства, а именно използването на МПС в опита за отнемане на вещите и доколкото щета от деянието не е настъпила за приложението на чл. 197 от НК.

Защитникът на подсъдимия В.В. – адв. Т.М. от ШАК настоява за приложението на чл. 9, ал. 2 от НК или при противно становище на съдебния състав да се приложи чл. 197, т. 3 и на подзащитния й да се наложи наказание пробация. 

Подсъдимата Л.В. се признава за виновна искрено и добросъвестно. Очевидно е, че проявява критичност към участието си в деянието и се е разкаяла за постъпката си.

Подсъдимият В.В. гради своя защитна версия, но признава виновността си и също проявява съжаление

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

Подсъдимият В.В.В. е роден на *** г. в С. Н. с ЕГН **********. Живее в с. Н.. Осъждан е по наказателно дело от частен характер с присъда в.з.с. на 13.10.2014г.

Подсъдимата Л.Д.В. е родена на ***г*** с ЕГН **********. Живее в с. Н., обл. Ш.. Около 17.00ч. на 07.11.2013 г. подсъдимият В.В. посетил дома на свои съселяни – св.  Г.  И.Р.  и св. С.  С.  Д. ***. Намерението му било да помоли св. Г.Р. да му помогне да се снабди с цигли за покриване на баня в дома му от рушаща се сграда в централната част на с. Н.. Споделил намеренията си, но св. Р. му отказал, заради влошеното си здраве. Предложил му обаче съдействието на подсъдимата Л.В., която е дъщеря на съжителката му - св. С.Д. и живее в същия дом.

Подсъдимата В. се съгласила. Разговорът продължил към половин час, след което двамата подсъдими, с лекия автомобил на подс. В. се отправили към въпросната сграда.

Едва когато пристигнали на място подс. В. разбрала от къде ще вземат циглите. Разбрала, че действията им били противоправни, но не казала нищо. Самата сграда представлявала държавна собственост, неизползваема от 20 години и предоставена за управление на „Областна дирекция по безопасност на храните” Ш., разграбена. Двамата се отправили посока зад църквата в селото, където се намирали две изоставени сгради. Подсъдимият В. спрял автомобила на около 100м. от сградата на ветеринарната лечебница, смъкнал стълбата от покрива на автомобила и с подсъдимата В. стигнали пеш до самата сграда.

Подс. В. се качил на покрива на сградата на ветеринарната лечебница, а подсъдимата останала долу. Така смъкнали и подредили на земята  нужните им около 60 бр. стари цигли. По подаден сигнал до полицията обаче, на място пристигнал автопатрул и подсъдимите били заловени.

От заключението на назначената в хода на разследването оценителна експертиза е видно, че общата пазарна стойност на горепосочените 60 броя керемиди, употребявани около 30 години възлиза на 30.00лева.Те са върнати на ощетената „Областна дирекция по безопасност на храните“ - гр. Ш., видно от показанията на св. К.Р., която е Директор на Дирекцията. Св. М. Ш. - ветеринарен лекар, работещ като гл. инспектор към Община Н. и представител за района на „Областна дирекция по безопасност на храните” Ш. сочи, че от края на 2013 г. не е посещавал сградата, тя е необитаема и от нея, след поредица от кражби са останали само стени и цигли на покрива. Узнал за опита за кражба, но не е проявил интерес да я посети след това, нито да бъдат монтирани циглите отново на покрива й, макар формално да е натоварен с това, като единствен представител за района.

Така описана фактическа обстановка се разкрива от всички събрани доказателства – писмени и устни. Съдът не кредитира твърденията на подс. В., че не е бил с колата си през въпросната вечер, тъй като това твърдение не се доказа от събраните по делото доказателства, включително и от разпита на лицето, при което В. твърди, че е оставил колата за ремонт. Относно броят на отнетите цигли, съдът счита, че подсъдимите не са имали намерение да отнемат значително по голям брой цигли от посочените от обвинението 60 бр. За това говорят непротиворечивите данни по делото какво е смятал да покрива с тях подс. В., а именно баня. В подкрепа на този извод са и показанията на св. Г.Р., чиито показания съдът няма защо да третира като неверни или предубедени. Този свидетел посочва намерението на подс. В., споделено с него по-рано същата вечер, да открадне около 20 цигли, за да покрие своята баня.

На основата на така изяснената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Описаното по-горе деяние осъществя формално фактическият състав на престъплението кражба по НК и по точно на чл. 195, ал. 1, т. 4, предл. първо и второ от НК. Подсъдимите са направили опит да отнемат чужди движими вещи от владението на собственика им, без неговото съгласие с намерението противозаконно да ги присвоят. Съдът намира също, че са налице квалифициращите деянието кражба обстоятелства- за качването на покрива на сградата е ползвана стълба, както и моторно превозно средство. Безспорно е също така, че деянието е останало недовършено, във фазата на опита, след като подсъдимите не са установили самостоятелна власт върху предметите на престъпно посегателство. Опитът е останал недовършен по независещи от тях причини - именно пристигналите на место служители на органите на реда – св. К.  Х.  М. и М.  А.  Х. са осуетили отнемането на вещите. Стойността на предметите на престъпно посегателство възлиза на 30 лв., която щета е възстановена.

Въпреки това съдът счита, че макар формално да осъществява признаците на фактическия състав на престъплението, посочено по-горе, поради ниската си обществена опасност, деянието, осъществено от двамата подсъдими, не представлява престъпление на основание чл. 9, ал. 2 от НК.

Законодателят в чл. 9, ал. 1 от Наказателния кодекс е дал определение за понятието престъпление. Това е общественоопасно деяние, изразяващо се в действие или бездействие, което е извършено виновно  и е обявено от закона за наказуемо.

Безспорно в конкретния случай подсъдимите формално са осъществили  квалифицирания състав на престъплението кражба, а именно  престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4, предл. 1-во и 2-ро от НК. Всеки от тях е действал с пряк умисъл - съзнавал е обществено-опасния характер на действията си, предвиждал е последиците и е искал настъпването им. Деянието на всеки от тях е спряло във фазата на опита и то по независещи от извършителите причини. За да е престъпление едно деяние обаче, макар и извършено виновно, то трябва да е и общественоопасно. За конкретното престъпление против собствеността, деянието следва да я застрашава или уврежда.

Безспорно се установи по делото, че сградата, от чийто покрив са отнети вещите, е неизползваема от 20 години и предоставена за управление на „Областна дирекция по безопасност на храните” гр. Ш.. Свидетелят М. Ш. - ветеринарен лекар, работещ като главен инспектор към Община Н. и единствен представител за района на „Областна дирекция по безопасност на храните” гр. Ш. сочи, че от края на 2013 г. не е посещавал сградата. Когато последно я е посетил видял, че след поредица от кражби са останали само стените й и цигли на покрива. Узнал за опита за кражба, но дори тогава не е проявил интерес да я посети, не му е възлагано да я посети, нито да бъдат монтирани циглите отново на покрива й. Много вероятно е същите цигли, предмет на настоящото престъпление да са станали предмет на друго такова веднага след това, предвид пълната незаинтересованост към сградата. Тази небрежност към поверената собственост би могла да е съставомерно поведение по друг текст от НК, към което обаче деяние прокуратурата не проявява същата настойчивост и последователност в разследването, както към настоящото престъпление. Същевременно състоянието на сградата пряко рефлектира върху обществената опасност на деянието на настоящите двама подсъдими, без съда на толерира по принцип отнемането на вещи от изоставени и без надзор сгради.

Стойността на отнетите цигли възлиза на 30 лв. Към настоящия момент минималната работна заплата  за страната е 360 лв. Към датата на извършване на деянието минималната работна заплата за страната е била 310 лв. Т.е. стойността на предмета на посегателство възлиза на около 1/10 от минималната работна заплата за страната към дата на извършване на деянието и на 1/12 от МРЗ към момента. При очевидното сравнение, няма как да не следва и логичния извод за малозначителност на деянието на подсъдимите и с оглед на стойността на предметите на престъпно посегателство.

Що се отнася до конкретните им личностни характеристики, то и тук изводите са в същата насока:

Въпреки градената от него защитна теза по обвинението, различаваща се от приетата от съда, подс. В. проявява нужната критичност към деянието си, признава виновността си, даже настоява за наказание пробация. Той е неосъждан към момента на извършване на деянието. Съдът намира за необходимо да обсъди и казаното от представителя на НПРП в съдебните прения по отношение на съдебното минало на подс. В., където прокурора си позволи да обърне внимание на предходните осъждания на лицето. Действително В. има предишно осъждане в справката му за съдимост, но за това деяние той е реабилитиран по право на основание чл.86, ал.1, т.1 от НК. Реабилитацията като институт служи да заличи последиците от осъждането и да отмени за в бъдеще последиците, които законите свързват със самото осъждане. Изключение са случаите, когато със закон или указ е установено противното или извършеното деяние е против мира и човечеството. Настоящият случай не е такъв. Реабилитацията по право е настъпила и подсъдимият следва да се третира като неосъждан към момента на извършване на деянието. Да се позовава прокурора на това, че подсъдимият е бил осъждан при настъпила реабилитация по право е проява на непознаване на правната същност на самата реабилитация. Подс. В. следва да се третира като неосъждан към момента на деянието. Едва една година след деянието, за което В. е предаден на съд по настоящото дело, той е осъден по наказателно дело от частен характер.  

Подсъдимата Л.В. е на 22 години и е неосъждана дори и към момента. Нейната мотивация да участва в извършване на престъплението се корени по-скоро в готовността й окаже поискана помощ, отколкото в престъпните й намерения. Подсъдимата е изключително и искрено критична към поведението си и това е ясно демонстрирано в нейните обяснения по делото. Спрямо нея целите на личната превенция са изпълнени със самото й участие в процеса в качеството на обвиняема и подсъдима.

Следователно и с оглед на личностните качества на двамата подсъдими деянието им е с явно незначителна обществена опасност. Именно за този и подобни случаи законодателят е предвидил чл. 9, ал. 2 от НК, според който текст не е престъпно деянието, което макар формално да осъществява признаците на предвиденото в закона престъпление (в конкретния случай квалифицирана кражба), поради своята малозначителност не е обществено опасно или неговата обществена опасност е явно незначителна. Квалифициращите признаци на престъплението сами по себе си не могат да обосноват различен от горния извод. В настоящия случай съдебния състав намира,ч е е налице хипотеза на толкова ниска обществена опасност, че деянието се явява явно малозначително. Наличието на стълба, без която подсъдимия трудно би се качил на покрива на сградата и МПС, с което вероятно щяха да извозят отнетите цигли, не могат сами по себе си да повлияят на крайният извод на съда.

Поради така изложените и подробно обсъдени обстоятелства, съдът призна всеки от подсъдимите В.В.В. и Л.Д.В. за невиновни в извършване на деянието, описано в обвинителния акт и ги оправда по повдигнатите обвинения.

Мотивиран от изложените съображения, съдът постанови присъдата си.

Мотивите изготвени на 27.02.2015г.

 

 

 

                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

                                                                                               Петина Николова