№ 347
гр. П., 02.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Андрей Ив. Николов
при участието на секретаря Величка Андреева
като разгледа докладваното от Андрей Ив. Николов Гражданско дело №
20221230100977 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно (кумулативно) съединени искове по чл. 415, ал. 1,
т. т 3 ГПК във вр. с чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, във вр. с чл. 92, ал. 1 ЗЗД, във вр. с
чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД и във вр. с чл. 9, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „П. и. б.” АД, със седалище и адрес на управление в гр. С., бул. „Др.
Ц.“ № 37, ЕИК ***, твърди, че между него (като кредитодател) и ответника (като
кредитополучател) е бил сключен Договор за кредитна карта с № 83РКО-А-
0011/12.07.2007 г. Пояснява, че по силата на тази сделка е предоставил на
кредитополучателя паричен кредит, усвояван посредством кредитна карта, с лимит от
1 000 лв., като е била уговорена и възнаградителна лихва. Посочва, че ответникът е
извършил многократни усвоявания на кредитния лимит, но не е погасявал насрещните
си задължения редовно. Изтъква, че по тази причина кредитът е бил обявен за
предсрочно изискуем, в резултат на което задълженията по него понастоящем възлизат
на: 1 000 лв. – непогасена главница; 862,27 лв. – възнаградителна (договорна) лихва,
дължима за периода от 19.03.2019 г. до 08.12.2021 г.; 410,43 лв. – договорно
обезщетение за допусната забава („наказателна лихва“), начислено за периодите от
08.04.2019 г. до 12.03.2020 г. и от 14.05.2020 г. до 08.12.2021 г.; 2,23 лв. – законна
лихва за забава, начислена върху главницата, за периода от 10.12.2021 г. до 16.12.2021
г., и 126 лв. – такси и разноски по кредита, касаещи поддръжка на кредитната карта
(такса от 78 лв.) и връчване на покана (разноски от 48 лв.). Уточнява, че за визираните
1
суми му е било отказано издаването на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417
ГПК (с влязлото в сила разпореждане по ч. гр. д. № 1768/21 г. на Районен съд – гр. П.).
Затова иска постановяване на неприсъствено решение, с което те да му бъдат
присъдени, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
образуване на заповедното производство – 17.12.2021 г., до погасяването. Претендира
и съдебни разноски.
Ответникът И. Ч. Ш., с адрес в гр. П., ул. „О.“ № 5, ЕГН **********, не е взел
становище по ищцовите претенции.
Съдът приема следното:
1. По съществото на делото:
Искането на ищеца за неприсъствено решение е основателно.
Институтът на неприсъственото решение е регламентиран в чл. 238 – 240 ГПК.
От тълкуването на тези разпоредби може да се заключи, че издаването на такова
решение по искане на ищеца е обусловено от кумулативното наличие на определени
предпоставки, свеждащи се до това: 1/ да не е налице законова забрана, с оглед вида на
делото; 2/ ответникът да не е представил в срок отговор на исковата молба и да не се е
явил в първото открито съдебно заседание, без да е направил искане за разглеждане на
делото в негово отсъствие; 3/ на ответната страна да са указани последиците от
неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването в съдебно заседание и
4/ предявеният иск да е вероятно основателен, на фона на обстоятелствата, твърдени в
исковата молба, и на представените доказателства.
Горните принципни положения, преценени на плоскостта на данните, изведени
при анализа на материалите по делото, дават основание за следните изводи:
На първо място, конкретният казус, който има облигационноправен характер, не
е изключен (по силата на специална нормативна разпоредба) от обхвата на института
на неприсъственото решение. Ето защо и липсва законова пречка за постановяване на
такъв вид решение, ако са налице и останалите предпоставки в тази насока.
На второ място, на ответника е бил връчен препис от исковата молба и от
приложенията й, като същият е бил и редовно призован за проведеното открито
заседание. Въпреки това, не е представил отговор на исковата молба, не е участвал в
откритото заседание, не е изразил становище и не е направил искане за разглеждане на
делото в негово отсъствие.
На трето място, с разпореждането по чл. 131 ГПК ответникът е бил
предупреден, че при неспазването на сроковете за размяна на книжа и при неявяване в
съдебно заседание, без да е направено искане за разглеждане на делото в негово
отсъствие, по искане на ищеца може да бъде издадено неприсъствено решение.
На последно място, фактическите обстоятелства, отразени в исковата молба, и
ангажираните от ищеца писмени доказателства, съобразени с предпоставките за
2
уважаване на ищцовите претенции, изведени в определението по чл. 140 ГПК, дават
основание да се приеме, че те са вероятно основателни по смисъла на чл. 239, ал. 1, т.
2, предл. 1 ГПК.
В обобщение на горното, се налага финалният извод, че в случая са изпълнени
законовите изисквания за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.
2. По съдебните разноски:
Този изход от производството предоставя право на разноски на ищеца, съгласно
чл. 78, ал. 1 ГПК.
Общият размер на съдебно-деловодните разходи, които му се дължат, се равнява
на сумата от 350 лв., която включва заплатената държавна такса (250 лв.) и
юрисконсултското възнаграждение (100 лв.), определено от съда, на основание чл. 78,
ал. 8, изр. 2 ГПК във вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ
(приета с ПМС № 4 от 06.01.2006 г.).
Ръководейки се от изложеното и на основание чл. 239 ГПК, Районен съд – гр. П.,
Гражданско отделение, Трети състав
РЕШИ:
ОСЪЖДА И. Ч. Ш., с адрес в гр. П., ул. „О.“ № 5, ЕГН **********, да заплати
на „П. и. б.” АД, със седалище и адрес на управление в гр. С., бул. „Др. Ц.“ № 37, ЕИК
***, следните суми:
- 1 000 лв. – неплатена главница по Договор за кредитна карта с № 83РКО-
А-0011/12.07.2007 г., сключен между „П. и. б.“ АД (като кредитодател) и И. Ч. Ш.
(като кредитополучател), ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
17.12.2021 г. до погасяването;
- 862,27 лв. – възнаградителна (договорна) лихва по кредита, дължима за
периода от 19.03.2019 г. до 08.12.2021 г.;
- 410,43 лв. – договорно обезщетение за допусната забава („наказателна
лихва“) по кредитната сделка, начислено за периодите от 08.04.2019 г. до 12.03.2020 г.
и от 14.05.2020 г. до 08.12.2021 г.;
- 2,23 лв. – законна лихва за забава, начислена върху главницата по
договора за кредит, за периода от 10.12.2021 г. до 16.12.2021 г.;
- 126 лв. – общ размер на таксите и на разноските по кредита, включващи
такса за поддръжка на кредитната карта (78 лв.) и разноски за връчване на покана (48
лв.), и
- 350 лв. – съдебни разноски, дължими за производството по делото.
3
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, съгласно чл. 239, ал. 4 ГПК, но в 1-
месечен срок от връчването му, страната, срещу която то е постановено, може да
поиска неговата отмяна от въззивния съд (Окръжен съд – гр. Благоевград), ако са
налице основанията по чл. 240, ал. 1 ГПК.
ПРЕПИС от съдебния акт да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
4