№ 303
гр. София, 17.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Калина Анастасова
Десислава Ал. Алексиева
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Любомир Василев Въззивно гражданско дело
№ 20211100514499 по описа за 2021 година
Производството е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №14499/2021 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на „К.“ АД
гр.Варна ЕИК ******* срещу решение №2538 от 09.09.2021 г по гр.дело №44041/2020 г на
СРС , 55 състав , с което са уважени срещу въззивника искове с правно основание чл.344
ал.1 т.1,2,3 КТ на С.Ц.К.. ЕГН ********** от гр.София : признато е за незаконосъобразно и е
отменено уволнението на К. със заповед №1660 от 03.08.2020 г на въззивника ; К. е
възстановен на заеманата преди уволнението му длъжност разносвач и въззивникът е осъден
да заплати на К. сумата от 5400 лева обезщетение за оставане без работа за периода
04.08.2020 г – 04.02.2021 г , ведно със законната лихва от 11.09.2020 г до окончателното
плащане . Решението на СРС се обжалва и в частта за разноските
Въззивникът излага доводи за неправилност на решението на СРС , тъй като е доказано
основанието за уволнение /намаление на обема на работа/ , както и извършването на
законосъобразен подбор . За периода март 2020 г – юли 2020 г приходите на дружеството са
намалели спрямо същия период на 2019 г . Какъв щат да има предприятието и какви
реорганизации да се предприемат е въпрос по целесъобразност . Разпитаните свидетели
установяват , че ТПО с много работници са прекратени на различни основания ,
включително и поради намаляване на обема на работата / чл.328 ал.1 т.3 КТ / . При подбора
работодателят е извършвал сравнения на качества на лица заемащи различни длъжности .
Всички работници са имали необходимата квалификация , но ищецът е имал пропуски в
1
работата и затова е уволнен . К. е подбуждал колегите си към неподчинение на
работодателя , а лошата му дисциплина е и лошо изпълнение на работата .
Въззиваемата страна е подала писмен отговор , в който оспорва въззивната жалба . От март
до юли 2020 г има увеличаване на оборота на дружеството-работодател , както и на
поръчките и доставките. Последният е назначавал нови служители на мястото на напуснали
служители , като ССЕ опровергава показанията на св.Н. за обратното . По делото въобще
липсват категорични доказателства за извършен подбор , камо ли за законосъобразен подбор
. Не следва да се кредитират показанията на св.П. , че е извършен подбор , защото същата е
заинтересована и показанията й противоречат на ССЕ . Подборът не е документиран , в него
не са включени склададжиите и не са взети предвид квалификацията/образованието на
лицата . Ищецът е бил с най-висока квалификация и техническо образование , както и най-
голям опит . Ищецът не е имал дисциплинарни наказания , а ответникът визира именно
дисциплинарни нарушения като причина за уволнението .
Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивника на 10.09.2021 г и
е обжалвано в срок на 24.09.2021 г .
Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на решението на СРС.
След преценка на доводите в жалбите и на доказателствата по делото, въззивният съд
приема за установено от фактическа и правна страна следното :
За да отхвърли исковете СРС е приел , че според трудов договор №2151/25.11.2019 г С.К. е
постъпил на работа при ответника на 26.11.2019г. на длъжност разносвач при пълно работно
време и основно месечно възнаграждение в размер на 900.00 лева. Договорът бил сключен с
шестмесечен изпитателен срок в полза на работодателя, като след изтичането му същият се
е трансформирал в безсрочен – чл.71, ал.2 КТ.
Ищецът представя длъжностна характеристика за длъжността разносвач , видно от която
основните трудови задължения били извършването на разнос на поръчана стока от клиенти
по маршрут, установен от диспечера, и отчет на получените средства; подреждане на
стоката в складовата база и активно участие в товаро-разтоварните дейности; поддържане
на добрия търговски вид на опакованите пратки и подреждането им по начин да не се
наруши цялостта им .
Ищецът представя диплома за завършено средно образование в Професионална гимназия по
подемна, строителна и транспортна техника – гр.София, с придобита специалност
машинист-крановик .
Според предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение, връчено на ищеца на
30.06.2020 г, той е уведомен от работодателя , че трудовият договор ще бъде прекратен след
изтичане на установеното 30-дневно предизвестие на основание чл.328, ал.1, т.3 КТ.
Според заповед №2 от 29.06.2020г., връчена на ищеца също на 30.06.2020г., на основание
чл.120 ал.3 КТ работодателят е вменил на С.К. да изпълнява длъжността склададжия в обект
София ЦС. Промяната е обоснована с извънредната епидемична обстановка и е лимитирана
„до отстраняване на вредните последици от пандемията“. В заповедта не е посочен краен
2
срок на действие.
Според представена длъжностна характеристика за длъжността склададжия , същата е
напълно идентична с тази за длъжността разносвач. Вписани са същите права и
задължения, каквито има разносвача, т.е. и склададжията следва да извършва „разнос“ –
пункт I, т.6 и т.7. Тази характеристика е връчена на ищеца на 03.07.2020 г.
Със заповед от 30.06.2020г., връчена на ищеца на 01.07.2020г., същият е преназначен на
четиричасов работен ден на основание чл.138а ал.2 КТ , поради извънредната епидемична
обстановка.
Със заповед №1660/03.08.2020г. на ответника ТПО с ищеца е прекратено на основание
чл.328, ал.1, т.3 КТ – поради намаляване обема на работа, като е отразено , че служителят
заема длъжността разносвач. Заповедта е била връчена на ищеца на 04.08.2020 г , като
заповедта е подписана за работодател от М.К., в качеството му на заместник изпълнителен
директор на предприятието. От приложена длъжностна характеристика за тази длъжност ,
връчена на М.К. на 01.03.2015г. се удостоверява, че той има предоставена работодателска
правоспособност – има право да сключва, изменя и прекратява трудови правоотношения.
Според справка от ТД на НАП към 19.02.2021г. ищецът не е постъпвал на работа по друго
трудово правоотношение след прекратяване на договора с ответника на 03.08.2020г. Ищецът
е имал друг основен договор с работодателя „Б.Е.Р.“ ЕООД от 02.04.2019г., прекратен по
съгласие на страните на 01.08.2020г.
Според представена от ищеца трудова книжка за периода от 04.08.2020г. до 23.02.2021г., той
не е постъпвал на работа при друг работодател.
Ответникът представя справки – декларации по ЗДДС относно декларираните от
дружеството приходи от дейността за 2019г. и за 2020г.
Според приетите пред СРС ССЕ и допълнителна ССЕ : Приходите от продажби през март
2020г. спрямо приходите за март 2019г. са намалели с 21.32 %; през април 2020г. спрямо
същия месец на 2019г. е налице спад от 45.31 %, през май 2020г. е налице намаляване на
приходите с 23.44 % спрямо същия месец на 2019г., през юни 2020г. спадът спрямо юни
2019г. е 15.11 % и през юли 2020г. спадът е 18.32 % спрямо юли предходната година .
Приходите от продажби през април 2020г. са по-малко спрямо тези от март 2020г., приходът
от дейността за май 2020г. се е уваличил спрямо този от април 2020г., съответно е налице
ръст в приходите през юни 2020г. спрямо май 2020г., приходите от юли надхвърлят тези от
юни 2020г. Заетите лица в предприятието на ответника с месторабота ЦС – София са 48
човека към 01.03.2020г. и 28 – към 30.06.2020г., като 15 служители са освободени до края на
м.март 2020г., 2 – ма – през м.април и 3 -ма през м.май. Наетите лица са били с различна
степен на образование и различни квалификации, като същите са описани в Таблица № 1
от допълнителното заключение. Работодателят е наемал лица с основно, средно и висше
образование, а от завършилите средно образование някои са имали професионална
квалификация, други не. За периода март-юни 2020г. новоназначени са били шестима
служители, от които четирима разносвачи и двама склададжии, а за периода юли – декември
3
2020г. – назначени са били още 13 нови служители, като от тях 7 са на длъжност разносвач в
звеното, в което е работил ищеца. Налице е текучество на кадрите, т.е. в кратки срокове са
били наемани и освобождавани служители. Видно от приложената към заключението
таблица, през м.март 2020 . работодателят е освободил само четирима служители на
основание намаляване обема на работа и един през м.май 2020г. Съответно лицата с
прекратени договори в срока за изпитване са шестима през м.март 2020г. и двама – през
м.април 2020г. 12 служители са били освободени по съгласие на страните за периода март-
юни 2020г.
Изслушан по реда на чл.176 ГПК ищецът е заявил, че след прекратяване на трудовото
правоотношение с „К.“ АД не е работил.
Според разпитания пред СРС свидетел В.П. , същата е работила при ответника като
разносвач до м.март 2020г., когато била извикана от началник склада – Н., с искане да
прекратят трудовите отношения по споразумение. Признава, че е напуснала (видно от
справката по експертизата – на 26.03.2020г.), тъй като й обяснили, че ще бъде първата
върната на работа. Пояснява, че така постъпвали и с други колеги, като следващият явил се
на срещата й заявил, че се е споразумял с работодателя. Уточнява, че началник склада
обосновала искането си към нея с това , че работата намалявала, но по нейни
наблюдения това не било така. Счита, че по време на извънредната ситуация за справяне с
пандемията от COVID-19 работата дори се увеличила, като при посещение на работното си
място след прекратяване на договора й установила, че на нейно място били назначени други
двама служители. Счита , че между задълженията на разносвача и слададжията не е имало
разлика, както и че при постъпване на работа не е имало значение с какво образование са
кандидатите. Твърди , че в същия склад е работил и ищеца С.К., от работата на когото не е
имало оплаквания, като по нейни наблюдения той е вършел задълженията си съвестно.
Според разпитания пред СРС свидетел М.Й. , същата започнала работа като разносвач при
ответника след първия локдаун (съгласно експертизата - на 09.06.2020г.), а след това
работата не е намалявала, напротив – уваличила се е. Уточнява, че между работата на
разносвачите и склададжиите не е имало разлика. Заявява, че била помолена от
представител на работодателя да прекратят договора по взаимно съгласие, което станало
през септември 2020г. Счита, че ищецът, с когото работили в един склад, добре се е справял
с работата си и не е използвал обиди към други колеги.
Според разпитания пред СРС свидетел Н. Н. , същата е служител на „К.“ АД. Според нея
С.К. е изпълнявал задълженията си, докато е бил шофьор в предприятието, но откакто
станал разносвач не изпълнявал задълженията си в пълен обем , като не участвал в
складовата дейност. Уточнява, че и като разносвач, и като склададжия, работата му била в
един и същи склад, но задълженията по двете длъжности се различавали, като отказвал да
изпълнява тези, характерни за длъжността склададжия. В складовата база няма длъжност
шофьор, а разносвач и като такъв е работил ищеца. От м.март до м.май и м.юни 2020г. е
имало спад в работата , заради което били намалени щатните бройки за разносвач и
склададжия. Преди прекратяване на отношенията със С.К. е бил направен подбор - тя е
4
провеждала интервютата за започване на работа с кандидатите. Посочила е, че м.май и
м.юни 2020г. били прекратени договорите и на други служители, като в звено разнос
работили 10-15 човека и всички били освободени, а на тяхно място не били назначавани
други кандидати, с изключение на Р.Д.. Имало текучество на кадри в склада, поради
което не може да уточни колко са били заетите в звеното, както и че ръководството в лицето
на изпълнителния директор К.К. и С.П. взели решение кой да бъде освободен, а тя имала
само задължение да уведоми уволнените. М.К. е син на К.К., и той поел управлението на
дружеството от баща си.
Според разпитания пред СРС свидетел С.П., управител „Складово стопанство“ при
ответника , трудовото правоотношение с ищеца било прекратено на 03.08.2020г., след
извършен подбор на кадрите в предприятието. При подбора единият от критериите бил
образование и квалификация , а вторият – ниво на изпълнение на възложената работа.
Поддържа, че за ищеца било преценено , че не изпълнява задълженията си в пълен обем , за
което е била информирана от прекия му ръководител Н. С. (разпитана в производството).
Твърди, че решението за уволнението му е било взето от нея, заедно с изпълнителния
директор и заместникът му. При изслушването свидетелят допълва и други участници в
комисията по подбор – председател на Борда на директорите (вероятно Съвет на
директорите) и ръководителите на обекти. Признава, че решението е взето с цел намаляване
на разходите за работни заплати заради спад в дейността на предприятието. Всички
служители в изпитателен срок били освобождавани незабавно , а с останалите били
провеждани разговори относно това как да преустановят отношенията. Уточнява, че няма
решение за съкращаване на щатни бройки , нито е съставена документация,
обективираща извършения подбор.
С нарочни изявления ответникът е признал, че не е издавал заповед за въвеждане на непълно
работно време за всички служители, а спрямо тези, за които е взел решение да преминат на
четири часа, е издал персонални заповеди, както и че длъжностно щатно разписание към
30.06.2020г. не е било изготвяно.
Ответникът представя длъжностно щатно разписание към 03.08.2020г., видно от което на
длъжността разносвач са били назначени 13 служители, а на длъжността склададжия – 7
лица. Документът не носи подпис на представляващ дружеството, нито има приложена
заповед, с която щатното разписание се утвърждава.
Според СРС останалите приложени по делото документи не съдържат релевантни за делото
обстоятелства, поради което не трябва да се коментират.
От правна страна СРС е приел , че спорът между страните е съсредоточен относно
наличие на основанието за уволнение /намаляване обема на работа/ и за извършването на
законосъобразен подбор между служителите, изпълняващи сходни длъжности в засегнатото
звено.
Ищецът оспорва и законосъобразността на заповедта на работодателя по чл.120, ал.3 КТ.
Тази разпоредба дава право на работодателя да възложи на служителя работа от друг
5
характер, макар и да не съответствува на неговата квалификация, когато това се налага по
непреодолими причини. Оспорването на тази заповед може да стане не само с нарочен иск за
нейната отмяна, но още и преюдициално, при атакуване на последваща заповед, основана на
тази по чл.120 КТ – така и в решение № 15 от 28.03.2012г. на ВКС по гр.д. № 330/2011 г., IV
г. о., ГК.
По делото ответникът-работодател твърди , че поради непреодолими причини – извънредна
епидемична обстановка в страната - е упражнил потестативното си право едностранно да
измени характера на работа на ищеца, като го е задължил да изпълнява длъжността
склададжия. С.К. не е изпълнявал тези задълженията като склададжия и при извършения
подбор по чл.329 КТ е взето решение за неговото уволнение по чл.328 ал.1 т.3
КТ.Законосъобразността на заповедта по чл.120 КТ се преценява с оглед правомерността
или не на отказа на работника или служителя да я изпълни.
Според СРС заповедта за уволнение е издадена от оправомощено лице – М.К.. Според
длъжностната характеристика на К. като заместник изпълнителен директор той е имал
право да сключва, изменя и прекратява трудови договори. Право на работодателя е да
делегира права за прекратяване на трудовите договори на друго лице измежду служителите.
Според СРС заповедта на работодателя по чл.120 ал.3 КТ е незаконосъобразна. В
настоящия случай, ответникът не е установил, че е изменил характера на работа на ищеца,
нито наличието на непреодолими причини за това. От една страна, задълженията на
склададжията и на разносвача са напълно идентични. Това е отразено в приложените
длъжностните характеристики, съдържанието на които не е било оспорено в процеса. От
друга страна, под непреодолими причини се имат предвид природни бедствия като пожар,
земетресение, наводнение, както и обществени бедствия - епидемии, производствени аварии
и др. Те са „непреодолими“, тъй като създават ситуация на извънредна обстановка в
предприятието или в негово отделно звено, което налага работодателят да мобилизира
голяма част или цялата работна сила за извършването на извънредни дейности, извън
обичайния предмет на дейност на предприятието. Това може да са спасителни,
възстановителни, ремонтни и други мероприятия. Целта на тези дейности е да се опази
животът и здравето на хората и/или да се съхрани имуществото на предприятието. Законът
приема, че в подобни извънредни ситуации е обществено оправдано квалификацията на
работника или служителя да не се съобразява при временното му възлагане по този ред на
работа с различен характер от изпълняваната. В случая работодателят се позовава на
наложената в страната извънредна епидемична обстановка, но не обосновава как това се е
отразило в работата на предприятието, че да наложи издаването на заповеди за възлагане на
нетипична работа – напр. за извършване на спасителни дейности или такива по
предотвратяване на аварии, за нужда от рязко преместване на стока, заплашена от развала
или погиване, което само по себе си няма общо с пандемията от COVID-19. Напротив,
възложените на С.К. задължения като склададжия по нищо не се различават от вече
изпълняваните от него като разносвач. В заповедта се твърди , че има намаляване на
продажбите в предприятието, поради отлив на поръчки и това налага едностранната
6
промяна, която дори не е времево ограничена, както изисква закона. Нещо повече, не се
и твърди подобни заповеди да са издавани по отношение и на други служители, което да
оправдава ангажирането им в нетипични за тях дейности, заради непреодолимите причини.
Според СРС не е налице твърдяното намаляване на обема на работата в предприятието
на ответника. Съпоставката на приходите от продажбата в периода май-юли 2020г. спрямо
тези за същия период 2019г. е неудачно. Намаляването на прихода за 2020г. спрямо 2019г.
може да се дължи на различни причини и не води до извода, че извънредната епидемична
ситуация в страната е наложила този спад в продажбите. Видно е от основното заключение
на ССчЕ, че приходите за м.април 2020г. са в по-малък размер от тези, реализирани през
м.март 2020г. Приходите обаче за м.май 2020г. бележат растеж спрямо тези от м.април,
съответно печалбата за м.юни е по – висока от тази за м.май, а делът на прихода за м.юли
2020г. също надхвърля този за м.юни 2020г. При така посочените в експертизата данни,
няма основание да се приеме намаляване на обема на работа в предприятието на ответника
към 30.06.2020г., когато ищецът е бил предизвестен за прекратяване на трудовото му
отношение на соченото основание, нито към датата на връчване на оспорената заповед. Този
извод се потвърждава и от показанията на свидетелите В.П. и М.Й.. Първата от тях споделя
лични впечатления от м.март 2020г., за когато твърди, че именно поради установената
извнърдена обстановка в страната, разносът се е увеличил. Втората от тях излага
впечатленията си от последващ период – юни 2020г., когато смята, че работата е била
„доста“ и се е увеличавала. От друга страна показанията на свидетелите Н. Н. и С.П. за
вътрешно противоречиви и нелогични. От една страна, същите твърдят намаляване на
продажбите и спад в работата в складовата база след м.март 2020г. до м.юни същата година,
което не се потвърждава от експертизата. От друга страна, признават, че няма утвърдено
ново щатно разпределение, въпреки осовобждаването на работници, заради намалялата
работа. Ответникът е представил поименно дължностно разписание към 03.08.2020г., макар
че то не е утвърдено по предвидения ред – няма заповед на работодателя за това, нито
същото е удостоверено с подпис на представляващия предприятието.
Според СРС не е бил извършен законосъобразен подбор по чл.329 КТ . Съгласно
трайната съдебна практика, извършването на подбор, критериите за него и резултатите
могат да се установяват с всички доказателствени средства, вкл. гласни, тъй като законът не
поставя изискване подборът да се обективира в нарочен акт на работодателя. В настоящия
случай, доколкото се признава от работодателя и се потвърждава от свидетеля С.П., че няма
съставени документи по извършване на подбора в предприятието, СРС е допуснал
изслушване на свидетели. Същите обаче не установяват конкретните параметри на този
подбор – кога е извършен, въз основа на какви критерии и как са били оценявани
служителите по всеки един от тях, в какви рамки (минимален и максимален резултат), как е
преценена квалификацията им и начина на работа, между кои лица е бил проведен, какви са
крайните резултати, кои лица са били в комисията, извършила подбора. В отговора си
ответникът поддържа позиция, че подбор е бил извършван между склададжиите в
централния склад отделно от този на разносвачите. Свидетелят С.П. поддържа, че подбор
7
е правен общо между всички работници в склада. Същевременно се твърди различен състав
на участващите в комисията, извършила подбора, съответно направила предложение за
прекратяване на договорите с определени служители, между които и ищеца. Недостоверни в
тази насока са показанията на Н. Н., която под подбор визира проведените интервюта за
постъпване на работа. Твърди се, че при подбора образованието и квалификацията не са
имали никаква тежест, което противоречи на чл.329 КТ. Квалификацията на служителите на
сходни длъжности с тази на ищеца не е била преценявана от работодателя. По какви
критерии е било оценявано нивото на изпълнение на възложените задачи също не е ясно.
Очевидно такива критерии не са били наличието или липсата на дисциплинарни простъпки,
тъй като видно от заключението на вещото лице дисципинарни наказания няма наложени и
съществуващи към датата на уволнението на ищеца за никой от служителите. Именно тези
важни конкретни параметри на подбора не са установени със свидетелските показания.
Обстоятелството, че неизпълнението на всички задължения е обусловило освобождаването
на ищеца е по-скоро твърдение за дисциплинарни нарушения , но ищецът не е уволнен
дисциплинарно . Ако ищецът е бил освободен заради неизпълнение на задълженията си като
склададжия, което е взето предвид при подбора, то уволнението отново би се явило
незаконосъобразно, доколкото ищецът е имал основание да откаже да ги изпълнява, като
възложени със заповед, която противоречи на императивите на чл.120 КТ. Разлика между
задълженията на длъжностите склададжия и разносвач не е установена . Намаления обем
работа не може да се установи, базиран на броя заети служители в предприятието към
01.03.2020г., съответно към 30.06.2020г. Спадът не е резултат на освобождаването им,
поради намален обем на работа в складовата база. Голяма част от служителите са напуснали
по взаимно съгласие (чл.325, ал.1, т.1 КТ), друга – са били освободени в изпитателния срок,
като без значение е дали работодателят е счел, че нямат качества за възложената работа или
е предприел един лесен начин за уволнението им, доколкото това основание не изисква
излагане на мотиви (аргумент и от показанията на свидетеля С.П.). Само петима
служители са били осовободени на основание намаляване обема на работа – четирима
през м.март 2020г. и един през м.май 2020г., но за периода до края на м.юни 2020г.
назначени са били нови шест служители, а до края на 10 годината – нови тринадесет, от
които седем – в складовата база в ЦС София. Анализът на заетостта по-скоро сочи на
текучество на кадри, което обаче не е обусловено от спада в продажбите на предприятието,
какъвто спад не се и установи от заключението на вещото лице. Исковете по чл.328 ал.1
т.1,2,3 КТ са уважени със законните последици .
Решението на СРС е правилно като краен резултат , при следните уточнения и изрични
мотиви по доводите във въззивната жалба .
Според настоящия съд първоинстанционният съд неправилно е приел , че ответникът не е
доказал основанието за уволнение – намаляване на обема на работата . Наличието на
основание за уволнение се изследва към датата на връчване на предизвестието , в случая към
30.06.2020 г . ССЕ и допълнителната ССЕ установяват /общия за повечето стопански
субекти в РБ , а и по света/ през април –юни 2020 г рязък спад на продажбите през март и
8
особено през април 2020 г /извънредното положение/ , последвано от постепенно
възстановяване през май и особено през юни 2020 г . От това обаче не следва автоматично ,
че не е налице намаляване на обема на работата към 30.06.2020 г , защото продажбите на
дружеството през май 2020 г спрямо май 2019 г са 23,44 % по малко , а през юни 2020 г
спрямо юни 2019 г с цели 15,11 % / в този смисъл е решение №257 от 28.09.2012 г по гр.д.
№ 84/2012 г, ГК , ІІІ ГО на ВКС/. Въпрос на целесъобразност е какви мерки ще предприеме
работодателя , защото спадът на продажбите не е незначителен .
Според цитираното решение на ВКС и в решение №29 от 08.02.2011 г по гр.д. № 265/2010 г,
ГК , ІV ГО на ВКС в тежест на ответника е не просто да докаже спад на оборота
/продажбите/ , но и че намаляването на обема на работата е относимо не към дейността на
предприятието изобщо, а към съответната дейност, реализирана чрез трудовата
функция на ищеца . Следва да бъде установено как намаляването на обема на работата на
предприятието се е отразило на дейността , в която е бил зает до уволнението съответния
работник или служител .
Според насотящия съд в случая ответникът е доказал , че намаляване на продажбите е
намалило дейността извършвана ищеца в София Център склад . Не следва да се кредитират
показанията на свидетелите П. и Й. , че работата на ищеца дори се увеличила . Съществено е
не дали конкретно ищецът е работил повече , а дали в съответното звено /София
Център склад/ е имало повече обем работа .
Обемът на работа е намалял в София Център склад . За това свидетелстват показанията на
св.Н. и св.С.П. които в тази им част са достоверни , като съответстват на данните от ССЕ и
допълнителната ССЕ . Отделно според допълнителната ССЕ към 13.03.2020 г /обявяване на
извънредното положение/ при ответника в Централния склад са работили 48 души , а към
30.06.2020 г са работили само 28 души , от които 8 разносвачи и 8 складажии . Без значение
е допълнителното назначаване на повече на брой служители след 30.06.2020 г . Това са
факти без значение - основанието за уволнение се преценява само към 30.06.2020 г , а не към
друга последваща дата , включително и към датата на изтичане на предизвестието .
От друга страна следва да се споделят мотивите на СРС , че ответникът не е доказал
извършване на подбор и особено на законосъобразен подбор . Наличието на подбор се
твърди от ответника , като подборът не бил „документиран“ в писмени документи , което
принципно е допустимо . Подборът подлежи на съдебен контрол съгласно указанията в
Тълкувателно решение №3 от 16.01.2012 г по тълк.д.№3/11 г на ОСГК на ВКС .
В процеса липсата на „документиран подбор “ изисква провеждане на още по-трудно / но
прецизно / доказване с всички допустими – основно гласни - доказателствени средства . В
случая ответникът е ангажирал гласни доказателства , но не е установил следните факти за
подбора : кога е извършен , по какви критерии , как са били оценявани служителите , как е
преценена квалификацията им и начина на работа, между кои лица е бил проведен, какви са
крайните резултати, кои лица са били в комисията, извършила подбора.
Единствено свидетелят С.П. поддържа, че подбор е правен общо между всички работници в
9
склада. Тя обаче твърди различен състав на участващите в комисията извършила подбора.
Показанията й са недостоверни в тази част – данните са за прекратяване на ТПО на
служителите на различни основания в един продължителен период , включително и след
натиск за напускане по взаимно съгласие . Не е доказано да е вземано ясно решение за
подбор и да са сравнявани по законоустановените критерии подлежащите на подбор
служители . Недостоверни и неотносими са показанията на Н. Н., която под подбор визира
проведените интервюта за постъпване на работа.
Ответникът признава , че при т.нар. подбор образованието и квалификацията не са
имали никаква тежест, което противоречи на чл.329 КТ и на указанията в Тълкувателно
решение №3 от 16.01.2012 г по тълк.д.№3/11 г на ОСГК на ВКС. Това признание само по
себе си е достатъчно основание , за да се приеме , че подборът е незаконосъобразен и
уволнението е незаконно . Отделно не е ясно дали и как е оценявано нивото на изпълнение
на възложените задачи . Свидетелят С.П. твърди наличие на лоша работа и дисциплинарни
нарушения на ищеца , но не е доказано по делото каква е била работата и на другите
служители /т.нар.участници в подбора/ , а заповеди за налагане на дисциплинарни наказания
на ищеца не са издавани . Следователни конкретни параметри и начин на извършване на
подбора – ако е имало такъв - не са установени със свидетелските показания .
Съдът приема , че законосъобразен подбор не е доказан . Подбор въобще не е имало , а са
освобождавани работници на различни основания по КТ , включително и по чл.328 ал.1 т.3
КТ . Данни за ПРЕДВАРИТЕЛЕН подбор липсват в предизвестието и в заповедта за
уволнение . Показанията на свидетелите на ответника Н. Н. и С.П. освен , че са непълни и
неясни , според съда са и пристрастни и не трябва да се кредитират в частта им за
извършване на подбор . Те противоречат на писмените доказателства по делото и са заучени
и възпроизведени за нуждите на процеса. Дори да се приема за доказано , че е имало подбор
, той е бил незаконосъобразен и уволнението е незаконно със законните последици – отмяна
, възстановяване на работа на ищеца и пирсъждане на обезщетение по чл.225 КТ в негова
полза .
Налага се изводът , че решението на СРС трябва да бъде потвърдено , като се уточни , че
ищецът е уволнен с изтичане на срока на предизвестие връчено на 30.06.2020 г , а не със
заповед №1660 от 03.08.2020 г . Пред СГС разноски се дължат от въззивника .
Водим от горното , СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №2538 от 09.09.2021 г по гр.дело №44041/2020 г на СРС , 55
състав ; като да се счита , че уволнението на С.Ц.К.. ЕГН ********** от гр.София е
извършено с изтичане на срока на предизвестие от връчено му „К.“ АД гр.Варна ЕИК
******* на 30.06.2020 г
ОСЪЖДА „К.“ АД гр.Варна ЕИК ******* да заплати на С.Ц.К.. ЕГН ********** от
гр.София сумата от 2450 лева разноски пред СГС .
10
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок считано от 21.02.2022 г .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11