МОТИВИ
към Присъда № 294/13.06.2019г.
по
НОХД №253/2019г. на РС –
Разград
Обвинението е повдигнато срещу Ю.Б.М. ЕГН **********
за това, че на 29.09.2018г. в гр.Разград е отнел чужди движими вещи 20.00 лева,
собственост на М. ***, с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил
за това сила и заплаха - престъпление по чл.198, ал.1 от НК.
В съдебно заседание прокурорът
поддържа повдигнатото обвинение, счита, че е доказано по безспорен начин и
пледира на подсъдимия да бъде наложено
наказание „ Лишаване от свобода ” в минималния предвиден в НК размер, което да
бъде изтърпяно ефективно.
Защитата на подсъдимия, счита, че
обвинението е недоказано от фактическа страна, поради което моли на основание
чл. 304 от НПК, същият да бъде оправдан.
Подсъдимият Ю. М. не се признава
за виновен, моли да бъде оправдан.
Съдът, като прецени поотделно и в
съвкупност, събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на
страните, разпоредбите на чл. 13,чл. 14 и 16 от НПК, намира за установено
следното:
От фактическа страна:
Подсъдимият Ю.Б.М. е
роден на *** ***, с постоянен адрес:***, български гражданин, с основно
образование, безработен, женен, осъждан, ЕГН **********.
Съдът приема за установена по
делото следната фактическата обстановка:
На 29.09.2018г. свидетелите М. М.
и Н. О., малко след 00,00ч., посетили заведение „ Сохо
„, находящо се в центъра на гр. Разград. Двамата се
настанили около бара, като си поръчали питиета. Марко след като свидетелите се
настанили в заведението при тях отишъл подс. Ю. М. /Ю./,
тъй като тримата се познавали от с. Данково, поздравили се, след което подс. Ю. М. /Ю./ се отдалечил от тях, защото бил с
приятелка – св. А. Д.. В заведението присъствали още и свидетелите Б. Б., който
по това време работел като портиер – охрана и Ат. Д., които познавали подс. Ю. М. /Ю./. Около 04, 30ч. свидетелите М. М. и Н. О.
решили да си тръгват и напуснали заведението, като пресекли улицата пред входа
и спрели в близост до тунел на жилищен блок, за да се обадят за такси. В същото
време били застигнати от подс. Ю. М. /Ю./, който се
приближил към тях и със заплашителен тон и поведение рязко се обърнал към св.
М. М. с думите „ … дай ми 50,00лв. …“. Св. М. М. имал в портмонето си само
20,00, дори го извадил и показал на подсъдимия. Въпреки това, обаче подс. Ю. М. /Ю./ още
на няколко пъти повторил на св. М. М. да му даде 50,00лв., при което вече
уплашен от агресивното поведение на подсъдимия, св. М. М. извадил последните си
двадесет лева и ги дал на подсъдимия. След това подс.
Ю. М. /Ю./ нанесъл с ръка няколко удара по лицето на св. М. М., за да излее
гнева си от малката сума, която получил и се върнал обратно в заведението „ Сохо „. През цялото време св. Н. О. присъствал на
инцидента, но бил свел поглед към земята, също уплашен от поведението на
подсъдимия, за да не го дразни.
От заключението на
вещото лице по назначената и извършена в хода на ДП съдебномедицинска експертиза,
изслушано и прието в съдебно заседание се установява, че на 29.09.2018г. при нанесени удари с юмруци по
лицето М. Б. М. *** е получил: Оток и кръвонасядане по горен и долен клепачи на
лявото око с дифузен подконюнктивален кръвоизлив на
двете очни ябълки, кръвонасядане в лявата теменна област на главата, кръвонасядания по двете повърхности на лявата ушна мида,
кръвонасядане и оток в областта на долният клон на долната челюст в ляво.
Всичките отоци и кръвонасядания са в обратно
развитие.Така установените увреждания са в резултат от действието на твърди
тъпи предмети и добре отговарят да са получени от нанесени удари с юмруци по
лицевата част на главата, към датата на инцидента. На пострадалия е причинено
болка и страдание.
Подс. Ю. М. /Ю./ е осъждан.
По
доказателствата:
Изложената фактическа обстановка съдът намира
за безспорно доказана от събраните гласни доказателства, а именно показанията
на свидетелите М. М. и Н. О., към тях прибавено и заключението на вещото лице
по назначената СМЕ, изслушано и прието в съдебно заседание. Ценени поотделно
показанията на тези двама свидетели са категорични, ясни последователни и
непротиворечиви както вътрешно, така и помежду си. Добавено към тях и
заключението на вещото лице по СМЕ, безспорно установява, че по отношение на
св. М. М. е осъществено физическо насилие, и то по начина пресъздаден от
двамата свидетели. Същите сочат и извършителя на деянието. Тези доказателства
не се разколебават от останалите свидетелски показания на св. Б. Б., който не
може да посочи точна дата на събитията, които пресъздава,а само свидетелства,
че една нощ подс. Ю. М. /Ю./, заедно с приятелката си
– св. А. Д. са посетили нощен клуб „ Сохо „,
забелязал ги е и между 03,00 – 03,30ч. са си тръгнали от заведението. Св. Ат. Д.
колеблив както по отношение на датата 29.09. или 30.09., така и по отношение на
часа, в който подс. Ю. М. /Ю./ и св. А. Д. са
напуснали заведението, но е сигурен, че е било сутринта след като нощният клуб
е затворил, което съотнесено към другите гласни
доказателства води до единствения извод, че ако събитията пресъздадени от св.
Ат. Д. са се случили на 29.09., то видяното от него е станало след като подс. Ю. М. /Ю./ е извършил деянието по отношение на св. М.
М., върнал се е в заведението, за да вземе св. А. Д. и са си тръгнали.
Показанията на св. А. Д., приобщени и по реда на чл. 281, ал.4 вр. ал.1, т.2 от НПК, установяват действително, че на 29.09.2018г. с подс.
Ю. М. /Ю./ са посетили нощен клуб “ Сохо „ и са си
тръгнали сутринта. Естествено тя не е присъствала на инцидента със св. М. М.,
тъй като другите свидетели не я сочат като очевидец. Това прави единствено подс. Ю. М. /Ю./. Безспорно обясненията на подсъдимия имат
двояка функция, както като източник на доказателства, така и излагащи защитна
версия. В случая обясненията на подсъдимия осъществяват и двете функции.
Предвид изложеното до момента съдът цени обясненията на подсъдимия само в
частта, с която потвърждава, че се е поздравил със свидетелите М. М. и Н. О.
вътре в заведението, както, и че ги е последвал / в този смисъл / след като са
напуснали заведението. Не цени показанията на подсъдимия в частта, с която
заявява, че след като напуснали заведението със св. А. Д., пред дискотеката
свидетелите М. М. и Н. О. се приближили към него и му поискали наркотици,
защото противоречат на останалия доказателствен материал, и в тази част излагат
защитна версия, която обаче не се подкрепя от събраните доказателства.
Показанията на свидетелите М. М. и Н. О.
косвено се подкрепят от свидетелските показания на св. Р. И. – полицейски
служител, извършил проверка по жалбата на св. М. М., и то точно в частта, с
която за извършител на процесното деяние се сочи подс. Ю. М. /Ю./.
Твърдението на защитника на подсъдимия, че
нараняванията на св. М. М. е възможно да са получени при претърпяно ПТП,
остават неоснователни и недоказани, предвид заключението на вещото лице.
Съдът намира възражението на защитника на
подсъдимия за наличие на заинтересованост у свидетелите М. М. и Н. О. да
депозират точно тези свидетелски показания, уличаващи подс.
Ю. М. /Ю./, за неоснователно, както с оглед изложеното, но поради и факта, че
по реда на чл. 283 от НПК по делото са приобщени и писмените доказателства по
делото : Докладна записка, Докладна записка, Жалба, които също потвърждават
свидетелските показания на М. М. и Н. О., както и заключението на вещото лице
по извършената СМЕ. Приобщените към доказателствата по делото Справка за
съдимост, Декларация и Характеристична справка на подс.
Ю. М. /Ю./, предоставят данни за личността му.
От
правна страна:
От така възприетата фактическа
обстановка съдът намира, че с деянието си подсъдимият Ю. М. /Ю./ е осъществил
от обективна и субективна страна, състав на престъпление по смисъла на чл. 198 ал.1 от НК.
От обективна страна – на
29.09.2018г. в гр. Разград, подс. Ю. М. /Ю./, като
използвал заплаха / агресивно поведение и рязък тон /, отнел чужди движими вещи
– 20,00лв. от владението на М. М., с намерение противозаконно да ги присвои. За
тези си действия подсъдимият е бил улеснен от факта, че св. М. М. го е познавал
отпреди случая, като същевременно са му били известни характеристиките на
подсъдимия, който се славел като агресивен човек, склонен физически да напада
други.
От субективна страна – подс. Ю. М. /Ю./ е осъзнавал общественоопасния
характер на деянието, неговата противоправност и
наказуемост, съзнавал е, че като заплашва св. М. М., ще го мотивира против
волята си да му даде процесните 20,00лв. Съзнавал е и общественоопасните
последици, че в следствие на действията си ще придобие имотна облага, която не
му се следва и въпреки това е целял настъпването на протиообществения
резултат да присвои чуждите движими вещи и да се разпореди с тях като със свои,
което е станало последствие.
В хода на съдебното следствие
беше установено, че силата – нанесените няколко удара от страна на подс. Ю. М. /Ю./ по лицето на св. М. М. са станали след
осъществяване на изпълнителното деяние, поради което съдът намира, че при
извършване на престъплението подсъдимият не е използвал сила, а само заплаха и
следва да бъде признат за невиновен по този пункт на обвинението.
По наказанието :
За престъплението по чл. 198,
ал.1 от НК, законът предвижда наказание лишаване от свобода от три до десет
години.
От една страна от приобщената по
делото Справка за съдимост на подсъдимия, се установява, че деянието е
извършено в изпитателния срок на влязлата в сила присъда по НОХД № 1093/17г. по
описа на РС – Разград, предвид и наличието на характеристичната справка от която
се многобройните противообществени прояви, а от друга относително ниската
стойност на отнетото имущество и интензитета на употребената заплаха, както и
поради факта, че подс. Ю. М. /Ю./ до момента не е
изтърпявал ефективно наказание „ лишаване от свобода „, съдът намери, че
наказание в размер на три години лишаване от свобода се явява съответно на
извършеното престъпление и годно да осъществи целите си по чл. 36 от НК. Същото
се явява и справедливо. Поради изложеното съдът наложи така определеното наказание,
което следва да бъде изтърпяно при първоначален общ режим в затворническо заведение,
определено по съответния ред.
По разноските по делото:
На основание чл. 189 НПК, съдът осъди подсъдимия
да заплати по сметка на ОД МВР гр.
Разград сумата 75,60 лева
(седемдесет и пет лева и 60 ст.) лева, представляваща разноски на досъдебното
производство, а по сметка на Районен съд гр. Разград, сумата 100.00 (сто ) лева разноски в съдебното
производство.
По изложените съображения съдът
постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: