РЕШЕНИЕ
№ 247
гр. Пловдив, 06.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Цветан Ил. Цветков
Членове:П. Ив. Минев
Веселина Т. Семкова
при участието на секретаря Александрина Ст. Илиева
като разгледа докладваното от П. Ив. Минев Въззивно наказателно дело от
частен характер № 20235300600781 по описа за 2023 година
Производството е по реда на глава ХХІ НПК.
С Присъда № 49/27.02.2023г., постановена по НЧХД №685/2023г., РС –
Пловдив, 25 н. с. е признал подсъдимия П. Т. Т. за невинен и го е оправдал в
това да е извършил престъпление по чл. 148, ал. 2 вр. ал. 1, т. 1 вр. чл. 147, ал.
1 от НК. РС – Пловдив е присъдил в тежест на ч. т. Й. И. И. направените по
делото разноски за защитник от подсъдимия в размер на 3000 лева.
Присъдата е обжалвана от ч.т. Й. И. И. чрез поверениците му – адв. Б.
Й. и адв. К. Й.. Твърди се, че присъдата на РС – Пловдив е необоснована и
незаконосъобразна. Развиват се доводи за доказаност на обвинението и
съставомерност на деянието. Иска се отмяна на първоинстанционната
присъда и постановяване на нова, с която подсъдимия П. Т. Т. да бъде
признат за виновен и осъден по повдигнатото му обвинение. Претендират се
разноски за адвокатско възнаграждение.
В съдебно заседание частният тъжител Й. И. И. не се явява. С молба
същият е уведомил съда, че оттегля пълномощията си от адв. К. Й. и иска
само адв. Б. Й. да го представлява. Последният не се явява в с. з.
1
В съдебно заседание подсъдимият П. Т. Т. се явява лично и със
защитника си – адв. Д. Н.. Те искат потвърждаване на първоинстанционната
присъда като правилна и законосъобразна. Претендират се разноски за
защитник във въззивното производство в размер на 2000 лева, като се
представят писмени доказателства за това. и поддържат казаното от
защитника си. В последната си дума подсъдимия П. Т. заявява, че иска да се
потвърди оправдателната присъда по делото.
Въззивният съд, като обсъди направените с въззивната жалба
оплаквания, възраженията и становищата на страните заявени пред
настоящата инстанция и като извърши цялостна служебна проверка на
присъдата, съгласно изискванията на чл.314, ал.1 от НПК, намери жалбата за
процесуално допустима, но разгледана по същество – за НЕОСНОВАТЕЛНА.
От събраните по делото доказателства, първоинстанционният съд е
приел за установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимият П. Т. Т. е роден на ***, с ЕГН: **********.
Подс. Т. упражнявал адвокатска професия. В това си качество той бил
процесуален представител по гр. дело № **/** г. по описа на Окръжен съд-
Пловдив. Във връзка с представена от насрещната страна декларация в
лицето на ЧТ Й. И. И., във връзка с депозирана молба за освобождаване от
държавни такси, подс. Т. направил оспорване на съдържащото се в тази
декларация, излагайки становище пред съда в нарочна писмена молба, че
представената декларация е невярна, тъй като насрещната страна
притежавала голям брой акции от капитала на търговско дружество. Тъй като
частният тъжител се почувствал оклеветен от това твърдение, същият
депозирал частна тъжба в РС-Пловдив, с която повдигнал обвинение срещу
подсъдимия за нанесената му клевета, изразила се в приписване на извършено
документно престъпление, с което го е предал на съд за престъпление по чл.
148, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1, вр. ал. 147, ал. 1 НК.
ПРС е приел за установена горната фактическа обстановка от
приобщените като писмени доказателства по делото: Молба от 04.01.2023 г.
от П. Т. Т., депозирана по гражданско дело № **/** г. по описа на ПОС, XV
гр. състав, в която се съдържат инкриминиратните в тъжбата изявления;
Определение № **/* г., постановено по ГД № */* г. по описа на Софийски
градски съд, с което е оставена без уважение молба на ЧТ Й. И. за
2
освобождаване от дължими такси и разноски по делото, тъй като съставът на
съда е приел, че ищецът не е декларирал всичките си активи; Искова молба,
депозирана до Софийски градски съд от Й. И. И. с правно основание чл. 135
ЗЗД; Искова молба, депозирана до Окръжен съд - Пловдив от Й. И. И. с
правно основание чл. 135 ЗЗД; Молба от 02.12.2022 г. за освобождаване от
държавна такса, депозирана от Й. И. И. до Окръжен съд – Пловдив, ведно с
Декларация за семейно и материално положение и имотно състояние, с която
Й. И. И. е декларирал нулеви доходи и липса на имущество; Препис
извлечение от Акт за смърт по отношение на Б. Г. Н.; Удостоверение за
наследници; Решение № 147/14.10.2014 г., постановено по гр. дело №
39313/2014 г. по описа на Софийски районен съд за приемане на наследство
по опис; Договор за продажба на наследство от 04.01.2018 г.; Анекс № 1 към
Договор за продажба на наследство от 04.01.2018 г.; Анекс № 2 към Договор
за продажба на наследство от 04.01.2018 г.; Решение от 27.02.2019 г.,
постановено по т.д. № 176/2018 г. по описа на Софийски градски съд;
Справки от Търговски регистър и регистър на ЮЛНЦ; Молба от 21.12.2022 г.
от Й. И. И. до Окръжен съд - Пловдив, с която се отстраняват допуснати
нередовности в молба за освобождаване от държавни такси и разноски по
делото; Удостоверение за семейно положение, съпруг/а, деца; Уверение от
УНСС; Справка за актуално състояние на всички трудови договори на Й. И.
И.; Определение № 101 от 13.01.2023 г., постановено по ГД № 3113/2022 г. по
описа на Окръжен съд-Пловдив, с която Й. И. И. е освободен от плащане на
ДТ и разноски в производството по делото; Отговор от ** „Т. и Д.“ на Покана
за доброволно изпълнение от Й. И. И.; Решение № 204809/29.08.2019 г.,
постановено по ГД № 49159/2019 г. по описа на Софийски районен съд, с
което с дава разрешение за продажба на наследство; Договор за продажба на
вземания и права от 09.11.2022 г.; Потвърждение за извършено прехвърляне
на парични вземания и права на основание чл. 99, ал. 3 от ЗЗД; Договор за
паричен заем от 28.04.2022 г.; Договор за особен залог на търговско
предприятие от 28.04.2022 г.; Устав на „П.А.“ ЕООД; Устав на „П.А. Ф.“
ЕАД; Препис от Определение на Софийски апелативен съд, с което Й. И. И. е
освободен от ДТ и разноски по гр.д. № 12523/2022 г. на СГС; Определение №
199/22.02.2023 г., постановено по ТД № 63/2023 г. по описа на Окръжен съд-
Пловдив, с което е оставена без уважение молбата на Й. И. И. за
освобождаване от ДТ и разноски; Разпореждане № 2 104/16.01.2023 г.,
3
постановено по ТД № 720/2022 г. по описа на Окръжен съд - Пловдив, с което
е върната искова молба, депозирана от адв. Й. и адв. Й. поради
неотстраняване на нередовности.
Анализирайки събраните по делото доказателства ПРС е достигнал до
правния извод, че обвинението за недоказано, а инкриминираното деяние е
несъставомерно.
Според първоинстанционния съд със заявеното от подс. Т. в молбата
му, в качеството му на процесуален представител по гражданско дело,
последният не твърди нито позорящи за честта и достойнството на тъжителя
обстоятелства, нито пък му е приписал извършването на престъпление, така,
както се твърди в тъжбата. Касае се за субективен прочит на изразено
адвокатско становище, представляващо израз на упражняване на правото му
да оспори направено твърдение или представен документ от насрещната
страна в съотвеното съдебно производство. Според ПРС в конкретния случай
подс. Т. е упражнил права, гарантирани му от Конституцията на Република
България и Закона за адвокатурата - да изрази мнението си свободно с цел
защитата правата на доверителя си, като същият не е излязъл от пределите на
свободно изразяване, накърнявайки неправоморно правната сфера на друго
лице. ПРС е приел, че подсъдимият Т. е осъществил именно тези си права,
поради което не е осъществил нито от обективна, нито от субективна страна
състава на престъплението “клевета“. С тези мотиви съдът е признал подс. Т.
за невинен в това да е извършил престъпление по чл. 148, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1,
вр. ал. 147, ал. 1 НК, и на основание чл. 304 НПК го и оправдал по
повдигнатото му обвинение.
Пловдивският окръжен съд като въззивна инстанция намира за
установено следното:
Така приетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка е в
съответствие с доказателствата по делото и се възприема изцяло от
въззивната инстанция. За изследване на обстоятелствата, релевантни за
повдигнатото обвинение срещу подсъдимия П. Т. първата инстанция е
извършила необходимите процесуално-следствени действия, изясняващи
значимите факти относно инкриминираната клевета. Изцяло се приема
анализа на доказателствата, направен от ПРС и няма да бъде преповтарян.
Присъдата е обоснована, основният съд е анализирал всички събрани
4
доказателства, обсъдил ги е поединично и в тяхната съвкупност и е направил
верни изводи. Налице са достатъчно доказателства, които са дали възможност
на съда да оформи правилно вътрешно убеждение, което е отразено в
мотивите.
Въз основа на приетите за установени фактически положения
първоинстанционният съд е стигнал до правилния правен извод, че
подсъдимият П. Т. не е осъществил от обективна страна и субективна страна
състава на престъплението по чл. 148, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1, вр. ал. 147, ал. 1 НК.
Според въззивният съд този правен извод е правилен, тъй като е
съобразен с приетата фактическа обстановка, която от своя страна се
подкрепя от събраните по делото доказателства. По безспорен начин е
установено, че подс. Т. подавайки въпросната молба до съда с твърдение , че
представената декларация е невярна, тъй като насрещната страна
притежавала голям брой акции от капитала на търговско дружество, не е
изнесъл клеветнически твърдения спрямо Й. И.. От една страна самото
твърдение няма клеветнически характер, тъй като почива на обективни данни.
От друга страна, това твърдение е изнесено от подсъдимия в качеството му на
адвокат и упражнявайки правото си да защитава своя клиент в
производството. В този смисъл изцяло се споделят правните изводи на ПРС за
несъставомерност на деянието на подс. Т. както от обективна, така и от
субективна страна. В горния смисъл е и цитираната от първоинстанционния
съд относима практика на ВКС.
С оглед постановената оправдателна присъда, правилно първата
инстанция е отхвърлила като неоснователен предявения от частния тъжител
Й. И. И. против подсъдимия П. Т. Т. граждански иск в размер на 20 000 лева,
представляващ обезщетение за неимуществени вреди в следствие на
престъплението по чл. 148, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1, вр. ал. 147, ал. 1 НК.
Правилно е произнасянето на ПРС и по разноските.
С оглед изхода на делото, неоснователно е искането на ч. т. И. за
присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение.
Основателно е искането на защитника на подсъдимия – адв. Н. за
присъждане на разноски за защитник във въззивното производство в размер
на 2000 лева.
5
При извършената служебна проверка, Окръжният съд не констатира да
са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са достатъчно
основание за отмяна на атакуваната присъда.
По изложените по-горе съображения, Пловдивският окръжен съд в
настоящия съдебен състав счита, че присъдата, с която подсъдимия П. Т. Т. е
оправдан следва да бъде потвърдена изцяло.
Водим от горното и на основание чл. 334, т. 6 вр. чл.338 от НПК,
Пловдивският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 49/27.02.2023г., постановена по НЧХД
№685/2023г. по описа на Пловдивския районен съд, 25 н.с.
На основание чл. 190 ал. 1 от НПК ОСЪЖДА частния тъжител Й. И. И.
да заплати на подсъдимия П. Т. Т. сумата от 2000 /две хиляди/ лева разноски
по делото за защитник пред въззивна инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване или
протест. На основание чл.340, ал.2 от НПК да се изпрати съобщение на
страните, че решението е изготвено.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6