Решение по дело №4865/2019 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 119
Дата: 30 януари 2020 г. (в сила от 27 февруари 2020 г.)
Съдия: Пламена Николова Събева
Дело: 20192120204865
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 30 октомври 2019 г.

Съдържание на акта

                                    Р  Е Ш  Е  Н  И  Е

                                                        № 119

                                         гр. Бургас, 30.01.2020 г.

                                              В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД - БУРГАС, XXI–ви наказателен състав, в публично заседание на двадесети януари две хиляди и двадесета година в състав:

                                                           

                                                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: Пламена Събева

 

при участието на секретаря Калина Събева, като разгледа НАХД № 4865 по описа на РС – Бургас за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.

Образувано е по жалба на „ЗОГО БГ” ЕООД, ЕИК ********* срещу Наказателно постановление № 399021-F391812 от 17.10.2018 г., издадено от началник на отдел „Оперативни дейности“ гр. Бургас в ЦУ на НАП, с което на жалбоподателя, на основание чл. 185, ал. 2, изречение последно, вр. чл. 185, ал. 1 ЗДДС за нарушение на чл. 41, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, вр. чл. 118, ал. 4 от ЗДДС му е наложено наказание „имуществена санкция”  в размер на 500 лв. 

В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на обжалваното НП. Жалбоподателят редовно уведомен, представлява се от адв. К.. Поддържа жалбата и доразвива изложените в нея доводи. Претендира разноски за изплатено адвокатско възнаграждение.

ТД на НАП – Бургас, редовно уведомени представляват се от юк. С..

 

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази възраженията на страните, намира за установено следното:

           

От фактическа страна:

 

На 21.06.2018 г. в 12:20 часа била извършена проверка от свидетелката Б. служител на НАП в търговски обект – магазин за дрехи и аксесоари, находящ се в гр. Бургас, ул. „Г.К.“ №*, стопанисван от жалбоподателя. При проверката се установило, че не е бил отпечатан в 7-дневен срок след изтичане на месеца съкратен отчет на фискална памет за месец май 2018 г.  За констатираното нарушение срещу жалбоподателя бил съставен на 27.06.2018 г. АУАН, а впоследствие на 17.10.2018 г. било издадено и обжалваното в настоящото производство наказателно постановление.  

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по делото писмени доказателства. Доказателствата по делото са непротиворечиви и допълващи се, поради което съдът ги кредитира изцяло. Показанията на свидетелката Б. изцяло се подкрепят от писмените доказателства. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти.

 

От правна страна:

Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния  срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения:

Настоящият състав като инстанция по същество след извършена проверка за законност, констатира, че при съставяне на АУАН и издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон. АУАН и обжалваното наказателно постановление са издадени от компетентни органи (упълномощени със Заповед № ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018 г. на изпълнителния директор на НАП) в сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН.

В случая жалбоподателят е бил санкциониран за извършено нарушение по чл. 41, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, вр. чл. 118, ал. 4 от ЗДДС за това, че не е бил отпечатан съкратен месечен отчет за месец май 2018 г. в предвидения 7-дневен срок от изтичане на месеца. След съставяне на АУАН и издаване на НП е последвало изменение в сила от 02.07.2019 г. на посочената като нарушена норма, като след изменението задължението за отпечатване на месечни отчети е предвидено само за лицето по чл. 3, използващо ЕСФП. В чл. 2, ал. 2 от Наредбата са предвидени видовете фискални устройства – 1. електронни касови апарати с фискална памет (ЕКАФП); 2. фискални принтери (ФПр); 3. електронни системи с фискална памет (ЕСФП) за отчитане оборотите от продажби на течни горива чрез средства за измерване на разход, които са одобрени по смисъла на Закона за измерванията или са с оценено съответствие по смисъла на Закона за техническите изисквания към продуктите; 4. фискално устройство, вградено в автомат на самообслужване (ФУВАС). В конкретния случай при извършената проверка на търговския обект, който е представлявал магазин за дрехи и аксесоари, се е установило, че в обекта има монтирано фискално устройство, което не е от вида ЕСФП. Следователно с изменението на чл. 41, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ за жалбоподателя като лице, което не използва електронна система с фискална памет (ЕСФП) е отпаднало задължението за отпечатване на съкратен месечен отчет от фискалното устройство. 

Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 2 ЗАНН, ако до влизане в сила на наказателното постановление последват различни нормативни разпоредби, прилага се онази от тях, която е по-благоприятна за нарушителя. Ето защо в случая изменението на чл. 41, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ се явява по-благоприятно за жалбоподателя и същият не следва да бъде наказван за неотпечатване на съкратен месечен отчет за месец май 2018 г., след като не съществува такова задължение за наказаното лице преди влизане в сила на обжалваното наказателно постановление, считано от 02.07.2019 г. При така установените обстоятелства следва извод, че извършеното от жалбоподателя процесно деяние не осъществява състав на административно нарушение. По тази причина наказателното постановление следва да бъде отменено.

Предвид извода на съда за отмяна на обжалваното НП на основание чл. 63, ал. 3 ЗАНН на жалбоподателя следва да се заплатят направените разноски за изплатено адвокатско възнаграждение. Видно от представен по делото договор за правна защита и съдействие жалбоподателят е заплатил в брой 150 лева за адвокат, като същата сума се претендира за присъждане. Претенцията за присъждане на разноски в размер на 150 лева е основателна.  

 

Така мотивиран, съдът                                          

                                                            Р   Е   Ш   И   :

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 399021-F391812 от 17.10.2018 г., издадено от началник на отдел „Оперативни дейности“ гр. Бургас в ЦУ на НАП, с което на „ЗОГО БГ” ЕООД, ЕИК *********, на основание чл. 185, ал. 2, изречение последно, вр. чл. 185, ал. 1 ЗДДС за нарушение на чл. 41, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, вр. чл. 118, ал. 4 от ЗДДС му е наложено наказание „имуществена санкция”  в размер на 500 лв. 

ОСЪЖДА ТД на НАП гр. Бургас да заплатят на „ЗОГО БГ”, ЕИК ********* сумата от 150 лева, представляваща разноски за изплатено адвокатско възнаграждение.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - Бургас в 14-дневен срок от датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.

 

                                                                      

                                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/

Вярно с оригинала: /п/

КС