РЕШЕНИЕ
№ …
Гр. София, 01.03.2021г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, I-11- ти състав, в публичното заседание на двадесет и шести януари две хиляди двадесета и първа година в състав:
СЪДИЯ: Илиана Станкова
при секретаря Диана Борисова, като разгледа гр.д. № 11093/2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са
кумулативно субективно пасивно съединени искове с правно основание чл. 124,
ал.1, пр. първо ГПК вр. с чл. 79, ал. 1 ЗС.
Ищецът Е.М.И. твърди, че на 26.09.2007 г. сключил с П.И.П., чрез пълномощника му С.К.П. предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, представляващ апартамент № 3, находящ се в жилищна сграда с адрес гр. София, район „Лозенец“, ул. ********, заемащ целия трети етаж на сградата, с площ от 126,90 кв.м., заедно с две избени помещения с антре пред тях , заедно с 27/100 идеални части от общите части на сградата и толкова идеални части от дворното място, съставляващо УПИ VІІ-424, бивш ХVІ, от квартал 63 по плана на гр. София, м. Лозенец ІІІ част, целият с площ от 266,56 кв.м., като на същата дата от пълномощника получил и фактическата власт върху вещта. Сочи, че извършил цялостен ремонт на апартамента и го обзавел, но на 18.06.2015 г. ответникът В.И.Г. оспорил правото му на собственост като изразил претенции, че тя е негов собственик. Твърди, че и ответникът Л.И.П. също е оспорил собственическите му права, като е заявила свое право на ползване върху имота на 18.06.2015 г. Иска от съда да признае за установено по отношение на ответниците, че е придобил правото на собственост по отношение на процесния недвижим имот чрез упражняване на непрекъснато давностно владение в периода след 26.09.2007 г.
Ответниците В.И.Г. и Л.И.П. оспорват исковете предявени срещу тях. Ответникът В.И.Г. твърди, че посочената в исковата молба дата, на която ищецът твърди тя да е заявила собствени права върху имота да е датата, на която ищецът Е.М.И. е предявил срещу нея установителен иск за собственост по отношение на процесния недвижим имот, с твърдение, че е упражнявал фактическа власт върху него в 10- годишен период, считано от 06.06.2005 г., на която дата И. бил установил фактическа власт върху вещта по силата на предварителен договор за продажба на имота, сключен с Н.Г. и М.Г.. Сочи, че с влязло в сила решение по гр.д. № 7931/2015 г. по описа на СГС, І-17 състав така предявеният иск е отхвърлен. Ответникът Л.И.П. оспорва допустимостта на предявения срещу нея иск, като твърди, че никога не е заявявала собствени права върху процесния имот пред ищеца, като единствената причина искът да бъде насочен срещу нея е да се създаде пречка тя да бъде допусната като свидетел по предявения иск срещу другия ответник. Ответниците оспорват сключването на предварителен договор за продажба на недвижим имот между П.П. и ищеца Е.И., като в тази връзка оспорват П.П. да е упълномощавал С.П. да го представлява пред трети лица във връзка с такива права, както и твърдят, че договорът е антидатиран и създаден за целите на процеса. Оспорват ищецът да е установявал и упражнявал фактическа власт върху вещта, както и да е извършвал подобрения в нея. Сочат, че считано от 25.09.2007 г. П.И.П. и съпругата му Л.И.П. са придобили процесния недвижим имот, който по силата на нотариален акт № 13/27.05.2014 г. е прехвърлен на В.И.Г.. Твърдят, че С.П. е започнал да обитава процесния недвижим имот със съгласието на своя чичо П.П., като и към момента на депозиране на отговора същият упражнява фактическа власт върху него въпреки противопоставянето на ответника В.Г.. Претендират разноски.
Съдът, като
съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически изводи:
Видно от нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 189/25.09.2007 г. Н.Г.Г. и М.Х.Г.са продали на П.И.П. собствеността върху апартамент № 3, находящ се в жилищна сграда с адрес гр. София, район „Лозенец“, ул. ********, заемащ целия трети етаж на сградата, с площ от 126,90 кв.м., заедно с две избени помещения с антре пред тях , заедно т 27/100 идеални части от общите части на сградата и толкова идеални части от дворното място, съставляващо УПИ VІІ-424, бивш ХVІ, от квартал 63 по плана на гр. София, м. Лозенец ІІІ част, целият с площ от 266,56 кв.м., което обстоятелство не е и спорно между страните.
По делото е приет като писмено доказателство предварителен договор за продажба на недвижим имот от 26.09.2007 г., сключен между С.К.П. и Е.М.И., по силата на който страните са се задължили да сключат окончателен договор за продажба на процесния недвижим имот в срок до 25.10.2007 г. при продажна цена в размер на 118 000 лева, която сума продавачът, чрез своя пълномощник С.П. е заявил, че е получил напълно и в брой при подписване на договора.
Оспорването на авторството на подписа на този договор на С.П. е недоказано, тъй като според заключението на приетата съдебно-графическа експертиза, която съдът кредитира като обективно и безпристрастно дадено, подписът за продавач е положен от пълномощника С.П..
Видно от брачен договор, сключен на 11.05.2012 г. между Л.И.П. и П.И.П. страните са се съгласили всички имущества придобити от тях преди сключване не брачния договор да останат в изключителна собственост на Л.П., в т.ч. и процесния апартамент.
С нотариален акт за дарение на недвижим имот № 156/27.05.2014 г. Л.П. дарява на сестра си В.И.Г. процесния недвижим имот.
На 18.06.2015 г. ищецът Е.М.И. е подал срещу В.И.Г. установителен иск за установяване, че той е собственик по давностно владение на процесния недвижим имот, в която И. твърди, че е установил фактическа власт върху същия по силата на предварителен договор, сключен със собствениците на имота на 06.06.2005 г., когато му била предадена фактическата власт върху същия и на 16.06.2005 г. отдал имота под наем на С.К.П.. С влязло в сила решение по гр.д. № 7931/2015 г. по описа на СГС, І-17 състав така предявеният иск е отхвърлен, като в мотивите на решението е прието, че предварителният договор, по силата на който И. е установил фактическа власт върху процесния имот не е истински – подписът за продавач, не е положен от лицето, посочено като пълномощник на продавача.
С влязло в сила на 04.05.2019 г. решение по н.а.х.д. № 1808/2019 г. по описа на СРС, н.о., 147 състав Е.М.И. е признат за виновен за това, че на 13.05.2016 г. в гр. София, бул. Витоша, № 2, пред съдия Стилияна Г. – председател на 17-ти състав, І г.о. на СГС, по гр.д. № 7931/2015 г. съзнателно се е ползвал от неистински частен документ, а именно: оригинален екземпляр от предварителен договор от 06.06.2005 г. със страни Е.М.И. /купувач/ и Н.Г.Г. и М.Х.Г./продавачи/, действащи посредством техния пълномощник Л.Г.Г., за покупко-продажба на апартамент № 3, находящ се в гр. София, район Лозенец, в сграда на ул. ********, на който бил придаден вид, че представлява конкретно писмено изявление на Л.Г.Г., като Е.И. е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1500,00 лева.
Според показанията на свидетеля С.К.П., той живее в гр. Пловдив и познава ищеца Е.И. от 2004 г., когато се запознали в едно кафе и последният му намерил квартира в гр. София, в която П. да отсяда, когато идва на мачове в гр. София. Квартирата била на ул. ********и била в окаяно състояние. Съгласил се да сключат дългосрочен договор за наем и да остане за сметка на ремонта. П. сочи, че през м. октомври 2005 г. И. му дал ключ и сключили договор за наем за 5 години. Свидетелят сочи, че когато чичо му П.П. се връщал от Америка той го поканил в апартамента и на него много му харесал. През 2007 г. чичо му му звъннал и му казал, че е купил квартирата, в която живее. Тогава той казал, на чичо си, че жена му е „златотърсачка“ и тогава той решил да си върне парите от апартамента. Свидетелят
сочи, че дал на чичо си телефона на Е. и пред него те се чули и говорили 10-15 минути, след което му казал, че го иска пред апартамента му на ул. ********и там той му дал едни документи, които да предаде на Е. и след 2-3 часа той се върнал и му носел същия документ и договор за покупко-продажба, който свидетелят подписал, а Е. му броил 118 000 лева, които свидетелят занесъл на ул. Хан Крум на чичо си. Твърди, че чичо му му дал пълномощното за сключване на договора в деня след като му казал, че е купил имота. Според свидетеля П. чичо му не бил добре със здравето, не можел да се движи и за това помолил него да свърши тази работа като му дал пълномощно. След това, през 2010 г. свидетелят сочи, че сключил нов договор за наем с Е.. Един ден, през 2011 г., чичо му му казал да дойде с нотариус да подпише декларацията за прехвърляне на имота, отишли в апартамента му с нотариус, но последният отказал да направи сделката, тъй като чичо му бил неадекватен, с деменция, и така до сключване на окончателен договор не се стигнало. Свидетелят сочи, че през 2007 г. започнал да прави ремонт в апартамента – баня, тоалетна, таван, обзавеждане, вложил много пари. Според П. от 2005 г. до момента на депозиране на показанията само той е ползвал апартамента, като в месеца идва по три пъти събота и неделя за мачове, като сега вече живеел постоянно в него, за да се грижи за чичо си, тъй като жена му не се грижела за него.
Според показанията на свидетеля П.Л.Б., той е осъждан през 2009 г. за престъпление по чл. 211 НК - стопанска сделка, документно престъпление. Свидетелят сочи, че познава С.П. от 90-те години, тъй като и двамата са фенове на футболен отбор „Левски“, а Е. го познава от по-късно като собственик на апартамента, в който С. е наемател. Свидетелят сочи, че в началото апартаментът бил в окаяно състояние, но в последствие С. го оправил, като бригата била организирана и водена от Е., като ремонтите на баня, тоалетна, смяна на дограми и други били извършени в периода 2007 г. – 2012 г. За това, че Е. е собственик знае, тъй като са в една компания и от него и С. знае, че Е. е собственик от разговорите между тях, в качеството им на наемодател и наемател. Свидетелят сочи, че е чувал за 118 000 лева, които Е. е заплатил за апартамента, както и е виждал как се извършват ремонтите от С. посредством Е..
Според показанията на свидетелката М.М.И.тя е живеела на семейни начала от 2011 г. със С.П. и двете им деца /родени 2012 г./ в жилището на ул. ******** с разрешението и позволението на Л.П. и П.П.. Свидетелката сочи, че знае, че С. е започнал да живее там през 2009 г., когато се върнал от САЩ, с разрешението на Л. и П.. Свидетелката сочи, че със С. им се влошили отношенията и той бил изведен от жилището с ограничителна заповед за незабавна защита и тя останала в жилището с двете деца и след смъртта на П.през ноември 2013, г. – със съгласието на Л. и В.. През юни 2015 г. тя се прибирала в къщи с децата, но не успяла да влезе в жилището, патронът бил сменен, а в него били Е. и г-н Х., който свидетелката разпознава като присъстващ в залата. Е.И. се представил за собственик, който точно отдавал жилището под наем на г-н Х. и им се пречело на сделката и тя на била допусната да си вземе личните вещи и ценности и тези на децата. На следващия ден, с помощта на Л., В. и полицията успели да влязат в жилището и да вземат вещите, господата И. и Х. казали да напусни, но тя занесла нотариален акт за имота и с помощта на полицията влязла и отново заживяла там. След около месец С. се настанил в жилището, тъй като си изкарал ограничителна заповед срещу нея. Свидетелката сочи, че често общувала с П.и Л. и П.й е споделял, че е разочарован от роднините си, които били алчни и искали само да взимат, но не знае от него да е искал да продаде апартамента на ул. Кръстю Сарафов. Свидетелката сочи, че никога докато е съжителствала със С. не е чувала той да е под наем в жилището, напротив той й е казал, че уговорката с чичо му е била през 2009 г. той да дойде в София, за да се грижи за чичо си, като до този момент С. е живял в САЩ. Според И.П.П. е съставил завещание, в което ½ от двете жилище в гр. София завещава на С., но в последствие П.П. направил промяна и дал всичко на съпругата си, тъй като бил разочарован от роднините си. Според свидетелката в момента С. живее в жилището и представя същото за свое, като след смъртта на П.предявил претенции въз основа на завещанието в негова полза.
Според показанията на свидетелката Р.К.тя е съпруга на племенника на Л.П.. Свидетелката сочи, че през 2006 г. Л. и П.ги посетили в дома им и им споделили, че желаят да сключат граждански брак. През есента на 2007 г. Л. и П.ги поканили в жилището, в което живеели на ул. Хан Крум и ги завели да видят новия апартамент. П.бил много въодушевен, тъй като знаел, че те се занимават с интериорен дизайн и биха се впечатлили от изпълнението му. Когато отишли в жилището живеела една госпожа Е., която е роднина на архитекта продал жилището на П.и Л., и тя останала да живее там до края на годината, тъй като П.искал да започне там ремонт. Сменени били дограмите, боядисано, сложени кухненски шкафове и направена банята и през 2009 г. Л. им казала, че племенникът на П.– С. искал да остава в това жилище, когато идвал в България. Имало много малко неща, които да бъдат довършени преди да се пренесат изцяло там. Свидетелката сочи, че тя и съпругът й купили апартамента на Л. *** и с парите от покупката П.и Л. ***, тъй като П.бил неподвижен, а жилището на ул. „Кръстю Сарафов“ било без асансьор, а това в района на „Кръста“ с асансьор. Свидетелката сочи, че за Е.И. за първи път чула, когато С. изгонил М.от апартамента на ул. Кръстю Сарафов.
Според
показанията на свидетеля Н.Д.той е съпруг на В.Г., на която Л. е сестра, а П.му
бил баджанак. Свидетелят сочи, че октомври 2006 г. Л. и П.се оженили и заживели
в нейния апартамент на ул. „********, на 4 етаж. П.решил да си похарчи
спечелените пари в САЩ. Свидетелят сочи, че П.получил пареза
и на двата крака и легнал болен и решил да закупи жилището на ул. „********,
което намерил чрез свой приятел – Н.Г., с когото били емигранти в САЩ. Когато
купили жилището в него живеели братът на Г.– Г. Г.и Е.Г.,
като Г. починал април месеца, а Е.останала там до края на годината, тъй като
условието било тя да остане докато се закупи жилище за нея. В края на годината
започнал ремонта и П.си изнесъл багажа там, като било почти готово за живеене,
но състоянието на П.се влошило и през 2008 г. той заминал за САЩ, за да се
лекува, като ключовете от този апартамент останали в Л.. Тя направила опит да
го отдаде под наем, но обявата стояла не повече от 10 дни. През 2009 г.
племенникът на П.С. се появил от САЩ, където работел като общ работник, като
свидетелят сочи, че Л. го питала дали да му даде ключ от апартамента на П.и по
негов съвет тя му го дала и той останал да живее там. В последствие С. пак
заминал за САЩ и й оставил ключовете от апартамента. По-късно С. започнал да се
кара с Л., тъй като искал апартамента на ул. Кръстю Сарафов да остане за него.
В последствие свидетелят сочи, че Л. му се е обадила да дойде и П.му разказал,
че племеникът му С. го е измамил – с двама души го
излъгали и го изнесли с количката, за да го водят на лекар, а го завели при
нотариус и го накарали да подпише завещание и му завещал по ½ част от
двата апартамента. Около 20 дни след това П.съставил саморъчно завещание в
полза на Л., в което посочил завещанието на С. да не се зачита, тъй като го е
измамил. Около година след това Л. се консултирала с нотариус и той я
посъветвал най-добре да се състави брачен договор и когато П.се върнал от
Америка такъв бил подписан в дома им, тъй като П.бил с пареза,
но с акъла си. Свидетелят сочи, че знае, че след смъртта на П.С. водил дело
срещу Л. за делба , въпреки че знаел за брачния договор. Свидетелят Д.сочи, че
знае, че в жилището живее С., който въобще не плаща сметки и „Топлофикация“
искала да запорира пенсията на Л.. Д.сочи, че Е.И.
за първи път го видял по предходното дело, което той завел за давностно
владение и се основали на фалшиво пълномощно. Във връзка с това дело и пред Р.Х.
– бивш адвокат, с отнети права, Е. заявил, че няма нищо общо с апартамента, а
двамата с Р.Х. са завели делото, за да помогнат на С., Р.Х. движел нещата.
В протокол от о.с.з., проведено на 30.10.2018 г. лист 142 от делото по време на разпита на свидетеля Д.е посочено, че лицето Х. е изгонено от залата.
Установява се от представеното по делото копие от адресна карта на Е.М.И. – лист 167 от делото, че той е регистриран на адрес гр. София, ул. ********, ет. 2 на 22.06.2015 г. като вписването е станала въз основа на декларация на С.К.П., в качеството му на собственик на апартамента – декларация лист 169 от делото.
По делото е представено нотариално завещание акт № 5/23.10.2010 г., с което П.И.П. завещал целите си дялове от описаните в него недвижими имоти, сред които и процесния, на С.К.П.. Видно от декларация от 16.01.2014 г. подадена от С.К.П. той е декларирал собственост върху ½ идеално част от процесния апартамент № 3, находящ се в гр. София, ул. ********, ет. 2 по силата на нотариално завещание от 23.10.2010 г.
На 01.04.2014 г. С.К.П. е предявил срещу Л.И.П. иск за делба на процесния апартамент, както и на апартамент № 65, находящ се в гр. София, бул. ********, като с влязло в сила решение от 01.03.2016 г. по гр.д. № 17046/2014 г. по описа на СРС, 34 състав искът за делба е отхвърлен.
При така установеното фактическа страна, от правна
страна съдът намира следното:
Предявен е иск за установяване в полза на ищеца на право на собственост върху недвижим имот въз основа на изтекла в негова полза придобивна давност, като с оглед фактическите твърдения в исковата молба се касае за упражняване на недобросъвестно владение – за придобивна давност по чл. 79, ал.1 ЗС. За основателността на иска в тежест на ищеца беше да докаже при условията на пълно главно доказване, че е упражнявал спокойно, непрекъснато / или прекъснато за срок по-кратък от 6 месеца/ и необезпокоявано фактическа власт върху процесния имот за период от поне 10 години, с намерение да го свои.
На първо място съдът намира, че от събраните по делото доказателства не се установява ищецът да е установил фактическа власт върху процесния недвижим имот. В тази връзка следва да се посочи, че това е вторият предварителен договор, на който ищецът в исков процес са позовава на установено владение и изтекла в негова полза придобивна давност. По гр.д. № 7931/2015 г. по описа на СГС, І-17 състав Е.М.И. е твърдял, че е установил владение върху имота, въз основа на предварителен договор, сключен със собствениците на имота на 06.06.2005 г., който договор е установено, че е подписан от името на продавача от лице, което не е подписало документа, т.е. документът е бил неистински, за което деяние ищецът Е.И. е освободен от наказателна отговорност и му е наложена административно наказание по реда на чл. 78 а НК. В настоящия процес ищецът твърди, че е установил фактическата власт върху същия имот две години по-късно – на 25.09.2007 г., която дата съвпада с датата, на която имотът е продаден на П.И.П. с нотариален акт № 189/25.09.2007 г. Самите фактически твърдения на ищеца в двата искови процеса са противоречиви, като твърдението за установено непрекъснато владение за периода 06.06.2005 г. – 06.06.2015 г. изключват необходимостта от ново установяване на владението в рамките на този период от същия владелец.
От доказателствата по делото, поради непредставяне на оригинал в предоставения и продължен срока по чл. 183 ГПК, е изключено като доказателство пълномощно от П.И.П. в полза на С.К. П.– лист 17 от делото, за което в последствие е въведено твърдение, че е нотариално заверено.
Предвид липсата на доказателства за упълномощаване на С.К.П. да сключи процесния предварителен договор, съдът намира, че същият е сключен от лице без представителна власт. Така сключената сделка до потвърждаването й от мнимо представлявания не може да породи действие, като при липса на доказателства за това – писмено потвърждаване от П.И.П. – по аргумент на чл. 42, ал.2 ЗЗД и предвид смъртта на мнимо представлявания същата е недействителна и не е породила правно действие. От друга страна, от страна на ищеца, чиято е доказателствената тежест в процеса не е проведено и пълно доказване на датата на съставяне на този документ, с оглед оспорването, че е изготвен за целите на процеса. Обратно, от събраните по делото доказателства, съдът намира за доказано, че така представеният договор е антидатиран и съставен единствено за целите на настоящия процес.
Съдът не кредитира показанията на свидетелите доведени от ищеца – С.К.П. и П.Л.Б. по следните съображения.
На първо място, съдът намира за абсолютно нелогични, поради житейската си абсурдност свидетелят да сключи договор за наем със свой приятел за жилище от 126 квадратни метра, в скъп в елитен квартал на Столицата с цел да преспива, когато идва на мачове от гр. Пловдив срещу задължение да извърши ремонт.
На второ място, същата житейска абсурност е налице и в показанията на свидетеля П., в които сочи, че в същия ден, в който чичо му му казал, че си е купил апартамента без негово съдействие от действителния собственик, който сам е видял и различен от ищеца Е.И., свидетелят бил свързал чичо си с Е., за да си върне парите.
На трето място, съдът намира, че показанията на свидетеля противоречат и на изходящи от него самия документи. В о.с.з., проведено на 30.10.2018 г. свидетелят П. сочи, че продължава да ползва имота като наемател на Е.И., който счита за собственик, което обстоятелство е в противоречие с подадената от свидетеля П. данъчна декларация през 2014 г., в която е посочил, че декларира ½ част от имота като свой, а ½ като собствен на Л.И.П., както и с подадената лично от свидетеля П. декларация по чл. 92, ал.3 ЗГП на 22.06.2015 г., в която като собственик той е дал съгласието си Е.М.И. да бъде регистриран на този адрес.
На четвърто място, показанията на свидетеля П. изцяло противоречат на показанията на свидетелите доведени от ответниците.
Съдът кредитира показанията на свидетелите доведени от ответниците по следните съображения. На първо място, показанията на свидетелите М.И.Р.К.и Н.Д.са логични, непротиворечиви помежду си и с останалия доказателствен материал /с изключение на показанията на свидетелите, доведени от ищеца/, пълни и непосредствени. Показанията на свидетелката М.И.са и незаинтересовани.
Във връзка с владението на процесния недвижим имот за процесния период от събраните по делото доказателства съдът намира за установено следното. На 27.09.2007 г. П.К.П., заедно със съпругата си Л.П. е станал собственик и е упражнявал фактическа власт върху процесния недвижим имот. През 2009 г., при завръщането си от САЩ, свидетелят С.К.П., който е племенник на П.К.П., с позволението на собствениците е започнал да живее в процесния имот, като в последствие това е станало и негово семейно жилище с неговата фактическа съжителка – свидетелката М.И.и родените им през 2012 г. деца-близнаци. В последствие отношенията между С.П. и свидетелката М.И.се влошават, той има забрана да приближава жилището и в него остават да живеят свидетелката И.и децата им до лятото на 2015 г., когато С.П. започва да владее имота и до настоящия момент. На 16.01.2014 г. той декларира ½ част от процесния имот като свой.
Към датата на предявяване на иска не е изтекъл и
предвидения в закона 10-годишен срок за недобросъвестно владение, като
същевременно доказателства за противопоставяне/смущаване на това владение са
действията на ответника В.И.Г., с които на 06.11.2015 г. тя е оспорила иска на Е.И.,
по който е образувано гр.д. № 7931/2015 г. по описа на СГС, І-17.
Предвид изводите на съда за неистинност на
показанията на свидетелите С.К.П. и П.Л.Б., както и за изготвяне за целите на
процеса на предварителен договор от 26.09.2007 г. копие от съдебното решение,
предварителен договор от 26.09.2007 г. и протокол от о.с.з., проведено на
30.10.2018 г. следва да бъдат изпратени на Софийска районна прокуратура, на
която за информация следва да се изпрати и копие от представеното по делото решение
по н.а.х.д. № 1808/2019 г. по описа на СРС, н.о., 147 състав.
По разноските.
При този изход от делото ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответниците по 1200,00 лева – разноски за адвокатско възнаграждение, както е на ответника В.И.Г. сумата от 200,00 лева – разноски за вещо лице.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ предявените от Е.М.И., ЕГН: ********** срещу В.И.Г., ЕГН: ********** и Л.И.П., ЕГН: ********** положените установителни искове за собственост по чл. 124, ал. 1, пр. второ ГПК, вр. с чл. 79, ал.1 ЗС за признаване за установено, че ищецът е собственик по силата на упражнено давностно владение в периода 25.09.2007 г. – 17.11.2017 г. на недвижим имот, представляващ апартамент № 3, находящ се в жилищна сграда с адрес гр. София, район „Лозенец“, ул. ********, заемащ целия трети етаж на сградата, с площ от 126,90 кв.м., състоящ се от три стаи, столова, кухня, баня, две антрета и балкон, при съседи: отдолу – М.К.Г., отгоре – тавански помещения, от изток – калкан, и от три страни – външни стени на сградата, заедно с две избени помещения с антре пред тях, при съседи: от изток – В.А., от юг – двор, от запад – мазета на Т., от север – общ коридор, заедно с 27/100 идеални части от общите части на сградата и толкова идеални части от дворното място, съставляващо УПИ VІІ-424, бивш ХVІ, от квартал 63 по плана на гр. София, м. Лозенец ІІІ част, целия с площ от 266,56 кв.м., при съседи: ул. Кръстю Сарафов, Етажна собственост Ал. С., Етажна собственост ********, Етажна собственост арг. ********.
ОСЪЖДА Е.М.И., ЕГН: ********** да заплати на В.И.Г., ЕГН: ********** на основание чл. 78, ал.3 ГПК сумата в размер на 1400,00 лева – разноски по делото.
ОСЪЖДА Е.М.И., ЕГН: ********** да заплати на Л.И.П., ЕГН: ********** на основание чл. 78, ал.3 ГПК сумата в размер на 1200,00 лева – разноски по делото.
ДА СЕ ИЗПРАТИ НА СОФИЙСКА РАЙОННА ПРОКУРАТУРА копие
от съдебното решение, предварителен договор от 26.09.2007 г., протокол от
о.с.з., проведено на 30.10.2018 г. и копие от представеното по делото решение
по н.а.х.д. № 1808/2019 г. по описа на СРС, н.о., 147 състав.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен
съд в двуседмичен срок от връчването на препис на страните.
СЪДИЯ: