РЕШЕНИЕ
№ 256
гр. Перник, 19.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Нина М. Коритарова
при участието на секретаря Цветелина Ч. М.а
като разгледа докладваното от Нина М. Коритарова Гражданско дело №
20211720103673 по описа за 2021 година
Производството e образувано по искова молба на Ч. Й. П. срещу С. Й. А. и А. Т.
А., предявена като насрещна и отделена в настоящото производство, с която се иска да бъде
проглА.а нищожността на договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт за
покупко- продажба на недвижим имот с вх. рег. № 4311, акт. № 73, т. 14, дело № 1906/2016 г.
на Служба по вписванията при Пернишки районен съд и № 54, том. III, рег. № 9038, дело №
436 от 27.09.2016г на нотариус Р. М., рег. Ме.41 в НК, район на действие Пернишки районен
съд, с който С. Й. А. и А. Т. А. са придобили в режим на СИО 4/6 идеални части от
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 55871.505.***.*.** по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. Перник, одобрени със заповед № РД- 18-91/13.10.2008 г. на
изп. директор на АГКК, който обект се намира в с града № 4, разположена в поземлен имот
с идентификатор 55871.***.***, с предназначение на обекта: жилище, апартамент. с площ
55.73 кв.м., представляващ апартамент № **, находящ се в гр. П., ул. „Е. К." в жилищната
сграда - блок № *, на VII етаж, състоящ се от две стаи, кухня и сервизни помещения, заедно
с принадлежащите към този апартамент мазе №**, с обща площ от 3, 60 кв.м. и 2, 474 8
идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху терена, като
сключен при нарушение на нормата на чл. 579, ал. 2 ГПК, евентуално сключен при липса на
воля, липса на съгласие, при накърняване на добрите нрави, евентуално да се унищожи
двустрА.та сделка на осн. чл. 31, вр. с чл. 32 ЗЗД. В исковата молба се излагат твърдения, че
видно от процесния нотариален акт волеизявлението на продавача Й. М. е удостоверено с
положен отпечатък от десния палец и нотариусът е установил, че същият е в невъзможност
1
да изпише пълното си име, но липсва удостоверена невъзможност на лицето да положи
подписа си в нотариалния акт. Според повелителната норма на чл.579, ал.2, вр. ал.1 ГПК
възможността за изразяване на съгласие чрез полагане на пръстов отпечатък е предвидена
като изключение от изискването за изписване на трите имена и полагане на подпис
приложимо само в две, изрично очертани хипотези. Законът не допуска разширително
тълкуване, нито прилагането й като алтернатива на предписаната в чл.579, ал.1 от ГПК
форма, по усмотрение на нотариуса или на страните. На следващо място се сочи, че към
датата на сключване на сделката продавачът е прекарал трикратни съдово-мозъчни
инциденти, с нарушение на говора, световиене, нарушена ориентация за време и място.
Видно от Амбулаторен лист № 1929 от 27.09.2016г. Й. М. в 10, 30 часа е посетил д-р Е. Г.,
като посочената по- горе анамнеза е констатирана в деня на сделката. Неговото психично
съС.ие се изразявало според констатацията на лекаря в тревожно- депресивен синдром.
Поддържа се, че посоченото обективно съС.ие на продавача към времето на сключване на
процесната сделка е обективирано и в Експертно решение № 1854 от 18.10.2016г. Предвид
описаното здравословно съС.ие на продавача се твърди, че процесният договор е сключен
при липса на воля по смисъла на чл. 26, ал. 2 ЗЗД. Прехвърлителят не е могъл да се
ориентира по време и място. Отделно от това в резултат на претърпяните три инсулта е имал
увреда на главния мозък и нарушение в говора и слуха. Твърди се и нищожност на договора
поради липса на съгласие, тъй като продавачът е сключил договора, считайки че подписва
документи, необходими му във връзка с издаването му на ТЕЛК решение. В деня на сделката
същият е посетил своя лекар в съС.ие на невъзможност да се ориентира по време и място и
отвеждането му при нотариус в същия ден е създало в него впечатлението за снабдяване на
документи, необходими му пред експертна лекарска комисия. На следващо място се сочи, че
процесната сделка е сключена при накърняване на добрите нрави. В тази връзка се излага, че
купувачът на имота е дъщеря на продавача, която е добре осведомена за здравословното му
съС.ие и същата се е възползвала от него, сключвайки един неизгоден за продавача договор.
На първо място цената на покупката е 9 000 лева при многократно по-голяма пазарна цена
на имота. От друга страна макар и наличието на запазено право на ползване на имота от
страна на продавача, същият реално никога не се е възползвал от него, тъй като след
сделката е настанен от купувача в дом за възрасти хора в гр. Б.. В условията на
алтернативност договорът се атакува и като унищожаем на основание чл. 31 вр. чл. 32 33Д,
като сключен от дееспособно лице, което при сключването му не е могло да разбира или да
ръководи действията си, като доказателството за недееспособността произлиза от договора.
В случая липсва всякакъв смисъл за изповядване на сделката и в частта на запазване правото
на ползване. Веднага след сделката продавачът е настанен в дом за възрастни хора в гр. Б.,
където по- късно и починал.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпили отговори на исковата молба от С. Й. А. и А. Т.
А., подадени чрез пълномощника им адв. В., с които се оспорват изцяло исковете, като
неоснователни, по подробно изложени съобажения. Обосновава се, че липсва нарушение на
разпоредбата на чл. 579, ал.2 ГПК и не е налице нищожност на договора поради
противоречи със закона. Излагат се доводи, че продавачът е могъл да формира правно
2
валидна воля, изразил е съгласие за сключи именно процесния договор, който има своето
основание и с него не се накърняват добрите нрави. Изразява се становище за
недопустимост, евентуално неоснователност на иска за унищожаване на сделката. Релевира
се възражение за погасяване по давност на всички искове. Сочи се, че ищецът нямат правен
интерес да иска прогласяване на нищожността и унищожаване на договора за частта,
надхвърляща наследствените му права от 2/6 ид. части.
В о.с.з. ищецът редовно призован не се явява лично, представлява се от
процесуален представител по пълномощие адв. Д.М., която поддържа предявените искове и
моли съдът да ги уважи. Претендира сторените по делото разноски и представя списък с
разноски по чл. 80 ГПК.
В о.с.з. ответниците, редовно уведомени не се явяват лично, а се представляват от
процесуален представител по пълномощие адв. Б.В., който моли съдът да отхвърли
предявените искове като неоснователни и недоказани и претендира сторените по делото
разноски, като представя списък с разноски по чл. 80 ГПК.
Съдът приема за установена следната фактическа обстановка въз основа на
събраните и анализираните доказателства по делото:
Страните не спорят, че ищецът Ч. Й. П. и ответницата С. Й. А. са брат и сестра.
Видно от приложените удостоверения за наследници общият наследодател на страните Й. П.
М. е починал на 10.09.2017 г. и е оставил същите за свои наследници. Преди него е починала
неговата съпруга Е. А. М., на 26.09.2004 г., което се установява от представеното
удостоверение за наследници на същата.
Видно от договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата
за държавните имоти Й. П. М. и Е. А. М. са придобили по време на брака си на 10.12.1990 г.
правото на собственост върху процесния недвижим имот и същият съставлява СИО. След
смъртта на Е. А. М., на 26.09.2004 г., имотът бил наследен от нейния съпруг Й. П. М. и от
двете й деца при следните квоти от правото на собственост- 4/6 ид.ч. за съпругът й Й. П. М.
и по 1/6 ид.ч. за всяко едно от двете й деца Ч. Й. П. и С. Й. А.. С нотариален акт за покупко-
продажба на недвижим имот със запазено вещно право на ползване № 54 , том трети, рег.
№9038, дело № 436 от 27.09.2016 г. Й. П. М. прехвърлил правото на собственост върху
своите 4/6 ид.ч. от процесния имот на дъщеря си С. Й. А., която към този момент била в
граждански брак с ответника А. Т. А. със сделка за покупко-продажба и тя станала
собственик на общо 5/6 ид.ч. от правото на собственост върху процесния имот, като същите
станали СИО. Пазарната стойност на сделката била 9600 лв., като данъчната оценка на
недвижимия имот предмет на покупко-продажбата била 27 913,60 лв. Й. П. М. си запазил
пожизнено вещното правото на ползване върху процесния имот. Продавачът бил поставил
отпечатък от десния си палец поради невъзможност за изпише пълното си име.
Видно от представените договори за социални услуги от 12.08.2017 г. малко преди
да почине Й. П. М. е бил настанен в дом за възрастни хора „Ч. С.“ в гр. Б..
Съдът ще обсъди единствено приетите от него две комплексни съдебно-
3
медицински експертизи, тъй като другите изготвени заключения не са били приети и
приобщени към събрания по делото доказателствен материал.
Видно от първата приета КСМЕ обективното здравословно съС.ие на Й. М. да ръководи сам
действията и постъпките си към датата на сключване на сделката е документирано от
невролог - в амбулаторен лист № 1929 /27 . 09 .16 г. като - съС.ие след трикратни исхемични
мозъчни инсулти в Б Л С М А / нарушение на мозъчното кръвообръщение /, с частична
моторна афазия- говорни смущения - засягащи речедвигателния анализатор , чието ядро е
разположено в задната трета на долната извивка на лявото полукълбо, обословено от
диагностицираното нарушено мозъчно кръвообръщение именно в Б Л С М А Болният не е в
съС.ие да изгради сложното съчетание на речевата мускулатура / език ,устни , фаринкс ,
ларинкс/, което е необходимо при моторната реч/ и е затруднен да образува изречения с
правилен граматичен строеж.Амавроза - пълна слепота / увреда на зрителния анализатор по
целия негов ход/Увреда на десния лицев нерв Спастичен двигателен дефицит за десни
крайници.Мултифокална енцефалопатия с вътрешна и външна атрофия / КТ данни от
09.2016 г. / ИБС- ритъмно проводни нарушения A X -3 ст . Хипертонично сърце Захарен
диабет Диабетна полиневропатия. Тревожно депресивен синдром Дезориентация за време и
място .
Установената дезориентация за време и място в съчетание с тревожно депресивен синдром /
амб. лист , издаден от невролог,в деня на сделката/ отговарят на критериите за съС.ие на
„разстройство на съзнанието“, поради което вещите лица приемат, че Й. М. е бил с
нарушена психична годност да разбира свойството и значението на постъпките си.
Причината за смъртта на Й. М. не може да бъде изяснена без аутопсия ,какъвто документ
липсва по делото. Отговорът на въпроса е от компетентността на лекар, специалист по
съдебна медицина.
Й. М. е страдал от двустранно намалено зрение с диагностицирана Глаукома /ЕР на ТЕЛК
/18.10. 2016 г. / - очно страдание. СъС.ие след трикратни ИМИ в БЛСМА с частична моторна
афазия . Амавроза със спастичен двигателен дефицит за десни крайници и увреда на десния
лицев нерв, дезориентиран за време и място с тревожно депресивен синдром
,мултиинфарктна енцефалопатия с вътрешна и външна атрофия - доказани с неврообразно
изследване от м.09 2016 г. ИБС ритъмно проводни нарушения A X -3-ст . Хипертонично
сърце ЗД. При пациента е установен захарен диабет с неврологични усложнения.
Същият е освидетелстван сЕРнаТЕЛК -№1854/18 .10 16 г. като 100 процента увреда на
здравето с чужда помощ пожизнено.
Относно неврологичното страдание Й. М. е имал двигателен дефицит със еластично
повишен мускулен тонус и треперене в дясната ръка което може да затрудни полагане
ръкописен подпис в документите , освен това е диагностициран и с амавроза /пълна слепота
/. Полагането на пръстов отпечатък само по себе си не може да се разглежда като
недвусмислено доказателство за разстройство на съзнанието. Възможно е Й. М. поради
телесното си съС.ие да не е можел да положи подпис, въпреки че е бил грамотен.
Описаната мултиинфарктна енцефалопатия с вътрешна и външна атрофия на мозъка в
резултат на нарушения в мозъчното кръвообръщение от неврологична гл. точка е
здравословно съС.ие , което е би могло да се е отразило на умственото му съС.ие към датата
на процесната сделка .Липсват резултати от извършени специализирани невропсихологични
изследвания Установените увреждания на мозъка, обективизирани в КТ изследване
представляват нарушение на мозъчното кръвообръщение и на хидродинамиката у пациента
/МСБ/ и обуславят разстройства на паметта с дезориентация, смущение в познавателната
способност в праксиса.
Предвид постепеният ход на заболяването може да допусне обсъждане на наличието на
когнитивен упадък вследствие на неколкократните инсулти, дългогодишната хипертония, и
4
захарен диабет. Наличието на когнитивен дефицит, резултат от нарушеното съдово мозъчно
кръвообращение е довел вероятно към процесната дата до нарушение на екзекутивните
функции. Той е бил силно затруднен по отношение предвиждане на далечни последици от
действията си, Нарушеното зрение и затруднения в обслужването, последица от
прекараните инсулти обуславят болестно повишени внушаемост и податливост на
манипулации и зависимост от грижи от околните.
Теоретично остро влошаване в психичното съС.ие може да се свърже с нарушение както в
когнитивното функциониране, така и с нарушение на емоционално-волевата сфера.
Установените когнитивни нарушения разстройват качествено базисните психични функции
на Й. М. и възпрепятстват в максимална степен психичната годност да разбира свойството и
значението на действията си, както и да ги ръководи. Болестните отклонения са в степен и
интензивност, която не му е позволявала да осъзнава интересите си и да ги защитава.
Съгласно изготвената повторна КСМЕ Й. П. М. е страдал от Мозъчно съдова болест.
Хронична мозъчно съдова недостатъчност. Мултиинфарктна енцефалопатия. Вътрешна и
външна атрофия на мозъка. СъС.ие след рецидивиращи инфаркти в БЛСМА/3/ с остатъчна
частична моторна афазия -средна степен ДеснострА. еластична хемипареза.
Екстрапирамиден синдром. Амавроза. Артериална хипертония с кризисно протичане.
ХИБС- ритъмна форма Персистиращо предсърдно мъждене и трептене. Застойна сърдечна
недостатъчност. СъС.ие след инфаркт на миокарда/долен/ Захарен диабет тип 2 с диабетна
полиневропатия. Видно от специализираните медицински прегледи от кардиолог и невролог
непосредствено преди нотариалната сделка-27.09.2016г., Й. М. е в увредено общо съС.ие с
прояви на хроничен стадий на мозъчно- съдовата болест с тотална мозъчна атрофия,
визуализирана с КТ на главен мозък, анатомичен субстрат на съдовата деменция с клинични
изяви от: главоболие, поС.на замаяност, пристъпен световъртеж, нарушена ориентация за
време и място, частична моторна афазия, която се изразява в говорни нарушения с
невъзможност свободно да изразява волята си, да изгражда правилно структурирани
изречения, силно намалено зрение до слепота, с възможна съдова надстройка, за което с ЕР
на ТЕЛК от 18.10.2016г. са определени 100% ТНР с чужда помощ, -еластична пареза на
десни крайници, екстрапирамиден синдром с тремор на ръцете, нестабилна походка със
ситни крачки, тревожно-депресивен синдром
Налице са и прояви на хронична сърдечна недостатъчност -тежест, лесна умора при
обичайни физически усИ., ЕхоКГ за систолна и диастолна дисфункция
В това увредено общо съС.ие и описания неврологичен дефицит, при придружаващо
намалено зрение до слепота не би могъл сам да прочете и анализира предоставената му
информация, да планира и организира действията си, както и да се изразява в писмена
форма, да се ориентира в обкръжаващата среда, нито да изразява свободно легитимна воля.
Към делото не са приложени медицински документи за хода на заболяванията и приложено
лечение след нотариалната сделка. Възможна причина за смъртта на Й. М. е хронична
сърдечна недостатъчност, в стадий на декомпенсация, каквато вече е регистрирана през м.
март 2014г. с изяви на белодробен оток и персистиращо предсърдно мъждене, но
категорично би могла да се установи само с аутопсия.
При съпътстващо намалено зрение до слепота, Й. П. М. не би могъл да положи ръкописен
подпис, както и постави палеца на дясната си ръка сам, активно, осъзнато на правилното
място, освен ако същия е поставен пасивно с чужда намеса, защото същата ръка е с
ограничена подвижност, намалена мускулна сила, повишен мускулен тонус и с невъзможен
захват.
Съдът кредитира изцяло приетите по делото първоначална и повторна КСМЕ, като
изготвени от безпристрастни вещи лица в рамките на тяхната компетентност, които
независимо едни от други са стигнали до безпротиворечиви и еднопосочни отговори на
поставените им задачи.
Видно от показанията на разпитания по делото свидетел нотариус Р. М., при когото е била
5
изповядана процесната сделка, същият е категоричен, че страните са се явили пред него и в
нотариалния акт бил възпроизвел тяхната воля, която била обективирана в този нотариален
акт за покупко- продажба. Й. П. М. няма спомен да познава. Пред залата ответницата му
показала, че й заверявал някакво пълномощно 2-3 години преди това, но няма спомени нито
за купувача, нито за продавача, не ги познава лично. Поради физическо увреждане бил
поставил печата на десния палец на продавача. Не му бил представян документ за неговото
физическо увреждане. Няма камери в кантората. При сделка присъстват той, служителките и
страните по сделката. Сравнително често се налагало отпечатък от палеца, защото особено
при сделките с недвижими имоти, голяма част от прехвърлителите на недвижими имоти
били възрастни хора и голяма част от случаите, тъй като закона изисквала при сделка с
недвижими имоти лицето само да изпише пълните си имена на 6 екземпляра от нотариалния
акт, на две декларация по чл. 264, ал. 1, т.е. осем пъти да изпишат пълните си имена, в много
случаи възрастните хора се затруднявали поради най-различни заболявания, поради което се
поставял отпечатък от десния палец. Лицето категорично било дееспособно в момента на
покупко-продажбата, нотариалния акт изразявал действителната воля, неговата
технологична работа била да натопи палеца в тампона с мастилото и да го завърти – в
конкретния случай даже му направило впечатление, че има голям палец продавача, големи
белези, резки по палеца. Съдът е предявявил на свидетеля копие от нотариалния акт,
приложен в нотариалната преписка. Същият е заявил, че единствено написаното в самия акт
забележка: Продавачът постави отпечатък от десния си палец, поради невъзможност да
изпише пълното си име. Има някакви спомени по отношение на продажната цена, която
била три пъти по ниска от данъчната оценка на продаваемите идеални части от имота, като
мотива на продавача защо продава три пъти под данъчната цена бил „Защото продавам
барабар със себе си и си запазвам правото да го ползвам докато съм жив“. Доколкото си
спомня бил със среден ръст, категорично според него нямал никакви интелектуални
увреждания, от нищо не се бил оплакал, че е доведен насила, категорично според него
описаното в нотариалния акт изразявало действителната му воля. Нотариусите
удостоверявали не само самоличността, но и дееспособността, валидността на действителна
воля за конкретното удостоверяване.
Видно от показанията на свидетелката А. А., която е във фактическо съжителство с ищеца от
2000 г. двамата били живеели при неговия баща предимно, но и в нейното жилище, но
повече при баща му, защото той се нуждаел от грижи и трябвало да се грижат за него. Й. бил
психически нестабилен, не можел да говори, имал 3 инсулта, инфаркт, нуждаел се поС.но от
грижи, трябвало да има човек при него, на моменти изпадал в кризи и не знаел какво прави.
Те били живели при него, купували му храна, водили го на лекар. Той понякога не осъзнавал
какво прави – започвал да чупи, да хвърля. Един път бил счупил входната врата. Губел се в
стаите, излизал в коридора, не можел да се ориентира къде се намира. Хранили го, той не
можел сам да се храни, ходел много трудно, бавно, подпирал се по стените, не разбирал.
Пораженията след инсулта били, че когато му се говорило, той не разбирал в повечето
случаи, трябвало много да му се повтаря. Не можел да говори, много трудно му се разбирало
какво говори. Че не можел да се ориентира, знаели и комшиите, защото когато излезел от
входната врата на асансьора, той се губел, не бил ориентиран. Ч. живеел там, защото се
грижел за баща си. Свидетелката също ходила там. Живеела и при него, и при дъщеря й. С.
и съпругът й имали къща на ул. „П." №**. С. идвала по един-два пъти в седмицата да види
баща си, съпругът й не бил идвал. Когато идвала, тя много му се карала и той се тормозел
още повече от това нещо. Извеждала го на разходка. Ч. също го бил водил на разходка, но
определено Ч. му обръщал повече внимание, защото той живеел там. Посочва, че пенсията я
взимала С., имала пълномощно, като плащаше само сметките за ток, вода и парно. Другите
грижи – храна, дрехи, лекарства купувал Ч., като С. плащала само сметките, а останалите
пари вероятно била ползвала за собствени нужди. След въпросната сделка имало един
период – през 2016 г., в който когато му слагали да се храни, той бъркал в храната с палец и
6
слагал палеца на масата, цапал. Когато го попитал Ч. „Какво правиш?“, той му каза „Сложих
пръстта на ТЕЛК-а при М., а всички знаеели, че при М. не се подписва ТЕЛК. Тогава Ч. се
усъмнил, че сестра му била злоупотребила с неговото съС.ие и отишъл в „Служба по
вписванията“ в Районен съд, за да провери и се оказало, че С. била злоупотребила и баща й
бил прехвърлил неговата половина от жилището - 4/6. След това Ч. обяснил на баща си
какво е направил, Й. изпаднал в много дълбока депресия, поС.но плачел. Повтарял „Излъга
ме, излъга ме“. След това при следващото идване на С., баща й започнал да се държи
агресивно към нея, след което С. започнала да се държи лошо и с Ч.. При всяко идване тя
крещяла, викала, карали се с него. Един път когато Ч. я попитал „Защо излъга баща ми?,
Защо направи така?“, тя започнала да крещи и казваше „Да, да, излъгах, докажи го, докажи
го“ – това били нейни думи, които свидетелката била възприела лично. Един ден Ч. след
като се е прибрал от работа, дошъл при нея и споделил, че когато се е прибрал от работа,
баща му го нямало, видял, че не бил в къщи. След това разбрал от комшии, че баща му бил
при С., както и от нейни комшии, които са му казали, че С. и съпругът й били дошли и
отвели баща им с личния си автомобил против волята му, защото той бил привързан към
дома си и не би тръгнал доброволно другаде. Това се случило през 2017 г., края на юли или
началото на август месец по-точно. Това, че бил в Дом за стари хора разбрали от комшии на
С., които казали, че вече не го виждат там. Разбрали, че го дали в старчески дом, а тя
претендирала, че се грижи много за него, а в същото време го била дала в дом. Чувала как тя
заплашвала баща си когато се карат – „Ти ще ме слушаш, защото ще те дам в старчески
дом“, при което Ч. го успокоявал, че той ще го гледа, че има си дом. Й. бил лежал в болница.
Той бил получил инфаркт на сърцето и бил в болница, преди 2017 година лежал в болница и
за очите. Ч. имал папка с документи в неговата стая, която стая била разбита от С. А. и
папката с документи изчезнала. Баща му му казал, че С. била влизала в стаята. Сигнал в
полицията не били подавали. Стаята била отключена и заключена. Било опитвано вероятно с
някакъв остър предмет да се отвори преди това, защото вратата била леко наранена и
изкривена и от стаята липсвали документи, пари и бижута. Й. към този момент на обира не
бил ориентиран, но при въпроса на Ч. „Кой е идвал тук?“, той повтарял „С., С.“. Това било
преди 2017 г., по-точно 2016 г. Ч. не подал сигнал в полицията. Към 2016 г. Й. не можел да
говори, казвал само думи. Понякога не разбирал въпросите им, понякога ги разбирал. Когато
изпадал в кризи, не осъзнавал какво прави. Лекарствата се купували с рецептурна книжка –
пиел хапчета за кръвно, за диабет, за сърцето, за инсултите – пиел много лекарства, имал
цяла торба с хапчета. Й. имал телково решение – лично свидетелката била отнесла
документите за последното телково решение и лично тя го водила на лекар. Точно дата и
месец не помни, но лично тя го водила на лекар за очите, за глаукомата, след това отнесла
документите за телковото решение, за което той твърди, че е подписал, като е положил
палеца си. За неговата хигиена се грижел Ч.. Й. ходил трудно, но се обслужвал сам.
Телесното увреждане на Й. се състояло в това, че не можел да ходи, ходил много трудно,
боляли го краката. След инсулта имал изтръпвания на крайниците. След инфаркта той дълго
време се възстановявал, след изписване от болницата дълго време лежал, ставал, но бил
трудно подвижен, Ч. му помагал да отиде до тоалетната, до банята. Тогава Ч. му помагал да
се къпе. Инсулта единия Й. претърпял преди 2000 г. Другия инсулт - 2000 г. Последния
инсулт, който бил получил, бил 2000 г., а другите два преди това. Й. след 2014 г. много се
влошил. Затруднило му се ходенето, не можел да излиза сам, отивал сам до банята, но се
подпирал по стените, започнал да трепери, започнал да не разбира. Съседите знаели за тези
негови проблеми. Когато Ч. извеждал баща си навън на разходка, имало съседи отвън, те го
виждали.
Видно от показанията на разпитания по делото свидетел М. К., който познава С. и Ч., от
детска възраст, защото са съседи в Перник. Познава и Й.. Знае, че той почина през 2017 г.
Преди да почине Й., С. се грижела за него. Първоначално в неговия дом, но имали проблеми
и след това го взела в нейния дом да се грижи за него. Проблемите били, че синът му го
7
тормозил – глад, нанасяне на психически тормоз. За тези неща знае от Й., той се оплаквал и
на С.. Доста често го виждал. Той до последно си бил здрав, можел да си ходи, да се движи.
Последните 17 години знае, че живеел в собственото си жилище заедно със сина му. Не са
били често случаите в които бил ходил в апартамента на Й., но бил ходил в апартамента му.
В негово присъствие отношението било нормално, но доколкото знае, проблемите се
появявали когато бил оставал сам. С. го развеждала поС.но, човека бил разстроен, плачел
непрекъснато. Той бил говорил с Й.. Горе–долу се разбирал говора му, според свидетеля бил
осъзнат за време и място. Той не се бил губил, не бил луд човек. До последно се справял бил
го виждал лично. В блока, в който живеел, отсреща имало парк и той се разхождал там.
Около него имало хора. Но никога не бил виждал сина му или предходната свидетелка да са
с него. Нямал бастун, количка, слухов апарат. На него винаги му казвал „Здравей“, знаел му
името. Били провеждали общи разговори, казвал „Здравей, как си“. Когато дошъл при
нотариус М., свидетелят бил със С. и Й. в кантората на М.. Чакал ги във фоайето. Й. бил в
нормално съС.ие. Доколкото бил запознат, от него била тръгнала тази инициатива за
покупко-продажбата. Помолили го да ги закара до М. и той се съгласил. Според свидетеля
тогава Й. нямал проблеми, говора му можел да се разбере. Тогава разбрал че тръгват към М.,
защото искал да продаде апартамента на дъщеря си, а не на сина си, доколкото разбрал
тогава, защото бил разочарован от сина си. Това мисли, че се случило през 2016 г. От деня на
сделката до неговата смърт го виждал 1-2 пъти, защото С. и А. се грижели за него. От Й.
знаел, че жената, с която живее Ч., го била тормозила, оставал бил гладен, след това се е
оплаквал на дъщеря си какво се случва. Чул бил нещо за откраднати пари и документи. Чул
бил от него, че се съмнява в сина си. Й. като цяло се оплаквал от Ч.. Знае, че между С. и Ч. е
имало дело за домашно насилие. Мисли, че това се случило когато бил жив Й.. Мисли, че Й.
бил удрян от Ч.. Й. бил нормален човек, но бил много разстроен. По спомен бил около
седемдесет и няколко години. Той бил настанен в болница, защото С. и А. правили ремонт в
тяхното жилище и го настанили, когато започнали ремонта. Те оправили течовете и Й.
нямало къде да остане, за много малко време останал в Дом за възрастни хора, след което той
починал. Доколкото знае Й. пиел нормалните за възрастен човек лекарства. На лекар
единствено С. го била водила, случвало се да ги придружава до болницата с колата. Няколко
пъти се било случвало през годините. Около 2015 г. според свидетеля Й. бил добре и доста
запазен за годините си. Не бил чул да се е лекувал в психодиспансер. Когато го докарали при
М., инициативата била негова. Те с М. се познавали от много години. От фоайето имал
видимост към кантората на М.. Те били на затворени врати. Й. с пълното си съзнание бил
влязъл доброволно в кантората. Не знае Й. да бил поставен под запрещение. Когато бил
ходил в апартамента, било по покана на С. или нейните деца. Бил в съседски приятелски
отношения с тях. С. и децата й не били живели в апартамента на Й.. Свидетелят бил ходил в
апартамента на Й. когато го били молили да помогне с нещо – когато била носила торби с
покупки С. или го била водила на лекар. Виждал бил Й. да се разхожда в парка сам -
обикновено събота, неделя, в почивните дни, когато бил тръгвал към Перник. Свидетелят
бил съсед на С. и А. в техния дом, живеели в съседни къщи. Бил отрастнал заедно с техните
деца. Й. живеел в жилището на С. откакто Ч. го изгонил от апартамента. В периода, в който
имал проблеми със сина си – в последните години го виждал да плаче. Откакто сина му се
събрал да живее с въпросната г-жа, виждал го разстроен много често преди да почине. С. и
А. след като взели дядото, защото Й. не искал да живее в собственото си жилище, те
правили ремонт на банята и трябвало да го оставят в Дом, докато направят ремонта. След
сделката бил виждал Й.. И преди сделката и след това го виждал да плаче. Оплаквал се от
сина си.
Видно от показанията на разпитаната по делото свидетелка Р. И. Н., съседка на ответниците,
С. се грижела за Й.. Не била чула Ч. да е водил Й. на лекар. Свидетелката е медицинска
сестра. Работи в детско отделение МБАЛ „Рахила А.“. Когато Й. бил с инсулт, била ходила
с майка й и със С. на свиждане в болницата. Не може да каже точно годината. Поведението
8
на Й. било съвсем нормално, но говора му се засегнал. Когато ходили видяла, че не можел
хубаво да разговаря, повече жестикулирал, опитвал се да говори, С. й превеждала. Й.
свързвал думи в изречение, но не му се разбирало правилно думата да изговори. Била го
виждала последно един –два месеца преди да почине. Като дошъл при С. го виждала
последно. Имало моменти, когато го виждала в седмицата два пъти, той идвал горе, на
къщата. Й. имал няколко инсулта, но третия му засегнал повече говора. За инфаркт не знае,
за инсултите знае, че са няколко. Той се движел, но по-трудно, зрението му било засегнато.
Знае това, защото С. всеки ден ходила да му готви, да му чисти, да го води на разходка,
защото вече трудно движел краката. Проходилка не го виждала да ползва, не го виждала с
количка или с бастун. Той винаги като я видел се усмихвал, посочвал й да седна. Виждала ги
със С. и в градинката при коня на пейките, двамата. Не била виждала Ч. и жената му да го
водят на разходка. Й. напоследък много се ядосвал, че така се случвали нещата, за
нападенията като заговорили все махал с ръка, личало си че го е яд, че се случвали тези
неща. Свидетелката не била присъствала на нападението, но С. й била споделила, че
приятелката на Ч. първа я била нападнала. Й. много се притеснявал, че се случвали тези
неща. Била ходила в апартамента само със С., когато отнасяли напазаруваното от С..
Специално жената, с която Ч. живеел, никога не я заварвала там. Ч. бил там и си имал стая,
С. ходила и им чистила, готвила им. Преди това не знае да е заключвал стаята. С. много
страдала, че не искала този апартамент за нея, но за да не остане баща й на улицата го
направили, казвала че пак ще остави апартамента на брат си. С. казвала, че й е жал за баща
й. Й. осъзнавал нападението, съвсем си бил адекватен, говорил повече с жестове, изговарял
думи и се подразбирало какво иска да каже. За психиатрично заболяване не знае. Заради
очите лежал в отделението със С.. Тя си движела нещата, събирала си медицинските
документи, водила го на ТЕЛК. Тя се грижела за тях - и за двамата. Не била видяла жената, с
която Ч. живее да го води на лекари. Й. разпознавал образи, защото когато била ходила,
веднага се усмихвал, давал й знак да седне. Когато го питала нещо – как е, добре ли,
говорил свързано, не била забелязала нещо да има. Със слуха не знае, нормално си
говорили, когато го питала нещо, той нормално й отговорил, значи бил чувал. Била разбрала
от С., че били прехвърлили неговата част от апартамента. Когато С. й казала, тя била
поглеждала към него и Й. се усмихвал и бил махал одобрително с ръката /свидетелката
показва с ръката си/. Според нея Й. разбирал това, което казвал. Съвсем адекватен човек бил
за нея, съвсем нормално си разсъждавал. Напоследък, като заговорил за нападение, си
личало по физиономията му, че страда. Й. последните 2-3 години преди смъртта му
свидетелката го виждала да идва в дома на С.. В този период го виждала да плаче когато се
заговорили за действията на Ч. – в неговия дом, той бил много тъжен, виждала го да плаче.
Това било преди да се премести в дома на С.. Преди смъртта на Й., С. започнала ремонт в
къщата и по този повод го изпратила в дом временно, докато приключат. Не била чула Й. да
се е губил като бил излизал от къщи. Не била чула да бил поставен под запрещение.
Видно от показанията на разпитаната по делото свидетелка доктор Е. Г. лекар невролог
издал амбулаторен лист №1929 от 27.09.2016г. с час 10:30 на името на Й. П. М., същата
заявява, че не може да направи заключение дали разбира или не действията си. Тя го
прегледала като лекар, по повод оплаквания. Била писала частична моторна афазия, което не
значило, че не може да говори изобщо. Това означавало частично нарушение в говора, но не
в психиката. Говорът бил в резултат на мозъчна дейност, не на психична. Тя била частична,
т.е. отчасти някои думи не били пълни, най-вероятно. Не могла да бъде напълно сигурна.
Психично тревожно депресивен синдром означавало самото съС.ие на пациента в рамките
на този 20 минутен преглед, явно бил неспокоен, движел се е – това означавало. Нестабилна
СНР означавало рефлекси, което било във връзка с диабетната невропатия. ЧМН:Анавроза
означавало, че било нарушено зрението. Направлението, с което идвал пациента било от
кардиолог. В анамнезата участвали и близките на пациента. Преимуществено пациента се
подписвал, но понякога и негов близък. При всички положения имало близък с него. Щом
бил прекарал инсулти, вероятно и друг път бил идвал при нея, но едва ли я познавал. Не
била личен лекар на пациента, за да я познава. Дори да имало документация при нея, то тя
щяла да е по-рА.. Зависело от инсултите. Явно били леки щом били три. В прегледа не била
9
отразила, че пациентът не бил ориентиран. Явно някой от близките го бил споменал. Не
била схванала нарушена ориентация за време и място. Изпълнявал бил пробите, за да
направи този преглед. Пациентът бил я разбирал какво иска от него. Прегледът бил по-скоро
неврологичен, не бил психиатричен. Ако имало проблем, вероятно трябвало да има
становище от психиатър. Лекарствата, които била изписала не били свързани с този
тревожно-депресивен синдром.
Съдът кредитира показанията на разпитаните по делото свидетели Е. Г. и А. А., тъй като
кореспондират с останалия събран по делото доказателствен материал и в частност с
приетите и кредитирани от съда две КСМЕ. Доколкото показанията на свидетелите Н. и К.
макар и възпроизвеждащи лични впечатления от поведението и здравословното съС.ие на
починалия Й. М. съдържат субективна оценка от страна на свидетелите относно тези факти,
чието установяване е предмет на специални медицински познания и изследвания
противоречат на изводите на приетите и кредитирани от съда две КСМЕ съдът не ги
кредитира като достоверни.
Поради тази причина съдът кредитира и частично показанията на разпитания по делото
свидетел нотариус Р. М., който е изповядал атакуваната сделка единствено в частта относно
спазване на предвидената процедура и правилата на нотариалното производство, както и
относно наличието на обективна физическа невъзможност на продавача да подпише
нотариалния акт обусловил необходимостта същият да постави отпечатък от палеца на
дясната си ръка, тъй като в тази част кореспондират със събрания по делото доказателствен
материал и с кредитираните от съда КСМЕ. В останалата си част относно съС.ието, в което
се е намирал продавача и способността му да разбира свойството и значението на постъпката
си и да я ръководи не ги кредитира, тъй като противоречат на останалия доказателствен
материал и на най-вече на кредитираните от съда КСМЕ.
С оглед на така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:
По допустимостта на предявените искове.
Съдът счита, че предявените искове се явяват частично недопустими досежно разликата над
наследствената квота на ищеца от ½ ид.ч. от процесния имот до пълния предявен размер на
исковете от 4/6 ид.ч. от правото на собственост върху процесния имот предмет на
атакуваната прехвърлителна сделка. Съображенията затова са следните:
Съгласно чл. 26, ал. 2 ГПК, освен в изрично предвидените от закона случаи, никой
не може да предявява от свое име чужди права пред съд. В този смисъл, за ищеца, предявил
искове за прогласяване нищожността, евентуално унищожаемостта на извършена от
наследодателя му разпоредителна сделка с недвижим имот, е налице правен интерес и той е
процесуално легитимиран да предяви тези искове, когато твърди и представя доказателства,
че е собственик на целия или на съответната ид.част от имота. В тази предметна рамка той е
процесуално легитимиран и има правен интерес да води исковете за нищожност или
унищожаемост - до размера на своето право на собственост, което твърди и чиято защита
търси по съдебен ред. С определение № 569/14.12.2012г., постановено по ч.гр.д.№ 593 по
описа за 2012 г. на ВКС, Второ г.о. е даден отговор на въпроса за допустимостта на предявен
иск за нищожност, евентуално унищожаемост на правна сделка тогава, когато са предявени
от един наследник против друг наследник по закон, до размера на наследствената част на
ищеца по делото, като е прието, че е допустимо предявяване на иск за нищожност,
евентуално унищожаемост на правна сделка тогава, когато са предявени от един наследник
против друг наследник по закон, до размера на наследствената част на ищеца по делото, тъй
като за тази част от наследствените права върху конкретен имот от наследството за него
съществува правен интерес от предявяването на исковете.
10
В този смисъл по чл. 140 ГПК е било указано на ищеца, че следва да посочи дали
иска прогласяване на недействителността на сделката до обема на неговите наследствени
права и посочи същите или изцяло като обоснове правния си интерес затова. Същият в
първото по делото открито съдебно заседание 25.02.2022 г. е заявил, че претендира
прогласяване на нищожност респ. унищожаемост на целия договор без да обоснове правния
си интерес от това, нито да твърди, че само той е собственик на 4/6 ид.ч. от процесния
недвижим имот, поради което исковете му досежно разликата над наследствената квота на
ищеца от ½ ид.ч. от процесния имот до пълния предявен размер на исковете от 4/6 ид.ч. от
правото на собственост върху процесния имот предмет на атакуваната прехвърлителна
сделка се явяват недопустими поради липса на правен интерес.
По основателността на приетата за допустима част на предявените искове
съобразно ½ идеална част от наследствената квота на ищеца:
Предявени са искове с правна квалификация чл. 26, ал.1 предл. 3 и ал.2, предл. 2 и
3,вр. с чл. 579, ал.2 ГПК и чл. 31, ал.1 ЗЗД. Начинът за съединяване на искове за
недействителност на сделка, независимо от поредността и съотношението, които е посочил
ищецът, са предявени в условията евентуалност – ако сделката е нищожна на едно
основание, то последващото прогласяване на недействителност на друго основание е
безпредметно. Съдът е длъжен да разгледа основанията на нищожност според тежестта на
сочения от ищеца порок в поредност от най-тежкия (противоречие със закона или
заобикалянето му) през по-леките, каквито са липсата на основание, липса на съгласие,
привидност, невъзможен предмет, противоречие на морала или липсата на форма. Съдът е
разпределил доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти, както следва:
Предмет на доказване от ищеца по исковете по чл. 26 ЗЗД за прогласяване нищожността на
договора са обстоятелствата, на които основава исковете си, свързани с това, че: 1/ липсва
съгласие за сключването, т.е. двете насрещни волеизявления на страните не съвпадат, тъй
като се отнасят до различен предмет. Изявлението на продавача е без намерение за
обвързване. 2/ договорът накърнява добрите нрави, т.е. нарушават се неписани морални
норми за поведение в обществото, етични възгледи и правила за поведение, които не се
налагат със силата на закона и съответно нямат задължително действие, но се отнасят към
господстващия морал в обществото на съответния етап на развитието му и съществуват като
общи принципи или произтичат от тях; 3/ поради нищожността на нотариалното
удостоверяване съгл. 576, вр. с чл. 579, ал.2, вр. ал.1 ГПК е нарушено изискването за
съдържание на нот. акт, което води до неспазената специална форма за действителност на
сделката. Предмет на доказване от ищеца по иска за унищожаемост по чл. 31 ЗЗД е, че
прехвърлителят към момента на сключване на сделката не е могъл да разбира и ръководи
действията си, като преди смъртта му е било поискано поставянето му под запрещение или
доказателството за недееспособността произлиза от процеснния договор. Всяка от страните
следва да докаже възраженията и твърденията си
По исковете с правно основание чл. 26, ал.2, пр. 2 и чл. 31 ЗЗД
Правната квалификация на иска се дава от съда на база фактическите твърдения на
11
страните, като посочената от страните не го обвързва. С решение №143/16.12.2019 по дело
№2729/2018, Върховният касационен съд, ГК, III г.о. се е произнесъл по въпроса „ За
съотношението между основанието по чл. 26, ал. 2, изр. 1, пр. 2 ЗЗД и чл. 31, ал. 1 ЗЗД,
когато с предявения иск увреденият твърди, че поради слабоумие е в трайна неспособност да
разбира или да ръководи онези свои правни действия, които изискват умствена
пълноценност и в такова съС.ие е сключил атакуваната сделка“. Приел, че унищожаем на
основание чл. 31, ал. 1 ЗЗД е договорът, сключен от дееспособно лице, което към
сключването му не е могло да разбира или ръководи действията си, а причината за това
съС.ие е преходна, кратковременна. Нищожен на основание чл. 26, ал. 2, изр. 1, пр. 2 ЗЗД е
договорът, сключен от дееспособно лице, което към сключването му не е могло да разбира
или ръководи действията си, а причината за това съС.ие е трайна (душевна болест или
старческо слабоумие). Правото на иск по чл. 31, ал. 1 ЗЗД се погасява с 3-годишна давност.
Тя започва да тече от деня на сключване на договора. ( чл. 32, ал. 2 ЗЗД) . Правото на иск по
чл. 26, ал. 2, изр. 1, пр. 2 ЗЗД не се погасява по давност. За да отговори на поставения въпрос
е извършил сравнителен анализ на нормите на чл. 26, ал. 2, изр. 1, пр. 2 ЗЗД и чл. 31, ал. 1
ЗЗД, като е приел, че от тях може да се изведе общност и тя е основанието за
недействителност, а именно: липсата на воля. В практиката си ВКС е провел
разграничителния критерий- в т.нар. „съзнавано“ и „несъзнавано отсъствие на воля“ като
разликата между нищожността на сделката поради липса на съгласие и унищожаемостта
поради неразбиране на значението на действията е в субективния момент – в първия случай
липсата на воля е съзнавана (мислена уговорка, шега или насилие, когато е налице пълна
липса на валидно съгласие за сключването на договора), а във втория – неосъзната“. Приел е,
че провеждането на този критерий води до несправедливи резултати и поставя във втората
група случаи (на „несъзнавано отсъствие на воля“) дееспособното лице, които към
сключването на договора не е било в съС.ие да разбира и/ или да ръководи действията си, а
съС.ието му е трайно (причината е в душевна болест или старческо слабоумие). При т.нар.
„съзнателна липса на воля“ дееспособното лице, а и неговите наследници по закон,
разполагат с неограничена във времето възможност да предявят иска по чл. 26, ал. 2, изр. 1,
пр. 2 ЗЗД. За разлика от дееспособното, но слабоумно лице, за което неспособността да
разбира или да ръководи действията е трайна и характерна.На основание чл. 31, ал. 1 ЗЗД, то
следва да упражни по съдебен ред правото на унищожаване в краткия 3-годишен срок на
погасителната давност с начало деня на сключване на договора ( чл. 32, ал. 2 ЗЗД) . Едва ли
законодателят разчита, че в този период лицето, което макар и дееспособно, е в трайна
невъзможност да разбира или ръководи действията си, ще изпадне в съС.ие на т.нар. „светъл
момент“. Едва ли законодателят разчита и на това, че в 3-годишния срок на погасителната
давност заинтересувано лице или прокурор ще иницира и проведе успешно производство за
поставяне под запрещение, за да е възможно искът по чл. 31, ал. 1 ЗЗД да бъде предявен от
настойника или със съдействието на попечителя. Действието на решението за поставяне под
запрещение е конститутивно, не установява от кога е могло лицето да се постави под
запрещение, а успешното провеждане на иска по чл. 5 ЗЛС е без значение за сключените
договори преди влизането му в сила (ППлВС № 5/ 13.02.1980 г.).Още по-малко може да се
12
приеме законодателят да е разчитал, че в тези случаи ответникът по иска ще съобрази
неравностойното положение на съконтрахента си, ще го пожали и по моралноетични
съображения ще спести възражението за погасителна давност или че всеки подобен случай
може да се разреши на плоскостта на злоупотребата с право (така както е решение № 59/
24.07.2013 г. по гр.д. № 392/ 2012 г. на ВКС, IV-то ГО). Приел е, че провеждането на този
разграничителен критерий поставя сред адресатите на чл. 31, ал. 1 ЗЗД значителна група
дееспособни лица, за които съдебната защита чрез иск за унищожаване на договора по чл. 31,
ал. 1 ЗЗД е обективно невъзможна или среща значителни затруднения, доколкото изисква
успешното провеждане на иска по чл. 5 ЗЛС. Тези лица, макар и дееспособни (по
действащото ни право дееспособността се придобива по формален критерий – навършването
на 18-годишна възраст) поради своите душевни заболявания са в неравностойно положение.
Следователно провеждането на критерия „несъзнавана липса на воля“ води до нетърпимия
правен резултат погасителната давност да (из)тече по отношение на физически лица, които
са в невъзможност или са съществено затруднени да защитят правата си, засегнати от
„унищожаемия“ договор, а да не тече за случаите на т.нар. „съзнавана липса на воля“, в
която подадат все дееспособни лица, за които исковата защита не е изключена или
затруднена.В приложното поле на основанието за нищожност по чл. 26, ал. 2, изр. 1, пр. 2
ЗЗД попадат случаите, в които лицето е дееспособно, но поради душевна болест или
старческо слабоумие е в трайна неспособност за разбиране или ръководене на действията
(душевна болест или старческо слабоумие). Различно е разрешението, дадено от ВКС в
следните съдебни актове: С решение № 157 от 24.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 252/2015 г.,
III г. о., ГК е допуснато касационно обжалване по въпроса "От кой момент и за кого започва
да тече срока по чл. 32, ал. 2 , във вр. с чл. 31, ал. 1 ЗЗД, когато е установено, че
психическото съС.ие на лицето, което не е могло да разбира и да ръководи действията си, се
дължи на заболяване, попадащо сред изброените в чл. 146, ал. 1 от Закона за здравето ,
лицето е страдало от него преди и след сключване на сделката, но по надлежния ред е
поставено под запрещение след извършване на сделката? Прието е, че съгласно чл. 32, ал. 2
от ЗЗД правото да се иска унищожение се погасява с три годишна давност. Началото на
погасителната давност е изискуемостта или друг факт, определен в закона, до настъпването
на които давностния срок не тече. В закона е определен един общ факт - деня на сключване
на договора и няколко специални - в зависимост от основанието за унищожението.
Регламентираната специална давност касае следните лица: 1. лице, което не е навършило
пълнолетие и за него правото да иска унищожение започва да тече от деня на навършване на
пълнолетието, 2. поставеният под запрещение, който придобива правото да иска
унищожение от деня на вдигане на запрещението, 3. лицата, които са сключили сделката при
грешка и измама и те имат право да се иска 6 унищожението й от датата на откриване на
грешката или измамата, както и 4. лицата, които са сключили сделка при заплашване, за
които давността се брои от деня, в който то е престанало. За лицата, които са сключили
сделката при условията на чл. 31, ал. 1 от ЗЗД /т. е. без да могат да разбират и да ръководят
действията си, но не са поставени под запрещение/ законодателят не е определил специална
давност. В теорията и практиката се приема, че тъй като те са дееспособни, за тях е
13
приложима общата давност - от сключване на сделката /вж. решение № 487 от 9.01.2012 г. по
гр. д. № 1764/10 г. на IV г. о. и решение № 59 от 24.07.2013 г. по гр. д. № 392/12 г. на IV г. о.,
постановени по чл. 290 от ГПК /. На поставения въпрос е отговорено, че дори и в случая,
когато невъзможността на лицето да разбира и да ръководи действията си не е временна, а се
дължи на заболяване, попадащо сред изброените в чл. 146, ал. 1 от Закона за здравето и от
това заболяване лицето е страдало преди и след сключване на сделката, но по надлежния ред
не е било поставено под запрещение, давностният срок по чл. 32, ал. 2 , във вр. с чл. 31, ал. 1
ЗЗД тече от сключване на сделката. В случая справедливият резултат не може да бъде
постигнат без създаване на нарочна законодателна уредба, уреждаща настоящата хипотеза.
За разлика от законодателя, който следва да намери начина, по който да защити интересите
на лицата, които поради заболяване са неспособни сами да се защитят, съдът може само да
прилага вече създадените правни норми, с което гарантира правната сигурност. С решение
№ 59 от 24.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 392/2012 г., IV г. о., ГК е допуснато касационно
обжалване по въпроса : за началния момент на давностния срок по чл. 32, ал. 2 ЗЗД на иска
за унищожение на договор, когато страната към момента на сключването му не е могла да
разбира или да ръководи действията си и това съС.ие е трайно и продължава до предявяване
на иска, като ищецът преди това е бил отстранен от имота, предмет на сделката от
съконтрахентите. Даденият отговор е в следния смисъл: В хипотезата на чл. 31, ал. 1 ЗЗД е
налице невъзможност да се волеобразува по причини, дължащи се на душевна болест, когато
лицето формално се води дееспособно. Без значение е продължителността на това съС.ие.
Важното е към момента на извършване на сделката лицето да не е действало съзнателно и
разумно. Когато запретените нямат назначен настойник тригодишната давност започва да
тече от датата на вдигане на запрещението, а против запретените с назначен настойник - от
датата на сделката. Когато лицето изобщо не е поставено под запрещение, погасителната
давност за правото да се иска унищожение тече от момента на сключване на сделката -
лицето, действало при условията на чл. 31, ал. 1 ЗЗД е е формално дееспособно до
поставянето му под запрещение. - С Решение № 309 от 14.07.2011 г. на ВКС по гр. д. №
1890/2010 г, Върховният касационен съд, състав на IV г. о., ГК е приел следното : Когато се
атакува действителността на упълномощителна сделка за разпореждане с недвижим имот с
твърдения, че едно дееспособно физическо лице - упълномощител (за който не се твърди, че
е поставен под запрещение), към момента на сключването на атакуваната сделка не е могло
да разбира и ръководи действията си поради тежко увреденото си здравословно и
психическо съС.ие, е наведено основание за унищожаемост по чл. 31 ЗЗД , това е правната
квалификация на иска. Такива твърдения не могат да се подвеждат под основанието "липса
на воля" за извършване на упълномощителната сделка, обуславящи квалификация по чл. 26,
ал. 2 ЗЗД, тъй като липсата на воля (при едностранните сделки) и на съгласие (при
договорите) трябва да е съзнателна (съзнавана). - С решение № 813 от 7.09.2011 г. на ВКС по
гр. д. № 256/2010 г., IV г. о., ГК е допуснато касационно обжалване по въпроса :. по въпроса
за приложението на чл. 26, ал. 2 пр. 2 и чл. 31, ал. 1 от ЗЗД - нищожен поради липса на
съгласие или унищожаем е договорът, сключен от дееспособно лице, ако то при сключването
му не е могло да разбира и да ръководи действията си. За да даде отговор, съдът се е позовал
14
и е споделил на практиката обективирана в решения № 148/10.III.1997 г . по гр. д. №
1192/1996 г. на ВКС I ГО, № 488/07.Х.2003 г . по гр. д. № 11/2003 г. на ВКС I ГО и №
2/23.III.2004 г . по гр. д. № 466/2003 г. на ВКС II ГО, съгласно която сделката /договорът/,
сключен от дееспособно лице, което не е могло да разбира и да ръководи действията си,
подлежи на унищожаване, а не е нищожна, хипотезата по чл. 26, ал. 2 от ЗЗД има предвид
съзнателна липса на съгласие. Констатираното противоречие в практиката на Върховния
касационен съд, е обусловило образуването на тълкувателно дело № 5/2020г. на ОСГТК на
ВКС по въпроса: за приложението на чл. 26, ал. 2 пр. 2 и чл. 31, ал. 1 от ЗЗД - нищожен
поради липса на съгласие или унищожаем е договорът, сключен от дееспособно лице, ако то
при сключването му е било в съС.ие на трайна неспособност да разбира или да ръководи
действията си, като следва да се посочи, че с ТР 5/2020 г. ОСГТК на ВКС е дадено
задължително за съда тълкуване, че договор, сключен от дееспособно лице, ако то при
сключването му е било в съС.ие на трайна неспособност да разбира или да ръководи
действията си е унищожаем на основание чл. 31, ал. 2 ЗЗД. В мотивите на това решение е
посочено, че ЗЗД предвижда, че нищожни са договорите, при които липсва съгласие /чл. 26,
ал. 2, изр. 1 пр. 2 ЗЗД/, а са унищожаеми договорите, сключени от дееспособно лице, ако то
при сключването му не е могло да разбира или да ръководи действията си/ чл. 31, ал. 1 ЗЗД/.
Унищожението на такъв договор, съгласно разпоредбата на 31, ал. 2 ЗЗД, не може да се иска
след смъртта на лицето, освен ако преди смъртта е поискано поставянето му под запрещение
или ако доказателството за недееспособността произлиза от същия договор. Съобразно чл.
32 ЗЗД, унищожение може да иска само страната, в чийто интерес законът допуска
унищожаемост. Правото да се унищожение се погасява с 3 годишна давност, която започва
да тече от деня, в който лицето е навършило пълнолетие, запрещението е било вдигнато,
грешката или измамата са били открити или заплашването е престанало, а в останалите
случаи- от деня на сключване на договора. Ответникът по иск за изпълнение на унищожаем
договор може да поиска унищожението чрез възражение и след като давността е изтекла.
Кратката 3 годишна давност за правото да се иска унищожение от лицата, които формално са
дееспособни, но при които невъзможността да разбират или ръководят действията си е
трайна и/или необратима, цели своевременно и за много по-кратък период от 3 години да се
вземат мерки, за да могат да бъдат охранявани в цялост техните интереси и същевременно
да се защитава правната сигурност. Според законодателя, бездействие в продължение на
повече от три години е недопустимо. Липсва съгласие по смисъла на чл. 26, ал. 2 пр. 2 ЗЗД,
когато външно волята на дееспособно лице е обективирана чрез надлежно поведение, но зад
изявлението липсва вътрешно волево решение. Волеизявленията са направени и съвпадат,
но някое от тях или и двете са направени при "съзнавано несъгласие"-без намерение за
обвързване. Когато договорът е сключен от дееспособно лице, ако то при сключването му не
е могло да разбира или да ръководи действията си, договорът е унищожаем, тъй като е
дадено съгласие, но без разум /липсва елемента "съзнаване". Ето защо фактическия състав
на чл. 31, ал. 1 ЗЗД по естеството си е проявление на несъзнавана липса на воля.
При направеното тълкуване е изведен извод, че няма легални, теоретични или
практически основания да се приеме, че договорът, сключен от дееспособно лице, ако то при
15
сключването му е било в съС.ие на трайна неспособност да разбира или да ръководи
действията си, е нищожен, а не унищожаем. Трайна неспособност да разбира или да
ръководи действията си на продавача по атакуваната сделка Й. М. се установява безспорно
от констатациите на двете кредитирани от съда КСМЕ.
В светлината на горното тълкуване, задължително за съда, то предявеният иск по
чл. 26, ал.1, предл. 2 ЗЗД е неоснователен. Същото очевидно касае евентуалната
унищожаемост на договора, като следва да се посочи, че лицето е починало, по делото
липсват данни приживе да е искано поставянето му под запрещение и от съдържанието на
сключения договор по никакъв начин не следва извод за наличие на предпоставките по чл.
31 ЗЗД.
По изложените съображения, искът по чл. 26, ал. 2, предл. 2 ЗЗД е неоснователен и
следва да се отхвърли.
С отхвърлянето на иска по чл. 26, ал. 2, изр. І пр. 2 ЗЗД настъпва вътрешно
процесуалното условие за разглеждане на предявения в условията на евентуалност иск.
Относно иска по чл. 31, ал. 1 ЗЗД:
Съгласно чл. 31, ал. 1 ЗЗД, унищожаем е договорът, сключен от дееспособно лице,
ако то при сключването му не е могло да разбира или да ръководи действията си.
В настоящия случай, ищецът твърди, че към датата на процесния договор
неговият наследодател е бил в тежко здравословно и психическо съС.ие след прекарани
инсулти, не е разбирал свойството и значение на документа, който подписва, и че не е бил
дееспособен да се разпорежда с недвижими имоти.
Дееспособността се придобива по формален критерий – съгласно чл. 2 от
Закона за лицата и семейството (ЗЛС), с навършване на 18-годишна възраст лицата
стават пълнолетни и напълно способни чрез своите действия да придобиват права и да се
задължават. Дееспособността може да бъде ограничена или изгубена със съдебно решение.
Решението по чл. 5 ЗЛС действа за всички, но занапред и не засяга сключените договори
(ППлВС № 5/13.02.1980 г.).
Възможно е лицето формално да се води дееспособно, т. е. да не е поставено под
запрещение, но да е налице невъзможност да разбира или да се ръководи действията по
причини, дължащи се на ментални и психични проблеми. Тези причини може да са както
временни (алкохолно опиянение, въздействие на наркотици, интоксикация и др.) така и
трайни (олигофрения, дебилност, алцхаймер, старческо слабоумие). Необходимо е това
съС.ие да е било налице към момента на извършване на сделката. Опорочаващият факт на
волеизявлението в хипотезата на чл. 31, ал. 1 ЗЗД се състои в това, че е извършено при
разстроено съзнание.
Съгласно задължителните разяснения, дадени с Тълкувателно решение № 5 от
30.05.2022 г. по тълк. дело № 5/2020 г. на ОСГТК, ВКС, договорът, сключен от дееспособно
лице, ако то при сключването му е било в съС.ие на трайна неспособност да разбира или да
16
ръководи действията си, е унищожаем на основание чл. 31, ал. 1 ЗЗД. Унищожението на
такъв договор, съгласно чл. 31, ал. 2 ЗЗД, не може да се иска след смъртта на лицето, освен
ако преди смъртта е било поискано поставянето му под запрещение или ако доказателството
за недееспособността произлиза от същия договор.
В настоящия случай, нито преди смъртта на наследодателя на страните е искано
поставянето му под запрещение, нито недееспособността му произлиза от договора (нито
има такива твърдения, нито има такива доказателства). Поради това, искът е неоснователен
и следва да се отхвърли.
По иска с правно основание чл. 26, ал.1, пр. 3 ЗЗД
Съгласно чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД, договорите, които накърняват добрите нрави, са
нищожни. В настоящия случай, ищецът се позовава на нищожност на договора за покупко-
продажба на идеална част от недвижим имот поради накърняване на добрите нрави, с оглед
липса на еквивалентност на насрещните престации. В практиката на ВКС е прието, че
нееквивалентността на престациите е нарушение на добрите нрави, водещо до нищожност
на сделката по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД. Съгласно поС.ната практика на ВКС,
обективирана в редица решения на ВКС, както и в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по тълк.д. №
1/2009 г. на ОСТК на ВКС, добрите нрави са морални норми, на които законът е придал
правно значение, защото правната последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази на
противоречието на договора със закона. Добрите нрави не са писани, систематизирани и
конкретизирани правила, а съществуват като общи принципи или произтичат от тях. Един от
тези принципи е принципът на справедливостта, който в гражданските и търговските
правоотношения изисква да се закриля и защитава всеки признат от закона интерес.
Преценката за нищожност поради накърняване на добрите нрави се прави за всеки
конкретен случай към момента на сключване на договора. Понятието "добри нрави"
предполага известна еквивалентност на насрещните престации и при тяхното явно
несъответствие се прави извод за нарушение, водещо до нищожност на сделката.
В решение № 1444 от 4.11.1999 г. по гр. д. № 753/1999 г. на Пето Г. О. на ВКС е
посочена нееквивалентността на престациите като конкретен пример за нарушение на
добрите нрави, водещо до нищожност на сделката по смисъла на чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, като не
са посочени критерии, по които съдът преценява кога престациите са нееквивалентни до
степен, предизвикваща нищожност на сделката.
В решение № 24 от 09.02.2016 г. на ВКС по гр.д.№ 2419/2015 г., III г. о., ГК, след
анализ на практиката на ВКС, е даден отговор на въпроса кога нееквивалентността на
престациите води до нищожност на договор за продажба поради противоречие с добрите
нрави, като е прието, че само наличието на нееквивалентност на насрещните престации не е
достатъчно, за да се стигне до извода, че сделката е нищожна поради противоречие с
добрите нрави. Приема се, че: "Известна обективна нееквивалентност е допустима, тъй като
свободата на договаряне предполага преценката за равностойността на престациите да се
извършва от страните с оглед техния интерес. Следващата степен на нееквивалентност на
престациите може да представлява сделка, сключена при явно неизгодни условия и ако
страната е в съС.ие на крайна нужда, порокът би бил унищожаемост по чл. 33 от ЗЗД. При
най-високата степен на нееквивалентност на престациите съществува такова съотношение,
че едната от тях е незначителна и практически нулева. Тогава, ако сделката не е симулативна
като прикриваща дарение, тя е нищожна поради противоречие с добрите нрави."
За да е налице нищожност на поддържаното основание - значителна и явна
нееквивалентност на насрещните престации, която води до нищожност поради противоречие
с добрите нрави, неравностойността би следвало да е такава, че практически да е сведена до
липса на престация. За да е налице накърняване на добрите нрави, поради нееквивалентност
17
на престациите, в съдебната практика е възприета изключително голямата разлика в
престациите - в решение № 615 от 15.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1208/2009 г. на III Г. О.
на ВКС например е прието, че нищожност има поради дванадесет пъти по-ниската цена от
пазарната, а в решение 119 от 22.03.2011 г. по гр. д. № 485 по описа за 2010 г. на I Г. О. на
ВКС-при двадесет и осем пъти по-ниска цена. Във второто решение е подчертана
необходимостта от значителна липса на еквивалентност в насрещните престации. По
абстрактен и принципен начин е формулиран критерият за преценка на значителната
нееквивалентност в постановеното Решение № 452 от 25.06.2010 г. по гр. д. № 4277 по описа
за 2008 г. на I Г. О. на ВКС, в което ясно е обяснено, че при сключване на договор за покупко
– продажба на един имот е възможно договорената цена да е равна на данъчната оценка,
независимо, че е по- ниска от пазарната такава, в което се изразява свободата на договаряне
на съконтрахентите, но от друга страна трябва да е налице известна еквивалентност на
насрещните престации, за да не бъдат накърнени добрите нрави, т.е. законът дава рамката на
договаряне. Понятието „добри нрави” предполага известна еквивалентност на насрещните
престации и при тяхното явно несъответствие се прави извод за нарушение, водещо до
нищожност на сделката. ВКС счита, че тази неравностойност би следвало да е такава, че
практически да е сведена до липса на престация. Следователно значителна и явна
нееквивалентност на насрещните престации, която води до нищожност поради противоречие
с добрите нрави, е налице, когато насрещната престация е практически нулева.
В обобщение, с Решението е прието, че известна обективна нееквивалентност е
допустима, тъй като свободата на договаряне предполага преценката за равностойността на
престациите да се извършва от страните, с оглед техния интерес. При най-високата степен на
нееквивалентност на престациите съществува такова съотношение, че едната от тях е
незначителна и практически нулева. Тогава, ако сделката не е симулативна като прикриваща
дарение, тя е нищожна поради противоречие с добрите нрави.
Следователно, за да е налице нищожност на поддържаното основание - значителна
и явна нееквивалентност на насрещните престации, която води до нищожност поради
противоречие с добрите нрави, неравностойността би следвало да е такава, че практически
да е сведена до липса на престация. В настоящият случай продажната цена на 4/6 ид.ч. от
процесния имот е уговорена в размер на 9600 лв., а данъчната оценка на същите се равнява
на 27 913, 60 лв., като продавачът си запазва пожизнено правото на ползване върху имота, а
съкотрахентите са баща и дъщеря и се намират в близки родствени отношения.
Следователно не е налице значителна и явна нееквивалентност на насрещните престации,
която води до нищожност поради противоречие с добрите нрави, неравностойността би
следвало да е такава, че практически да е сведена до липса на престация. Разликата между
продажната цена и данъчната оценка на имота е около три пъти и то при запазване на
правото на ползване пожизнено за продавача, което не може да обуслови такава
нееквивалетност на престациите водеща до нищожност на сделката поради противоречие на
добрите нрави.
По иска с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 3 ЗЗД във вр. с чл. 579 ГПК
Съдът счита, че не е налице и последното релевирано от ищеца основание за
нищожност на атакуваната сделка, а именно неспазване на предвидената от закона форма.
На основание чл. 18 ЗЗД договорите за прехвърляне на право на собственост върху
недвижими имоти следва да бъдат извършени с нотариален акт. Процесната сделка е била
извършена при спазване на изискуемата от закона императивна форма и е била
обективирана в приложения делото нотариален акт. Спазена е била предвидената в чл. 579
ГПК процедура по издаването на нотариалния акт и включително процедурата предвидена в
ал. 2 на чл. 579 ГПК, тъй като продавачът поради обективна причина констатирана и от
двете КСМЕ не е бил в съС.ие поради заболяване да подпише нотариалния акт.Същият на
основание чл.189 ГПК е бил подписан с поставяне на отпечатък от палец на дясната ръка на
18
продавача, за който се установи, че е бил сляп и е страдал от двигателен дефицит на дясната
ръка вследствие на прекараните от него инсулти водещ до невъзможност да се подпише,
което вещите лица и по двете приети и кредитирани от съда КСМЕ са констатирали.
Нотариалният акт не е бил приподписан от свидетели, но и такива съгласно чл. 579, ал.2
ГПК не се изискват, което изрично е посочено в тази разпоредба. Съдът е кредитирал и
показанията на разпитания по делото нотариус Р. М., от които се установява, че процедурата
по изповядване на сделката пред него е била формално спазена съобразно изискванията на
закона.
По разноски:
С оглед изхода на спора на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответниците следва да им бъдат
присъдени сторените в хода на процеса разноски в общ размер на 3063,58 лв. съобразно
представения списък с разноски по чл. 80 ГПК.
Ръководен от изложеното съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените искове с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 2, пр. 3 от ЗЗД във вр.
с чл. 579, ал. 2 ГПК и чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД от Ч. Й. П., ЕГН: ********** срещу С. Й. А.,
ЕГН: ********** и А. Т. А., ЕГН: ********** и двамата с адрес в гр. П., ул. „П.“ № **
предявени като насрещни и отделени в настоящото производство, с която се иска да бъде
проглА.а нищожността на договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт за
покупко- продажба на недвижим имот с вх. рег. № 4311, акт. № 73, т. 14, дело № 1906/2016 г.
на Служба по вписванията при Пернишки районен съд и № 54, том. III, рег. № 9038, дело №
436 от 27.09.2016г на нотариус Р. М., район на действие Пернишки районен съд, с който С.
Й. А. и А. Т. А. са придобили в режим на СИО 4/6 идеални части от самостоятелен обект в
сграда с идентификатор 55871.505.***.*.** по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр. Перник, одобрени със заповед № РД- 18-91/13.10.2008 г. на изп. директор на
АГКК, който обект се намира в с града № *, разположена в поземлен имот с идентификатор
55871.***.***, с предназначение на обекта: жилище, апартамент. с площ 55.73 кв.м.,
представляващ апартамент № **, находящ се в гр. П., ул. „Е. К." в жилищната сграда - блок
№ *, на VII етаж, състоящ се от две стаи, кухня и сервизни помещения, заедно с
принадлежащите към този апартамент мазе №**, с обща площ от 3, 60 кв.м. и 2, 474 8
идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху терена, като
сключен при нарушение на нормата на чл. 579, ал. 2 ГПК, евентуално сключен при липса на
воля, липса на съгласие, при накърняване на добрите нрави, евентуално да се унищожи
двустрА.та сделка на осн. чл. 31, вр. с чл. 32 ЗЗД като НЕОСНОВАТЕЛНИ И
НЕДОКАЗАНИ досежно наследствената квота на Ч. Й. П. от ½ ид.ч. от правото на
собственост върху процесния имот и ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявените искове
досежно разликата над наследствената квота на Ч. Й. П. от ½ ид.ч. от правото на
собственост върху процесния имот до размера от 4/6 идеални части от правото на
собственост върху процесния имот като НЕДОПУСТИМИ и ПРЕКРАТЯВА
производството в тази част.
ОСЪЖДА Ч. Й. П. да заплати на С. Й. А. и А. Т. А. сумата от 3063,58 лв., съставляваща
общ размер на сторените по делото разноски съобразно изхода на спора.
Решението в прекратителната си част има характера на определение и подлежи на
обжалване в едноседмичен срок от връчването му с частна жалба пред ПОС.
Решението в останалата част подлежи на обжалване с въззивна жалба пред ПОС в
двуседмичен срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
19
20