№ 13962
гр. С., 15.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:СИМОНА В. НАВУЩАНОВА
при участието на секретаря КРАСИМИРА М. ИНКОВА
като разгледа докладваното от СИМОНА В. НАВУЩАНОВА Гражданско
дело № 20241110107704 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 42 ГПК.
Предявени са от ищеца „Т. С.” ЕАД обективно кумулативно съединени
установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД
вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване спрямо ответника В. Ж. И., че
дължи на ищеца следните суми: сумите 1 472,85 лева (хиляда четиристотин
седемдесет и два лева и 85 стотинки), представляваща главница за цена на доставена
от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2020 г. до 30.04.2021 г., ведно със
законна лихва за период от 13.12.2022 г. до изплащане на вземането, сумата 371,13
лева (триста седемдесет и един лева и 13 стотинки), представляваща мораторна лихва
за период от 15.09.2020 г. до 01.12.2022 г., 2,32 лева (два лева и 32 стотинки),
представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за
период от 01.04.2021 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за период от
13.12.2022 г. до изплащане на вземането, сумата 3,30 лева (три лева и 30 стотинки),
представляваща мораторна лихва за период от 16.10.2020 г. до 01.12.2022 г., за които е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
67811/2022 г. по описа на СРС, 36 състав.
Ищецът „Т. С.” ЕАД твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с
ответницата въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи
условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е
необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е
доставил за процесния период на ответниците топлинна енергия, като купувачът не е
заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и
1
изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно
общите условия купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат дължимата
цена в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който е доставена енергията.
Претендира присъждане на разноски в исковото и заповедното производства.
В срока по чл. 131 ГПК ответника В. Ж. И. не е подала писмен отговор на
исковата молба. В заповедното производство е подадено от възражение по чл. 410
ГПК, с което заявява, че няма задължения, тъй като същите са изплатени. Моли да и
бъде посочена точна сума за плащане и да бъде предоставена възможност
задължението да бъде изплатено на части в рамките на два календарни месеца.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира от фактическа и
правна страна следното:
Предявени са обективно и субективно кумулативно съединени установителни
искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149
ЗЕ, вр. чл. 5 ЗН и чл. 86 ЗЗД. В тежест на всяка от страните е да докаже верността на
наведените от нея твърдения, на които основава своите искания или възражения.
По иска за главница – в тежест на ищеца е да докаже наличието на
облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия между
ищеца и наследодателя на ответниците, количеството на реално доставената от него по
договора топлинна енергия за процесния период и размера на нейната цена, както и че
е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер.
По иска за лихви за забава – в тежест на ищеца е да докаже съществуването и
размера на главния дълг, изпадането на ответната страна в забава, както и размера на
обезщетението за забава.
В тежест на ответника при доказване на горните обстоятелства е да докаже
правопогасяващите си възражения, респективно погасяване на дължимите суми.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. С оглед на тези
норми следва да се приеме, че клиенти (потребители) на топлинна енергия, с които
възниква облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия
по силата на закона, са собствениците или вещните ползватели на топлоснабдените
имоти. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното отношение
с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно
право върху имота – собственост или вещно право на ползване.
С доклада по делото, неоспорен от страните, са приети за безспорни и
ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: че между ищеца и ответницата е
2
налице облигационно отношение по доставка на топлинна енергия за процесния
период и че до тополоснабдения имот са доставени сочените в исковата молба
количества топлинна енергия на посочените цени. От страна на ответницата не е
подаден отговор по чл. 131 ГПК. С подаденото в производството по чл.410 ГПК
възражение ответницата твърди, че не дължи плащане на сумите, тъй като те са
заплатени и в същото време изразява готовност за заплащане на сумите разсрочено.
Въпреки многократно разменените между страните молби, няма данни плащане да е
постъпило. Не са представени доказателства за извършено плащане, касаещи
процесните задължения нито в рамките на заповедното, нито в рамките на настоящото
производство. Фактът на извършено плащане (частично или изцяло) е в
доказателствена тежест на ответницата, която не представи никакви доказателства за
установяването му.
Предвид горното, съдът приема, че през исковия период ответницата е собтвеник
на процесния имот. Следователно тя се явява клиент на топлинна енергия за битови
нужди за имота през разглеждания период съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, в
която е предвидена хипотеза на договорно обвързване без наличието на изричен
писмен договор, а именно – когато се касае до топлоснабдена сграда – етажна
собственост, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване върху
самостоятелен обект в етажната собственост са потребители на топлинна енергия, т.е.
страни по договорното правоотношение с доставчика. В тази хипотеза законът
приравнява придобиването на право на собственост върху топлоснабдения имот със
сключването на договор с топлопреносното предприятие.
Предвид изложеното съдът приема, че между страните е възникнало и
съществувало през исковия период облигационно отношение по договор за продажба
на топлинна енергия, който съобразно разпоредбите на чл. 150 ЗЕ се регулира от Общи
условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Т. С.“ ЕАД на клиенти
в град С., одобрени с Решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР, без да е необходимо
изричното им приемане. Договорът касае доставка на топлинна енергия до следния
обект, намиращ се гр. С., намиращ се гр. С., в гр. С., общ. „В...“, ж.к. „С..“, бл ет ап
абонатен номер ....
Предвид изложеното, при липса на оспорване и доказателства за заплащане на
процесните задължения, искът за главница за топлинна енергия и за главница за
дялово разпределение следва да бъдат уважени изцяло.
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е
да докаже възникването на главен дълг и изпадането на длъжника в забава – уговорен
падеж за плащане на цената на доставена топлинна енергия, респ. датата на
публикуване на общите фактури, както и отправена и получена от ответника покана за
заплащане на таксата за дялово разпределение.
3
В случая е установено наличието на главен дълг за цената на доставената в имота
на ответниците топлинна енергия, както и забава в плащането му, предвид липсата на
извършени плащания. По отношение режима на забавата за дължими суми за топлинна
енергия са приложими Общите условия на ищеца, одобрени с Решение № ОУ-1 от
27.06.2016 г. на КЕВР, в сила от 13.08.2016 г. Съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите условия
от 2016 г., клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна
енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. С оглед
основателността на иска за топлинна енергия, основателен е и искът за лихва за
забава, начислена върху главницата за топлинна енергия.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок
за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът
изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени
доказателства за отправена покана от кредитора за плащане на това задължение от
дата, предхождаща подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК, поради което акцесорната претенция в тази част се явява неоснователна.
По разноските:
При този изход на спора и двете страни имат право на разноски. В съответствие
със задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 4/2013 г. на
ОСГТК на ВКС, т. 12, съдът следва да се произнесе и по разпределението на
отговорността за разноски в заповедното и исковото производство. На основание чл.
78, ал. 1 ГПК заявителят (ищец) има право на направените от него разноски в двете
производства съобразно размера на уважените претенции. В случая направените от
него разноски в заповедното производство са в размер на 36,99 лева – платена
държавна такса в заповедното производство, и юрисконсултско възнаграждение в
размер на 50,00 лева, определено от съда съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр.
чл. 26 от Наредба за заплащане на правната помощ, при съобразяване извършените
действия, материалния интерес, фактическата и правна сложност на делото. Съобразно
уважената част от исковете на ищеца следва да се присъди сумата от 86,83 лева –
разноски в заповедното производство. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има
право на направените от него разноски в исковото производство в размер на 36,99 лева
– платена държавна такса в исковото производство и юрисконсултско възнаграждение
определено от съда в размер на 100 лева съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр.
чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащане на правната помощ, при съобразяване
извършените действия, материалния интерес, фактическата и правна сложност на
делото. Съобразно уважената част от исковете на ищеца следва да се присъди сумата
от 136,74 лева – разноски в исковото производство.
Ответницата имат право на разноски съобразно отхвърлената част от исковите
претенции. Последната не е представила доказателства за сторени разноски и
4
присъждане на такива не се следва.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по исковете, предявени от „Т. С.“ ЕАД, ЕИК ...
със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Я..“ № ... срещу В. Ж. И., ЕГН
**********, с адрес: гр. С., жк. С.., бл ет ап че дължи на „Т. С.“ ЕАД следните суми:
сумите 1 472,85 лева (хиляда четиристотин седемдесет и два лева и 85 стотинки),
представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
период от 01.05.2020 г. до 30.04.2021 г. до топлоснабден имот, намиращ се гр. С.,
намиращ се гр. С., в гр. С., общ. „В...“, ж.к. „С..“, бл ет ап абонатен номер ..., ведно със
законна лихва за период от 13.12.2022 г. до изплащане на вземането, сумата 371,13
лева (триста седемдесет и един лева и 13 стотинки), представляваща мораторна лихва
за период от 15.09.2020 г. до 01.12.2022 г., 2,32 лева (два лева и 32 стотинки),
представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за
период от 01.04.2021 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за период от
13.12.2022 г. до изплащане на вземането, за които е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 67811/2022 г. по описа на СРС, 36
състав като ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 86 ЗЗД за
сумата 3,30 лева (три лева и 30 стотинки), представляваща мораторна лихва за период
от 16.10.2020 г. до 01.12.2022 г. върху главницата за дялово разпределение КАТО
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА В. Ж. И., ЕГН **********, с адрес: гр. С., жк. С.., бл ет ап да заплати
на „Т. С.” ЕАД, ЕИК ... със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Я..“ № ... на
основания чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 86,83 лева разноски за заповедното
производство и сумата от 136,74 лева разноски за настоящото производство съобразно
уважената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице - помагач на страната
на ищеца „Т. С.“ ЕАД – „Т.С.“ ЕООД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
5
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6