№ 940
гр. Пловдив, 11.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Силвия Л. Алексиева
при участието на секретаря Жулиета П. Колева
като разгледа докладваното от Силвия Л. Алексиева Административно
наказателно дело № 20215330208175 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление /НП/ № 961/20.09.2021 г. на заместник
кмет „Обществен ред и сигурност” в Община Пловдив, с което на „НО СЕНС“ ООД
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление, *** на основание чл. 32, ал.1 от
Наредба за осигуряване на обществения ред е наложена имуществена санкция в размер
на 5 000 лв. за нарушение на чл. 11, ал. 4, във вр. с ал. 2 от Наредба за осигуряване на
обществения ред.
Жалбоподателят „НО СЕНС“ ООД, чрез процесуалния си представител, моли да
се отмени НП като незаконосъобразно, тъй като същото не е извършено поради ранния
час на проверката, издаването на касов бон, не означавало нарушение на лимита на
работното време, не било посочено юридическото лице в АУАН. Навежда се довод за
приложение на чл.28 от ЗАНН, липсвало посочване в какво се състои нарушението,
несъставяне на АУАН на мястото на установяване на нарушението и във времето на
установяването му, била отбелязана дата на влизане в сила. В съдебно заседание се
доразвиват доводите изложени в жалбата, като се посочва още че санкцията е била
несъразмерно висока.
Въззиваемата страна Община Пловдив се представлява от процесуален
представител, която в съдебно заседание оспорва жалбата и развива аргументи за
неоснователност на доводите.
Съдът като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната
съвкупност прие за установено следното:
Жалбата е подадена в срок и изхожда от лицето, което е санкционирано, поради
което се явява допустима, а разгледана по същество е основателна.
От фактическа съдът намери за установено следното:
На 29.05.2021 г. около 03:00 служители на ІV РУП на МВР Пловдив била
извършена проверка на заведения в квартал Капана в гр. Пловдив. ** служител свид.
1
П.С. и неговите колеги установили, че в бар Но Сенс на ул. Евлоги Георгиев, № 5,
стопанисван от Но Сенс ООД, имало 3 лица Д. М., В. Ф. и А. П., които употребявали
алкохол.
Заведението се озвучавало от музика след 00:00 ч.. Свид. С. установил
самоличността на някои от лицата, които са се намирали в бара. В хода на проверката
бил изискан касов бон, който свид. А. С. Г. съставил за нуждите на проверката, както и
било изискано удостоверение за удължено работно време, като било представено
такова, а именно: № 431/30.06.2020 г. за работа от 23:00 до 03:00 ч..
След като приключили с проверката в 04 РУП при ОД на МВР Пловдив свид. С.
съставил докладна записка, в която отразил установеното по-рано. На база на
докладната записка били изискани обяснения от Д. М., В. Ф. и А. П., както и от свид.
Г.. На база на обясненията и събраните писмени доказателства бил съставен от свид. С.
бил съставен АУАН № 041732/02.07.2021 г., като на основание съставения акт на
20.09.2021 г. бил съставено атакуваното наказателно постановление, което било
връчено на Г. П. – *** на Но Сенс ООД на 03.12.2021 г. На 10.12.2021 г. била
депозирана жалбата против него в български пощи.
Описаната фактическа обстановка се установява частично от показанията на
свидетелите Г. и Т. и на свид. П.С., както и от приложените към
административнонаказателната преписка и делото писмени доказателства, надлежно
приобщени към доказателствения материал, включително АУАН,., докладна записка,
писмени обяснения на Г. П., сивд. Г., М., В., П., Разрешение № ОБ-001199-7/26.04.2021
г., Разрешение за удължено работно време № 431/30.06.2020 г., Заповед № 210А-
951/09.04.2011 г. на Община Пловдив и Заповед № 210А-744/12.03.2021 г. на Община
Пловдив. Съдът частично дава вяра на показанията на свидетелите Г. и Т. че
проверката е започнала между 15 и 5 минути преди 3 часа, тъй като АУАН не се ползва
с презумптивна доказателствена сила, а актосъставителя не си спомня кога е било
началото на проверката, а съдът не кредитира показанията му, че същата е продължила
до 5 часа, тъй като в тази част те остават изолирани. От показанията на свидетелите се
установява, че действително проверката е започнала преди 3 ч. на 29.05.2021 г. и е
приключила след този час, като в началото на проверката е имало клиенти в
заведението, които са консумирали алкохол, което се потвърждава и от писмените
доказателства – писмени обяснения на клиентите. В останалата част съдът кредитира
показанията на свидетеля, а именно затова че същият е бил в заведението на първия
етаж където е установил клиентите на заведението, тъй като това кореспондира с
изложеното в писмените им обяснения. Съдът не кредитира показанията на свид. Г. и
Т., че клиентите и полицията са били извън заведението тъй като на първо място
същите остават изолирани от писмените доказателства и на следващо място
свидетелите са в служебни взаимоотношения с жалбоподателя, което неминуемо се
отразява на техните показания.
В останалата част съда кредитира показанията на свидетелите, при които не се
откриват съществени за предмета на доказаване противоречия.
Съгласно задължителните указания дадени с ППВС № 10/1973 и ППВС №
2/1978 актовете за установяване на административно нарушение губят презумптивната
си доказателствена сила при оспорване на фактическата обстановка от страните, като
обстоятелствата отразени в тях подлежат на установяване с всички доказателствени
средства. Доколкото показанията на двамата свидетели-очевидци (Г. и Т.)
опровергават фактическите констатации в АУАН, за часа на започване на проверката, а
третият свидетел (С.) не може да си го спомни, се обоснова извод за невъзможност да
се даде вяра на АУАН.
Съдът кредитира останалите писмени доказателства, които нямат съществени
противоречия и чертаят горната фактическа обстановка.
2
Относно приложението на процесуалните правила:
При съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП не са спазени
изискванията, визирани в разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН за минимално
необходимо съдържание на актовете на административнонаказателното производство.
При съставяне на АУАН и НП административно-наказващия орган следва да
посочи всички съставомерни признаци на нарушението като ги облече във факти. В
противен случай нарушителят е затруднен в упражняването на правото си на защита,
като не знае какъв е предмета на доказване и какви са точно релевантните факти, по
които следва да се защитава.
Посочената от административнонаказващия орган норма, която се твърди да е
нарушена гласи следното: След изтичане на разрешеното работно време обектът
трябва да е прекратил всякаква дейност по почистване, зареждане и обслужване.
Според тази формулировка следва да се установят от контролните органи
няколко факта:
Изтекло разрешено работно време, и алтернативно:
Прекратена дейност по обслужване
Прекратена дейност по зареждане и дори
Прекратена дейност по почистване.
В атакуваното НП и АУАН липсват констатации относно каква дейност е била
извършвана в заведението, която да не е била прекратена към времето, когато е изтекло
разрешеното работно време. Не става ясно какво се твърди от
адимнистративнонаказващия орган да е било извършвано към момента след изтичане
на работното време, а именно дали са се обслужвали клиенти (няма въведени такива
факти в АУАН и НП или още по-малко доказани), дали са се извършвали дейности по
почистване (такива факти се установяват от разпитите на свид. Т. и Г., но за момент
преди изтичането на разрешеното работно време) или пък се е извършвало зареждане
(също няма въведени такива факти).
За да бъдат посрещнати изискванията на закона за пълно и точно описание на
нарушението, то следва в актовете на АНО да е посочена ясно всяка една предпоставка
за ангажиране на отговорността. В настоящия случай липсва която и да е от
алтернативните предпоставки, като описанието „на проверката присъстват трима
клиенти“ не покрива изискванията на закона за ясно и недвусмислено описание на
нарушението.
Изцяло е пропуснато да се опише каква дейност от търговеца не е била
прекратена и се е извършвала след настъпването на 03:00 часа, когато е изтичало
разрешеното работно време на заведението, което е всъщност условието за възникване
на административно-наказателната отговорност на нарушителя. Това грубо нарушава
правото на защита на жалбоподателя, тъй като същият не е наясно за всички
съставомерни факти, релевантни към извършеното от него, а в случай че той можеше
да упражни защитата си по отношение на този факт и тя е била проведена успешно –
това би довело до отпадане на неговата отговорност.
Посоченото в АУАН и НП, косвено и чрез тълкуване, действително води до
извода, че административно наказващия орган ангажира отговорността на
дружеството, защото намира, че то е извършило активните действия по обслужване на
клиенти, но употребената формулировка е неясна и неточна, а именно: на проверката
присъстват 3 лица като клиенти.
Недопустимо е едва във въззивната фаза на административния процес да се
въвеждат нови факти и да се достига до тях чрез тълкуване. Поради изложеното, съдът
намира, че чрез допусната неяснота и пропуск за описание на съставомерните
признаци на нарушението са опорочени административнонаказателните актове –
3
АУАН и НП до степен, че същите следва да бъдат отменени, поради накърняването в
една сериозна степен на правото на защита на нарушителя.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че АУАН и постановлението са
издадени от компетентен орган в кръга на неговата компетентност съобразно
представените заповеди, в предвидената от закона форма, при спазване на
материалноправните и процесуални разпоредби и е съобразено с целта на закона.
Спазени са сроковете по чл. 34 от ЗАНН. В съдържанието му се съдържат
задължителните реквизити и освен посочения по-горе не се откриват други пороци,
водещи до накърняване на правото на защита на наказаното лице.
От правна страна съдът намери следното:
На базата на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, съдът е
на становище, че не се установява напълно административно отговорното лице да е
извършило вмененото му нарушение.
Съдът установи, че проверката в заведението е започнала малко преди 03:00 часа
на 29.05.2021 г. Тогава не е била налична фактически и другата предпоставка за
ангажиране на административно наказателната отговорност на дружеството описана
по-горе, а именно изтичане на удълженото работно време.
Действително проверката е завършила след изтичане на работното време, но
установяването на нарушението преди същото да бъде извършено се явява
незаконосъобразно и негодно да ангажира административнонаказателната отговорност
на наказаното лице.
Съдът не намира, че издаването на касов бон по молба на проверяващите е
доказателства за извършване, на която и да било от посочените по-горе дейности, тъй
като именно те са разпоредили издаването му и то в един напреднал стадий на
проверката. На следващо място отмяна на наказателното постановление влече не
недоказаността на фактите, а това, че те изобщо не са били описани в атакуваните
АУАН и НП.
Съдът не споделя възражението на защитата, че АУАН страда от съществен
порок, тъа йкато не било описано името на лицето нарушител. Същото е
индивидуализирано в достатъчна степен с ЕИК и адрес, както и със стопанисван обект,
поради което това процесуално нарушение не е от категорията на съществените.
Съдът не счита, че несъставянето на АУАН на местоустановяването на
нарушението представлява изобщо процесуално нарушение, тъй като, такова
изискване не въведено нито със ЗАНН, нито с друг специален закон или подзаконов
нормативен акт.
По отоншение на възражението за маловажност на случая , то в настоящиото
производство не следва да се преценява доколкото съдът установи, че към момента на
установяване на нарушението (началото на проверката), такова не е било все още
извършено.
Именно поради факта, че на първо място в атакуваното НП не е описано от
фактическа страна как е извършено нарушението на сочената правна норма и няма
словесно описание на нарушението, а в съдебната фаза на процеса, се установява, че
проверката е започнала преди да бъде извършено самото нарушение то това влече
незаконосъобразност на АУАН и НП, като последното следва да се отмени.
С оглед на изложеното съдът намира наказателното постановление за
необосновано и незаконосъобразно, поради недоказване на възприетата в него
фактическа обстановка, поради което последното следва да се отмени.
На основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН вр. с чл. 143, ал. 1 от АПК право на разноски
възниква за жалбоподателя, като същият доказва направени такива в размер на 600 лв.
по договор за правна защита и съдействие от 06.12.2021 г., в какъвто и размер следва
да му бъдат присъдени.
4
По изложените съображения и на основание чл.63, ал. 1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 961/20.09.2021 г. на заместник кмет
„Обществен ред и сигурност” в Община Пловдив, с което на „НО СЕНС“ ООД ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление, *** на основание чл. 32, ал.1 от
Наредба за осигуряване на обществения ред е наложена имуществена санкция в размер
на 5 000 лв. за нарушение на чл. 11, ал. 4, във вр. с ал. 2 от Наредба за осигуряване на
обществения ред
ОСЪЖДА Община Пловдив да заплати на „НО СЕНС“ ООД ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление, ***, сумата от 600 лв., представляваща разноски
по делото за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в 14–дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред Административен съд Пловдив по реда на гл. XII
от АПК на касационните основания, предвидени в НПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5