№ 99
гр. Враца, 30.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти април през две хиляди двадесет
и втора година в следния състав:
Председател:Евгения Г. Симеонова
Членове:Пенка П. Петрова
Камелия Пл. Колева
при участието на секретаря Миглена Н. Костадинова
като разгледа докладваното от Пенка П. Петрова Въззивно гражданско дело
№ 20221400500092 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по въззивна жалба с 262965/23.8.2021г. по описа на КРС,
депозирана от А. И. Г. с ЕГН **********, чрез адвокат М.Л. Л., против Решение №
260160/26.07.2021г., постановено по гр.д. 344/2021г., с което е признато за установено, че А.
И. Г. дължи на „Водоснабдяване и канализация“ ООД сумата в размер на 697, 01 лв.
главница за доставена питейна вода за периода 03.12.2018г. - 01.11.2020г. и лихва в размер
на 53.05 лв.
В депозирана въззивна жалба се твърди, че Решение № 260160/26.07.2021г.,
постановено по гр.д. 344/2021г. по описа на КРС е неправилно, постановено в нарушение на
материалния и процесуалния закон.
Решаващият състав на PC-Козлодуй неправилно е приел, че жалбоподателят дължи
сумата в размер на 697, 01 лв, представляваща главница за доставена питейна вода в
жилище за периода 03.12.2018 - 01.11.2020г., поради доказана валидна облигационна връзка.
Според изложеното в жалбата буди недоумение как решаващият състав на PC-
Козлодуй е приел за безспорно доказано ползването на имота само чрез справка от Имотния
регистър, като преобладаващата съдебна практика приема, че справка от Имотния регистър,
която не носи подпис на длъжностно лице от службата по вписванията, не може да се
направи категоричен и обоснован извод, че ответникът е носител на право на собственост,
съответно на ползване върху процесния имот, което да му придаде и качеството
„потребител“ съобразно чл.З от Наредбата. Справката няма удостоверителен характер, а е
само допълнителен способ при извършване на проверка във връзка с издаване на
удостоверения по чл.47 от Правилника за вписванията (ПВ). Според жалбоподателя на
1
базата на горе изложеното обосновано може да се приеме, че само със справка от имотния
регистър, представена без подпис на длъжностно лице от Агенция по вписванията, не може
в условията на пълно и главно доказване да се докаже право на собственост, респективно
друго ограничено вещно право.
Счита решението на РС Козлодуй неправилно и в частта, в която е приел, че
жалбоподателят е потребител на въззиваемото дружество изхождайки от депозирана от него
молба-заявление за издаване на справка. Твърди, че е депозирал такава молба - за да разбере
какви суми претендира от него въззиваемото дружество. Съществува огромна разлика
между това дали въззиваемото дружество счита жалбоподателят за „потребител“ и
действителното фактическо положение.
Съгласно чл. 9а от НАРЕДБА № 4 от 14 септември 2004 г. ЗА УСЛОВИЯТА И РЕДА
ЗА ПРИСЪЕДИНЯВАНЕ НА ПОТРЕБИТЕЛИТЕ И ЗА ПОЛЗВАНЕ НА
ВОДОСНАБДИТЕЛНИТЕ И КАНАЛИЗАЦИОННИТЕ СИСТЕМИ: „Промяната на носителя
на правото на собственост, на строеж или на ползване на водоснабдения обект има действие
спрямо оператора от деня на промяната по партидата на потребителя по реда, определен в
договора или в общите условия. Промяната на носителят на право на собственост или
ограничено вещно право би се доказало само с нотариален акт, препис от който би трябвало
да притежава и въззиваемото дружество. Ако действително беше настъпила такава промяна,
то въззиваемото дружество би могло да представи такова, а не да се домогва да доказва
наличието на облигационна връзка чрез фрагментарни справки от имотния регистър.
Според жалбоподателя недоказано е по безспорен начин доставката на питейна вода,
тъй като от представени карнети е видно, че за част от месеците същите не са подписани,
поради което не може да се направи обоснован извод, че е доказана доставката на
процесната услуга.
Счита за решението за неправилно и в частта в която съдът е приел за „недопустимо
ответника да черпи права от собственото си виновно поведение“, визирайки евентуалното
неосигуряване на достъп до процесния имот за реален отчет. Ако действително е била
налице хипотезата на отказа за осигуряване на достъп, каквато теза застъпва решаващият
състав на PC-Козлодуй, то би следвало въззиваемото дружество да представи протокол,
съгласно чл. 35, ал. 5 от цитираната наредба.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор, с който се оспорва изцяло подадената
въззивна жалба срещу първоинстанционното решение.
Според изложеното в отговора оплакванията на жалбоподателя за неправилност на
първостепенния съдебен акт са неоснователни, наведените доводи за неправилно
приложение на материалния закон и за необоснованост - също.
Според въззиваемия Козлодуйският районен правилно е установил релевантните
факти и обстоятелства за действителните отношения между страните и е извел въз основа на
тях правилни правни изводи. Крайните изводи на съда за доказано наличие на облигационна
връзка между страните по делото и за доказана доставка на В и К услуги до водоснабдения
обект през процесния период са обосновани, правилни и законосъобразни.
Според въззиваемия сочената от ответника съдебна практика и по двата въпроса, по
които той счита, че съдът се е произнесъл неправилно, е незадължителна. Нещо повече -
като основана на едно нереалистично и непостижимо, формалистично и ограничено свръх-
изискване за документална обвързаност и процедурна „ Чистота “ на социалните практики,
тя е и неадекватна на условията в страната, на обществените отношения и на
действителните отношения между участниците в гражданския оборот.
2
Моли въззивния съд да има предвид и факта, че ответникът - въззивен жалбоподател
не е оспорил справките от Агенцията по вписванията, Имотен регистър при представянето
им пред първата инстанция.
С оглед на посоченото обстоятелство, в потвърждение на представената пред първата
инстанция справка от АВ - ИР представя нотариалния акт за собственост, който потвърждава
данните от същата, че през периода на потребление ответникът - въззивник е бил собственик
на водоснабдения имот.
В проведеното на 04.04.2022г открито съдебно заседание, процесуалният
представител на въззивника е заявил писмено становище, че поддържа въззивната жалба по
изложените в нея съображения. Иска решението да бъде отменено и искът да бъде уважен
изцяло.
Процесуалният представител на въззиваемия Н. Ц. Ч. в съдебно заседание поддържа
отговора на жалбата.
За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:
Въззивната жалба е процесуално допустима - подадена е от лице с правен интерес в
срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е насочена против обжалваем съдебен акт.
Първоинстанционното съдебно решение е валидно и допустимо, постановено в съответствие
с основанието и петитума на искането за съдебна защита, предявено с исковата молба на
ищеца.
Разгледана по същество въззивната жалба се явява неоснователна.
Районен съд – Козлодуй е сезиран с искова молба, депозирана от
„ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ООД със седалище и адрес на управление гр
.Враца, чрез пълномощник юристконсулт А. И. А., с която е предявен против А. И. Г., ЕГН
********** с адрес в гр.Козлодуй, положителен установителен иск по чл.422 от ГПК за
признаване за установено, че дължи част от вземането присъдено в заповедно производство
по частно гражданско дело № 1116/2020 г. на Районен съд - Козлодуй, както следва: сумата
697.01 лева главница, представляваща стойността на доставена питейна вода в жилище
ползвано от ищеца гр.*** за периода от 03.12.2018г. до 01.11.2020г.; лихва в размер на 53.05
лева; законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението на
11.12.2020г. до изплащане на вземането, както и се присъдят на ищеца направените
разноски в заповедното производство.
В срока по чл.131 ГПК, ответникът чрез упълномощения адвокат С. Д. от САК е подал
писмен отговор, с който оспорва иска по съображения, че липсват доказателства по делото
за валидно сключено провоотношение между страните, както и претендираното количество
вода да е било доставено от ищеца, респ. да е потребено от ответника. В условията на
евентуалност прави възражение за погасяване по давност на вземанията на ищеца.
Пред първоинстанционния съд е установена следната фактическа обстановка:
От присъединеното ч.гр.д. №1116/2020г. по описа на PC Козлодуй, е видно, че е
подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от ищеца срещу
ответника за сумата от 2488.70 лева главница представляваща стойността на доставена
питейна вода в жилище ползвано от ищеца гр.*** за периода от 10.05.2011г. до 19.10.2020г.;
лихва в размер на 834.09 лева. Въз основа на подаденото заявление е издадена заповед за
изпълнение № 260204 от 21.12.2020г., като в срока по чл.414, ал.2 ГПК от посочения
длъжник е постъпило възражение срещу издадената заповед за изпълнение. В предвидения в
процесуалния закон едномесечен срок, заявителят е предявил установителен иск за
съществуване на част от вземането си, като е приел за основателно възражението на
длъжника за погасено по давност част от вземането и е предявил иска за сумата 697.01 лева
главница, представляваща стойността на доставена питейна вода в жилище ползвано от
ищеца гр.*** за периода от 03.12.2018г. до 01.11.2020г. и лихва в размер на 53.05 лева.
3
В предвидения от закона срок длъжникът е подал възражение срещу заповедта за
изпълнение, в което е посочил, че не дължи изпълнение по издадената заповед за
изпълнение, т.к. вземанията са погасени по давност.
От приложените по делото фактури и справки изготвени от ищеца за абонатни номера
1876058 и 1876059, за имот, находящ се в гр.***, се установява, че общото задължение за
консумирана вода за периода 3.12.2018г. до 1.11.2020г. възлиза на 696.01 лева за начислени
221 куб.м. вода. Начислената лихва върху главницата възлиза на 53.05 лева.
С ИМ са представени три страници от карнет в заверено копие, с вписани имената на
А. И. Г. и адрес на абоната гр.***. Видно от записванията в карнета, единия касае отчета на
водомер 000414009933, където в графа показание на водомера са записани реални такива. В
графа вода, също са записани реални количества отчетена вода и фигурира в графа подпис
на абоната подпис. Аналогично и за другия отчет на водомер 000414009645, т.е. има реален
отчет на водомерите в жилището на ответника и той е удостоверил с подписа си отчитането.
От заключението на изслушаната по делото съдебно-счетоводна експертиза, което
съдът кредитира като обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните, се
установява, че в електронния регистър на ищцовото дружество абонати с номера 1876058 и
1876059 фигурират от 2011г. с адрес на потребление на ВиК услуги на адрес гр.*** и
титуляр А. И. Г.. Вещото лице е установило още, че за процесния период е воден регистър
„Карнет” за отчитане на потребената вода и ВиК услуги. Въз основа на записите в карнета за
показания на водомерите (два с № 000414009933 и с № 000414009645), потребено
количество вода е отчитано и начислявано ежемесечно, за което са издавани фактури. След
анализ на изследваните регистри на ищцовото дружество, записите в карнета и издадените
фактури вещото лице е изчислило общ размер на неплатени задължения по издадени
фактури в рамките на исковия период 3.12.2018г. до 1.11.2020г. в размер на 696.01 лева.
Представени са и копия от Общите условия на договорите за предоставяне на ВиК
услуги на потребителите от оператора „В и К” ООД гр.Враца, одобрени от ДКЕВР през
2006г.
Представена е справка № 249550 /4.03.2021г. на Агенция по вписвания по данни за
ответника, от която е видно, че по отношение на него има учредено с нотариален акт № 171,
том 1 от 6.03.2015г. право на ползване по отношение на имот в гр.***.
Представена и е неоспорена от ответника молба от него до ищеца от 17.11.2020г., с
която иска да му изпратена справка за дължимите на дружеството суми по партидата за
същия имот в гр.***, като изрично е заявил справката да му изпратена на „адреса ми”, който
е същия в гр.***.
След анализ на събраните доказателства, районният съд е постановил решение
№260160/26.07.2021г., с което е уважил изцяло, като е признал за установено по отношение
на А. И. Г., ЕГН ********** с адрес в гр.***, че дължи на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И
КАНАЛИЗАЦИЯ” ООД със седалище и адрес на управление гр.Враца, част от вземането
присъдено в заповедно производство по частно гражданско дело № 1116/2020 г. на Районен
съд - Козлодуй, както следва: сумата 697.01 лева главница, представляваща стойността на
доставена питейна вода в жилище ползвано от ищеца гр.*** за периода от 03.12.2018г. до
01.11.2020г.; лихва в размер на 53.05 лева; законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението на 11.12.2020г. до изплащане на вземането, както и
направените разноски — 75.00 лева в заповедното производство и 125.00 лева в исковото
производство.
Пред въззивната инстанция е представен нотариален акт № 171, том 1 от 6.03.2015г. от
който се установява учредено право на ползване на А. И. Г. с ЕГН ********** по отношение
на имот в гр.***.
Въззивната инстанция споделя фактическите и правни изводи на първата, и намира, че
решението и е постановено при правилно приложение на материалния закон и
доказателствата по делото, като събраните пред въззивната инстанция доказателства не
4
опровергават изводите на първоинстанционния съд. На основание чл. 272 ГПК се
присъединява и препраща към мотивите на първоинстанционния съд.
Безспорно установено е по делото, че ищцовото дружество е оператор на ВиК- услуги
и отношенията му с потребителите се уреждат на основата на приетите Общи условия за
получаване на услугите ВиК от „Водоснабдяване и канализация” ООД. Съгласно
разпоредбите на чл. 2, ал. 1 т. 1 и т. 2 и чл. 2 ал. 3 от Общите условия потребители на ВиК -
услуги са физическите лица- собственици или ползватели на имоти, за които се предоставят
услугите, собственици или ползватели на имоти в етажната собственост и наемателите на
такива имоти.
Съгласно пар. 1, т. 2 от ДР на Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационните услуги, потребители на ВиК услуги са юридически или физически лица –
собственици или ползватели на имоти, за които се предоставят ВиК услуги. С идентично
съдържание е и текстът на разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от Общите условия за предоставяне
на ВиК услуги на "В. К. " ООД, гр. Враца.
Съдът приема, че ответникът притежава качеството "потребител на ВиК услуги" по
смисъла на чл. 3 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи и по
смисъла на чл. 2 от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от
ВиК оператор "В. К. " ООД – Враца. Обстоятелство, което е прието за установено и от
районния съд въз основа на представената по делото справка от имотния регистър, която не
е оспорена пред районния съд. Поради оспорване на този извод на първоинстанционния съд
пред въззивната инстанция е представен нотариален акт № 171, том 1 от 6.03.2015г. от който
безспорно се установява, че А. И. Г. притежава право на ползване по отношение на имот в
гр.***. С оглед на така изложеното, съдът приема, че между страните по делото е налице
правоотношение по предоставяне на ВиК услуги за питейно - битови нужди до потребител -
ползвател на жилище. Гореизложеното обуславя извода, че бе установено съществуването
на облигационно правоотношение, по силата, на което ответникът-въззивник се е задължил
да заплаща потребеното от него количество ВиК услуги.
Не е спорно по делото, че в имота на ответника са монтирани два водомер за отчитане
на консумираните количества вода. Установи се също от приложените карнетни листи, че
до 13.09.2019г количеството потребена вода е отчитано периодично в съответствие с чл. 21
ал.2 от ОУ, което е удостоверено в карнетните листа с подписи на абоната. Тези подписи
не са оспорени от ответника. . На основание чл. 21 ал.3 от ОУ в междинните периоди
операторът ежемесечно е начислявал количество изразходвана вода въз основа на средния
месечен разход от предходните 2 отчета.
Доколкото отчитането на ВиК услугите се установява чрез отбелязване в карнета
съгласно посочената разпоредба на чл. 32, ал. 4 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г., то следва да
се приеме, че самият карнет представлява нормативно предвиден документ, доказващ
посещенията в имота и показанията на водомера към определена дата. Карнетът има
характер на частен свидетелстващ документ и като такъв се ползва с формална
доказателствена сила. В посочената разпоредба е предвидено, че отчетните данни могат да
бъдат удостоверени както с подписа на самия потребител, така и с подписа на негов
представител. Липсата на изрично изискване за упълномощаване на този представител води
до извода, че карнетът може да бъде подписан и от лице, което макар да не е устно или
писмено изрично упълномощено от потребителя да го представлява във връзка с отчитането
на водомера, се явява негов представител в широк смисъл въз основа на родствена,
съпружеска, фактическа, облигационна или друга връзка с потребителя. По тази причина
съдът намира, че представител на потребителя по смисъла на чл. 32, ал. 4 от Наредбата може
да бъде всяко лице, което обитава имота на някакво фактическо или правно основание.
Следва да се има предвид още, че присъствието на потребителя или на негов
представител при извършване на отчета е негово задължение, предвидено в чл. 6, т. 1, вр. с
чл. 22 от ОУ. Целта на присъствието на двете страни по правоотношението при отчитане на
5
показанията на водомера е да се отчете правилното показание, което ще послужи за
определяне на дължимите суми. Наличието на подпис срещу показанието на водомера, при
липса на възражения от абоната за предходния период съдът, приема като съгласие с
отчетеното до тази дата. Съгласно разпоредбата на чл. 35 от Наредбата, показанията на
водомерите се отчитат с точност до 1 куб. м. за период, който се определя в ОУ или
договора.
Когато периодът на отчитане на водомерите е по-дълъг от един месец, операторът
ежемесечно начислява служебно количество изразходвана вода, определено въз основа на
средния месечен разход от редовно отчетените съответни периоди на предходната година.
След отчитане на показанията на водомерите количеството вода се изравнява в съответствие
с реалното потребление. Достъпът на длъжностното лице на оператора до водомера за
извършване на отчети, включително в жилищата на потребителите, се осигурява съгласно
ОУ или договора. При невъзможност за отчитане на водомерите, поради отсъствие на
потребителя или на неговия представител, потребителят е длъжен да уточни с оператора в
удобно за двете страни време извършването на отчитането в срок не по-дълъг от една година
от последното отчитане. При отказ на потребителя да осигури достъп на длъжностното лице
на оператора до водомера длъжностното лице съставя протокол, който се подписва от него и
от поне един свидетел.
От горното следва, че потребителят има задължение при отчитане на показанията на
водомера, като дължи грижа и внимание по отношение отчетеното служебно количество
вода или такова, с което същият не е съгласен и в определен от Наредбата срок следва да
сезира оператора за извършване на корекция или изравняване. В случая последното реално
отчитане на водомерите е извършено на 16.11.2020г, видно от представените карнети при
това отчитане са положени подписи в графите „Подпис на абоната“. При липсата на данни,
че ответника е възразил срещу начина на отчитане и начисляване на потребено количество
вода, включително и извършеното служебно начисляване, както и показанията на
водомерите за общо отчетено количество вода на последното отчитане, съдът приема, че
количествата на потребената вода отчитани служебно ежемесечно са в съответствие с чл. 49
ОУ и чл. 37, ал. 1 от Наредба № 4/2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни системи.
Предвид гореизложеното съдът приема въззивната жалба за неоснователна и като
такава следва да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение – да се
потвърди
По разноските във въззивната инстанция:
С оглед изхода на делото и съобразно разпоредбата на чл. 78 ал.8 ГПК на въззиваемото
дружество следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лева.
При изложените по-горе съображения и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, Окръжен съд
- Враца, в настоящ съдебен състав,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260160/26.07.2021 г., постановено по гр.д.№ 344/2021 г.
по описа на Районен съд-Козлодуй.
ОСЪЖДА А. И. Г., ЕГН ********** да заплати на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И
КАНАЛИЗАЦИЯ” ООД със седалище и адрес на управление гр.Враца, юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100лева.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване
Председател: _______________________
6
Членове:
1._______________________
2._______________________
7