№ 395
гр. София, 29.09.2022 г.
***** ОКРЪЖЕН СЪД, I ВТОРОИНСТАНЦИОНЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети
септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Пламен Д. Петков
Членове:Недялка Н. Нинова
Кристина Ив. Тодорова
като разгледа докладваното от Кристина Ив. Тодорова Въззивно частно
наказателно дело № 20221800600560 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.243, ал.7 и сл. от НПК.
Постъпила е въззивна жалба от С. П. Ч. – наследник на пострадалото
лице Л. М. Г., подадена чрез повереника й – адвокат Д. С., срещу определение
на Районен съд – гр.С. от 22.07.2022 г., постановено по ЧНД № 34/2022 г. по
описа на същия съд, с което е потвърдено постановлението на прокурор от
Районна прокуратура – гр.С. от 06.01.2021 г. за прекратяване на
наказателното производство по досъдебно производство № 61/2021 г. по
описа на РУ на МВР С., пр. пр. № 142/2021 г. на РП – гр.С..
В жалбата се излагат доводи за несъгласие с тезата на прокурора, която
е била споделена и от районния съд, за наличие на предпоставките на чл.243
ал.1, т.1, вр. чл.24 ал.1, т.1 НПК за прекратяване на наказателното
производство по досъдебно производство № 61/2021 г. по описа на РУ С..
Сочи се липса на извършено по това досъдебно производство всестранно,
обективно и пълно разследване, което да изчерпи всички доказателствени
възможности и да даде основание за прекратяването му. В тази насока се
твърди от жалбоподателят, че прокурора, а впоследствие и
първоинстанционния съд - в обжалвания съдебен акт, не са отчели останалите
неизяснени по експертен път, съществени въпроси, относно механизма на
настъпване на произшествието; възможността на водача на лекия автомобил
1
да възприеме пешеходеца; причината да не изпълни задължението си да спре,
за да предотврати удара с нея; условията за предотвратимост на удара от
страна на водача с предприемане на аварийно спиране. Изтъква се, че за
изясняването на посочените въпроси е наложително по делото да бъде
назначена повторна комплексна автотехническа и съдебномедицинска
експертиза. Моли да бъде отменено определението на първостепенния съд, с
което е потвърдено прекратителното постановление на Районна прокуратура
– гр.С. и делото върнато на тази прокуратура с указания относно прилагането
на закона.
Софийски окръжен съд, след като се запозна с изложените в жалбата
доводи и с материалите по делото и след като извърши служебна проверка на
атакувания съдебен акт, приема за установено следното:
Наказателното производство по досъдебно производство № 61/2021 г.
по описа на РУ С. е образувано и водено срещу неизвестен извършител за
това, че на 10.02.2021 г., на бул.”И.” в гр.С., при управление на лека
автомобил марка „Пежо” с рег. № *****, са нарушени правилата за движение
по пътищата и е допуснато причиняването на средна телесна повреда на Л. М.
Г. - престъпление по чл.343 ал.1, б.”б”, във вр. с чл.342 ал.1 от НК.
В хода на разследването по горепосоченото досъдебно производство
няма привлечено в качеството му на обвиняем лице.
С постановление на прокурор от Районна прокуратура – гр.С. от
06.01.2021 г. по пр.пр. № 142/2021 г. по описа на РП С., на основание чл. 243
ал.1 т.1, във вр. чл. 24 ал.1 т.1 от НПК е прекратено наказателното
производство по досъдебно производство № 61/2021 г. по описа на РУ С.,
образувано и водено срещу неизвестен извършител за престъпление по чл.343
ал.1, б.”б”, във вр. с чл.342 ал.1 от НК.
С атакуваното определение от 22.07.2022 г. на Районен съд – гр.С.,
постановено по ЧНД № 34 по описа на съда за 2022 г., по реда на чл.243 ал.3-
5 НПК е потвърдено изцяло горното прекратително постановление на
прокурора, като правилно, обосновано и законосъобразно.
При постановяването на своите актове прокурорът от РП С. и съставът
на РС С. са възприели следната относима към предмета на делото фактическа
обстановка, въз основа на която са изградили и решаващите си правни
изводи, а именно:
2
На 10.02.2021 г. пострадалата Л. М. Г. се движела пеша по тротоара на
бул.”И.” в гр.С.. Когато стигнала района на градския парк ”****” решила да
пресече платното за движение, за да посети ветеринарната аптека, намираща
се на отсрещния тротоар. Въпреки, че на място нямало положена пешеходна
пътека, пострадалата Г. предприела пресичане на булеварда. Преди това
същата се огледала в двете посоки и не забелязала идващи автомобили, освен
приближаващ в далечината, в посока от к.к.”Б.”, бял на цвят автомобил. Така,
пострадалата Г. преминала лентата за движение в посока к.к.”Б.” и навлязла в
лентата за движение в посока кръстовището на ул.”М.”. В този момент, в
посочената пътна лента осъществявал движението си свидетелят Г. Х. К. с
управлявания от него лек автомобил марка „Пежо” с рег. № *****. Същият
забелязал пешеходката в момента, в който тя навлизала в лентата му на
движение и веднага задействал спирачната система на автомобила си.
Въпреки това, настъпил удар на лекия автомобил в дясната част на тялото на
пострадалата Г., от който последната паднала на земята. В резултат на така
настъпилото ПТП били причинени телесни увреждания на пострадалата Л. Г.,
изразяващи се в счупване на раменната кост на дясната ръка в областта на
хирургичната шийка и двуглезенно счупване на подбедрицата на десния крак
/видно от заключението на СМЕ – л.33-38 от ДП/.
При извършената проверка на атакувания съдебен акт, въззивната
инстанция намира, че в рамките на проведеното досъдебно производство не е
извършено пълно, всестранно и задълбочено разследване, като не са били
събрани всички относими към предмета на делото доказателства и не са били
изяснени всички обстоятелства, които са от значение за правилното решаване
на делото. При тази доказателствена непълнота са направени решаващите
необосновани изводи на прокурора за липсата на съставомерно от обективна
и субективна страна престъпно деяние и неговото авторство, които пък от
своя страна са довели до незаконосъобразност на крайния му извод за
наличие на основанието по чл.243 ал.1, т.1, във вр. чл.24 ал.1, т.1 от НПК за
прекратяване на наказателното производство. Тези пропуски на разследването
и на прокурора не са били надлежно отчетени от първоинстанционния съд,
който неправилно и необосновано е приел, че постановилия прекратителното
постановление прокурор е изградил фактическите си констатации и въз
основа на тях правните си изводи, на основата на направена съвкупна и
обективна преценка на всички налични по делото доказателства, и при липса
3
на възможност за събиране на други такива.
В действителност, в хода на досъдебното производство е била назначена
автотехническа експертиза, която обаче не е изследвала всички значими
обстоятелства, касаещи настъпването на процесното ПТП и неговия
механизъм. Така например експертизата не е дала еднозначен, конкретен и
категоричен отговор на въпроса – от какво разстояние водачът на лекия
автомобил „Пежо” е възприел като реално препятствие пешеходеца на
пътното платно, респ. от какво разстояние пешеходеца е станал видимо
препятствие за водача на лекия автомобил. В отговор на седма задача,
автотехническата експертиза витиевато и неясно е посочила, че „момента на
възникване на опасната ситуация е момента, когато пешеходеца стъпва на
пътното платно за движение в насрещната лента и предприема движение с
намерение да пресече улица широка 12,40 м., от който момент водача на
лекия автомобил се е намирал на разстояние 81,79 метра”. Т.е. тук се третира
единствено отстоянието не лекия автомобил от пешеходеца в момента, в
който последния е стъпил на пътното платно, а не се обсъжда изобщо въпроса
от какво разстояние водачът на автомобила е възприел за първи път
пресичащия платното за движение пешеходец /в кой първи момент
пешеходеца е станал обективно видим за водача на автомобила/. По-нататък в
отговора на седма задача, вещото лице е изчислило „какво е отстоянието на
предната част на автомобила от мястото на удара за момента, когато водача
му е могъл да възприеме пешеходеца от пресичане на осевата линия, с посока
на движението му към отсрещния тротоар”, като тук отстоянието на лекия
автомобил е посочено от мястото на удара, а не от пешеходеца.
Във връзка с така изложеното по-горе се налага извод, че при
изготвянето обсъжданата АТЕ не е изяснено особено важното обстоятелство -
от какво разстояние водачът на лекия автомобил „Пежо” е възприел като
реално препятствие пешеходеца – пострадалата Л. Г., респ. от какво
разстояние пешеходеца е стана видимо препятствие за водача на лекия
автомобил. Безспорно е, че тези обстоятелства не са били изследвани в хода
на досъдебното производство и не са били обсъждани в назначената
автотехническа експертиза. СОС намира, че за пълното, всестранно и
обективно изясняване на обстоятелствата по делото е необходимо да бъде
назначена нова АТЕ, която да определи: - от какво разстояние водачът на
4
лекия автомобил „Пежо” фактически е могъл да възприеме като реално
препятствие на пътя пред себе си пешеходеца – пострадалата Л. Г., т.е. от
какво разстояние пешеходеца, когато е стъпил на пътното платно е станал
видимо препятствие за водача на лекия автомобил; - на какво разстояние от
мястото на удара е отстоял лекия автомобил в момента, в който пешеходеца е
навлязъл в лентата за движение на автомобила /лентата в посока центъра на
гр.С./; - съобразно тези величини да се посочи имал ли е водачът на лекия
автомобил техническа възможност да спре, за да избегне удара с пешеходеца.
Изясняването на горните обстоятелства е наложително, тъй като част от
тях са относими към определянето момента на възникване на опасността за
движението. В принципен и теоретичен план следва да се има предвид, че
моментът на възникване на опасността, от който момент водачът на
моторното превозно средство е задължен да вземе предписаните мерки за
безопасност на движението, които се изразяват в намаляване на скоростта или
спиране, е възприемането от страна на водача на пътното препятствие, когато
то се е появило на платното за движение или в близост до него. В тази връзка
следва също да се отчете, че когато водачът не е имал пред себе си
възприятия, които трябва да го мотивират за наличността на възникнала
опасност за движението и не е бил длъжен да ги предполага, моментът на
възникване на опасността не би трябвало да се търси по-рано от фактическата
възможност на водача да възприеме препятствието за движението. В
конкретния казус, след установяването на първия /началния/ момент, в който
водачът на лекия автомобил е могъл да възприеме пешеходеца Л. Г. като
опасност за движението и след установяването на разстоянието /отстоянието/
между тях в този момент, следва да се прецени от разследващия орган и от
прокурора, дали това разстояние се явява по-малка или по-голяма величина
от опасната зона за спиране на лекия автомобил. Едва след сравняване на
посочените величини следва да се направи правната преценка дали се касае за
случайно деяние по смисъла на чл.15 от НК или за виновно поведение на
водача на лекия автомобил.
Като е извел в атакувания съдебен акт, решаващия си извод за липса на
извършено престъпно деяние, в противоречие с фактическата обстановка по
делото, без да е проведено пълно и всестранно разследване, без да са
установени всички релевантни обстоятелства и без да са налице съответни
5
доказателства, районният съд е постановил един незаконосъобразен и
необоснован съдебен акт, с който неправилно и незаконосъобразно е
потвърдил прекратителното постановление на прокурора от Районна
прокуратура – гр.С.. С оглед на това обжалваното определение следва да бъде
отменено, като на основание чл. 243 ал.7 във вр. с ал.6 т.3 от НПК ще следва
да бъде отменено и постановлението на прокурора за прекратяване на
наказателното производство и делото да бъде върнато на прокурора от РП С.
за изпълнение на дадените указания във връзка със събирането и оценката на
доказателства и прилагането на закона.
Воден от горното, Софийски окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯВА определение на Районен съд – гр.С. от 22.07.2022 г.,
постановено по ЧНД № 34/2022 г. по описа на същия съд, с което е
потвърдено постановлението на прокурор от Районна прокуратура – гр.С. от
06.01.2021 г. за прекратяване на наказателното производство по досъдебно
производство № 61/2021 г. по описа на РУ на МВР С., пр. пр. № 142/2021 г. на
РП – гр.С. и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯВА постановление на прокурор от Районна прокуратура –
гр.С. от 06.01.2021 г. за прекратяване на наказателното производство по
досъдебно производство № 61/2021 г. по описа на РУ на МВР С., пр. пр. №
142/2021 г. на РП – гр.С. И ВРЪЩА делото на прокурора от Районна
прокуратура – гр.С. за изпълнение на указанията, дадени в обстоятелствената
част на настоящото определение.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Препис от настоящото определение да се изпрати на пострадалото лице
С. П. Ч..
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
6
2._______________________
7