№ 499
гр. Велико Търново, 20.12.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Велико Търново – пети състав, в съдебно заседание на
десети декември две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ДАНАИЛОВА
при участието на секретаря С.М., изслуша
докладваното от съдия Данаилова адм. д.
№ 696 по описа за 2019 година и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 128
– чл.
132 от ДОПК, във вр. с чл.
156 от ДОПК и чл.
4, ал. 1 и чл.
9б от ЗМДТ.
Образувано е по жалба
на „СЛЪНЧО“ АД, гр. Свищов, ул. „Дунав“ № 16, представлявано от ***Е. М.
Д.против мълчалив отказ на орган по приходите при Община Свищов за издаване
на Акт за прихващане и/или
възстановяване на недължимо платени суми за такса битови отпадъци за 2017г. по
искане с вх. № 26-00-720/18.07.2019г., мълчаливо потвърден от Кмета на Община
Свищов, съдът установи следното:
Искането
за прихващане или възстановяване на такса за битови отпадъци е по реда на чл.
129 от ДПОК, вр. с чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ, потвърден в хипотезата на чл. 156, ал.
4 от ДОПК, вр. с чл. 4, ал. 1, изр. посл. от ЗМДТ. Претендираният размер е
1791.71лв. Жалбоподателят твърди, че по
отправено искане за възстановяване на недължимо платени суми за такса за битови
отпадъци за 2017г. с вх. № 26-00-720/18.07.2019г. по описа на Община Свищов е
налице мълчалив отказ от възстановяване или прихващане на недължимо платените
суми. Този отказ е бил обжалван по реда на чл. 152 от ДОПК, но по подадената
жалба кмета на Община Свищов не се е произнесъл в законоустановения срок. Ето
защо счита, че е налице мълчаливо потвърждение на мълчаливия отказ по
подаденото от дружеството искане. Моли съда да отмени мълчаливия отказ и да
постанови издаване на акт за прихващане или възстановяване на недължимо
платените суми. Претендира за присъждане на разноски по производството.
Ответникът по делото – Кмет
на Община Свищов, чрез процесуален представител ***Я., счита жалбата за
недопустима, а в условията на евентуалност за неоснователна. Претендира
разноски по делото за заплатен адвокатски хонорар в размер на 1140лв.
Съдът, след като съобрази
становищата на страните, събраните по делото доказателства и след служебна
проверка за законосъобразност на обжалвания акт, приема за установено следното
от фактическа страна.
„Слънчо“
АД е подало Искане с вх. № 26-00-720/18.07.2019г. по описа на Община Свищов, с
което е претендирано по реда на чл. 128 и сл. от ДОПК възстановяване на сума в
размер на 1 791,71 лв., представляваща според жалбоподателя надвнесена
таса за битови отпадъци за 2017г.
Между
страните не е спорно, че по така подаденото искане не се произнесъл
орган/служител от Община Свищов.
На
18.07.2019г. „Слънчо“ АД подава жалба до кмета на Община Свищов, с която по
реда на чл. 152 от ДОПК, вр. с чл. 4, ал. 5 от ДОПК е оспорен мълчаливия отказ
на органа по приходите на същата община.
Не е
спорно също така, че по тази жалба липсва произнасяне от решаващия орган. На
05.11.2019г. дружеството жалбоподател подава жалба до АС – В. Търново, заведена
с вх. № 26-00-1056/05.11.2019г. по описа на Община Свищов, с която обжалва
мълчалив отказ за възстановяване на претендираните суми, потвърден от кмета на
Община Свищов по реда на чл. 156, ал. 4 от ДОПК.
Съдът
в хода на съдебното дирене е обявил на страните за служебно известен и
ненуждаещ се от доказване факт, че с Решение № 143/04.05.2017 година по адм.
дело № 56/2017 година на АСВТ, оставено в сила с решение № 15478/12.12.2018
година по КАД № 7114/2017 година на ВАС е отменено по жалба, подадена от В.П.М.
т. 4 решение № 412/21.12.2016 година по протокол № 27 на Общински съвет Свищов
в частта, в която са определени таксите за битови отпадъци за 2017 година.
Съдът
в хода на съдебното дирене е обявил на страните за служебно известен и
ненуждаещ се от доказване факт, че с Решение № 214/03.07.2017 година по адм.
дело № 36/2017 година на АСВТ, оставено в сила с решение № 558/14.01.2019
година по КАД № 9614/2017 година на ВАС е отхвърлена жалбата, подадена от Г.Ц.М.
против решение № 412/21.12.2016 година по протокол № 27 на Общински съвет
Свищов в частта, в която са определени таксите за битови отпадъци за 2017
година.
Па
повод на предходен мълчалив отказ за възстановяване е било образувано и
приключило адм. дело № 247/2019г. по описа на Административен съд Велико
Търново, като с определение жалбата е оставена без разглеждане. За да постанови
този правен резултата съдът е приел, че жалбата е преждевременно подадена, като
в него е посочено, че не е налице пречка да бъде подадено ново искане, в
хипотезата на чл. 131, ал. 3 от ДОПК, вр. с чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ.
При така установените
факти, съдът прави следните изводи от правна страна относно допустимостта и
основателността на оспорването:
Направеното възражение за
недопустимост е неоснователно, тъй като в жалбата е формулиран петитум за
отмяна на потвърдения мълчалив отказ и връщане на преписката за издаване на акт
за прихващане, и/или възстановяване, с което да се възстановят недължимо
внесените суми.
Институтът на прихващането
и възстановяването е уреден в Глава 16 "Особени производства", Раздел
I "Прихващане и възстановяване", чл. 128
– чл.
132 от ДОПК. Съгласно чл. 128 от Кодекса, недължимо платени или събрани
суми за данъци, задължителни осигурителни вноски, наложени от органите по
приходите глоби и имуществени санкции, както и суми, подлежащи на
възстановяване съгласно данъчното или осигурителното законодателство от НАП, се
прихващат от органите по приходите за погасяване от изискуеми публични
вземания, събирани от НАП.
Прихващането или
възстановяването на недължимо платени суми по чл. 129
и сл. от ДОПК се извършва по искане на лицето или по инициатива на органа
по приходите. Процесното искане на „СЛЪНЧО“ АД, гр. Свищов е направено в
цитираната законова хипотеза и тъй като касае задължения ТБО са приложими и
разпоредбите на специалния закон – Закон за местните данъци
и такси (ЗМДТ).
По силата на препращащите
норми на чл.
4, ал. 1 и чл.
9б от ЗМДТ, установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци
и такси се извършва от служители на общинската администрация по реда на ДОПК.
Този ред следва да се приеме за приложим и по отношение на процедурата за
прихващане или възстановяване на недължимо внесени местни данъци и такси,
доколкото тази процедура е следствие от установяването и събирането на публични
задължения, каквито безспорно са тези за ДНИ и ТБО. Служител на общинската
администрация, който е определен със заповед на кмета на общината да изпълнява
функциите на орган по приходите, съгласно чл. 4,
ал. 3 от ЗМДТ, приложим и за местните такси по силата на чл. 9б от ЗМДТ, е компетентният орган да се произнесе по искането за прихващане или
възстановяване, а кметът на съответната община упражнява правомощията на
решаващ орган по чл.
152, ал. 2 от ДОПК, съгласно чл. 4,
ал. 5 от ЗМДТ.
Процесното искане за
възстановяване е входирано на 18.07.2019г. и срокът за произнасяне по същото е
изтекъл на 18.08.2019г. За оспорване на акта по административен ред пред кмета
на Община Свищов е подадена жалба вх. № 94-Ж-107/22.08.2019г. от „СЛЪНЧО“ АД,
гр. Свищов, по която не постановено в срока решение по смисъла на чл.
156, ал. 1 от ДОПК. При липса на произнасяне по същото в срока по чл. 155,
ал. 1 от ДОПК е започнал да тече 30-дневния срокът по чл. 156, ал. 5 от ДОПК. Жалбата
до съда е подадена чрез административния орган на 05.11.2019 г., с което е
спазен срок за оспорване по чл.
156, ал. 5 от ДОПК.
При тези данни жалбата се
явява допустима за разглеждане. По същество, подадената жалба е неоснователна.
Съгласно чл.
62, ал. 1 от ЗМДТ таксата за битови отпадъци се заплаща за услугите по
събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на
битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за
обществено ползване в населените места. Задължено лице за тях се явява собственикът
на недвижимия имот, съгласно чл. 11
и чл.
64, ал. 1 от ЗМДТ. На това основание жалбоподателят дължи заплащане на ТБО
за 2017г. за декларираните от него имоти
Такса битови отпадъци
представлява публично задължение и декларацията по чл. 14 от ЗМДТ е относима за задължението. Това е така, тъй като данъкът се определя
върху данъчната оценка на недвижимия имот (чл.
19, ал. 1 от ЗМДТ), а последната за имоти на граждани се определя от
служител на общинската администрация по норми съгласно приложение № 2 в
зависимост от вида на имота, местонахождението, площта, конструкцията и
овехтяването и се съобщава на данъчно задължените лица (чл. 20 от ЗМДТ).
Спорът между страните по делото е по
приложението на материалния закон и се свежда до преценката на въпроса следва
ли на жалбоподателя да бъдат възстановени направените от него плащания за ТБО
при положение, че в правния мир са налице две противоречиви съдебни решения
касаещи решение №
412/21.12.2016 година по протокол № 27 на общински съвет Свищов в частта, в
която са определени таксите за битови отпадъци за 2017 година.
С едното от решенията на
Административен съд Велико Търново се отменя т. 4 решение №
412/21.12.2016 година по протокол № 27 на общински съвет Свищов в частта, в
която са определени таксите за битови отпадъци за 2017 година, а с другото се
отхвърля жалбата, подадена от Г.Ц.М. против същото решение № 412/21.12.2016
година по протокол № 27 на общински съвет Свищов в частта, в която са
определени таксите за битови отпадъци за 2017 година. И двете решения са
оставени в сила от Върховния административен съд. Пълният им текст и този на
потвърждаващите ги решения на ВАС са приложени като писмени доказателства по
делото.
Жалбоподателят основава
жалбата си на Решение № 143/04.05.2017г. по адм. дело № 56/2017г. по описа на
Административен съд Велико Търново, потвърдено от ВАС, с което се отменя
Решението на Общински съвет Свищов като незаконосъобразно. Ответникът от своя страна се позовава на
Решение № 214/03.07.2017г. по адм. дело № 36/2017г. по описа на Административен
съд Велико Търново, също потвърдено от ВАС, с което е прието, че решението на
Общински съвет Свищов не страда от пороци и е проведена законосъобразно
процедурата по приемането му, с което е увеличена ТБО на територията на Община
Свищов. В заключение, видно от текста на
решенията, водени са две идентични съдебни производства, които са завършили с
две противоречиви решения срещу един и същ общ административен акт. Нито едно
от двете решения не е отменено към настоящия момент, нито е в ход такава
процедура.
Прилагайки разпоредбата на чл. 183
от АПК следва да се приеме, че решението, с което оспореният общ
административен акт е отменен, има действие по отношение на всички и би
следвало то да бъде меродавно в процесния случай. От диспозитивът на Решение
№ 143/04.05.2017 година по адм. дело № 56/2017 година на АСВТ, оставено в сила
с решение № 15478/12.12.2018 година по КАД № 7114/2017 година на ВАС обаче, се
установява, че е отменена само т. 4 от решение № 412/21.12.2016 година по
протокол № 27 на общински съвет Свищов в частта, в която са определени таксите
за битови отпадъци за 2017г. Точка 4 от Решението, видно от л. 65 от делото
касае жилищни имоти, намиращи се извън районите, в които общината е
организирала събиране и извозване на битови отпадъци. Видно от подадената
декларация парт. № ********* по чл. 14 от ЗМДТ за облагане с данък върху
недвижимите имоти на „СЛЪНЧО“ АД, сграда и обекти в нея са декларирани като
нежилищни. При това положение отмяната не засяга определената за тях такса за
битови отпадъци за 2017г.
Предвид
гореизложеното, изчислените от приходната администрация суми за ТБО за притежаваните
от „СЛЪНЧО“ АД сгради и обекти в нея
за 2017 г. са били дължими и с плащането им жалбоподателят е изпълнил
доброволно свои изискуеми и ликвидни задължения от публичен характер. Липсва
недължимо платено, противно на доводите му.
При този изхода на делото,
с оглед своевременно направеното искане от процесуалния представител на
ответника и на основание чл.
161, ал. 1, изр. 3 от ДОПК, жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати
на Община Свищов възнаграждение в размер минималното възнаграждение за един
адвокат, при материален интерес от 1791.71лв., което възлиза на 355.42 лева,
определен по реда на чл.
8, ал. 1, т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Съгласно чл. 161, ал. 2 от ДОПК претендираният размер от 1140 лв. се явява прекомерен с оглед
действителната правна и фактическа сложност на делото.
Водим от гореизложеното и
на основание чл.
160, ал. 1, предл. последно от и чл. 161, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК, съдът
Р Е Ш
И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „СЛЪНЧО“
АД, гр. Свищов, ул. „Дунав“ № 16, представлявано от ***Е. М. Д.против мълчалив
отказ на орган по приходите при Община Свищов за издаване на Акт за прихващане и/или възстановяване на
недължимо платени суми за такса битови отпадъци за 2017г. по искане с вх. №
26-00-720/18.07.2019г., мълчаливо потвърден от Кмета на Община Свищов.
ОСЪЖДА „СЛЪНЧО“ АД, ЕИК: 814244008гр.
Свищов, ул. „Дунав“ № 16, представлявано от ***Е. М. Д.да заплати на Община
Свищов сумата 355.42 (триста
петдесет и пет лева и четиридесет и две стотинки) лева разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните пред Върховния административен съд.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: