Решение по дело №11809/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 23 май 2024 г.
Съдия: Веселка Николова Йорданова
Дело: 20221110211809
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 23 септември 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 2458
гр. София, 23.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 101-ВИ СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:ВЕСЕЛКА Н. ЙОРДАНОВА
при участието на секретаря Б. П. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ВЕСЕЛКА Н. ЙОРДАНОВА
Административно наказателно дело № 20221110211809 по описа за 2022
година
за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.58д и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на К. Д. М. с ЕГН – ********** с адрес ********
срещу Наказателно постановление /НП/ № 22-4332-015614 от 22.08.2022 г.,
издадено от Началник сектор към СДВР, отдел „Пътна полиция”, с което на
жалбоподателя на основание чл.185 от Закона за движението по пътищата
/ЗДвП/ е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 20.00
/двадесет/ лв. за нарушение на чл.20, ал.1 от ЗДвП, както и на основание
чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 100.00 /сто/ лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от
1 /един/ месеца за нарушение на чл.123, ал.1, т.3, б.“в“ ЗДвП.
Жалбоподателят моли атакуваното наказателно постановление да бъде
изцяло отменено като неправилно и незаконосъобразно. Същият оспорва
фактическите констатации в акта и наказателното постановление, като
твърди, че същите не са подкрепени с доказателства. Жалбоподателят не
отрича, че на посочената дата и място е управлявал товарен автомобил „С.Д.“
1
с рег.№ *********, но категорично заявява, че не е усетил удар с паркирания
лек автомобил „О.В.“ с рег.№ *********, каквито са били възраженията му
срещу акта. Относно вмененото му нарушение по чл.123, ал.1, т.3, б.“в“ ЗДвП
същият сочи, че са били допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, доколкото от една страна липсва пълно и изчерпателно описание на
нарушението и на обстоятелствата, при които е било извършено, а от друга
фактическите твърдения в акта и наказателното постановление не
кореспондират на дадената правна квалификация.

Жалбоподателят - редовно призован за съдебно заседение, се явява
лично. Поддържа изложените в жалбата доводи и моли наказателното
постановление да бъде отменено.

Въззиваемата страна – Началник група в СДВР-ОПП, редовно призована,
не изпраща представител и не релевира становище по жалбата.

Софийски районен съд, като разгледа постъпилата жалба,
изложените в нея доводи и като се запозна с материалите по делото,
намира за установено от фактическа страна следното:

С акт за установяване на административно нарушение Серия АД бл.№
021721 от 21.07.2022 г., съставен от мл. автоконтрольор при Отдел „Пътна
полиция” при СДВР е установено, че на 31.05.2022 г., около 09.22 часа, в
гр.София, на бул.“Цар Борис III“ с посока на движение от бул.“Овча Купел“
към бул.“Никола Петков“ жалб.К. Д. М. управлявал товарен автомобил „С.Д.“
с рег.№ ********* в локалното платно на бул.“Цар Борис III“ пред
бензиностанция „Петрол“, като поради недостатъчен контрол над
управляваното от него МПС реализирал ПТП в паркиран автомобил „О.В.“ с
рег.№ *********, като нанесъл материални щети на лява странична част.
След ПТП жалбоподателят напуснал мястото без да уведоми службата за
контрол на МВР по територия.
В акта е отразено, че са били нарушени разпоредбите на чл.20, ал.1 и
чл.123, ал.1, т.3, б.“В“ от ЗДвП.
2
Въз основа на горепосочения акт е издадено процесното наказателно
постановление.
Горната фактическа обстановка се установява от показанията на
свидетелите В. И. С. и П. Г. П., както и от приложените по реда на чл.283
НПК писмени доказателства.

При така очертаната фактическа обстановка съдът приема от правна
страна следното:
Жалбата е подадена от лице, спрямо което са наложени
административни наказания, т.е от субект с надлежна процесуална
легитимация, като същата е подадена в срок, поради което е процесуално
допустима. Разгледана по същество, жалбата е частично основателна, по
следните съображения:

Относно нарушението по чл.20, ал.1 от ЗДвП, съдът намира за
установено от правна страна следното:

В акта за установяване на административно нарушение и в издаденото
наказателно постановление като нарушена е посочена разпоредбата на чл.20,
ал.1 от ЗДвП, според която водачите са длъжни да контролират непрекъснато
пътните превозни средства, които управляват.
По отношение на това нарушение съдът намира, че АУАН и НП
съдържат всички задължителни реквизити по чл. 42, ал. 1 и чл. 57, ал. 1
ЗАНН, като са описани всички факти и обстоятелства, обуславящи
съставомерността на деянието по чл.20, ал.1 от ЗДвП.
От обективна страна съдът намира за безспорно установено, че
жалбоподателят като водач на процесния товарен автомобил „С.Д.“ с рег.№
*********, движейки се в локалното платно на бул.“Цар Борис III“ пред
бензиностанция „Петрол“, поради недостатъчен контрол над управляваното
от него МПС е реализирал ПТП в паркирания лек автомобил „О.В.“ с рег.№
*********, като е нанесъл материални щети на лявата му странична част, с
което е нарушил разпредбата на чл.20, ал.1 от ЗДвП.
Контролът над МПС, съобразно посочената разпоредба включва
3
внимателното и всеобхватно наблюдение на пътната обстановка, респективно
на нейното изменение, вследствие поведението на останалите участници в
движението по пътя, и осъществяване на пълен контрол над движението на
управляваното МПС. Доколкото в случая не се касае до нарушение, свързано
с режима на скоростта или невъзприемане на внезапно появили се
препятствия по пътя и предприемане на мерки за безопасност, правилно
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана
за нарушение по чл.20, ал.1 от ЗДвП. В случая като причина за настъпване на
ПТП следва да се приеме липсата на достатъчен и непрекъснат контрол върху
управлявания от жалбоподателя товарен автомобил. С това и последният е
осъществил от обективна страна състава на административно нарушение
по чл.20, ал.1 от ЗДвП.
В тази връзка съдът намира за неоснователни доводите на
жалбоподателя за недоказаност на вмененото му нарушение по чл.20, ал.1 от
ЗДвП. От показанията на свидетеля П. Г. П. – собственик на лекия автомобил
„О.В.“ с рег.№ ********* безспорно се установяват обстоятелства относно
времето и мястото на настъпилото пътнотранспортно произшествие, както и
причинените по автомобила му материални щети. Същите се потвърждават от
приложените по делото писмени доказателства – Протокол за ПТП ведно със
скица на ПТП към него. Данни за механизмът на настъпване на процесното
ПТП се съдържат и в приобщения по делото запис от охранителните камери
на бензиностанция „Петрол“ , находяща се в гр.София, кв.“Павлово“,
локалното платно на бул.“Цар Борис III“.
За извършеното административно нарушение по чл.20, ал.1 от
ЗДвП законодателят не е предвидил конкретна санкционна разпоредба,
поради което правилно на жалбоподателя е било наложено наказание "глоба"
в размер на 20 лева по реда на чл. 185 ЗДвП. С оглед на това, обжалваното НП
се явява законосъобразно в тази си част.
Предвид ограничителната разпоредба на чл. 189з ЗДвП, в случая не
може да се обсъжда хипотезата на маловажен случай и приложението на чл.
28 ЗАНН.

Относно вмененото на жалбоподателя нарушение по чл.123, ал.1,
т.3, б.”в” от ЗДвП съдът намира от правна страна следното:
4

Съгласно цитираната разпоредба на чл.123, ал.1, т.3, б.”в” от ЗДвП
водачът на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно
произшествие, е длъжен, когато при произшествието са причинени само
имуществени вреди: ако между участниците в произшествието няма съгласие
относно обстоятелствата, свързани с него, те, без да напускат
местопроизшествието, уведомяват съответната служба за контрол на
Министерството на вътрешните работи на територията, на която е настъпило
произшествието, и изпълняват дадените им указания.
На първо място, в акта и издаденото наказателно постановление никъде
не е отбелязано, че между участниците в произшествието е нямало съгласие
относно обстоятелствата, свързани с него. От събраните по делото
доказателства безспорно се установява, че след инцидента жалбоподателят е
продължил движението си с управлявания от него автомобил, а другият
автомобил е бил паркиран. От горното следва, че след настъпване на ПТП
контакт между жалбоподателя със собственика на другия автомобил, не е
имало. Видно от показанията на свидетеля В. С. и приложения Протокол за
ПТП, служителите на ОПП –СДВР са били изпратени по сигнал за ПТП с
напуснал водач. На следващо място нито в акта, нито в наказателното
постановление е очертано задължението, което жалбоподателят не е
изпълнил като водач на пътно превозно средство, който е участник в
пътнотранспортно произшествие.



Неизпълненото задължение от страна на жалбоподателя е очертано
най-общо – „напуска мястото без да уведоми службата за контрол на МВР по
територия“. По този начин липсва пълно, ясно и недвусмислено описание на
нарушението и на обстоятелствата, при които е извършено, както и на
законовата разпоредба, която е нарушена. В административно-наказателното
производство пълното описание на нарушението, както в АУАН, така и в НП
е от изключително значение за законосъобразното развитие на самия процес,
не само с оглед гарантиране правото на защита на дееца в пълен обем, но и
поради факта, че това е изискване относно формата на тези актове. Не само
5
пълната липса на релевантни факти, но и частичната такава, която се отнася
до основните въпроси във връзка с ангажирането на
административнонаказателна отговорност, представлява съществено
нарушение на процесуалните правила и самостоятелно основание за отмяна
на съответното НП. Липсата на описание на конкретни факти относно
вмененото нарушение, води до невъзможност на съда, а и на нарушителя /с
което съществено се нарушава правото му на защита/, да установи какво
точно нарушение е извършил, при какви обстоятелства, за да може да бъдат
съотнесени фактите към твърдяната за нарушена правна норма.
С оглед гореизложеното, съдът намира, че неправилно е ангажирана
отговорността на жалбоподателя за нарушение по чл.123, ал.1, т.3, б.”в” от
ЗДвП, поради което наказателното постановление следва да бъде отменено в
тази му част.
Водим от горното, Софийски районен съд,

РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление /НП/ № 22-4332-015614
от 22.08.2022 г., издадено от Началник сектор към СДВР, отдел „Пътна
полиция”, в частта, в която на жалбоподателя К. Д. М. с ЕГН – ********** с
адрес ******** на основание чл.185 от Закона за движението по пътищата
/ЗДвП/ е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 20.00
/двадесет/ лв. за нарушение на чл.20, ал.1 от ЗДвП.

ОТМЕНЯ Наказателно постановление /НП/ № 22-4332-015614 от
22.08.2022 г., издадено от Началник сектор към СДВР, отдел „Пътна
полиция”, в частта, в която на жалбоподателя К. Д. М. с ЕГН – ********** с
адрес ******** на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 100.00 /сто/ лв. и „лишаване
от право да управлява МПС“ за срок от 1 /един/ месеца за нарушение на
чл.123, ал.1, т.3, б.“в“ ЗДвП.


6
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - София
град в четиринадесет дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7