Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ...........
град Шумен, 06.04.2023г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен
съд – град Шумен, в
публичното заседание на двадесети март две хиляди двадесет и трета година, в състав:
Председател: Снежина
Чолакова
Членове: Росица Цветкова
Бистра
Бойн
при секретаря Св.Атанасова и с участие на прокурор Яна
Николова от Окръжна прокуратура – гр. Шумен,
като разгледа докладваното от административен съдия Сн.Чолакова КАНД № 50 по описа за 2023г. на Административен съд – град Шумен, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.63в от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл. 208 и сл. от
Административно процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е въз основа на касационна жалба
на С.Н.Г. с ЕГН **********,***, депозирана чрез адвокат Р.З.от Адвокатска колегия – гр.Пазарджик, срещу Решение № 100/30.12.2022 г. на Районен съд – град Нови пазар, постановено по АНД № 20223620200278 по описа за 2022г. на съда. С оспорения съдебен акт е
потвърдено Наказателно постановление № 22-0280-000371/05.08.2022 г., издадено от Началник на група в ОДМВР-гр.Шумен, РУ-гр.Каолиново, с което на С.Н.Г. за нарушение на чл. 140, ал.
1 от ЗДвП и на
основание чл. 175, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП е наложено
административно наказание "глоба" в размер на 200 /двеста/ лева и
"лишаване от право да управлява МПС" за срок от 6 /шест/ месеца.
Касаторът релевира твърдения за
незаконосъобразност на атакуваното решение поради постановяването му в
противоречие с материалния закон и процесуалните правила. Сочи, че не е
извършил виновно вмененото му нарушение, тъй като не е знаел, че управляваният
от него автомобил е със служебно прекратена регистрация, както и, че е подведен под
отговорност при несъблюдаване на принципа "non bis in idem".
Твърди също, че НП е издадено при съществено нарушение на
административнопроизводствените правила, изразяващо се в липса на съставен АУАН. С оглед на това отправя искане за отмяна на
съдебното решение и на потвърденото с него наказателно постановление.
Претендира присъждане на разноски.
Ответната страна, Началник група в ОД на
МВР – гр.Шумен, РУ-гр.Каолиново, в съдебно заседание се представлява от главен
юрисконсулт И.С., която излага доводи за неоснователност на отменителната
претенция на жалбоподателя. Претендира присъждане на разноски за касационната
инстанция.
Представителят на Шуменска окръжна
прокуратура възприема касационната жалба за допустима, а разгледана по същество
за неоснователна.
Настоящата съдебна инстанция, след като
прецени допустимостта на предявената касационна жалба и обсъди направените в
нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и
извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е допустима като
подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал.
1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва
съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл. 210, ал.
1 от АПК и при спазване на изискванията на чл. 212 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба се явява неоснователна по следните съображения:
Процесното решение е постановено при
следната фактическа обстановка:
На 12.12.2022 г. касаторът бил спрян за
проверка на КПП – с.Пристое, докато управлявал собствения си лек автомобил "***" с рег.№ ***,
като по време на проверката било установено, че МПС не е регистрирано по надлежния ред в Република България,
доколкото е със служебно прекратена регистрация,
считано от 09.02.2022г., на основание чл.145, ал.15 от ЗДвП – поради това, че
след като е закупил въпросния лек автомобил на
08.12.2021г. от "Калима ауто"ООД, в двумесечен срок от придобиването
му не е изпълнил задължението си да го регистрира. За описаното нарушение срещу
С.Г. било инициирано досъдебно производство ДП №
60/2022г. по описа на РУ-гр.Каолиново, вх.№ 1360/2022г. по описа на
РП-гр.Шумен, за престъпление по чл.345, ал.2, във вр.с ал.1 от НК, приключило с постановление от 06.07.2022г. на
прокурор от посочената прокуратура за прекратяване на наказателното производство.
Със същото постановление било разпоредено изпращане на материалите по делото на
РУ-гр.Каолиново към ОДМВР-гр.Шумен за реализиране на административнонаказателна
отговорност.
Постановлението за прекратяване на наказателното
производство постъпило в РУ-гр.Каолиново на 18.07.2022г.,
видно от положения върху приложения по делото екземпляр
вх.№ УРИ 280ЗМ-60/22 от 18.07.2022г. Въз основа на същото Началник на група в РУ-гр.Каолиново при
ОДМВР-гр.Шумен издал процесното наказателно постановление, с което на
основание чл. 175, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП на касационния жалбоподател било наложено административно наказание "глоба" в
размер на 200 /двеста/ лева и "лишаване от право да управлява МПС" за
срок от 6 /шест/ месеца, за
нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
При така установената фактическа обстановка
районният съд е достигнал до извод, че в хода на административнонаказателното
производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, опорочаващи
санкционната процедура. Съдът е съобразил и обстоятелството, че НП е било
изготвено по реда на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН. Обсъждайки
законосъобразността на санкционния акт по
същество и съобразявайки приобщените писмени и гласни
доказателства, предходният
съдебен състав е заключил, че
са налице законовите предпоставки за ангажиране на отговорността на водача С.Г.
за административно нарушение по чл. 175, ал.
3, предл. 1 от ЗДвП. Воден от тези съображения, районният съд е потвърдил
атакуваното пред него наказателно постановление.
Шуменският административен съд намира, че
обжалваното решение е валидно и допустимо. В тази връзка решаващият състав на
съда съобрази, че решението е постановено по отношение на акт, който подлежи на
съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на
правомощията му.
За да постанови решението си, Районен съд – гр. Нови пазар е събрал и приобщил към
делото по надлежния процесуален ред относимите писмени и гласни доказателства,
представени съответно с наказателното постановление и в хода на съдебното
производство, което е спомогнало делото да бъде изцяло изяснено от фактическа
страна. Обстоятелствата, изложени в наказателното постановление, са проверени
от районния съд с допустимите по закон доказателствени средства.
Постановеният съдебен акт съответства на
приложимия материален закон. С разпоредбата на чл. 140, ал.
1, изр. 1 от ЗДвП /изм. ДВ, бр. 105 от 2018 г., в сила от
01.01.2019 г./, законодателят е въвел изискване по пътищата, отворени за
обществено ползване, да се допускат само моторни превозни средства и ремаркета,
които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на
определените за това места. Условията и редът за регистриране, отчет, спиране
от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и
възстановяване на регистрацията на МПС и ремаркета, теглени от тях и реда за
предоставяне на данни за регистрираните ППС, се определя с Наредба №
I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в
движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на
моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне
на данни за регистрираните пътни превозни средства, издадена на
основание чл. 140, ал. 2 и чл. 142 от ЗДвП. Съгласно разпоредбата на чл. 15, ал. 1 от Наредбата, при
промяна в регистрацията, собственикът представя документ за самоличност и
подава заявление, което се попълва служебно и се подписва от него, като към
заявлението собственикът представя редица изброени в нормата документи, а
според чл. 14, ал. 1 от Наредбата, промяна в регистрацията се
извършва при изменение на данните за превозното средство и собственика,
посочени в свидетелството за регистрация, смяна на регистрационния номер,
продължаване срока на валидност при временна регистрация, регистриране на ПС
като "историческо". Цитираната нормативна уредба указва, че при
промяна в собствеността на МПС, лицето, което го е закупило, т. е. новият
собственик, е длъжен да регистрира превозното средство на свое име и в
съответното звено "Пътна полиция" при ОДМВР, като това следва и от
разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от Наредбата, според която собственикът е длъжен
да представи превозното средство и необходимите документи в определения срок за
извършване на регистрация, промяна в регистрацията или прекратяване на
регистрацията, а нормата на чл. 3, ал. 1 регламентира, че моторните превозни
средства и ремаркетата се регистрират в срок до един месец от придобиване на
собствеността или оформянето на вноса /постоянен или временен/ от съответния
митнически орган. Съгласно чл. 143, ал.
15 от ЗДвП, служебно, с отбелязване в автоматизираната информационна
система, се прекратява регистрацията на регистрирано пътно превозно средство на
собственик, който в двумесечен срок от придобиването му не изпълни задължението
си да регистрира превозното средство. Санкционната норма на чл. 175, ал.
3, пр. 1 от ЗДвП от своя страна, предвижда налагане на глоба, в
размер от 200 до 500 лева и лишаване от право на управление на МПС, за срок от
6 до 12 месеца, за водач, който управлява моторно превозно средство, което не е
регистрирано по надлежния ред, а съгласно § 6, т. 25,
предл. първо от ДР на ЗДвП, "водач"
е лице, което управлява пътно превозно средство.
По делото не е спорно обстоятелството, че
на посочените в НП дата и място касаторът е управлявал собствения си л.а."***"
с рег.№ ***, поради което е имал качеството "водач" на МПС, като е
безспорно, че този лек автомобил е бил управляван по път, отворен за обществено
ползване, както и, че това МПС към датата управлението е било
със служебно прекратена регистрация.
Прекратяването на регистрацията на описания
лек автомобил е извършено по реда, посочен в нормата на чл. 143, ал.
15 от ЗДвП - служебно, с отбелязване в автоматизираната
информационна система, считано от 09.02.2022 г. Прекратяването
на регистрацията в посочената хипотеза настъпва по силата на закона, а не по
волята на административен орган, поради което и не е било необходимо
контролните органи да информират за настъпването й. Непререгистрирането в
законоустановения срок на придобито МПС има за последица приложението на
разпоредбата на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП за служебно прекратяване на
регистрацията му. В хипотезата на чл. 143, ал.
15 от ЗДвП законът приравнява служебното прекратяване на
регистрацията на автомобил на липсата на регистрация на същия.
Установените по делото факти и анализът на
цитираните законови разпоредби, отнесени към настоящия казус, обосновават извод, че касаторът е осъществил виновно вмененото му
нарушение. От събраните доказателства се установява, че въпросният автомобил е
преминал в патримониума му на 08.12.2021г. и след
като в двумесечен срок от тази дата като нов собственик не го е пререгистрирал,
на 09.02.2022г. регистрацията на същия е била прекратена служебно, на основание
чл.143, ал.15 от ЗДвП. След като към момента на проверката С.Г. е имал качеството на водач на процесното
МПС, той е могъл и е бил длъжен да знае дали автомобилът има действаща
регистрация, още повече, че в качеството му на приобретател на МПС е знаел за
факта и датата на промяна собствеността на МПС, с произтичащите от това
последици. Като правоспособен водач, той е задължен да познава установения
правов ред, уреждащ управлението на превозни средства по пътищата, отворени за
обществено ползване, респективно е могъл и е следвало да съобрази промяната в
собствеността на автомобила, поради което не се споделя изложеното от касатора
твърдение, че не е бил наясно, че МПС е със служебно прекратена регистрация. Като
не е сторил това, водачът е проявил
небрежност, а това обосновава и вината му.
Съгласно правната теория, вината има две
основни форми – умисъл и непредпазливост. Непредпазливостта също има две форми
– небрежност и самонадеяност. Небрежността се нарича още "несъзнавана
непредпазливост". При нея деецът не е съзнавал и не е предвиждал
настъпването на противоправния резултат, но е бил длъжен и е могъл да го
предвиди, след като е управлявал автомобил - негова
собственост. По силата на чл. 7, ал. 1
от ЗАНН деянието, обявено за административно нарушение, е
виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо. Алинея 2 на същия член
предвижда, че непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените
случаи. В случая такова изключение не е предвидено в ЗДвП, поради което и при
наличието на извършено непредпазливо деяние – нарушение на чл. 140, ал.
1 от ЗДвП, касаторът следва да носи административнонаказателната
отговорност, предвидена в чл. 175, ал.
3, пр. 1 от ЗДвП. Всеки гражданин е длъжен да познава закона, като
незнанието му не го оправдава. Всеки правоспособен водач на МПС, преди да
предприеме управление на такова по пътищата, отворени за обществено ползване, е
длъжен да се увери, че няма законоустановени пречки да извърши това, в т. ч.
дали управляваното от него МПС е регистрирано по надлежен ред, преминало ли е технически
преглед, дали за него има сключен договор за задължителна застраховка
"Гражданска отговорност на водач" и т. н. В случая е имало достатъчно
обстоятелства, които е следвало да накарат санкционираното лице да прояви
активност и да установи дали управляваният от него автомобил е редовно
регистриран.
Ирелевантно за отговорността на водача и собственик на МПС е обстоятелството дали органите на КАТ са го уведомили, че автомобилът
е със служебно прекратена регистрация. На водача на автомобила е вменено
задължението да управлява по пътищата само МПС, което е регистрирано по
надлежен ред. Това, че регистрационните табели на автомобила не са били
свалени, не го освобождава от отговорност. Вярно е, че с оглед разпоредбата
на чл. 14, ал. 2, вр. ал. 1 от НК незнанието
на фактическите обстоятелства, които принадлежат към състава на престъплението,
изключва вината и за непредпазливите деяния, но само в случаите, когато самото
незнание на фактическите обстоятелства не се дължи на непредпазливост. В
настоящия случай, както се каза и по-горе, незнанието на факта, че
управляваният от жалбоподателя автомобил е със служебно прекратена регистрация,
се дължи на проявена от него непредпазливост под формата на небрежност.
Касационният съдебен състав приема, че административнонаказващият орган правилно и
законосъобразно е приложил санкционната норма на чл. 175, ал.
3, пр. 1 от ЗДвП, според която се наказва с лишаване от право да
управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200
до 500 лв. водач, който управлява моторно превозно средство, което не е
регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с
регистрационен номер. Наложените санкции – "глоба" в размер от 200
лева и "лишаване от право да управлява МПС" за
срок от 6 месеца, са определени в минималния размер, предвиден в закона. Не са
налице основания за приложение на чл. 28 от ЗАНН, с оглед забраната за това,
предвидена в чл.189з от ЗДвП, обнародван в ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от
23.12.2021 г., т.е. представляващ чакст от действащото законодателство към
датата на извършване на нарушението и до настоящия момент.
Касационната инстанция намира за
неоснователни твърденията на инициатора на настоящото производство за наличие
на допуснати съществени процесуални нарушения в хода на санкционното
производство. Противно на изложеното в жалбата, касационният състав счита, че
санкционното производство е протекло при стриктно съблюдаване на изискванията
на ЗАНН, като до издаване на НП се е стигнало, след като е било образувано досъдебно
производство - ДП № 60/2022г. по описа на РУ-гр.Каолиново,
което е било
прекратено на 06.07.2022 г. с постановление за прекратяване на наказателно
производство и делото
било изпратено на РУ-гр.Каолиново
с оглед преценка за търсене на административнонаказателна отговорност. В
рамките на регламентирания законов срок административнонаказващият орган,
надлежно оправомощен с посочената в обстоятелствената част на НП заповед на
министъра на вътрешните работи, е пристъпил към ангажиране на отговорността на
дееца. Административнонаказващият орган изрично е посочил, че наказателното
постановление се издава в административнонаказателно производство, образувано
по реда на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН, като е изложил и конкретните
индивидуализиращи данни за прокурорското постановление за прекратяване на
наказателно производство. При условията на чл.36, ал.2 от ЗАНН НП се издава въз
основа на постановлението на прокурора, поради което не е необходимо
съставянето на АУАН.
Обосновано районният съд е отхвърлил като
неоснователна и тезата на касатора, че процесното НП е издадено в разрез с
принципа "non bis in idem", аргументирано с наличие на влязло в сила
друго НП, с което Стефаан Г. е бил подведен под административнонаказателна
отговорност за нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП, като в тази връзка
първоинстанционният съд е аргументирал подробно своя извод и касационната
инстанция препраща към мотивите му, съгласно чл.221, ал.2 от АПК.
С оглед на това оспореното от
санкционираното лице наказателно постановление е законосъобразно и същото
правилно е потвърдено от районния съд.
При този изход на спора, основателна се
явява претенцията на ответника за присъждане на разноски за юрисконсултско
възнаграждение, като на основание чл. 63, ал. 5
от ЗАНН, във вр. с чл. 37 от
Закона за правната помощ, във вр. с чл. 27е от
Наредбата за заплащането на правната помощ, в полза на ОДМВР – град Шумен
се присъдят разноски в размер на 80 /осемдесет/ лева за процесуална защита в
хода на настоящото касационно производство.
Водим от горното, Шуменският административен съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение № 100/30.12.2022 г. на
Районен съд – град Нови пазар, постановено по АНД № 20223620200278 по описа за
2022г. на съда. ОСЪЖДА С.Н.Г. с ЕГН
**********,***, да заплати на ОД на МВР – град Шумен разноски в размер на 80
/осемдесет/ лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:...................... ЧЛЕНОВЕ: 1..........................
2..........................
ЗАБЕЛЕЖКА: Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Влязло в сила на
06.04.2023г.