Решение по дело №188/2020 на Районен съд - Гълъбово

Номер на акта: 260008
Дата: 21 януари 2021 г. (в сила от 16 февруари 2021 г.)
Съдия: Христо Алексеев Ангелов
Дело: 20205550200188
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 9 октомври 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ ………/……….2021г.  

         

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН  СЪД – ГЪЛЪБОВО                                                               Наказателен състав

На 24.11.2020г.

В публично заседание в следния състав:

 

                                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО АНГЕЛОВ

Секретар Мариана Пенева,

 

като разгледа докладваното от съдия Ангелов АН Дело № 188 по описа за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по чл.59 и следващите от ЗАНН.

 

Обжалвано е Наказателно постановление № 24-002762 от 29.09.2020г. на Камен Иванов Маринов – Директор на Дирекция „Инспекция по труда“, със седалище Стара Загора, с което на ЗП „Радка Йорданова Борисова”, гр.Тополовград, ул.“Волга“ № 4, на основание чл.414, ал.3 от КТ е наложено наказание „глоба“ в размер на 1500 / хиляда и петстотин/ лева - за нарушение по чл.61 ал.1 от КТ.

 

В жалбата си жалбоподателят Радка Йорданова Борисова излага съображения за неправилност и незаконосъобразност на АУАН и НП и моли обжалваното Наказателно постановление да бъде отменено. В с.з. не се явява и не изразява становище.

 

Въззиваемата страна се явява в с.з. и чрез Д.Лекина, излага съображения да се отхвърли жалбата, като необоснована и неоснователна и да се потвърди обжалваното Наказателно постановление.

 

Районна прокуратура-гр.Стара Загора, ТО-Гълъбово не е изпратила представител и не е взела становище по жалбата.

 

По делото бяха събрани писмени доказателства: известие за регистрация, регистрационна карта, постановление № 24-002762 от 29.09.2020г., АУАН № 24-002762 от 01.09.2020г., Граждански договор от 01.08.2020г., Декларация по чл. 402, ал.1, т.3 от КТ от 11.08.2020 г.

 

В качеството им на свидетели бяха разпитани лицата: Д.В.В. и Д.Б.Д..

Съдът, като прецени събраните доказателства и служебно провери изцяло законосъобразността на НП, намери за установено следното:

С обжалваното НП, издадено въз основа на акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 24-002762 от 01.09.2020г., жалбоподателят е санкциониран на основание чл. 414, ал.3 от КТКодекс на труда ("Работодател, който наруши разпоредбите на чл. 61, ал.1, чл. 62, ал. 1 или 3 и чл. 63, ал. 1 или 2, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15000 лв., а виновното длъжностно лице - с глоба в размер от 1000 до 10000 лв., за всяко отделно нарушение") за нарушение на чл.61, ал.1 от КТ ("Трудовият договор се сключва между работника или служителя и работодателя преди постъпването на работа"), изразяващо се в това, че на 11.08.2020г. в 09:00 часа в качеството си на работодател (вж. пар.1, т.1 от ДР на КТ) – земеделският производител  Радка Йорданова Борисова приема на работа на обект – животновъден обект кравеферма в землището на с.Мъдрец, общ.Гълъбово като "пастир" М.Г.В. с ЕГН **********, без преди това да сключи с него писмен трудов договор.

В случая няма спор между страните, че към момента на проверката в стопанисвания от жалбоподателя обект кравеферма (по времето и на мястото, посочени в НП като време и място на извършване на нарушението) са били установени три лица, едно от които е било М. В..  

В находящата се по делото декларация по чл. 402, ал.1, т.3 от КТ от 11.08.2020 г. се установява, че лицето М.Г.В. с ЕГН ********** е работел на обекта, работил е на работно време и е получавал възнаграждение.

В Д”ИТ” – Стара Загора преди приключване на проверката бил представен граждански договор от 01.08.2020г. между Радка Йорданова Борисова и М.Г.В. с ЕГН **********, което обстоятелство е отразено в АУАН и НП.

Спорът между страните се свежда до това в какво се е изразявала предоставяната работна сила, респективно – налице ли е било трудово правоотношение за 11.08.2020 г., което неправилно да е било уредено като гражданско такова.

Трудовият договор, за разлика от този за изработка, има за предмет престирането на работна сила от работника за продължителен, в повечето случаи – неопределен срок. От това произтичат и другите разлики между същите: докато при трудовия договор работникът е в зависимост от своя работодател и е задължен да спазва определения ред и трудова дисциплина, работно време и т.н., то при договора за изработка изпълнителят дължи само "изработването на нещо", на уговорения резултат и е независим, стопански и оперативно самостоятелен при изпълнението. И при двата договора се дължи възнаграждение, но то се различава по своето естество, като трудовото възнаграждение е правно регламентирано, има гарантиран минимален размер и се изплаща ежемесечно, а възнаграждението, което следва да заплати поръчващият, се договоря свободно между страните и се изплаща след приемане на изработката, по принцип – еднократно. Престацията на труд е предмет на трудово, а не на обикновено гражданско, договорно правоотношение. Страните имат автономия при договарянето помежду си, но тя е ограничена от повелителните разпоредби на закона. Разпоредбата на чл. 1, ал.2 от КТ задължава отношенията по повод предоставяне на работна сила да се уреждат само като трудови. Разпоредбата на чл. 62, ал.1 от КТ изисква трудовият договор да бъде сключен в писмена форма.

Ето защо, съдът намира, че с деянието си жалбоподателят от обективна страна е осъществил нарушение на чл.1, ал.2 от КТ и е следвало контролният орган да осъществи процедурата, предвидена в разпоредбата на чл.405а от КТ.

В изпълнение на служебната си проверка за законосъобразност, съдът констатира съществени нарушения на процесуалните правила, допуснати при съставянето на акта за установяване на административно нарушение и/или издаването на наказателното постановление и опорочаващи последното до степен на незаконосъобразност налагаща отмяната му- неправилно е посочена нарушената разпоредба на КТ.

Нарушена е разпоредбата на чл. 57, ал.1, т. 6 от ЗАНН- не посочена точно законната разпоредба, която е била нарушена виновно.

С оглед на така установената по делото фактическа обстановка и съобразно изложените мотиви, съдът

Р  Е  Ш  И:

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 24-002762 от 29.09.2020г. на Камен Иванов Маринов – Директор на Дирекция „Инспекция по труда“, със седалище Стара Загора, с което на ЗП „Радка Йорданова Борисова”, гр.Тополовград, ул.“Волга“ № 4, на основание чл.414, ал.3 от КТ е наложено наказание „глоба“ в размер на 1500 / хиляда и петстотин/ лева - за нарушение по чл.61 ал.1 от КТ.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14 /четиринадесет/ дневен срок от съобщението му пред Aдминистративен Съд – Стара Загора.

                                              

          

                                                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ:...................................                                                                                                                      / Хр.Ангелов /