№ 239
гр. Варна, 21.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
шести юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Радослав Кр. Славов
Членове:Дарина Ст. Маркова
Даниела Д. Томова
при участието на секретаря Ели К. Тодорова
като разгледа докладваното от Дарина Ст. Маркова Въззивно търговско дело
№ 20223001000314 по описа за 2022 година
И за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно, образувано по жалба на С. СТ. АТ. от
гр.Долни Чифлик, СН. СТ. АНД. от с.Крива Река, област Шумен, С. СТ. АТ.
от гр.Смядово, ХР. СТ. АТ. от с.Славейково, община Провадия, ДЖ. Н.
СЮЛ., непълнолетен, действащ със съгласието на своята майка М Я С, от
с.Дъбравино, община Аврен, ЕМР. ЮЛ. С. от с.Бозвелийско, община
Провадия и ЯС. С. С., малолетен, действащ чрез своя баща и законен
представител С Й С от с.Гроздьово, община Долни чифлик срещу решение №
66 от 25.02.2022г. по търг.дело № 1116/20г., по описа на Окръжен съд –
Варна, с което са отхвърлени предявените от тях срещу ЗАД „Булстрад Виена
Иншурънс Груп“ АД със седалище гр.София искове с правно основание
чл.432 ал.1 от КЗ и чл.86 ал.1 от ЗЗД за заплащане на всеки един от тях на
сумата от по 40 000лв., претендирана като обезщетения за претърпени
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от смъртта на Я С
А. в резултат на пътно-транспортно произшествие, настъпило на 21.07.2017г.
в с.Гроздьово, община Долни Чифлик, по вина на водача на лек автомобил
„Фиат Дукато“ с рег.№ Х ХХХХ ХХ, застрахован по застраховка
„Гражданска отговорност“ при ответника застраховател, ведно със законна
1
лихва, при участието на Н. АС. М. от с.Гроздьово, община Долни Чифлик,
като трето лице помагач на ответника ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“
АД.
В жалбата се твърди че решението е неправилно, постановено при
нарушение на материалния и процесуалния закон.
Оспорват извода на съда, че по делото не е доказано наличие на особено
близка привързаност – трайна и дълбока емоционална връзка между тях и
починалия, породила значителни болки и страдания. Оспорва извода на съда,
че по делото не е доказано, че смъртта на Я А. им е причинила морални болки
и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите
на съответната родствена връзка, за да им признае право на обезщетение.
Твърдят че тези изводи на съда не кореспондират на събраните по делото
доказателства, както поотделно, така и в тяхната съвкупност.
Твърдят че по делото са събрани категорични доказателства, че те
попадат в кръга на лицата, които право на обезщетение за неимуществени
вреди като всички предпоставки, посочени в тълкувателно решение №
1/2016г. по тълкувателно дело № 1/2016г. по ОСНГТК на ВКС са налице.
Твърдят че по делото е доказана изключително близката им връзка с
починалия. Сочат че С.А. и С.А. са сестри, а С.А. и Х.А. са братя на
починалия, като до момента на неговата смърт са поддържали почти
ежедневно изключително близки и топли отношения. През целия им
съзнателен живот са живели в обич, разбирателство и взаимна подкрепа.
Сочат, че те изживяват изключително тежко внезапната загуба на своя брат и
към настоящия момент все още не могат да приемат случилото се. Сочат че
Д.С. и Е.С. са внуци на починалия, като до момента на неговата смърт са
поддържали почти ежедневни изключително близки и топли отношения.
Сочат че загубата му е един от най-тежките моменти в живота им. Излагат, че
Я.С. е син на С Й С и внук на починалия, като до момента на смъртта му те са
съжителствали под един покрив в изключително близки и топли
взаимоотношения. Излагат че скръбта им е несравнима и неутешима. Твърдят
че всички тези обстоятелства са установени чрез събраните по делото гласни
доказателства. Твърдят че първоинстанционният съд не е взел предвид в
достатъчна степен конкретните житейски обстоятелства, изводими от
събраните по делото гласни доказателства, а именно че те и починалият А. са
2
живеели в едно домакинство през по-голямата част от живота си, поддържали
са непрекъснати ежедневни контакти, били са изключително и сплотено
семейство и силно привързани един към друг, че те тъгуват и страдат и към
настоящия момент от непрежалимата загуба на своя праводател. Твърдят че
между тях и починалия е съществувала изключително близка връзка,
надхвърляща обичайната за този вид родствени отношения, породила
значителни болки и страдания за тях.
Молят съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с
което предявените от тях искове да бъдат уважени изцяло. Претендират
направените по делото разноски и адвокатско възнаграждение по реда на
чл.38 от ЗА. В съдебно заседание, чрез процесуален представител, подържат
жалбата и молят съда да я уважи.
Въззиваемата страна ЗАД „Булстрад ввиена Иншурънс Груп“ ЕАД със
седалище гр.София, в депозиран в срока по чл.263 ал.1 от ГПК отговор,
изразяват становище за неоснователност на подадената жалба. Молят съда да
потвърди обжалваното решение. Претендират юрисконсултско
възнаграждение. В съдебно заседание, чрез процесуален представител молят
съда да потвърди обжалваното решение.
Третото лице помагач на застрахователя Н. АС. М. от с.Гроздьово, в
срока по чл.263 ал.1 от ГПК не е депозирал отговор на въззивната жалба. В
депозирана за съдебно заседание молба от процесуален представител, моли
съда да потвърди обжалваното решение.
Въззивният съд, след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства, заедно и поотделно, и съобразно предметните предели на
въззивното производство, приема за установено следното:
Предявени са искове с правно основание чл.432 от КЗ и чл.86 от ЗЗД от
С. СТ. АТ., СН. СТ. АНД., С. СТ. АТ., ХР. СТ. АТ., ДЖ. Н. СЮЛ.,
непълнолетен, действащ със съгласието на своята майка М Я С, ЕМР. ЮЛ. С.
и ЯС. С. С., малолетен, действащ чрез своя баща и законен представител С Й
срещу ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД за обезщетение за
неимуществени вреди от смъртта на техния брат и дядо Я С А. при пътно-
транспортно произшествие на 21.07.2017г., причинено виновно от Н. АС. М.
при управление на автомобил с рег.№ Х ХХХХ ХХ, при сключена
задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”,
3
ведно със законна лихва считано от датата на смъртта.
Не са спорни пред въззивна инстанция: настъпването на пътно-
транспортното произшествие на 21.07.2017г. и причинената смърт на Я С А. в
резултат на произшествието, починал на 49 години.
Не е спорно, че между застрахователното дружество и собственика на
автомобил с рег.№ Х ХХХХ ХХ, е сключен договор за задължителна
застраховка “Гражданска отговорност на автомобилистите”, действаща към
датата на пътно-транспортното произшествие, която покрива отговорността
на застрахователя за причинени вреди при управлението на лекия автомобил.
Не е спорно пред въззивна инстанция, че ищците С. СТ. АТ., СН. СТ.
АНД., С. СТ. АТ. и ХР. СТ. АТ. са сестри и братя на починалия Я С А., а
ищците ДЖ. Н. СЮЛ., непълнолетен, ЕМР. ЮЛ. С. и ЯС. С. С., малолетен, са
негови внуци.
С оглед поддържаното в отговора на исковата молба възражение от
застрахователя, спорен пред въззивния инстанция е и установеният от
първата инстанция факт, че пътно-транспортното произшествие на
21.07.2017г., при което е причинена смъртта на А., е причинено виновно от
водача на лек автомобил „Фиат“ с рег.№ В 94 89 ВС - третото лице М..
Независимо от този спор, първият въпрос, на който въззивната
инстанция следва да отговори е легитимирани ли са ищците – сестри, братя и
внуци на починалия при пътнотранспортното произшествие, да получат
обезщетение за неимуществени вреди от причинената смърт.
Съобразно разрешението, дадено в тълкувателно решение № 1/2016г. от
21.06.2018г., задължително за съдилищата, материално легитимирани да
получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен
близък са лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.05.1961г. /деца,
съпруг и родители/ и Постановление № 5 от 24.11.1969г. /отглеждано, но
неосиновено дете, отглеждащия го и на лицето, което съжителства на
съпружески начала с починалия/ на Пленума на ВС, и по изключение всяко
друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с
починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания,
които в конкретния слуачай е справедливо да бъдат обезщетени.
Изрично е посочено в мотивите на касационния съд че възможността за
обезщетяване на други лица, извън изброените в посочените две
4
Постановления на ВС следва да се допусне като изключение – само за
случаите, когато житейски обстоятелства и ситуации са станали причина
между починалия и лицето да се породи особена близост, оправдаваща
получаването на обезщетение за действително претърпени неимуществени
вреди, наред с най-близките или вместо тях. Изложено е в решението, че в
традиционните за българското общество семейни отношения братята и
сестрите, съответно бабите/дядовците и внуците, са част от най-близкия
родствен и семеен кръг и връзките по между им се характеризират с взаимна
обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост. Касационната
инстанция сочи че право на обезщетение за неимуществени вреди на
преживелия родственик е справедливо да се признае, когато поради
конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала толкова силна,
че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални болки
и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите
за съответната родствена връзка.
С оглед на така изложеното, съставът на въззивния съд намира, че в
тежест на ищците, при условията на главно и пълно доказване, съобразно
правилата за разпределение на доказателствената тежест в гражданския
процес, е да установят съществуването на изключителност в близостта между
брат и сестра, надхвърляща нормално присъщата за тази родствена връзка.
От първата инстанция са събрани гласни доказателства – показанията на
свидетелите Й П А., съпруга на починалия А. и А М Б, преки и
непосредствени, депозирани непротиворечиво и убедително и взаимно
допълващи се, поради което и кредитирани от въззивната инстанция изцяло,
показанията на А. при условията на чл.172 от ГПК. От показанията на
свидетелите съдът приема за установено, че между починалия Я и неговите
братя и сестри отношенията са били близки и добри. Според показанията на
съпругата на Я всички братя и сестри са живели отделно, но са поддържали
връзка, при поводи винаги са се събирали и подкрепяли при нужда.
Починалият Я е поддържал много добри отношения с всички свои пет внука.
Много ги е обичал, търсил ги е и се е грижил за тях, често са ги посещавали.
В тяхното домакинство е живял малкият Я с родителите си. Според гласните
доказателства ищците страдат от смъртта на своя близък и тъгуват по него.
Въз основа на така очертаната от свидетелите връзка, въззивният съд
5
намира че същата съответства изцяло на характерната и типична за нашето
общество връзка между баба и внуци и между братя и сестри – близост, обич,
взаимност, разбирателство, помощ, доверие, уважение, както че ищците
тежко са понесли внезапната смърт на своя близък. Само те обаче не могат са
обосноват справедливо увеличаване на предвидимия от застрахователя обем
на отговорност. За да е оправдано изключението, е необходимо да
съществуват особени и конкретно установени житейски обстоятелства,
породили необичайно силна привързаност, която съответно да може
обективно да причини морални болки и страдания, надхвърлящи по
интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена
връзка между обичащи се по между си баба и внук и братя и сестри. Такива
конкретни житейски обстоятелства по делото не са установени. Не се
установяват и морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и
времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка, породени
от внезапната загуба на близък член на семейството.
Изложените мотиви към тълкувателното решение разкриват ясно
идеята, от която се е ръководило общото събрание на съдиите от трите
колегии на ВКС при разширяване на кръга на лицата с право на обезщетение -
да се признае по изключение активна легитимация на други лица, извън най-
близките (по смисъла на двете постановления на Пленума на ВС от 1961г. и
1969г.), за получаване на обезщетение за неимуществени вреди, когато
поради конкретни житейски ситуации и обстоятелства те са създали с
починалия особено близка духовна и емоционална връзка, отличаваща се по
съдържание от традиционно съществуващите връзки между дядо и внуци, и
между братя и сестри, и когато интензитетът и продължителността на
търпените от тях болки и страдания по повод загубата на близкия човек
надвишават тези, които е нормално да се понасят в случай на смърт на единия
от тях.
По тези съображения въззивният съд намира че в настоящия случай
ищците не са провели пълно и главно доказване за съществуването на такава
трайна и дълбока емоционална връзка с починалия, създаваща по
изключение активна легитимация за тях да претендират обезщетение за
неимуществени вреди. Няма основание да се направи изключение от
разрешението, залегнало в постановления № 4/61г. и № 5/69г. на Пленума на
ВС и претенцията на ищците следва да се отхвърли без от съда да се обсъжда
6
въпроса са вината на водача М. за причиняването на пътно-транспортното
произшествие и смъртта на А..
С оглед на така изложеното обжалваното решение следва да бъде
потвърдено.
На основание чл.78 ал.3 и чл.78 ал.8 от ГПК и направеното искане в
полза на застрахователното дружество следва да бъдат присъдени
направените пред въззивна инстанция разноски в размер на сумата 450лв.,
представляваща юрисконсултско възнаграждение. Обстоятелството, че в
производството пред въззивния съд застрахователното дружество е
представлявано едновременно от юрисконсулт, изготвил и депозирал
отговора на въззивната жалба и от адвокат, представлявал дружеството в
съдебно заседание, не лишава страната от правото да претендирана едно от
двете възнаграждения – юрисконсултското или адвокатското, съобразно
направения от нея избор.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 66 от 25.02.2022г., по търг.дело №
1116/20г. по описа на Окръжен съд – Варна, търговско отделение.
ОСЪЖДА С. СТ. АТ. от гр.Долни Чифлик, ул.“Иглика“ № 6, ЕГН
**********, СН. СТ. АНД. от с.Крива Река, област Шумен, ул.“Георги
Димитров“ № 48, ЕГН **********, С. СТ. АТ. от гр.Смядово, ул.“Русалка“ №
5, ЕГН **********, ХР. СТ. АТ. от с.Славейково, община Провадия, ЕГН
**********, ДЖ. Н. СЮЛ.и, от с.Дъбравино, община Аврен, ул.“Теменуга“ №
36, ЕГН **********, непълнолетен, действащ със съгласието на своята майка
М Я С, от с.Дъбравино, община Аврен, ЕМР. ЮЛ. С. от с.Бозвелийско,
община Провадия, ул.“Петдесет и трета“ № 3, ЕГН **********, и ЯС. С. С. от
с.Гроздьово, община Долни Чифлик, ул.“Крали Марко“ № 3, ЕГН
**********, малолетен, действащ чрез своя баща и законен представител С Й
С от с.Гроздьово, община Долни чифлик да заплатят на ЗАД „Булстрад Виена
Иншурънс Груп“ АД със седалище гр.София, ЕИК *********, сумата 450лв.
/четиристотин и петдесет лева/, представляваща юрисконсултско
възнаграждение за въззивна инстанция.
7
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ при
условията на чл.280 ал.1 и ал.2 от ГПК в едномесечен срок от връчването му
на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8