РЕШЕНИЕ
№ 188
гр. Бяла, 26.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЯЛА в публично заседание на девети ноември през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Пламен Т. Дочев
при участието на секретаря Валентина Т. Великова
като разгледа докладваното от Пламен Т. Дочев Гражданско дело №
20214510100587 по описа за 2021 година
за да се произнесе съобрази следното:
Предявен е иск с правно чл.422 ГПК.
В исковата молба на ищеца се излагат твърдения, че ответната страна дължи
сумите, за които срещу него е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 1323/2021г.
на РРС.
От съда се иска да постанови решение, с което да признае за установено, че
ответникът „Билдконсулт“ ЕООД дължи сумите, за които срещу него е издадена заповед за
изпълнение по ч.гр.д. № 1323/2021г. на РРС, а именно: главница в размер на 1 100 лв.,
частично от общ размер 3 100 лв., представляващи обезщетение по чл.236, ал.2 ЗЗД за
лишаване от ползване на ½ ид.ч. част от процесния имот за периода 01.04.2020г. до
10.02.2021г.; 150 лв. - дължим наем за м.февруари 2021г. за ½ ид.ч. от процесния имот и
законната лихва върху горепосочените вземания, от депозиране на заявлението по чл.410
ГПК до окончателно изплащане на вземанията.
Претендират се и разноските по делото.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с
който оспорва иска по основание и размер.
Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните
при спазване на разпоредбите на чл.235, ал.2 от ГПК, прие фактическата обстановка и от
правна страна изведе следното:
Анализът на направените възражения на ответника дава основание да се приеме, че
страните по делото нямат спор по релевантни фактите, а единствено по тяхното тълкуване и
приложението на императивните правни норми, уреждащи материята свързана с договора за
наем.
1
С отговора ответника оспорва, че ищецът не е имал достъп до процесния имот, че
ответното дружество не е изпълнило задължението си да освободи и да не ползва един от
офисите, както и че не са допускани работници за извършване на ремонтни дейности. По
този начин се оспорват на първо място обстоятелства, каквито не са твърдени в исковата
молба и на второ такива, които нямат отношение към повдигнатия спор.
Достъпът на ищеца до процесния имот по време на действието на договора с
ответника, т.е. до 10.02.2021г. е осъществяван само и единствено в присъствието на негов
представител, преди всичко г-н Г., когато е възниквало необходимост да бъдат съгласувани
различни въпроси относно договорните отношения и извършването на ремонтни дейности
по и в сградата. Тези посещения ищеца не е имал възможност да осъществя самостоятелно и
свободно, тъй като не разполагал с ключ за имота, нито с паролата за COT, а и не е имал
право да влиза в офиса след като е отдаден под наем. В този смисъл са и твърденията в
исковата молба и те на практика не са оспорени от ответника.
Исковата претенция произтича от обстоятелството, че наемателят не е изпълнил
задължението си да върне вещта. В този смисъл дали реално е „освободил“ и не е
„ползвал“ едно от помещенията (т.нар. офис №2 или кабинет №2 ) е ирелевантно за
спора. Задължението за връщане на наетата вещ от страна на наемателя след като
облигационната връзка престане да съществува е предвидено от закона с разпоредбата
на чл.233, ал.1, пр.1 ЗЗД и подлежи на доказване от наемателя. Връщането на наета
недвижима вещ по смисъла на посочения текст не се изчерпва с изнасяне на движими
вещи от нея, нито с непосещаването й занапред. Имотът е предаден, когато наемателят
осигурява достъп до имота във вида му, в който имотът е бил към момента на
сключване на наемния договор - имотът трябва да е напълно опразнен от вещи и друго
имущество на наемателя и наемателят предава ключа на имота, евентуално постига
съгласие с наемодателя за съдбата на монтирани в имота съоръжения, и пр. Законът не
предвижда това задължение да отпада дори в случаите, когато по някаква причина
(добри отношения, осъществяване на ремонт, аварийни събития и др.) наемодателят е
имал достъп до имота чрез свой ключ (в този смисъл Решение № 73 от 8.04.2016 г. на
ВКС по гр. д. № 5376/2015 г., IV г. о., ГК). По смисъла на чл.233, ал.1 ЗЗД, ответникът
като наемател е изпълнил задължението си да върне както т.нар. Офис № 2, така и
останалата част от имота едва на 10.02.2021г., за което е подписан двустранен
протокол.
Съдът следва да отбележи, че площта на целия първоначално отдаден имот (на
01.07.2019г.) е в размер на 120 кв.м., а площта на Офис № 2 е 21 кв.м. Също така дори
и реално да не е ползвано това помещение, в него са съхранявани вещи, които не са
били собственост на наемодателя и са изнесени преди да се върне владението, което се
установява от протокола от 10.02.2021г., от който е видно, че в това помещение няма
бюра и етажерки, каквито е имало преди това. Т.е. дори на 10.02.2021г. ответникът не е
изпълнил и задължението си да върне имота в състоянието, в което му е предаден
(установява се от съпоставката на двата приемо-предавателни протокола - при
сключване на договора и този след неговото прекратяване).
Доказано е, че през месец октомври 2020г. са извършени козметични ремонти по
фасадата на имота (измазване и боядисване), за което е ползван ток и вода от имота, но
отново след като достъп до него е осигурен от г-н Г., за което първия ден (03.10.2020г.)
се е наложило да бъде изчакан повече от един час спрямо предварителна
уговорка.Тези обстоятелства обаче също са ирелевантни за спора. Твърденията в
исковата молба за недопуснати майстори касаят последващия вътрешен ремонт, за
който да даде съгласие г-н Г. е многократно напомнян от ищеца и съседите от горния
етаж и за което е имало постигната уговорка да отвори имота на 12.12.2020г. в 09.00
часа, за да бъде извършен оглед от нает от съседите екип от водопроводчици, но такъв
2
достъп не е бил предоставен, г-н Горанов не се е явил, не е отворил офиса и не
отговорил на изпратения му CMC. Поради тази причина този ремонт бил извършен
едва през месец март 2021г., когато ищеца е имал свободен достъп до имота си.
Доколкото обаче в настоящото производство не се претендира обезщетение за
причинени от ответника или негов представител вреди, то съдът счита, че и този
въпрос е ирелевантен за спора. Причините довели да влошаване на отношенията и
мотивите за прекратяване на договора за наем са неотносими към уреждане на
последиците от това прекратяване.
Всички спорни факти се установяват въз основа на представените по делото
писмени доказателства. Поради това, фактите за които се искат свидетели е възможно
да бъдат за обстоятелства, които или не са спорни, или са неотносими, или са за факти
установими с писмени доказателства. В последния случай допускането на гласни
доказателства би било недопустимо на основание чл. 164, ал.1 т.6 ГПК, доколкото не
би могло със свидетели да се установи по-ранно предаване на владението върху имота
или различно субективно отношение на представляващия ответното дружество към
произтичащите за него задължения от процесния договор. Така например в своя
отговор от 10.12.2020г. на поканата на ищеца да върне частта от имота, която следва да
е освободена и да предостави ключ за достъп, той съвсем категорично е отрекъл да има
задължение за „предаване на владение“, тъй като такова не е уговаряно. Това негово
волеизявление в достатъчна степен разкрива категоричното му противопоставяне
ищеца да има свободен достъп до имота или част от него, независимо от подписания
анекс на 01.04.2020г. и признание на неизгоден факт - че не е изпълнил до него момент
задължението си да върне частта от имота, на която не се явява вече наемател. Съдът
намира за недопустимо допускането на гласни доказателства за опровергаването на
изходящи от ответника писмени доказателства.
По изложените мотиви, съдът следва да уважи предявения иск изцяло.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати и сторените от
ищеца разноски в размер на 1007.00 лв.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено, че „БИЛДКОНСУЛТ“ ЕООД, с ЕИК ****, гр.Р., ул.“Е.Б.“ №***,
представлявано от М.А.Г., дължи на М. И. Б., ЕГН-********** с.а. адв.Ф.М. от РАК сумите
за които срещу него е издадена заповед за изпълнение № 689/10.03.2021г. по ч.гр.д. №
1323/2021г. на РРС, а именно: главница в размер на 1 100 лв. /хиляда и сто лева/, частично
от общ размер 3 100 лв., представляващи обезщетение по чл.236 ал.2 ЗЗД за лишаване от
ползване на ½ ид.ч. част от процесния имот за периода 01.04.2020г. до 10.02.2021г.; 150.00
лв. /сто и петдесет лева/ - дължим наем за м.февруари 2021г. за ½ ид.ч. от процесния имот,
ведно със законната лихва върху горепосочените вземания, от депозиране на заявлението по
чл.410 ГПК - 09.03.2021г., до окончателно изплащане на вземанията.
ОСЪЖДА „БИЛДКОНСУЛТ“ ЕООД, с ЕИК ***, гр.Р., ул.“Е.Б.“ № ***,
представлявано от М.А. Г., да заплати на М. И. Б., ЕГН-********** с.а. адв.Ф.М. от
РАК, сумата от 325.00 лв. /триста двадесет и пет лева/ - разноски по ч.гр.д. №
1323/2021г. на РРС и сумата от 682.00 лв. /шестстотин осемдесет и два лева/,
представляващи разноски по гр.д.№ 587/2021г. по описа на БРС.
3
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Русе в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бяла: ____/п/___________________
4