Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Русе, 12.05.2021 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Районен съд - Русе, VII –
ми граждански състав в публично съдебно заседание на дванадесети април през две
хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ДИМИТРОВА
при секретаря ВАСИЛЕНА
ЖЕКОВА, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 4451 по описа за 2020 година,
за да се произнесе, съобрази:
Производството е
образувано по искова молба от М.Б.Ш., ЕГН **********, от гр. Русе, с която е
предявила против Община Русе, ЕИК *********, и Основно училище „...“, ЕИК
*********, гр. Русе, алтернативно субективно съединени осъдителни искове с
правно основание чл. 49 вр. чл. 45 от ЗЗД за сумата
15000 лв., която ответниците да й заплатят всеки един от тях по отделно или
двамата солидарно за причинени от тях на ищцата неимуществени вреди – болки и
страдания, в резултат от увреждане на здравето й, при падане на неосветено
стълбище – прилежаща част към сградата на ОУ „* ***, както и поради
неосветеност на прилежащия към уличното платно тротоар, в участъка на ул. „...“
№ 20, в гр. Русе, в нощта на 26.05.2019 г. срещу 27.05.2019 г., около 23,50 ч.,
както и на осн. чл. 86 от ЗЗД претендира законната
лихва за забава върху посочената сума, считано от датата на инцидента до
окончателното изплащане на сумата. Претендира и разноските.
Твърди, че като член на
избирателна комисия за провеждане на избори за членове на Европейския
парламент, в секция 19, в гр. Русе, на 26.05.2019 г., в резултат на
противоправни действия на ответниците, респективно на лицата, които по
възлагане е следвало да подсигурят безопасното и несмущавано използване на стълбището и прилежащите площи към
сградата /входа/ на ОУ „* ***0, в тъмната половина на денонощието, при падане с
главата надолу по стълбите /6-7 на брой/, търсейки стъпало, е претърпяла
увреждане на здравето, изразяващо се в силна болка в горната лява половина на
тялото и главата, изгубване на съзнание, загуба на кръв по лицето и дрехите,
хематом, фрактура на главата, фрактура на ляв радиус в дистален
край на лява ръка, нарушение на психичното състояние, хоспитализация, постоянни
болки по тялото и в ръката, виене на свят, затруднения с равновесието,
мъчително главоболие, гипсова имобилизация на ляв
горен крайник за 30 дни, пукната/изместена челюст, счупени и отпаднали зъби.
Заради получените травми провела медикаментозно лечение, спазвала
хигиенно-охранителен режим за възстановяване и поради продължаващи оплаквания
посещаване на специалисти по физикална и рехабилитационна медицина, ортопедия, неврохирургия и
травматология, получила изменения в електроенцефалография
на главен мозък. Следствие травмите провела 4 дни болнично лечение и 100 дни домашно-амбулаторно
лечение, за което й издали болнични листове за периода от 27.05.2019 г. до
07.09.2019 г., но не получила обезщетение за временна нетрудоспособност поради
отказ на НОИ да извърши плащане, предвид последвал отказ на Община Русе да
преведе суми за изплащане на обезщетение за трудова злополука. След отказа
предявила срещу Община Русе иск по гр.д. 4960/2019 г. на РРС, на основание чл.
200 от КТ, но бил отхвърлен, поради липса на валидно трудово правоотношение с
Община Русе. Вследствие на инцидента се променил и начинът й на живот, като не
можела да се ангажира вече с гледане на деца и други допълнителни дейности,
което рефлектирало и на финансовото й състояние, започнала да изпитва нужда от
помощ от страна на близките си, изпитва страх при използване на стълбища,
неувереност в придвижването, драстично занижено самочувствие, както и опасения,
че няма да се възстанови напълно.
В
срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответната
Община Русе, представлявана от Кмета, чрез ст. юрк. Г.*,
с който се оспорва иска изцяло. Оспорва
твърдението, че тротоарът на улица „Д-р ...“ е бил неосветен на
26.05.2019 г., към 23,50 ч., като прилага писмени доказателства от
кореспонденция с ОП „Комунални дейности“, което осигурява уличното осветление,
че на сочената дата осветлението на
улица „Д-р ...“ не е прекъсвано, поради което счита претенцията за вреди
от неосветеност на улицата за неоснователна. По отношение на осветеността на
стълбището пред входа на ОУ „...“ счита, че отговорността е на лицето, което
управлява имота, като в сочи, че с АПОС № 7138/21.01.2014 г. сграда с
идентификатор 63427.2.1760.1 е предоставена за управление на ОУ „...“ и те
следва да ползват и поддържат имота за своя сметка и на своя отговорност,
съобразно разпоредбата на чл. 14 ал. 3 от ЗДС във вр.
с чл. 46 ал. 2 ЗНА. Счита, че заявената претенция е необоснована и завишена по
размер. Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от ищцата,
която била в напреднала възраст на 77 г. и възрастта и заболяванията й довели
до настъпване на злополуката в натоварения и дълъг 16 ч. изборен ден. Моли
исковата претенция да се отхвърли като неоснователна и недоказана. Алтернативно
моли да се счита претенцията за прекомерна и да се прецени размера по
справедливост, като се намали на осн. чл. 51 ал. 2 от ЗЗД. Претендира и разноските.
В
срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор и от ОУ „* ***, представлявано от
Директора Теодора Йорданова, с който оспорва предявените искове и счита същите
за неоснователн* Оспорва твърдението, че в резултат
на необезопасена и неосветена част на входа на учебното заведение е настъпил
вредоносния резултат. Твърди, че на процесната дата 26.05.2019 г. в 23,50 ч.
фоайето на училището е било осветено, поради факта, че е имало хора, които не
са приключили изборния ден. Твърди, че на входа на училището от външната страна
е поставено осветително тяло, което осветява входа на училището и осветлението
е непрекъснато през цялата вечер, независимо дали има или не хора в сградата.
Сочи, че има свидетели - хигиенистката в училището, дежурния полицай и ресорния
полицай в квартала, които са заявили, че не е имало проблем с осветлението на
входа на изборния ден. Счита, че не може да носи отговорност за вреди, по повод
изпълнение на възложена работа на натоварено лице, защото на учебното заведение
не му е възложена работа, по смисъла на ЗЗД, а е определено като база за
провеждане на избор* Счита, че възложителят на работата по смисъла на чл. 49 от ЗЗД и прекият причинител отговарят солидарно спрямо пострадалия за причинените
вреди и е недопустимо всеки от тях да бъде осъден самостоятелно. Моли исковите
претенции да се отхвърлят като неоснователни и недоказан* Претендира разноските
по делото.
Съобразявайки становищата на страните, събраните по
делото доказателства и приложимият закон, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
Не се спори между
страните, а и от показанията на разпитаните по делото свидетели се установява,
че на 26.05.2019 г. в качеството си на член на Секционната избирателна комисия,
секция № 12, ищцата на излизане от входа на училище „...“ към 23,50 ч., в опит
да слезе по стъпалата, в тъмното е паднала с главата на долу по стълбите около
6-7 на брой, търсейки стъпало, при което усетила силна болка в лявата половина
на тялото и главата, загубила съзнание. Дежурният полицай на входа на училището
е извикал спешна помощ и била откарана в болницата, където престояла в
продължение на 4 дни - от 27 май 2019 г. – 30 май 2019 г. в Отделение по
неврохирургия. Констатирана е с епикриза от УМБАЛ
„Канев“АД /л.18/ окончателната й диагноза „Фрактура зигоматици
синистра и фрактура радии декстра“ при наличие на хематом разположен периназално. В следствие на удара в главата имала изместена
челюст и отчупени и паднали зъби. След травмата е направена гипсова имобилизация на горен ляв крайник за 30 дн* Дълго време
след травмата, посещавала специалисти по неврохирургия и травматология, като
след периода на хоспитализация продължавала да изпитва силни болки в лявата
ръка, главоболие и световъртеж, за което приема регулярно изписаните
медикаменти – болкоуспокоителни. Поради инцидента,
бил възпрепятстван активния за възрастта й начин на живот и активни действия за
отглеждане и възпитание на деца, като по професия е била възпитател-педагог.
Започнала да изпитва честа нужда от помощ от страна на близките при обичайни
домакински дейности и страх от използване на стъпала.
Видно от представеното
удостоверение от Районна избирателна комисия-Русе от 22.05.2019 г. се
установява, че ищцата М.Ш., ЕГН ********** (на 76 години) е назначена за член
на Секционната избирателна комисия в Секция № 19 2700012, Изборен район 19
Русенски, за избори за член на Европейския парламента от РБългария
от 26.05.2019 г. Месторазположението на секцията е ОУ „* ***0.
От представената по делото
Заповед № РД-01/2989 издадена на 23.08.2010 г. от Община Русе, на основание
чл.44 ал. от ЗМСМА във вр. чл.12 ал.1 от ЗОС и чл.10
ал.2 от Наредба № 1 за общинската собственост на Общински съвет-Русе, и Решение
№ 942, прието с Протокол № 47/15.07.2010 г., се установява, че е предоставен
безвъзмездно за управление на ОУ „...“ поземлен имот с идентификатор ПИ
427.2.1760, намиращ се в гр.Русе, ул. „Д-р ...“, актуван с Акт с публична
общинска собственост № 3798/07.12.2001 г. (приложен по делото на л.16).
Видно от представената
декларация за трудова злополука е прието, че злополуката станала с ищцата в
23,50 ч. на 26.05.2019 г., на стълбите на ОУ „* ***0, след неправилно стъпване
и загуба на равновесие е приета за трудова злополука, като вид на уврежданията
са посочени фрактура на лява ръка и травма на глава, както и увреден ляв горен
крайник и лява лицева кост, довело до временна неработоспособност на
пострадалата. Не се спори по делото, че ищцата не е имала трудов договор с
ответниците.
От представените по делото
епикриза, амбулаторни и болнични листи, рецептурна книжка и експертно решение на ТЕЛК се
установява, че ищцата е диагностицирана с водеща
диагноза: травматичен субарахноидален кръвоизлив,
като общо заболяване е отразено увреждане на междупрешленните
дискове в поясен отдел с радилопатия,
тромбози с хроника арт.феморалис суперфицалис
утр., спондилоартрозис дефоранс, двустранна гонартроза,
двустранна коксартроза и глаукома, като и е дадена
оценка 50 % намалена работоспособност.
Според заключението на
изготвената по делото съдебномедицинска експертиза, от представените медицински
документи се установява, че ищцата е получила следните увреждания: Субарахноидален кръвоизлив, счупване на лява зигуматична кост, кръвонасядане
на лицето, счупване на лява лъчева кост, в далечния край. Според вещото лице
посочените травматични увреждания са резултат на действието на твърди тъпи
предмети и могат да бъдат получени при инцидента на 26.05.2019 г. при падане по
стълб* Кръвоизливът под меките мозъчни обвивки, следва да се преценява по
медико-биологичния признак: разстройство на здравето, временно опасно за
живота. Същият е с травматичен произход и не е в пряка причинно-следствена
връзка с останалите заболявания на пострадалата. По отношение на
опорно-двигателния апарат е налице счупване на лява лъчева кост в долната
трета. Това увреждане е довело до трайно затрудняване на левия горен крайник за
срок повече от 30 дн* Нормалният възстановителен период е 2,5-3 месеца. През
месец юли и август 2019 г. ищцата е провеждала физио-терапевтично
лечение по повод на счупването, като й е предложено оперативно лечение, но е
отказала, поради липса на средства. Имала затруднено сгъване на пръстите и
деформация в областта на гривнената става с данни за неправилно зарастване на костта
при образна диагностика. През м. януари 2021 г. се оплаква от слабост при захвата на лявата ръка и изтръпване на пръстите. Удълженият
срок на възстановяване във връзка с развили се неправилно зарастване, довело до
деформация в областта на счупването. По отношение на счупването на ябълчната кост: нормалния възстановителен период е в
рамките на 45 дн* В документацията няма данни за разместване на счупването,
налагащо оперативно лечение. Няма данни за затрудняване на дъвченето и
говоренето.
Трайната загуба на
съзнание е продължителна кома, за която няма данни в медицинската документация,
няма обективни данни, че при получаване на травмата пострадалата е изпаднала
кратковременно в безсъзнателно състояние. Такова обикновено се доказва със
сигурни свидетелски показания. Липсата на спомен за случилото се, съобщено от
пострадалата може да се обясни със степенно нарушаване на съзнанието, но не до
степен на кома. Обективни данни за промени в мозъчната дейност, дължащи се на
травмата има в документацията от направените ЕЕГ-запис* От направения запис
през м. март 2020 г. е отразено, че функционалните нарушения на мозъчната
дейност от травмата намаляват. Нормалният възстановителен период при такива
черепно-мозъчни травми е от 6 месеца до 1 година. В конкретния случай
пострадалата съобщава, че е вземала медикаменти, изписани от неврохирурга до
м.май 2020 г., което кореспондира с посочения възстановителен период. Няма
обективни медицински данни за травматични увреждания на периферната нервна
система при травмата от 26.05.2019 г. В документацията по делото няма обективни
данни предписаните медикаменти да са проявили странични ефекти по време на
лечението и след него.
Вещото лице заключава, че
при установените травматични увреждания, болките са най-силни непосредствено
при получаването им. По отношение на черепно-мозъчната травма болките
постепенно намаляват в рамките на няколко денонощия, като е възможно да
продължи да има главоболие за различен период от време, който е индивидуален –
седмици и месец* По отношение на счупването на лява лъчева кост, след имобилизация на крайника болките постепенно намаляват и
отшумяват в рамките на няколко денонощия. Болки със значителен интензитет се
усещат и в периода на раздвижване на крайника, след сваляне на имобилизацията. Болки с по-слаб интензитет, но с
продължителен характер могат да се усещат в областта на счупването за по-дълъг
период от време, който е индивидуален (месеци и години), особено при промяна в
атмосферните условия и физически натоварвания. По отношение на функцията на
лявата ръка и към момента е налице слабост при захват,
изтръпване на пръстите, които могат да се обяснят с неправилното зарастване на
костта.
В съдебно заседание вещото
лице разяснява, че черепно-мозъчната травма безспорно участва в заключението на
ТЕЛК, като причина за установяване на трайната неработоспособност, като
Експертната комисия за уврежданията на коленните и тазобедрените стави е дала
по 10 %, но в останалите 10% не е уточнила колко от тях са по отношение на
черепно-мозъчната травма. Експертната комисия определя заключението си на база
всички заболявания. Вещото лице изтъква, че при всички случаи умората и
напрежението имат неблагоприятно влияния, както върху здравия организъм, така и
върху организъм със съществуващи заболявания, като глаукома и хипертония, които
е имала ищцата преди падането.
От показанията на
разпитания по делото свидетел М.К. се установява, че е участвала в изборите на
26.05.2019 г. като секретар в същата избирателна комисия, заедно с ищцата в ОУ
„...“, която след приключване на изборния ден си тръгнала последно от
училището. Инцидентът се случил пред
нея, видяла падането и чула викането на ищцата. Заявява, че наистина било
тъмно, осветлението от училището било доста намалено и при излизането навън от
светло на тъмно виждането било затруднено и ориентацията по-трудна. След
падането охраната на училището е включила осветлението. Извикали са бърза помощ
и са я откарали с линейка. В комисията имало две момчета, едното от тях се
качило в линейката, а другото им помогнало в пренасянето на бюлетините. Спомня
си, че стъпалата пред училището 6-7 на брой били стари, с мозайка и изронени.
След като светнали крушката пред училището е видяла, че има кръв. Училището си
имало осветление, но тъй като били последни осветлението било намалено.
Крушката пред училището не светела. Осветлението дори и на улицата не светело.
Само в отсрещния блок, една-две тераси светел* Доста се забавили с
преброяването и документацията и комисията им свършила последна след 22,00 ч.
Подчертава, че на улицата е имало улични лампи, но не са били светнат* В
тъмното и тя не знаела къде да се хване, затова не помогнала на ищцата, за да
не повлече и нея. В показанията си по приложеното гр.дело № 4960/2019 г. по
описа на РРС споделя, че през деня имало и друг инцидент на това място, където
Председателката на една от секциите също паднала, но я вдигнали, поизтупала се,
без някакви наранявания.
От показанията на
разпитания по делото свидетел Г. Д.се установява, че работи в ответното
училище, като хигиенистка и била дежурна в деня на инцидента. Заявява, че
осветлението на стълбището се включва в 18,00 ч. След изборите трябвало всичко
да се изчисти и си тръгнала последна, към 1.00 ч. Лампите светели навсякъде - в
коридорите, във фоайето, по стълбите. Заявява, че не е видяла инцидента.
Стълбите били с мозайка, стандартно. След това правили ремонт и ги облицовали с
черни плочки. Не си спомня дали уличната лампа е светела. Не е присъствала,
когато е паднала ищцата.
От показанията на
разпитания по делото свидетел С.А.се установява, че била заместник-председател
на секционна избирателна комисия № 11. Спомня си, че коридорът на училището
било осветено, но пред училището дали е било осветено не си спомня. Спомня си,
че изборите в нейната секция са приключили в 22.15 ч., когато си тръгнала с
такси.
От показанията на
разпитания по делото свидетел С.Г. се установява, че в качеството си на младши
полицейски инспектор към Първо РУ Русе бил ангажиран във връзка с провеждане на
избори и охранявал ОУ „* ***.Докато изчаквал отвън на улицата, да приключи
преброяването, разбрал, че една жена се спънала горе на стълбите и паднала.
Виждайки я на земята, се обадил на тел.112 и дошла линейка, която я откарала в
болницата. Споделя, че само чул от хората, че се е спънала жената, но не е бил
свидетел, не знае дали са били осветени стъпалата. По принцип, споделя, че по
време на избори навсякъде било светло докато не си тръгнат всички, не се
изгасят лампите, което било задължение на чистачките в училищата. Фоайето било
осветено. Не знае на улицата дали е било осветено. Свидетеля заявява, че на
входа на училището той не е угасял лампите в изборния ден.
От показанията на
разпитания по делото свидетел Н.Х. се установява, че в качеството си на
Пожарникар бил на смяна със свидетеля Г. и разбрал, че е станал инцидент.
Свидетелят не си спомня дали е било светло към момента на инцидента, защото са
минали две години. Осветеност идвала от входа на училището, но дали е било от
фоайето или от друга лампа не си спомня. Свидетелят споделя, че си тръгнал към
23 ч., поради отпаднала необходимост, а в училището останала само една секция,
която не била приключила, но била към края си и хората си заминавал* От
колегата си Г. разбрал за инцидента.
От показанията на
разпитания по делото свидетел Р.Ш. се установява, че е снаха на ищцата и е
запозната с инцидента от 26.05.2019 г. Около 1.00 ч. й звъннало едно момче и й
казало, че М. е в болницата. С мъжа си отишли в болницата и първо синът й
влязъл при нея, когато гипсирали лявата ръка. После, в другата зала пуснали и
нея, като я видяла й мерели кръвното, цялата била в кръв и подскачала от
леглото. Качили я в Неврохирургията, защото й била ударена главата и от
скенера, разбрали, че скулата й е пукната, главата й е ударена, ръката й е
счупена, в резултат от падането й в конкретното училище. В болницата свекърва й
стояла три дни. Постоянно ходели да я виждат, да я обслужват, да разговарят с
доктора. Когато я изписали, синът й се грижил 2-3 дена за нея - къпел я, миел
я, приготвял й храна. Когато заминал на работа, се наложило тя да ходи при нея
да готви, пере, чисти, обличала я. Внукът й също я е къпал, за да ходи по
доктори. Налагало се свекърва й често да ходи до НОИ и в Общината за болнични,
както и при ортопед и неврохирург, заради болките. Искали да й чупят наново
ръката, но не разрешили, защото нямали възможност да заплатят имплантите. Свидетелката я обслужвала повече от месец и
половина, два. Пострадалата имала постоянно главоболие, вземала много
лекарства. Още ходела на лекари – на неврохирург за енцефалограма на главата,
на съдови хирурзи. Свекърва й живеела сама, все още на свидетелката се налага
да й помага. Не можела да върши елементарни неща с лявата ръка, изтървала
предмет* Свекърва й била пенсионерка, но тръгнала да работи, защото с пенсия от
300 лв. не й стигали за лекарства. Преди инцидента свекърва й гледала деца. Свидетелката
и синът й не можели да й помагат, защото имали кредит за жилище.
Въз основа на така установената фактическа обстановка,
съдът прави следните правни изводи:
Няма спор по делото, че
инцидентът с ищцата е настъпил на стълбището пред входа на ОУ „...“, за
изправността на което отговорност носи ответното ОУ „* ***, на което е
предоставена безвъзмездно за управление и стопанисване сградата с прилежащия й
терен, видно от представената по делото Заповед № РД-01/2989 издадена на
23.08.2010 г. от Община Русе, на основание чл.44 ал. от ЗМСМА във вр. чл.12 ал.1 от ЗОС и чл.10 ал.2 от Наредба № 1 за
общинската собственост на Общински съвет-Русе, и Решение № 942, прието с
Протокол № 47/15.07.2010 г., актувана с Акт с публична общинска собственост №
3798/07.12.2001 г. (приложен по делото на л.16).
Няма спор, че ищцата М.Ш.
е била назначена за член на Секционната избирателна комисия в Секция № 19
2700012, Изборен район 19 Русенски, за избори за член на Европейския парламента
от РБългария от 26.05.2019 г. Месторазположението на
секцията е ОУ „* ***0.
Съгласно разпоредбата на чл. 49 ЗЗД възложителят на
някаква работа отговаря за вредите, причинени от изпълнителя при или по повод
изпълнението на тази работа. За да бъде ангажирана отговорността на възложителя
по чл. 49 ЗЗД. е необходимо наличието на
следните предпоставки: правоотношение по възлагане на работа, осъществен
фактически състав по чл. 45 ЗЗД от физическото лице – пряк
изпълнител на работата с необходимите елементи (деяние, вреда – имуществена
и/или неимуществена, причинна връзка между деянието и вредата, противоправност и вина), вредите да са причинени от
изпълнителя при или по повод извършването на възложената му работа – чрез
действия или бездействия.
В хипотезата на чл. 49 във вр.
с чл. 45 ЗЗД отговорността за непозволеното увреждане се носи от този, който е
възложил на друго лице някаква работа, при или по повод изпълнението на която
са причинени вредите. Това означава, че освен елементите на фактическия състав
на деликта, ищецът следва да докаже и фактите, водещи
до ангажиране отговорността на възложителя - възлагане на работа на деликвента и причиняване на вредите при или по повод на
извършването й. Както вече беше казано по-горе, във всички случаи на
непозволено увреждане прекият причинител на вредите е физическо лице, защото
виновно може да действа само физическо лице.
В случая пасивно легитимиран да отговаря за
действията на своите служители е именно ответното училище, на което е
предоставено управлението и стопанисването на сградата, определена като място
за провеждане на изборите. Отговорност съобразно разпоредбата на чл. 49 ЗЗД
следва да носи училището, доколкото вредите, предмет на спора, са причинени
именно от действията или бездействията на работници/служители на ответното
училище, ангажирани с осветлението на сградата в изборния ден, при негов
контрол и организация. ОУ „...“ е
разполагал с оперативна самостоятелност, по смисъла на чл. 49 ЗЗД, по отношение
осветеността на стълбището и неговата изправност. Безспорно е обстоятелството,
че инцидентът не е настъпил на тротоара по ул.„ Д-р ...“, а непосредствено пред
входната врата на училището, с оглед на което настоящия състав намира, че
претърпяната от ищцата вреда не е причинена от неосветеност на тротоара и
ответната Община Русе не е пасивно легитимирана да отговаря по предявения иск
за неосигуряване на улично осветление. Следва да се отбележи, че уличната лампа
се намира на пет метра встрани от входа на училището и когато е включена
осветява част от пътното платно, над което е надвесена и част от тротоара, но
не и входа на училището, каквото задължение всъщност ответната Община няма.
Не се спори между страните, а и от показанията на разпитаните по делото
свидетели се установява, че на 26.05.2019 г. в качеството си на член на
Секционната избирателна комисия, секция № 12, ищцата на излизане от входа на
училище „...“ към 23,50 ч., в опит да слезе по стъпалата, в тъмното е паднала с
главата на долу по стълбите около 6-7 на брой.
От показанията на
свидетелката К., които съдът кредитира, като последователни и непротиворечиви,
като единствен пряк очевидец на инцидента, се установява, че „наистина било
тъмно, осветлението от училището било доста намалено и при излизането навън от
светло на тъмно виждането било затруднено и ориентацията по-трудна. След
падането охраната на училището е включила осветлението.“ Установи се, че стъпалата
пред училището „били стари, с мозайка и изронени“. Установи се, че през деня
имало и друг инцидент на това място, където Председателката на една от секциите
също паднала, но я вдигнали, без някакви наранявания.
Останалите разпитани като свидетели лица Дачева, Ахмедова, Г. и Х. не са
възприели пряко обстановката по време на инцидента, не са присъствали, когато
ищцата е паднала и заявяват, че не си спомнят дали са светели лампите на
стълбите и на улицата.
Установи се от показанията на св. Г., че на входа на училището той не е
угасял лампите в изборния ден и че това е било задължение на чистачката в
училището. Според показанията на св. К. именно той /охраната/ е включил
осветлението след падането на ищцата и е извикал спешна помощ на тел. 112, тъй
като Пожарникаря, св. Х., си е бил тръгнал. Установи се от показанията на
разпитания по делото свидетел Дачева, която като хигиенистка е била дежурна в
деня на инцидента, че осветлението на стълбището било включено в 18,00 ч., а след
изборите си тръгнала последна, към 1.00 ч., като очевидно тя е била натоварена
със задължението освен да изчисти и заключи сградата след изборния ден, да се
погрижи и за осветлението през нощта, което съвпада с показанията на св. Г., че
това е било задължение на чистачката в училището. Същата споделя, че стълбите тогава
били с мозайка, а след това правили ремонт и ги облицовали с черни плочки,
което навежда на извода, че освен неосветени стълбите са били с изронена
мозайка, което е станало причина и за други инциденти на същото място през деня
/св. К./ и последствие е било ремонтирано.
Съвкупният анализ на свидетелските показания и заключението на вещото лице
дават основание да се приеме, че е налице причинно-следствена връзка между
липсата на осветеност и необезопасеност на стълбите
пред училището и настъпилите черепно-мозъчната травма, субарахноидален
кръвоизлив, счупване на лява зигуматична кост, кръвонасядане на лицето, счупване на лява лъчева кост, в
далечния край, на ищцата. По тази причина предявеният иск се явява доказан по
основание.
Обезщетението за
претърпени неимуществени вреди има за цел да репарира в относително пълен обем
болките и страданията, възникнали от непозволеното увреждане и съгласно чл. 52
от ЗЗД обезщетението се определя от съда по справедливост въз основа на
конкретните обстоятелства по случая. С оглед установеното по делото, следва да
се приеме, че болките и страданията на ищцата са били в продължителен период от
време, по-силни непосредствено след счупването, постепенно намаляващи, като три
месеца след инцидента ръката й се е възстановила функционално, но болките са
продължили, тъй като имала неправилно зарастване. Според вещото лице нормалният
възстановителен период при такива черепно-мозъчни травми е от 6 месеца до 1
година. В конкретния случай пострадалата съобщава, че е вземала медикаменти,
изписани от неврохирурга до м.май 2020 г., което кореспондира с посочения
възстановителен период. Няма обективни медицински данни за травматични
увреждания на периферната нервна система при травмата от 26.05.2019 г. В
продължение на 104 дни ищцата е била неработоспособна, а в продължение на около
два месеца е имал ограничена възможност да се придвижва и необходимост да бъде
подпомагана от свои близки /св. Р. Ш./ за това, за което е изпитвала неудобство
и притеснение. Не се установи по делото ищцата да е изпадала кратковременно в
безсъзнателно състояние. Такова обикновено се доказва със свидетелски показания,
каквито по делото не се събраха. Според вещото лице липсата на спомен за
случилото се, съобщено от пострадалата може да се обясни със степенно
нарушаване на съзнанието, но не до степен на кома.
Претенцията на ищцата за
обезщетение от общо 15000 лв. съдът намира за частично основателна, поради
наличие на съпричиняване на вредоносния резултат.
По делото се установи, че
два месеца преди инцидента на 25.03.2019 г. ищцата е постъпила на лечение в
УМБАЛ „Канев“ Русе с диагноза: контрактура на
ставата-др. /гр.стълб/. увреждане на л.с. коренчета, като се е оплаквала от
скованост, болка и ограничени движения в
кръста, мравучкане, изтръпване и парене на двете подбедрици, които оплаквания датирали от години. Имала затруднения
в походката, поради което е насочена за планов прием. Изписана е на 01.04.2019
г. с назначено медикаментозно лечение и показана за повторен курс стационарна
рехабилитация, която няма данни да е изпълнила. Отразено е в медицинската
документация, че страда от глаукома и хипертония. Няколко месеца преди
инцидента е пролежала в очно отделение от 31.10.2018 г. до 02.11.2018 г. с
болки в очите, начална катаракта, папили с глаукомни екскавации, като няма
данни да е носила очила.
С оглед възрастта /76 г./
и заболяванията на ищцата на очите и опорно-двигателния апарат, както и
продължителния изборен ден /16 ч./ съдът намира, че всички тези обстоятелства
са дали отражение върху ищцата и са оказали влияние за неправилното стъпване и
загуба на равновесие, посочени като причина в декларацията за настъпила трудова
злополука и довели до временна неработоспособност на пострадалата. Самата ищца
в разясненията си по реда на чл. 176 от ГПК обяснява, че когато излизала „пожелала
на св. Г. хубава вечер, обърнала се на площадката, направила две крачки и
паднала“. В случая ищцата „при обръщането си“ не е погледнала надолу към
стъпалата и да сигнализира, че е тъмно, да поиска охраната да светне
осветлението или да й съдейства за слизането по стъпалата. На излизане от вратата
на училището се установява, че тя е била „обърната“ назад, а площадката е тясна
и веднага следват стръмните стъпала, /видно от снимка на л. 56/ което ищцата не
е съобразила, тръгнала е прибързано, като е проявила невнимание и неправилен
подход към стълбището, търсейки стъпало на нивото на площадката, след нейния
край, в тъмното, без да погледне надолу
и да прецени дали има къде да стъпи.
Ответниците по делото направиха
възражение, че ищцата със своите действия е допринесла за част от своите
страдания. Съгласно чл. 51 ал. 2 от ЗЗД ако увреденият е допринесъл за
настъпването на вредите, обезщетението може да се намали. Съдът намира за
основателно възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от ищцата.
Безспорно движението и обслужването й са били
затруднени, но не и невъзможни и налагащи постоянното подпомагане от близките й
след първите два-три месеца. Съобразявайки доказаното по делото телесно
увреждане, времето за възстановяване (включително и възможността все още да
бъдат изпитвани известни болки), интензитета на претърпените болки и
неудобства, настоящият съдебен състав намира, че справедливото парично
обезщетение за неимуществените вреди претърпени от ищцата е в размер на 10 000 лв.,
което поради съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата следва да се
намали с 1/2 или със сумата 5000 лв. Тъй като искът й в настоящото производство
е предявен за сумата от 15000 лв., за разликата до уважените 5000 лв. искът
следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан. Сумата следва да се
присъди ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането 26.05.2019
г.
С оглед изхода на спора и
на основание чл. 78, ал.1 ГПК, в полза на ищцата следва да се присъдят
направените от нея разноски за настоящото производство, като същата е освободена
от заплащането им и не е направила такива. За оказаната правна помощ на ищцата
на осн. чл. 38 ал. 1 т. 2 от ЗА следва да се присъди
на адв. З.П. адвокатско възнаграждение 490 лв., което
ответното ОУ „...“ следва да заплатят.
На осн.
чл. 78 ал. 3 от ГПК на ответниците следва да се присъдят разноски съразмерно с
отхвърлената част от иска. За Община Русе е представен списък на разноските за
сумата 100 лв. юрисконсултско възнаграждение, които в този размер следва да се
уважат. От ОУ „...“ не е представен списък с разноските по чл. 80 от ГПК,
представен е договор за правна защита и съдействие за сумата 1200 лв. с
платежно нареждане л. 166, които съдът поради прекомерност счита, че следва да
бъдат намалени на 980 лв., съобразно Наредбата за минималните адвокатски
възнаграждения, от които съразмерно с отхвърлената част от иска, следва да се
присъдят в размер на 490 лв., които ищцата да им заплати.
На осн.
чл. 78 ал. 6 от ГПК ответното ОУ „...“ следва да заплати в полза на Бюджета на
Съдебната власт по сметка на РРС сумата 300 лв. за държавна такса и 180 лв.
разноски за възнаграждение на вещото лице, съразмерно с уважената част от иска.
Мотивиран така, районният
съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Основно училище „...“, ЕИК *********, гр.
Русе, ул. „...“ № 20, представлявано от Директора Т.К.Й.на основание чл. 49 вр. чл. 45 от ЗЗД ДА ЗАПЛАТИ на М.Б.Ш., ЕГН **********, от
гр. Русе, с адрес: *** сумата 5000 лв.,
за причинени на ищцата неимуществени вреди – болки и страдания, в резултат от
увреждане на здравето й, при падане на неосветено стълбище – прилежаща част към
сградата на ОУ „* ***, в нощта на 26.05.2019 г., около 23,50 ч., както и на осн. чл. 86 от ЗЗД законната
лихва за забава върху посочената сума, считано от датата на увреждането
26.05.2019 г. до окончателното изплащане на сумата. ОТХВЪРЛЯ иска в останалата
му част за горницата над присъдените 5000 лв. до предявените 15000 лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН
И НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ алтернативно
предявения иск на М.Б.Ш., ЕГН **********,***, ЕИК *********, гр. Русе, пл.
Свобода“ № 6, представлявана от Кмета П.П.М.на
основание чл. 49 вр. чл. 45 от ЗЗД ДА бъде осъдена да
й заплати сумата 15 000 лв. за причинени неимуществени вреди – болки и
страдания, в резултат от увреждане на здравето й, при падане на неосветено стълбище
– прилежаща част към сградата на ОУ „* *** и поради неосветеност на прилежащия
към уличното платно тротоар, в участъка на ул. „...“ № 20, в гр. Русе, в нощта
на 26.05.2019 г. около 23,50 ч., както и на осн. чл.
86 от ЗЗД законната лихва за забава
върху посочената сума, считано от датата на увреждането 26.05.2019 г. до окончателното
изплащане на сумата, като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА Основно училище „...“,
ЕИК *********, гр. Русе, представлявано от Директора Т.К.Й.ДА ЗАПЛАТИ на адв. З.П. ***, със съдебен адрес:***, адвокатско
възнаграждение от 490 лв.
ОСЪЖДА Основно училище „...“,
ЕИК *********, гр. Русе, представлявано от Директора Т.К.Й.ДА ЗАПЛАТИ в полза
на Бюджета на Съдебната власт по сметка на РРС сумата 480 лв., от които 300 лв. разноски за държавна такса и 180 лв.
разноски за възнаграждение на вещото лице, съразмерно с уважената част от иска.
ОСЪЖДА М.Б.Ш., ЕГН **********,
от гр. Русе, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на Община Русе, ЕИК *********, представлявана
от Кмета П.М.сумата 100 лв.
направени разноски, съразмерно с отхвърлената част на иска.
ОСЪЖДА М.Б.Ш., ЕГН **********,
от гр. Русе, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на Основно училище „...“, ЕИК *********,
гр. Русе, представлявано от Директора Т.К.Й.сумата от 490 лв. разноски за адвокатско възнаграждение, съразмерно с
отхвърлената част на иска.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Русе в двуседмичен
срок от връчване на препис от него на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/